Планината си ти. Превръщане на самосаботажа в самоусъвършенстване – Бриана Уийст

Сред всички препятствия, които срещаме по пътя си, най-големите често са онези, които сами си поставяме. Отлагаме, изграждаме разрушителни навици, впускаме се в токсични връзки и действаме срещу себе си. Причините са дълбоки: липса на увереност, страх от провал или успех, страх от неизвестното и осъждането, чувство за вина или неразрешени травми от миналото. В основата на всичко стоят противоречиви вътрешни нужди – едната част от нас копнее за промяна, растеж и свобода, а другата се стреми към сигурност, комфорт и контрол. Това вътрешно разкъсване поражда самосаботиращо поведение и ни кара да се съпротивляваме на промяната, докато тя не започне да ни изглежда невъзможна.

Ако усещате, че между вас и живота, към който се стремите, се издига планина, вероятно се борите именно с тези вътрешни противоречия. Планината е метафора за големите предизвикателства в живота. За да я изкачим, трябва да се обърнем навътре към себе си, да се освободим от старите си рани, да изградим устойчивост и да се подготвим за изкачването. Това няма да бъде лесно – ще трябва да напуснем зоната си на комфорт и да се разделим със старото си Аз. Но човекът, в когото ще се превърнем, изкачвайки я, ще остане с нас завинаги.

Когато вече нищо не успява да ни разсее от тревогите ни, често мислим, че сме достигнали дъното. Но всъщност това е знак, че най-накрая сме готови да се изправим пред проблемите си! Отчаянието често предшества осъзнаването – както звездата трябва да имплодира, за да се превърне в свръхнова.
Както всички планини, образувани от сблъсъка на две тектонски плочи, така и вашата планина е резултат от срещата на противоречиви, но съвместно съществуващи нужди. Тя ще ви принуди да помирите две страни на вашето същество: съзнателната – онази, която познава вашите желания, и несъзнателната – която все още не разбира какво ви спира да ги осъществите.
Планините отдавна се използват като метафори за духовно пробуждане, личностно развитие и разбира се, за непреодолими предизвикателства. Подобно на много природни явления, те съдържат мъдрост, която трябва да разчетем, за да разберем как да се издигнем до най-висшия си потенциал.
Целта на човечеството е да се развива. Това е общата закономерност за всеки един аспект от живота. Видовете се възпроизвеждат; ДНК-то непрекъснато се адаптира и еволюира, като елиминира някои от своите нишки и развива нови; Вселената непрекъснато се разширява… По същия начин нашата способност да усещаме дълбочината и красотата на живота може да се разгърне до безкрай, ако сме готови да се изправим пред проблемите си и да осъзнаем, че те всъщност са катализатори. Понякога горите трябва да изгорят, вулканите – да изригнат, звездите да имплодират, а хората – да стигнат до ръба, за да се променят.
Да се окажем в подножието на планината, не е признак на вътрешна слабост. В природата нищо не е съвършено и именно тези несъвършенства правят еволюцията възможна. Ако всичко съществуваше в пълно единство и равномерност, гравитационната сила, отговорна за образуването на звездите, планетите и всичко познато, нямаше да съществува. Без пукнатини, без разриви и без недостатъци нищо не би се развивало. Несъвършенствата ви не са признак за провал – те са свидетелства за вашата човешка същност и, по-важно, за неразгърнатия ви потенциал.
Може би вече знаете от какво е изградена вашата планина (зависимости, комплекси, взаимоотношения, работа, липса на мотивация, финансови затруднения…), а може би все още не сте наясно. Може да става дума за неясно чувство на тревожност или страх, за ниска самооценка и липса на самоуважение, за усещане за празнота или едно общо недоволство. Тази планина често не е просто пречка на пътя ви – тя е вътрешен проблем, дълбока уязвимост, често невидима на повърхността, която разклаща и влияе на почти всеки аспект от живота ви.
Повечето временни проблеми обикновено възникват от конфликт с външната реалност. Хроничните проблеми, от друга страна, ни изправят пред собствената ни вътрешна реалност. Често възприемаме планините като изпитания, които животът поставя по пътя ни, но в действителност те представляват вътрешни рани, компромиси и механизми на самозащита, които сме оставили да се натрупват с времето.

Вашата планина се издига между вас и живота, за който мечтаете. Единственият начин да стигнете до него е да я изкачите. Ако днес се намирате в подножието ѝ, това означава, че нещо е разкрило във вас стара рана. Именно тя ще ви покаже пътя напред – и този път ще ви отведе към съдбата ви.

Ако сте стигнали до тази повратна точка – подножието на планината, сърцето на пожара, мракът, който най-сетне отваря очите ви… – вероятно сте изпаднали в най-дълбоко отчаяние. Но ако положите необходимите усилия, ще откриете, че всъщност се намирате на прага на откровение, което сте чакали през целия си живот.
Човекът, който сте били досега, вече не може да ви предложи живота, за който мечтаете; време е да се преоткриете и да се преродите.
Трябва да хвърлите своето старо Аз в пламъците на вашите стремежи и да бъдете готови да видите и да мислите за нещата по начин, по който никога не сте се осмелявали досега. Трябва да се сбогувате с човека, който сте били, този, който ви е довел дотук, но който вече не е способен да ви отведе по-далеч. Трябва да визуализирате и да въплътите своето бъдещо Аз – героя на вашите следващи приключения. Задачата, която стои пред вас, е дискретна, проста, но и величествена. Това е подвиг, който повечето хора никога не се осмеляват да предприемат през живота си. Време е да се научите на гъвкавост, устойчивост и себеосъзнаване. Трябва да се промените изцяло и завинаги.
Планината, която се издига пред вас, представлява вашето призвание, вашето предназначение, пътят, който търсите. Един ден нейният връх ще бъде само далечен спомен, но човекът, в когото сте се превърнали, изкачвайки я, ще остане с вас завинаги.

В крайна сметка не срещу планината се изправяме, а срещу самите себе си.

Книгата „Планината си ти“ от Бриана Уийст ни научи как да преодолеем вътрешните си ограничения и да реализираме истинския си потенциал.
Понякога животът ни изправя пред планина, която изглежда непреодолима – предизвикателство толкова голямо, че ни се струва, че няма изход. Често обаче именно ние сме тези, които несъзнателно сме я издигнали.
С ясен и проникновен подход, докоснал хиляди хора по света, Бриана Уийст ни повежда по пътя към върха на осъзнаването. Тя ни показва как да разпознаваме възможностите, скрити зад препятствията, и да ги превръщаме в трамплин към собственото си израстване.
Тайната на промяната не се крие в големите крачки, а в малките и смели стъпки напред – да спрем да се самосаботираме, да развием емоционална интелигентност и да се свържем с най-истинската си същност.
След успеха на „101 есета, които ще променят начина ви на мислене“ Бриана Уийст се завръща с книга, която ни вдъхновява да не се предаваме, да изграждаме устойчивост и да се превърнем в най-добрата версия на себе си.

ОТ САМОСАБОТАЖ КЪМ САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

Преминаването от самосаботаж към самоусъвършенстване започва с осъзнаването, че единствено ние носим отговорност за живота си. Промяната не настъпва изведнъж, а чрез постепенно изграждане на по-здравословни навици, осъзнатост и лична отговорност.

КОНТРОЛИРАЙТЕ ЕМОЦИИТЕ СИ, ВМЕСТО ДА ГИ ПОТИСКАТЕ
Будистките учения разглеждат овладяването на ума като път към вътрешен мир. Това не означава да се борим с мислите си, а да ги наблюдаваме без привързаност и съзнателно да избираме реакцията си. Медитацията ни учи да оставяме мислите да идват и да си отиват, без да позволяваме те да определят поведението ни.

КАК ДА РАЗБЕРЕТЕ ДАЛИ ПОТИСКАТЕ ЕМОЦИИТЕ СИ, ИЛИ ГИ КОНТРОЛИРАТЕ?
Потискането на емоциите означава да ги отричаме или пренебрегваме с надеждата, че ще изчезнат. Това води до натрупване на напрежение и в крайна сметка до силни емоционални реакции. Контролът е различен – той започва с осъзнаване и приемане на чувствата, след което избираме как да реагираме.

ПОТИСКАНЕТО Е НЕСЪЗНАТЕЛНО, А КОНТРОЛИРАНЕТО – СЪЗНАТЕЛНО
Потиснатите емоции влияят върху поведението ни, без да го осъзнаваме. Контролът изисква да признаем какво чувстваме и съзнателно да управляваме действията си. Целта не е да премахнем емоциите, а да не им позволяваме да управляват поведението ни. Психичното здраве не се измерва с постоянно щастие, а със способността да се справяме с трудностите устойчиво и разумно.

ДА СЕ НАУЧИМ ОТНОВО ДА ВЯРВАМЕ В СЕБЕ СИ
Вътрешният мир е убеждението, че независимо какво се случва, ще намерим сили да се справим. Той не е нещо, което трябва да създадем, а състояние, към което можем да се връщаме. Подобно на спокойното езеро в медитацията, умът естествено се успокоява, когато престанем непрекъснато да го смущаваме.

НЕ БЪРЗАЙТЕ, ЗАЩОТО НЕ Е НУЖНО ДА ОПРАВИТЕ ВСИЧКО ВЕДНАГА
Истинската промяна се случва постепенно. Малките, постоянни стъпки изграждат нови навици и разширяват зоната ни на комфорт. Рязката промяна често ни връща към старите модели, докато постоянството води до трайни резултати.

ПРИЕМАЙТЕ ТРИГЕРИТЕ КАТО СИГНАЛИ, ЗАЩОТО РАНИТЕ ВИ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ВНИМАНИЕ
Силните емоционални реакции показват неизлекувани рани или области за развитие. Вместо да ги избягвате, използвайте ги като възможност да опознаете себе си, да извлечете поука и да промените поведението си.

БЛАГОДАРЕТЕ НА СВОЯ ДИСКОМФОРТ, ЗАЩОТО ТОЙ СЕ ОПИТВА ДА ВИ КАЖЕ НЕЩО
Дискомфортът не е наказание, а сигнал, че нещо в живота ви има нужда от промяна. Вместо да го потискате, разберете какво ви показва и използвайте това като стимул за развитие.

КАК ДА СЕ РАДВАТЕ ПЪЛНОЦЕННО НА ЖИВОТА
Не можем насила да бъдем щастливи, особено когато страдаме. Преди да търсим радост, трябва да приемем емоциите си и да възстановим вътрешното си равновесие. Потискането на чувствата само увеличава напрежението.

СПРЕТЕ ДА СЕ ОПИТВАТЕ ДА БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ
Щастието не се преследва, а се позволява. То идва, когато приемем всички свои емоции, вместо да се борим с тях. Колкото по-малко се съпротивляваме на неприятните чувства, толкова по-лесно се връщаме към естественото си състояние.

ДА СЕ СВЪРЖЕТЕ ОТНОВО С НАСТОЯЩЕТО
Миналото и бъдещето често ни откъсват от настоящия момент. Истинската радост се намира тук и сега. Живейте ден за ден, без да губите баланса между настоящето и грижата за бъдещето.

ПРЕСТАНЕТЕ ДА СЕ СТРЕМИТЕ ДА ДОМИНИРАТЕ НАД ДРУГИТЕ
Пълноценните взаимоотношения се изграждат върху уважение и равнопоставеност, а не върху нуждата да впечатляваме, контролираме или доказваме собствената си стойност.

ЦЕНЕТЕ МАЛКИТЕ РАДОСТИ В ЖИВОТА
Щастието не зависи от големите постижения, а от способността да оценяваме малките ежедневни моменти. Радостта е достъпна още сега, а не след като животът стане “съвършен”.

ПОДДЪРЖАЙТЕ СТОЙНОСТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, КОГАТО ГИ ИМАТЕ
Качеството на живота зависи от качеството на отношенията ни. Истинските връзки с хора, които ни подкрепят и обогатяват живота ни, са много по-ценни от многобройните, но повърхностни контакти.

ВИНАГИ КОГАТО МОЖЕТЕ, УЧЕТЕ НЕЩО НОВО
Животът постоянно ни предлага уроци. Запазете любопитството си и бъдете готови да се учите както от успехите, така и от трудностите.

ПРИЕМАЙТЕ ВСЯКО ИЗПИТАНИЕ КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ
Промяната е естествена част от живота. Вместо да ѝ се съпротивлявате, използвайте всяко предизвикателство като възможност да израснете и да се развивате.

ИЗРАЗХОДВАЙТЕ ЕНЕРГИЯТА СИ ОСЪЗНАТО
Не губете енергия в тревоги, сравнения, минали събития или желание да се харесате на всички. Мислите, които подхранвате ежедневно, постепенно оформят чувствата, убежденията, поведението и живота ви.

ОСТАВЕТЕ СИ ВРЕМЕ, В КОЕТО ДА НЕ ПРАВИТЕ НИЩО
Щастието се нуждае и от спокойствие. Не изпълвайте всяка минута със задачи – оставяйте време за почивка, тишина и простите удоволствия на ежедневието.

ОСТАВЕТЕ СИ ВРЕМЕ ЗА ИГРИ
Не губете способността си да играете, творите и да се забавлявате. Връщането към заниманията, които ви носят радост, е начин да се свържете отново с най-естествената част от себе си.

ДА СТАНЕМ ГОСПОДАРИ НА СЕБЕ СИ
Когато стигнете края на живота си, ще разберете, че планините, които сте изкачвали, всъщност са били дарове. Няма да ги виждате като болезнени изпитания, а като повратни моменти – източници на израстване, пробуждане и промяна. Да бъдете господари на себе си, означава преди всичко да поемете пълна и безусловна отговорност за живота си – дори когато обстоятелствата са извън вашия контрол. Не това, което ви се случва, определя посоката ви, а начинът, по който реагирате. Не всеки достига до това разбиране. Повечето хора дори не осъзнават, че сами създават бурите, които ги връхлитат. Те не разбират, че е тяхна отговорност да се научат да навигират през вълните. Живеят изгубени в мъглата на мислите и емоциите си, без да могат да осветят пътя пред себе си. Да станете господари на себе си, означава да осъзнаете, че вече притежавате всичко необходимо, за да изкачите всяка планина, която застане пред вас. Това не е просто възможност – това е вашата вътрешна мисия. Не само че можете – вие сте създадени за това. Да станете господари на себе си, е и да разберете, че дискомфортът, който сте изпитвали през годините, не е бил наказание. Той е бил знак, че сте способни на повече, че заслужавате повече и че сте призовани да се превърнете в човека, за когото мечтаете.

Бъдете човекът, който искате да станете. Заявете го. Създайте го. Работете върху себе си и вашата трансформация ще се отрази на всички около вас. Ако искаме да променим света – първо трябва да променим себе си. Ако искаме да преобразим живота си – трябва да се преобразим отвътре. Ако искаме да изкачим планината пред нас, трябва да поемем по пътя с нова нагласа.

И когато един ден достигнете върха – какъвто и да е той за вас – ще осъзнаете, че всяка крачка е била важна и ценна. Ще бъдете благодарни за болката, която ви е подтикнала да тръгнете, защото ще знаете, че тя е била там не за да ви нарани, а за да ви отвори очите. Без нея може би бихте продължили да неглижирате потенциала си, да отдавате живота си на грешни хора или да се изгубвате в дейности, които само задълбочават усещането за празнота.
Животът ви тепърва започва.
Един ден планината, която днес стои пред вас и ви изглежда непреодолима, ще остане толкова далеч зад вас, че едва ще се вижда в мъглата на миналото. Но човекът, в когото сте се превърнали, докато сте я изкачвали, ще остане с вас завинаги.
В това се състои смисълът на планината.

„Книгата на Бриана е прекрасен наръчник за самоусъвършенстване. Нейните прозрения относно самосаботажа, емоционалната интелигентност и личната трансформация са безценни. Тя е разбрала, че промяната започва отвътре, и книгата ѝ е дар за всички ни.“

— Д-р НИКОЛ ЛЕПЕРА, „Холистична психология“ 

„Вярвам, че в процеса на реализиране на пълния ни потенциал най-голямата ни награда не се крие в постигнатите резултати, а в трансформацията, която се случва вътре в нас. В тази красиво написана и дълбоко въздействаща книга Бриана Уийст отваря очите ни за вътрешните ни препятствия и ни дава ключовете, чрез които да ги преодолеем. С елегантен стил и проникновени прозрения тя ни вдъхновява да изкачим собствените си върхове и ни подготвя за предстоящото пътуване. Това е задължително четиво за всеки, който е готов да положи усилия, за да работи върху себе си и да изгради живот, изпълнен със смисъл, вдъхновение и радост!“

— САЙМЪН АЛЕКЗАНДЪР ОНГ, международен консултант по личностно развитие и бизнес стратег

„Планината си Ти“ е ярък източник на вдъхновение сред мрака на неблагополучието. Тази книга ни приканва да забравим всичко, което си мислим, че знаем за себе си, да събудим вътрешния си герой и съзнателно да изберем нов път, за да създадем живота, който дълбоко в себе си винаги сме искали. Чрез съвършеното съчетание на практични съвети и дълбоки размисли Бриана ни помага да придобием смелост и яснота на ума, необходими ни, за да изкачим своята собствена планина и да следваме съдбата си. Незаменим наръчник за тези, които имат куража да се изправят пред истинския си път и да възвърнат силата си.“

— ДЖЕНА БЛАК, международен консултант по личностно развитие

„Бриана Уийст е една от любимите ми авторки. С разтърсваща мъдрост и уникално красноречие, тя вдъхновява читателите да възвърнат силата си и да преобразят живота си. „Планината си ти“ със сигурност ще помогне на много хора.“

— ИЪНГ ПУЕБЛО, автор на бестселъра Inward

„Истинско откровение. Думите, написани в тази книга, ме разтърсиха толкова дълбоко, че на моменти ми се налагаше да спирам да чета, защото очите ми се пълнеха със сълзи.“

— ДОУН ЗУЛУЕТА, актриса, водеща и модел

„Този шедьовър на Бриана Уийст е съвършеният пътеводител, който ни помага да разберем защо се самосаботираме, кога го правим и как веднъж завинаги да спрем.“

— СТИВЪН АЙЗЕНБЪРГ, експерт по личностно благополучие и взаимоотношения, световно признат интернист и онколог.

Съдържание

Въведение
Глава 2. Съществува ли наистина такова нещо като самосаботаж?
Глава 3. Вашите емоции са ключът към вашата свобода
Глава 4. Развиване на емоционална интелигентност
Глава 5. Освобождаване от миналото
Глава 6. Да изградим ново бъдеще
Глава 7. От самосаботаж към самоусъвършенстване
Използвана литература

Автор

Други препоръчани книги:

101 есета, които ще променят начина ви на мислене – Бриана Уийст Тънкото изкуство да не ти пука – Марк Менсън Когато всичко се променя, промени всичко – Нийл Доналд Уолш Stop doing that shit. Зарежи глупостите. Сложи край на самосаботажа и заживей на максимални обороти – Гари Джон Бишъп Кривата на щастието: За спорта, Вселената и всичко останало – Иво Иванов (допълнено издание, януари 2021) Какво радва мозъка ви и защо трябва да правите обратното – Дейвид Дисалво Да достигнеш небесата – Майк Хорн Човекът в търсене на смисъл – Виктор Франкъл Колко силно го искаш? – Мат Фицджералд Завръщане към любовта – Мериън Уилямсън