Наско Сираков – Единакът – Павел Колев
Увлекателен разказ за действителни лица и събития, които са част от миналото, настоящето и бъдещето на българския футбол и на цялото ни общество. Това е историята на едно момче, което се превръща в мъж победител. Вълкът единак, който обикновено се движи на края на глутницата и малко встрани от нея. Затова се смята и за най-опасен.
В наказателното поле на противника Наско Сираков има инстинкт на хищник убиец. Жертвите му са неизброими. В живота също минава като валяк през онези, които му се изпречат на пътя. В същото време е чувствителен и лесно раним. Как изобщо е възможна подобна комбинация? Ще трябва да прочетете романа, за да разберете. Първата част разказва за раждането и детските години на Наско, началото и разцвета на футболната му кариера, сватбата с Илиана Раева и шумния трансфер в испанския Сарагоса.
„Идеята за написването на “Единакът” е на Илияна Раева. С нея говорихме за първи път през 2010 година. Тогава ме помоли да напиша книгата, която е по повод 50-годишнината на Сираков. Започнахме да задвижваме нещата през пролетта на 2011 година. Тогава дадох предложение да не се пише класическа биография, каквато сме свикнали да четем. Всеки популярен спортист пише по една такава автобиография, а идеята ми беше да се превърне в автобиографичен роман. Идеята беше не да представим кариерата, а човекът Наско Сираков. Не Сираков от телевизора и футболния терен! А мъжът, съпругът и бащата! Как се е оформил като човек, още като дете. Как се е запознал с футбола за първи път, защо е избрал футбола, а не борбата например като баща му”, обясни Павел Колев
Представили сме любопитни подробности и затова, че той играе на различни постове, като защитник, а по-късно и нападател. Наско е част от легендарния отбор на Левски през 80-те години, когато дори Божидар Искренов в първите си една-две години не е титуляр. Знаете, че след това преминава в испанския Сарагоса за 1 милион долара.
За началото на брака си Сираков разказа: “Няма нещо, за което да не сме се карали. Примерно защо съм слязъл от колата и съм вървял метър напред, а не съм я изчакал. И ставахме на кълбо от нерви. Сдобрявахме се в леглото. Там е най-лесно. Бързо приключва всичко. Рязала ми е дрехите на ивици, правила ме е като индиански вожд, изхвърляла ми е всички видове парфюми, часовници, каквото намери, от 17-ия етаж”.
“Изключително се гордея с дъщерите ми. Това са деца, които не сме ги спирали за абсолютно нищо. Стремели сме се с разговори да ги учим кое е редно и кое не. Гордея се, че децата ми никога през живота си не са пробвали наркотик!”, каза още Сираков.
Част от интервю с Илиана Раева: Биографичният роман за живота на Наско Сираков „Единакът” е написан по идея на съпругата му Илиана Раева. Това е и един от поводите репортер на народното издание да се свърже с примата на художествената гимнастика. Която се оказа доста мнителна. Защо ли?…
– Г-жо Раева, на кого днес е необходима автобиографичната книга за Наско Сираков?
– Наско е герой на множество публикации, написани от вашите пишещи братя. Образът му е показан в светлина, която не отговаря на истината. Един много уважаван от мен футболен журналист казваше така: „Когато някои колеги решат да впечатлят и неистово искат да се набият на очи, единственото нещо, което правят, е да оплюят Наско Сираков. Това казва всичко. Смятам, че и обществото се нуждае от истината за своите истински герои, а Наско е ярка звезда не само в спорта… Пресата, особено жълтата, омаскари десетки звезди. Създадоха се образи, които не отговарят на действителността. Твърдя това от позицията на човек, който познава страшно много популярни и стойностни хора. Свидетел съм на това омаскаряване.
– Например?!
– А вие бихте ли ми дали пример кой днес не е оплют? Сега давам интервю за книгата! 20 години работя с журналисти и много трудно мога да вляза в уловките им. Предполагам, че са ви предупредили.
– Ами, съжалявам, никой за нищо не ме е предупреждавал!
– Почти няма актуална личност, за която да не е написано нещо, което да няма нищо общо с истината.
– Вие не се страхувате книгата за Наско да бъде разголваща?
– Е, как според вас ще се напише роман за някой?
– Описани са съкровени, интимни моменти от вашия живот…
– Разбира се! Аз вярвам, че Наско Сираков не е случаен човек. Така както не са случайни повечето популярни, известни личности в световен мащаб и в наш вариант. За да се получи това, което аз имах като идея, то трябва да се разкаже истински. Показани са много и съществени неща от неговия живот. Ни най-малко се страхувам от това!
– Книгата е една, но интерпретациите са много и различни…
– Изобщо не ме интересува това! Книгата вече е факт. Важно е как е написана, а не това как ще се интерпретира тя. Хората нямат търпение да излезе втората част, която за мен е наистина, наистина уникална! Тя представя съвременния свят, новото време на актуалните проблеми в професионалния му живот. И очаквам отзвукът от нея да бъде още по-голям. Когато човек отвори тази книга, още на втората страница разбира, че там няма идеализиране, няма художествена украса, няма измама и лъжа. А как ще бъде интерпретирана, това е несъществено.
– Как избрахте автора на книгата?
– На първо място за мен беше много важно авторът да познава достатъчно добре Наско. Второ – държах той да не е от най-върлите му фенове, за да може да е обективен. В нашия случай авторът Павел Колев е човекът, който е писал възможно най-ужасните статии за Наско След това обаче е намерил сили да му се извини. Призна, че не е бил прав.
Павел Колев е автор на едни от най-силно и яростно критикуващите статии за Наско.
Говоря за истинска журналистика, не става въпрос за лъжа и измама. Колев е човек, който каза своята позиция, своята истина за Наско. Тя, всъщност, не отговаряше на истината. Две години, след като написа своята „истина” за Наско, той намери сили да му се извини, да каже, че не е бил прав. Защото той наистина разбра, че не е бил прав. Понякога човек наистина може да вярва в нещо, което не е истина. И не става въпрос, че е злепоставял или лъжел. Става въпрос за това как един журналист изказва позицията си по някакъв проблем. Павел Колев е човек, който много се е вълнувал от развитието на Наско като футболист, той знае твърде много за него. Второ – авторът е един от най-ерудираните спортни журналисти. Той е млад човек, с две висши образования, владее езици. За мен беше много важно да няма идеализиране на образа, да бъде Наско такъв, какъвто е с всичките си недостатъци и достойнства. Такъв, какъвто е. Сега, дали на всички той ще се хареса – това няма абсолютно никакво значение! Важното е, че хората ще познават и ще знаят истинските неща от живота на Наско… Важно е да се знае как се е реализирал в различни ситуации в живота и защо е оцелял. Защото, в крайна сметка, той е победител. Казана е и истината за хората около него. Говорим за едно цяло поколение, което по време на тоталитарната система беше унищожено. Във втората книга ще видите защо той единствен от своето поколение оцеля
– Интересен е и образът на бащата на Наско Сираков…
– В България никой не се интересува от истинските хора, от стойностите неща. Баща му е първият световен шампион по борба. По онова време, когато борбата беше наистина национален спорт, той е посрещан като цар в Турция като най-големият герой, и в същото време е малтретиран в България. Той беше природно интелигентен човек, които комуникираше с художници, с писатели, с тогавашния елит на интелигенцията. Свекър ми, Бог да го прости, много смело, без да се страхува, говореше срещу властта тогава. Той е закърмен с това. Кафенето на писателите беше неговото любимо място. Всяка вечер беше с Дончо Цончев, с Радой Ралин… Няма човек в България, който да не го познава. Аз съм обиколила с него страната. Навсякъде – в градове и села, са ни посрещали царски. Той беше много колоритна нестандартна личност.
– В основата на книгата стоят разказите на близки и приятели на Наско Сираков…
– Да, авторът се срещна с над 80 човека. Аз осигурих тези срещи Говорим за футболни президенти от Испания, треньори, приятели от Сарагоса, от Франция, приятели от селата, където Наско е ходил на лов и където е спал седмици… Една от най-големите страсти на Наско е ловът, сафаритата в Африка, Намибия. Авторът се срещна с всички тези хора. Един от най-големите приятели на Наско от детството е Явор Камбуров, така нареченият Лидер в книгата, в момента най-добрият адвокат в България. Павел навсякъде е пътувал. Много интересно интервю има с Майкъл Чорни, защото какви ли не безумия и абсурди писаха през годините за техните отношения. И ще видите какво казва Чорни. Наско има невероятни случки с него.
– Такава любов като вашата се случва веднъж на 100 години…
– Аз мисля, че в света, в живота, има много такива любови. Просто ние с Наско сме по- известни. Има много силни любови. Всяка любов е единствена и неповторима. Няма по-силна и по-слаба любов.
– Такава любов те сполетява, докато си млад?
– О, не се заблуждавайте! Любовта се трансформира и става все по-силна, и все по-красива, и все по-стойността с годините. Важното е да имаш очи за любовта, да те интересува любовта. Ако не те интересува, няма как да ти се случи. А когато ти търсиш любовта, тя винаги те спохожда и винаги е уникална. И моето мнение е, че колкото повече в годините я искаш и я търсиш, толкова по-стойностна, по-силна и по-осъзната е тя. Майчината любов става по-силна, към мъжа – също. Младостта си е младост. Тя е луда. Любовта е дива и много често е неосъзната. Докато след това е осъзната и много силна.
– Децата ви прочетоха ли книгата?
– Естествено! Много доволни останаха. Казаха, че липсват много неща и се смяхме много. Няма нещо, което не знаят за баща си, защото те са плътно от раждането си до нас.
(Едно интервю на Мария Друмева)
ПАВЕЛ КОЛЕВ е спортен журналист с 20-годишен опит. Работи във вестник 24 часа и списание MAX, води собствено телевизионно предаване, а през 2008 г. печели наградата „Братя Ексерови” за спортна журналистика. От 2009 г. е говорител на Българския футболен съюз. Специализира Спортен мениджмънт в Лозана (Швейцария).
ИНТЕРЕСНО: „Втората част от книгата ще се занимава от по-късния етап от кариерата на Наско Сираков след напускането на Левски. Процесът на работа се състоеше от много срещи с хора. Направил съм около 120-130 интервюта. В тях влизат много разговори с най-близките му – майка му, двете му дъщери. 95% от това, което фигурира в книгата, е истина. Има някои неща, които са художествена измислица, но фактологията е проверена”, поясни Павел Колев.
(Макар че към края на 2017 изглежда не е издадена все още)
