Тайният език на малките деца – Трейси Хог, Мелинда Блау

• Гледате на вашето дете като на личност и се отнасяте към него с уважение. Вместо да го категоризирате по възраст, позволете му да бъде това, което е. Смятам, че децата имат право да дават израз на своите предпочитания и антипатии. Също така смятам, че възрастните можем да приемем гледна­та точка на детето, дори когато тя ни разочарова или не сме съгласни с нея.
• Насърчавате вашето дете да бъде независимо… без да го пришпорвате. За тази цел предоставям инструменти, кои­то ще ви помогнат да преценявате неговата подготвеност и да го учите на практически умения, като да се храни, облича, използва гърне, както и на основните хигиенни навици. Нас­тръхвам, когато ми се обадят родители с въпроса: „Как мога да накарам детето си да ходи?“ или „Какво мога да направя, за да накарам детето си да проходи по-рано?“. Еволюцията е природен феномен, а не курсова работа. Освен това пришпорването на децата говори за липса на уважение към тях. И още по-лошо – тласка ги към провал, а вас – към разочарование.
• Научете се да се настройвате към вербалния и невербалния език на детето си. Макар да е несравнимо по-лесно да разбе­рем децата на възраст между осем месеца и две години и нещо, отколкото новородените, умението им да комуникират варира в широки граници. Трябва да проявявате търпение и сдържа­ност, когато детето опитва да ви каже нещо, и същевременно да знаете кога да се намесите и да предложите помощта си.
• Бъдете реалисти – тази възраст е период на постоянни промени. Случва се някой родител, чийто мъник внезапно престава да спи непробудно през нощта, да попита какво не е наред, докато детето му всъщност преминава през друг етап от своето развитие и растеж. Едно от най-големите предиз­викателства пред родителите на деца на тази възраст е, че точно когато свикнат с определен тип поведение или ниво на познание – бам! – детето внезапно се променя. И познайте какво следва – то ще се променя отново и отново.
• Подкрепяте развитието на детето си и семейната хармо­ния. В първата си книга представих метода си, който включва цялото семейство, при който бебето става част от него, вмес­то да заема главната роля. Този принцип е дори още по-важен сега. От изключително значение е да създадете щастлива, вдъхваща сигурност среда, която дава възможност на детето да се стреми да изследва света около себе си и същевременно го държи по-далеч от опасностите и не позволява лудориите му да влияят негативно на семейството. Мислете за дома си като за репетиционна зала, където детето ви наизустява репли­ките си, усвоява нови умения и се учи кога е време да се появи и кога да се оттегли. Вие сте неговият режисьор и го подготвя­те за сцената, където ще се играе пиесата на неговия живот.
• Помагате на детето си да управлява свои те емоции, особе­но безсилието. Това е периодът, в който малките деца правят великански стъпки в емоционалното си развитие. Чувствата на бебето се базират върху физически фактори като глад, умора, горещина или студ и емоциите го връхлитат. След осмия месец обаче емоционалният му репертоар се разширява, включвай­ки страх, радост, гордост, срам, вина, неудобство – по-сложни чувства, породени от все по-ясното му себеосъзнаване и со­циалните условия. Емоционалните умения могат да се усвоят. Както сочат изследванията, още на четиринайсет месеца децата могат да разпознават и дори да предвиждат определени наст­роения (своите и на грижещите се за тях хора), да изпитват привързаност и веднага щом проговорят, засягат и темата за чувствата. Знаем също, че типичните за тази възраст внезапни раздразнения са предотвратими или ако не се реагира навреме, поне са управляеми. Но контролирането на настроението е да­леч по-важно, отколкото да избягвате раздразнението. Децата, които се научат как да укротяват бурните емоции, се хранят и спят по-добре от своите връстници, които не го правят; те ус­вояват по-лесно нови умения и имат по-малко проблеми при об­щуването. Затова пък децата, които не са развили контрол над емоциите си, са отбягвани както от големи, така и от малки.
• Развиете здрава връзка между таткото и малкото дете. Знам, знам – днес просто не е модерно да се намеква, че мама има по-близък контакт с децата, но в реалния живот обикно­вено е така. В повечето семейства все още са нужни допълни­телни усилия, за да бъде таткото нещо повече от помощник в събота. Необходимо е да търсим начин бащите да бъдат истински ангажирани и на емоционално ниво, а не само да участват в игрите.
• Улесните превръщането на детето си в социална личност. Това е възрастта, в която то започва да взаимодейства с другите. Първоначално неговият свят вероятно ще се ограничава в рамки­те на двама-трима „приятели“, с които общува редовно, но с наб­лижаването на третата година социалните умения ще стават все по-важни. Следователно ще бъде необходимо да развие качества като съпричастност, съобразяване с другите, водене на прегово­ри и справяне с конфликти. Най-добрият начин да се преподават тези умения е личният пример, както и насоките и повторенията.
• Контролирате собствените си емоции. Тъй като справянето с дете на тази възраст е много трудно, трябва да се научите как да бъдете търпеливи; как и кога да хвалите; как да осъзнаете, че „да се предадеш“ не е знак за любов (колкото и сладък да е вашият мъник); как да приложите любовта си (не само на думи) и какво да правите, когато сте ядосани или обезсърчени. По­вечето съвременни изследвания на ранния период от детството изтъкват един изключително важен за добрия родител факт: темпераментът на детето ви не определя само неговите силни и уязвими страни, но влияе и върху начина, по който се отнасяте с него. Ако имате „трудно“ дете, което като че ли пази всички­те си неприятни прояви и раздразнения за публичните места, и не се научите да овладявате емоциите си или да излизате от стресови ситуация, има голяма вероятност бързо да ѝ загубите търпение, да реагирате остро, дори да го възпрете физически, което само ще влоши още повече неговото поведение.
• Подхранвате връзките си с възрастни хора. Майките с малки деца са лишени от време за почивка. Трябва да се научите как да прекарвате известно време далеч от вашия мъник, без да из­питвате вина, и да си създавате възможности (тъй като те ве­роятно няма да ви се предоставят сами) да заредите батериите си. Накратко, да разполагате с време само за себе си, е също толкова важно, колкото да го давате на детето си.

Твърде високи ли са тези цели? Мисля, че не. Виждам ги пос­тигнати от различни семейства всеки ден. Разбира се, за това са нужни време, търпение и всеотдайност. А за работещите родители това понякога е свързано с труден избор – например дали да се прибереш от работа малко по-рано, за да не си ляга детето ти по-късно, отколкото би трябвало.
Намерението ми е да ви въоръжа с информация, да ви помогна да се чувствате по-сигурни при вземането на решения като родители и да ви подкрепя в откриването на най-добрите за вас подходи. В крайна сметка се надявам, че ще бъдете по-отговорни родители, говорещи с бебета, уверени и любящи и настроени на честотата на своето дете.

Как е структурирана тази книга

Знам, че родителите с малки деца разполагат с доста по-малко време за четене от родителите на бебета, затова се постарах тази книга да се чете бързо и – нещо важно – да има смисъл дори да започнете да я четете някъде от средата. Таблиците, схемите и ка­ретата ще ви помогнат да се фокусирате върху важните концепции и ще успеят да ви ориентират бързо, когато сте твърде заети да се задълбочавате в текста.
В първа глава ще намерите дискусия на тема емпиризъм или биогенетизъм [Ролята на възпитанието, както и личното развитие на база на собствения опит срещу природните фактори във формирането на харак­тера и способностите на човека], които действат съвместно. Тестът „Кое е вашето дете?“ ще ви помогне да разберете неговата при­рода, с други думи – с какво е дошло на този свят.
Във втора глава представям HELP – цялостна стратегия, насочена към възпитание­то като част от уравнението.
А в трета глава подчертавам, че на тази възраст децата възприемат чрез повторение, както и важ­ността на „R&R“ – въвеждането на установен дневен режим и ри­туали, създаващи усещане за сигурност и надеждност.
Главите от четвърта до девета са посветени на конкретни пре­дизвикателства пред родителите на деца на възраст между осем месеца и три години. Прочетете ги подред или при възникването на разгледаните в тях проблеми.
Четвърта глава – „Край на пелените“, обяснява как да насър­чите нарастващата независимост на вашето дете, без да го приш­порвате, преди да е готово за това.
Пета глава – „Бебешки език“, е за комуникацията – говорене и слушане – която може да бъде както въодушевяваща, така и обез­сърчаваща, когато детето е две-три-годишно.
Шеста глава – „Реалният свят“, се фокусира върху изключи­телно важния преход от дома към групите за игра и семейните из­лети и ви помага да планирате „репетиции за промяната“ – конт­ролирани ситуации, които позволяват на вашия мъник да прилага социални умения и да изпробва ново поведение.
Седма глава – „Съзнателна дисциплина“, е за обучаването на детето как да се държи. Децата не идват на този свят със знанието как се очаква от тях да се държат или правилата за поведение в обществото. Ако вие не научите детето си на това, бъдете сигурни, че светът ще го направи!
В осма глава говоря за „убийците на време“ – хронични, не­желани поведенчески модели, които могат да разрушат отноше­нията родител/дете и да костват доста време и енергия на цялото семейство. Родителите често не си дават сметка по колко много начини „обучават“ своите деца… докато в живота им не се появят трудностите като последици от това. Такова неосъзнато роди­телство, феномен, за който говоря в първата си книга, е причина за почти всички проблеми със спането, храненето или дисциплина­та, с които съм се сблъскала. Когато родителите не осъзнават как­во се случва или не знаят как да го спрат, проблемът се превръща в убиец на време.
Най-сетне девета глава – „Когато с бебето станем четирима“, е за разрастването на семейството – вземането на решение за раж­дане на друго дете, подготвянето на вашия мъник, за да му се по­могне да приеме новия член на семейството, като същевременно съхраните взаимоотношенията си с взаимно разбирателство.

На тези страници няма да намерите много напътствия, свърза­ни с възрастта, защото смятам, че би трябвало да наблюдавате собственото си дете, вместо да четете книги, за да разберете как­во е подходящо за него. И независимо дали става въпрос за приуча­ване към използване на гърне или справяне с раздразнението, няма да чуете от мен: „Това е правилният начин“, защото най-големият подарък, който мога да ви направя, е умението да разбирате сами кое е най-доброто за детето и семейството ви.
И накрая ми се иска да ви напомня колко е важно да гледате на нещата в дългосрочен план и да запазвате хладнокръвие. Както времето не спря, когато детето ви бе съвсем малко бебе (макар да изглеждаше, че бебешкият период никога няма да свърши), въпросният етап между осмия месец и третата година също няма да трае вечно. Дотогава просто приберете всичко ценно, заключ­вайте шкафовете с отровни вещества и поемете дълбоко въздух: приемете, че през следващите осемнайсет месеца ще бъде така. Вашият мъник ще направи гигантския скок от безпомощно бебе до ходещо и говорещо дете със свое мнение пред очите ви. Наслаж­давайте се на това невероятно пътуване. За всяко ново нещичко, което детето ви овладява, и за всяко вълнуващо „първо“, ще има наелектризиращи бедствия, с които ще трябва да се сражавате. Накратко, нищо досега преживяно от вас няма да е толкова вълну­ващо и същевременно по-изтощително от щастието да живеете с детето си и да го обичате.

За авторите

Известната с прякора Говорещата с бебета Трейси Хог е доказан майстор в укротяването и комуникацията с всякакъв „тип” бебета – от ангелско бебе, през бебе като по учебник, до чувствително, енергично и сърдито бебе, както самата тя ги класифицира за улеснение на родителите в бестселъра „Тайният език на бебета”. Сега Хог, заедно със своята съавторка – журналистката Мелинда Блау, дават полезни съвети как да учим детето си на самоконтрол, да му помогнем да си изгради навици, които ще го направят по-спокойно и по-уверено, да се справяме с липсата на сън, с тревожността при раздяла и с други проблеми, свързани с недостига на време при младите родители.
След като емигрира в САЩ в началото 90-те, британката Трейси Хог допринася в отглеждането на хиляди американски бебета с дългогодишния си опит като медицински работник, родител и човек, занимавал се професионално повече от две десетилетия с деца. През 1995 г. основава т.нар. Baby Technique, за да консултира родители индивидуално, организирайки групови курсове, където преподава до сетния си час. Книгите й са настолни за млади родители и се продават в огромни тиражи не само в САЩ, но и по света.

---

Download/Свалете книгатаТайният език на малките деца” от Трейси Хог и Мелинда Блау [YANDISK] от тук

или