Край на мита за добрата майка – Алисън Шейфър

Posted on 18/03/2018

by book

Всяка жена иска да е най-добрата майка и в това няма нищо странно. Проблемът е друг. Отглеждането на деца се е превърнало повече в проектен мениджмънт, отколкото в родителство. Затова Алисън Шейфър съвсем логично си задава въпроса, кога невротичното се превърна в нормално?
Книгата ще ви помогне да обичате и приемате и себе си, и детето си такива, каквито сте, да загърбите абсурдните стереотипи, които обществото се опитва да налага и да даде отговори на няколко наистина сериозни въпроса.
Например кога отглеждането на деца се превърна от нещо естествено в непосилна свръх задача, от която зависи бъдещето на света? И как да намерим баланс между недъзите на свръхтолерантността и на деспотизма в отношението към подрастващите.
Според Шейфър един от основните проблеми на съвременните майки е, че са затрупани с изобилие от съвети при това, често диаметрично противоположни един на друг. Това не само прави избора на методи за възпитание и гледане на дете по-труден, но и кара жените да се чувстват изгубени и объркани, вместо щастливи и уверени в ролята си майки.
От биберона до храненето, от това да се върнеш бързо на работа до това да останеш вкъщи с детето и ужасяващо надвисналия над главата на всяка майка въпрос: “Ами ако сбъркам с избора, който правя?” – всичкото това допринася за огромното напрежение, на което са подложени родителите.
След като има проблем, трябва да има и решение. И колкото и невъзможно да ви струва, Алисън Шейфър е успяла да го открие. В практиката си като терапевт тя е помогнала на множество майки да намерят спокойствие и баланс като изоставят мита за добрата майка.
Тя използва действителни истории, разиграни проблемни ситуации и практически съвети, за да илюстрира по ясен, достъпен и забавен начин идеите си за промяна на перспективата в отглеждането и възпитаването на децата. Според нея да бъдем отговорни и удовлетворени родители на щастливи деца е напълно осъществима цел.
Съвършеното семейство и съвършеният родител са просто митове.
Тази книга е за всички, които имат куража да са НЕСЪВЪРШЕНИ!

„Аз само искам детето да е щастливо.“

Притесняваме се да не отгледаме разглезени деца, затова ни е важно да ги научим да се грижат и ценят нещата, които им купуваме. Това се превръща в ценност, която защитаваме. И как го правим? Точно както и с всичко друго, което ние, майките, ценим: ПРЕСТАРАВАМЕ СЕ. Каквато и да е ценността (да ги научим да ценят, да имат добри маниери, да са социални, да са етични в работата си), ако нещото е важно за мама, тя строго ще следи за него. Ако майката дори само заподозре, че детето се държи неподобаващо, тя ще се хвърли да го поправя за дребното проявление. Тя няма да направи лека корекция, тя ще пристигне като чук на правдата.
Престараването – прекаленото следене, бързата намеса и прекалената реакция в отговор – ни кара да смятаме, че добре си вършим родителската работа, но също така учи децата ни какво ни пали. Ако искаш да обезпокоиш мама, просто покажи непочтителност към някоя играчка или към нещо, което тя ти е дала, и после просто стой и гледай фойерверките!
В резултат – децата вече нямат свободно време. Даже превозването с кола до съответното занимание е забавно заради филмите, които се гледат на преносими устройства. Те помагат и когато трябва да напазарувате, хипнотизират повратливото пеленаче и го държат мирно в пазарската количка, позволявайки ви едни допълнителни 20 минути. Голяма финансова победа за производителите на храна! Преносимите игри, МР3 устройствата, телефонните игри са продължението на ръцете на днешните деца. Няма вече шумни глезотии по ресторанти, магазини и е колата, просто пуснете поредната електронна джаджа и детето ви ще бъде кротко забавлявано по времето, когато правите неща, които то не харесва.
… А ако просто не се намесим и изчакаме, чакаме, чакаме… ще видим, че от дълбините на скуката, когато стоновете са най-силни, креативната искра ще бъде запалена! Както съпругът ми Кен казва на дъщерите ни, когато се оплакват, че скучаят: „Скучаете? Чудесно! Скуката е моментът преди вдъхновението!“.
Другото чудесно нещо в изпитването на „скука“ е, че така те разбират, че скуката е субективно състояние на съществуването: Може да сме отегчени или развълнувани в момента или да се радваме на по-бавен темп в живота. Джошуа прави сам това откритие в колата. Следващия път, когато му се наложи „да убива време“, той ще си спомни как е обърнал нещата около себе си, за да се забавлява с пътните знаци. Това е избор! Нищо не е скучно само по себе си! Твоето хрумване на момента и начинът, по който ще интерпретираш, имат значение. Нуждата да научим децата си на този урок е точно толкова голяма, колкото и нуждата да го усвоим самите ние.

Няма непосилна задача, ако е споделена задача.
Алфред Адлер

Не ви трябва специалист, а само хубави книги!

Ето и листът със митове, разгледани подробно в тази книга:
МИТ 1: Да се грижиш за себе си, е егоистично
МИТ 2: Моите деца са собственото ми отражение
МИТ 3: Бракът ми може да почака
МИТ 4: Добрите майки са всеобгрижващи и всезакрилящи
МИТ 5: Добрите майки винаги контролират
МИТ 6: Добрите майки разрешават конфликтите между братята и сестрите
МИТ 7: Само най-доброто образование за моето дете
МИТ 8 :Добрите майки правят живота забавен и весел