samo-lubovta-ostava-cover-4eti.meКакво би станало, ако имахме достъп до мъдростта, до която достигат хората в края на живота си, и ако използвахме тази мъдрост, за да изпълним дните си с повече любов, щастие и смисъл – не когато времето ни изтича, а сега, точно в този момент? В продължение на дълги години Брони Уеър работи като болногледачка, която се грижи за пациенти в последните им седмици на този свят. С времето тя с изненада установява, че колкото и да са различни, на прага на смъртта всички хора споделят едни и същи съжаления за пропуснатото и неизживяното, както и сходни прозрения за смисъла на живота и истински ценното в него. В желанието си да сподели мъдростта и откровенията им, Брони Уеър ни потапя в богатия емоционален свят на всички тези хора и обобщава петте най-важни прозрения за живота, до които те са достигнали. Това са истории за пропуснати шансове, несподелени чувства, разяждаща вина и потиснати желания, които могат да ни научат как да избегнем чувството на съжаление чрез радостта от любовта, освобождаващата сила на прошката и смелостта да живеем собствения си живот.
След като в продължение на години се опитва безуспешно да се приспособни към изискванията на корпоративния свят и банковата сфера, австралийката Брони Уеър избира друг път – да следва сърцето си и да открие собственото си призвание. Нуждата да оцелява обаче я тласка към напълно нова област – без да има никакъв професионален опит тя започва работа като болногледачка на възрастна жена – решение, което напълно преобръща живота й. През следващите десет години грижите за хора на смъртно легло стават нейно постоянно занимание и й дават възможност да се потопи в емоциите и преживяванията на клиентите си така, както малко хора успяват. Статията „Петте съжаления на умиращите”, в която Брони Уеър разкрива най-дълбоките прозрения на хората в последните им дни и седмици, добива голяма популярност и за една година е прочетена от повече от три милиона души от цял свят. Интересът към статията насърчава австралийката да я развие в книга и да разкаже истинските истории на всички онези хора, превърнали се в нейно вдъхновение. „Това, което наистина има значение за умиращите хора – обобщава опита си тя – е колко щастие са дали на любимите си хора и колко време са отделили за нещата, които наистина обичат. Нито един от тези хора не се и сеща дори, че е можел да си купи или да притежава повече вещи. Напротив, умиращите бяха обзети от мисли за това как са изживели живота си, какво са направили и дали са оказали положително влияние върху хората, които оставаха след тях, независимо дали това бяха семействата им, или обществото като цяло.” Водена от намерението си да бъде честна със своите читатели, авторката говори напълно откровено по теми табу – посрещането на мисълта за наближаващата смърт и съжаленията и вината, които често я съпътстват. Тя не ни спестява тъжните моменти, защото според нея именно те ни дават най-големите шансове за осъзнаване и развитие. Може би заради това книгата й не е изпълнена с мрачни настроения, а с възможности – възможности да надникнем там, където не сме били, да чуем истината и да разберем как бихме могли да оползотворим по-добре настоящето.„Само любовта остава” е книга, която, открехвайки вратата към смъртта, всъщност утвърждава живота и вярата, че можем да го променим към по-добро във всеки един момент.
Обзети от мисли какво е могло да направят за себе си, за близките си, за света тези хора търсят прошката и вътрешния мир. Не за още една кола, дреха или каквато и да било вещ се съжалява, а за любовта.
  • Любовта, която не са дали на себе си.
  • Любовта, която не са дали на близките си.
  • Любовта, която не са дали на приятелите си.
  • Любовта, която не са дали на страстта си.
„Живoтът e твъpдe кpaтък, зa дa мoжeш дa cи пoзвoлиш дa гo нaблюдaвaш oтcтpaни caмo зaщoтo тe e cтpax, чe мoжe дa бъдeш пoбeдeн, aкo ce изпpaвиш cpeщу нeгo… Чacoвникът oтбpoявa минутитe зa вceки eдин oт нac. Твoй e избopът кaк щe пpeкapaш ocтaвaщитe дни.“
— БРОНИ УЕЪР
Тази книга имаше дълбоко влияние върху моят живот!
Д-р. УЕЙН У. ДАЙЪР
„Caмo любoвтa ocтaвa“ e книгa, кoятo, oткpexвaйки вpaтaтa към cмъpттa, вcъщнocт утвъpждaвa живoтa и вяpaтa, чe мoжeм дa гo пpoмeним към пo-дoбpo във вceки eдин мoмeнт.
– Книгата, която завинаги ще остане в сърцето ми.
– Книгата, която преобръща душата и те кара да осъзнаеш кои са истински важните неща в този живот.
– Книгата, която те събужда и насърчава да откриеш твоя път.
– Книгата, която ти отваря очите за любовта към живота и добротата към себе си.
– Книгата, която препоръчвам да се препрочита на всеки пет години.

1. Иска ми се да бях имал куража да живея живот, в който да съм верен на себе си, а не живот, съобразен с очакванията на другите..
Tова беше най-честото съжаление на всички. Когато хората осъзнаваха, че животът им свършва, сякаш поглеждаха по-ясно на него и осъзнаваха колко много мечти бяха останали неосъществени. Повечето не бяха изпълнили и половината от мечтите си и трябваше да умрат, знаейки, че причината за това са изборите, които са направили или не са направили.

2. Иска ми се да не бях работил толкова много
Това чувах от всеки пациент. Бяха пропуснали детството на децата си, бяха пропуснали да се наслаждават на връзката си. Не само мъжете съжаляваха за това. Жените също. Повечето хора, с които разговарях, съжаляваха, че са изгубили толкова време в борба за кариерата си.

3. Иска ми се да бях имал куража да показвам чувствата си
Много хора бяха потискали чувствата си, за да запазят мирни отношения с останалите. В резултат се бяха примирили с посредствен живот и никога не станаха това, което можеха да бъдат; никога не развиха потенциала си. Много бяха заболели именно заради тази горчивина, която носеха в себе си.

4. Иска ми се да бях поддържал връзка с приятелите си
Много от пациентите не бяха положили истински усилия да задържат приятелите си и осъзнаваха това, едва когато краят им наближаваше. Бяха позволили на живота да ги погълне и бяха изпуснали златни приятелства. Сега съжаляваха, че не бяха посветили усилия и време на отношенията си с тези важни за тях хора. Всеки има нужда от приятелите си, когато си отива от този свят.

5. Иска ми се да си бях позволил да бъда щастлив
Изненадващо, това беше общо за всички. Много не бяха осъзнали до края, че щастието е въпрос на избор. Бяха останали вкопчени в старите си навици, в старите си разбирания. Не бяха посмели да напуснат “зоната си комфорт”. Страхът от промяна ги беше накарал да се преструват пред другите и пред себе си, че са щастливи. Дълбоко в себе си обаче бяха мечтали да си позволят отново да чувстват радостта от живота.

 

Съдържание

Увод
От тропиците до земите, където вали сняг
Неочакван обрат
Честност и отстъпление
ПЪРВО ПРОЗРЕНИЕ: Да имах куража да изживея живота си така, както аз смятах за добре
Продукт на средата
Капаните
ВТОРО ПРОЗРЕНИЕ: Да не бях работил толкова много
Цел и намерения
Простота
ТРЕТО ПРОЗРЕНИЕ: Защо не се осмелих да покажа чувствата си?
Без вина
Скритите дарове
ЧЕТВЪРТО ПРОЗРЕНИЕ: Ще ми се да бях запазил приятелствата си
Истински приятели
Позволи сам на себе си
ПЕТО ПРОЗРЕНИЕ: Да бях изживявал дните си по-щастливо
Щастието е в настоящето
Въпрос на гледна точка
Време за промяна
Мрак и зора
Без съжаления
Усмихвай се и помни

 

За Автора

Брони Уеър, медицинска сестра в една австралийска болница, разговаря с пациентите, които са на прага на смъртта.

Статията „Петте съжаления на умиращите”, в която Брони Уеър разкрива най-дълбоките прозрения на хората в последните им дни и седмици, добива голяма популярност и за една година е прочетена от повече от три милиона души от цял свят.
Интересът към статията насърчава австралийката да я развие в книга и да разкаже истинските истории на всички онези хора, превърнали се в нейно вдъхновение.

„Това, което наистина има значение за умиращите хора – обобщава опита си тя – е колко щастие са дали на любимите си хора и колко време са отделили за нещата, които наистина обичат. Нито един от тези хора не се и сеща дори, че е можел да си купи или да притежава повече вещи. Напротив, умиращите бяха обзети от мисли за това как са изживели живота си, какво са направили и дали са оказали положително влияние върху хората, които оставаха след тях, независимо дали това бяха семействата им, или обществото като цяло.”

Водена от намерението си да бъде честна със своите читатели, авторката говори напълно откровено по теми табу – посрещането на мисълта за наближаващата смърт и съжаленията и вината, които често я съпътстват.

Линк към книгата:

или
или

Други препоръчани книги:

Най-важните неща – 7 урока за живота, придобити на прага на смъртта – Карън Уайът Ошо – Следвай Ме – Том 2- Беседи върху притчите на Исус Петте Езика на Любовта – Гари Чапман Откраднат фокус. Защо вече не можем да се концентрираме – Йохан Хари Трите вълни доброволци и Новата Земя – Долорес Кенън – Книга 2 Тънкото изкуство да не ти пука – Марк Менсън