Както писателите могат, Георги Господинов сякаш е предусетил онова, което само доскоро беше немислимо (Covid). Преди време „Физика на тъгата“ улови две ключови състояния днес – тъга и емпатия, сега „Времеубежище“ ни кани да по-говорим за света от вчера и света утре. За дома и клиниката на този свят. Ще срещнем отново познатия ни герой Гаустин, който тук взема нещата в свои ръце. Героят, който прекосява времената като река, се е посветил на една мечта – да лекува чрез минало. Неговата клиника за минало се превръща в убежище за губещите памет. Докъде може да се разрасне тази мечта или обсесия? Колко минало може да понесе човек? В началото залогът е една клиника, в краят на романа – един континент. Ще видим как се живее във възстановка, какво става, ако се вдигне априлско въстание в Борисовата градина или осъмнем, марширувайки пред мавзолея. Къде в София обучават „статисти за революции“? Романът ни води из Цюрих, София, Виена, Сараево, Бруклин и други места и времена. А страшното и смешното в тази книга вървят ръка за ръка. Има страници, които разсмиват и стряскат едновременно.
Как реагираме на усещането, че светът рязко се е сменил и нищо не е като преди? Какво става, когато разберем, че бъдещето ни е отказано? Влизаме ли тогава в убежището на миналото? Можем ли сами да избираме своето минало, лично и това на държавата, в която живеем? Какво става, когато „вирусът на миналото“ ни връхлети и как излизаме от това.
Ето и думите на самия автор:

„ За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща.
Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас.
За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом.“

Романa “Времеубежище” е търсене на спасение във времето. В него героят се чуди защо още не е измислено място, което да направи нещо с изтичащите между пръстите часове. Е, вече е. Там може да се настани всеки, който започва да забравя настоящето, всеки, покосен от застрашителните темпове на масовата световна деменция, както и всеки, който има сантимент към определен период от живота си. Подобно на носталгията по социализма, често това е десетилетие, в което си бил млад, не толкова поради невероятната политическа ситуация, колкото по-скоро е копнеж отново да си на двайсет и няколко и всичко да ти предстои, усещането, че няма невъзвожни неща, че светът е устроен по-просто и благосклонно.
“Онова, че никой не може да влезе два пъти в една и съща история, не беше вярно. Може. Това ще правим.“
Алтер егото на писателя – Гаустин, решава да създаде клиника за минало, помощник му е самият ГГ. Tой е събирачът на истории, защото не може просто да настаниш някой в дадена година и да му кажеш, че това е всичко, трябва да запазиш достоверността до най-малкия детайл, от тапетите в хола до употребата на езика и модерните тогавашни прически. Започват да се появяват различни персонажи, най-често без имена, съкратени само с първата буква, които опипом, подобно на слепци в тъмното, възстановяват изгубените парчета от пъзела и си задават въпроси.

Ако не сме в нечия памет, има ли ни изобщо?
Един роман за времеубежищата,
които строим, когато бъдещето е отказано,
а сегашното не ни е вече дом…

 

„Роман от друго измерение.“
— Иван Цанев

 

„Мощен аналитичен дар. В тази книга няма мъртви точки. Всичко е премислено, прецизирано и приведено в активно действие.“
— Иван Теофилов

 

„Във „Времеубежище“ от водите на миналото изплува най-изкусният гмуркач в съвременната ни литература.“
— Иван Ланджев

 

„Мрачна и безкомпромисна книга…“
— Надежда Радулова

 

„Месеците след това превърнаха едри части от тази фикция в брутално действена реалност.“
— Георги Каприев

 

„Европейски роман..“.
— Алтелия Личева

 

 

Никой още не е измислил противогаз и бомбоубежище
срещу времето.
— Гаустин, „Времеубежище“, 1939

А кой е нашият орган за времето? Ще ми го назовеш ли?
— Томас Ман, „Вълшебната планина“

Човекът е единствената машина на времето,
с която разполагаме.
— Гаустин, „Против утопиите“, 2001

Ако не са дните, в какво щяхме да живеем…
— Филип Ларкин, „Дните“

Oh, yesterday came suddenly…
— Lennon/McCartney

 

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов е сред най-добрите книги на 2022 г. в класацията на британския в. “Гардиън”. Изданието представи “Времеубежище” (превод от български език на Анджела Родел) през месец май  2022-ра, когато книгата се появи на британския пазар, като “забавен и стряскащ роман за носталгията”.

„Щом хората, с които си споделял общо минало, си тръгнат, те вземат със себе си половината от него. Всъщност цялото, защото половин минало няма. Все едно си скъсал вертикално една страница на две и четеш изреченията само до средата, а другият чете краищата. И никой нищо не разбира. Този, който държи другия край, го няма. Този, който е бил толкова близо в дните, сутрините, обедите, вечерите и нощите, в месеците и годините на това минало Няма кой да го потвърди, няма с кого да го изсвирите заедно. Струва ми се, че когато жена ми си тръгна, изгубих половината си минало, всъщност цялото.
Миналото се свири само на четири ръце, най-малко на четири ръце.“

“Всяка книга е свидетелство за времето, в което е написана”, казва авторът в интервю за бТВ от Берлин. “Аз се надявам, когато излезем от тази криза, когато излезем от стаите си, да отворим книгите и да прочетем какво ни се е случило”.
А това изобщо не е първият път, в който написаното от Георги Господинов ни извежда през трудностите на настоящето и ни показва възможността за едни по-хубави бъдещи дни – ако се вслушаме в него.
“Когато излезем оттук, да не забравим да пренесем цялата си любов към света, който ни беше отказан. Любовта, която таим, докато стоим сами и затворени”, каза писателят на 31 март 2020, когато светлината в края на тунела на настоящата епидемия от коронавирус беше прекалено далеч, за да я видим. Но той поведе читателите си натам, и то с пожелание да излязат по-добри накрая.
“Защото всичко това ще свърши. Ще живеем отново заедно. Цяло едно поколение ще носи паметта за съпротива в телата си. И литературата ще бъде просто литература. И всички – ироници и наивници, полиция и студенти, ще си говорим най-сетне. И ще лекуваме заедно раните, не онези от вторник, те са нищожни, а онези от последния век. Колкото по-скоро, толкова по-добре”, написа Господинов в средата на ноември 2013 г., когато посети шествието на студенти и преподаватели с “книжни щитове”, посрещнати от барикада от стотици полицаи.


Съдържание

Част I. КЛИНИКА ЗА МИНАЛО
Част II. РЕШЕНИЕТО
Част III. ЕДНА ОТДЕЛНО ВЗЕТА СТРАНА
Част IV. РЕФЕРЕНДУМ ЗА МИНАЛО
Част V. ДИСКРЕТНИ ЧУДОВИЩА
ЕПИЛОГ

 


За авторa

Георги Господинов Георгиев, известен като Георги Господинов, е български писател роден на 7 януари 1968 г. в Ямбол. Причисляван е към постмодернизма. Завършва българска филология в Софийския университет, по-късно става доктор по Нова българска литература към Института за литература при Българска академия на науките с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“ (издадена от „Просвета“, 2005) и работи като литературовед в Института по литература при БАН от 1995 г. От 1998 до 2000 г. е хоноруван преподавател в Нов български университет по писане на есе (1998), а по-късно по съвременна българска литература (1999 – 2000).
Редактор е в „Литературен вестник“, седмичен колумнист е на вестник „Дневник“ и редактор за България на излизалото в Оксфорд литературно списание „Orient Express“.
През май 2016 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.
Има една дъщеря (с литературоведката Биляна Курташева), Рая Господинова, родена на 13 януари 2007 г.

1999 – „Естествен роман“ – роман
2001 – „И други истории“ – разкази
2007 – „О, Хенри: 3 коледни истории с илюстрации“ – разкази
2010 – „Вечната муха“ – графичен роман
2011 – „Физика на тъгата“ – роман
2012 – „Невидимите кризи“ – есета
2013 – „И всичко стана луна“ – разкази
2018 – „Всичките наши тела“ – свръхкратки истории, етюди, импресии и фрагменти,
2020 – „Времеубежище“ – роман
2022 – „Избрани истории“ – разкази

 


 

Линк към книгата:

или