Скъпи, провалих децата – Алисън Шейфър
Наказанието наранява. Именно поради факта, че наранява, от него се очаква да действа ефикасно. Наясно сме, че не действа, защото имаме в дома си наранено дете, което ни отмъщава, вместо „да се поправя”.
Децата ни имат същата способност да чувстват болката и обидата, както възрастните. Те нямат някакъв тип по-низша нервна система, нито някакъв недостатък на чувствата, които да ги имунизират срещу родителските упреци. Нашите деца се чувстват по същия начин като нас и цъфтят, когато ги третират с уважение и по достоен начин, също като нас.
И така, златното правило: отнасяйте се към другите (децата си) по същия начин, както искате да се отнасят към вас. Не е трудно за разбиране правило. Изпълнението е онова, което би могло да е изненадващо трудно, особено в ролята ни на родители.
Вие обаче може би сте верни на идеята, че болката по някакъв начин е лекуваща. Притеснява ли ви, че детето ви се забавлява прекалено много, докато чисти с прахосмукачката пръстта, която е разсипало умишлено от саксията? Чувствате ли, че всъщност ви се иска то да е разстроено или може би смятате, че след като то се наслаждава на чистенето , вие един вид награждавате лошото поведение?
Трябва напълно да се отървем от такива мисли
За начало не спирайте да си повтаряте:
„Децата, които се чувстват добре, се държат добре; Децата, които се чувстват зле, се държат зле”.
Ето кратък списък с нещата, които трябва да спрете да правите:
Не използвайте фрази, които нараняват:
„Ама какво не ти е наред?”
„Разбираш ли, че ме влудяваш?”
„Дойде ми до гуша от теб, а ти не спираш. Просто престани!”
„Той е едно малко чудовище”
„Със сигурност умееш да съсипваш всичко”
„Защо изобщо правя опити с теб?”
„Поумней!”
Спрете да използвате съобщения, които нараняват – неща, които не посмяваме да кажем, но ги чувстваме, а това значи, че и децата ни ги долавят.
„Не те бива достатъчно”
„Представляваш проблем”
„Не те обичам”
„Ти си пречка в живота ми”
„Бих живяла по-добре, ако не се налагаше да се справям с теб”
„Никога няма да постигнеш нищо”
„Ти не си детето, което желаех да имам”
„Семейството ни би било съвършено, ако не беше ти”
„Ти разваляш всичко”
Когато целта на детето е отмъщение, нашата работа на родители е да помогнем на нараненото дете да се оправи. Само пречите на постигането на собствената си цел, като наказвате. Помислете какво би имало ефект при вас, ако бяхте наранени. Ако семейството ви омаловажава, допълнителните наказания биха ли помогнали да започнете да се развивате в правилната посока? Или може би има по-голяма вероятност любящото и нежно отношение да смекчи вашите контраатаки?
Е, налага се да намерим начин да възобновим така важното за детето ни чувство, че то е значимо и зачитано.
В първата ми книга „Да разрушим мита за добрата майка“ разкривам пред наивните всеотдайни майки, че живеем във времена, които са токсични за семейния живот, но не го забелязваме, защото сме така заети да бъдем в крачка със зле приспособените околни. Повечето от практиките за възпитание, които възприемаме и ние като „най-добри“, всъщност са „най-лошите“.
Обещавам в тази книга да ви посоча друг път и да ви снабдя със средствата, чрез които завинаги да промените семейния си живот. Ще ви обуча на този трудноформулируем трети метод за възпитание. Това не е някаква разводнена деспотична система, подплатена с топъл пух, за решаване на пиар проблеми. Също така не е излъскана система на разглезване, видоизменена с малко отстояване, за да може да се каже, че притежава характер. Това е напълно различен модел за възпитание. Това е действаща по различен начин система, с друг поглед върху децата и подходите за мотивиране, напътстване и коригиране на поведението им. Представлява мирен изход от детската революция. Какво е решението ли? Равноправен процес, известен като „Демократично възпитание“
Тази книга е за дисциплината на новата ера. Разполагам с купища практически съвети как да приложите всичко това в реалния живот. Всяка седмица напътствам и обучавам родители как да внедрят тези идеи в ежедневието си. Наясно съм с моментите, в които можете направите грешка или да срещнете спънка, и ще ви предупредя за капаните, залагани от децата, в които родителите често се хващат. Ще коментирам всички тези проблеми в процеса на работата и ще ви помогна да останете в правилния курс. Възторжени ли сте от предстоящата промяна? Надявам се да е така. Ако ли не, не се тревожете. Аз съмдостатъчно възторжена и заради вас.
Децата не се държат лошо, те експериментират.
„Първото, което трябва да разберете, е, че лошото поведение е само негативен етикет – пише авторката. – Нещо подобно е с плевелите – единственото, което превръща растенията в плевели, е фактът, че не са желани. Така е и с поведението на децата.“ Шейфър обяснява, че „лошо поведение“ е всъщност единствено субективна преценка на родителя по отношение на поведението, което той изисква от детето си.
малчуганите експериментират с различен тип държание, пробват различни маниери на поведение в процеса на растежа. Правят го, като наблюдават и подражават на околните, най-вече на родителите си. Но е доказано, че поведението на по-големите братя и сестри и на другите деца не се предава пасивно, а малчуганите сами избират на кого да подражават. Шейфър е категорична, че когато решат какво държание да изберат, децата наблюдават реакциите на околните спрямо различните им типове поведение. На базата на експериментиране те определят действията си като ефективни и неефективни. Ето защо определенията от страна на възрастните като „добро“ и „лошо“ са погрешни, защото създават неправилно впечатление, че става дума за морална категория.
„Държанието на децата е техният начин да срещнат някакво разбиране на потребностите си – подчертава Шейфър. – Вместо да гледате на тях като непослушни, приемете, че те просто са избрали погрешен подход, за да постигнат задоволяване на потребностите си. Нашата роля като родители е да им предоставим нужното чрез алтернативни средства.“
Прочетете “Когато виковете, крясъците, заплахите, подкупите и поощренията не помагат” от линка по-долу
Download/Свалете книгата “Скъпи, провалих децата …” в различни формати от тук
Искам да я прочета!
Благодаря!
Книгата не се заслужава. Пълна загуба на време. Повечето примери са меко казано неуместни.