Трите вълни доброволци и Новата Земя – Долорес Кенън – Книга 1

0

trite-vulni-dobrovolci-dolores-kenan-1-4eti.meДолорес Кенън е сред пионерите в хипнотерапията и хипнотичната регресия. Тя се занимава с хипнотерапия над 40 години и е автор на множество книги за различните начини, по които можем да открием и осъзнаем защо ни се случват определени неща в живота. Долорес Кенън е категорична, че истинското познание за себе си, се случва НЕ ПОСРЕДСТВОМ осъзнатата част от ума ни.
Хипнотерапевтът успява да достигне до най-дълбоките нива на човешкото съзнание като буквално премахва въздействието на ума върху него. Тя е категорична, че това е единственият начин да достигнем до отговорите на абсолютно всичко, което ни вълнува. Именно по този начин е напълно възможно и реално лечението на ума и тялото, посредством регресивната й терапия, благодарение на която се достига до дълбините на човешкото съзнание.
Според Долорес Кенън тази дълбочинна част на съзнанието ни е и най-великият източник на сила, съществувал някога. При достигането му се разкриват абсолютно всички тайна за човека, подложен на терапия – в това число причините за всичко случващо се в живота му в момента, както и какво е пренесъл от миналите си животи. А също и какво е научил индивидът благодарение на препятствията, през които е преминал по време на тези животи.
В своята работа с хипноза и регресия на минали животи Долорес Кенън установява повтарящи се характеристики при определени свои клиенти, като ги категоризира в три вълни. На доброволците от първата вълна им е било най-трудно, тъй като тяхната роля е била да прокарат пътя за онези, които ще дойдат след тях. Доброволците от втората вълна действат като антени за предаване на енергия. Тяхната задача е просто да съществуват на Земята, вместо да имат определена цел или мисия. Доброволците от третата вълна, сред които са и децата с удивителни таланти, способности и спомени, са истински дар за света. Те притежават знанието и мъдростта, които ще помогнат на човечеството да завърши прехода към новата Земя и да преодолее многото препятствия, пред които ще се изправи.

Трябва силно да се подчертае, че на повърхността у тези хора няма нищо необичайно. Те са напълно нормални човешки същества, живеещи живота си точно като всички останали. Идват при мен, за да им помогна да намерят решения на проблемите си. Отговорите, които по­лучаваха по време на тези сеанси, бяха последното нещо, ко­ето съзнателните им умове изобщо можеха да си представят. Изглежда ние наистина сме многоаспектни човешки същест­ва. Виждаме животите си през една перспектива, без никога да знаем за другите слоеве, които лежат точно под повърх­ността. Неизвестни на съзнателните ни умове, те въпреки то­ва имат огромно влияние върху живота ни. Ние представля­ваме много повече, отколкото изобщо можем да си предста­вим. В това се състои илюзията. Мислим си, че познаваме се­бе си, но дали е така?

„През последните няколко години (2008 г. до 2010 г.) няколко пъти бях интервюирана в популярното радиопредаване „От бряг до бряг“, също така в „Проектът Камелот“ и други популярни интернет предавания. Също така от почти шест години водя свое собствено радиопредаване. Количеството електронни и обикновени писма, които получавам след всяко от тези предавания, е невероятно. Офисът ми се зарива с тях след всяко излъчване в ефира. Освен това книгите ми вече са преведени на повече от двадесет езика. Писмата идват от целия свят и съдържат винаги едно и също. Хората са толкова благодарни за информацията. Те си мислели, че са единствените на света, които имат такива чувства на нежелание да са тук, на неразбиране на насилието в света, на желание да си отидат „у дома“, на сериозно обмисляне да се самоубият, за да се махнат. Изключително много им помогнало това да разберат, че не са луди, че не са сами. Че са едни от многото, които доброволно са пожелали да дойдат и да помогнат на Земята в този кризисен момент. Те просто не са били подготвени за обратното въздействие върху техните нежни души.

Във всички писма се казва едно и също – че са благодарни за това обяснение, в което виждат смисъл за себе си. Дори ми се е случвало след някоя от лекциите ми при мен да дойде някой, плачейки, и да ми каже: „Благодаря Ви. Сега вече разбирам.“ Въпреки че все така не харесват насилието и вибрацията на Земята, сега, когато знаят, че имат мисия, те са решени да останат и да я изпълнят. Това е внесло огромна промяна в живота им.

Информацията за Новата Земя идваше постепенно през последните пет или повече години. Събрах отделните парчета от стотици клиенти и отне дълго време, за да се открои определен модел. Информацията беше разпръсната из някои от другите ми книги (най-вече в поредицата „Сложната вселена“). Много хора са ми препоръчвали по време на лекциите ми и в имейл кореспонденцията да събера цялата информация за Новата Земя в една книга. Затова я взех от тези книги и я сложих цялата събрана тук. В сесиите в тази книга има повече парчета и детайли. Удивително е, че нищо не си противоречи. Всичките ми клиенти казват едни и същи неща, просто използват различни думи. Това придава достоверност, защото се допълват.

ТРИТЕ ВЪЛНИ
Така че целта на трите вълни е двойна. Първо, да променят енергията на Земята, така че тя да избегне катастрофа. И второ, да помогнат за издигането на енергията на хората, така че те да могат да се възнесат със Земята в следващото измерение. Установяването на приблизителната възраст на всяка от трите вълни стана, докато провеждах сеанси с много стотици хора. Всички те разказваха едни и същи неща относно настоящия си живот и всички те се връщаха до едни и същи ситуации по време на сеанса. Така че започнах да им правя приблизителна категоризация в съответствие с настоящата им възраст.
На първата вълна от тези души, които в момента са в късните си 40 до ранните си 60 години (след пускането на бомбата през четиридесетте години на двадесети век), им е било най-трудно да се адаптират. Те не харесват насилието и грозотата, които откриват в този свят, и искат да се завърнат „у дома“, макар че нямат представа съзнателно къде би могло да е това. Емоциите ги разстройват и дори парализират, особено силните емоции като гнева и омразата. Те не могат да търпят да бъдат край хора, които ги проявяват. Подобни емоции оказват драматично въздействие върху тях – сякаш емоциите са им чужди. Свикнали са с мира и любовта, тъй като именно това са състоянията, в които те са пребивавали там, откъдето са дошли. Макар и да изглежда, че тези хора имат хубав живот, любящо семейство и добра работа, много от тях се опитват да се самоубият. Изглежда, че няма логическа причина, но те въпреки това се чувстват изключително нещастни и не искат да са тук.
Втората вълна в момента са в своите късни 20 и 30 години. Те вървят през живота с доста по-голяма лекота. Като цяло са фокусирани върху това да помагат на другите, да не създават карма и по възможност да остават незабелязани. Те са описвани като антени, фарове, генератори, проводници на енергия. Дошли са в нашия свят с уникална енергия, която оказва огромно въздействие на околните. Те нищо не трябва да правят. Просто трябва да бъдат. Казвали са ми, че дори само като вървят през претъпкан мол или магазин за хранителни стоки, енергията им въздейства на всеки, с когото влязат в контакт. Толкова силна е тя, но, разбира се, те не осъзнават това на съзнателно ниво. Парадоксът е в това, че макар от тях да се очаква да въздействат на хората с енергията си, те всъщност не се чувстват добре сред хора. Толкова много от тях си стоят вкъщи уединени, за да избегнат да се смесват с другите; дори работят от домовете си. По този начин те осуетяват целта си. Много от представителите на първата и втората вълна не искат да имат деца. Подсъзнателно те осъзнават, че децата създават карма и не искат да имат нищо, което да ги върже тук. Искат просто да си свършат работата и да се махнат оттук. Много от тях не се женят, освен ако нямат достатъчно късмет да намерят някой друг от собствения си вид.
Третата вълна са новите деца, много от които в момента са в пубертета. Те са дошли в нашия свят с цялото необходимо знание на несъзнателно ниво. В момента се изменя ДНК на всички по Земята и се променя, за да може да се адаптира към новите вибрации и честоти. Но ДНК на новите деца вече е изменена и те са подготвени да продължат с малко или без никакви проблеми. Разбира се, много от тези деца биват неразбрани от училищата и за съжаление биват третирани с лекарства. Според един скорошен медицински доклад на 100 милиона деца погрешно им е била поставена диагноза СДВХ  и са им били предписани „Риталин“ и други лекарства. На тези деца им няма нищо. Те просто са по-напреднали и действат на различна честота. Тъй като са толкова интелигентни, те лесно се отегчават в училище. Казвали са ми, че те се нуждаят от предизвикателства, за да се поддържа интересът им. Тази група е била наречена „надеждата на света“. Някои от тези деца са само на девет или десет години, а вече са завършили колеж. Те създават организации и, удивително, това са организации за подпомагането на децата на света!
Веднъж „ги“ попитах защо на първата вълна ѝ е било най-трудно. Те казаха, че някои е трябвало да бъдат пионерите, прокарващите пътеката, тези, които да покажат пътя. Те са прокарали пътя, който е щял да улесни останалите да ги последват.

Онези, които класифицирам като Втората вълна, изглежда са по-скоро наблюдатели, отколкото участници. Те са тук, за да улеснят промените, без съзнателно да знаят за това или да участват. Те трябва да бъдат проводници на енергия. Трябва просто да бъдат. Те не трябва да правят нещо. Случва се това понякога да угнети някои от клиентите ми. В списъка с въпроси, които трябва да бъдат зададени по време на сеанса, който те носят със себе си, винаги присъства така нареченият от мен „вечен въпрос“. „Каква е моята цел? Защо съм тук? Какво се очаква от мен да правя? На прав път ли съм?“ Всички, които идват да ме видят, винаги искат да узнаят едно и също нещо. Единствените, в чийто списък не присъства този въпрос, казват: „О, нямам нужда да питам за това. Аз зная какво се очаква да правя.“ Такива индивиди са рядкост. Повечето все още търсят, знаейки, че точно под повърхността на съзнателния им ум има нещо. Когато работя с онези, които съм класифицирала като Втората вълна, ПС обикновено им казва, че не е нужно да правят каквото и да било. Те осъществяват целта си като са. След един сеанс един от клиентите ми се разстрои: „Но аз искам да правя нещо!“ Те не разбират, че всъщност изпълняват своята мисия, просто като са тук.

В другите ми книги се разказва за много случаи на новодошли. Цял раздел от „Сложната вселена“, книга трета, е посветен на онези, които са изровили спомени за идването си директно от Божествения Източник. В тази книга се съдържат някои части от скорошни (2009 г. – 2010 г.) сеанси, които показват колко сложен е бил всъщност този процес на вземане на решение, който ги е довел тук на Земята.

По време на работата си съм чувала много пъти, че всичко се състои от енергия, а формата се определя само от честотата и вибрациите. Енергията никога не умира, а само променя формата си. Казвали са ми, че самата Земя също променя своите вибрации и честоти и се готви да се издигне в ново измерение. Има безброй измерения, които ни заобикалят през цялото време. Не можем да ги видим, защото, когато вибрацията се ускорява, те са невидими за нашите очи, но независимо от това те си съществуват. В книгата си „Пазителите“ обясних как извънземните използват това и пътуват, като повишават и понижават вибрациите на своите кораби. Понякога ние също ходим до други измерения и се връщаме, но не знаем това. Това е описано в „Легендата за звездния сблъсък“. Така че съм се докосвала до това през годините, но не съм разбирала изцяло какво означава, докато не започнах да получавам все повече и повече информация по въпроса. „Те“ искат ние да знаем повече, защото ще се случи скоро. Това ще бъде едно събитие от огромно значение. Разбира се, дори в Библията е казано, че „скоро“ ще се случи. Но сега можем да видим и да почувстваме резултатите навсякъде около нас, докато светът се подготвя да премине в ново измерение.
Авторката е категорична, че благодарение на сеансите по хипнотерапия, човек е в състояние да излекува както ума, така и тялото си от всичко, което ги тормози и което ги „разболява“. Долорес Кенън изтъква, че работи с различни типове хора като единствената й цел е да успее да извлече максималната информация, скрита в подсъзнанието на всеки един индивид.

При разговорите с душите  казват, че не съществува разделение; всичко е едно. Питала съм ги: „Ако толкова много сте го обичали, защо сте си тръгнали?“ Всички те отговаряха по един и същи начин: „Дочух призива. Земята е в беда. Кой иска да отиде и да помогне?“ Дори онези, които са извънземни, са ми казвали същото. И когато те влязат в тялото, подобно на всички нас, спомените им биват изтрити. Питала съм ги: „Не би ли било по-лесно, ако си спомняхме защо сме дошли?“ Отговаряха, че това нямаше да е тест, ако знаехме отговорите.

“Бих могла да изпълня много, много книги с разкази за „нормални“ регресии в минали животи. Измежду хилядите терапевтични сеанси, които съм провела, никога не съм попадала на човек, който да не е бил в състояние да се върне назад и да открие друг живот. В продължение на много години те разказваха за животи на тази планета Земя, под всяка възможна форма и във всяка възможна среда. Аз просто позволявам на ПС да ги отведе в най-подходящото време и място. Никога не зная къде ще бъде това, така че работата ми е да задавам въпроси и да се опитам да открия връзката с настоящите им проблеми. Все още има много идващи за сеанси хора, които се връщат в този вид животи, но се убедих, че това са хора, които все още имат карма за отработване и това е причината да им бъдат показвани тези връзки. От примерите в тази книга вече става очевидно, че много души идват, за да изпълнят други роли. По-голямата част от тях никога преди не са живели на Земята и я намират за объркващо, неудобно и чуждо за пребиваване място. Аз ги наричам „новодошлите“. Други обаче са дошли да изпълнят задачи, съответстващи на талантите, които са усъвършенствали в други времена и места. Някои, които са тук, за да бъдат учители, пазители и такива, които само трябва да оказват въздействие чрез несъзнателното си присъствие и енергия.”

И НЯКОЛКО от наличните в книгата диалози с хора под хипноза

Д: Кажи ми какво се случва, когато решиш да слезеш долу.
Х: Ами, Земята е много, много различна. Къде е любовта? (Озадачено) Не разбирам. Всичко е толкова плътно. Не можем да дишаме кристали.
Д: Не, там няма никакви кристали, нали?
Х: Всичките са укрити. Грубо е… а хората са… Ще ти кажа нещо. Искаш ли да чуеш това? Тук долу, където съм аз, те не вярват в блещукането. (Ние и двете се разсмяхме.) Ако говориш за блещукането, тялото ти бива разпорено ето така… разцепено от единия край до другия. Не говори за блещукането. (Тя постави пръст на устните си и издаде шъшкащ звук.) Знаеш ли какво правят те с хората тук? (Тя започна да плаче.) Разкъсват ги. Не разбират какво е било вложено в създаването на физическото тяло. Просто го разрушават и нямат връзка с блещукането. Трябва да открия място, където имат връзка.

Д: Какво е трябвало да допринесе?
Л: Да научи хората как да мислят… да научи хората как да обичат… да научи хората как да се грижат един за друг… да научи хората как да имат вяра… да научи хората как да творят мир… да научи хората как да преодоляват болестите… да научи хората да бъдат свързани с природата… да научи хората, че същината на отчаянието е свързаността… да научи хората, че те могат да бъдат един с друг в хармония… да научи хората, че войната е нещо, което може да сложи край на живота.
Д: Това са все прекрасни неща, но когато дойдем на Земята, това става трудно, нали?
Л: Така е. Но има толкова много от другите. Разбираш ли, някои от нас забравят, но другите не са нас. Тези са нови. Те просто учат. Различни нива. Различни неща за допринасяне… различни уроци за научаване.

Изглежда бяхме достигнали задънена улица. ТТака че го придвижих напред до последния ден от живота му. „Какво се случва? Какво виждаш?“
Л: В ливадата съм в едно поле и ме напада огромна котка.Но съм живял дълъг живот. Все още съм сам и не съм озадачен от това, че тази котка… всичко беше наред. В мир съм.

Придвижих го до момента, когато всичко беше приключило, и той можеше да погледне целия живот от една различна и доста по-широка перспектива. Попитах го какво е научил от този живот.

Л: Чувствам се щастлив, дори само като си мисля за това.
Д: Защо те кара да се чувстваш щастлив?
Л: Трудно е да се изрази с думи… просто енергията. Енергията е лека. Научих се просто да вярвам. Можем да осъществим всичко, което си намислим. Нищо не е невъзможно.

Д: Как изглеждаш сега?
До: Аз съм като звездите и светлината. Като малки звезди.
Д: Научи ли нещо от това преживяване?
До: Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Прекомерното добро може да е лошо и прекомерното лошо може да е добро. Това няма значение. В крайна сметка те са едно и също. (Смях). Трудно е да ги различиш, когато си насред събитията.

Д:  Защо реши да се въплътиш във физическо тяло, след като си помогнала на всички тези хора на други планети?
До: Аз винаги трябва да изглеждам като всички останали. Ако ли не, нищо не можеш да свършиш.
Д: Значи работата ти винаги е била да ходиш от място на място? (Да) Когато приключиш на едно място, отиваш някъде другаде? (Да) Някой каза ли ти да дойдеш на Земята?
До: Да, казаха ми, че имат нужда от помощта ми. Това ми е работата.
Д: Значи този път трябваше да се въплътиш във физическо тяло? (Да) Защо според тях ти трябваше да станеш човешко същество този път?
До: Миналия път не се получи.
Д: Мислиш ли, че сега ще се получи, ако си човешко същество? (Да) Как те кара да се чувстваш това?
До: Правя каквото трябва да правя. Получава се по-добре. Сега има много хора. Има още много. Тук има много Наблюдатели.
Д: Имаш предвид, че ще дойдат и други?
До: Да, тук също има много от тях. Те работят съвместно.
Д: А миналия път нямаше?
До: Имаше само един. Много от нас дойдоха на тази планета.
Д: Защо всички те решиха да дойдат този път?
До: Това е едно много важно време. Важно е за всички… не само за тази планета. Важно е за всички планети. Това е свързано с вибрацията. Става въпрос за вибрацията от планета към планета. Тя преминава през пространството и времето и се променя.
Д: И ти си тук, за да помогнеш с вибрацията?
До: Да. Тук съм, за да помогна на планетата.
Д: Мислиш ли, че ще успееш да окажеш по-ефективна помощ, като си във физическа форма?
До: Този път това беше единственият начин.
Д: Но ти знаеш, че когато дойдеш тук, забравяш, нали?
До: Да, беше трудно. Не разбирах.
Д: Какво мислиш за научаването на уроци на Земята?
До: Трудно е.
Д: Намираш ли се под някакво ограничение, докато си във физическо тяло?
До: Не искам да се намесвам в човешкия живот.
Д: Кое считаш за намеса?
До: Понякога се опитвам да кажа на хората, но те не разбират.

Д: Дават ли някакви инструкции на доброволците, които решат да отидат на Земята за този проект?
Е: Да помним. Казват, че ще имаме много трудности, ще има много неща, които не разбираме и… че трябва да помним да бъдем щастливи. Много е важно да сме щастливи.
Д: Те смятат ли, че ще е лесно да са щастливи, когато отидете на Земята?
Е: Не. Там има много нещастие. Там има много тъжни същества, а ние не искаме те да са тъжни. Казват, че най-важното нещо е да сме щастливи. Това е неясна концепция за нас, защото не сме много сигурни какво точно означава.
Д: Значи няма конкретна работа, която трябва да свършиш?
Е: Да остана жив. Да наблюдавам.
Д: Каза, че ще има много предизвикателства.
Е: Неща, с които не сме се сблъсквали досега.
Д: Но въпреки това искаш да го направиш?
Е: Много е вълнуващо. (Смях) Много по-вълнуващо от вземането на проби от почвата. Хората там са забравили определени неща и се учат едни други грешно. А ние искаме да им помогнем, за да не се унищожат сами. Трябва да им помогнем да си спомнят.
Д: Когато отидеш на Земята да свършиш тази работа, ще имаш ли тяло?
Е: Да. Ще бъда момиче. (Тя се смее игриво.)
Д: Имаше ли избор?
Е: Да, мисля, че имах, но е някак странно.
Д: Кое е странно?
Е: Избрах го, защото не е доминиращо на тази планета. Исках да видя какво е да не си от по-висшестоящите, по-скоро да не си от доминиращите, от тези, които са по-облагодетелствани. Виждаме, че жените срещат много трудности. И мъжете… но жените могат да имат деца. И тъй като жените са тези, които износват бебетата, те са тези, които могат да променят нещата. Те ще бъдат изключително полезни в предотвратяването на война и разруха. Ако създаваш живот, няма да искаш да го унищожиш.
Д: А когато влезеш в тялото на бебето, спомняш ли си защо си дошъл?
Е: В началото – да, но когато пристигна тук, никой от моя екипаж не е наоколо. Или ако някой е, аз не си спомням и не мога да го позная. Много е объркващо.
Д: Мисля, че е много смело от твоя страна да отидеш без никой около теб, който да ти помага.
Е: Има и други, които да ни помагат, но е трудно да… Не знам.
Д: Но няма никой, който да е от твоя вид, от твоите хора.
Е: Е, ние всички сме горе-долу едни и същи навсякъде, но сме в различни тела. На кораба останаха хора, които могат да общуват с нас. Те могат да общуват с всекиго, но не всеки слуша.
Д: Другите хора не слушат ли?
Е: Не толкова добре. Те не са сигурни с кого общуват. Това ги плаши.
Д: Ако те могат да общуват с теб, когато ти си в човешко тяло, това означава, че всъщност не си сама, нали?
Е: Да, но във физическата реалност се чувстваш много отделно. Не ми харесва… да съм отделно.
Д: Те как ще общуват с теб, докато си в човешко тяло?
Е: Ще променят някои неща, за да повишат вибрациите. Нещо като подобрения по тялото. Това ще доведе до ново програмиране. По някакъв начин, когато ние го правим, помагаме и на другите да го правят.
Д: Ново програмиране?
Е: Като смениш една част или дори повече части от тялото, то самото започва да се променя още повече без… трудно е да се обясни.
Д: Преди да влезнеш във физическото тяло ли, правят тези промени в него?
Е: Може би някои, но повечето промени ще бъдат направени по-късно.
Д: Значи това ще е дълъг процес?
Е: Да. Казват, че за известно време ще забравим. Не всички, но някои хора ще забравят. В зависимост от това в каква среда са попаднали.
Д: Важно е да се направят подобренията и препрограмирането, за да не се изгубиш?
Е: Казват, че никога не се губим. Обаче човешката част на ума някак се бори с нечовешката. Едната иска да се отпусне и да приеме нещата каквито са, а другата е напълно объркана… случват се прекалено много неща. Това ме кара да не искам да разбирам всичко през цялото време. Кара ме да не искам да усещам някои неща. Мисля, че човешката част се обърква. Тя не е наясно, че има и други неща. Много е странно. Като че ли има двама души в едно тяло.
Д: Те казаха ли кога ще си спомниш тези неща, докато живееш в това тяло?
Е: В крайна сметка ще си ги припомня. Елън сега знае някои неща. Тя много се притеснява за тях.
Д: От теб очаква ли се да правиш нещо, когато си в човешко тяло? Каза, че си тук, за да помагаш.
Е: Това, че съм тук, помага… да живея живот.
Д: Просто като си жива? (Да) Няма нужда да излизаш и да вършиш нещо определено?
Е: Когато живееш даден живот, ти научаваш различни неща и имаш различни преживявания. Тази информация се предава на кораба, те я анализират и после правят промени.
Д: Как предаваш информацията на кораба?
Е: Като съществувам… като живея… те могат да разберат всичко.
Д: А знаеш ли, че сега говориш чрез физическо тяло? (Да) И това физическо тяло е объркано. (Да) Тя не разбира защо е тук.
Е: Тя усложнява нещата. Все си мисли, че трябва физически да направи нещо.
Д: Тя си мисли, че трябва сам-самичка да промени света.
Е: Така е, защото толкова дълго време си е мислела, че е сама, и цялото това бреме я кара да се чувства така.
Д: Тя каза, че иска да помогне на хората.
Е: Така е. Дълбоко в себе си го иска, но смята, че това не е достатъчно.
Д: Тя се е опитала да напусне планетата, нали? (Опит за самоубийство)
Е: Тя си мислеше, че е сама, и не беше сигурна какво представлява този живот. Не разбираше болката.
Д: В живота ѝ има доста негативни неща, нали така?
Е: Да. Тя толкова много искаше тук да има само любов. (Смях) Но не разбираше, че дори само с появата си тя променя нещата. Според мен си е мислила, че всичко ще е много по-бързо. Искаше да се върне и вече да не се занимава с това. Изглеждаше, че нещата няма да се променят, но сега тя знае, че е различно.
Д: Ако се беше измъкнала бързо, нямаше да си е свършила работата, нали?
Е: Да, и нямаше да види края оттам, където е сега. Щеше да иска да се върне на Земята. (Смях)
Д: Защото щеше да каже: „Аз не си изпълних договора.“ (Смях)
Е: Да, това е. Тук е странно.
Д: Тя каза, че на Земята е трудно. (Да) Не е лесно да е тук.
Е: Така е, но си има и своя чар.
Д: Смяташ ли, че сега, когато разбира какво трябва да прави, ще ѝ е по-лесно?
Е: Така мисля. От дълго време се опитва да разбере. Търсеше по-мащабен проект, но всъщност тя вече е част от по-мащабен проект. Няма нужда да търси друго.
Д: Чувала съм, че доброволците, които идват тук да помогнат само с присъствието си, влияят с енергията си върху много хора.
Е: Така е, а това я плаши. Тя не разбираше тези емоции, особено негативните. Не ѝ харесват, защото се е чувствала лошо спрямо някои хора и това я плаши. Тя дойде тук за да помогне да носи любов, а когато не се чувства добре, си мисли, че носи не-любов.

До: Те имат градове там. Нуждаеха се от помощ. Отивам да им помогна. Отначало не можеха да ме видят. Трябваше да се променя. Трябваше да стана по-подобна на тях, така че да могат да ме виждат. Това е вибрация. Ето какво е това. Това беше различна вибрация. Трябваше да ги изучавам, така че можех да променям формата си, тъй като трябваше да им помогна. Те си имат неприятности там. Нещо не е наред с планетата. Ще измрат, ако не променят нещо, което правят. Те правят нещо на планетата.
Д: Какво ще направиш, за да им помогнеш?
До: Трябва да ги науча на нещо. Трябва да открия какво правят и да ги науча на нещо друго. Това е част от работата ми – да открия какво правят и от какво имат нужда.  Нещо относно центъра на планетата; те се приближават твърде много до центъра на планетата и това ще промени начина, по който тя се върти… Извършват миньорски разкопки или копаят. Това ще промени нещо в планетата. То ще засегне всичко. Те трябва да спрат. Трябва да научат, че нямат нужда от онова, от което си мислят, че имат нужда. Трябва да внимавам и да видя дали ще се вслушат. Не искам да изгубя още една планета. Трябва да внимавам.

До: Знаех нещо. Знаех твърде много. Трябваше да бъда премахната. Можех да издам някои неща. Имам чувството, че това е в друго време. Като Средновековието, но не е Средновековието. Виждам хора в дълги, черни роби, но те не са хора.
Д: А какво са?
До: Не зная. Облечени са в черно. Нараняват хората. На площада. Хората не правят това, което трябва да направят. Те ги контролират с нещо. Карат ги да направят нещо. Карат ги да стоят настрана. Аз помагам на хората. Не е трябвало да помагам на хората. Но хората не знаят.
Аз съм като „тях“, но не искам да съм като тях. Не искам да наранявам хората.
Д: Виждаш ли как изглежда тялото ти?
До: То е много дълго… високо. Високо е като молив. Нося черно като тях.
Д: Те защо нараняват хората?
До: Хората не правят това, което трябва да правят. Те искат да ги контролират. Искат да ги впрегнат на работа.
Д: От дълго време ли си там с тези хора?
До: Да, тук съм от много дълго време. Те са ми приятели… хората. Помагах им. Учех ги. (Смеейки се саркастично.) Аз ги учех, но сега ги нараняват, защото съм ги учела и сега те знаят твърде много.
Д: На какво ги учиш?
До: Как да обработват земята и как да живеят.
Д: Не виждам нищо нередно в това. Това са добри неща.
До: Мислех, че са. Мислех, че трябва да отида там и да помогна с обучението им.
Д: Онези в черно бяха ли там през цялото време?
До: Не, те просто дойдоха да видят какво се случва. Аз съм там от дълго време.
Д: Някой каза ли ти да дойдеш и да помагаш?
До: Просто трябваше да дойда. Не зная защо. Това ми е работата – да помагам на хората.
Д: Различни ли бяха хората, когато ти първоначално пристигна там?
До: Да. Бяха груби… много груби. Не знаеха как да се хранят добре. Хранеха се с горски плодове, кори и буболечки. Не умееха да отглеждат никакви растителни култури. Аз трябваше да им помогна да еволюират. Мислех си, че правех това, което трябваше да правя. Но те дойдоха и ми казаха, че им давам твърде много знания. Те израстваха твърде бързо. Те не трябва да се учат толкова бързо. Това не било добре… но те се учеха.

“Постоянно попадам на клиенти, които са в контакт със съвети или са част от някакъв съвет, докато провеждаме сеансите. Открих, че има много видове съвети. Има съвети, които управляват слънчевата система, съвети, които управляват галактиката, съвети, които управляват вселената, и т.н. Съществуват определени правила и наредби, които осигуряват правилното функциониране на всичко. Нищо не е оставено на случайността. В духовния свят също има съвети, които вършат друг тип работа, грижейки се за записите на тези, които живеят на Земята. Всички тези съвети изглежда са силно заинтересовани от събирането на знание и информация. Радвам се, че има някой, който се грижи за всички тези неща, тъй като, според мен, в противен случай би настъпил пълен хаос.”
Д: Значи, когато дойдеш на едно такова място, ти трябва да наподобяваш на хората там?
С: В този случай им наподобявам. Иначе това би предизвикало объркване.
Д: Но сега те приеха и приветстваха?
С: Това бе предсказано от звездите и астрономите. Това беше една уречена дата.
Д: Те знаеха, че някой ще дойде?
С: Те представляват делегацията, с която от време на време се извършва обмен на информация.
Д: Правили са това и в миналото?
С: Да, много пъти. Но аз идвам само периодично.
Д: Ти каза за обмен. Какъв вид обмен?
С: Обмен на информация… за набиране на подкрепа, като този път трябва да сме особено внимателни.
Д: Защо е трябвало много да се внимава? Някой злоупотребява ли с информацията?
С: Налице са някои тенденции – семената на алчността започват да покълват. Ние сме наясно с това. Тези хора използват своето влияние. Надяваме се, че този път нещата могат да бъдат променени, преди семената на алчността да са покълнали.
Д: Донасяла ли си информация преди, с която според теб е било злоупотребено?
С: При различни случаи.
Д: Когато си идвала преди, просто на всички ли си я давала? (Не) На кого си я давала в онези случаи? На тази или на друга група?
С: На друга група. Това не е първият път, когато на тази планета е имало бедствие.
Д: Каква е била причината за нея в другите случаи?
С: Манипулирането на материята. Манипулирането на естествения закон и на материята с цел извличане на облага от страна на хората.
Д: От страна на съществата, които са живеели по онова време?
С: Да. Чувала си историята. Земята се е покрила с лед. Това е бил един от случаите.
Д: Това е трябвало да ги спре да правят онова, което са правели?
С: Да се започне отначало.
Д: Винаги се започва отначало, нали?Те са ми казвали това много пъти и аз съм го споменавала в другите си книги. В далечното земно минало е имало много цивилизации, които са достигали върха на съвършенството, само за да бъдат сринати от вродената у човека жажда за власт.

Д: По какви други начини, освен с лед, са били разрушавани те по друго време?
С: Огромни експлозии. В тази слънчева система има липсваща планета. Тя се взриви. Планетата между Марс и Юпитер …
Д: Чувала съм за нея. Това е причинило доста голям хаос, нали?
С: Човек не бива да си играе с Естествения Закон.
Д: Някой си е играл със Закона по това време? (Да) Как се е отразило на Земята взривяването на тази планета?
С: То причини огромни разрушения и огън, който валеше от небето.
Д: Значи това са случаи, при които в миналото са били разрушавани цивилизации? (Да) Но ти сега си дошла да се срещнеш с тези хора и спомена, че ще се случи нещо друго?
С: Притеснени сме от това, че в умовете на тези хора се въртят зачатъчни мисловни форми на алчност.
Д: Но тази група не прави това?
С: Този път не. Тук сме, за да дадем съвет и информация.
Д: Мислиш ли, че ще ви послушат?
С: Силно се надяваме.

Д: Как изглежда мястото, където се намира великият съвет?
С: Красиво е. (Въздъхва.) Ние сме светлинни хора. Виждам много светлинни тела и енергия и мирише хубаво.
Д: Кое предизвиква миризмата?
С: Светлината. Земята вони.
Д: С какво се занимаваш, докато си там при великия съвет?
С: Ние планираме да помогнем там, където има нужда от нас, и сме тук, за да съветваме и подкрепяме.
Д: Значи се занимаваш предимно със Земята?
С: Бях разпределена в този сектор.
Д: Основно на това ли посвещаваш времето си?
С: Ние преподаваме. Хората се нуждаят от нас в астралния план. Можем да научим хората на неща, които би било добре да знаят, защото биха подобрили живота им.
Д: Значи не е нужно да слизаш физически, както си правела преди?
С: Само в случаите, когато е необходима намеса.
Д: Тялото е доста ограничено, нали? (Да) Чувала съм, че голяма част от това се случва нощем, когато хората спят.
С: Или когато са в състоянията, в които ти им помагаш да изпаднат. Ние те наблюдаваме и ти помагаме на астрален план от много дълго време. Ти си прекрасна, отдадена ученичка.
Д: Зная, че доста ми се помага. Не бих могла да направя това сама. Има много странни места, за които искате те да узнаят?
С: Абсолютно.
Д: Но физическото е най-незначителното от всички, нали?
С: Но необходимо за ученето.
Д: С каква цел според теб беше нужна?
К: Да променя нещата… бавно… да го променя… да помогна на хората да си спомнят, че няма проблем.
Д: Какво са забравили те?
К: Самите себе си. Забравили са кои са… кои наистина са. Когато навлязат във физическия свят, те забравят.
Д: Кои са те в действителност?
К: Това е нещо, което самите те трябва да научат. Те вярват, че са нещо друго, а не са.
Д: Значи ти ще им помогнеш да си спомнят?
К: Това е част от работата ми, да.
Д: Коя е другата част?
К: Да помогна да се променят нещата. Потока. Подобно на течение… да променя потока.
Д: Потока на кое?
К: На всичко. Насочил се е в погрешна посока.
Д: Кое го е накарало да се насочи в погрешна посока?
К: Това, че е забравено… забравено да се обича… забравено да се обича и играе.
Д: Значи когато хората са започнали да забравят, това е накарало потокът да се насочи в погрешна посока? (Да) Какво ще се случи, ако потокът продължи да тече в погрешната посока?
К: Те ще умрат. Душите им. (Ридаейки.)
Д: Значи ти пое отговорността да дойдеш и да предизвикаш промяна?
К: Малка… малка промяна.
Д: Това е голямо решение. (Да) Иска се много смелост, за да се направи това.
К: Иска се глупост.
Д: Мислиш ли, че можеш да предизвикаш промяна?
К: Не зная. Идването във физическо тяло не се оказа това, което си мислех.
Д: Какво се случи с онази планета?
К: Те се отрекоха от себе си.
Д: Тя каза, че не е била там, когато това се е случило. Всичко било разрушено.
К: Не, те я отведоха. Тя нямаше да понесе да види това. Беше много тъжно.
Д: Кое причини разрушението?
К: Самите те. Трудно е да се обясни, тъй като е толкова различно, но идеята е, че те се отказаха от усилията да се развиват… да обичат. Те забравиха какво беше нужно да направят.
Д: Значи всичко беше разрушено.
К: Да. Те избраха това.
Д: Това ли е причината, поради която тя трябваше да дойде на Земята сега?
К: Тъй като хората избираха да се убиват, да.
Д: А вие не искате това да се случи отново?
К: Бихме желали да им дадем шанс. Опитваме се.
Д: Не искате това да се повтори?
К: Не обичаме да губим. (Смях)
Д: Тя има въпрос. Цял живот не спира да се чуди. Има усещането, че не знае коя е. Опитва се да открие коя е. Дълго време е създавала за себе си различни персонажи, защото не е знаела коя е.
Т: Забавно е някак, но не е добре за нея. Тя не знае как да живее този живот на Земята. Досега сякаш е пробвала различни шапки и никоя от тях не ѝ е била по мярка. Започваше да губи себе си. Беше ѝ трудно, но сега започва да придобива по-добро усещане за това коя е. Точно в тази посока трябва да върви. Но за малко съвсем да загуби себе си.
Д: Защото не знае коя е.
Т: Така е. Това я правеше все по-безпомощна.
Д: Но вие успяхте да ѝ помогнете да разбере?
Т: Да. Изпратихме ѝ подходящи хора, които да срещне и с които да работи, за да ѝ помогнем.
Д: За да може да е по-стабилна във физическото си тяло?
Т: По-променена. По-добре да си спомня коя е всъщност и да намери начин да прояви себе си във физическото измерение.
Д: Това, че не беше сигурна коя е и какво прави тук, ли е причината почти да изгуби себе си?
Т: Точно така. Тя беше объркана. Ще ѝ помогнем, защото тя така иска. И защото е добре за нея. Ще направим каквото можем, за да ѝ помогнем да премине през това. Тя трябва да бъде тук. Независимо дали ѝ харесва, или не!
Д: Но те са мислели, че е по-добре да се върнат назад и хората да започнат отново? (Да) Хората загубиха всичките си способности, нали? (Да) Мислиш ли, че това е било добра идея?
М: Не аз трябва да преценявам това. Аз само наблюдавах.
Д: Но знаеш ли какъв е бил планът, след като са се върнали до две нишки? Предполагало ли се е ДНК да се развива по-нататък?
М: В момента се променя.
Д: Как се променя?
М: Не знам как да го обясня освен с „променя се“. Част от плана е да се позволи ДНК да се превърне в това, което би могло да бъде, трябва да бъде и е било, за да помогне на всички нас да преминем на друга честота. Не всички могат. Не всеки ще получи дванадесет нишки.
Д: Това ще отнеме доста време, нали?
М: Вече от дълго време това се случва.
Д: Преструктурирането на ДНК?
М: Да, това предстои. Сега става по-бързо.
Д: Какво става по-бързо?
М: Заради забързването… заради наместването на мрежите… поправят се разкъсванията.
Д: Значи сега отново позволяват ДНК да се промени? (Да) Как хората в днешния свят ще забележат това?
М: Някои хора няма да забележат, но тези, които знаят, ще се почувстват тясно свързани с „Всичко“, което е. Сетивата им ще се изострят. Те самите ще станат по-леки… по-прозрачни.
Д: Хората около тях ще забелязват ли това?
М: Само някои. Други ще продължат да живеят като сомнамбули.
Д: Мислех, че ако стават по-прозрачни, това би се забелязало.
М: Те просто ще станат невидими.
Д: (Това беше изненада.) В крайна сметка?
М: Да. Но пак ще са там. Това е като смяната на телевизионните канали.
Д: Но ако те станат невидими, хората около тях няма да ги виждат повече? (Да) Къде ще са те?
М: На друг канал.
Д: Друго измерение? (Да) Те ще знаят ли това? (Да) Ще знаят, че нещо се е случило? (О, да) Но другите хора няма да знаят? (Не) Тази промяна в ДНК ще се отрази ли на психичните им способности?
М: Да. Хората ще имат по-добра телепатия. Няма да има нужда от думи, ще общуват чрез сърцето и чрез мисловни блокове. Няма да могат да лъжат и мамят. Няма да има нужда от това.
Д: Всеки ще знае.
М: Да, това е добре.
Д: Да. Но защо се случва сега? Разрешено е да се завърне.
М: Време е. Трябва да се случи. Време е новата Гея (Майката Земя) да се дипломира и да вземе най-добрите ученици със себе си. Да остави зад себе си разрухата, корупцията, негативността и тъмата. Тя сякаш се разцепва и се превръща в… Нова Земя… в нов Йерусалим и няма да има ядрен холокост, който се създаваше. Това е част от великия план на великата светлина в рая, Съветът на Деветимата.
Д: Тези, които ще продължат, свързани ли са по някакъв начин с дванадесетте нишки ДНК?
М: Да, тези, които ще продължат – ще има и други, които ще останат, за да помагат на другите, които са тук, защото те ще са изплашени. Някои ще останат от саможертва, защото ще настане паника. Много е тъжно.
Д: Тези, които останат… тяхното ДНК няма да се промени?
М: Не, те няма да го позволят. Не знам как точно става, освен че хората имат оловни обувки на краката си и не искат да станат по-леки.
Д: Значи е въпрос на личен избор?
М: Винаги.
К: Има много различни експерименти на други планети във вселената. Земята не е единствена. Има и по-объркани.
Д: Земята е една от най-обърканите?
К: Не Земята. Човешкия вид е излязъл от релси.
Д: Навсякъде ли са излезли от релсите?
К: Не. Някои са еволюирали доста добре.
Д: Каква е причината нещата на Земята да се объркат?
К: Имаше намеса.
Д: Можеш ли да кажеш каква е била тази намеса?
К: Това гледам в момента… базата с данни… Проверявам историята. Появата на някаква биологична бактерия е объркала ДНК, но ние решихме да оставим нещата така и да видим какво ще стане.(Това звучи точно като казаното от Фил в „Пазителите на Градината“  за това, че един метеорит се е сблъскал със Земята в ранните ѝ етапи на развитие. Той е носел непознат вид бактерия, която причинява болести. В крайна сметка това е провалило грандиозния експеримент за създаване на перфектно човешко същество на Земята. Тя беше права за това, че съветът е бил много тъжен, че експериментът му е бил провален. Трябвало е да направят избор или да унищожат всичко и да започнат отново, или да позволят на нещата да се развиват, знаейки, че това никога няма да са съвършените същества, такива, каквито са били замислени по план. Решили са, че заради дългото време и многото усилия, вложени в този експеримент, е по-добре да го продължат. Това обяснява и някои от експериментите, които все още се провеждат от страна на извънземните. Те се опитват да доближат човешката раса до първоначалния план, до вид, който никога не се разболява и умира, само когато е готов за това.)

Д: Искаш да кажеш, че метеоритът е провалил първоначалния план?
К: Да, но ние вярваме, че нищо не е случайно.
Д: Казвали са ми, че формата на човешкото тяло е най-функционална. Това ли е причината тя да се използва на много места?
К: Да, тя е комбинация от много видове. От влечуго. От силиций. Има много видове, които са допринесли за човешкия носител на съзнание.
Д: Това, че съществуваш от самото начало, те прави неподвластна на времето, нали така?
К: Ние не сме във времето. Ние не сме в същия вид време.
Д: Ние на Земята смятаме, че минава много дълго време, докато клетката се развие до човешко тяло, такова, каквото то е в момента. Но вие не знаете какво е време?
К: Нещата просто се материализират. Мисълта за тях ги ражда.

Д: След като си искала да започнеш като чиста енергия, в
каква форма премина след това?
К: Опитах всички форми, като бях дърво, бях електрон, час­тица, светлинна вълна, ядро, звезда, планета, океан, вода, животно, влечуго, човек, себе си, скала, камъче, бях мно­го неща.
Д: Научи ли нещо, докато беше всички тези неща?
К: Не, нищо за научаване… просто съществуване. Не става
дума за уроци. Става дума за преживявания. Само за преживявания.
Д: За да се опитате да го усъвършенствате?
К: Не съвършенство… повече опитност. В момента, в който достигнеш съвършенство, то вече не е съвършено, защото искаш да опиташ нещо различно.
Д: (Смях) Но някои видове, хората, които са били на Земята, не са оцелели и не са били продължени, нали?
К: Така е. Започва се на чисто. Ново начало.
Д: Нещата не са вървели както трябва?
К: Няма „както трябва“ или „не както трябва“. Понякога оставяме нещата да се развиват, докато стигнат момент, в който вече не са конструктивни. Понякога деволюцията застрашава други експерименти, които ние трябва да продължим.
Д: Това е мащабен проект, нали?
К: Вселенски.
К: Сега започваме това. Ние сме това, което тя нарича „в едно“.
Д: Тя го прави по интернет. Предполагам, че знаете какво е това.
К: Да. Елементарна версия на това, което ние имаме. Интернет е раждането на съзнателен достъп до информация за всички. Това е първата стъпка, но ние ще го спрем, ако сърцето не е балансирано при този биологичен вид.
Д: Как ще спрете експеримента?
К: Имаме способността да разрушаваме космоса. Всичко, което трябва да направим, е да пренасочим космическите сили. Тяхното унищожение ще бъде факт, ако технологичния напредък продължи без сърце.
Д: Но това означава, че всички ще бъдат унищожени.
К: Не, нищо не се унищожава.
Д: Това ще прекрати целия експеримент.
К: Той ще продължи, но ще започне отначало. Никога нищо не се унищожава. Само се превръща в енергия, а енергията може да бъде използвана отново по такъв начин, че никой да не бъде убит. Не наистина.
Д: Ако направите експеримента отново, това не означава ли да признаете, че не сте успели?
К: Не, така признаваме, че е вървял в грешна посока… различна посока. За тези като нас тук е голяма увереността, че експериментът ще продължи в правилната посока. Защото ние даваме насока на експеримента отвътре, а не както преди – отвън.
Д: Защо хората трябва да бъдат пренастроени?
К: За да поемат повече съзнание.
Д: Значи не е, за да поемат повече знание?
К: Не. Обяснявам. Еволюцията на сърцето и състраданието е това, което липсва. И преди хората са напредвали технологично без равновесието на сърцето, без еволюция на сърцето. И всичко е завършвало катастрофално. Затова сме тук, за да може първо сърцето да еволюира, докато се изравни с това познание.
Д: Защо трябва хората да имат повече съзнание?
К: За да могат да използват силата си добронамерено, тъй като неправилното използване на силата е един от недостатъците на хората. Това биологично увреждане на неврологичната система, причинено от бактерия, е още от ранния стадий на експеримента, преди човекът да бъде напълно оформен.
Д: Значи идеята е по този начин да се спре негативното?
К: Или да се пренасочи използването на негативното, защото и то е необходимо. Позитивното и негативното не могат да съществуват едно без друго. Тъмнината и светлината са част от тъканта, която изгражда картината. Трябва да се научат да използват и двете по мъдър начин, защото и с позитивното може да се злоупотребява.
КАТАЛИЗАТОР НА ЕВОЛЮЦИЯ
Д: Значи ти мина през всичките тези форми и след това реши да преминеш в човешко тяло?
К: Да, и за известно време бях човек, после не бях човек… беше твърде тежко по това време.
Д: Преживя ли много различни животи като човек?
К: Всички те имат животи. Преживях ги всичките. Исках да видя къде е проблемът. Какво е сбъркано в настройките? Как се е намесила бактерията и как да се поправи това.
Д: Как да отстраниш щетите?
К: Щетите бяха пренасочване към различен вид еволюция. Може да се поправи само отвътре. Не може да го промениш като наблюдател.
Д: Значи затова си преживяла различни животи?
К: Да. Трябваше да видя всичко.
Д: Някои от животите бяха позитивни, други негативни, така ли е?
К: Да, но негативното е илюзия. И негативното, и позитивното са строителен материал. Негативното е катализатор на еволюцията.
Д: Знаеш, че хората смятат негативното за лошо.
К: Трябва да го преименуват на катализатор на еволюцията. Тези катализатори на еволюцията са ни дадени целенасочено. Нещата, които изглеждат негативни… те са дадени нарочно.
 Бележка: Книгата “Трите вълни доброволци и Новата Земя” се състои от две части.
Книга Първа съдържа първа част – “Доброволците”
Книга Втора съдържа втора част – “Извънземни и светлинни същества” и Трета част – “Новата Земя” Очаквайте Книга втора следващите дни/седмици!!!

За да прегледате и свалите цялата Книга 1 в различни формати използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ “Трите вълни доброволци и Новата Земя – Книга 1 от тук

Share.

Leave A Reply