Вие сте първото препятствие пред собственото си щастие. Вашите мисли създават реалността, а вашите идеи могат да преобърнат живота ви! Променете начина си на мислене, за да освободите потенциала си за трансформация!
Бриана Уийст е американска авторка на международни бестселъри в сферата на психологията, преведени на повече от двайсет езика и продадени в над един милион копия.
В своите 101 есета тя изследва психологическите и когнитивни бариери, които пречат на хората да се развиват, като засяга и темите за емоционалното здраве, осъзнатостта, личностното развитие и търсенето на смисъл.

В своята книга „Sapiens“ д-р Ювал Ноа Харари обяснява, че в даден момент от историята на човечеството освен Homo sapiens по Земята са бродили най-вероятно поне шест различни вида хуманоиди – Homo neanderthalensis, Homo soloensis, Homo erectus и други.
От всички тях днес съществува само Homo sapiens, а останалите не са еволюирали и за това има основателна причина – префронталният кортекс, за който можем да съдим по скелетната структура. В действителност ние сме притежавали способността да формулираме по-сложни разсъждения и поради това сме успели да се организираме, да култивираме, да учим, да прилагаме на практика наученото, да се приспособяваме и да създаваме свят, подходящ за оцеляването ни. Това, че сме дарени с въображение, ни е позволило да оформим от нулата Земята такава, каквато е днес.
Така че в известен смисъл концепцията, че нашите мисли създават реалността, може би не е просто красива фраза, а факт на еволюцията. Именно с помощта на езика и мисълта сме успели да създадем свят най-напред в ума си и постепенно да изградим обществото, което познаваме днес… за добро или за лошо.
Почти всеки велик майстор, художник, учител, новатор, изобретател и като цяло всички хора, доволни от живота си, биха могли да обяснят своя успех с подобна логика. Мнозина от най-добрите в света са осъзнали, че за да променят живота си, първо трябва да променят мисленето си.
Това са същите хора, които са ни завещали някои от вечните общоприети мъдрости – че когато вярваме, нещата се получават; че умът е създаден, за да бъде овладяван; че трудностите са самият път към израстванет.. Често най-болезнените ситуации ни подтикват да мислим по нов начин. Този проблясък поражда възможности, които никога не биха ни хрумнали, ако не бяхме принудени да надминаваме себе си и да научаваме нови неща. Защо предците ни са развили земеделието, обществото, медицината и други подобни? За да оцелеят. Някога хората са били принудени да решават проблемите на света от най-обикновен страх.
В един по-умозрителен контекст, ако вие съзнателно се научите да виждате всички свои „проблеми“ като възможности да възприемете едно по-добро и по-широко разбиране на нещата и впоследствие си създадете по-добър живот, ще успеете да излезете от лабиринта на страданието и ще разберете какво означава да преуспеете.
Убедена съм, че нашата най-голяма задача като човешки същества е да се научим да мислим. Само така можем да се научим да обичаме, да споделяме, да съжителстваме, да толерираме, да даваме, да създаваме… Вярвам, че нашият основен дълг е да реализираме потенциала, с който сме родени – както заради самите нас, така и заради останалия свят.
Скритият смисъл на всичко написано в тази книга е следният: „Тази идея промени живота ми“. Защото именно идеите са това, което променя живота – и това беше първата, която преобърна моя.

— Бриана Уийст, юли 2016 г.

В книгата са разгледани множество съществени въпроси, сред които:

  • Защо обичаме хора, които не могат да ни обичат;
  • Кои несъзнателни поведения ни карат да страдаме;
  • Защо не бива да се стремим към комфорт;
  • Как да укротим вътрешните си демони;
  • Как логиката ни помага да живеем по-добре (във време, в което „страстта“ е на пиедестал);
  • Как да се освободим от тревожността.

Бриана Уейст, която е само на 28 г., споделя кои са онези неща, които трябва да променим, ако искаме да имаме по-добър живот след 10 години. Разбира се, всичко започва от промяна в начина на мислене. Би трябвало да гледаме на всеки ден като възможност да променим живота си, докато постигнем онази визия, която обикновено остава само в мечтите ни, понеже рядко предприемаме конкретни действия за постигането ѝ.

Идентифицирайте корените на вашата мотивация!
Всичко, което правим, би следвало да ни носи някаква полза. Да, обаче ние често вършим неща, които ни вредят в дългосрочен план, без дори да си даваме сметка. Ако притежаваме навик, от който не можем да се отървем или отчаяно искаме да променим реалността, в която живеем, най-напред трябва да установим какво ни е довело до тази ситуация. Или какво ни е накарало да изградим този вреден навик. Обикновено навиците ни имат по-дълбоко равнище на мотивация – някаква скрита вътрешна болка, страх или случка, която ни кара да повтаряме това действие.

Игнорирайте проблемите, съсредоточете се върху решенията!
Това може да звучи като лош съвет, но в действителност това е единственият съвет, който би ви послужил в дългосрочен план. Когато постоянно страдате от един и същи проблем и непрекъснато мислите за него или за това, което „никога няма да имате“, вие се поставяте завинаги в ситуация на „нямането му“ и на присъствието на проблема. Например, ако искате повече пари, мислейки постоянно за това, вие непрекъснато усещате тази липса и това ви пречи да се фокусирате върху начините да получите тези желани пари. Ако мечтаете за връзка, мислейки за това, вие се чувствате необичани и това ви пречи да общувате и действително да срещнете потенциалния човек. Това, което създава промяната, не е анализирането на проблема, а възможността да видим решенията отвъд него. Целта тук е не да решите проблемите си, а да действате въпреки тях. Промяната идва с престрояването на града, не със стоенето върху руините.

Спрете да консумирате токсичност!
Ти си това, което ядеш. Или – ти си това, което консумираш – не само чрез храната, но и чрез хората, с които общуваш и действията, които извършваш. Всичко, което ни заобикаля, ни определя – от работата, книгите, хората, навиците и т.н. Ние се изграждаме чрез навици и действията си във всеки един ден. Ако характерът е нашата орис, то навиците са нашата съдба.
Не можем да очакваме, че ще сме по-здрави, ако продължаваме да се храним нездравословно. Не можем да стоим по цял ден на дивана с телефон в ръце и да очакваме, че от само себе си ще станем продуктивни и успешни. Не излизайте с негативни хора, които взимат от енергията ви и ви смачкват психически. Мислете за всичко онова, което искате да бъдете, сякаш вече сте.

Спрете да чакате точния момент!
Много често чуваме израза „трябва ми време да помисля и да реша какво точно искам да правя“. Ако действително използвате това време, за да осмислите живота си, това е добре. Но ако използвате това като оправдание да не предприемете нещо по пътя към промяната, то никога няма да я постигнете. Всъщност, за да променим нагласата си, трябва да започнем с промяна на навиците. Не само мисълта командва действията, но и действията често задействат друг механизъм на мислене. По този начин можем да изкореним живота, който живеем и да заживеем нов – по-добър.
Ако чакате да се почувствате по-добре или да дойде точния момент, чудейки се защо нищо не се случва, то е защото просто не предприемате нищо по случването им. Така че, спрете да чакате, а действайте.

Спрете да бъдете „заети“!
Да бъдеш зает значи да си мързелив. Да бъдеш зает значи да не знаеш как да управляваш времето си. Хората често „правят“ себе си заети или претендират, че са твърде заети. И в двата случая, това е, за да избегнат нещо друго, например – да вземат важно решение за себе си или да организират живота си. По този начин всъщност избягват себе си.
Научете се да планирате времето си съзнателно. Работете по-малко, но по-продуктивно. Оставете свободно време за себе си и хората, на които държите. Създайте живот, в който имате мир, вместо непрекъснат хаос.

Вземайте ежедневни решения за дългосрочни цели, вместо за настоящите си желания!
Много хора живеят за мига и за задоволяване на настоящите си желания. Това означава, че се ръководят от инстинктивната природа на желанията или страховете си, което им пречи да си поставят по-дългосрочни цели и да работят за тях. Когато избирате храна за обяд, вместо да се питате „в настроение за какво съм“, запитайте се „какво ще ми даде енергия и ще ме накара да се почувствам добре не само сега, но и след няколко часа, дни, години“. Все пак, тялото си е наше и от нас зависи дали и как ще се грижим за него или ще задоволяваме инстинктивни желания.
Същото се отнася и до други аспекти на нашето ежедневие. Ако искаме да постигнем успех в бизнеса, трябва да се запитаме от какво можем да се откажем днес или в какво да инвестираме, за да получим облаги на по-късен етап, вместо да претърпим загуби.

Промяната на навиците е бавен процес, който изисква дисциплина, увереност и съзнателно напомняне „защо го правя“. Не се отказвайте при първия неуспешен опит. Никой не е казал, че веднага ще откажете цигарите, ще започнете да се храните здравословно или ще станете на мига супер продуктивни. Грижете се за себе си, не отлагайте вземането на важни решения, не се затрупвайте с работа, за да избегнете даден проблем и мислете позитивно за бъдещето. Щом едно млад човек като  Бриана Уейст може да стигне до тези заключения и да ги вкорени в ежедневието си, значи и вие можете!

Чрез философски разсъждения и практически съвети „101 есета, които ще променят начина ви на мислене“ предлага на читателя доказани техники за постигане на емоционално благополучие и истинско щастие. Книгата е предназначена за всеки, който търси промяна и желае да придобие по-дълбоко разбиране за себе си и живота.

ЩАСТИЕТО от САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО

Според Ерик Грийтънс съществуват три основни форми на щастие – щастие от удоволствие, щастие от благодарност и щастие от самоусъвършенстване. Той ги сравнява с трите основни цвята, необходими за създаването на всички останали.
Щастието, произтичащо от удоволствието, е до голяма степен сетивно. То може да бъде предизвикано от хубаво ястие, когато сте гладни, от уханието във въздуха след дъжд, от събуждането в топло и уютно легло. Щастието, което идва от благодарността, е свързано с признателност. Когато отворите очи и видите човека, когото обичате, заспал до вас и прошепнете „благодаря“; когато осъзнаете всичко, което имате късмета да притежавате; когато се обръщате към висша сила със смирение и почит. И накрая стигаме до щастието, което намираме в стремежа към самоусъвършенстване. Онзи вид щастие, който идва от стремежа към нещо велико. Не моментът, когато достигате върха на планината и вдигате победоносно юмруци, а процесът на влюбване в самото изкачване. Това е щастието, което намираме в усилието, което има смисъл. Това е потокът, целта, която осветява нашата идентичност, формира личността ни и насочва енергията ни към нещо много по-голямо и велико от незадоволимото всекидневно преследване на променливите ни желания.
Точно както е невъзможно да създадем пълна палитра без един от трите основни цвята (без жълто няма да имаме никакъв нюанс на зелено), не можем да се стремим към пълноценен живот без тези три форми на щастие.
Всички те са необходими. Нито една не може да бъде заменена. Но въпреки това ние опитваме да го правим.
Например прекомерната консумация на алкохол – щастие от удоволствие – е често поведение, когато няма стремеж към щастие от самоусъвършенстване. Но това не е решение и никога няма да бъде.
Както пише Грийтънс: „От огромни количества червено никога няма да се получи синьо. Удоволствията никога няма да ви направят цялостни“.
Щастието от самоусъвършенстване е плод на емоционалната устойчивост. То се намира на върха на пирамидата на Маслоу. Това е последователна, целенасочена и постоянна работа, която ние сме склонни да избягваме, защото е трудна и не носи незабавна награда. Не изпитваме никакво удоволствие първите пъти, когато тренираме за маратон, когато дробовете ни горят и сме на ръба на изтощението. Но с течение на времето развиваме способности. Започваме да си представяме какво бихме могли да постигнем. Влюбваме се в процеса.
Въпреки че всяка от трите форми е уникална, общото между тях е, че всички се влияят от външния контекст. Човек, който не е ял от три дни, ще бъде по-чувствителен към щастието от удоволствието в сравнение с някого, който може да се храни всеки ден до насита.
По същия начин и тези, които никога не са изпитвали силата и удоволствието от работата, когато тя е мотивирана не от страст, а от чиста и постоянна решителност, не подозират дълбокото удовлетворение, което може да достави такова усилие.
Много от нас не възприемат множеството нюанси, които съставляват живота ни, именно защото им липсва основен цвят. Един иска да бъде писател, но не желае да придобие дисциплината, необходима да седи и пише часове наред, години наред. Други искат да станат легенди, гении, модели за подражание, без да отделят времето и подготовката, необходими за това.
Щастието не е само наслада на сетивата, то е и спокойствието на духа, който знае, че постепенно се превръщаме в човека, когото искаме и трябва да бъдем. Това е усещането за постижение, което се простира върху целия ни живот. Един пигмент, който озарява целия спектър на нашите цветове.

10 КЛЮЧОВИ НЕЩА, които вероятно НЕ ЗНАЕТЕ за ЕМОЦИИТЕ

01. Дългосрочните ефекти от емоционалното насилие могат да бъдат също толкова тежки, ако не и по-тежки, като тези от физическото насилие.
Емоционалното насилие невинаги се приема сериозно, защото често е „невидимо“. Но тежестта на дългосрочните ефекти от всеки вид насилие не е чак толкова различна. Емоционалното насилие е подобно на физическото по това, че то систематично разрушава самочувствието, самооценката, достойнството и общата представа на жертвата за себе си. Емоционалното насилие може да се проявява по различни начини, включително (но и не само) чрез контролиране, заплахи, унижения, омаловажаване, критикуване, крещене и т.н.

02. Емоциите остават и продължават да съществуват отвъд спомена за техния произход.
Ние извличаме емоции от миналото и ги проектираме върху ситуации от настоящия си живот. Това означава, че докато не се излекуваме от това, което се е случило в миналото, ние винаги ще бъдем контролирани от него. Ако искаме да се освободим от своите ирационални страхове и най-големите си тревоги, трябва да се върнем към техните източници и да се изправим срещу тях.

03. Творческите личности страдат от депресия с причина.
Изразяването и преживяването на негативни емоции е свързано с активирането на десния префронтален кортекс (както и на други структури като амигдалата). Същите зони се активират, когато човек твори и придава абстрактно значение на конкретната реалност, която изживява в момента.

04. Страхът не означава желание за бягство. Той е признак на любопитство и заинтересованост.
Вярвате или не, но чувството, което най-често се свързва със страха, е любопитството. Казват дори, че страхът има две невидими лица – едно, което иска да избяга, и друго, което иска да открие повече. Това означава, че когато нещо ни плаши, част от нас иска да го разбере, разпознава се в него и усеща, че то има своето място в нашата история.

05. Чувствата, различни от радост, не са признаци на провал. Животът е съставен от целия спектър от емоции.
Негативните емоции са полезни. Животът в постоянно състояние на радост – или постоянното изпитване само на една емоция, каквато и да е тя – е знак за психично разстройство. Нашите умове и тела не са устроени по този начин. С други думи, никой не е създаден да бъде щастлив през цялото време. Вслушвайте се какво ви казва вашето тяло. Негативните емоции са сигнал, че нещо не е наред. Не емоцията трябва да бъде „поправена“, а онова, към което тя насочва вниманието ви.

06. Емоциите могат да „предсказват бъдещето“ или, с други думи – интуицията не е мит.
Едно проучване в Колумбийския университет, наречено „Ефектът на емоционалния оракул“ по същество доказва, че хората, които се доверяват на емоциите си, могат да предсказват бъдещи резултати. Тъй като редовно се възползват от това, те имат по-добър достъп до своето подсъзнание, което е по-скоро неосъзнат извор на скрито знание.

07. Социалното страдание оставя по-ярък спомен от физическото страдание и може да бъде по-разрушително.
Когато физическата болка не активира психологически механизми или аларми, които да сигнализират на мозъка, че има заплаха, към която трябва да се пренастроим или да се приспособим, за да оцелеем, ние оставяме спомена да избледнее. От друга страна, социалните страдания, като унижение или отхвърляне, които активират силни емоции, оставят траен спомен в мозъка ни, за да осигурят нашето „оцеляване“ в социалната група.

08. Стресът може да бъде най-опасната емоция (особено ако е хроничен) и въпреки това често е най-пренебрегваната.
Релаксацията не е нещо, което трябва да правите, за да се поглезите – тя е абсолютно необходима. Стресът отслабва всяка част от вас и по един или друг начин е взаимосвързан с основните причини за смърт по света – злополуки, рак, сърдечни заболявания, самоубийства и т.н.

09. Социалните мрежи всъщност ни откъсват от нашите емоции.
Постоянната консумация на откъси от живота на непознати ни води до изкривена представа за реалността. Социалните мрежи пораждат в нас такава тревожност (особено чрез непрекъснато сравняване с идеалите, които те пропагандират), че прекарваме повече време онлайн, отколкото в реалния живот. Ние сме същества, които се нуждаят от човешка близост (романтична и не само), за да оцелеят, и цялото това време, прекарано пред екраните, представлява нарастваща заплаха за нашата култура.

10. „Не можете да потискате избирателно емоциите. Когато потискаме „тежките чувства“, ние потискаме и радостта, потискаме и благодарността, потискаме и щастието.“
Брене Браун твърди, че „не можем да се изолираме от едно преживяване, без да се лишим и потиснем и всичко останало“ . Не можете да пренебрегнете тъгата, без да се затворите и за щастието. Това означава, че е по-здравословно да изпитвате всичко – и доброто, и лошото.

ЕДИНСТВЕНИЯТ ВЪПРОС, който да си зададете, АКО СТЕ УМОРЕНИ да се борите за нечия ЛЮБОВ

Много говорим за това как да получим любов. Всъщност непрекъснато говорим за това. Как да си уредим първа среща, как да привлечем някого, да си намерим приятел, да спечелим уважение, възхищение, да изглеждаме добре. Говорим за това как да убедим някого да се обвърже, да се ожени, да ни изведе отново на среща. Всички тези неща са начините, чрез които се опитваме да манипулираме любовта, която хората ни дават.
Често се питаме как да бъдем обичани, но много рядко се питаме как да обичаме.
Говорим за любовта, сякаш трябва да я получим, преди да можем да я дадем. Като че ли обичането, без да бъдем обичани, ни прави слаби. Като че ли нито един уважаващ себе си човек не би продължавал да се отнася мило и с обич към някого, който не го обича в замяна. Сякаш да бъдем любящи, означава да сме предани, а не силни, честни и истински, дори ако понякога това означава да затворим вратата и да си тръгнем.
Не можете да убедите някого да ви обича.
Това е правило, един непроменим принцип. Любовта не се „завоюва“. Тя не е нещо, което друг притежава и което трябва да спечелите. Тя не е нещо, което съществува извън вас. Когато някой не изразява към вас нито нежност, нито обич, нито любов, нито уважение, имате два избора: да се опитате да промените това (и да се озовете в задънена улица) или да продължите да му давате любовта си (което ще ви позволи да продължите напред).
Болката от липсата на любов е болката от затвореното сърце.
Болката от изгубената любов е болката от затварянето на сърцето.
Боли ви, защото се опитвате да манипулирате някого да мисли и да ви вижда по по-различен начин. Вие се поддавате на илюзии и отричане. Вие приемате идеята, че вече не сте толкова достойни за любов.
Любовта обаче не е нещо, което някой може да ви отнеме. (Не е и нещо, което някой може наистина да ви даде.) Тя не е нещо, което „имате“, а преживяване, което изживявате – обмен, който изисква равностоен, искрен и доброволен принос от двете страни. Тя не е нещо, което някой друг е отговорен да върши за вас или ви дължи в живота.
Ако продължавате да живеете с мисълта, че другите са задължени да ви дават любов, всъщност вие никога няма да я изпитате истински.
Ако си мислите, че сте длъжни да давате любовта си на всекиго, тогава ще я откривате навсякъде. Във всеки непознат, когото срещате, на всяка романтична среща, във всяка дълга връзка, която би могла да бъде „точната“… Всички тези форми на любов ще придобият еднаква значимост. Болката от загубата ще загуби от своята горчивина и ще отстъпи място на възхищението от това, че сте открили нещо по-важно от партньор, който ви е обещавал вечна любов.
Животът ви ще се превърне в поредица от любовни истории, които всеки път ще ви учат да обичате по-добре, да давате повече, да се опознавате по-добре, да знаете какво цените и какво не можете да търпите. Постепенно ще научите кога да се отказвате, как да се уважавате и как да се вслушвате в интуицията си.
Следващия път, когато искате да се оплаквате от малкото любов, която получавате, моля ви да отделите време и да си зададете този въпрос: „А аз дали давам достатъчно любов?“.

15 ПРИЗНАКА, които показват, че ЕДИНСТВЕНИЯТ ПРОБЛЕМ в ЖИВОТА ви е НАЧИНЪТ, по който ГЛЕДАТЕ на него

01. Прекарвате повече време в мислене за живота си, отколкото в действителното му изживяване.
Прекарвате повече време в анализ на проблемите, отколкото в търсене на решения, повече време в бленуване, отколкото в осъзнаване на липсите, които тежат върху будния ви живот, или пък измисляте нови решения, вместо да се ангажирате с тези, които вече са пред вас. Вие сте заменили „преживяване“ с „размишление“ и се чудите защо животът ви не ви удовлетворява.

02. Вече не се възхищавате на малките неща, които някога са ви радвали.
Намирате природата за скучна и игрите за детински. Не виждате нищо забележително в лъча светлина, влязъл през прозореца, или в усмивката на непознат, в пролетния ден или във възможността да четете любимата си книга в леглото. Когато сте загубили способността да забелязвате магията в малките неща, това не е защото тя е изчезнала, а просто защото сте избрали да я пренебрегвате в полза на нещо друго.

03. Постигнали сте това, към което сте се стремили, но не сте изпитали очакваното удовлетворение или веднага сте насочили желанието си към нещо друго.
Върнете се към желанието, което някога сте имали за тази вещ или цел, която сте искали повече от всичко. Опитайте се да го почувствате отново. Вижте колко горди можете да бъдете от себе си.

04. Ако можехте да кажете на по-младото си „аз“ какъв живот живеете в момента, то нямаше да ви повярва.
Никога не бихте могли да си представите, че животът ви ще изглежда така, както днес – че най-лошите изпитания няма да се превърнат в бездни на болка, а в нови повратни моменти.

05. Мислите за парите като за „необходимост“, а не като за „възможност“.
Постоянно си казвате: „Имам сметки за плащане“, вместо да си кажете: „Имам средствата да плащам сметките си за жилище, облекло и храна“. Ако не цените парите, като сте им признателни за онова, което ви позволяват да закупите, винаги ще имате усещането, че не ви достигат.

06. Смятате, че нямате достатъчно приятели.
Оценявате социалния си живот по количеството, а не по качеството, като приемате, че проблемът е в недостатъчния брой хора около вас, но всъщност липсата, от която страдате, е във вас самите.

07. Вие сте твърде зависими от приятелите си или, напротив, не сте достатъчно привързани към тях.
Вие или не инвестирате достатъчно във връзките си, или лесно се разочаровате, защото смятате, че приятелите ви трябва да ви карат да се чувствате „по-добре“ и „щастливи“ по един нереалистичен начин. Затова смятате, че единственият път да постигнете това е да се привържете прекомерно към тях или да ги игнорирате, когато те не изпълняват ролята, която сте им възложили. (Оттук и чувството, че нямате достатъчно приятели!)

08. Представяте си живота така, все едно някой го наблюдава.
Преди да вземете голямо решение, пресъздавате сценарий в ума си. Той звучи горе-долу така: „Тя завърши колеж, намери си тази работа, омъжи се за този мъж след болезнена раздяла и всичко в живота ѝ беше наред“. Ако това е, което правите, вашето щастие не идва от вас самите, а от мнението и чувствата на другите към вас.

09. Виждате целите си като резултати, а не като действия.
Целите ви са „да успеете в кариерата си“ или „да печелите определена сума на месец“, вместо „да се наслаждавате на това, което правите всеки ден“ или „да се радвате, че спестявате и не харчите излишно“. Резултатите са просто представи. Действията са реални резултати.

10. Мислите, че имате време.
Вместо да се заемете с това, което е важно за вас – да възстановите връзките си с вашето семейство, да напишете книга, да си намерите нова работа – вие си казвате: „Аз съм само на… [еди-колко си години]. Имам още много време“. Ако приемате, че „имате време“ да направите нещо или че ще го направите по-нататък, сигурно не го желаете толкова, колкото си мислите. Не знаете колко време ви остава. Нямате представа какво ще се случи утре. Утре може и да умрете. Това не означава, че трябва да постигнете всичко днес, а по-скоро, че рядко има добра причина да не започнете.

11. Една негативна емоция е достатъчна да ви развали целия ден.
Вие смятате, че изпитването на негативни емоции е знак, че нещо в живота ви не е наред, но в действителност те са просто част от човешкото съществуване. Тревожността, болката, депресията… всички те имат роля. Те са сигнали, послания и вътрешни предупреждения, необходими за нашето оцеляване. Докато отказвате да го разберете, ще приемате, че „приятните“ емоции ви насърчават да продължавате, а „неприятните“ емоции ви казват да спрете. И ще продължите да се питате и да се чудите защо се чувствате заседнали.

12. Казвате си, че ако се чувствате некомфортно или притеснени, не бива да предприемате нищо.
Напротив, чувството на страх или колебание означава, че трябва да продължите напред. Раздразнението и безразличието, от своя страна, са знак, че трябва да се откажете.

13. Чакате да усетите мотивация или вдъхновение, преди да действате.
Хората, които никога не постигат нищо, чакат да се почувстват мотивирани. Тези, които не предприемат нищо, чакат вдъхновение. Мотивацията и вдъхновението обаче не са нито трайни, нито поддържащи сили. Те се появяват от време на време и са полезни, докато ги има, но не можете да разчитате да ги призовавате по всяко време на денонощието. Трябва да се научите да работите без тях, да черпите силата си от целеустремеността, а не от страстта.

14. Вие се унасяте в „прекомерно мечтание“.
„Прекомерното мечтание“ се състои в създаването на цял въображаем свят, за да бъдат избегнати човешките взаимодействия или реалният живот като цяло. Повечето хора изпадат в това състояние, докато слушат музика или извършват автоматични движения (разхождат се, возят се в кола, крачат, полюляват се на място и т.н.).
Вместо да се изправят пред реалните проблеми в живота, те изпадат в бленуване, за да избягат от дискомфорта си.

15. Запазвате щастието си за по-късно.
Седите във влака на път за работа, мислите си колко красив е изгревът и как ви се иска да четете любимата си книга, но не го правите, а отново проверявате имейла си за десети път. Всеки път, когато ви обземе благоговение при вида на нещо просто и красиво, вие не му се отдавате, защото вашето неудовлетворение ви възпира. Създавате проблеми в една област на живота си, за да уравновесят процъфтяването в друга, и прибирате щастието си в ментален контейнер, надявайки се да му се насладите по-късно.

ЗАЩО не бива ДА СЕ СТРЕМИТЕ КЪМ КОМФОРТ

01. Вашият мозък не прави разлика между „добро“ и „лошо“; той възприема само „комфортно“ и „некомфортно“. Това е доста груб пример, но е причината престъпниците никога да не възприемат действията си като „лоши“ – те ги смятат за оправдани. Затова вършим неща, които обективно знаем, че ни вредят, и ги бъркаме с това „да се чувстваме добре“.

02. Вие не искате наистина това, което желаете, искате това, което вече познавате. Ние не можем да предвидим резултат, който не съответства на това, което вече сме преживели. Затова вместо да търсим „по-добро“ от това, което имаме, ние търсим „най-доброто от това, което вече познаваме“, дори това да е решение на проблем, който е нямало нужда да създаваме отново.

03. „Познатият дискомфорт“ е също толкова приятен, колкото и комфортът. Това е причината толкова много хора да попадат в рутина или да отказват промяната дори когато знаят, че тя е необходима.

04. Истинска сигурност няма. Търсим комфорт, като вярваме, че той ни защитава, но живеем в свят, в който истинска сигурност няма. Телата ни са създадени, за да еволюират, материалните ни притежания са временни и могат да бъдат загубени или разрушени. Стремежът към комфорт е опит да избегнем преходността на живота.

05. Единственият начин да се развивате е да се впуснете в непознатото. Затова толкова много хора преминават през периоди на съмнения и страдания, преди да се решат на промяна. Животът им отваря врати към по-добро бъдеще, пълно с възможности, които никога не биха си представили, но първо трябва да го осъзнаят.

06. Често решаваме да се променим, когато статичността стане непоносима. За съжаление, това обикновено се случва след дълъг период на нарастващ дискомфорт. Вселената нашепва, докато не започне да крещи, а щастливите хора знаят как да чуят нейния призив, когато той все още е тих.

07. Съществуват две нагласи, към които хората са склонни: на изследовател или на заселник. Нашето общество насърчава „заселническия“ манталитет: крайните ни цели са „финализиране“ (на дом, брак, кариера и т.н.) в свят, предназначен за еволюция, населяван от индивиди, които непрекъснато израстват и се променят. Хората с манталитет на „изследователи“ по своята същност са без привързаности и затова могат да оценят това, което имат, и да изживеят напълно всяка ситуация.

08. Комфортът не съществува, съществува само идеята за него. Това е трудно за осъзнаване, но всъщност комфортът няма реалност, което обяснява защо нещата и ситуациите, които смятаме за удобни, не траят дълго и защо най-щастливите хора са тези, на които им е „най-комфортно“ в некомфортни ситуации. Комфортът е само идея. Вие избирате от какво ще бъде съставена вашата идея за комфорт.

09. Най-важното в живота не е да бъдете „сигурни“, а да опитате. Комфортът по същество означава сигурност. Можете да изберете да бъдете сигурни в това, което вече познавате, или да решите да бъдете сигурни, че ще извлечете най-доброто от всичко, което ви се случва. Никога не сме напълно сигурни за нищо; хората, които обичат живота си, се впускат във всяко предизвикателство.

НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ всичко, което ПРЕЖИВЯВАТЕ

Трябва да се опитате да разберете своите емоции. Трябва да проследите нишката на мислите си и да търсите произхода на най-дълбоките си убеждения, за да се уверите, че те наистина ви съответстват. Добре би било да съставите списък на нещата, които са важни за вас, и на тези, които нямат никаква стойност. Попитайте се също какво липсва в живота ви и вижте дали наистина отделяте толкова време и енергия за него, колкото бихте могли.
Трябва обаче да престанете с опитите да разбирате всичко, което преживявате. Това е като да се опитвате да разгадаете смисъла на една траектория, сякаш тя е нещо, което ви контролира, а не обратното. Като правите това, вие прилагате живота, който имате, към човека, когото някога сте били – оставяте старото си „аз“ да управлява сегашния ви живот.
Може да използваме логика и да сме осъзнати, без да се опитваме да „намерим смисъл“ във всичко, което преживяваме. Първият подход позволява да действаме методично и осъзнато в настоящето, за да осъществим желанията си. Вторият подход се състои в наблюдаването на резултатите от действията ни и в това да се чудим как сме стигнали дотук.
Има въпроси, чиито отговори може и да не съществуват. Има отговори, които само генерират нови въпроси. Някои решения се откриват, след като сме преживели определени неща, преминали сме през изпитания и сме опитали всичко.
Най-добрите неща не могат да се обяснят, поне не в началото.
В любовта няма логика. В благодатта, радостта и красотата също рядко има такава. Разбира се, може да използвате логика в начина, по който ги интегрирате в живота си, но за да ги почувствате пълноценно, подходът е съвсем различен.
Всички неща, които съставляват нашия живот, в най-чистото си състояние са толкова уникални, колкото и объркващи. Те са магически, защото са тайнствени. Имат неизвестен произход и осезаем завършек, и всичко, което трябва да направим, е да ги видим и изживеем.
Хората, които пропиляват живота си, търсят причини да обичат, вместо начини да обичат. Те се мъчат винаги да оправдават щастието си, вместо да си позволят да го почувстват. Опитват се да го поставят в логична рамка, вместо да му позволят да се прояви свободно.
Ще преживеете неща, които ще разберете веднага; последствия, причините за които изцяло и съзнателно ще произтичат от вас. Ще преживеете неща, които сте избрали напълно съзнателно, но също така и такива, които ще ви се струват точно обратното на това, което сте искали. Тези неща ще бъдат също толкова важни, ако не и по-важни.
Смисълът на някои неща ще ви бъде разкрит веднага. Други ще останат неразбираеми години наред. Понякога ще си спомняте миналото и ще въздъхвате: „Все още не съм разбрал защо ми се случи това“.
И все пак това няма да ги направи по-малко значими.
Няма да отнеме от преживяното.
Невежеството и объркването са част от живота. Това, което произлиза от вашата несигурност, понякога е по-важно от това, че не сте били уверени първоначално. Може никога да не узнаете дали ви е било „писано“ да живеете в града, в който живеете, но все пак живеете там, защото сте го избрали. Няма да знаете дали ви е било писано да бъдете с някого, или не, докато не опитате. Ще продължите да търсите утеха в неща, които ви вредят, докато не рискувате да изследвате нови хоризонти. Да откриете нещо по-добро. Нещо непознато и различно, което не съответства на това, което сте мислили, че искате. Това не го прави непременно лошо или грешно – то просто означава, че не сте го очаквали. Просто не сте имали цялата информация, за да го обмислите като възможност. Когато търсим смисъл в това, което преживяваме, го сравняваме с онова, което сме си представяли, и се питаме дали човекът, който сме били в миналото, би бил щастлив от живота, който водим днес. Търсим отговори от личност, която вече не съществува.
Яснотата идва от действията, не от размишленията. Хубавият живот е живот, в който решаваме да правим това, което можем, с това, което имаме, приемайки, че невинаги можем да избираме какво да ни се случва, но знаейки, че винаги ще получим това, от което се нуждаем, особено когато не осъзнаваме, че имаме нужда от него.

ИЗЖИВЯВАНИЯТА, които НЕ МОГАТ да се опишат с ДУМИ

01. Взаимодействието между светлината и листата при проникването на слънчевите лъчи през дърветата.

02. Когато сте с приятели и определяте „кой кой е“ в някое предаване или филм, който всички сте гледали, и после се смеете лудо на поведението на съответния герой. Удоволствието да виждате как се утвърждават шегите и прякорите, вдъхновени от тези герои.

03. Усещането как кожата ви се докосва до друга.

04. Временното прекрасно опиянение от решението да промените живота си по някакъв естетичен и лесен начин. Убеждението, че това ще промени всичко друго, каквото и да било.

05. Неспособността да проумеете факта, че е невъзможно да разберете това, което все още не знаете.

06. Фактът да чуете нещо десетина пъти и да разберете значението му едва когато това стане отговор на един от вашите проблеми.

07. Фактът, че възрастта на даден човек няма никакво значение за способността му да се свързва с другите, за интелигентността му или за неговите способности.

08. Моделът на възпитание, който се състои в опити за наказание, посрамване, упреци и потискане на децата, за да станат работливи, отзивчиви и успешни членове на обществото.

09. Желанието за духовно-сексуално преживяване с някого, секс, който да е нещо повече от размазваща надпревара към оргазма.

10. Менталната подготовка, на която се подлагате преди социално взаимодействие, при което знаете, че ще трябва да играете „роля“, ако искате да поддържате връзката (като например, когато репетирате разговор в главата си).

11. Усещането за абсолютен покой точно преди да заспите.

12. Не само да предполагате, че знаете какво мислят и чувстват другите, но и да действате и да ги съдите въз основа на това „знание“ и по този начин да ограничавате потенциала им до това, което мислите, че знаете за тях.

13. Усещането за лекота в цялото тяло.

14. Любовната история, за която знаете, че има срок на годност.

15. Любовната история, за която се чувствате предопределени.

16. Хората, които са забавни, без да бъдат нараняващи.

17. Хората, които си задават въпроси, без да бъдат песимисти.

18. Фрустрацията, която изпитвате, когато някой е ядосан или разстроен без основателна причина, поради истории, които си е измислил след неправилно тълкуване на ситуацията.

19. Случайните, странни, страшни и смущаващи мисли, които минават през ума ви и понякога ви плашат, и за които мислите, че сте единственият, който ги има, защото всички останали сме твърде притеснени или смутени, за да признаем, че също имаме подобни мисли.

20. Изкуството да се опитвате да разгадаете нечии намерения, като сглобявате куп случайни „доказателства“.

21. Чувството да знаете, че нещо не е наред, но още не сте разбрали какво точно трябва да се направи.

22. Удовлетворението, което идва, след като от време на време вадите малки и правилни заключения.

23. Истинското умиротворение от разсейването на илюзиите.

24. Осъзнаването, че вашата „причина за съществуване“ рядко е очевидна, но така или иначе трябва се ангажирате да свършите работата.

25. Начинът, по който разделяте различните периоди от живота си и личностното си развитие, отвъд календарните или учебните години.

26. Интервалът между две капки дъжд.

27. Академична дисциплина, която би преподавала изкуството на традиционно неакадемичните теми, които са съществени за нашето съществуване: любовта, отношенията с другите, съмнението, вярата, родителството, работата, приятелството, самовъзприятието и т.н.

28. Любовта към човек, който вече не е в живота ви, но ви се струва все така близък, както преди.

29. Доволното чувство на приятна умора, след като сте хапнали обилно.

30. Усещането да си спомняте нещо, изпитвайки много повече удоволствие, отколкото в момента на събитието; идеята, че това чувство не трябва да се отхвърля или анализира, а просто да се оценява такова, каквото е.

31. Усещането да изпитвате дадено чувство.

32. Човек или предмет, който ви кара да се чувствате „у дома си“.

33. Идеята, че „всичко е такова, каквото трябва да бъде“.

16 ПРИЧИНИ, които обясняват ЗАЩО все още не сте НАМЕРИЛИ ЛЮБОВТА, за която КОПНЕЕТЕ

01. Вие чакате някой друг да създаде и развие любовта в живота ви.
Искате някой друг да направи това, което не вярвате, че можете да направите сами. Всеки път, когато мислите, желаете, представяте си или се надявате, че някой друг ще ви даде нещо, когато мечтаете за онзи прекрасен ден, когато той ще го направи, когато се чудите отново и отново защо не го прави, осъзнайте, че това, което чакате, е именно това, което отказвате да си предоставите сами.

02. Любовта, която сте имали досега в живота си, никога не е изглеждала така, както сте си я представяли.
Когато имаме ясна представа за това как трябва да изглежда любовта, ние се привързваме към един идеал, който само успокоява несигурността ни, отвлича вниманието ни от реалността или ни дава усещането, че доказваме своята стойност. Любовта никога не се проявява така, както си я представяме… защото никога не прилича на нищо, което съществува. Външният ѝ вид не е същият като опита, който ни предлага. За съжаление, гонейки идеал, рискуваме никога да не открием истинската любов.

03. Вие възприемате любовта просто като приятно чувство, докато тя всъщност е постоянно състояние на свързаност между телата, умовете и душите.
Ежедневен ангажимент е да се научите да обичате някого чрез жестове, думи и внимание. Може да бъдете повече или по-малко привлечени от някого, да бъдете повече или по-малко съвместими с този човек, но да обичате и цените другия въпреки всичко, е избор, който постоянно подновяваме. (Идеята, че любовта не се избира и трябва да ни донесе това, което не можем да си дадем сами, води до толкова много раздели, разводи и т.н.)

04. Не осъзнавате, че любовта може само да подсили това, което вече съществува.
Тя уголемява и хвърля светлина върху това, което е най-силно изразено в живота ви. Така, ако в ежедневието ви доминират съмненията в себе си, несигурността или неувереността, ще имате още повече от тях. Любовта не запълва живота; тя е каналът, чрез който вие го споделяте със света (и филтърът, през който се възприемате).

05. Вие мислите, че любовта ще разцъфти, когато всички условия са изпълнени, сякаш става въпрос за смесване на два химически реагента в правилния съд, за да създадете експлозия от искрена и трайна любов.
Нашите хормони, както и очакванията ни, реагират на външни фактори. Любовта възниква от тези две неща, но преди всичко се храни от признание и взаимно уважение.

06. Култивирате външния си вид, вместо да откриете личността, която се крие вътре във вас, и да я оставите да привлече някого, който ще я оцени.
Много ме натъжава фактът, че от най-ранна възраст ни учат да изглеждаме по определен начин, за да бъдем „красиви“ и „сладки“. Въпреки това съобразяването с предполагаемо универсални критерии никога не е помогнало на никого: по скрит начин това ни кара винаги да бягаме от истинското си „аз“, защото знаем, че то никога няма да бъде оценено от всички. И години по-късно плачем и проклинаме небесата, защото не можем да намерим някого, който да ни обича заради това, което наистина сме…

07. Не знаете наистина какво искате, защото постоянно променяте желанията си в зависимост от това, което ще успокои, впечатли или предизвика одобрението на другите.
С други думи, не можете да идентифицирате или честно да изразите своите желания, защото не се приемате такива, каквито сте. Докато функционирате така, ще живеете живота си и ще възприемате любовта, която той ви предлага, само в зависимост от образа, който сте създали за себе си.

08. Прехвърляте вината върху другите, защото все още не сте разбрали, че всяка връзка, която преживявате, е история на любовта, която изпитвате към себе си.
Проблемът не е в любовта или в хората, които обичате. Проблемът е във вас. Няма по-добър начин да научите повече за себе си, да излекувате раните си, да разрешите най-накрая загадките, които остават в нас, отколкото да преживеете любовна връзка. Ако се сблъсквате всеки път със същите трудности, ако откривате у партньорите си същите недостатъци, ако историите ви завършват по същия начин, със същата болка, това е защото всичко това е вътре във вас.

09. Вие потискате или игнорирате негативните си емоции, а те всъщност ви призовават да се погрижите за себе си.
Нашите емоции са нашият вътрешен комуникационен механизъм. Те не са знак, че човекът, с когото сме, се държи зле; те ни показват, че не разбираме или не управляваме добре това, което ни се случва, или че позволяваме миналото или страхът да ни контролират. Болезнените емоции ни призовават към изцеление, което означава да се отворим за красивото и доброто, за надеждата и добротата, за да можем да предадем още повече любов.

10. Вие не карате сърцето и ума си да работят в тандем – сърцето като карта, а умът като компас.
Ние сме подложени на две противоположни заповеди.
Едната ни казва: „Слушайте сърцето си, в любовта няма логика“. Другата ни препоръчва: „Изберете внимателно човека, с когото ще споделите живота си“. Всъщност, ако противопоставяте двата най-ценни инструмента, с които разполагате (или още по-лошо, ако игнорирате единия от тях), ще се изгубите напълно.
Един малък съвет: сърцето ви нашепва какво да направите; умът – как да го направите. Доверете се на всеки в неговата област на експертиза.

11. Вие пренебрегвате детето в себе си.
Ако искате да разберете кой сте наистина, представете си, че говорите с детето във вас. Какво бихте му казали и какво бихте направили, за да го направите щастливо? Това ще ви разкрие какво имате нужда да получавате от себе си, а това е изключително полезно за тези, които търсят любов. Защото да се научите да се обичате, колкото и странно да звучи, означава да се научите да уважавате, почитате, обичате и признавате детето в себе си или, с други думи, своето най-същностно „аз“.

12. Вие очаквате любовта да промени живота ви.
Искате тя да ви донесе това, което мислите, че не можете да си осигурите сами: стабилност, сигурност, надежда, щастие… Докато поддържате това убеждение, ще възприемате любовта като външен феномен, а всъщност ние виждаме, създаваме и усещаме само това, което вече се намира вътре в нас. Нека разгледаме следващата точка:

13. Все още не сте разбрали, че това, което най-много харесвате в другите, е това, което най-много цените в себе си.
Колкото повече се отваряте за радостта, толкова повече ще оценявате радостта на другите. Колкото повече лекувате своите тревоги, толкова по-малко ще усещате нуждата да ги приписвате на другите, обвинявайки ги, че не правят нищо, за да ги облекчат. Да обичате някого, означава да можете да видите това, което цените в него, и следователно това, което цените в себе си.

14. Не само че мислите, че другият трябва да реши всичките ви проблеми, но и смятате, че е негова вината, ако не успее.
Тогава се чувствате предадени и това ви подтиква да искате да промените другия. Обвинявате го, че не прави достатъчно и не се грижи за вашето благополучие. (Всъщност тези обвинения са насочени към самите вас.)

15. Забравили сте, че добротата е основата на любовта.
Смятам, че към никого не сме по-жестоки, отколкото към тези, които обичаме искрено, с цялото си сърце. Толкова много се разпознаваме в тях, че не можем да не отхвърляме техните недостатъци със същата омраза, която изпитваме към себе си! Въпреки това основата на щастливата връзка (и между другото, на живота като цяло) е безусловната доброта. Тя е синоним на любов и може би е дори по-мощна, защото ни подтиква да действаме, а не само да чувстваме или да се надяваме.

16. Търсите отговора извън въпроса.
За пореден път ви казвам: любовта, към която наистина се стремите, е вашата собствена. Търсите в другия това, което трябва да си дадете сами. Това, което ви ядосва, е това, което не приемате и не лекувате в себе си; това, което ви носи радост и надежда, е това, което вече имате в себе си. Ако искате любовна история, която да обогати живота ви, човек, с когото да споделите всичко, първо трябва да изградите тази връзка със себе си. Научили са ни, че трябва да се обичаме, преди да обичаме другите, без да ни обяснят, че „да се обичаме“, означава да си дадем това, което търсим в другия.

ИДЕНТИФИЦИРАЙТЕ своя МОДЕЛ НА ПРИВЪРЗАНОСТ, ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ какво ви ПРЕЧИ във ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА ВИ

Всички знаят, че повечето ни убеждения за света се оформят в детството и преобладаващата част от проблемите, с които се сблъскваме като възрастни, са свързани с това, което сме преживели през най-ранния етап от живота си. Това важи в пълна сила най-вече за романтичните връзки. В края на краищата, те са отражение на връзките, които създаваме с нашите родители, и заключенията, които ни позволяват да направим за мъжете и жените и техните взаимодействия. Мнозина прекарват живота си в пресъздаване на първите си семейни връзки и това често е в техен ущърб. По-долу са описани четирите модела на привързаност, които се развиват в детството, и ще видите как разбирането на вашия собствен модел може да ви помогне в настоящите ви взаимоотношения.

Сигурен
Ако сте развили форма на сигурна привързаност, това е защото поне единият или и двамата ви родители са се съобразявали изцяло с вашите нужди. Научили сте се да се доверявате на хората и обективно погледнато, не изпитвате почти никакви трудности във връзките. Не се страхувате да бъдете отхвърлени или пренебрегнати.
Ако все пак изпитвате затруднения във връзките си, това е защото сте склонни да се задоволявате с това, което имате. Готови сте да поддържате неподходяща връзка твърде дълго, защото тя изглежда „приемлива“, но в същото време се колебаете да се обвържете с „подходящия“ човек – когато ви се отдаде такъв случай – от страх да не поемете риск. Предпочитате да не променяте нищо и да останете в удобна ситуация дори ако това означава да пренебрегнете това, което сърцето ви наистина желае. Трябва да приемете, че любовта е риск и плаши, особено тази, която си струва. Не бързайте, не избирайте веднага лесния път.

Избягващ
Ако сте от хората с избягващ модел на привързаност, вероятно сте имали емоционално недостъпни родители, нечувствителни към истинските ви нужди. Още като дете сте станали „малък възрастен“, който се въздържа (дори днес) да изрази болката си или да поиска помощ (особено от родителите/хората, които се грижат за вас). Високо цените своята независимост, дори твърде много. Научени сте да разчитате само на себе си и се чувствате най-комфортно, когато сте сами. Родителите ви вероятно са ви наказвали, ако не се чувствате другояче освен „щастливи“, или поне са ви карали да се срамувате, защото плачете или изразявате чувствата си по някакъв неудобен за тях начин. Това вероятно е довело до проблеми с интимността днес, тъй като ви е трудно да се разкриете напълно.
Имате трудности при формирането на здравословни взаимоотношения, защото сте свикнали да виждате своите „несъвършенства“ като основание за отхвърляне. Смятате, че ако се откриете напълно и искрено, това неизбежно ще доведе до разлюбване и отхвърляне, защото още в ранна възраст сте се научили, че изразяването на истински чувства може да е опасно. Вероятно лесно приемате грешките на другите, но не толерирате своите. Практикувайте да сте открити и да бъдете себе си в обществото (започнете с приятелите си например) и ще се убедите, че никой няма да се отрече от вас заради това, че сте такива, каквито сте. След като веднъж развиете по-доверчиво отношение към другите, близостта ще е все по-лесна и по-лесна.

Тревожен (свръхангажиран)
Ако сте развили тревожен модел на привързаност, това е защото родителите ви са били непоследователно отзивчиви спрямо вашите нужди. Понякога сте били обичани и обгрижвани, но друг път те са били прекалено натрапчиви или безразлични. Вероятно вие се борите с нерешителността и страха от неизвестното, тъй като никога не знаете какво отношение да очаквате от хората. Трудно ви е да се доверите, но същевременно се привързвате прекалено лесно и дори отчаяно към другите или към представата, която имате за тях. Всъщност вие се страхувате от всичко, което не ви изглежда „безопасно“ въз основа на вашия опит, и предпочитате да се вкопчвате в другите, вместо да се изправите пред неизвестното.
Ако имате трудности във връзката си, това е защото прекарвате прекалено много време в гадаене, анализиране, предположения, предвиждания на събития или за да се „предпазите“ от болката, или от страх да не загубите партньора си и никога да не намерите друг. И в двата случая слушате прекалено много разума си и недостатъчно сърцето си. Оставяте животът ви да бъде направляван от онова, което се опитвате да избегнете, а не от онова, което се стремите да постигнете. За да подобрите романтичните си връзки, трябва да проумеете, че страховете и тревогите, които чувствате, са само в ума ви. Научете се да пренасочвате мислите си и да разграничавате своите страхове от реалността, и се обградете с любящи и надеждни хора.

Дезорганизиран (страхуващ се)
Ако в детството сте развили дезорганизиран модел на привързаност, това е защото родителите ви или хората, които са ви отгледали, са ви тормозели, плашели или дори са застрашавали живота ви. Колкото и да сте искали да избягате, вие сте зависели точно от тези, които са ви причинявали най-много болка. Може и да ви е било невъзможно да избягате преди пълнолетие. Родителската фигура е била основният ви източник на страдания и за да оцелеете, сте били принудени да започнете да се разграничавате от себе си. Ако се борите с трудности във вашите връзки, то е защото още не сте се научили да се вслушвате в своята емоционална навигационна система. Насочвате вниманието си към партньори, които не ви интересуват, или пренебрегвавате интуицията си, защото сте придобили навика да не се доверявате на чувствата си. Въпреки нещастията и болката детето, което сте били, не е имало друг избор, освен да се убеди, че всичко е наред, и да оцелее. Предстои ви много сериозна психологическа и емоционална работа, което означава, че най-вероятно ще се наложи да си припомните травмите от миналото и да пренапишете отново историята на случките в живота си. Трябва да се свържете отново с емоциите си и да се научите да ги слушате повече от страховете или мислите си.

ЧЕСТНОСТТА е станала ТАБУ и това Е ПРОБЛЕМ

Честността се е превърнала в недостатък и това ни прави неспособни да съжителстваме.
Когато едно мнение не съвпада с нашето, ние веднага се чувстваме „шокирани“ – което ни позволява да го обезценим и да дискредитираме всички, които го подкрепят. (Да не говорим за факта, че сме „по-шокирани“ от гола женска гръд или от неприлична дума, отколкото от глад, война или унищожаване на околната среда.) От нас се предполага да казваме и да правим само това, което другите могат да разберат и приемат. Научили сме се да поставяме нуждите на другите пред своите от учтивост дори ако нашият жест е лишен от искреност и изпълнен с огорчение. Всички страдаме от някаква дълбока и несъзнавана самота, която намира отзвук в песните и книгите, изразяващи това, което ние дори не успяваме да идентифицираме. Страдаме от тревожност, депресия, изолация, несигурност, от своите страхове, неуспехи… защото се принуждаваме да поддържаме фасада, която отразява точно обратното. Тъй като затваряме очи пред тези присъщи на живота ни недостатъци, те стават толкова болезнени. Ние не сме честни и не намираме никого, който да ни обича искрено, защото не приемаме да бъдем наистина себе си. Обичаме фасади…, а както знаем, те лесно се пропукват.
Повечето от нашите връзки се основават на постоянни очаквания, които понякога дори не осъзнаваме, че имаме. Страхуваме се от честността, защото се страхуваме да не разочароваме някого, да не бъдем отхвърлени или подигравани от хората, които твърдят, че ни обичат.
В нашето общество стремежът да правим това, което искаме, и да поставяме своя интерес на първо място, се разглежда като признак на егоизъм и незачитане на другите. Научили сме се никога да не обиждаме никого. Но това не ни ли кара да създаваме неискрени връзки? Изненадващо ли е, че блуждаем, откъснати от себе си, като самотни души, когато пренебрегваме своите инстинкти и вътрешния си глас, за да защитим егото на другите?
Не е жестоко да казваме истината. Просто твърде много сме свикнали да ни казват това, което искаме да чуем. Всяка дума, която не е приятна, успокояваща и в съответствие с нашите най-илюзорни мисли, ни се струва омразна. „Честност“ и „жестокост“ са станали синоними. Когато някой не прави или не казва това, което искаме да видим и чуем, той ни наранява, като ни кара да се чувстваме отхвърлени, нежелани и незачитани (тъй като търсим уважението, приемането и утвърждението само в очите на другите).
Имайте предвид, че хората, които най-много се стремят да регулират поведението на другите, вероятно са виждали собствения си живот регулиран от други. Понеже те винаги са се подчинявали на наложените им повели, днес повтарят този модел, без да осъзнават, че той само увеличава празнотата в тях.
Въпреки това всички ние сме създадени от светлина и ви уверявам, че няма нито един човек, който да не бихте заобичали, ако знаехте неговата история или изживеехте един ден, една година, един цял живот на неговото място. Как бихме могли да се отнасяме един към друг като равни, когато дори не сме способни да взаимодействаме искрено и честно? Докато се крием зад фасади, някои ще се чувстват по-низши от другите и обратното.
Ключът към равенството се крие в честността, в способността да се изправим открито пред своята човешка същност.
Единственият начин да трансформираме нашето общество, да просветлим ограничените умове, да променим нашето възприятие за пол, раса и самата човечност е да започнем с разкриването на всичко. В ежедневието си, когато говорим и обсъждаме неща предимно в своите тесни кръгове с хора, които вече споделят нашите мнения, ние само храним егото си. За да променим нещата, трябва да се опитаме да разберем хората, които мислят различно.
Считаме за съществено да помагаме на другите и да проявяваме щедрост дори когато нямаме истинско желание за това. Имаме много конкретна представа за това какво е добротата и я налагаме на всички.
Обаче принудителната доброта няма никаква стойност. Тя не носи нищо добро на света. Тя храни огорчения, омраза към себе си, нетърпимост и предразсъдъци.
Едно от най-красивите проявления на доброта, което може да ви бъде оказано, е да ви се каже истината, без да се тревожат за вашата реакция, просто с цел да ви помогнат да видите реалността от ъгъл, който ще ви бъде полезен. Един от най-красивите жестове на доброта, който можете да направите към себе си, е да кажете „не“, вместо да се насилвате да правите нещо. Често най-красивите неща в живота са и най-трудните, най-неустоимите и най-разтърсващите.
Затова осмелете се да казвате „не“, когато го желаете.
Осмелете се също да говорите откровено и ясно, когато ваш приятел се затруднява да вземе важно решение; проявете състрадание и честност, вместо да го обсъждате зад гърба му с други хора. Осмелете се да напуснете партньора си, ако връзката ви вече не ви удовлетворява: има много начини да намерите жилище, но няма начин да получите любовта на човек, който не ви обича. Осмелете се да изразите това, което чувствате, преди потиснатите ви емоции да започнат да ръководят живота ви. Осмелете се да кажете на хората, които обичате, че държите на тях. А ако не харесвате някого, кажете му го, за да може той да намери човек, който наистина ще го обича. Осмелете се да изследвате дълбините на душата си и вижте какво ще откриете там. Първо ще откриете неочаквани рани. След това ще усетите светлината, любовта и страстта, които ги обграждат. И накрая желанието да извадите всички тези неща на повърхността, за да израстнете и да създадете нещо забележително.
Осмелете се също така да правите своите избори според своето най-дълбоко и най-истинско „аз“, без да мислите за преценката на другите. Изправете се и извикайте:
„Аз съм такъв, какъвто съм, и го приемам дори ако трябва да ме разпънете на кръст!“, по подобие на великите политически или религиозни фигури, които отказват да се отрекат от себе си дори когато техните собствени последователи ги осъждат на смърт.
Осмелете се да дадете на другите това, от което най-много се нуждаете; осмелете се да им кажете: „Не си обичан от всички, но това не означава, че не си обичан изобщо; не си най-красивият/най-красивата, но красотата далеч не е най-важното. Ти си жертва единствено на собствените си страхове и ще намериш свободата само в себе си“. Всички страдат. Но не всички триумфират над болката, за да блестят още по-силно и да оставят светлината си да залее тъмнината. Не всеки има куража да каже истината, но всеки има тази способност. И най-ироничното – най-диаболичното – е, че любовта, страстта и приемането, които търсим, не се намират никъде другаде освен в нашата собствена неограничена честност. Затова не се колебайте повече, оставете вашата честност най-накрая да се изрази.

КОЛКОТО ПО-ДОВОЛНИ сте от СВОИТЕ РЕШЕНИЯ, толкова по-малко СЕ НУЖДАЕТЕ ДРУГИТЕ ДА БЪДАТ;
плюс 11 други неща, които ИСТИНСКИ УДОВЛЕТВОРЕНИТЕ ХОРА ЗНАЯТ

Удовлетворението може да изглежда като неуловимото желание, което движи целия консуматорски пазар, но това е само защото някои умни хора се възползват от нещо, което е присъщо на всички нас (или поне на милиони от нас): всички ние имаме силно желание да водим смислен живот, но изглежда, никой от нас не знае как.
Стигнахме до там да търсим щастието в това, което притежаваме, а не в това, което правим. Убедихме се, че за да запълним неописуемата празнота, която усещаме, трябва да изпълним живота си до насита. Не е нужно да уточнявам, че това не ни направи по-щастливи.
Да бъдете истински удовлетворени означава да сте щастливи заради собствената си себереализация. Това значи да достигнете до такова дълбоко разбиране на желанията си, че вече да е невъзможно да ги игнорирате. Да виждате отвъд мисловните нагласи, които сте възприели и идеалите, които са ви били наложени. Това значи да постигнете скромната простота на това, което искате да предлагате на света всеки ден, и да позволите на тези малки жестове да ви изпълнят с любов.

01. Успехът е в удоволствието от действието, не в неговия резултат.
Да успеете в живота, означава да мечтаете за пътя, който трябва да изминете, а не за дестинацията; да обичате ежедневните действия и прецизността, необходима за постигане на това, което желаете. Животът, към който се стремите, се намира в простотата на ежедневните ви задачи. Не можете да се фокусирате върху задната корица на книгата и да се чудите защо все още не сте успели да я напишете.

02. Нашето общество не цени всички форми на щастие.
Не всеки ще аплодира факта, че напускате работата си, за да осъществите мечтата си да станете барман. Нашето общество цени само един тип щастие: този, който не го кара да се чувства неудобно. Едно „щастие“, достатъчно повърхностно, за да не напомня на другите, че те всъщност не са доволни от живота си. Не позволявайте страховете на другите да определят вашата визия за щастие.

03. Има достатъчно любов и успех за всички; щастието на другите не може да отнеме нищо от вашето.
Това убеждение обаче се вкоренява в нас от детството, когато забелязваме, че някои ученици са популярни, а други не са; че някои хора са щастливи, а други – не. Така се впускаме в съревнование, което съществува само в нашите глави и може да продължи през целия ни живот. Но успехът на един човек не означава ваш неуспех. Любовта и комплиментите, които получава някой, не ви правят по-малко достойни за обич и похвали. Вашият живот не е красив само ако е по-добър от този на другите.

04. Колкото повече приемате решенията си, толкова по-малко ще се нуждаете от одобрението на другите.
Колкото повече обичате това, което правите, толкова по-малко ще имате нужда от подкрепата на другите. Парадоксално е, но именно когато сте удовлетворени от действията си, ще намерите в себе си опората, която търсите.

05. Крайната цел е да успеем да видим изключителното в обикновените неща.
Когато вашата крайна цел е да получите нещо осезаемо, това означава, че все още не знаете истински какво целите. Осезаемите цели (пари, публикувани книги, титли, награди и т.н.) са само етапи. Те са резултати, не крайна цел. Вашата истинска цел е да се развивате искрено. Книгата, която пишете, е само едно от проявленията на вашето развитие. Не бъркайте радиото с вълните, които то излъчва.

06. Всяко задължение е възможност.
Тази проста промяна на перспективата може да промени всичко: достатъчно е да осъзнаете, че всяко преживяване е възможност, която се предлага на вас. Вие не сте задължени да ходите на работа, имате възможността да го направите. Вие не сте принудени да се събуждате рано, вие можете да го направите. Когато започнете да виждате нещата не като задължения, а като възможности, ще започнете наистина да се възползвате от тях, вместо да се опитвате да ги избягвате.

07. Не търсете сложното, когато всичко е просто.
Всичко, което е истинско, красиво и предназначено за вас, ще се случи без болка. Колкото повече се наслаждавате и влагате любов и простота в нещата, които правите, толкова повече това ще се усеща в резултата. Начинът, по който работите, се отразява в това, което създавате.

08. Всичко, което съставя вашия живот, е там, защото вие сте го създали. Всичко, което продължава да съществува, остава, защото вие го поддържате.
Помислете за това: всяко ваше действие подхранва нещо във вас – вашето желание за контрол, любовта ви към работата, огорчението ви към сестра ви, липсата на амбиция в брака ви… Всяко действие създава или усилва нещо. Като имате това предвид, запитайте се какво подхранвате всеки ден… ще получите по-добро разбиране за своя живот.

09. Не става въпрос да слушате себе си, а да слушате всички гласове в себе си.
Повечето хора трудно следват интуицията си, защото не могат да разшифроват нейните послания. Още по-лошо, някои неправилно интерпретират това, което тя им казва, и правят лоши избори. В действителност понякога в нас говорят няколко гласа, които ни насочват към различни резултати. Например вашата интуиция може да се стреми да ви защити, вместо да ви подтикне към развитие, защото черпи от вашите страхове и липси. Трябва да се запитате какъв е произходът на вашата реакция и каква е нейната дългосрочна цел.

10. Независимо от аргументите ви, винаги ще грешите, когато съдите другите.
Независимо от недостатъците на даден човек и независимо какво знаете за неговото емоционално и психическо състояние, винаги ще грешите, когато го критикувате. Вие не сте съдия на човечеството, вашата единствена мисия е да се запитате защо ви е по-лесно да критикувате другите, отколкото да се изправите пред критиките, които се страхувате, че някой може да ви отправи.

11. Вашата душа знае как да се излекува, оставете я да го направи.
Психическото и емоционално изцеление почти винаги започва с пълното признаване на болката. През целия си живот ще създавате ситуации, които ще ви принуждават да се изправите пред дълбоко вкоренени проблеми. Това е така не защото непременно държите да се измъчвате, а защото дълбоко в себе си знаете, че трябва съзнателно да се справите с тези рани, за да ги излекувате и да се освободите от тях. Доверете се на своята природа. Тя знае повече от вашия ум.

12. Вероятно не можете да станете всичко, което искате, но с малко късмет и много работа, можете да станете точно този, който сте.
И не е ли това, което повечето от нас търсят? Грандиозните амбиции и мечтите за забележителна съдба (далеч от нашите способности и личност) най-вече издават голямо разочарование от самите нас. Хората, които постигат невероятни неща, рядко се смятат за забележителни личности. Те са способни на подвизи именно защото те им се струват напълно нормални, защото се вписват в рутината, последователността на простите ежедневни задачи. А това постоянство и тази упоритост се раждат от едно-единствено нещо: от убеждението, че това, което правят, съответства на това, което наистина са. Това е привилегия, но и огромно предизвикателство – да се пробудите за себе си. А още по-ценно е, когато тази личност в нас намери някого, който я обича, работа, която се възползва от нейните таланти, и живот, който ѝ позволява да се развива.

18 МАЛКИ НАПОМНЯНИЯ ЗА ВСИЧКИ, които НЕ ЗНАЯТ накъде ОТИВА ЖИВОТЪТ ИМ

01. Никой не знае „накъде отива животът му“. Някои хора имат добра представа за това, което се надяват да постигнат, но никой от нас не може да предскаже или да обобщи със сигурност смисъла на своето съществуване. Все още не.

02. Вие решавате какво ще определя живота ви. Ако имате усещането, че сте се „изгубили“, това не означава, че сте се отклонили от правилния път, а по-скоро, че сте отстъпили контрола. Това се случва, когато отказвате да приемете хода на събитията. Трябва да поемете отговорност за това, което ви се е случило, за да напишете продължението на своята история.

03. Джоан Роулинг не е знаела, че ще стане един от най-известните автори в света – тя просто е пишела история за децата си. Стив Джобс не е знаел, че ще стане пионер в новите технологии – той просто е обичал да сглобява компютри в гаража си. Опра Уинфри не е знаела, че ще стане един от най-големите гласове в личностното развитие; тя просто се е стремила да си върши добре работата. Не е необходимо да знаете накъде отивате, за да постигнете изключителни неща.

04. Не можете да планирате или да предвидите какво ще преживеете след пет години.

05. Ако все пак можете да го предвидите, преразгледайте амбициите си и си осигурете средствата да ги постигнете.

06. Да планирате живота си (или да имате добра представа за това „накъде отива“), не е задължително знак за амбиция – по-скоро е успокояваща перспектива. Вместо това се съсредоточете върху това какво искате да правите с всеки ден, в който имате късмета да живеете. Това е смирен и полезен подход, който ще ви отведе някъде.

07. Не дължите нищо на човека, който сте били като млад. Не сте задължени да живеете живота, за който сте мечтали тогава.

08. Имате отговорност към възрастния, в който сте се превърнали. Дължите му това да се запитате днес какво харесвате, какво искате, какво ви вълнува, от какво имате нужда и какво заслужавате.

09. Знаете ли защо не притежавате нещата, които някога сте мислили, че искате? Защото вече не се стремите към тях или поне не толкова страстно.

10. Вероятно се намирате на границата между това да разберете, че вече нямате същите желания като преди, и това да си позволите да искате онова, което искате сега.

11. Позволете си още сега да се стремите към всичко, което желаете.

12. Ако искате да промените живота си, спрете да мислите постоянно за това, че се чувствате изгубени, и вместо това си представете какво бихте могли да направите, за да се движите в положителна посока – каквато и да е тя. Действието по-лесно води до нов начин на мислене, отколкото размислите водят до нов начин на действие.

13. Ничий живот не е толкова страхотен, колкото изглежда в социалните мрежи.

14. Вашият образ в социалните мрежи не интересува никого толкова, колкото вас самите.

15. Социалните мрежи ни направиха обсебени от идеята да си поставяме „големи цели“. Ако имате усещането, че не знаете накъде отива животът ви, вероятно това е така, защото не знаете каква следваща цел да си поставите, за да впечатлите околните.

16. Не е необходимо да постигате каквото и да било, за да имате пълноценен живот. На много малко хора е предопределено за бъдат изключителни. Това обаче не означава, че вашият живот няма да бъде изпълнен с удовлетворение, любов, радост и всякакви чудеса.

17. Животът ви ще бъде прекрасен само ако го виждате по този начин. Чувството на безнадеждност или на обърканост се преодолява само като се научите да мислите за нещата по различен начин.

18. Престанете да се питате какво правите с живота си, запитайте се какво ще направите днес.

КЛЮЧЪТ към ВСИЧКО е ПРИЕМАНЕТО

Всичко има своята добра страна.
Всичко, което ни се случва, в крайна сметка ни служи.
Във всичко има нещо положително.
Знам какво си мислите: „Няма смисъл! Още едно празно клише, което се опитват да ни представят като универсална истина“.
Но кое прави едно нещо „лошо“? – Това, което ние сме решили (или са ни научили) да вярваме, че „не е редно“. Способни сме да усещаме цял спектър от емоции, защо тогава някои да са добри, а други – лоши? Някои ни показват, че сме на прав път, други ни сигнализират, че трябва да променим посоката. Защо първите биха били по-добри от вторите? Нима последните не играят още по-важна роля?
Лошите чувства стават лоши, когато започнем да се борим с тях.
Вместо да слушаме вътрешния си глас и да си позволим да усещаме всичко, ние се борим с неприятните емоции. В действителност те трябва да ни помогнат, да ни разкрият раните или да ни водят, а се случва обратното – стават „лоши“.
В мащабите на Вселената няма „добро“ или „лошо“, а само субективни оценки, характерни за един индивид, едно семейство, една култура, една страна и т.н. Това, което е добро за някои, е лошо за други; това, което е полезно за един, вреди на съседа му. В различните училища по света не се преподават едни и същи аспекти на историята. Когато осъзнаете, че имате силата да определите какво е „добро“ във вашия живот, ще можете да се освободите. Всичко, дори и най-трудното изпитание, може да има нещо добро, ако приемете да видите какво може да научите от него.
Безусловната любов е изключителна рядкост. Самата основа на любовта е да намерим човек, който отговаря на определен брой условия. И когато осъзнаем, че обектът на нашата привързаност не ги покрива така, както сме очаквали, нашите чувства се разклащат. Така най-дълбоките връзки често стават най-трудни: вашият партньор съответства на идеала, но щом не успее да задоволи вашите желания и нужди, вие се чувствате предадени.
А това не е любов. Единственият начин да преодолеем този вид вярвания, е да разберем, че основната част от нашите страдания в любовта се дължи не на чувствата ни към другия като индивид и присъствие в нашия живот, а на очакванията, които имаме към него.
В това отношение сме дребнави. Претендираме, че искаме безусловна любов и щастие, но не се държим така. Искаме любов и щастие, когато те идват с някого или с нещо. Защо? Защото така се освобождаваме от отговорността да изберем това, което ще ни направи щастливи, и да работим, за да го постигнем.
Първата стъпка към възвръщане на контрола върху живота ви е да позволите на всичко да се случва в него: любов, загуба, възходи и падения. Нямайте скрити намерения; просто живейте и бъдете. Когато успеете да се съсредоточите върху това, ще бъдете изненадани колко бързо вашите тревоги ще изчезнат.
В Дао се казва, че гъвкавостта е синоним на живота, а твърдостта е равнозначна на смъртта. Тялото се втвърдява след последния си дъх. Втвърдилите се дървета се отсичат.
Когато сърцето ни се втвърдява, когато части от нашето същество се парализират и се наситят с груби емоции, нямаме друг избор, освен да ги разрушим. Дърветата се отсичат, телата се разлагат. Твърдостта трае само временно.
Нашият мозък има способността да се фокусира върху най-интензивната болка, като блокира всички останали. Той се концентрира върху най-трудното и ни принуждава да се изправим пред него. Другите болки остават, но така си даваме възможност да прогресираме със собствено темпо по пътя към отварянето.
Да приемем нещата такива, каквито са, в действителност означава да признаем, че вече не ги контролираме. Това е отказ от илюзията за контрол, за да намерим радост в хаоса въпреки изпитанията. Болката никога не е вечна. Тя продължава само докато се вкопчваме в нея. Докато се борим. Докато упражняваме контрол. Докато не приемем загубата на това, което вече не е.

КАКВО ОТКРИВАМЕ в САМОТАТА

Самотата е просто една идея.
Това е чувството на откъснатост от хората около нас. Това се случва, когато не откриваме и не приемаме това, което сме, освен през призмата на нашите взаимодействия.
В действителност вашите взаимодействия разкриват по-малко за това какво другите мислят за вас и повече за начина, по който тяхното отношение оформя вашето възприятие за себе си. Важен е не броят на хората, които ви заобикалят и обичат; важно е какво означава тази любов за вас и как тя влияе на вашите действия и мисли. Компанията на другите засилва чувството ни за единство и свързаност, но също така подхранва нуждата от присъствие, признание и одобрение.
Може да се чувстваме изключително самотни сред тълпа и невероятно свързани с другите, докато сме в пълна самота.
Разбира се, ние сме „отделни“ същества, т.е. индивиди, осъзнаващи своята уникалност, но нашата самота е въпрос на възприятие.
Самотата не е непременно тъжна. Има нещо удивително и неуловимо в този свещен момент, когато най-накрая спираме да бъдем активни и се отказваме да играем роля (както за другите, така и за себе си). Тогава не се виждаме повече като елемент от обществото. Не се сравняваме повече с другите. Освобождаваме се от очакванията и погледите на останалите. Започваме не само да се вслушваме в себе си, но и да разбираме, че сме личност, която слуша своя дух.
Така ще започнете да комуникирате със себе си по много по-дълбок, разбираем и ясен начин, отколкото някога бихте могли чрез езика. Както казва Олдъс Хъксли: „Въпреки езика, интелигентността, интуицията и съчувствието никога не можем наистина да предадем каквото и да било на когото и да било. Същността на всяка мисъл и всяко чувство остава непредаваема, затворена в непроницаемата камера на душата и тялото на индивида. Нашият живот е присъда за доживотна самотна изолация“.
Въпреки това не гледайте на това като на нещо лошо.
Самотата ви разкрива кои сте, освобождавайки ви от необходимостта да играете роля за другите. Сам, вие съществувате само за себе си. Като спрете да се стремите да съответствате на някаква норма, започвате да действате в името на оцеляването, да се чувствате живи, да бъдете човешки същества. Не осъзнавате колко време и енергия посвещавате всеки ден на действия, които имат за цел единствено да изглеждате „приемливи“ в очите на околните, нито колко всички тези усилия могат да ви откъснат от самите вас.
Самотата е необходима. Тя ви държи здраво в реалността и ви помага да избягате от конвенциите. Това я прави едновременно изнервяща и освобождаваща: тя ви изправя пред самите вас и вашите действия, но най-вече ви изправя пред това, което ви прави човешко същество във всичко, което е добро, лошо, странно и грозно. Тя не ви оставя друг избор, освен да отстъпите назад, за да анализирате нещата от всички ъгли и в цялата им сложност.
Виждаме нещата в тяхната цялост само когато се отдалечим от тях.

ВСЯКА ЕДНА от вашите ВРЪЗКИ е ВРЪЗКА с ВАС САМИТЕ

Интересно е да се отбележи, че човекът (доколкото знаем) е единственият (известен) вид, който има връзка със самия себе си. Още по-любопитно е да се замислим, че той изживява тази връзка със себе си чрез другите хора.
С други думи, начинът, по който възприемаме нашето обкръжение, влияе върху начина, по който възприемаме самите себе си.
Какво свързва двама души в любовта, братството или приятелството? Близостта. Интуитивното чувство на взаимно разбиране. Способността да се разпознаваме в другия и още по-важно, способността да правим всичко възможно, за да продължи този човек да ни обича, приема и одобрява, независимо от всичко. (Според мен това е механизъм за оцеляване.)
Най-значимите взаимоотношения обикновено са тези, които най-силно ни отразяват, защото именно това е тяхната цел: да ни разкрият. Това е особено очевидно в нашите най-страстни, разтърсващи или сърцераздирателни връзки, но важи за всички взаимоотношения. Същността на всички наши проблеми (след като оцеляването ни е осигурено) се крие тук: в нашето отношение към другите и към самите себе си.
Връзките, в които се чувстваме най-щастливи, обикновено са тези, в които се съобразяваме с предполагаемите очаквания на другия (това, което мислим, че той мисли за нас).
Чувстваме се повече обичани, когато се чувстваме разбрани; когато мислим, че другият ще ни каже това, което имаме нужда да чуем и в което трябва да вярваме. Чувстваме се обичани, когато мислим, че другият ни уважава – и съдим за неговата привързаност по неговите жестове и думи.
Затова не се оставяме да бъдем успокоявани или утешавани от всеки, а само от хора, в които се разпознаваме. Индивиди, с които вече имаме някаква физическа или психологическа връзка. Потенциални партньори, които приличат на нас и ни разбират.
Ето защо „първо обичай себе си“ е най-често срещаният, най-объркващ и въпреки това най-смисленият съвет, който някой може да даде. Важно е, защото ни насърчава не само да изпитваме любов към себе си, но и да бъдем достатъчно уверени, за да не изграждаме цялото си същество върху предполагаемите мисли на друг човек.
Всяка омраза е омраза към себе си. Затова хората, с които се идентифицираме, ни причиняват толкова страдание. Затова те разбиват сърцето ни. При раздяла не губим човек, а идеята за самите себе си. За добро или зло, сме определяли отношението си към себе си през очите на другия и когато виждаме, че любовта, която ни е давал, се прехвърля на друг, нашата собствена стабилност се срива.
Най-освобождаващото действие, което може да извършите, е да осъзнаете, че ние формираме едно цяло: всички сме фрагменти от една огромна светлина, която ни осветява едни други, за да разкрие това, което всеки има нужда да види и разбере, без никога да губим собствения си блясък. Всяка връзка, която имате, е връзка със самите вас. Когато намирате щастие в прегръдките на друг човек, всъщност го откривате в себе си.
В края на пътуването винаги откривате себе си. Колкото повече се приемате, толкова по-малко ще имате нужда от другите да запълнят празнотата, която усещате. (Хората не са части от пъзел, които можете да поставите тук и там, за да се чувствате цялостни.) Колкото по-рано осъзнаете това, толкова по-малко ще се оставяте да бъдете повлияни от тяхното поведение. Вашето състояние на ума не зависи от тяхното. Вие не зависите от тях. Целта на една връзка не е да ви донесе перфектно и вечно щастие, а да ви помогне да развиете съзнанието си. Колкото по-рано го разберете, толкова по-лесен ще бъде животът ви.

ПОЗВОЛЕТЕ СИ да бъдете ПО-ЩАСТЛИВИ, отколкото СМЯТАТЕ, че ЗАСЛУЖАВАТЕ

Ако всички големи неща са следствие на поредица от малки такива, то най-красивият живот се състои от натрупване на моменти, от които, за съжаление, не се възползваме достатъчно. Вместо да се наслаждаваме на всеки параграф от главите на нашия живот, ние се фокусираме върху написването на финалната страница.
Сякаш живеем само за да напишем собственото си надгробно слово. Получаваме дипломи, женим се и следваме добре определен план, преминавайки през етапи, които ще направят нашия живот красива и последователна история… която само ние ще разказваме на себе си. Защото в момента на голямото отпътуване, това, което ще остане от нас, е какви сме били, кого сме обичали и какво е вдъхновявало живота ни ежедневно. Останалото, колкото и впечатляващо да изглежда, вече няма да има никакво значение, а може би никога не е имало…
Пропускаме моментите, които съставляват нашия живот, защото сме разсеяни. Разсеяни от онзи човек, когото не искаме да срещнем и когото се боим да не видим в тълпата, въпреки че знаем добре, че живее на стотици километри от нас. Разсеяни от онзи, който заема мислите ни във всеки един момент, когато пишем, творим, вземаме решения или дремем във влака… и когото си представяме до нас, мислейки какво би казал и как би се почувствал, знаейки, че никога няма да разберем.
Винаги има последен голям етап, който трябва да се премине, безкраен списък със задачи, който включва всичко друго освен това, което наистина искаме да правим (не заради работата, не за да изплатим заем или от чувство за отговорност, а просто защото ни прави щастливи). Винаги има още едно повишение, което трябва да се получи, поредно преместване, което трябва да се извърши, нова голяма любов, която трябва да се намери, преди да можем да бъдем щастливи.
Никога не избираме щастието, защото не вярваме, че го заслужаваме. Продължаваме да преследваме постижения, да планираме историята си, да живеем сякаш имаме цял живот пред себе си, за да реализираме тези фантазии и обещания, които сме си дали, рискувайки никога да не се насладим на настоящето. Живеем в сънища наяве. Виждаме видения, надежди и проблеми, които не съществуват. Всеки път, когато се улавяте, че мислите за миналото или бъдещето, напомнете си, че това са само идеи – идеи за нереални неща, които формулирате в едно много реално настояще. Настояще, което ви се изплъзва.
Утрешният ден не ни променя. Работата ни не ни променя. И нашите отношения също не ни променят. Проблемите ни идват и си отиват, както всичко останало. Разочарованията, които ни тревожат, са отражение на това, пред което не смеем да се изправим в себе си; хората, които мразим, са въплъщение на това, което не харесваме в нас самите. Времето и ситуациите отминават, но ние винаги се сблъскваме със същите видове проблеми и винаги мразим същия тип индивиди, без никога да разберем, че това, което всъщност мразим в тях, са страните от самите нас, които те ни принуждават да признаем.
Не живейте повече с мисълта какво ще се говори на вашето погребение. Не живейте, за да разказвате история. Това празно и бездушно съществуване ви лишава от щастието, което искате да създадете. Най-важното е да правите това, което ви носи радост, и да разберете, че щастието е въпрос на ваш избор и отговорност. То не ви очаква нито утре, нито след следващото повишение, нова връзка или малка промяна: то е тук и сега. Всичко, което трябва да направите, е да преодолеете пречките, които ви спират да го достигнете. Единствената промяна, която трябва да направите, е в самите вас.
Това, което има значение, са милионите малки моменти, които няма да включите в автобиографията си. Важно е не да имате работа, а да имате живот, който ви носи удоволствие; не дипломата, която имате, а вечерите, прекарани в добра компания; не това, че сте във връзка, а че обичате. Важното не е да водите живот, който може да се обобщи красиво, а да изживеете милиони моменти, които се редуват, свързват и създават още безброй други мигове. Вие няма да сте тук, за да чуете историята, която ще се разказва за вас, но сте тук, за да я живеете.

НЕВИНАГИ разбираме ЛЮБОВТА

В една връзка повечето напрежения, които се превръщат в конфликти и избухват в спорове, произтичат от начина, по който възприемаме любовта, и от това, което очакваме от нея, както и от вида любов, който мислим, че заслужаваме, и този, който реално получаваме и даваме. През по-голямата част от времето проблемът не е в това дали обичаме другия, а в това дали го обичаме по правилния начин. Защото в нас винаги има едно съмнение, което ни тревожи и ни се струва неприемливо: „Ами ако съм прекалено млад? Ами ако срещна някой друг, който няма тези недостатъци? Ами ако мога да направя по-добър избор?“. А след това идват бившите партньори, разстоянието, времето, страхът от обвързване, желанието да изследваме нови хоризонти…
Всички знаем какво е да се изгубим в такива мисли, разкъсвани между любовта към някого и желанието да видим нещо различно.
Проблемът е, че не искаме да разберем, че сърцето е сложно нещо и че не е достатъчно да бие за един човек, за да забрави своите рани. Това, че обичаме някого, не ни пречи да се разделим с него, да му се ядосаме или да му навредим не защото не го обичаме достатъчно, а защото всички тези настроения и емоции могат да съществуват едновременно в нас. Една любов не отменя друга и въпреки че може временно да успокои раните ни, никога няма да ги излекува напълно.
Нашето сърце е способно да приеме повече от едно нещо, повече от един човек и повече от едно чувство, но не може да очакваме те да съжителстват мирно. Любовта расте в нас и по този начин разширява нашето сърце и ум, но това не означава, че изтрива всичко, което вече е било там.
Така че любовта невинаги прилича на образа, който си създаваме за нея. В нас има скрити кътчета и неподозирани дълбочини, които ѝ придават най-различни изрази.
Някои хора обичат, без никога да осъзнаят, че са влюбени. Някои любови, смазани от страх и потискани, се проявяват само чрез изблици на гняв и разочарование, насочени към нас самите. Онези, които обичат, понякога не могат да погледнат в очите човека, който ги е напуснал, а друг път не могат да откъснат поглед от него, но и в двата случая не са в състояние да му кажат какво чувстват. Любовта понякога е наказателна, като тази на родителите, които мислят, че могат да оформят децата си по свой образ, без да осъзнават, че техният гняв е израз на тяхното его, а не на тяхната обич.
Човекът, който ни подхожда, не ни допълва непременно. Празнотата, от която страдаме, може да бъде запълнена само от нас самите. Затова любовта на другите често остава загадка. За щастие, именно този мистериозен аспект ни помага да се отворим и да развием съзнанието си. Дори невинаги да разбираме напълно любовта, позволяваме ѝ, колкото и непредсказуема и болезнена да е, да ни трансформира и да променя живота ни. Постепенно осъзнаваме, че именно любовта ни е направила хората, които сме. Не са разделите и разочарованията това, което ни изгражда, а любовта, която сме били принудени да открием в себе си.
Основното е да позволим на любовта да изпълни своята мисия: да ни накара да обичаме другите и преди всичко себе си. Ако избираме хора, които ни напомнят за нашите недостатъци, или партньори, които ни причиняват болка, то е, за да опознаем своето вътрешно „аз“. И това, независимо дали го осъзнаваме, или не, е едно от най-красивите доказателства за любов към себе си.

НАСТОЯЩИЯТ МОМЕНТ е всичко, което ИМАТЕ

След дълго анализиране на живота си (лош навик, който вероятно не само аз имам), стигнах до заключението, че източникът на голяма част от моите проблеми е неспособността ми да управлявам дискомфорта. Не мога да се наслаждавам на добрите неща, без да си разваля удоволствието, мислейки за неизбежния обрат на съдбата, който ще последва. Знам, че това е проблем, върху който трябва да работя, защото той далеч не е непреодолим. Това всъщност е естествен процес, особено в нашето съвременно общество, което прави всичко възможно да подхранва такъв модел на мислене в нас.
Имам лошата склонност да разглеждам различните етапи от живота си като прелюдии към бъдещето, което целя. Виждайки всеки ден като предварителна глава, е възможно да прекарам живота си в очакване той да започне. С течение на времето успях до голяма степен да се освободя от тази настойчива и дълбока нужда от бягство напред, но тя продължава, разбира се, да ме настига от време на време. Затова, естествено, се интересувам от това.
Защото този модел произтича от идеята, че щастието, както в приказките, ни чака в края на пътя. Преодоляваме едно след друго изпитанията, след което най-накрая можем да се насладим на блаженството, че сме излекувани, в съгласие със себе си, завършени, преобразени. Но животът не е еднопосочно пътуване от тъмнината към светлината. Той е поредица от отивания и връщания. И отклонения през зони с различна степен на мрак. Има дни, когато се чувстваме толкова нещастни, че никога не си представяме, че ще се изправим, и други, когато забравяме какво е да си нещастен. Страхът от тези колебания, страхът от това да преживеем спадове след възходите, е нашият най-лош враг.
В края на живота ни всичко, което ще ни остане, е поредица от „сега“, натрупване на моменти, които ще издигнат нашето съзнание от един опит към друг. Ако не оценяваме всеки момент от ежедневието, преди следващият да ни го отнеме, това е все едно да спрем да съществуваме. Чисто и просто. Оставяме живота да минава пред очите ни от страх да не се върнем към тъмнината и да не продължим напред към стабилната и постоянна светлина, която си представяме в края на пътя. Оставяме няколко нещастни преживявания да ни плашат и да съсипват живота ни под предлог, че сценарият не се развива както сме го планирали. Но щастието не е състояние, което си позволяваме да активираме, след като сметнем, че сме изпълнили всички изисквания. То е преживяване, емоция, право, до което имате достъп още днес.
Моделът на мислене, който току-що споменах, е широко разпространен в нашето общество, което ни кара да вярваме, че ни чака „щастлив край“ след нашите страдания и че радостта се крие в планираните утрешни дни. И за да използвам аналогия, типична за поколението на милениалите, ще ви кажа, че то е нещо подобно на това, когато прекарваме часове в Tumblr и Pinterest, събирайки изображения, които ни вдъхновяват и илюстрират нашите желания. Няма нищо лошо в това да съзерцаваме красиви снимки и да си мислим, че искаме нещата на тях, но колко от нас наистина стават от канапето, за да реализират тези стремежи – дори когато става въпрос само за четене на книга до прозореца с кафе в ръка? Много малко. Вместо това сме склонни да се оплакваме, че нямаме живота, за който мечтаем… и повтаряме същото всеки ден.
„Сега“, настоящето, това е всичко, което имаме. И трябва да изберете да го уловите. Трябва да живеете в реалността на това, което чувствате в момента, когато го усещате: красивото, грозното и прекрасния хаос на любовта, споровете, помиренията, хармонията и промяната. Но също така и бруталността на скръбта, която ви поваля, докато не остане само една цел – да продължите да дишате… преди да разберете, че животът не би трябвало да бъде по-сложен от това. Дишайте, достигнете дъното и оставете момента, да ви носи и издига. Разберете, че нещата са скучни само защото им позволявате да бъдат такива. Животът ви предлага много мистерии, изненади и удивителни преживявания, които ще откриете само ако направите крачка встрани и следвате тази част от себе си, която не се страхува от утрешния ден.

Съдържание

ВЪВЕДЕНИЕ

  1. ПОДСЪЗНАТЕЛНИ ПОВЕДЕНИЯ, които ви ПРЕЧАТ да ИМАТЕ ЖЕЛАНИЯ от вас ЖИВОТ
  2. ПСИХОЛОГИЯ на ЕЖЕДНЕВНАТА РУТИНА
  3. 10 НЕЩА, които ЕМОЦИОНАЛНО ИНТЕЛИГЕНТНИТЕ ХОРА не правят
  4. КАК ставаме БЕЗРАЗЛИЧНИ КЪМ ХОРА, КОИТО някога СМЕ ОБИЧАЛИ
  5. 16 ПРИЗНАКА на СОЦИАЛНО ИНТЕЛИГЕНТНИЯ ЧОВЕК
  6. НЕПРИЯТНИ УСЕЩАНИЯ, които ВСЪЩНОСТ ПОКАЗВАТ, че сте на ПРАВ ПЪТ
  7. КАКВО се ОПИТВАТ да ви КАЖАТ най–силно ПОТИСКАНИТЕ от вас ЕМОЦИИ
  8. ЧАСТИТЕ от вас, които не ПРЕДСТАВЛЯВАТ вашата СЪЩНОСТ
  9. 20 ПРИЗНАКА, че се справяте ПО-ДОБРЕ, отколкото СИ МИСЛИТЕ
  10. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ на нашата „ГОРНА ГРАНИЦА“, или как да не СЕ ЛИШАВАМЕ от ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ
  11. ЩАСТИЕТО от САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО
  12. ПРОПАСТТА между ЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ: защо ИЗБЯГВАМЕ да правим това, което е НАЙ-ДОБРО за нас, и как ЗАВИНАГИ ДА ПРЕОДОЛЕЕМ СЪПРОТИВАТА си
  13. 101 НЕЩА, ЗА КОИТО повече си струва ДА МИСЛИТЕ, отколкото ЗА ТОВА, КОЕТО ВИ ТОРМОЗИ
  14. ИЛЮЗИИТЕ, от които ТРЯБВА да се ОТЪРВЕТЕ през 20-те си ГОДИНИ
  15. ПРОЧЕТЕТЕ ТОВА, ако „НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО ПРАВИТЕ“ с ЖИВОТА СИ
  16. 8 КОГНИТИВНИ СКЛОННОСТИ, които ФОРМИРАТ начина, по който ГЛЕДАТЕ на ЖИВОТА
  17. КАКВО не правят ЕМОЦИОНАЛНО СИЛНИТЕ хора
  18. 10 КЛЮЧОВИ НЕЩА, които вероятно НЕ ЗНАЕТЕ за ЕМОЦИИТЕ
  19. ДРЕБНИТЕ НЕЩА, които НЕ ОСЪЗНАВАТЕ, че ВЛИЯЯТ на това как се чувствате по отношение на ТЯЛОТО си
  20. 16 ЦЕЛИ, които да си ПОСТАВИТЕ, ЗА ДА СЕ НАСЛАЖДАВАТЕ на това, което ИМАТЕ, И ДА НЕ ПРЕСЛЕДВАТЕ онова, което НЯМАТЕ
  21. 102 НАЧИНА да не позволявате на ИРАЦИОНАЛНИТЕ МИСЛИ да съсипват ЖИВОТА ВИ
  22. ДЗЕН КРЕАТИВНОСТ
  23. ВСИЧКО е тук, за да ВИ ПОМАГА. КАК ВЪТРЕШНО МОТИВИРАНИТЕ ХОРА стават НАЙ-ДОБРИТЕ ВЕРСИИ на СЕБЕ СИ
  24. КАК да РАЗБЕРЕТЕ кога единствената ПРЕЧКА пред вашето ЩАСТИЕ сте САМИТЕ ВИЕ
  25. ПРЕОДОЛЯВАНЕ на БЛОКАДИТЕ и ВЪЗПРИЕМАНЕ на НОВИ НАВИЦИ
  26. ЕДИНСТВЕНИЯТ ВЪПРОС, който да си зададете, АКО СТЕ УМОРЕНИ да се борите за нечия ЛЮБОВ
  27. БЪДЕТЕ там, КЪДЕТО СТЕ: МАНТРИ, които ЩЕ ВИ НАПОМНЯТ, че ЖИВОТЪТ ВИ се случва в ТОЗИ МОМЕНТ
  28. 16 ВЪПРОСА, които ще ви РАЗКРИЯТ КОИ СТЕ (и какво сте предопределени да правите)
  29. ПРИЗНАЦИ, които ПОКАЗВАТ, че сте се РАЗВИЛИ МНОГО ПОВЕЧЕ, отколкото си МИСЛИТЕ
  30. 15 ПРИЗНАКА, които показват, че ЕДИНСТВЕНИЯТ ПРОБЛЕМ в ЖИВОТА ви е НАЧИНЪТ, по който ГЛЕДАТЕ на него
  31. УМЕЕТЕ ЛИ да СПОРИТЕ ИНТЕЛИГЕНТНО? 7-те НИВА на АРГУМЕНТАЦИЯТА
  32. 12 ПРИЗНАКА, че вашият ПСИХИЧЕСКИ СРИВ всъщност е ЕМОЦИОНАЛЕН ПРОБИВ
  33. КАК ДА СПРЕТЕ да се ТРЕВОЖИТЕ за това КАК ИЗГЛЕЖДА ЖИВОТЪТ ВИ и да се ФОКУСИРАТЕ върху това КАК ВИ КАРА да се ЧУВСТВАТЕ
  34. ЗАЩО не бива ДА СЕ СТРЕМИТЕ КЪМ КОМФОРТ
  35. 6-те СТЪЛБА НА САМОУВАЖЕНИЕТО: защо не е ВАЖНО какво ЧУВСТВАТЕ, а какво СМЯТАТЕ, ЧЕ СТЕ СПОСОБНИ ДА ПОСТИГНЕТЕ
  36. ЗАЩО ТРЯБВА да БЛАГОДАРИТЕ на ХОРАТА, които са ви НАРАНИЛИ НАЙ-СИЛНО В ЖИВОТА ВИ
  37. НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ всичко, което ПРЕЖИВЯВАТЕ
  38. КАК ДА „ДЕТОКСИКИРАТЕ“ УМА СИ (без да се изолирате от света)
  39. 12 ПРИЗНАКА, че ЕДИНСТВЕНИЯТ ПРОБЛЕМ В ЖИВОТА ВИ Е, че МИСЛИТЕ за него ПОВЕЧЕ, отколкото го ЖИВЕЕТЕ
  40. КАК ЛОГИКАТА НИ ПОМАГА ДА ЖИВЕЕМ ПО-ДОБРЕ (във време, в което „страстта“ е на пиедестал)
  41. НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА да знаете ЗА СЕБЕ СИ, ПРЕДИ ДА МОЖЕТЕ да достигнете ЖИВОТА, за КОЙТО МЕЧТАЕТЕ
  42. НЕЩА, които ЕМОЦИОНАЛНО ЗДРАВИТЕ ХОРА умеят ДА ПРАВЯТ
  43. КАК СЕ измерва УСПЕШНИЯТ ЖИВОТ
  44. НАУЧЕТЕ СЕ да СЛУШАТЕ ГЛАСА В СЕБЕ СИ, който се ИЗРАЗЯВА БЕЗ ДУМИ
  45. ИЗЖИВЯВАНИЯТА, които НЕ МОГАТ да се опишат с ДУМИ
  46. КАК да се ПРЕВЪРНЕТЕ в своя НАЙ-ОТЯВЛЕН ВРАГ (без изобщо да осъзнаете)
  47. АКО виждахме ДУШИТЕ вместо ТЕЛАТА СИ
  48. 16 ПРИЧИНИ, които обясняват ЗАЩО все още не сте НАМЕРИЛИ ЛЮБОВТА, за която КОПНЕЕТЕ
  49. КАК (наистина) да ПРОМЕНИТЕ ЖИВОТА си ТАЗИ ГОДИНА
  50. КАК СЕ ГУБИМ в УБЕЖДЕНИЯТА на ДРУГИТЕ
  51. КАК ДА СЕ ОСВОБОДИМ от ПРЕДСТАВАТА, която имаме ЗА ЛЮБИМИЯ ЧОВЕК
  52. ЗАЩО ТОЛКОВА ОБИЧАМЕ да си създаваме ПРОБЛЕМИ
  53. ЗАЩО ДУШАТА има нужда от ТЯЛО
  54. ЗА ВАЖНОСТТА на БЕЗДЕЙСТВИЕТО: защо е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да отделяте време за „НИЩОПРАВЕНЕ“
  55. ИДЕНТИФИЦИРАЙТЕ своя МОДЕЛ НА ПРИВЪРЗАНОСТ, ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ какво ви ПРЕЧИ във ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА ВИ
  56. НАЧИНИ, по които ПОТИСНАТИТЕ ЕМОЦИИ се проявяват отново в ЖИВОТА ВИ
  57. 50 ОСВОБОЖДАВАЩИ МИСЛИ, променили ЖИВОТА на 50 ДУШИ
  58. ВИЕ СТЕ САМО на 20 и няколко ГОДИНИ – не е твърде късно да ЗАПОЧНЕТЕ ОТНАЧАЛО
  59. 17 УБЕЖДЕНИЯ, които само ВИ ДЪРПАТ НАЗАД
  60. КАК ДА станете ЧОВЕКЪТ, който ЗАСЛУЖАВА ЖИВОТА на своите МЕЧТИ
  61. НЕЩА, КОИТО ОЧАКВАМЕ ОТ ДРУГИТЕ (но рядко от себе си)
  62. НЕ Е НУЖНО да ОБИЧАТЕ ВСИЧКО В СЕБЕ СИ, за да сте ДОСТОЙНИ за нечия ЛЮБОВ
  63. 30 ВЪПРОСА, които трябва ДА СИ ЗАДАДЕТЕ, ако все още НЕ СТЕ НАМЕРИЛИ ЛЮБОВТА, за която КОПНЕЕТЕ
  64. ЧЕСТНОСТТА е станала ТАБУ и това Е ПРОБЛЕМ
  65. ЗА НЕОБХОДИМОСТТА от СТРАДАНИЕТО: 7 УРОКА, които можем да ИЗВЛЕЧЕМ от НАШИТЕ ИЗПИТАНИЯ
  66. ЗАЩО СЕ ДЪРЖИМ ТОЛКОВА ЗДРАВО за неща, КОИТО НЕ СА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА НАС
  67. 20-те ви години МИНАВАТ твърде БЪРЗО, за да ДОПУСНЕТЕ ТЕЗИ 20 ГРЕШКИ
  68. КОЛКОТО ПО-ДОВОЛНИ сте от СВОИТЕ РЕШЕНИЯ, толкова по–малко СЕ НУЖДАЕТЕ ДРУГИТЕ ДА БЪДАТ; плюс 11 други неща, които ИСТИНСКИ УДОВЛЕТВОРЕНИТЕ ХОРА ЗНАЯТ
  69. КАКВО ЗНАЯТ ХОРАТА, които са ИЗГУБИЛИ ЛЮБОВТА
  70. ПРОСТИТЕ НЕЩА в ЖИВОТА
  71. 18 МАЛКИ НАПОМНЯНИЯ ЗА ВСИЧКИ, които НЕ ЗНАЯТ накъде ОТИВА ЖИВОТЪТ ИМ
  72. ИЗКУСТВОТО НА ОСЪЗНАВАНЕТО, или как да НЕ СЕ МРАЗИТЕ НАПЪЛНО
  73. 10 ВЪПРОСА, КОИТО ДА СИ ЗАДАДЕТЕ, когато не знаете накъде да ПОЕМЕТЕ В ЖИВОТА СИ
  74. КЛЮЧЪТ към ВСИЧКО е ПРИЕМАНЕТО
  75. ВИЕ сте СБОРНИК С РАЗКАЗИ, а не РОМАН
  76. ПРИЗНАЦИ, ЧЕ СВЕТЪТ ПРЕЖИВЯВА промяна В СЪЗНАНИЕТО
  77. ЗАЩО придаваме толкова ГОЛЯМА СТОЙНОСТ на СТРАДАНИЕТО
  78. КАКВО ОТКРИВАМЕ в САМОТАТА
  79. КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ ПОКОЛЕНИЕ, което да няма ПРОБЛЕМИ С ТРЕВОЖНОСТТА
  80. ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ за начинаещи: ЗАЩО СЕ НУЖДАЕМ ОТ БОЛКАТА
  81. ВСЯКА ЕДНА от вашите ВРЪЗКИ е ВРЪЗКА с ВАС САМИТЕ
  82. 15 НАЧИНА да задълбочите ВАШИТЕ ОТНОШЕНИЯ С КОГОТО ИСКАТЕ
  83. ПОЗВОЛЕТЕ СИ да бъдете ПО-ЩАСТЛИВИ, отколкото СМЯТАТЕ, че ЗАСЛУЖАВАТЕ
  84. 8 СТЪПКИ, за да СЕ НАУЧИТЕ да МИСЛИТЕ САМОСТОЯТЕЛНО
  85. ЗАЩО ИЗБИРАМЕ ДА ОБИЧАМЕ ХОРА, които НЕ МОГАТ да ни ОБИЧАТ
  86. НЕВИНАГИ разбираме ЛЮБОВТА
  87. КАК ДА УКРОТИМ вътрешните си ДЕМОНИ
  88. ЗАЩО ОТХВЪРЛЯМЕ позитивното МИСЛЕНЕ
  89. ФИЛОСОФИЯТА на НЕСЪПРОТИВАТА или какво всъщност означава „ДА СЕ НОСИМ ПО ТЕЧЕНИЕТО“
  90. КОГАТО СМЯТАТЕ, че заслужавате НАЙ-ЛОШОТО, дайте си НАЙ-ДОБРОТО
  91. 15-те най–често срещани ФОРМИ на КОГНИТИВНОТО ИЗКРИВЯВАНЕ
  92. 101 НЕЩА, които са ПО-ВАЖНИ ОТ ТОВА как изглежда ТЯЛОТО ВИ
  93. 7 ДЗЕН ПРИНЦИПА (И КАК да ги ПРИЛАГАМЕ в СЪВРЕМЕННИЯ ЖИВОТ)
  94. 6 ПРИЗНАКА, че имате ЗДРАВОСЛОВНА СОЦИАЛНА САМООСЪЗНАТОСТ
  95. НАСТОЯЩИЯТ МОМЕНТ е всичко, което ИМАТЕ
  96. ИЗКУСТВОТО на НЕСЪЗНАТЕЛНОСТТА
  97. РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ТОВА, което ЧУВСТВАТЕ, И ТОВА, което СИ МИСЛИТЕ, че ЧУВСТВАТЕ
  98. СИЛАТА на негативното МИСЛЕНЕ
  99. КАК да се ОСВОБОДИМ ОТ ТРЕВОЖНОСТТА
  100. СПРЕТЕ да преследвате ЩАСТИЕТО
  101. СЕДЕМ НЕЩА, които трябва да знаете, АКО ИЗЖИВЯВАТЕ „МЕТАНОЯ“ ПРОМЯНА в МИСЛЕНЕТО, ЧУВСТВАТА, ВЪЗПРИЯТИЯТА или НАЧИНА НА ЖИВОТ

ЗА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ
ЗА АВТОРА

Автор

 

Бриана Уийст е международно признат автор на бестселърите „101 есета, които ще променят начина ви на мислене“, „Планината сте вие“ и „Когато сте готови, ето как ще се излекувате“. След години писане онлайн и споделяне на прозрения от своя собствен път на изцеление и пробуждане книгите на Бриана вече се превеждат на повече от 20 езика. Нейни работи са публикувани във Forbes, USA Today, The Huffington Post и Thought Catalog, където в момента е съдружник. Целта на живота ѝ е да помага на хората да активират своя истински потенциал, като пренапишат вътрешните си разкази с повече хармония, истина и цел. Живее със съпруга си в Биг Сър, Калифорния.

Линкове:

или

Други препоръчани книги:

Тънкото изкуство да не ти пука – Марк Менсън Трите вълни доброволци и Новата Земя – Долорес Кенън – Книга 2 Когато всичко се променя, промени всичко – Нийл Доналд Уолш Завръщане към любовта – Мериън Уилямсън Какво радва мозъка ви и защо трябва да правите обратното – Дейвид Дисалво Седем стратегии за богатство и щастие – Джим Рон