Истории, докосващи сърцето. Притчи

“Притчата се опитва да покаже нещо, а не да каже. Тя го показва по много обиколен начин; заключението трябва да се даде от теб. Тя оставя празнина, дава ти някакво пространство да откриеш завършека. Притчата е творческа. Когато една история е напълно завършена (като две и две равно на четири), тя не оставя пространство за твоето въображение, не оставя пространство за твоята медитация. Тогава тя е просто математика. Тя вече не е поетична, тя е мъртва.
Притчата не е аритметика. Тя не трябва да е твърде ясна, иначе ще се загуби поантата. Тя трябва да е убеждаване, а не реклама. Тя не трябва да доказва, а само да загатва, и при това не обстойно. Просто няколко намека, които да провокират твоята същност, да те направят бдителен.”
–Ошо

ПЕПЕРУДАТА
Някога отдавна живеел в древен град Учител, зао­биколен от своите ученици. Най-способният от тях веднъж се замислил:
– Има ли въпрос, на който нашият Учител няма да може да отговори?
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-краси­вата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата се движела с пипалцата си и гъделичкала ръцете на уче­ника. Усмихвайки се, той отишъл при Учителя и го попитал:
– Кажете, каква пеперуда имам между дланите си – жива или мъртва?
Държал здраво пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Без дори да обръща глава, за да погледне ученика, Учи­телят отговорил:
– Всичко е в твоите ръце.

ДВЕ КАПКИ ОЛИО
Един баща изпратил сина си при най-великия мъдрец на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца, влязъл в една го­ляма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:
– Сега съм зает – използвай времето, докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие – ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка – и му подал една лъжица. – Но внимавай, в нея има две капки олио и ти не трябва да ги разлееш.
Младежът обиколил двореца и след три часа се вър­нал при мъдреца с лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:
– Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина – на градинарят му тряб­ваха десет години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?
– Не! – отговорил младежът. – Внимавах да не разлея капките олио!
– Обиколи тогава пак двореца, но този път разгле­дай всичко – казал мъдрецът.
И младежът отново обиколил двореца, като този път наистина разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата при мъдреца, с ужас забелязал, че капките олио в лъжицата вече ги няма.
– Ето в това е смисълът на щастието – казал му Мъдрецът. – Да съумееш и да се насладиш на прелестите на света край теб, но в същото време да не забра­вяш и за двете капки олио в лъжицата…

МОНАСИТЕ И МОМИЧЕТО
Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до един поток, видели красиво момиче в копринена дреха, което не можело да преко­си водата. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това със спътника му продължили пътя си към храма, но другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко преди да стигнат, не издържал и попитал:
– Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти пренесе това момиче на ръце през потока. Защо?
На което първият монах отвърнал:
– Да, направих го. Но аз оставих момичето на пътя. Ти още го носиш в себе си…

АРАБСКИЯ ХАЛИФ
Един арабски халиф се подготвял за война. Преди да замине на поход, той извикал своя везир и му наредил:
– Искам докато ме няма да заключиш жена ми в ку­лата.
– Но тя те обича, господарю!
– И аз я обичам, но в нашата страна имаме една ста­ра поговорка, която казва: „Дръж кучето си гладно и то ще те следва. Охрани го и то ще те захапе“.
Халифът тръгнал на война. Когато се върнал след шест месеца, веднага повикал везира и поискал да види жена си.
– Тя те напусна, господарю – казал везирът. – Ваше Величество цитира една чудесна поговорка, преди да замине, но ние арабите имаме и една друга пословица, която вероятно сте забравил: „Ако кучето ти е вър­зано на верига, ще последва всеки, който го отвърже“.

ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА на ЦАР СОЛОМОН
Една вечер след залез слънце цар Соломон слязъл от планината и събралите се в подножието ѝ се обърнали към него:
– Ти си източник на вдъхновение за нас. Твоите думи винаги преобръщат сърцата ни. А мъдростта ти просветлява разума. Ние сме жадни за твоите думи. Кажи ни, кои сме ние?
Той се усмихнал и казал:
– Вие сте светлината на света. Вие сте звезди. Вие сте храм на истината. Всеки от вас е Вселена. Потопете ума си в сърцето, питайте сърцето си и слу­шайте чрез любовта си. Блажени са тези, които знаят езика на Бог.– А какъв е смисълът на живота?
– Животът е път, цел и награда. Животът е танц на Любовта. Вашето предназначение е да станете по-добри. Да съществуваш – това е велик дар от све­та. Вашият живот е историята на Вселената. И затова животът е по-прекрасен от всички теории. Отнесете се към него като към празник, защото той е ценен сам по себе си. Животът е настоящето. А сми­сълът на настоящето е да бъдеш тук и сега.– Но защо ни преследват нещастията?
– Каквото сте посяли, това ще събирате. Нещас­тието е ваш избор. Бедността е творение на чове­чеството. А скръбта е плод на невежеството. Обви­нявайки другите, вие губите силите си, а похотта ни разсейва щастието. Събудете се. Бедни са тези, кои­то не осъзнават кои са, и бездомни, които не откри­ят вътре в себе си царството Божие. Не пилейте на­празно времето. Не позволявайте тълпата да погуби душата ви, а богатството да стане ваше проклятие.– Как да преодолеем нещастията?
– Не се осъждайте. Защото вие сте божествени.
Не сравнявайте и не разделяйте. Бъдете благодарни за всичко. Радвайте се, защото радостта върши чуде­са. Обичайте се, защото тези, които обичат себе си, обичат всички. Благославяйте препятствията, защо­то смелите постигат блаженство. Молете се, но не търгувайте с Бога. И знайте, че възхвалата е най-до­брата молитва, а щастието – най-добрата храна за душата.– Какъв е пътят към щастието?
– Щастливи са любящите, благодарните и умиротворените. Щастливи са онези, които са намерили рая в себе си. Щастливи са търсещите, пробудените и слу­шащите гласа на Бога. Щастливи са тези, които изпъл­няват своето предназначение, които живеят в хармо­ния и са прозрели красотата на света. Щастливи са обичащите себе си и възхваляващите живота. Щаст­ливи са съзидателните, свободните и прощаващите.– Каква е тайната на изобилието?
– Вашият живот е най-великата ценност в съкро­вищницата на Бога. А Бог е най-голямата скъпоцен­ност на човешкото сърце. Богатството вътре във вас е неизчерпаемо и изобилието около вас е безгранич­но. Светът е достатъчно богат, така че всеки да бъде богат. Защото колкото повече давате, толкова по­вече ще получавате. Щастието е на прага на дома ви.
Отворете се за изобилието и превръщайте всичко в златото на живота. Блажени са тези, които са наме­рили най-ценното в себе си.– Как да живеем в светлина?
– Пийте всеки миг от живота, защото неизживяно­то поражда печал. И знайте, че каквото е вътре във вас, това е и около вас. Тъмнината на света идва от тъмнината в сърцето. Щастието – това е изгревът на слънцето. Богосъзерцанието е разтваряне в светли­ната. Просвещението е сияние на хиляди слънца. Бла­жени са гладните за светлина.

– Как да придобием хармония?
– Живейте просто. Не нанасяйте на никого вреда. Не завиждайте. Нека съмненията да ви пречистват, а не да носят безсилие. Посветете живота си на кра­сивото. Създавайте заради съзиданието, а не заради признанието. Отнасяйте се с ближния като с откро­вение. Преобразете миналото, забравяйки за него. Да­вайте на света нещо ново. Изпълнете тялото си с лю­бов. Станете енергия на любовта, защото любовта одухотворява всичко. Където е любовта – там е Бог.

– Как да постигнем съвършенство в живота?
– Щастливите се преобразяват. Нещастните ос­тават роби, защото щастието обича свободата.
Радостта е там, където е свободата. Постигнете из­куството на щастието. Отворете се за света и той ще се отвори за вас. Откажете се от конфронтация­та и ще станете велики.

РУМИ

Какво от това, ако някой е казал на едно бебе в утробата,
че извън неговия свят на „черно нищо“
съществува една чудесно подредена вселена:
една обширна Земя, застлана с вкусна
храна, планини, океани и равнини,
благоуханни овощни градини и ниви, натежали от урожай,
едно сияйно небе, на което не можеш да видиш края,
със слънце, снопове лунна светлина и безброй звезди
и че там духат ветрове от юг, север и запад,
и че има градини с толкова много ароматни цветя – като на сватбено празненство.
Чудесата на този свят не е възможно да се опишат.
А какво правиш ти, живеейки в този мрачен затвор
и пиейки кръв през тази тясна тръба?
Но утробата-свят е всичко, което това бебе познава и то определено не ще бъде впечатлено от такива описания, затова ще каже подозрително:
„Ти си луд. Всичко това е една фантазия, която заблуждава.“

* * *

Един ден ще гледаш назад и ще се смееш на себе си.
Ще кажеш: „Не мога да повярвам,
че съм бил толкова заспал!
Как така забравих истината?
Колко смешно е да се вярва, че тъгата и болестта
не са нищо друго освен един лош сън“.

* * *

Абу Джал видял Мохамед и казал:
„Какъв грозен кучи син!“. Мохамед отвърнал:
„Ти си груб и невъзпитан, но си прав“.
Абу Бакр видял Мохамед и казал:
„Ти си красивото сияйно слънце!“.
„Ти си прав, мой приятелю.
Ти виждаш същността на нещата“ – бил отговорът.
Един човек чул всичко това и попитал:
„Как е възможно и двамата да са прави, след като изразяват противоположни мнения?“.
Мохамед казал: „Аз съм огледало, полирано от Бог.
В мен всеки вижда самия себе си“.

* * *

Блаженството на частта се крие в оценяването на Цялото.

МАРИО ДЕ АНДРАРЕ – Ценното време на зрелостта
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време да живея занапред, отколкото е време­то, което съм живял досега.

Имам повече минало, отколкото бъдеще.

Чувствам се като момчето, което получило купа с бонбони. Отначало то ядяло лакомо, но когато забе­лязало, че са му останали само няколко, започнало да ги вкусва бавно.
Нямам време да се занимавам с посредствеността.
Не искам да влизам в срещи, където парадират хора с болно его.
Дразнят ме завистниците, които се опитват да дискредитират по-способните, устремени към техни­те места, таланти, постижения и късмет.
Нямам време за безкрайни разговори, както и за без­полезно обсъждане на живота на другите, които не са част от моя живот.
Нямам време да управлявам емоциите на хората, които въпреки своята възраст са останали незрели.
Не мога да понасям всичко, което правят хората, устремени да постигнат власт.
Хората не обсъждат съдържанието, а само етике­тите. Времето ми вече е оскъдно да обсъждам етике­ти. Искам същността, душата ми бърза…
Няма много бонбони в купата…
Искам да живея до човечни хора, много човечни, които се смеят на собствените си грешки и далеч от онези, които са станали самодоволни и самонадеяни от триумфите си, далеч от такива, изпълнени с усе­щане за собствената си важност.
Искам да съм с такива, които не бягат от отго­ворност.
Които защитават човешкото достойнство.
Такива, които избират да са на страната на исти­ната и честността.
Важно е само това какво прави живота ни ценен и му придава истинска стойност.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да до­коснат сърцето на другите.
Хора, които са се научили да израстват с доброта в душите си, които са взели своите поуки от ударите на живота.
Да… аз бързам… да живея със силата, която само зре­лостта носи.
Възнамерявам да не пропилея нито едно от лаком­ствата, които са ми останали. Сигурен съм, че те ще бъдат още по-прелестни от тези, които съм изял до­сега.
Целта ми е да стигна до края доволен и в мир с лю­бимите си хора и със съвестта си.
Надявам се, че вашата цел е същата, защото така или иначе и вие ще стигнете до края…

ЮЛИЯ МИНАКОВА – Магазин за желания – притча за цената на мечтите
Мечтите са основна част от живота ни. Те ни да­ват крила и сили да продължим, дори когато сме на ръба на отчаянието. Но трябва да сме наясно, че цена­та, която се изисква да платим за нашите желания, не е малка. И че ще ни се наложи да се откажем от нещо, да прибавим още вяра в нас самите, и не на последно място – желанието трябва да идва от дълбините на сърцето ни.
Съществува един магазин на края на Вселената. Преди много години ураган бил отвял табелата му, но всички знаели, че там се продавало не какво да е, а же­лания.
Магазинът бил много голям. В него можело да се купи почти всичко – здраве, скъпи яхти, апартамен­ти, брак, възможността да станеш шеф на голяма кор­порация, любимата работа, красиво тяло, последни модели автомобили, власт, успех и всичко, което чо­век може да си пожелае. Желанията били опаковани в златни кутии с прилежно сложен етикет със съдържа­ние и цена. Не продавали само живот и смърт – с тях се занимавали на друго място, още по-далече.
Всеки, който прекрачвал прага на магазина, разбирал цената на своето желание. А цените били наистина разнообразни.
Например, за да се сдобие човек с мечтаната рабо­та, трябвало да заплати с отказа си от стабилност и удобно работно време. Трябвало да бъде готов да планира и структурира живота си, като се уповава най-вече в собствените си сили, и да работи там, където желае, а не там, където е необходимо. С други думи, да има смелостта да рискува и да се гмурне в дъл­бокото.
Властта струвала още повече. За нея човек тряб­вало да се откаже от някои от своите убеждения, за да бъде в състояние да намери рационално обяснение в трудни ситуации, да се научи да отказва на другите, да знае собствената си цена (а тя задължително тряб­вало да бъде достатъчно висока, за да получи това же­лание), да си позволи да отстоява своето независимо от одобрението или неодобрението на останалите.
Някои от цените изглеждали необичайни. Напри­мер бракът бил много евтин, но за щастлив живот цената била твърде висока. Човек трябвало да запла­ти с отговорност за собственото щастие и със спо­собността да се радва на живота. Също така, трябва­ло да познава прекрасно своите собствени желания и да се откаже от това постоянно да угажда на всички останали, да е способен да цени това, което има, и да си позволи да бъде щастлив, като оценява своите таланти и способности. Цената била много по-висо­ка от очакваната, защото човек трябвало да заплати със своята роля на „жертва“, както и да се раздели с някои приятели и познати.
Не всеки, който идвал в магазина обаче, бил готов да си тръгне със своето желание под ръка. Понякога, виждайки цената, човек обръщал гръб на своята меч­та и разочарован си тръгвал. Други дълго време сто­яли пред желанията си и обмисляли откъде биха мог­ли да намерят „средствата“ за осъществяването на мечтите си. Трети негодували срещу цените и искали намаление.
Но имало и такива, които отивали в магазина и давали всичките си спестявания в името на своето желание. Те давали всичко и си тръгвали от магазина, държейки здраво своята нова придобивка, докато ос­таналите купувачи завистливо ги гледали и шушукали злобно по техен адрес.
Много пъти хората предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на свои­те клиенти, но той неизменно отказвал, защото така щяло да се понижи и качеството на желанията.
Веднъж го попитали дали не се страхува от фалит, а той отговорил, че винаги ще има хора, които са дос­татъчно смели, за да поемат рискове и да променят живота си. Хора, които биха се отказали от позна­тия и предвидим живот, които вярват достатъчно в собствените си възможности и са готови да запла­тят необходимата цена, за да постигнат своите же­лания.
На вратата на магазина от сто години насам стоял надпис, който гласял:
„Ако желанието Ви все още не е изпълнено, значи още не е заплатена пълната му цена“.

Бележка

Книжката “Истории, докосващи сърцето” е малък формат с размер около 100-на страници.
За повече притчи и източни мъдрости препоръчваме:  “Попитай мъдреца. 150 притчи за великата тайна на живота” и “Стъпки по пясъка. Притчи от Изтока”

Линкове към книгата

Други препоръчани книги:

Стъпки по пясъка. Притчи от Изтока Трите вълни доброволци и Новата Земя – Долорес Кенън – Книга 2 Попитай мъдреца. 150 притчи за великата тайна на живота Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота Шоколад за женската душа – 77 истории, които ще стоплят сърцето ви