Глина – Виктория Бешлийска

1
глина-4eti-me-coverСамо за 2 години Виктория Бешлийска превърна блога си „По дирите на думите“ (Words do Worlds) в съкровищница на българския език, която пази неговия дух и история. Любовта ѝ към родното, обединена под надслов #ОбичамБългарскитеДуми, и стремежът ѝ да съхрани автентичността и енергията на словото – такова, каквото нашите предци са познавали, я отвежда в едно необикновено българско село и я вдъхновява да създаде история, която не просто се чете, а се живее.
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, „Глина“ е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си.
Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на „Глина“. Романът взема необработената пръст на легендата и я завърта на писателския чарк, за да извае история, която се лее като вода и пречиства като огън.
Направени сме не от думи, а от кал.
Шепа от калта ако дадеш на някого, всичко си му дал.
Ако той ти върне от калта сърце, значи всичко имаш.
Тя е Жара – с име, родено от светлината на огъня, и нрав на буен планински поток. Той е Велико – майстор грънчар по наследство и по сърце, който диша с глината и живее за чарка. Срещата им е като досег на пламъка с полъх – въздухът може да разгори искрата също толкова лесно, колкото и да я накара да изтлее. Но когато на пътя й се изправя съдбата на цялото село, любовта им неволно се превръща в цяр за общата болка. Велико знае, че от пръстите му може да излезе онова, което ще откупи свободата на бусинските майстори. Но не подозира, че глината в сърцето му ще подпечата Жара като своя.
Жарка, светла и уютна е книгата на Виктория, а думите се нижат леко една след друга.
“Глина” е разказ, написан от майстор на думите, за прекрасните майстори на глината от с.Бусинци и тяхната нелека съдба.
Героите са истински и живи, всеки носещ своя кръст, изкупващ своите грехове, имащ своите радости и неволи. Съдбите им са изкусно преплетени от оловните нижки, които ги крепят.
Местата, описани в книгата, греят в жълтото на слънцето, зеленото на пролетта и червеникаво-кафявото на земята, даваща поминък на хората. Потокът е бистър, небето е синьо, можеш да помиришеш дъжда и да усетиш аромата на билките и тревата в гората.
Усещаш топлината на огнището, вкуса на най-сладката дива круша, лепкавостта на глината, докато се вае.
Четейки, лекуваш със Зевна и бягаш из ливадите с Жара, въртиш колото с Велико и покарваш овцете със Зария. Страдаш с Арсо, молиш се с Боя, надяваш се с Манасия и чакаш заедно с Ерина. Играеш хоро със самодивите.
“Глина” е магия, лъч надежда, силна вяра, любов.
Подобно на глината, която обединява огъня и водата и споява техния съюз с пръст от земята, превръщайки ги в късче съвършенство, Виктория Бешлийска извайва детайлите на своя роман. На страниците на „Глина” думите танцуват в съвършен синхрон и разгръщат пред очите на читателя една необикновена история. История, която извисява духа и му дава свобода и простор да полети; която свързва небето и земята, реалното и митичното, любовта и вечността.
„Глината за него правеше онова, което и водата не можеше – вадеше бесовете, укротяваше сърцето му, лекуваше го. Затова откъсна парче, тежко като напоена пчелна пита, премеси го няколко пъти и седна на чарка. Pъцете му трепереха неистово, Велико ги протегна напред, сякаш за да види колко голямо бе това, което трябваше да излезе от тях. После ги потопи една подир друга в паницата с вода и завъртя колото с левия си крак. Дланите му се допряха около калното кълбо и влагата ги пое с разтушаващата си сила. Вгледан в центъра на чарка, в миг пред очите му земята и небето се преобърнаха. От мощната въртележка помежду им зейна дупка, недостижима като окото на буря. В нея само Божият пръст можеше да влезе, за да да ги намести отново: долу – земята, горе – небето.”
След “Глина” поглеждам сърпа на Луната и виждам късо изрязан нокът.
След “Глина”се вслушвам в звука, който издава млякото, докато го изливам в чаша.
След “Глина” се уча да дишам така, че да усещам тънко гвоздейче в слънчевия си сплит.
След “Глина” търся искрящото до бяло жълто на деня.
След “Глина” съм свързана с нещо по-голямо с невидима нишка от оловни конци.
След “Глина” в мен живеят думи и образи със силата на амулети от разковниче.
И знам, че няма само с мен да е така.
“Глина” засмуква, омесва те хубаво и издълбава вътре в теб един малък пезул, където се настанява завинаги. Топли.

[https://www.goodreads.com/review/show/3663090070]

Цитати от “Глина”:

“Паницата е голяма, колкото човек, гледан отвътре. Колкото юмрук е сърцето, колкото шепа – храната, която ни стига. Ако удвоиш това, стигнал си точната мярка. Затуй, защото до сърцето може да стои само още едно сърце и трябва да имаш шепа храна и за другия” , така мереше Велико живота и хората за своите двайсет и пет лета.”
Виктория Бешлийска, Глина
“Жените подхващаха песни, отвсякъде долитаха наричания за здраве, знахарки баеха на малки деца, шепнейки едва доловимо. Целият този сговор, една плетеница от думи и вяра, се издигаше нагоре като тънко сукно, с което хората се опитваха да се пришият с Бог и вечността му. Ако той беше милостив, щеше да улови нишките и да притегли към себе си страдалните души. Но ако усетеше, че в това утро в сълзите им имаше повече отчаяние, отколкото гореща молитва, щеше да скъса конците и да остави душите на болните да се обесят на провисналите въжета.”
Виктория Бешлийска, Глина
“Щом пропяха първи петли, ангелско крило облъхна небето и прокара светла пътека. По нея от дъното на небосвода се търкулна слънцето. Излезе мокро като новородено и посипа с роса земята. Капките звъннаха като камбанки и молитвената им песен надигна всичко живо.”
“Дивно е майчиното сърце, което дори окъпано в кървава болка, намира утеха. От утеха се ражда светът и човекът роден от утеха, а не от любов, е. Самата любов е утеха и утехата също е любов, ала тя е и повече. Утешаваме, когато лекуваме. Лекуваме, за да спасим. Спасяваме, защото обичаме. Обичаме, защото има какво да дадем. Даваме, защото сме дарени с повече живот. Ето какво е утехата – живот и повече.”
“И той като всички хора по тези затънтени селца вярваше, че гостът в дома е пратеник от Господ и не бива да го връщаш от прага си. А когато с него ожеш да разделиш не само софрата, но и тезгяха си, това е късмет. Дарба да иде при дарба, златни ръце да срещнат други златни ръце – само Бог можеше да нареди така.”

За Автора

viktoria-beshliiska-4eti-meВиктория Бешлийска е филолог по образование и откривател по приз­вание. Рабо­тила е като учител и редактор на художествена литература.
Днес професионалният й път е свързан с маркетинга. Автор е на „По дирите на думите“ – блог, който събира стари български думи, лични спомени и истории. Любовта ѝ към родното, обеди­нена под надслов #ОбичамБългарскитеДуми, и стремежът ѝ да съхрани автентичността и енергията на словото – такова, каквото нашите предци са познавали, я отвежда в едно необикно­вено българско село и я вдъхновява да създаде история, която не просто се чете, а се живее. „Глина“ е дебютният роман на Викто­рия, в който са втъкани много от думите, пред­ставени в блога.
Фейсбук страница на автора, познат преди като Words Do World: https://www.facebook.com/PoDiriteNaDumite/


Линкове:

или
Share.

1 Comment

Leave A Reply