Завръщане към любовта – Мериън Уилямсън

0

Zavrushtane-kum-lubovtaМоята задача не е да съдя – да помагам, по всякакъв начин, да, но не и да се съмнявам в съвършената мъдрост на всички неща. Най-големият дар, който можем да дадем на страдащия, е да запа­зим в умa си мисълта, че зад мрака има светлина. Във всяка ситуация външните събития са само върхът на айсберга. Уроците, истинските промени, възможнос­тите за израстване – това са неща, които очите на тялото не могат да видят. Те остават под духовния хоризонт, но са там. И представляват много по-обширна картина на пътуването на душата, отколкото можем да доловим чрез физическите си сетива. Израс­тването невинаги е свързано с получаване на онова, което си мислим, че искаме. Но то винаги е свързано с нашето превръщане в мъжа или в жената, които имат потенциала да бъдат любящи, чисти, честни, искрени.

Истинската ми потребност, разбира се, бе да осъзная, че нямам нужда от мъж, за да запълня онова, което само на пръв поглед изглеждаше като ненаситни емоционални потребности. Самите потребности не бяха истински, а само отражение на факта, че се мислех за несъвършена. Спасението щеше да дойде едва след като се освободях от мисълта, че не съм достатъчно добра. Като се пазех да не ме изоставят, аз продължавах да пресъздавам условията, в които това не можеше да не се случи.

“Търсим идеален партньор, а не осъзнаваме, че човекът срещу нас е точно такъв.” Когато сме сами, егото представя нещата така, сякаш цялата болка би изчезнала, ако имахме приятел или приятелка. Но ако една връзка се задържи, тя ще извади на повърхността, колкото може повече от нашата екзистенциална болка. Това е част от смисъла й. Тя ще изисква цялата наша способност за съчувствие, одобрение, освобождаване, опрощаване и себеотрицание… Взаимоотношенията не могат да отстранят болката. Единственото нещо, което „отстранява болката“, е лекуването на причинителите й. Не липсата на други хора причинява болка в живота ни, а онова, което правим с тях, когато ги има…А това, което правим, е, когато се влюбим, да виждаме другия съвършен – какъвто той реално е на едно духовно ниво. Но изведнъж съвършенството, което зърнахме на духовно ниво, се проектира на физическо ниво. Вместо да осъзнаем, че духовното съвършенство и физическото, материалното несъвършенство съществуват едновременно, ние започваме да търсим материално, физическо съвършенство…И другият престава да бъде човешко същество. Идеализираме се един друг, а когато някой не се припокрива с идеала, сме разочаровани. Отхвърлянето на другия само защото е човешко същество се е превърнало в колективна невроза. Хората питат: „Кога ще се появи моята сродна душа?“. Но молитвата за подходящия човек е безполезна, ако не сме готови да го приемем. Сродните ни души са човешки същества, съвсем като нас, и минават през естествения процес на израстване… Любовта е навсякъде около нас. Егото ни пречи да осъзнаем присъствието на любовта. Идеята, че съществува идеален човек, който още не се е появил, е най-голямата преграда.

“Любовта очаква покана, а не подходящ момент.” Раят просто изчаква нашата готовност да го приемем. Той не е нещо, което ще изживеем “по-късно”. “По-късно” е само мисъл.

Ние сме зрялото поколение. Имаме тела на зрели хора, отговорности на зрели хора и кариери на зрели хора. Това, което липсва на мнозина от нас, е зрял контекст за живота ни, контекст, в който да си позво­лим да блеснем, да разцъфтим напълно, да се изявим максимално в настоящето, без да се страхуваме, че не сме достатъчно добри. Очакването на голямото бъде­ще е начин да бъдем сигурни, че то никога няма да дойде. Подрастващият мечтае за онова, което ще бъ­де. Зрелият човек черпи радост от днешния ден.
Навремето посещавах една психотерапевтка, ко­ято казваше, че моят проблем се крие в желанието ми да стигна от точка А направо в точка Я. Тя изтъкваше, че аз изглежда съм неспособна да се придвижа от точка А до точка Б, да поместя единия крак пред другия. Много по-лесно е да се мечтае за крайната точка, отколкото реално да се достигне до точка Б.

Струва ми се, че причината хората днес да не се увличат по хобита така, както са го правили предиш­ните поколения, се дължи на това, че ние не можем да понасяме да вършим неща, в които не сме фантастич­ни. Като дете ходех на уроци по пиано и преди няколко години поднових заниманията си. Не съм Шопен, но свиренето имаше огромен терапевтичен ефект за мен. Видях съвсем ясно, че не е задължително да си виртуоз във всичко, което правиш, за да бъдеш виртуоз в живота. Виртуозност в живота означава да пееш – независимо от това, дали пееш хубаво.

“Фундаменталната промяна ще настъпи с про­мяната на мисленето.”
Целта на духовната практика е пълно възстановя­ване, а единственото, от което трябва да се възстано­вите, е увреденото усещане за своята същност. “Аз съм такъв, какъвто ме е създал Бог.”  Единственият ви реален проблем е, че сте забравили кои сте.

 “Необученият ум не може да постигне нищо. ”
Любовта изисква нещо повече от кристали и мно­гоцветни дъги; тя изисква дисциплина и практика. Тя не е само сладко увлечение. Тя е радикално решение за различен начин на живот, който е в пълно противо­речие със светското мислене. Раят е съзнателен избор да се противопоставим на гласа на егото. Колкото повече време прекарваме със Светия Дух, толкова по-голяма става нашата способност да се съсредото­чаваме в любовта.
Пет минути, прекарани сутрин с Него (в медитация или в молитва) гарантират, че Той ще отговаря за вида на нашите мисли през целия ден.
Когато медитираме, мозъкът ни излъчва различ­ни мозъчни вълни. Получаваме информация на по- високо ниво, отколкото в нормалното състояние на будно съзнание. Курс по чудеса признава, че неговата Книга с упражнения е разпятието на Курса, защото “упражненията тренират мозъка ни да мисли в съот­ветствие с редовете на текста. Преобразява ни не онова, което мислим, а начинът, по който мислим.” Принципите на чудесата се превръщат в “духовни навици” в нашия “репертоар от разрешаване на про­блеми”.

Няма по-добър начин да се отблагодарите на Бога за вашите дарби или да ги увеличите, от това да ги споделите. Ще получите толкова сила в света, кол­кото сте готови да приложите в Негово име.
Мислете за своята кариера като за свое служене. Нека вашата работа бъде израз на любовта за благото на човечеството.

Не само е наше право, но и в известен смисъл, наше задължение да бъдем щастливи. Бог не дава на никого щастие, предназначено единствено и само за него. Когато Той ни изпраща щастие, прави го, за да работим по-пълноценно в света от Негово име.
Щастието е знак, че сме приели Божията воля. Много по-лесно е да се намръщим, отколкото да се усмихнем. Лесно е да бъдем цинични. Всъщност, това е извинение за това, че не помагаме на света. Всеки път, когато хората ми кажат: “Мериън, световният глад ме кара да се чувствам много потиснат”, аз ги питам: “Давате ли по пет долара на месец поне на една от организациите, които изхранват гладуващите?” Причината да задавам този въпрос е, че съм забеля­зала, че хората, които взимат активно участие в раз­решаването на проблемите, не се чувстват толкова потиснати от тези проблеми, колкото онези хора, ко­ито стоят настрана и нищо не правят. Надеждата се ражда от съпричастност към оптимистичните реше­ния. Щастливи сме в степента, в която сме избрали да забелязваме и да създаваме причините за щастие. Оптимизмът и щастието са резултатите от духовната работа.

Нашата работа не е да търсим любов, а да открием всички онези бариери, които поставяме пред идването й! Да мислим, че някъде има специален човек, който ще ни спаси, е бариера пред чистата любов. Това е едно от най-страшните оръжия в арсенала на егото. По този начин то се опитва да ни държи настрана от любовта, макар да не желае ние да разберем за това. Отчаяно търсим любов, но същото това отчаяние ни кара да я унищожим, когато я намерим. Мисълта, че някой специален човек ще ни спаси, ни изкушава да стоварим огромно емоционално бреме върху онзи, който ни се стори подходящ за ролята.
“В дадена ситуация може да липсва само онова, което не си дал.” Прекарах години в очакване на мъжа, който ще ме накара “да се почувствам истинска жена”. Едва когато осъзнах, че енергията на моята женственост не може да ми бъде подарена от някой мъж, а само аз мога да я даря на себе си и на него, мъжете около мен започнаха да демонстрират мъжес­твената енергия, за която копнеех.
“Очите на тялото виждат само форми.”
Умът е единен, но телата не са. Тялото само по себе си не е нищо. То не може да прощава, не може да вижда и не може да общува. Ако избереш да виждаш тялото, съзираш свят на разделе­ние – отделни неща и събития, лишени от смисъл.
Винаги, когато се отъждествяваш с тялото, ще изпитваш униние
Не е нужно да напомняме на Бог, че бихме искали чудесни връзки. Той вече е наясно с това. Курс по чудеса ни учи, че желанието е молитва. Най-искрената молитва не е: “Господи, изпрати ми някой, който да е прекрасен/на”, а: “Господи, помогни ми да разбера, че аз съм прекрасен”. Преди години аз се молех в живота ми да се появи някой чудесен мъж и да разсее отчаянието ми. Накрая си казах: “Защо не се захванеш с тази работа, преди той да е пристигнал?” Не мога да си представя кой мъж би казал на приятеля си: “Ей, снощи срещнах фантастична отчаяна жена!” Търсенето на господин Подходящ ни води до отчаяние, защото няма господин Подходящ. А няма господин Подходящ, защото няма господин Неподходящ. Съществува онзи, който е пред нас, и най-добрите уроци трябва да се научат от този човек.
Няма прекалено голямо количество пари, време или енергия, което децата ни да не заслужават. Те са нашите ангели, нашето бъдеще. Като проваляме тях, ние проваляме себе си.
Пред вратите на Рая има толкова много за пра­вене, щом позволим на желанието за преобразяване на света да зареди с енергия душите ни и да изрази убежденията ни. Трябва да имаме вяра в Бог и вяра в себе си. Каквато и да е Неговата воля, Той ще ни я покаже, и каквото и да иска от нас да направим, Той ще ни покаже как да го направим. Във всяка общност има много работа за вършене. Във всяка нация има рани за изцеление. Във всяко сърце има сила, която да го направи
Никой не се съмнява в умението на егото да фабрикува фалшиви доказателства.
Проблемът не е, че срещаш неподходящи мъже. Проблемът е, че им даваш телефона си.
Проблемът не е, че привличаме определен вид хора, а че изпитваме влечение към определен вид хора. Например някой, който злоупотребява с чувствата ни, може да ни напомни за единия или за двамата ни родители. „Излъчва отдалеченост и леко неодобрение – тук ще се чувствам като у дома си”. В такъв случай проблемът не е, че ни причиняват болка, а че ние се чувстваме удобно с нея. Добре позната ни е.
В този момент имате възможност да промените модела на влюбване като осъзнаете към какъв тип мъже/жени обикновено сте привлечени…. Така че, следващият път да помислите малко, преди да им дадете телефона си! Защото отговорността е наша – както за болката, така и за щастието в живота ни. Това е един от основните уроци на любовта.
Моментът на най-жестоката болка е идеалната възможност. Егото би предпочело никога да не гледаме болката право в лицето. Когато сме в криза, съществува чудесната възможност да се измъкнем и да помолим за помощ небесата. Егото би предпочело през задния двор на живота ни да тече тиках река от нещастия, които никога не са достатъчно лоши, за да ни наведат на мисълта дали нашият избор не създава болката. Но в разгара на болката имаме шанс да „въстанем срещу Сатаната и да го прогоним завинаги”.

И още цитати от книгата:

  • Когато някой е груб, той се страхува. Когато някой ни подвежда, той се страхува. Когато някой е жесток, той се страхува. Ала няма страх, който любовта да не стопява. Няма отрицание, което опрощението да не преобразява.
  • Мракът е просто отсъствие на светлина, а страхът е само отсъствие на любов. Не можем да се измъкнем от мрака, като го ударим с бухалка за бейзбол, защото няма какво да ударим. Ако искаме да се избавим от мрака, трябва да включим осветлението. По същия начин, ако искаме да се освободим от страха, не можем да го преборим, а трябва да го заместим с любов.
  • Болката не идва от любовта, която ни е отказана, а от любовта, която ние сме отказали. В случай като този, имаме чувството, че сме наранени от онова, което е направил другият. Но в действителност нечие затворено сърце ни е изкушило да затворим своето и ни боли от това, че се отказваме от любовта. Ето защо чудото е промяна в нашето мислене: желанието да запазим сърцето си отворено, независимо какво става извън нас.
  • Начинът, по който се появява даден човек, е тясно свързан с начина, по който избираме да му се покажем.
  • Никой не е постоянно великолепен. Никой не е винаги секси. Но любовта е решение. Изчакването да видим дали някой е идеален е детинско и до известна степен кара другия да се почувства така, сякаш е на прослушване за роля.
  • Нашите потребности не са изолирани. Ако допринесем за чуждата болка, жестът винаги ще ни се върне. Ако направим каквото можем, за да помогнем на хората, винаги ще се намери някой, който да направи същото и за нас.
  • Назад ни дърпа не любовта, която не сме получили в миналото, а любовта, която не изразяваме в настоящето.
  • Както даваме, така и ще получим. Услугата не значи саможертва.
  • Нашето най-мощно средство да променим света е способността да променим мисленето си по отношение на света.
  • Енергията около нас отразява степента на нашето осъзнаване.
  • Първата стъпка в поправянето на злото е да признаеш, че активно си взел грешно решение, но можеш също толкова активно да решиш и друго.
  • Освобождаваме се от всички мисли за собственост и принадлежност, които ни карат отчаяно да се вкопчваме в бъдещето.
  • Нашата цел във всяка ситуация е вътрешен мир. Нашето вътрешно състояние определя преживяванията ни, но преживяванията ни не определят вътрешното ни състояние.
  • Молитвата се отправя не за да промени Бог живота ни, а за да промени самите нас.
Download/Свалете книгата “Завръщане към Любовта”  в различни формати от тук
Share.

Leave A Reply