4 3 2 1 – Пол Остър

Пол Остър твърди, че не обича експериментите. Звучи шокиращо, като се имат предвид постмодерните му романи, чрез които той се наложи като блестящ хроникьор на Ню Йорк. Все пак при него историята е на пиедестал и той е готов да ѝ принесе в жертва всичко, което ѝ се полага. Ако тя не търпи изтънчени пасажи, детайли и финтифлюшки, Остър не се заиграва с тях. Но ако е решил да създаде величествен („множествен”!) билдунгсроман с дъх на притча, детайлите придобиват значение. И той им оказва чест. Доказателство за това е последната му творба, магнум опусът „4 3 2 1”, който неслучайно беше номиниран за наградата „Ман Букър” за 2017г.,

Без да е грандомански величав, без да предявява претенция за грандиозност, без високомерието на литературен титан, Пол Остър създава роман, който видимо ще стане класика. Ето един важен ключ към романа. Остър е едва 14-годишен, когато мълния убива баща му, а той е само на няколко  крачки от него. „Оттогава насам непрестанно ме преследва идеята за това, колко случайно е всичко”, признава писателят. „Мисля, че това беше най-важният момент в живота ми”. Инцидентът е „пренесен” в „4 3 2 1” – Арчи Фъргюсън също става жертва в гръмотевична буря. Момчето е едва на 13, завладяно от „Спасителят в ръжта” и първите целувки, душата му ври и кипи от неосъзнати очаквания за бъдещето… Но това е съдбата само на една от версиите на героя. Пол Остър често експлоатира ролята на случайността и непредвидимите обстоятелства в романите си, а тук тази идея кристализира в най-чистата си форма.

“4321” е голямата книга на живота ми. Чувствам, че цял живот съм чакал, за да напиша тази книга. Подготвях се за нея през всичките тези години” – Пол Остър

Да бъдеш 4, 3, 2… а всъщност един-единствен
Пол Остър е написал романа на живота си като равносметка за цяло поколение.

Още началните страници на „4 3 2 1” изострят вниманието с традиционния стил, в който е издържан разказът. Романът започва с раждането на Фъргюсън на 3 март 1947 г. Следващите трима Фъргюсън имат същия старт – същите родители, същото тяло, същият генетичен материал. Но докато препускат през детството и юношеството си, пътищата им се разклоняват. Всеки Фъргюсън живее в различен град в Ню Джърси и в различна конфигурация от семейство и приятели. Родителите му също имат живот, умножен по четири, като запазват само името и професията − Стенли е мебелен предприемач, Роуз е фотограф. Ключовите фигури в живота на Арчи, като например неговата братовчедка/приятелка Ейми, също се появяват в различни роли и с различни характеристики. Тъй като личните съдби на четиримата Фъргюсън се разгръщат постепенно, в редуващи се глави от книгата, индивидуалността на всеки от тях се избистря бавно, но сигурно, на фона на турбулентната действителност в САЩ през 50-те и 60-те години. Влияние оказват парите (или тяхната липса), образованието, разводът и всички останали фактори, които направляват живота ни. Боравейки превъзходно с нюансите, Остър изгражда четири портрета на избуялата младост − с присъщите ѝ непохватност и неудовлетвореност, с интензивността на преживяванията, със страстта към книги, филми, спорт, политика и секс. Нишката, която минава през характерите на четиримата Фъргюсън, е впечатляващата интелигентност и амбицията да се занимават с писане.
Някои от тези бъдещи съдби са осеяни с късмет, други – не чак толкова. Четиримата Фъргюсън имат доста общо помежду си, но и коренно се различават един от друг. Житейските им пътища са описани по такъв брилянтен начин, че няма да имате сили да оставите книгата до последното изречение. Ще гледам обаче да не наблягам прекалено на сюжета, защото крие доста подводни камъни, които бих искала сами да откриете сред тези 784 страници.

Фъргюсън беше едновременно гений и идиот, едновременно дете чудо и високомерен простак, едновременно най-доброто нещо, което се е случило тази година, и най-лошото нещо, което се е случило тази година, едновременно неимоверно талантлив и напълно лишен от всякакъв талант…

Този грандиозен социално чувствителен епос неминуемо препраща към Дикенс, но сам Пол Остър го определя по-скоро като приказен роман за изумителната мощ на случайността. И за всички онези въображаеми, алтернативни животи и самоличности, чиито сенки ни преследват до края. Автобиографичните мотиви са много, а що се отнася до теми като Студената война, екзекуцията на Юлиус и Етел Розенберг, Мартин Лутър Кинг, Джон Кенеди и клането в Ми Лай, авторът е точно толкова осторожен, колкото се очаква от исторически научен труд. Поведението на Арчи Фъргюсън, във всичките му въплъщения, е сечение на вътрешни подбуди и обществени събития. Характерите на четиримата герои са пластични, в процес на формиране. Остър се е опитал да улови природата на хаоса, който владее човешката душа: „Хората, които не харесват книгите ми, твърдят, че връзките в тях изглеждат твърде произволни. Но какво да се прави, такъв е животът”.

 … и докато повечето горни курсове все още вярваха в уроците, научени през петдесетте години, Фъргюсън и неговите приятели вече разбираха, че живеят в един нерационален свят, в страна, която убива президентите си, прокарва закони в ущърб на собствените си граждани и изпраща своите младежи да умират в безсмислени войни, което означаваше, че са повече в крак с реалностите на настоящето, отколкото техните „батковци“.

Началото на романа буквално засмуква вниманието, и това се дължи на една стара шега за случайността, която Остър адаптира успешно. Става дума за еврейски имигрант в САЩ, който трябвало да се яви на интервю в имиграционната служба. В книгата това е дядото на Арчи, името му е Исак Резиноф. Един негов брат по участ, руски евреин, го съветва да си избере ново име за целта, с американско звучене, като например Рокфелер. Но по време на интервюто дядото на Арчи забравя името и без да иска избълва на идиш „Ikh hob fargessen” (което ще рече „Забравих”). Длъжностното лице решава, че името му е „Фъргюсън” и ето така, с намек за съдбоносните капризи на случая, започва историята на цяла палитра от интригуващи персонажи.

Без да търся някакво пряко и логично фалшиво тълкуване в корицата, която е използвана и за българското издание, за мен “4 3 2 1″ наистина е опит да се опише един от хората в тълпата при кое да е голямо събитие. Не някой от лидерите, не някой, който се повлиява и променя живота си, а просто един от наблюдателите, от анонимното мнозинство пасивни зрители, единицата, която гради тълпата и която е неотделима от нейната плътност и маса. Пол Остър прави точно това – привидно романът е с ясен фокус: едно момче, неговите детство, училище, колеж, университе, любови, родители, близки, преките пътища и пречките в живота, всичко това умножено по 3 или 4,

В „4 3 2 1“ несъмнено ще можете да намерите нещо за себе си – или ще ви помогне да изградите връзка с героите и с преживяванията им, или ще събуди жаждата ви за литература и кино, а защо не и двете. Историята, поднесена с майсторския стил на Остър, ви гарантира феноменално приключение и времева разходка из не един, а цели четири забележителни живота.

Пол Остър е сред най-уважаваните и интригуващи имена на съвременния роман. За последните три десетилетия американският писател е белязал безвъзвратно върховете на постмодерната литература в нейния едновременно смущаващо интелектуален, но и дълбоко човешки триумф. След като „изобретява самотата” с първото си литературно произведение, Остър създава прочутата „Нюйоркска трилогия” – три своеобразни детективски истории за тънката граница между лудостта и нормалността, между цялостта на една идентичност и нейната разруха. Романи като „Музика на случайността“, „Книга на илюзиите“ и „Лунен дворец” маркират неуморното търсене по магистралите на най-опасната спирала, която има само една посока – към сърцевината на човешкото, а изключително оригиналният, мистериозен и магически „Левиатан“ е криминалната история, развиваща се на фона на сериозни психологически и нравствени размишления.
Може да свалите първите три творби на Пол Остър от Читанка тук: https://chitanka.info/person/paul-auster

За да прегледате и свалите книгата 4-3-2-1 в различни формати използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ “4 3 2 1” на Пол Остър от тук