Предстоят ли по-добрите дни за човечеството – Дебати на Мунк

0

debati-munk-cover-4eti-meЧетирима от най-популярните съвременни интелектуалци и учени в света влизат в епичен интелектуален сблъсък на тема „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?”. Това са Стивън Пинкър и Мат Ридли „срещу“ Малкълм Гладуел и Ален де Ботон в ожесточен дебат, проведен в края на 2015 г. в Торонто. В книгата ще намерим техните научно подплатени възгледи и (не)оптимистични прогнози, изложени в един от пословичните Дебати на Мунк. Какъв сценарий очаква човешкия вид в бъдеще? Каква е връзката между икономиката и климатичните промени? Помага ли ни – и как – науката, за да подобрим стандарта на живот не само в проспериращите общества, но и в крайно бедните държави?

Книгата ни среща с британския популярен учен и журналист Мат Ридли и канадския когнитивен учен, психолог и лингвист Стивън Пинкър, които се изправят в дебат по темата за човешкото бъдеще срещу британския журналист и писател Малкълм Гладуел и швейцарско-британския обществен философ Ален де Ботон. Ридли и Пинкър твърдят, че от Просвещението насам в Западния свят подобренията в живота ни са възможни чрез еволюцията на институциите, иновациите и идеите. Прогресът, смятат двамата учени, дори се ускорява заради новите технологии, индивидуалните свободи и глобалното разпространение на правила, които дават възможности за развитие на хората и обществата.

Но неизбежен ли е този прогрес?

Малкълм Гладуел и Ален де Ботон са на противоположно мнение. Според тях човешката цивилизация е еволюирала дотолкова, че през последните два века и половина се е изменила, но не задължително към по-добро, защото това, което изглежда като положителна промяна в даден момент, след време се превръща в проблем. Накратко – прогресът е идеология, не факт, начин за гледане на света, а не описание на реалността.

Коя страна има повече право – всеки ще отсъди сам за себе си.

Участниците:

СТИВЪН ПИНКЪР е сред първите когнитивни уче­ни, автор на редица бестселъри, включително „Усещане за стил: Упътване за мислещия човек към писането в XXI век“ (Непреведена на български), както и на забележителното проучване на човешкия прогрес „По-добрите ангели на нашата природа“, която печели Наградата за забележителна книга на годината в Прегледа на книги на „Ню Йорк Таймс“ и е избрана в книжния клуб на Марк Зукърбърг. „Табула раза“ и „Как работи умът“ са финалисти за наградата „Пулицър“. Той е Джонстънов професор по психология в Харвард и е определен от списание „Тайм“ за една от Стоте най-влиятелни личности в света.

Книгите на МАТ РИДЛИ са финалисти в девет голе­ми литературни награди, носители са на няколко отличия, преведени са на трийсет езика и са продали над милион бройки. В момента той пише рубриката за „Ум и материя“ в „Уол Стрийт Джърнъл“ и е редовен автор в „Таймс“. Като виконт Ридли е приет в Камарата на лордовете през 2013 г. и е член на Кралското литературно общество, на Академията по медицински науки и е почетен чуждестра­нен член на Американската академия по изкуство и науки.

АЛЕН ДЕ БОТОН е автор на есеистични книги, описвани като „философия на всекидневния живот“. Пише за любовта, пътувания, архитектура и литература. Книгите му са бестселъри в трийсет държави. Де Ботон е сред основателите и управниците на лондонско училище, наречено „Училището на живота“, посветено на нова ви­зия за образованието. Последната му книга е „Новините: Наръчник на потребителя“ (непреведена).

МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ е канадски журналист и автор на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“: „Поврат­на точка“, „Проблясък“, „Какво видя кучето“, а последната е „Давид и Голиат“. Списание „Тайм“ го обявява за една от Стоте най-влиятелни личности в света, а освен това Гладуел е и един от Стоте светов­ни мислители на списание „Форин Полиси“. Гладуел е щатен автор на „Ню Йоркър“ от 1996 г. Носител е на наградата „Нешънъл мегъзин“ и има отличия от Аме­риканското психологическо общество и от Американ­ското социологическо общество.

Стивън Пинкър:
Не бива да се опираме и на заглавията. Журналистите пишат за самолетни катастрофи, а не за излетелите само­лети. Докато лошите неща не изчезнат напълно от лице­то на Земята, винаги ще има достатъчно, за да напълнят новините. И хората ще вярват, както вярват от векове, че светът се разпада.
Единственият начин да се види каква е съдбата на света, е чрез факти и цифри – да се види разпределение­то на хубави и лоши неща през времето, и то не само на очарователни места като Канада, но и в света като цяло. Така ще видим как вървят линиите и ще идентифицираме силите, които ги насочват. Позволете ми да направя това за десет от хубавите неща в живота.

Първо, самият живот. Преди век и половина продъл­жителността на човешкия живот е била трийсет години. Днес е седемдесет и няма никакви белези на намаляване.

Второ, здравето. Погледнете какво пише в Уикипе­дия за едрата шарка и за чумата по едрия рогат добитък. Определенията са в минало време – „едрата шарка е била болест“ – а това означава, че два от най-големите при­чинители на нещастия в човешкия живот са заличени завинаги. Същото скоро ще може да се каже за детския паралич и за болестта на гвинейския червей, а в момен­та заличаваме анкилостомозата, маларията, филариазата, дребната шарка, рубеолата и фрамбезията.

Трето, благосъстоянието. Преди два века 85 процен­та от населението на света е живеело в крайна бедност. Днес това се отнася за 10 процента. Според Организа­цията на обединените нации (ООН) процентът може да е нула до 2030 г. На всички континенти хората работят по-малко часове и могат да си позволят повече храна, дрехи, осветление, забавления, пътуване, телефонни разговори, информация… и бира.

Четвърто, мирът. Най-унищожителната човешка дей­ност, войната между могъщите държави, вече изчезва. Развитите страни не са водили война от седемдесет годи­ни, а великите сили от шейсет години. Гражданските вой­ни все още съществуват, но не са толкова унищожителни, колкото войните между държавите, а броят им вече нама­лява. Тази значка на ревера ми е сувенир от пътуване до Колумбия по-рано тази седмица, която е напът да сложи край на последната война в Западното полукълбо.

Пето, безопасността. Нивата на престъпността на­маляват рязко на много места. Водещите криминолози в света са изчислили, че в рамките на трийсет години ще намалим броя на убийствата наполовина.

Шесто, свободата. Въпреки известния отстъп в ня­кои страни индексът на демокрацията бележи рекордни върхове. Повече от 60 процента от населението на света днес живее в отворени общества, това също е рекордна стойност.

Седмо, знанието. През 1820 г. 17 процента от хората са имали основно образование. Днес 82 процента са об­разовани, като цифрите гонят 100 процента с бързи тем­пове.

Осмо, човешките права. Водените световни кампании се борят с детския труд, смъртното наказание, трафика с хора, насилието срещу жените, осакатяването на женски гениталии и криминализирането на хомосексуалността. Във всяка сфера са постигнати измерими успехи. И ако може да се вярва на историята, тези варварски обичаи ще последват съдбата на човешките жертвоприношения, ка­нибализма, инфантицида, крепостничеството, изгаряне­то на еретици, екзекуциите чрез изтезания, публичното бесене, заробването заради дългове, дуелите, харемите, евнусите, представленията с хора със заболявания или увреждания, стягането на ходилата с превръзки, за да до­бият определена форма, присмеха срещу лудите и използ­ването на „биячи“ в хокея.

Девето, равенството между половете. Световните данни сочат, че жените получават все по-добро образова­ние, омъжват се по-късно, печелят повече и заемат повече позиции с власт и влияние.

И най-накрая, интелигентността. Във всички страни коефициентът на интелигентност се покачва с три точки на десетилетие.

И какъв е отговорът на деклинистите спрямо всички тези депресиращо добри новини? Отговорът е: „Само по­чакайте. Всеки момент някаква катастрофа ще спре този прогрес или ще го превърне в регрес“. Ако изключим вой­ната, нито един от изброените белези не се влияе от ха­отичните балони и сривове, примерно като на борсите. Всеки от тях бележи постепенно и неспирно развитие. И взети заедно, те се надграждат. По-богатият свят може да си позволи по-ефективни мерки за прочистването на околната среда, да овладее престъпните банди, да обучава и лекува гражданите си. Един по-образован свят, в който жените имат повече власт, ще изхранва в лукс по-малко аристократи и ще започне по-малко глупави войни. Тех­нологичният напредък, задвижващ прогреса, само ще се ускорява. Законът на Мур продължава да действа, а ге­номиката, невронауките, изкуственият интелект, материа­лознанието и политиката въз основа на фактите и доказа­телствата се развиват с невероятна скорост.
А какво да кажем за антиутопиите от научната фанта­стика? Повечето такива сценарии, като вилнеещи киборги и поглъщането на човечеството от нанороботи, са напъл­но нереални и ще последват съдбата на компютърния проблем с 2000 година и други глупави технопаники.

Две други заплахи са сериозни, но решими. Въпре­ки предсказанията за термоядрена Трета световна война и ядрен тероризъм в холивудски стил не бива да се за­бравя, че след Нагасаки не е използвано нито едно ядрено оръжие. Студената война свърши. Шестнайсет държави се отказаха от програмите си за ядрено оръжие, включи­телно и Иран. Броят на ядрените оръжия беше намален с повече от 80 процента, а световно споразумение от 2010 г. възпрепятства разпространението на ядрени и разпадащи се материали. По-важно е, че на света може да му се нало­жи да удължи тази седемдесетгодишна серия само с още няколко десетилетия – най-големите световни лидери, включително тези на Русия и Съединените щати, приеха по принцип план за постепенно пълно унищожаване на всички ядрени оръжия.

Втората заплаха е промяната в климата. Това може да се окаже най-сериозният проблем пред човечеството, но икономистите са съгласни, че може да се намери решение…
Сигурно е, че по-добрият свят не е перфектният свят. Като виден защитник на идеята за човешката природа аз вярвам, както казва Кант, че „лошото дърво не може да даде добри плодове“. И ако ми позволите да перифразирам великата канадска певица Джони Мичъл, ние не сме звез­ден прах, ние не сияем и няма как да се върнем в Райската градина. В славното ни бъдеще ще има болести и бедност, ще има тероризъм и потисничество, войни и престъпле­ния. Но тези бичове ще се стоварват върху ни много, мно­го по-рядко, което означава, че милиарди хора ще живеят по-добре, отколкото днес

Ален де Ботон:
Ако трябва да сме оптимисти като учените ни приятели от противнико­вия отбор, наистина бихме ограничили темите, по които Стивън и Мат ще говорят, до общо четири. Нека се фо­кусираме върху четирите области, в които оптимистите смятат, че ще постигнем най-много.

Първо, те вярват, че знанието ще победи невежество­то. Невежеството, един от бичовете на нашето съвремие, ще бъде победено от просветлението на ума. Това е го­лямата надежда на оптимистите. Те също така смятат, че ужасяващото зло на бедността, което ни съпътства от толкова отдавна, ще бъде изтрито от набиращите мощ световни икономики.

Третата точка, войната. Войната ще бъде елимини­рана от върховенството на закона и от засиленото моно­полизиране на власт от страни, които спазват междуна­родните договорености. И накрая, те вярват, че болестите ще бъдат заличени от онзи прекрасен инструмент меди­цината.
И когато започнем да контролираме тези четири неща – невежеството, бедността, войните и болестите – ние ще се въздигнем до светло бъдеще, каквото нашите приятели оптимистите твърдят, че ни очаква.

Имам едно основно възражение и то е леко автобио­графично. Аз съм швейцарец и съм прекарал доста време в тази страна. Тази страна е решила всички тези пробле­ми. Образователната система е фантастична. Средната заплата е 50 000 долара на година. В държавата цари мир от Вестфалския договор от 1648 г. Болниците заслужават възхищение. Но въпреки това там не е рай. Има хиляди проблеми. Да, бих ги описал като проблеми на страна от първия свят – не, с тях шега не бива. Много са сериозни.
Швейцария е там, където след петстотин години може би ще бъдат Свазиленд, Ботсуана и Либерия. Но лошата новина, дами и господа, е, че Швейцария не е перфектна. И именно по тази причина трябва да сдържим оптими­стичното настроение тази вечер.

Защо Швейцария и страните като нея не са перфек­тни? Ами, първо защото идиотщината не се заличава чрез ум и разум. Великото обещание на Просветлението е, че ако кажете на хората какво е правилно да вършат, те ще го направят, че злото е следствие от невежеството. Не е така. Идиотщината е по-упорита. Бедността няма да бъде за­личена чрез повишаването на брутния вътрешен продукт (БВП). Има милионери и милиардери, които не могат да се наситят. Именно това е истинското определение на бедността – чувството, че нямаш достатъчно. За жалост, то се засилва и съществува при всякакви доходи. Войната не е еманация на злия умисъл, насилието и жестокостта. Такива неща се срещат в обществата, макар и хората да не се пребиват едни други до смърт.
И накрая, в Швейцария може да няма едра шарка и гвинейски червей, но хората пак умират въпреки пре­красния напредък на медицината. Смъртта не е заличена. А доколкото знам, макар че учените ни приятели смятат другояче, в скоро време за нея няма да бъде открит лек. Ето това са проблемите, пред които сме изправени.
Сега, някой би могъл да каже, че с машините, тех­нологиите, интернет и айфоните ние сигурно ще се обе­диним и ще създадем същество, което е перфектно мъдро, перфектно мило и безсмъртно. Може и да успеем, но това същество няма да е човек. Homo sapiens е различен вид. Ние никога няма да успеем да прескочим ограниченията, които ви представих. Според мен на върха на гръбнач­ния ни стълб ние носим нещо, което аз наричам развален орех. Мозък, приличен на орех, с крайно разрушителни импулси, неподатлив на определени видове образование и отказващ помощ в множество ситуации.

Аз вярвам, дами и господа, че трябва да възприемем различна философия, която би ни вършила много по-добра работа. Наричам я песимистичен реализъм. Тя е в противовес на превъзнесеното отношение на съвремен­ната наука и на съвременния бизнес, които по ред раз­лични причини постоянно се опитват да ни накарат да се радваме на нещата.
Този тип превъзнасяне е опасно и жестоко. Помислете си за приложенията му в отношенията. Представете си, че някой казва „Аз съм съвършен, ставам все по-съвършен и търся някого също толкова съвършен и желаещ да стане още по-съвършен“. Ще е ужасно да се окажете въвлечени в такава връзка. Прощаването, чувствителността и съчув­ствието се основават на приемането на вашите собствени основни несъвършенства. Ние сме създания с недостатъ­ци и за да сме истински хора, не бива да ги забравяме.

Честно казано, в перфекционизма има нещо плаше­що. Гневим се, когато вярваме, че са ни обещали рай, а попаднем в задръстване, изгубим си ключовете, разоча­роваме се от връзката си или получим не толкова хубава работа. Изпадаме в ярост, а усещането за правота ни влу­дява. Това е опасността на възрастта. Спираме да ценим нещата, когато повярваме, че животът трябва да е идеален и можем да се справим с всички известни проблеми.
Защо старите хора обичат цветя? Обичат ги, защо­то са осъзнали несъвършенството на живота и желаят да намерят убежище на малките островчета съвършенство като цветята, затова и ги ценят. Ние не го правим. Ако имаме предвид подобен метанаратив за перфектността на видовете, няма да престанем да ценим цветята.

И последно, искам да спомена значението на хумора. Хуморът е породен от разликата между нашите надежди и нашата реалност. Тези, които знаят как да се смеят, умеят и да съчувстват за провалените ни надежди и несбъднати­те мечти. Всички имаме такива.

Мат Ридли:
Веднъж Уди Алън каза: „Човечеството е изправено пред най-противоречивия кръстопът в живота си. Еди­ният път води към отчаянието и пълната безнадеждност. Другият води към пълно измиране. Нека се молим да при­тежаваме мъдростта да направим верен избор“. Общо взето, всички говорят така за бъдещето. Когато бях млад, бъдещето изглеждаше особено мрачно. Бумът на населе­нието не можеше да бъде овладян, гладът беше неизбе­жен, пестицидите ни причиняваха рак, пустините завла­дяваха нови територии, нефтът свършваше, дъждовните гори бяха обречени, а киселинните дъждове, птичият грип и увеличаващата се дупка в озоновия слой ни разболява­ха. Броят на живите ми сперматозоиди спадаше, а ядрена­та зима щеше да довърши всички ни.
Вероятно си мислите, че преувеличавам. Ами, ето какво пише в бестселъра на икономиста Робърт Хайл­бронър, излязъл в годината, след като завърших училище: „Според мен перспективите пред човека са болезнени, трудни, вероятно дори отчаяни, а надеждата за бъдещото му развитие е наистина съвсем бледа“.
Десетина-двайсет години по-късно ми просветна, че всяка една от тези заплахи е била или фалшива аларма, или е била силно преувеличена. Страховитото бъдеще не беше толкова лошо, колкото ми бяха казвали възрастните, че ще бъде. Животът за повечето хора продължи да става по-добър и по-добър.

А нещата, които се влошават – трафикът, затлъстя­ването – са проблеми на изобилието. Ето и нещо забавно: повечето подобрения са постепенни и затова не попадат в новините. Лошите новини обаче идват изведнъж. В нови­ните попадат автомобилните катастрофи. Намаляването на детската смъртност не е в новините. И както каза Стив, всяка година средностатистическият човек на планетата става по-богат, по-здрав, по-щастлив, по-умен, по-чист, по-мил, по-свободен, живее по-сигурно и по-мирно… и е по-равнопоставен.
По-равнопоставен? Да. Глобалното неравенство бе­лежи спад, и то бърз. Защо? Защото хората в бедните страни забогатяват по-бързо от хората в богатите страни…

Малкълм Гладуел:
Наскоро бях на една конференция и си бъбрех със специалисти по интернет сигурност. Те ме попитаха „От какво се притесняваш? За какво мислиш?“. Отвърнах: „Свършихме много добра работа в справянето с всекид­невните заплахи от ниско ниво, които съставяха хакер­ския свят – онзи тип от България, който иска да открадне кредитната ви карта. Има хиляди такива заплахи. А ние вършим добра работа, като ги неутрализираме“. Но се ужасяваме от онова, което те наричат дигитален 11 сеп­тември. Че някой, някоя държава ще проникне в електри­ческата инфраструктура на Северна Америка и ще из­ключи захранването за седмица. Или че някой ще хакне едновременно хиляди коли по магистрала 401 и ще пре­дизвика огромно задръстване и катастрофи. Е, това може би не е нещо кой знае колко по-различно от настоящото състояние на магистрала 401, но ще бъде шокиращо.

Ще дам няколко случайни примера. Неотдавна четох статия в списание по политически науки и цялата беше за влиянието на използването на мобилни телефони в Афри­ка. Посочваше се, че навлизането на мобилните телефони в Африка има невероятен ефект върху живота на обикно­вените африканци. Дава им достъп до неща, каквито ни­кога не са можели да правят в миналото. В същото време обаче използването на мобилните телефони е улеснило координирането и извършването на военните операции на терористични групировки като ИДИЛ.

Като общество ние се ангажираме не с намаляване на риска, а с преконфигурирането му. Не се налага да се притесняваме от глад на всеки пет години, а от развих­рянето на мегаураган, който ще ни връхлети и ще изтрие Маями от лицето на земята. Не трябва да се притеснява­ме, че някакъв тип от Румъния ще открадне кредитната ви карта, а че Северна Корея ще проникне в системите ни и ще спре електричеството за две седмици. Да имаш мобилен телефон в Африка, означава, че животът ти ще е много по-лесен, отколкото преди пет или десет години, но и че заплахата от терористични групировки е по-голяма и по-широко разпространена, отколкото преди пет или де­сет години.

nai-dobrite_dni_za_chovechestvoto_cover_4eti-me

 

За Автора  (събитието)

Дебатите на Мунк са глобални като фокус и засягат широка гама проблеми, като например хуманитарната интервенция, ефективност­та на чуждестранната помощ, заплахата от глобалното за­топляне, влиянието на религията върху геополитиката, възхода на Китай и упадъка на Европа. Тези завладяващи теми дадоха храна за интелектуалните и етичните схваща­ния на някои от най-важните мислители и дейци от Хенри Кисинджър до Тони Блеър, от Кристофър Хичънс до Пол Кругман и от Питър Менделсон до Фарид Закария.
Повдигнатите в Дебатите на Мунк теми привлякоха не просто обществено внимание, но и помогнаха на много от нас да се запознаят по-добре с концепцията за глобали­зацията, а оттам и да не се плашат толкова от нея. Лесно е да си с поглед, обърнат навътре, лесно е да си ксенофоб или националист. Трудно е да пристъпиш в непознатото. За мнозина глобализацията е в най-добрия случай аб­страктна идея. Целта на тази поредица дебати е да помог­не да хората да бъдат по-запознати с нашия бързо проме­нящ се свят и да се чувстват по-удобно при участието си в универсалния диалог за проблемите и събитията, които ще определят колективното ни бъдеще.
Няма нужда да ви казвам, че има още много, много наболели въпроси. Глобалното затопляне, бичът на край­ната бедност, геноцидът или нестабилният ни финансов ред – това са само няколко от най-важните проблеми, кои­то засягат всички хора. Според мен, а и според членовете на борда на фондацията ми качеството на обществения диалог по тези ключови теми намалява правопропорци­онално на засилването на очевидността и увеличаването на броя на проблемите, изискващи нашето внимание. Тези дебати се опитват да подчертаят най-важните проблеми в ключови моменти на световния диалог и не просто пред­ставят идеите и мнението на някои от най-изявените мис­лители, но и синтезират публичните страсти и познания, като помагат да преодолеем някои от предизвикателства­та пред човечеството.
Животът ме е научил, а съм сигурен, че е научил и мнозина от вас, че предизвикателствата ни карат да раз­крием най-доброто, на което сме способни. Надявам се, сте съгласни, че участието в тези дебати е предизвика­телство не само за съперниците, но и за нас – да мислим ясно и логично за важните проблеми, пред които светът ни е изправен.

Питър Мунк, Основател на фондация ,,Ауреа“
Торонто, Онтарио


Видео дебат в Youtube (90мин): https://www.youtube.com/watch?v=eUmBWB54riE

Резултати от дебата: https://munkdebates.com/debates/progress


Линк към книгата:

или
Share.

Leave A Reply