По моя начин – Димитър Бербатов

0
berbatov-cover-4eti.meОфициална автобиография на Димитър Бербатов, играл в отбори като ЦСКА, „Байер“ (Леверкузен), „Тотнъм“, „Манчестър Юнайтед“, „Фулъм“, „Монако“, голмайстор на националния отбор за всички времена, шампион на Англия през 2009 и 2011 г. и голмайстор на английската Висша лига за сезон 2010/2011.
„По моя начин“ всъщност е втората биографична книга за Димитър Бербатов. Първата излиза през 2009 г., в разгара на кариерата на нападателя, под заглавието Deadly Dimitar („Смъртоносният Димитър“) и е с автор Крис Дейвис. Сегашното издание със съавтори Найден Тодоров и Димитрина Ходжева има претенциите да обхваща кариерата на Бербатов в цялост, но и да хвърля светлина върху теми, за които футболът е само контекст – какво е да растеш и да се бориш, кога трябва да следваш авторитета и йерархията и кога – инстинктите си, защо човек се нуждае от вяра?
От първите стъпки с „Пирин“, през така важните години на израстване с ЦСКА, срещнали го с най-доброто („Гордостта от ЦСКА започва от първия миг“) и с най-лошото за един млад футболист, петте и половина години в „Леверкузен“, превърнали го в звезда от европейска величина, до върховете на кариерата му в Англия с екипите на „Тотнъм Хотспър“ и „Манчестър Юнайтед“. Не са пропуснати и етапите след върха – „Фулъм“, „Монако“, плюс краткотрайните му изяви в солунския ПАОК и индийския „Керала Бластърс“.
„По моя начин“ обаче дава много повече от преразказ на футболна кариера. Тя е поглед навътре – към съмненията, надеждите, философията и житейската система на един човек, който сякаш не си е на мястото като футболист. Сравнително интровертното момче, което пише, рисува, гледа филми на конвейер и освен с гигантския си талант е надарено и с… бели дробове, които не му позволяват да тича безсмислено през всичките 90 минути, с годините се превръща в мъж с характер и его, помогнали му да носи огромните надежди на цяла нация. Същевременно обаче притежава и достатъчно ум да оцени кога е ненужен и кога не е необходимо да носи излишен, никому полезен товар.

В тази книга има върхове и падения, успехи и разочарования. Всичко, което ще прочетеш, написах с желание да споделя с теб пътя си от малките асфалтови игрища до големите световни стадиони. Вижданията си за футбола, но и за живота. Мнението си по различни теми и отговорите на доста въпроси.
Срещите си с интересни хора, със световни звезди и гениални футболисти. Сблъсъците си на терена и извън него. Всички препятствия, които прескочих, за да успея – по начина, който познаваш!

Моята история не е измислица, написана е в съавторство с истинския живот, и както често става в него, някои от ситуациите нямат щастлив край! Но това е само на пръв поглед, защото трудностите всъщност са хубаво нещо – те те карат да се развиваш.
Вярвам, че ще ти бъде интересно, защото животът понякога е по-абсурден и забавен и от най-голямата измислица. А дали книгата ще те научи на нещо и ще те вдъхнови, това вече зависи от теб самия.

berba-images-4eti-me

berba-golden-boot-4eti-me

Предговор от сър Алекс Фъргюсън

„Понякога, когато вземаш решения като мениджър, можеш да допуснеш грешки. Именно такъв беше случаят, когато играхме финала в Шампионската лига с „Барселона“ на „Уембли“… Все още виждам пред очите си разочарованието на лицето на Димитър. Това е нещо, за което аз винаги ще съжалявам – той заслужаваше своето място в отбора!“
„Вечерта на 8 декември 2009 г. „Манчестър Юнайтед“ гостуваше на „Волфсбург“ в Шампионската лига в мач за първото място в групата. Докато моите съотборници се подготвяха за мача, аз сутринта на същия 8 декември 2009 г. постъпих в “Йоркшир клиник“, за да ме оперират. Умрял от страх. При други обстоятелства докторът щеше да дойде с мен, но сега беше във Волфсбург, нямаше кой да ме придружи.“
„Още рано сутринта се събудих нервен. Станах. Първата ми мисъл беше да проверя крака. Сякаш се чувствах по-добре. Истина ли беше, или си внушавах, защото така ми се искаше? От „Манчестър Юнайтед“ ми изпратиха шофьор да ме закара. Блъсках си главата с размисли и си тествах коляното. И така половин час. Колкото повече приближавахме, толкова повече се разубеждавах. Но ако сега се откажех, а от утре болките пак се появяха и само бях закъснял за неизбежното? Влязох в клиниката. Регистрирах се. Отведоха ме в стая, в която трябваше да изчакам да ме вземат за интервенцията. Оставиха ме сам. Бях пред припадък от раздвоение.“
„Крачех напред-назад из стаята и правех всевъзможни движения, за да видя дали коляното ми ще ми създаде проблем, дали ще ме заболи. Кляках, ставах, сгъвах, разтягах, имитирах удар по топка, нищо! Зарадвах се, но още повече се обърках и започнах да се съмнявам в правотата на решението си! Какво, по дяволите, става тук?! Набрах номера на човека, който беше в Германия, а повече от всичко ми трябваше тук: „Док, май се чувствам по-добре и не трябва да правим операция, не знам, объркан съм…“ Доктор Стийв Макнали винаги е бил голям пич, винаги насреща – за каквото и да е.“
„По всяко време можехме да разчитаме на него. Докторът на „Манчестър Юнайтед“ си беше като част от семейството за всички нас. И в онзи момент реагира много спокойно и адекватно. Успокои ме: „Берба, каквото решиш ти. Ако прецениш, че си по-добре, не го прави. Ако в следващ момент се наложи, ще я направим. Не се чувствай задължен само защото вече си в болницата. Това е твоето здраве“. Затворих телефона на Стийв, стоях на стола в ъгъла на болничната стая.“
„Часовникът отброяваше минутите. Знаех, че всеки момент вратата ще се отвори и ще дойдат да ме отведат за операция. Нямаше време, а аз трябваше да взема решение. Дали да се оперирам и да почивам 4 месеца, докато моят отбор играе без мен, или да се вслушам във вътрешния си глас, който все повече ми казваше да не го правя? Дали наистина всичко щеше да е наред! Влезе докторът, който трябваше да ме оперира: „Здрасти, Берба. Да тръгваме…“
— Сър Алекс Фъргюсън

dimitar-berbatov-po-moya-nachin-tvardi-koritsi-33

 

УВОД

Драги читателю, в момента държиш в ръцете си моя живот!
Намерението да напиша автобиография се завъртя в главата ми толкова отдавна, че от дистанцията на времето тогавашната ми идея ми изглежда самонадеяна. Но изчаках точния момент, за да я осъществя. А докато чаках, живях така, че да имам какво да разкажа и името ми да накара хиляди хора да я прочетат. Моментът си дойде. И е по-вълнуващ, отколкото очаквах.
В тази книга има върхове и падения, успехи и разочарования. Всичко, което ще прочетеш, написах с желание да споделя с теб пътя си от малките асфалтови игрища до големите световни стадиони. Вижданията си за футбола, но и за живота. Мнението си по различни теми и отговорите на доста въпроси. Срещите си с интересни хора, със световни звезди и гениални футболисти. Сблъсъците си на терена и извън него. Всич­ки препятствия, които прескочих, за да успея – по начина, който познаваш! Моята исто­рия не е измислица, написана е в съавторство с истинския живот, и както често става в него, някои от ситуациите нямат щастлив край! Но това е само на пръв поглед, защото трудностите всъщност са хубаво нещо – те те карат да се развиваш. Вярвам, че ще ти бъде интересно, защото животът понякога е по-абсурден и забавен и от най-голямата измислица. А дали книгата ще те научи на нещо и ще те вдъхнови, това вече зависи от теб самия.
На всички други, които ще се намерят на страниците на тази книга и са помогнали за моето развитие, благодаря ви от сърце!
Това е единствената, първа и официална моя автобиография! Всички други са просто интерпретации!

Otbori-4eti-me


 Линкове:
или
Share.

Leave A Reply