Стъпки по пясъка. Притчи от Изтока

3

stypki-po-pyasaka-4eti-me-coverПритчите са универсален учител, доказал се в теста на времето. В тях мъдростта е скрита за думите и делата на героите. Те предават мъдрост трупана с години и предават човешкия опит през поколенията. Чрез тях се предава опита на поколенията. Сборникът съдържа 154 притчи, някои родени от мъдростта на източните народи, а други – дело на Руми, Хафиз, Фирдоуси, Халил Джубран, Омар Хаям и други светли умове.

  • РУМИ – Мевляна̀ Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ е персийски поет и суфистки мистик, живял по време на Златния век на исляма. [1207 – 1273]
  • ХАФЕЗ – Хадже Шамс ед-Дин Мохамад Хафез-е Ширази – е персийски поет, представител на философско-лирическата поезия, известен с безсмъртните си газели и рубаи. Връх в средновековната персийска поезия, стиховете му и днес се четат и декламират в Иран, а книги с неговото творчество има в домовете на повечето иранци [ок.1325 – 1389]
  • ФИРДОУСИФирдоуси/Фирдауси или Хаким Абу’л-Касим Фердоуси Туски (още Абулкасем)  е един от най-именитите и велики поети на Персия, известен с прозвището „Омир персийски“. Автор е на иранската национална поема „Шах-наме“. [ок. 940 – 1020]
  • ХАЛИЛ ДЖУБРАН – Джибра̀н Халил Джубра̀н е ливански поет, писател, философ и художник.
    Роден е в семейство на християни-маронити, но самият той е повлиян от Исляма и по-специално от мистичното течение на Суфизма. [1883-1931]
  • ОМАР ХАЯМ – Гияс ад Дин Абу’л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури е ирански/персийски енциклопедист, математик, поет, философ, лекар и астроном. Известен е със своя „Рубаят“, сборник от рубаи. Приживе Омар Хаям е известен най-вече като астроном[1048-1131]
  • ДЖУАН ДЗЪ – Джуан Дзъ, е китайски философ, живял приблизително през IV века пр.н.e. Според Съма Циен, историк от времето на династия Хан, Джуан Дзъ е живял по времето на Воюващите царства, повече от век след смъртта на Конфуций. Според биографията му, Джуан Дзъ живее между 369 пр.н.e. и 286 пр.н.e.
  • БУДА – Сидхарта Гаутама Буда е индийски духовен учител, поставил началото на будизма. Думата Буда е титла на първото духовно пробудило се същество в една ера. B повечето будистки традиции почитат Сидхарта Гаутама като Върховен Будана нашата епоха. Буда открил Средния път, като отрекъл крайния аскетизъм, който съществувал в Шрамана вярванията по това време.
    Епохата, в която е живял Сидхарта Гаутама, не е установена точно. Повечето историци в началото на XX век приемат, че той живее приблизително между 563 и 483 г. пр.н.е.
В притчите всеки може да намери истини, докосващи не само ума, но и сърцето
“Притчата се опитва да покаже нещо, а не да каже. Тя го показва по много обиколен начин; заключението трябва да се даде от теб. Тя оставя празнина, дава ти някакво пространство да откриеш завършека. Притчата е творческа. Когато една история е напълно завършена (като две и две равно на четири), тя не оставя пространство за твоето въображение, не оставя пространство за твоята медитация. Тогава тя е просто математика. Тя вече не е поетична, тя е мъртва.
Притчата не е аритметика. Тя не трябва да е твърде ясна, иначе ще се загуби поантата. Тя трябва да е убеждаване, а не реклама. Тя не трябва да доказва, а само да загатва, и при това не обстойно. Просто няколко намека, които да провокират твоята същност, да те направят бдителен.”
–Ошо

Синът на ловък крадец
Синът на ловък крадец помолил баща си да го въведе в тайните на занаята. Старият крадец се съгласил и още същата вечер взел момчето със себе си да оберат заедно един богатски дом.
Промъкнали се тихо, докато стопаните спели, и бащата насо­чил сина си към една стая с дрешник, заръчвайки му да влезе там и да отмъкне няколко одеяния. Ала щом момчето се озовало вътре, бащата захлопнал вратата и превъртял ключа отвън. Сетне излязъл от къщата, потропал силно на пътната врата, така че да събуди обитателите, бързо се оттеглил, преди те да го видят, и се прибрал у дома.
Часове по-късно синът се върнал, мръсен, цял в драскотини и изтощен.
– Татко – провикнал се гневно, – защо ме залости в оня дрешник? Докара ме до такова отчаяние и безизходица! Ако не бях вложил цялата си изобретателност, никога нямаше да се измъкна!
Бащата се усмихнал.
– Е, сине – изрекъл, – това беше първият ти урок в изкуството на кражбата.* * *

Мъдреца и своите дела
Попитали един мъдрец как можеш да огласиш на света добри­те си дела.
– Добротворството е като мускуса – отвърнал той. – Както и където и да го скриеш, той разпръсва мириса си наоколо. Тръгни, върви, пораждай благодетелност – това е начинът да изпълниш вселената със своята слава.

* * *

Красотата и Грозотата
Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг. И си рекоха една на друга:
– Хайде да се изкъпем в морето.
И двете се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си.
А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си; и понеже бе твърде свенлива, та да остане гола, сложи си дрехата на Грозотата. И Красотата продължи по пътя си.
И оттогава насетне мъжете и жените бъркат едната с другата.
Ала има такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата. И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им.
Халил Джубран

* * *

Природата на човека
Веднъж, след като приключил сутрешната си медитация край реката, един старец отворил очи и видял как по водата безпомощно се носи скорпион. Когато течението го тласнало към едно дърво наблизо, старецът се хванал за дългите коренища, навел се, пресег­нал се и извадил опасната твар.
Ала щом я докоснал, тя го ужилила. Старецът инстинктивно отдръпнал ръката си и изпуснал скорпиона обратно в реката. Ала след миг пак му дожаляло, отново се навел и повторно го измък­нал. Този път той го ужилил тъй жестоко с отровната си опашка, че ръката на стареца се подула и почерняла, а лицето му се сгър­чило от болка.
В същия миг оттам минал някакъв човек, съзрял стареца, проснат връз коренището и в схватка със скорпиона, и възкликнал:
– Хей, глупаво старче, ти не си с ума си! Само луд би рискувал живота си заради една грозна и зловредна твар! Не знаеше ли, че може да умреш, опитвайки се да спасиш този неблаго­дарен скор­пион?
Старецът обърнал глава към него. Вгледал се в очите на странника и спокойно изрекъл:
– Друже, ако природата на скорпиона е да жили, това не променя моята – а тя е да спасявам.

* * *

Лодка
Няколко души плавали с лодка. По едно време единият от тях извадил свредел и се захванал да пробива дупка в дървото под седалката си.
– Но какво правиш? – попитали го с уплаха останалите.
– Вас какво ви засяга? Нали дълбая под моето си място?
– Под твоето, но ще потънем всички!

* * *

Мъдрия старец
В една област плъзнал слух, че навръх близкото възвишение живеел в малка къщурка мъдър и свят старец, чиито съвети били безценни.
Един човек от съседно село решил да го посети, за да се допита до него по важни въпроси. Дълъг и труден бил пътят до убежището, а когато стигнал пред къщурката, видял на прага стар слуга, който любезно го приветствал.
– Бих желал да се срещна с мъдрия свят човек – рекъл гостът на слугата.
Слугата мълком се усмихнал и го въвел вътре. Докато оби­каляли къщурката, гостът с любопитство се оглеждал, пред­вкусвайки радостта от познанството. Но докато се усети, се озовал пред задната врата и изведен навън. Слисан, човекът се обърнал към слугата:
– Но аз исках да видя мъдрия свят човек!
– Вече го видя – отвърнал старецът. – Гледай на всекиго като на мъдър и свят човек, дори и наглед да е невзрачен и незначи­телен. Постъпваш ли така, много от затрудненията ти ще отпаднат.

* * *

Знаменит философ
Живял някога един знаменит философ и учен, който посветил дълги години на изучаването на дзен. В деня, когато най-сетне постигнал просветление, струпал всичките си книги в задния двор и ги изгорил.

* * *

Може би
Стар земеделец обработвал нивите си години наред. Един ден конят му избягал. Като разбрали, съседите му отишли да го навестят и да му изразят съчувствието си.
– Какво злощастие! – повтаряли състрадателно.
– Може би – отвръщал земеделецът.
На другия ден конят се завърнал, водейки със себе си три диви коня.
– Колко хубаво! – възклицавали съседите.
– Може би – отвръщал земеделецът.
Идния ден синът се опитал да яхне един от дивите коне, който обаче го хвърлил на земята и момчето си счупило крака.
– Колко лошо! – вайкали се съседите.
– Може би – отвръщал земеделецът.
Скоро след това била обявена война и хора на владетеля дошли в селото да набират войници за армията. И всички войници загинали в сраженията.
Тъй като синът на земеделеца бил със счупен крак, освободили го от служба.
– Какъв късмет! – поздравявали съседите бащата.
– Може би – отвръщал той.

* * *

Ведра
Една жена имала две ведра. Всеки ден ги окачала на кобилица, която нарамвала и отивала до реката за вода. Едното ведро било здраво и тя го отнасяла пълно догоре в скромната си къщица; ала другото било пукнато и докато жената стигнела до дома си, водата изтичала и то обикновено се оказвало празно.
Пукнатото ведро все се чувствало непълноценно и недостойно в сравнение със своя събрат. Един ден то проговорило на своята стопанка и поискало прошка, задето не ѝ е от полза. Ала жената само се усмихнала.
– Мигар мислиш, че не знам за пукнатината ти, през която водата се процежда и не стига до вкъщи? Ала погледни колко цветя има край пътеката, която води до реката. Тези цветя посадих аз – а ти всеки ден ги поливаш.

* * *

Хан
Един знаменит духовен учител отишъл до двореца и влязъл. Никой от стражите не го спрял, та той стигнал безпрепятствено до тронната зала и застанал пред владетеля, който седял на престола си.
– Какво искаш? – попитал владетелят, разпознавайки госта си.
– Бих искал да пренощувам в този хан – отвърнал учителят.
– Но това не е хан – възразил владетелят. – Това е моят дворец.
– Мога ли да попитам кой го е притежавал преди теб?
– Баща ми. Той е покойник.
– А преди него?
– Дядо ми. Той също е покойник.
– И това място, където хората живеят за кратко и после го напускат – според теб не е хан?

* * *

Спор
След беседа на учителя си двама монаси се впуснали в разгоре­щен спор относно току-що чутото. Всеки от двамата държал на своето и накрая отишли при учителя, за да отсъди той кой е правият. След като изслушал първия монах, учителят казал: – Прав си.
Монахът възликувал, хвърлил победоносен поглед към другаря си и напуснал стаята.
Вторият монах се разстроил, но на свой ред изложил становището си пред учителя. След като свършил, учителят го изгледал и рекъл:
– И ти си прав!
При тези думи вторият монах грейнал и на свой ред си тръгнал.
В помещението имало и трети монах, който се объркал от чутото и промълвил:
– Учителю, аз съм в недоумение. Техните становища по въпроса са съвършено противоположни. Няма начин и двамата да са прави!
Учителят се усмихнал, взрял се в очите на третия монах и отронил:
– Ти също си прав!

 * * *

Бележката
Един човек имал всичко в живота – семейство, деца, положе­ние в обществото… Бил богат, но както често се случва, застигнало го нещастието да загуби всичките си притежания.
Човекът толкова се отчаял, та решил да се обеси. Тръгнал към гората, ала по пътя срещнал белобрад, благообразен старец. Поз­дравил го и се канел да отмине, но старецът го спрял и попитал накъде се е запътил и защо. Човекът му излял болката си и споде­лил своето намерение, а белобрадият се вгледал в него и му казал:
– Не бързай. За това винаги има време.  – Извадил от джоба си сгънато листче и добавил:  – Прибери се у дома и там прочети написаното тук.
Човекът го послушал. Прибрал се у дома, разгънал листчето и прочел: „И това ще мине.“
Зачудил се какво точно означават думите, но сетне забравил за тях. Лека-полека се съвзел, събрал сили, подел нови дела. Близките му го подкрепяли и с тяхна помощ преодолял трудностите. Пак му потръгнало, щастието му се усмихнало, отново натрупал богатство и заживял честито със семейството си. А като се сещал как бил решил да се беси, чудел се на себе си.
Минало време и веднъж той случайно съгледал на улицата същия белобрад старец. Припомнил си как благодарение на него не е посегнал на живота си. Спрял го, поклонил му се и изразил признателността си, задето го е спасил, а накрая му се похвалил, че всичко при него пак е наред – богатство, семейство, обществено положение, имал си всичко като преди, че и повече.
– Животът ми е по-хубав отвсякога – рекъл в заключение.
Погледнал го старецът, поклатил глава и тихо промълвил:
– Ти май скоро не си препрочитал онези думи…

 * * *

Стъпки по пясъка
Имало някога един човек, чийто живот минал нелеко. Много изпитания го споходили, много скърби изпитал, много горчилка натрупал.
Уморен от неволите си и вече на възраст, веднъж той гневно вдигнал пестник към небето и простенал:
– О, Господи! Защо ме обрече на такава съдба? Защо ми про­води толкова мъка? Защо не ми помогна, защо никога не ме подкрепи? Защо ме изостави?
Тогава отгоре прозвучал глас:
– Не роптай, човече. Затвори очи и ще ти покажа житейския ти път.
Подчинил се човекът и съзрял пясъчна шир, по която ясно се откроявала дълга върволица от две двойки успоредни стъпки – само тук-там се съзирали единични.
– Ето го твоя живот от началото досега – продължил гласът свише. – Можеш да проследиш събитията в него. Едните стъпки са твоите, а вторите – моите. Неотлъчно и незримо те съпътствах и подкрепях през цялото ти житие.
– Защо ме лъжеш? – извикал с болка човекът. – Нали виждам, че в най-тежките си мигове съм бил сам – ето, там няма други стъпки, освен моите!
А Всевишният тихо отвърнал:
– Не са твоите стъпки, човече, а моите. Тогава те носех на раменете си.


Бележка: За някои четци epub формата може да не зарежда цялата книга, а само няколко начални страници. Ако е така, моля свалете EPUB от линковете отново.


Share.

3 Comments

  1. Сияна on

    Стъпки по пясъка. Притчи от Изтока – epub формата е само 7 страници.

  2. Поправителен-опит on

    Epub формата е обновен за всеки случай, може би е имало грешка при при отваряне за някой четци.
    Свалете отново епуб файла сега след 13:00 часа на 18/01

Leave A Reply

*

code