Мъдростта на идиотите – Идрис Шах
“Идиотите” в тази книга са светите мъдри, чието познаване на паралелния свят им позволява да видят нещата от различна гледна точка от тази, която получаваме в ежедневието. Те са хора, които са срещнали себе си.
„Когато се срещнете със себе си“, ни казва Тарикуави, „вие попадате във вечния дар и завещание от знание, което не прилича на никое друго преживяване на земята.“
Четенето на тази книга само по себе си няма да ни направи мъдри, но чрез нейните близо сто поговорки, басни, поучителни истории и притчи за исторически срещи между мъдрите и онези, които тепърва ще стават мъдри, можем да видим какви бариери пречат на срещата ни с нашата истинска, най-дълбока същност и можем да получим информация и насърчение. Добре е да знаем, че за да бъдем мъдри, не е необходимо да сме достигнали върха на академичните постижения.
Ян Фишен Хан доверява: „Учените рядко са мъдри, те са същите непроменени хора, пълни с мисли и идеи от книгите.“
Един астроном, който искал да научи мъдрост, бил отхвърлен от суфийски учител, защото вече бил толкова пълен със собствените си знания. И още, кръгът на Ибн ел-Араби се състои от просяци, земеделци и занаятчии.
Имаме нужда от мъдрост, преди да можем да развием възприятията. В противен случай рискуваме да застрашим себе си и другите. Тази приятна книга с нейния нежен хумор ще ни помогне да го открием.
Суфийски притчи са подобни на коаните в дзен будизма. Най-характерното при тях, както е случаят с много други мистични традиции по света, е че истинският господар е игнориран и припознат за скитник и дори луд, докато глупакът и неговите методи се смятат за благородни и правдиви. Мъдрият човек и истината никога не са очевидни или открити, но е винаги онази среща, която напълно преобръща живота ви и се превръща в крайъгълен камък в живота ви.
БАХАУДИН И ПРОПОВЕДНИКЪТ
Бахаудин ел-Шах, велик учител на дервишите от ордена „Накшбанди“, един ден срещнал свой колега на големия площад в Бухара.
Новодошлият бил скитащ проповедник на маламатите (суфистка група), „Самообвиняващите се“. Бахаудин бил заобиколен от ученици.
– Откъде идваш? – запитал той пътника с обичайната за суфиите фраза.
– Нямам представа – казал другият и се усмихнал глупаво.
Някои от учениците на Бахаудин тихо порицали тази липса на уважение.
– Къде отиваш? – настоял Бахаудин.
– Не знам – извикал дервишът.
– Какво е добро? – Вече се била събрала огромна тълпа.
– Не знам.
– Какво е зло?
– Нямам представа.
– Какво е правилно?
– Което е добро за мен.
– Какво е грешно?
– Което е лошо за мен.
Тълпата, раздразнена от отговорите на дервиша и изгубила търпение, го прогонила. Той тръгнал с широки крачки в посока, която не водела доникъде поне доколкото другите знаели.
– Глупаци! – казал Бахаудин Накшбанд. – Този човек игра ролята на представител на човешкия род. Докато вие го презирахте, той преднамерено демонстрираше недомислие, както прави всеки от вас, без да го съзнава, всеки ден от живота си.
ДОСТЪП ДО КРЪГА НА СУФИТЕ
Ако четете и ако се упражнявате, можете да влезете в кръга на суфиите. Ако само четете, няма да бъдете допуснати. Ако мислите, че имате опит, върху който да градите, достъпът също ще ви бъде отказан.
Думите сами по себе си не са общуване – трябва да има нещо подготвено, за което те да са намек.
Практиката сама по себе си не усъвършенства човечността. Човек има нужда от контакт с истината, отначало във форма, която ще му помогне.
Онова, което е подходящо и съвършено за някое и време и място, в повечето случаи е ограничено и дори неподходящо или пречка в друго време и място. Това е вярно за търсенето и също така за много сфери на обикновения живот.
Надявайте се и работете, за да бъдете приети в кръга на суфиите. Не се опитвайте да съдите нито него, нито членовете му, освен ако не сте освободени от алчност. Алчността ви кара да вярвате в неща, в които обикновено не бихте повярвали. Тя ви кара да не вярвате в неща, в които обикновено бихте повярвали.
Ако не можете да победите алчността, прилагайте я само там, където ще има полза от нея, не я внасяйте в кръга на посветените.
(Назир ел Казуини – „Откъслечни бележки“)
КУПИЧКАТА
Разказват, че веднъж един дервиш спрял цар на улицата. Царят казал:
– Как се осмеляваш ти, човек без значение, да прекъсваш хода на твоя суверен?
Дервишът отговорил:
– Какъв суверен си ти, щом не можеш дори да напълниш купичката ми?
Протегнал напред ръката с купата си и царят наредил да бъде напълнена със злато.
Но веднага щом купата била напълнена с монети, те изчезнали и купата отново била празна.
Носели торба след торба злато, а купата продължавала да ги поглъща.
– Спрете! – извикал царят. – Този измамник ще изпразни съкровищницата ми!
– За теб изпразвам съкровищницата ти – казал дервишът, – но за другите аз просто илюстрирам истината.
– А каква е истината? – запитал царят.
– Купата е желанията на човека, а златото – това, което получава. Способността на човека да поглъща няма край и той поглъща, без да се променя. Виждаш ли, купата изяде почти цялото ти богатство, но все още е издялана от кокосово дърво във формата на лодка и не е придобила нищо от природата на златото. Ако се осмелиш да стъпиш в купата, тя ще погълне и теб – продължил дервишът. Как тогава е възможно Царя да придава на себе си такова значение?
БЛЯСЪКЪТ НА СИЛАТА
Дервиш, който учил в краката на велик учител суфи, получил указания да усъвършенства знанието си за сетивата, а после да се върне при учителя си за по-нататъшни инструкции. Оттеглил се в гората и се концентрирал върху вътрешните си размисли и чувства с такава сила и съсредоточеност, че едва ли нещо би могло да го обезпокои.
Не се концентрирал, обаче, достатъчно добре върху нуждата всички негови цели да бъдат равни в сърцето му, а желанието му да успее в упражнението било по-силно от решимостта му да се върне в училището, от което бил изпратен да медитира.
И така един ден, докато се концентрирал върху вътрешното си „аз“, доловил лек звук. Ядосан, дервишът вдигнал поглед към клоните на дървото, откъдето като че ли идвал звукът, и видял птица. През главата му минала мисълта, че птицата няма право да прекъсва упражненията на толкова ревностен ученик. Едва мисълта се зародила в главата му и птицата паднала мъртва в краката му.
Дервишът не бил чак толкова напреднал в суфисткото учение, та да знае, че по целия път има изпитания. В момента виждал само, че притежава сила, каквато не притежавал преди. Можел да убие живо същество; или пък птицата била убита от сила извън него, и то само защото бе прекъснала ревностните му занимания!
„Аз трябва наистина да съм велик суфи“, помислил си дервишът.
Станал и тръгнал към най-близкия град.
Като стигнал, видял красива къща и решил да помоли за нещо за ядене. Почукал, вратата отворила жена и дервишът казал:
– Жено, донеси ми храна, защото съм учен дервиш, а е достойно да храниш тези, които са по Пътя.
– Веднага, щом мога, преподобни мъдрецо – отговорила жената и се скрила вътре.
Но изминало доста време, а жената не се връщала. Дервишът ставал все по-нетърпелив и по-нетърпелив с всеки изминал момент. Когато жената се върнала, казал:
– Смятай, че имаш късмет задето не насочвам към теб гнева на дервиша, защото нима всички не знаят, че лошата съдба идва чрез неподчинение на избраните?
– Лошата съдба наистина може да дойде, освен ако човек не може да ѝ устои и да я пребори с опита си – казала жената.
– Как се осмеляваш да ми отговаряш така! – извикал дервишът. – И какво искаш да кажеш?
– Само това – казала жената, – че не съм птица в горска просека.
Дервишът бил изумен от думите ѝ.
– Гневът ми не ти вреди, а можеш дори да четеш мислите ми – изломотил той.
И помолил жената да му стане учител.
– Щом си проявил неподчинение към предишния си учител, няма да послушаш и мен – казала жената.
– Е, поне ми кажи как си достигнала степен на разбиране толкова по-голяма от моята – помолил дервишът.
– Като се подчинявах на учителя си. Той ми каза да присъствам на лекциите и упражненията му, когато ме повика, а в останалото време трябваше да се упражнявам, като изпълнявам всекидневните си задачи. По този начин, макар да не съм го чувала от години, вътрешният ми живот непрекъснато се разширяваше, давайки ми такива сили, каквито си виждал, но и много други.
Дервишът се върнал при учителя си за по-нататъшни указания. Той не му позволил да осъжда каквото и да било, а просто казал:
– Отиди да служиш при чистача, който чисти улиците в еди-кой-си град.
Тъй като дервишът изпитвал силно уважение към учителя си, отишъл в указания град. Но като пристигнал на мястото, където работел чистачът и го видял да стои там, покрит с мръсотия, се погнусил да го доближи и не могъл да си представи себе си като негов слуга.
Докато стоял нерешително, чистачът казал, обръщайки се към него по име:
– Ладжауард, каква птица ще убиеш днес? Ладжауард, коя ли жена ще прочете мислите ти днес? Ладжауард, каква ли отвратителна задача ще ти наложи учителят ти утре?
Ладжауард го запитал:
– Как виждаш какво става в ума ми? Как е възможно чистачът да е способен на неща, които са недостижими за благочестивите отшелници? Кой си ти?
Чистачът казал:
– Някои благочестиви отшелници са способни на такива неща, но не ги правят за теб, защото имат друга работа. На теб ти приличам на чистач, защото това работя. А ти, защото не обичаш тази работа, не харесваш и човека. Тъй като си представяш, че светостта е миене, клечане и медитация, никога няма да я постигнеш. Имам сегашните си способности, защото никога не съм мислил за светостта, а винаги съм мислил за дълга. Когато хората те учат на дълга ти към учителя или на дълг към нещо свято, те те учат на дълг, глупако! А ти виждаш само „дълга към човека“ или „дълга към храма“. Не си по-добър от изгубената душа, защото не можеш да се концентрираш върху дълга.
И Ладжауард, когато успя да забрави, че е слуга на чистач, и осъзна, че да си слуга е дълг, стана човека, когото знаем като посветения, чудотвореца и благоуханния шейх Абдуразак Ладжауарди от Бадакшан.
Съдържание
РАЙСКИЯТ ПЛОД
НАДМЕННИЯТ И ВЕЛИКОДУШНИЯТ
КОВЧЕЖЕТО С БИЖУТА
АХРАР И БОГАТАТА ДВОЙКА
БАХАУДИН И ПРОПОВЕДНИКЪТ
ХРАНА И ПЕРА
БЛЯСЪКЪТ НА СИЛАТА
НА ЧОВЕКА САМО ТОВА, КОЕТО Е ЗАСЛУЖИЛ
МЛЯКО И СУРОВАТКА
ТАЛИСМАНЪТ
СПОР С АКАДЕМИЦИ
ИСТОРИЯТА НА ХИРАВИ
УРОКЪТ НА МИРИ
ИДОЛЪТ НА ЛУДИЯ ЦАР
ДВЕ СТРАНИ
ДОБРЕ ДОШЛИ
АДЖМАЛ ХЮСЕИН И УЧЕНИТЕ
ТИМУР И ХАФИЗ
ПЪЛЕН ДОГОРЕ
ЧАРХИ И ЧИЧО МУ
ЗАТВОРНИКЪТ ОТ САМАРКАНД
КНИГАТА НА ТЮРКСКИ ЕЗИК
ПРОСЯЦИ И ЗАНАЯТЧИИ
НЕПРОМЕНЕН
ДИАГНОЗА
КАШКУЛЪТ
КРАВАТА
ИНДИВИДУАЛНОСТ И КАЧЕСТВА
ПЕСЕНТА ЗА РАЙСКАТА ДОЛИНА
СЪКРОВИЩЕТО НА ПАЗИТЕЛИТЕ
ПРИВЪРЗАНОСТ, НАРЕЧЕНА МИЛОСЪРДИЕ
ПОПРАВКА
СВЕТЕЦЪТ И ГРЕШНИКЪТ
ЧЕТИРИМАТА ШЕЙХОВЕ
ТАЙНАТА НА ЗАКЛЮЧЕНАТА СТАЯ
ЧУДОТО НА ЦАРЯ ДЕРВИШ
ПРОВЕРКАТА НА ИШАН УАЛИ
СКРИТИ ЧУДЕСА
ДОСТЪП ДО КРЪГА НА СУФИИТЕ
ИСТОРИЯТА НА ИБН ХАЛИМ
ЖЕНАТА СУФИ И КРАЛИЦАТА
ПОМОЩНИКЪТ НА ГОТВАЧА
ЗАЩО МОКРОТО НЕ Е СУХО?
КНИГИ
КОГАТО ЧОВЕК СРЕЩНЕ СЕБЕ СИ
СУФИЯТ И ИСТОРИЯТА НА ХАЛАКУ
РИБИ НА ЛУНАТА
КИЛИДИ И ЗЛАТНИТЕ КЮЛЧЕТА
ПШЕНИЦАТА И ЕЧЕМИКЪТ
БУТИЛКАТА ВИНО
САИД БАХАУДИН НАКШБАНД
ГЪБАТА
КРИСТАЛНАТА РИБА
ПРИНОСИТЕЛЯТ НА ПЕЧАТА
ПЪЛЕН
ГЛАС В НОЩТА
ВЪЗПРИЯТИЕ
ОСТАНКИ
ЗЛАТИСТАТА МУХА
КРЪЧМАРСКА НАЗДРАВИЦА
НОЖЪТ
КЕРВАНСАРАЙ
ФАНТАЗИИ
НЕУМЕСТНОСТ
ВЯРНОСТ
СВЕТИЛИЩЕТО НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
ЗНАЧЕНИЕТО
МЕТОДЪТ
АБУ ТАХИР
СДЪРЖАНОСТ
ПРЕСЯВАНЕ
ИДЕАЛНИЯТ УЧИТЕЛ
ВЗЕМАНЕ И ДАВАНЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВОТО НА ЛИСИЦАТА
ШАНС
ЗАЕМЪТ
ИЗТЪКАВАНЕ НА СВЕТЛИНА
ОБЯСНЕНИЕ
ДЕН И НОЩ
ИЗТОЧНИКЪТ НА БИТИЕТО
ПЕТНОТО
УАХАБ ИМРИ
ИЗМАМНИКЪТ И ДЕРВИШЪТ
НАДЕЖДА
ЖЕЛАНИЯ
СТРЕЛЕЦЪТ
МАХМУД И ДЕРВИШЪТ
ЕТАПИ
КАКВО ИМА В НЕГО?
ЗДРАВИ И БОЛНИ
АГНЕШКО ЗАДУШЕНО
ДА НАМЕРИШ ВИНА
СЛУШАНЕ
МАЛКОТО СЛОНЧЕ
За Авторa
Идрис Шах (اد16 юни 1924 г. – 23 ноември 1996 г.), известен също като Сайед Идрис ел-Хашими и с псевдонима Аркон Дараул, е афганистански писател, мислител и учител в суфистката традиция. Шах е автор на над тридесет книги на различни теми – от психология и духовност до пътеписи и културология.
Роден в Британска Индия, потомък на семейство на афганистански благородници по бащина линия и майка шотландка, Шах израства предимно в Англия. Ранните му трудове са посветени на магията и магьосничеството. През 1960 г. основава издателство Octagon Press, което издава преводи на суфийски класици, както и собствени заглавия. Основен негов труд е “Суфите”, който излиза през 1964 г. и е добре приет в международен план. През 1965 г. Шах основава Института за изследване на културата, базирана в Лондон образователна благотворителна организация, посветена на изучаването на човешкото поведение и култура.
В своите трудове Шах представя суфизма като универсална форма на мъдрост, която предшества исляма. Подчертавайки, че суфизмът не е статичен, а винаги се адаптира към текущото време, място и хора, той оформя учението си в западните психологически термини. Шах използвал широко традиционните истории и притчи за учението – текстове, които съдържали множество смислови пластове, предназначени да предизвикат прозрение и самоанализ у читателя. Той е може би най-известен със своите сборници с хумористични истории за Мула Насрудин.
Понякога Шах е критикуван от ориенталисти, които поставят под въпрос неговите качества и произход. Ролята му в полемиката около новия превод на “Рубаят” на Омар Хайям, публикуван от приятеля му Робърт Грейвс и по-големия му брат Омар Али Шах, е обект на особено внимание. Въпреки това той има и много забележителни защитници, сред които на първо място е писателката Дорис Лесинг. Шах е признат за говорител на суфизма на Запад и изнася лекции като гостуващ професор в редица западни университети. Трудовете му изиграват значителна роля за представянето на суфизма като форма на духовна мъдрост, достъпна за отделните хора и не непременно обвързана с конкретна религия.
Линк към книгата:
Свалете от Яндиск книгата “Мъдростта на идиотите” на Идрис Шах от тук
или
Свалете от Мега книгата “Мъдростта на идиотите” на Идрис Шах от тук
