Nexus. Кратка история на информационните мрежи от каменната епоха до ерата на ИИ – Ювал Ноа Харари
Пред очите ни се осъществява най-значимата информационна революция в историята на човечеството. За да разберем случващото се, трябва да знаем какво е било преди. Нарекли сме нашия вид Homo sapiens, мъдър човек; но ако хората се чак толкова мъдри, защо се държат така самоунищожително? Защо сме на път да извършим екологично и технологично самоубийство? Човечеството трупа мощ, като създава големи мрежи на сътрудничество, но най-лесният начин да стане това е чрез фикции, измислици и масови заблуди.
През XXI в. изкуственият интелект може би полага основите на нова мрежа от заблуди, която би могла да попречи на бъдещите поколения дори да се опитат да ги изобличат. От друга страна обаче, историята не е предначертана и същото се отнася за технологиите: вземайки информирани решения, може да предотвратим най-лошото. Ако не можем да променим бъдещето, защо да си губим времето да го обсъждаме?
„Nexus. Кратка история на информационните мрежи от каменната епоха до ерата на изкуствения интелект“ от Ювал Ноа Харари изследва еволюцията на комуникационните и информационни мрежи от най-ранните етапи на човешката история до съвременността, когато изкуственият интелект играе ключова роля. Харари разглежда как информационните системи формират човешките общества и влияят върху глобалните промени. Той подчертава връзката между развитието на тези мрежи и големите социални, икономически и културни трансформации.
Книгата се фокусира върху начините, по които хората изграждат и използват мрежи, за да създават сътрудничество, контрол и иновации. Харари отбелязва, че текущата „информационна революция“ е най-голямата в историята, но не може да бъде разбрана, без да се анализират предишните етапи на развитие, включително възходът на писмеността, печатната преса и електронните комуникации.
Наред с предимствата, авторът разглежда и предизвикателствата, които новите технологии като изкуствения интелект поставят, включително въпроси, свързани с контрола, етиката и устойчивостта. Това прави книгата подходяща за читатели, интересуващи се от историята на технологиите, обществото и бъдещето на човечеството.
Защо на корицата има изобразен гълъб – на този въпрос самият Ювал Ноа Харари даде отговор преди броени дни с кратко видео: гълъбът е символ на мира, бил е използван за предаване на съобщения по време на война, свързваме го и с Ноевия ковчег и библейския Потоп. „В момента ние сме в информационен потоп, който заплашва да унищожи света. Ние сме в очакване на гълъба, който ще донесе посланието, че наводнението е приключило и можем да излезем навън. Да се надяваме, че ще долети!“, казва с нотка на оптимизъм израелският учен.
Еволюционната рамка на трансформацията на информацията, която Харари очертава в книгата си, преминава през няколко основни етапа:
- разказването на истории, като инструмент, който събира хората;
- изобретяването и разпространението на книгите, които правят достъпни идеите и митологиите в широк мащаб;
- интернет – световната мрежа, която обеща безкрайно знание;
- създаването на алгоритъм в търсачките, който научи тайните на потребителите, но и който засили конкуренцията;
Наболелият въпрос, който буди едновременно страх и любопитство, е какво ще направи изкуственият интелект?
„Nexus“ представя характерния за Харари дълбок и систематичен подход, съчетавайки исторически анализ с футуристична перспектива. Книгата е полезна за разбиране на ролята на информацията като двигател на напредъка и кризи, подчертавайки както нейната сила, така и рисковете от неправилно управление на технологиите.
Тя предлага поглед върху фундаментални въпроси за човечеството, свързани с управлението на данни, властта на алгоритмите и бъдещето на комуникацията, като провокира към размисъл за това как хората могат да се адаптират към новите реалности.
Харари има уникалната способност да съчетава най-неуловимите детайли в историята с най-мащабните тенденции на днешния ден. Тази изключително важна книга се появява в ключов момент, когато всички разсъждаваме за последиците от появата на изкуствения интелект.
— Мустафа Сюлейман
Величава, провокативна и добре обмислена книга. Харари ни показва едно скоростно приближаващо се към нас бъдеще, което е едновременно вълнуващо и смразяващо. Ако има книга, която бих призовал всеки да прочете – и най-вече нашите водачи в сферата на политиката, бизнеса и изкуството, – то това би била Nexus.
— Стивън Фрай
Харари е сред най-забележителните умове на нашето поколение – дързък, оригинален, ерудиран, провокативен и завладяващ. Nexus разказва по нов начин историята на всичко – от писмеността до изкуствения интелект – и както всяка от предишните му книги, преобръща из основи разбиранията ни за света.
— Рори Стюарт
Назовали сме се Homo sapiens – мъдър човек. Спорно е обаче доколко отговаряме на това описание.
През последните 100 000 години ние, Sapiens, сме натрупали огромна мощ. Дори само изброяването на всичките ни открития, изобретения и завоевания би запълнило много томове. Мощта обаче е едно, а мъдростта – друго. Ето защо след 100 000 години открития, изобретения и завоевания човечеството е в екзистенциална криза. Ние сме на ръба на екологичен колапс, причинен от злоупотребата с нашата собствена мощ. Запленени сме от създаването на нови технологии като изкуствения интелект, който е способен да се освободи от контрола ни и да ни пороби или унищожи. Вместо да се обединим, за да преодолеем тези екзистенциални заплахи, международното напрежение расте, глобалното сътрудничество е все по-трудно, държавите трупат страховити оръжия, а нова световна война вече не изглежда невъзможна.
Ако сме толкова мъдри, защо се държим така самоунищожително?
На едно по-дълбоко ниво, макар да сме натрупали огромно количество информация – за всичко от ДНК молекулите до далечните галактики, – сякаш тя не може да ни осигури отговор на големите въпроси в нашия живот. Кои сме ние? Към какво трябва да се стремим? Какво е добрият живот и как трябва да го живеем? Въпреки огромното количество информация, с която разполагаме, ние сме не по-малко податливи от древните ни предшественици на фантазии и делюзии. Нацизмът и сталинизмът са два скорошни примера за масовата лудост, която от време на време завладява дори съвременни общества. Никой не би оспорил, че днешните хора имат много повече информация и повече мощ от хората през каменната епоха, но пък съвсем не е сигурно, че разбираме по-добре самите себе си и нашата роля във вселената.
Защо сме така добри в натрупването на повече информация и мощ, но нямаме особено големи успехи в търсенето на мъдрост? В историята е имало много общности, които са вярвали, че някакъв фатален недостатък на нашата природа ни тласка към овладяването на сили, които не знаем как да управляваме. […]
Склонността ни да придобиваме мощ, която не можем да контролираме, не е продукт на индивидуалния ни начин на мислене, а на специфичния механизъм, чрез който видът ни си сътрудничи в големи мащаби. Основният аргумент в тази книга е, че човечеството придобива огромна мощ, като изгражда обхватни мрежи на сътрудничество, но самият начин, по който тези мрежи са изградени, създава предпоставки да бъдат използвани по не особено мъдър начин. Следователно проблемът ни е не индивидуален, а мрежови.
Още по-конкретно: това е информационен проблем. Информацията е спойката, която скрепва въпросните мрежи. В продължение на десетки хиляди години Sapiens изгражда и поддържа големи мрежи, като измисля и разпространява фикции, измислици и делюзии – относно богове, омагьосани метли, изкуствен интелект и какво ли не още. Макар всеки отделен човек обикновено да се интересува от истината за себе си и света, огромните мрежи ни свързват и пораждат порядък, основан на фикции и измислици. В резултат получаваме например нацизма и сталинизма. Това са изключително мощни мрежи, скрепени от изключително налудни идеи. Според прочутата фраза на Джордж Оруел невежеството е сила. […]
В своята книга от 2024 г. „Сингулярността е още по-близо“ изявеният футуролог и предприемач Рей Кърцуайл прави обзор на информационните технологии и стига до заключението, че „в действителност почти всеки аспект на живота се подобрява в резултат от експоненциалното развитие на технологията“. Хвърляйки поглед назад към историята на човечеството, той привежда примери от рода на изобретяването на печатната преса и чрез тях мотивира тезата, че по самата си същност информационните технологии генерират „цикъл с положителна обратна връзка, който води до напредък по отношение на всеки аспект на благосъстоянието, включително грамотността, образованието, богатството, хигиената, здравето, демокрацията и намаляването на насилието“. […]
Дали получаването на достъп до още информация ще подобри нещата, или ще ги влоши? Скоро ще разберем. Многобройни корпорации и правителства се надпреварват в разработването на най-мощната информационна технология в историята – изкуствения интелект. Някои водещи предприемачи като американския инвеститор Марк Андреесен са убедени, че той ще реши веднъж завинаги всички проблеми на човечеството. На 6 юни 2023 г. Андреесен публикува есе под заглавие „Защо изкуственият интелект ще спаси света“. То прелива от смели твърдения като „Нося добри новини: изкуственият интелект няма да унищожи света, а всъщност може да го спаси“ и „Изкуственият интелект може да направи по-добро всичко, което е важно за нас“. В заключение казва следното: „Развитието и пролиферацията на изкуствения интелект съвсем не е опасност, от която трябва да се страхуваме, а морално задължение към самите нас, към нашите деца и нашето бъдеще.“
Рей Кърцуайл се присъединява към него, като твърди в „Сингулярността е още по-близо“: „Изкуственият интелект е ключова технология, която ще ни позволи да посрещнем предизвикателствата, пред които сме изправени, да преодолеем болестите, бедността, разрушаването на околната среда и всички човешки уязвимости. За нас е морален императив да реализираме потенциала на новите технологии.“ Кърцуайл ясно съзнава и потенциалните опасности и ги анализира подробно, но смята, че те могат успешно да бъдат смекчени.
Други са по-скептични. Не само философи и социални учени, но и водещи специалисти по изкуствен интелект и предприемачи като Йошуа Бенджио, Джофри Хинтън, Сам Олтман, Илън Мъск и Мустафа Сюлейман предупреждават обществото, че изкуственият интелект може да унищожи нашата цивилизация. В статия на Бенджио, Хинтън и множество други експерти, публикувана през 2024 г., се отбелязва: „Неограниченият напредък на изкуствения интелект може да доведе до голям брой смъртни случаи, щети за биосферата и маргинализиране или дори унищожение на човечеството.“ […]
Експертите ни предупреждават за два възможни риска.
Първо, изкуственият интелект може да усили вече съществуващите конфликти, да противопостави хората едни на други. Точно както през XX век Желязна завеса дели враждуващите лагери през Студената война, така през XXI век Силициева завеса, изградена от компютърни чипове и програми, а не от бодлива тел, може да противопостави страните в нов глобален конфликт. Тъй като надпреварата във въоръжаването в областта на изкуствения интелект ще създава все повече и все по-унищожителни оръжия, дори и малка искра може да запали катастрофален пожар.
Второ, Силициевата завеса може да раздели не просто една група от хора от други, а всички нас от новите ни властелини. Без значение къде живеем, можем да се окажем оплетени в мрежа от непроницаеми алгоритми, които ръководят живота ни, променят политиката и културата, дори собствените ни тела и умове, при положение че вече не можем нито да проумеем силите, които ни контролират, нито да ги спрем. Ако една тоталитарна мрежа от XXI век завладее света, той може да се окаже под ръководството на нечовешки интелект, а не на човек диктатор. Хората, които виждат Китай, Русия или постдемократичните Съединени щати в главната роля в един тоталитарен кошмар, не разбират опасността. В действителност китайците, руснаците, американците и всички останали хора заедно сме заплашени от тоталитарния потенциал на нечовешкия интелект.
Имайки предвид размерите на опасността, изкуственият интелект би трябвало да интересува всеки човек. Макар че не всеки може да стане експерт в тази област, трябва да помним, че това е първата технология в историята, която може да взема решения и сама да формулира нови идеи. Всичките ни предишни изобретения са осигурявали нови сили на хората, тъй като без значение колко мощен бил един нов инструмент, решението как да бъде използван е било в ръцете ни. Ножовете и бомбите не решават сами кого да убият. Те са просто инструменти, лишени от интелект, който им позволява да обработват информация и да вземат независими решения. За разлика от тях изкуственият интелект е способен да обработва информация сам и може да замести хората в процеса на вземане на решения. Той не е инструмент, а активен фактор.
Контролът над информацията му позволява самостоятелно да генерира нови идеи в различни области – от музиката до медицината. Грамофоните възпроизвеждат музикални произведения, а микроскопите разкриват тайните на нашите клетки, но грамофоните не могат да композират нови симфонии, а микроскопите да създават нови лекарства. Изкуственият интелект вече е в състояние да създава изкуство и да прави научни открития. През следващите няколко десетилетия той вероятно ще се сдобие със способността да създава нови форми на живот, като произведе генетичен код или изобрети алгоритми, вдъхващи живот на механични устройства.
Дори сега, докато още сме в ембрионалната фаза на революцията на изкуствения интелект, компютрите вече вземат решения за нас – да ни отпуснат ипотека, да ни наемат на работа, да ни изпратят в затвора. Тази тенденция само ще се усилва и ускорява, така че ще става все по-трудно да се ориентираме в собствения си живот. Можем ли да поверим на компютърните алгоритми задачата да вземат мъдри решения и да създадат един по-добър свят? Тук залогът е много по-голям от създаването на омагьосана метла, която носи вода. При това залагаме не само нашия собствен живот. Изкуственият интелект може да промени хода на историята не само на нашия вид, а еволюцията на всички форми на живот.
През 2016 г. публикувах „Homo Deus“ – книга, която акцентираше върху някои от опасностите, на които новите информационни технологии подлагат човечеството. В нея се казваше, че истинският герой на историята винаги е била информацията, а не Homo sapiens, че учените разбират все по-добре не само историята, но и биологията, политиката и икономиката, използвайки идеята за информационен поток. Животните, държавите и пазарите са информационни мрежи, които приемат информация от средата, вземат решения и на свой ред генерират информация. Там отправих предупреждението, че макар да се надяваме усъвършенстваните информационни технологии да ни осигурят здраве, щастие и мощ, всъщност те може да отнемат нашата сила и да унищожат както телесното, така и психичното ни здраве. В „Homo Deus“ беше изказана хипотезата, че ако не внимаваме, може да се окажем разтворени в потока на информацията подобно на буца кал в мътен поток и че човечеството може да стане незначително смущение в космическия поток на данните.
В годините след публикуването на книгата темпът на промените се ускори, а властта наистина започна да се прехвърля от хората към алгоритмите. Много сценарии, които звучаха като чиста научна фантастика през 2016 г. – че алгоритми ще създават изкуство, ще се преструват на хора, ще вземат ключови решения за живота ни, ще знаят за нас повече, отколкото сами знаем за себе си, – през 2024 г. са всекидневно потвърждаваща се действителност.
Много неща се промениха от 2016 г. насам. Екологичната криза се задълбочи, международното напрежение се покачи, популистка вълна подкопа дори най-устойчивите демокрации. Популизмът дори отправи радикално предизвикателство към наивния възглед за информацията. Популистки лидери като Доналд Тръмп и Жаир Болсонаро, както и популистки движения и конспиративни теории като „КюАнон“ (QAnon) и антиваксърството, обявиха, че всички традиционни институции, чийто авторитет се основава на събирането на информация и установяването на истината, чисто и просто лъжат. Бюрократи, съдии, лекари, водещи журналисти, академични експерти до един са част от елитен сговор, който не се интересува от истината и съзнателно разпространяват дезинформация, за да се сдобие с власт и привилегии за самите себе си за сметка на „народа“. Възходът на политици от рода на Тръмп и на движения като „КюАнон“ се случи в специфичен политически контекст, характерен за Съединените щати в края на второто десетилетие на XXI век. От друга страна популизмът, разбиран като светоглед, противопоставен на възприетия, предшества Тръмп, той играе и ще продължава да играе важна роля в много други исторически контексти. Накратко казано, популизмът третира информацията като оръжие.
В някои от своите по-крайни версии популизмът приема, че изобщо не съществува обективна истина и че „всеки си има своя истина“, с чиято помощ сразява враговете си. Според този светоглед властта е единствената реалност. Всички социални взаимодействия са битки за власт, тъй като хората се интересуват единствено от властта. Тезата, че се интересуваш от нещо друго – например от истината или от справедливостта – се свежда до начин да се сдобиеш с власт. Винаги и навсякъде, където популизмът успее да наложи разбирането за информацията като оръжие, самото говорене става проблем. Значението на съществителни като „факти“ и прилагателни като „точен“ и „достоверен“ става неясно. Не се смята, че тези думи препращат към обща за всички обективна действителност; по-скоро всяко говорене за „факти“ или за „истина“ провокира някои хора да се запитат: „За чии факти и за чия истина става въпрос?“ […]
Първата част от тази книга предлага обзор на историята на развитието на човешките информационни мрежи. Не е направен опит за изчерпателно изложение на развитието на технологии като писмеността, книгопечатането или радиото. Вместо това се спирам на няколко примера и проучвам ключовите дилеми, пред които са били изправени хората от всички епохи, опитвайки се да изградят информационни мрежи. Разглеждам също различните отговори на тези дилеми, които допринасят за формирането на облика на различните човешки общества. Онова, което обикновено приемаме за идеологически и политически конфликт, често се оказва сблъсък между два противоположни типа информационни мрежи.
Първа част започва с преглед на два принципа, които са същностно важни за големите човешки информационни мрежи: митологията и бюрокрацията. Втора и трета глава обясняват как този тип мрежи – от древните царства до днешните държави – са се възползвали от творците на митове и бюрократите. Разказите в Библията например са същностно важни за християнската Църква, но Библията нямаше да съществува, ако църковните бюрократи не бяха запазили, редактирали и популяризирали тези разкази. Една трудна дилема, пред която се изправя всяка човешка мрежа, е, че митотворците и бюрократите обикновено теглят в различни посоки. Обликът на институциите и обществата често се определя от баланса, който те установяват между противоположните потребности на техните митотворци и бюрократи. Самата християнска Църква се разделя на две, на католици и протестанти, които прокарват по различен начин границата между митология и бюрокрация.
След това четвърта глава разглежда проблема за погрешната информация, обсъжда ползите и вредите от въвеждането на механизми за самокоригиране, каквито са независимите съдилища или рецензираните списания. В тази глава са противопоставени институциите, които се основават на слаби механизми за самокоригиране, каквато е Католическата църква, и институциите, които имат силни механизми за самокоригиране, каквито са научните дисциплини. Слабите механизми за самокоригиране понякога водят до катастрофални последици, например до лова на вещици в ранномодерна Европа, докато силните механизми за самокоригиране понякога дестабилизират самата мрежа отвътре. От гледна точка на нейното дълголетие, обхват и власт, Католическата църква вероятно е най-успешната институция в човешката история, въпреки – или може би тъкмо поради – относително слабите ѝ механизми за самокоригиране.
След обзора на ролите на митологията и бюрокрацията и разграничението между силните и слабите механизми за самокоригиране, в пета глава завършвам историческия преглед, като се фокусирам върху друго разграничение – между разпределени и централизирани информационни мрежи. Демократичните мрежи позволяват на информацията да тече свободно по множество различни канали, докато тоталитарните системи се стремят да концентрират информацията на едно място. Всяко от тези решения има предимства и недостатъци. Разбирането на политически системи като тези на Съединените щати и СССР от гледна точка на потока на информацията може да ни помогне да вникнем в техните разходящи траектории.
Историческата част на книгата е ключова за разбирането на днешните процеси и бъдещите сценарии. Възходът на изкуствения интелект вероятно е най-голямата информационна революция в историята, но ние не можем да я разберем, ако не я сравним с нейните предшественици. Историята не е изследване на миналото, а на промяната. Тя ни показва какво си остава същото, и какво и как се променя. Това се отнася колкото за информационните революции, толкова и за всеки друг вид историческа трансформация. Разбирането на процеса, чрез който предполагаемо непроницаемата за човека Библия бива канонизирана, ни осигурява ценни прозрения относно изкуствения интелект, за който днес се твърди, че е непроницаем за нас. По сходен начин изследването на лова на вещици в началото на модерността и на колективизацията при Сталин ни осигурява предупредителни сигнали какво би могло да се обърка, ако предоставим на изкуствения интелект повече контрол върху обществата през XXI век. Задълбочените познания за историята са жизненоважни и за разбирането ни за това какво е ново в него, как той се различава фундаментално от печатната преса и радиоприемника, какви са конкретните начини, по които една бъдеща диктатура, основана на него, може да се различава от вече познатите.
В книгата не се твърди, че изследването на миналото ни позволява да предсказваме бъдещето. Както подчертавам често на следващите страници, историята не е детерминистична, а бъдещето ще се оформи в резултат от изборите, които предстои да направим през идните години. Това, което ме накара да напиша книгата, е убеждението, че ако изборите ни са информирани, ще можем да избегнем най-лошите възможни последствия. Ако не можем да променим бъдещето, то защо да си губим времето да го обсъждаме?
Въз основа на историческия обзор в първа част втората част, наречена „Неорганичната мрежа“, разглежда новата информационна мрежа, която създаваме днес, фокусирайки се върху политическите последици от възхода на изкуствения интелект. От шеста до осма глава включително обсъждам скорошни примери от различни точки на света – например ролята на алгоритмите в социалните медии за подклаждане на етническото насилие в Мианмар през 2016-2017 г. – и в тази връзка обяснявам в кои отношения той се различава от предишните информационни технологии. Примерите са почерпани основно от първото десетилетие на XXI век, тъй като спрямо него имаме – макар и минимална – историческа дистанция.
Във втора част е изказана тезата, че създаваме съвсем нов тип информационна мрежа, без да поспрем и да се замислим за последиците от това. Акцентирам върху изместването от органични към неорганични информационни мрежи. Римската империя, Католическата църква и СССР използват органични мозъци, за да обработват информация и да вземат решения. Силициевите чипове в компютрите реализират информационните функции на новите мрежи по радикално различен начин. За добро или лошо, те са свободни от много от ограниченията, които биохимията налага на невроните в човешкия мозък. С тяхна помощ можем да създадем шпиони, които никога не спят, финансисти, които никога не забравят и деспоти, които никога не умират. Как ще промени това обществото, икономиката и политиката?
Третата и последна част на книгата, наречена „Компютърна политика“, разглежда как различните типове общества се справят със заплахите и се възползват от предимствата на неорганичната информационна мрежа. Дали въглеродни форми на живот като нас ще имат шанс да я проумеят и контролират? Както стана дума по-горе, историята не е детерминистична и поне още няколко години ще имаме възможност да влияем на собственото си бъдеще.
В девета глава разглеждам въпроса как демокрациите могат да се възползват от неорганичната мрежа. Как например политици от плът и кръв могат да вземат финансови решения, ако финансовата система във все по-голяма степен се контролира от изкуствения интелект и самата функция на парите все повече зависи от непроницаеми за нас алгоритми? Как демокрациите могат да поддържат публичния разговор по различни въпроси, например по въпросите на финансите или пола, ако вече не сме наясно дали говорим с друг човек или с чатбот, който се преструва на човек?
Десета глава обсъжда потенциалното въздействие на неорганичната мрежа върху тоталитаризма. Макар че диктаторите охотно биха се отървали от публичните дискусии, те също имат защо да се страхуват от изкуствения интелект. Автокрациите се основават на терор и цензура, които налагат над собствените си граждани. Как обаче един диктатор може да стресне изкуствен интелект, да цензурира непроницаем процес или да му попречи да вземе властта?
Накрая, в единайсета глава разглеждам въпроса как новите информационни мрежи могат да повлияят върху баланса на силите между демократичните и тоталитарните общества в глобален мащаб. Дали изкуственият интелект ще наклони решително везните в подкрепа на една от страните? Дали светът ще се разцепи на враждебни блокове, чието съперничество ще превърне всички ни в лесна плячка на излезлия от контрол изкуствен интелект? Или пък ще успеем да се обединим, за да защитим общите си интереси?
Преди да разгледаме миналото, настоящето и възможното бъдеще на информационните мрежи, ще започнем с един измамно елементарен въпрос. Какво е информация?
Склонността да създаваме мощни изобретения с непредвидени последици не се про-явява за пръв път с парния двигател или изкуствения интелект, а с изобретяването на религията. Пророци и теолози призовават могъщи духове, които се очаквало да доне-сат любов и радост, но вместо това понякога заливат света с реки от кръв.
Всичките ни предишни изобретения са осигурявали нови сили на хората, тъй като без значение колко мощен бил един нов инструмент, решението как да бъде използван е било в ръцете ни. Ножовете и бомбите не решават сами кого да убият. Те са просто инструменти, лишени от интелект, който им позволява да обработват информация и да вземат независими решения. За разлика от тях изкуственият интелект е способен да обработва информация сам и може да замести хората в процеса на вземане на решения. Той не е инструмент, а активен фактор.
Възходът на изкуствения интелект вероятно е най-голямата информационна революция в историята, но ние не можем да я разберем, ако не я сравним с нейните предшественици. Историята не е изследване на миналото, а на промяната. Тя ни показва какво си остава същото, и какво и как се променя. Това се отнася колкото за информационните революции, толкова и за всеки друг вид историческа трансформация.
Ювал Ноа Харари за пореден път поставя историята на човечеството под лупа в „NEXUS“. Той насочва вниманието ни към сложните връзки между информация и истина, бюрокрация и митология, мъдрост и власт.
1. Робство на изкуствения интелект
Също така сме заети със създаването на нови технологии като изкуствения интелект (ИИ), които имат потенциала да се измъкнат от нашия контрол и да ни поробят или унищожат.2. Пътят на самоунищожението
И все пак, вместо нашият вид да се обедини, за да се справи с тези екзистенциални предизвикателства, международното напрежение нараства, глобалното сътрудничество става все по-трудно, държавите се запасяват с оръжия на Страшния съд и нова световна война не изглежда невъзможна.3. Интелигентни и саморазрушителни
Ако ние, Sapiens, сме толкова мъдри, защо сме толкова саморазрушителни?4. Свобода и равенство
Дори 99 процента от населението да иска да изтреби останалите 1 процент, в една демократична държава това е забранено.5. Свобода и равенство
Демокрацията не означава управление на мнозинството; тя по-скоро означава свобода и равенство за всички.6. Типичният силен човек
Типичният силен човек или лишава съдилищата от правомощията им, или ги комплектова със свои лоялисти и се стреми да закрие всички независими медии, като същевременно изгражда своя собствена вездесъща пропагандна машина.7. Лисицата, която пази кокошарника
Позволяването на правителството да контролира търсенето на истината е все едно да назначиш лисицата да пази кокошарника.8. От скута на народа
Най-романтичното твърдение на популистите е, че само те наистина представляват народа.9. Безсмислен шум
Хората се нуждаят от поне елементарно разбиране на това, за което говорят. В противен случай те просто вдигат шум, а не водят смислен разговор.10. Нищо не е предопределено
Историята не е детерминистична и бъдещето ще бъде оформено от избора, който всички ние ще направим през следващите години.
Съдържание
Анотация
ПРОЛОГ
Наивен възглед за информацията
„Гугъл“ срещу Гьоте
Да превърнеш информацията в оръжие
Пътят напред
ЧАСТ ПЪРВА. ЧОВЕШКИ МРЕЖИ
Глава 1. КАКВО Е ИНФОРМАЦИЯ?
Що е истина?
За какво служи информацията?
Информацията в човешката история
Глава 2. РАЗКАЗИ: ВРЪЗКИ БЕЗ КРАЙ
Интерсубективни същности
Силата на разказите
Благородната лъжа
Вечната дилема
Глава 3. ДОКУМЕНТИ: ЗАХАПКАТА НА КНИЖНИЯ ТИГЪР
Да убиеш… заем
Бюрокрация
Бюрокрацията и търсенето на истината
Дълбоката държава
Биологични драми
Да изтрепем всички правници
Вълшебният документ
Глава 4. ГРЕШКИ: ИЛЮЗИЯ ЗА НЕПОГРЕШИМОСТ
Да извадим човека от уравнението
Непогрешимата технология
Създаването на еврейската Библия
Институцията отвръща на удара
Разделената на две Библия
Ехо стая
Книгопечатане, наука и… вещици
Испанската Инквизиция се притичва на помощ
Откриване на невежеството
Механизми за самокоригиране
Диагностичният и статистически наръчник и Библията
Публикувай или умри
Границите на самокорекцията
Глава 5. РЕШЕНИЯ: КРАТКА ИСТОРИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯТА И ТОТАЛИТАРИЗМА
Диктатура на мнозинството
Народът срещу истината
Популистката атака
Колко силна е демокрацията?
Демокрации от каменната епоха
Цезар – президент!
Масмедиите правят възможна масова демокрация
Двайсети век: демокрация, но и тоталитаризъм
Кратка история на тоталитаризма
Спарта и Цин
Тоталитарната Троица
Тотален контрол
Кулаците
Едно голямо щастливо съветско семейство
Партията и Църквата
Как тече информацията?
Никой не е съвършен
Технологичното махало
ЧАСТ ВТОРА. НЕОРГАНИЧНАТА МРЕЖА
Глава 6. НОВИ УЧАСТНИЦИ: КАК КОМПЮТРИТЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ОТ ПЕЧАТНИТЕ ПРЕСИ?
Звена във веригата
Да хакнеш операционната система на човешката цивилизация
Какво следва?
Поемане на отговорност
Дясно и ляво
Без детерминизъм
Глава 7. НЕУМОЛИМО: МРЕЖАТА НИКОГА НЕ СПИ
Агенти, които не спят
Подкожно наблюдение
Краят на уединението
Видове наблюдение
Системата на социалния кредит
Винаги будни
Глава 8. ПОГРЕШИМОСТ: МРЕЖАТА ЧЕСТО ГРЕШИ
Диктатура на лайковете
Винете хората
Проблемът за съгласуването
Канцеларският Наполеон
Корсиканската връзка
Нацистът кантианец
Математика на страданието
Компютърна митология
Новите вещици
Компютърни предразсъдъци
Новите богове?
ЧАСТ ТРЕТА. КОМПЮТЪРНА ПОЛИТИКА
Глава 9. ДЕМОКРАЦИЯ: МОЖЕМ ЛИ ВСЕ ОЩЕ ДА РАЗГОВАРЯМЕ ЕДНИ С ДРУГИ?
Пътят на демокрацията
Темпът на демокрацията
Консервативното самоубийство
Непроницаемост
Правото на обяснение
Да се гмурнем в дълбокото
Дигитална анархия
Забранете ботовете!
Бъдещето на демокрацията
Глава 10. ТОТАЛИТАРИЗЪМ: ЦЯЛАТА ВЛАСТ НА АЛГОРИТМИТЕ?
Затвор за ботове
Алгоритмите поемат властта
Диктаторската дилема
Глава 11. СИЛИЦИЕВАТА ЗАВЕСА: ГЛОБАЛНА ИМПЕРИЯ ИЛИ ГЛОБАЛЕН РАЗРИВ?
Възходът на дигиталните империи
Информационен колониализъм
От мрежа към пашкул
Глобалното разделение на ум и тяло
От програмна към гореща война
Глобалната връзка
Човешкият избор
ЕПИЛОГ
БЛАГОДАРНОСТИ
Автор
Проф. Ювал Ноа Харари е историк и автор на добили изключителна популярност книги, който се смята за един от най-влиятелните интелектуалци на нашето време. От книгите му – „Sapiens. Кратка история на човечеството“, „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ и „21 урока за 21-ви век“ – са продадени 27,5 милиона копия в превод на 60 езика. Препоръчвани са от Барак Обама, Крис Евънс, Жанел Моне, Бил Клинтън и много други. Според „Гардиън“ книгата „Сапиенс“ е предизвикала революция в жанра на „интелектуалните четива“.
Харари, който е на 44 години и е роден в Израел, започва кариерата си на учен, защитавайки докторат в Университета в Оксфорд. След големия успех на книгите му той изнася лекции редом със световни лидери като Ангела Меркел и Еманюел Макрон, както и със звезди от ранга на Натали Портман и Марк Зукърбърг. Той публикува редовно статии във вестници като „Ню Йорк Таймс“, „Файнаншъл Таймс“ и „Гардиън“, участва в конференции като тази в Давос от 2020 г. и е давал интервюта във връзка с глобалната криза с новия коронавирус за големи телевизионни канали като „Си Ен Ен“ и „Би Би Си“.
През 2019 г. той и съпругът му (Ицик Яхав) основават „Сапиеншип“ – социално ангажирана компания, работеща в областта на развлекателната индустрия и образованието. Основната ѝ цел е да фокусира обществените дебати върху най-важните глобални предизвикателства, пред които е изправен светът днес.
Ювал Ноа Харари е професор по история в Еврейския университет в Йерусалим и работата му е посветена на макроисторически въпроси като: Каква е връзката между историята и биологията? Каква е същностната разлика между Homo sapiens и останалите животни? Какви са етическите въпроси, които науката и технологията повдигат през XXI век?
Линк към книгата:
Свалете от Яндиск книгата “Nexus” на Ювал Ноа Харари от тук
или
Свалете от Мега книгата “Nexus” на Ювал Ноа Харари от тук