Фермата на животните – Джордж Оруел (превод Светлана Комогорова-Комата, 2021)

Posted on 10/12/2025

by book

Утопия

Романът на Оруел се появява за първи път в книжарниците през августовските дни на 1945-а – непосредствено след края на войната. Парадоксалното в нея е това, че писателят със социалистически убеждения и критик на капитализма отправя предупреждение към западния свят за истинското лице на Съветския съюз – чрез своята алегория. Настроенията обаче са други и книгата остава незабелязана поне до края на 50-те. А днес по правило я включваме сред световната класика…
Затова и съдържанието на „Фермата на животните“ отеква в обществата от онази епоха дълго, докато намери правилното си място. А прочитът на книгата фактически продължава и днес.

„Фермата на животните“ е разказ за обитателите на стопанство, които прогонват господаря си и започват да градят идеална общност. Сякаш почти ни се иска да го направим и днес… Свинете от сюжета на Оруел обаче превземат ръководството, така че добрите идеи се превръщат в демагогия. Те лъжат и дезинформират, търсят непрекъснато скрити врагове, фалшифицират миналото, докато накрая не опорочават всичко.
Трагичното в историята на Оруел е усещането, че вместо да послужи като предупреждение и за поука на мислещите, тя се превръща в учебник за онези, които в крайна сметка целят ефекта от разпадането на всичко. Законите за манипулацията и деградацията, изведени от писателя, са верни, но прилагането им и в наше време е сякаш като по образец… от неговата книга.

В самия край на тази своеобразна басня животните виждат с очите си как прасетата се превръщат в хора, което ни показва, че обикновено ни управляват едни и същи алчни за власт управници, но с различна фасада. „Фермата на животните“ се опитва да разобличи такива неща като култа към личността, изопачаването на идеалите, репресията над невежото население, манипулирането на общественото мнение и мислене, покварата на властта, корупцията в управляващата прослойка, неспазването на общоприетите закони от властимащите и пр. Всичко това намира израз в онези думи на стената, заместили седемте заповеди от Бунта: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.“ Оруел ни описва по неповторим начин какво се случва, когато липсва будно и задружно гражданско общество, което да бъде коректив на властта и което да отстоява своите права и свободи. А това днес в България е все по-актуално…

Язвителна и умна, пестелива и прецизна в обрисовката на героите си, „Фермата на животните“, заковава завинаги в съзнанието ни предупрежденията на своя безсмъртен автор. От нас зависи да не ги забравяме, за да не преживяваме отново мъчителните драми на предците си.

Цитати

Животните във фермата издават седем основни заповеди, алегория на седемте смъртни гряха:

Всяко двукрако е враг.

Всяко четирикрако или крилато е приятел.

Никое животно да не носи дрехи.

Никое животно да не спи в легло.

Никое животно да не пие алкохол.

Никое животно да не убива друго животно.

Всички животни са равни.

(Последната, седма заповед става крилата фраза от романа. През 1977 година Пинк Флойд издават албума си „Животни“ (Animals) по мотиви от книгата на Оруел. – Пълен албум в Youtube – https://youtu.be/t8zP8UJHtXE )

“Всички животни са равни, но някои са по-равни от други.”

“Цяла пролет и цяло лято те се трудеха по шейсет часа на седмица, а през август Наполеон обяви, че ще се работи и в неделя следобед. Този труд бе изцяло доброволен, но на всяко неявило се животно щяха да му се намаляват дажбите наполовина.”

“Човекът е единственото същество, което консумира, без да произвежда. Човекът не дава мляко, не снася яйца, не е достатъчно силен, за да дърпа плуг, не може да тича достатъчно бързо, за да улови заек, и все пак той е господар на всички животни.”

“— Другари! – подзе той. – Вярвам, че всяко животно тук оценява каква жертва прави другарят Наполеон, като се нагърбя с този допълнителен труд! Не си въобразявайте, другари, че ръководството е удоволствие! Напротив, това е тежка и неизмерима отговорност. Никой не вярва по-твърдо от другаря Наполеон, че всички животни са равни! Той само безмерно би се радвал да ви остави сами да вземате решения! Ала понякога можете да сбъркате в решенията си, и после докъде ще стигнем?”

“И запомнете, другари – решимостта ви трябва да е непоколебима! Никакви доводи не бива да ви отклоняват! Никога не слушайте, когато ви казват, че Човекът и животните имат общи интереси, че благоденствието на единия е благополучие и за другите! Всичко е лъжа! Човекът не обслужва интересите на никое друго същество освен себе си! И нека сред нас, животните, да съществува съвършено единство, съвършено другарство в борбата! Всички човеци са врагове! Всички животни са другари!”

“Вижте, другари, какъв е по природа този наш живот? Нека признаем – нашият живот е нещастен, изнурителен и кратък.”

“Загадката къде се е дянало млякото скоро се разгада. Всеки ден го добавяли към ярмата на прасетата. Ранните ябълки вече зрееха и тревата в овощната градина бе осеяна с обрулени от вятъра плодове. Животните бяха приели, че е в реда на нещата те да бъдат разпределени по равно. Един ден обаче излезе нареждане всички окапали плодове да се съберат и отнесат в помещението със сбруите, за да бъдат предоставени на прасетата. Някои от останалите животни се размърмориха, ала без полза. По този въпрос сред прасетата цареше всеобщо разбирателство, та дори и между Снежна топка и Наполеон. Пратиха Врескалото да даде на другите нужните обяснения.
— Другари! – провикна се той. – Вие не си въобразявате, надявам се, че ние, прасетата, постъпваме така в духа на егоизъм и привилегированост? Мнозина от нас всъщност не обичат мляко и ябълки! Аз самият не ги обичам! Единствената ни цел, заради която ги поемаме, е да опазим здравето си! Млякото и ябълките (и това е научно доказано, другари!) съдържат вещества, абсолютно необходими за благополучието на едно прасе. Ние, прасетата, сме умствени труженици. Цялото ръководство и организация на тази ферма зависят от нас. Ние бдим денонощно над вашето благоденствие! Заради ВАС ние пием това мляко и ядем тези ябълки! Знаете ли какво ще се случи, ако ние, прасетата, се провалим в изпълнението на своя дълг? Джоунс ще се завърне! Да, Джоунс ще се завърне! Несъмнено, другари… – провикна се Врескалото почти умолително, като подскачаше насам-натам и размахваше опашка, – несъмнено сред вас няма нито един, който иска да стане свидетел на завръщането на Джоунс?
А ако имаше едно нещо, в което животните да са напълно уверени, то беше, че не искат Джоунс да се върне. Щом им го обясниха в такава светлина, те нямаше какво повече да кажат. Твърде очевидно бе колко е важно прасетата да се поддържат в добро здраве. И затова без по-нататъшни спорове се съгласиха, че млякото и нападалите ябълки (а също и основната ябълкова реколта, когато узрее) трябва да се запазят само за прасетата.”

“Бенджамин бе единственото животно, което не подкрепяше никоя от фракциите. Той отказваше да повярва и че храната ще стане по-изобилна, и че вятърната мелница ще пести труд. И с мелница, и без нея, казваше той, животът щеше да си върви както винаги си е вървял – което ще рече зле.”

“— Глупаци! Глупаци! – кресна Бенджамин, като се мяташе около тях и тропаше по земята с малките си копита. – Глупаци! Не виждате ли какво пише отстрани на фургона?
Това накара животните да млъкнат и настана затишие. Мюриъл започна да чете думите буква по буква. Но Бенджамин я избута настрана и сред мъртва тишина прочете:
„Алфред Симъндс, кланица за коне и варилня за туткал, Уилингдън. Търговец на кожи и костно брашно. Снабдяване на кучкарници.“. Разбирате ли какво значи това? Откарват Боксьора да го колят!
Вик на ужас се изтръгна от всички животни. В този миг мъжът на капрата изплющя с камшика по гърбовете на конете, фургонът потегли в тръс и напусна двора. Животните до едно се втурнаха след него с рев, колкото им глас държи. Детелина си проби път и излезе отпред. Фургонът започна да набира скорост. Детелина се опита да раздвижи яките си крайници и да препусне, но успя да постигне само лек галоп.
— Боксьоре! – извика тя. – Боксьоре, Боксьоре, Боксьоре!
— Боксьоре! Слез! Слизай бързо! Откарват те на смърт!
Всички животни подеха вика „Слез, Боксьоре, слез!“. Но фургонът вече набираше скорост и се отдалечаваше. Не беше сигурно дали Боксьора е разбрал какво каза Детелина. Но миг по-късно муцуната му изчезна от прозореца и от вътрешността на фургона екна оглушителен тропот. Той се мъчеше да изкърти стените с ритници и да изскочи. Имаше време, когато с няколко удара копитата на Боксьора щяха да изпотрошат фургона на трески. Но уви! Силите го бяха напуснали. Само след малко тропотът на копита утихна и най-сетне заглъхна съвсем. Изпаднали в отчаяние, животните започнаха да призовават двата коня, впрегнати във фургона, да спрат.
— Другари, другари! – крещяха те. – Не откарвайте на смърт своя брат!
Но глупавите твари, твърде невежи, за да разберат какво става, само присвиха уши и забързаха крачка. Муцуната на Боксьора не се появи повече на прозореца. Някой се сети да изтича напред и да затвори портата от пет летви, но беше късно – само след миг фургонът профуча през нея и бързо се стопи, докато се отдалечаваше по пътя. Никога повече не видяха Боксьора.
Три дни по-късно обявиха, че е издъхнал в болницата в Уилингдън, макар и да е получил всички грижи, които е възможно да получи един кон. Врескалото дойде да извести другите. Каза, че е бил до Боксьора в последните му часове.
— По-трогателна гледка аз не съм виждал! – Врескалото вдигна крак и избърса една сълза. – Бях край леглото му до последния му дъх. И когато дойде краят, вече тъй изнемощял, че нямаше сили да говори, той ми прошепна на ухо, че едничката му скръб била, задето си е отишъл, преди да бъде довършена мелницата. „Напред, другари! – прошепна той. – Напред в името на Въстанието! Да живее Фермата на животните! Да живее другарят Наполеон! Наполеон винаги е прав!“ Това бяха последните му слова, другари!”

“Годината беше доста успешна за фермата, но парите все така не достигаха. Трябваше да се закупят тухли, пясък и вар за училището, а и пак щеше да се наложи да пестят за машините за мелницата. Освен това имаше нужда и от газ за лампите и свещи за къщата, захар за трапезата на Наполеон (той я забраняваше на другите прасета на основание, че от нея затлъстявали), както и да се подновят всички обичайни запаси от инструменти, гвоздеи, връв, въглища, тел, железарии и кучешки бисквити. Продадоха една купа сено и част от картофената реколта, а доставката по договора за яйцата бе увеличена до шестстотин броя седмично, тъй че тази година кокошките излюпиха пиленца, колкото да задържат бройката. Дажбите, веднъж намалени през декември, през февруари бяха повторно намалени и забраниха да се палят фенерите в обора, за да се пести газ. Но на прасетата като че никак не им беше зле и ако имаше нещо, то беше, че наедряваха. Един следобед в края на февруари откъм пивоварничката зад кухнята, занемарена по времето на Джоунс, из двора лъхна топло, наситено, апетитно ухание, каквото животните никога преди не бяха подушвали. Някой каза, че така мирише, когато се вари ечемик. Животните жадно душеха въздуха и се чудеха дали не им приготвят топла каша за вечеря. Но никаква топла каша не се появи, а следващата неделя обявиха, че отсега нататък всичкият ечемик е запазен за прасетата. Нивичката зад овощната градина вече бе засята с ечемик. Скоро взеха и да шушукат, че на всяко прасе сега се полага дажба от половин литър бира на ден, а на Наполеон – по два литра, и винаги му я поднасят в супника от изискания порцеланов сервиз.”

“Що се отнася до останалите, животът им, доколкото знаеха, си беше такъв, какъвто винаги е бил. Общо взето гладуваха, спяха върху слама, пиеха вода от вира, трудеха се на полето. През зимата ги тормозеше студът, а през лятото – мухите. Понякога по-старите измежду тях разравяха мъглявите си спомени и се опитваха да изяснят дали в началото на Въстанието, непосредствено след като бяха прогонили Джоунс, е било по-добре или по-зле от сега. Не можеха да си спомнят. Нямаше нищо, с което да сравнят сегашния си живот – с нищо не разполагаха освен със списъците с цифри на Врескалото, които неизменно показваха, че всичко става все по-добре и по-добре. На животните задачата им се струваше неразрешима – във всеки случай, сега нямаха много време за размишления върху подобни въпроси. Само старият Бенджамин твърдеше, че помни всяка подробност от дългия си живот и знае, че нещата никога не са били, нито пък можеше да бъдат кой знае колко подобре или по-зле – гладът, тегобите и разочарованията, казваше той, били неизменният закон на живота. И все пак животните никога не изоставяха надеждата. Нещо повече, дори и за миг те не губеха чувството, че да си член на Фермата на животните е чест и привилегия. Все още бяха единствената ферма в цялата страна – в цяла Англия! – притежавана и управлявана от животни. Нито едно от тях, дори и най-малките, дори и новодошлите, доведени от ферми, отдалечени на по на десет-двайсет мили, не спираха да се дивят на това. И когато чуваха пушката да гърми и виждаха зеленото знаме да се развява на пилона, сърцата им се преизпълваха с нетленна гордост и винаги тръгваха разговори за героичните стари времена, за изгонването на Джоунс, за написването на Седемте заповеди, за великите битки, в които човешките нашественици били сразени. Никоя стара мечта не бе изоставена. Все още вярваха в Републиката на животните, предсказана от Майора, когато човешки крак нямаше да потъпква зелените поля на Англия. Някой ден това щеше да се сбъдне – можеше да не е тъй скоро, можеше никое от днешните животни да не го доживее, но все пак щеше да се сбъдне.”

За Автора и неговия шедьовър

Джордж Оруел, псевдоним на родения като Ерик Артър Блеър, остава в историята като един от най-влиятелните британски автори на XX век. Със своето непоколебимо перо той разобличава политиката на репресия и се бори за истината, дори когато това означава конфронтация със силните на деня. Творчеството му разкрива безкомпромисната истина за обществото, властта и ролята на човека в историческия контекст.
Оруел израства в Англия, но част от детството му преминава в Индия, където баща му работи за британската администрация. След завършване на Итънския колеж той избира необичайния път на полицейска служба в Бирма, където лично се сблъсква с лицемерието на тоталитаризма и колониалното управление. Именно този опит засилва критичното му отношение към системите, потискащи свободата на индивида. След време напуска службата и се посвещава на журналистиката и литературата, което му позволява да разкрие пороците на властта в своите произведения.
По време на Гражданската война в Испания Джордж Оруел се включва в борбата на републиканците срещу фашизма. Там става свидетел на политически предателства и прикриване на истината, което задълбочава неговия скептицизъм. Този опит става основа за по-късните му произведения, в които безпощадно разобличава репресивните обществени структури.

Романът „1984“, публикуван през 1949 г., представя свят, в който тоталитаризмът е доведен до крайност. Държавата наблюдава всяко движение на своите граждани, изкривява реалността чрез пропаганда и изтрива миналото според собствените си интереси. Джордж Оруел създава изрази като „Големият брат“ и „новговор“, които се превръщат в символи на държавния контрол и манипулацията на информацията. Този роман не просто критикува съществуващите системи, а предупреждава за бъдеще, в което свободата е напълно потъпкана. В съвременния свят творбата на Джордж Оруел остава актуална, като много от елементите ѝ може да се разпознаят в авторитарни режими и дори в демократични държави, където наблюдението и контролът се разширяват чрез новите технологии.

Ако „1984“ е зловещо пророчество, то „Фермата на животните“, публикувана през 1945 г., е сатиричен поглед към механизмите на властта. Тази класика на литературата представя едно общество, в което животните въстават срещу хората, за да създадат по-справедлив ред. Скоро обаче революцията се изражда в диктатура, ръководена от елита на свинете.
Чрез романа Джордж Оруел блестящо показва как революционните идеали могат да бъдат изопачени от жаждата за власт. Свинете, които първоначално претендират да защитават свободата на животните, постепенно превръщат обществото в още по-жестока система на потисничество.
В известната фраза „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“, Джордж Оруел улавя вечния проблем на политиката – обещанията за равенство често се израждат в нови форми на несправедливост.

Линкове към цялата книга:

Свалете от Яндиск книгата “Фермата на животните” на Джордж Оруел с превод от Светлана Комогорова-Комата, 2021 от тук

или

Свалете от Мега книгата “Фермата на животните” на Джордж Оруел с превод от Светлана Комогорова-Комата, 2021 от тук