Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност.
Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава.
Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане дотогава, докато човечеството не премине през поредния си тъмен период.
Общество, свикнало да се самоуспокоява с празнодумство, да замита истината и да разчита на справедливост свише, е обречено на морален и ментален упадък. Историята ни учи, че справедливостта не е подарък, а медал за храброст; понякога кървав.
Историята е циклична и се повтаря.
Преди вандалите да завладеят Рим, централният площад на града бил обрасъл с бурени и там са пасли прасета. После Европа потънала в хилядолетен мрак.
Добре дошли в зората на новите мрачни векове!

Известен е експериментът с жабата в съд с вода, която бавно се загрява. Тя не бяга от този капан, а започва да влага своята енергия, за да свиква с покачващата се топлина. Така успява да приеме промяната като нещо нормално. Кризата настъпва, когато жабата изхаби цялата си енергия, за да компенсира вредното външно влияние. Идва моментът, в който иска да избяга от тенджерата, но вече е вложила цялата си енергия в това да се приспособява и няма сила за спасителния скок. В крайна сметка тя остава във врящата тенджера и умира с ясното разбиране, че ще се свари.
Дали пък жабите в тенджерата не сме ние? Кои са симптомите, ако е така? Виждаме ли ги и обръщаме ли им внимание? Ето какво имам предвид.
Наистина ли смятате, че живеем във време, в което съществува равенство и справедливост? Че това, което ни се представя като „най-добър обществен строй“, не е бутафорна диктатура на монопола? Не мислите, че монополът е субект? Че властта принадлежи на хората? На кои хора? Вие от тях ли сте? Ако не искате да си задавате тъпи въпроси, е добре да сте с будно съзнание.
Ето, вече сме разединени. Разделени сме по отношение на ковид, Украйна, бежанците от арабския свят, дори по темата за глобалното затопляне, да не говорим за правата на третия пол. Търсим расизъм дори в математиката!
Всяка криза, която ни връхлита, е проектирана така, че първо да ни раздели на лагери. Да скара тези лагери и да отклони вниманието от врящата вода. Свидетели сме на разнообразни механизми за манипулация, като медийна доминация, финансови стимули, създаване на фалшива опозиция. Така „прозорецът на Овертон“ бавно се отмества – толкова бавно, колкото бавно се загрява водата в нашата тенджера.
Тази книга не поставя под съмнение тенджерата или котлона. Тя предупреждава, че безкритичното приемане и доверие може да ни струва скъпо. Може да коства нормалния ни живот и дори да сложи край на цивилизацията, с която сме толкова горди.
Много от вас ще се усъмнят в горенаписаното. Ще търсят доводи за друг прочит на ситуацията и ще ги намират. Защото много по-успокояващо е приказката за човешката цивилизация в този и вид да има щастлив край. Честно казано, и аз предпочитам такъв край, но за да го има, трябва процесът на бавното варене да спре. А това ще стане само ако повечето жаби запазят енергията си; ако не просто не приемат ситуацията, а изскочат от тенджерата – или се докопат до копчето на котлона. Само че това копче е строго охранявано и с цената на всичко се държи извън нашия хоризонт на възприемане…
А експериментът с жабата е спорен. Някои твърдят, че е истина, а други – не. Разделени сме и по този въпрос. Но в крайна сметка по-важна е не жабешката, а нашата съдба. Нали?
Приятно четене!

Емил Йотовски

“Парите отдавна не са цел за тези, които управляват света. За тях парите дори не са физически обект, а концепция за подчинение”

— Емил Йотовски

Съвременната цивилизация не се самоубива, а съвсем преднамерено се унищожава. При това се унищожава от нейния елит и причината за това е само една – тя вече не е нужна такава каквато е. Няма как да се прикрие все по-голямата разлика между единици свръхбогати и цели континенти от свръхбедни. Няма как това колосално напрежение да се потисне само с изместване на фокуса. За “светлото бъдеще” ще е нужен друг враг, който да отклони вниманието от класовата диспропорция и най-удобния вариант на това е всеки да бъде враг, на човека до него. Така имаме почти неограничен конфликт, който е достатъчно само да се поддържа. Римляните са го измислили – “Разделяй и владей”. Мисля, че това е отдавна подготвян процес, предполагам от началото на деветдесетте години. По-рано цивилизования свят имаше за цел да победи другата половина от цивилизования свят.

— Емил Йотовски

Тъмните демократични векове

Дали един ден в световната история ще се говори за тъмната демокрация?
Няма как да знаем, но можем да подпомогнем нашите наследници с информация за времето, в което живеем. Пък нека те решат как да го наричат.
8% от нас вярват, че Земята е плоска, а 11% не могат да преценят. Не може да се каже кое е по-лошо, незнанието или вярата. Но ние живеем в общество, съставено от една пета напълно безпросветни човеци. Няма как това да не дава мрак на времето, в което живеем. Мили потомци, това не е всичко.
Световните лобисти, правителства, организации и подобни се борят като обезумели да вкарат още един, че защо не и повече полове. Спокойно! Това не почива на никакви научни доказателства. Няма открита трета полова хромозома.
Имаме световна организация, която е с упадъчни функции. Идентичността е презряна. Малцинствата са въздигнати в култ. Несправедливостта също.
Пропагандира се панобщество и в същото време най-големите пропагандатори строят стени по границите си. Децата започват да стават държавна собственост. Семейството се деформира, изражда и обезличава.
Пропагандира се някаква форма на позитивно съзнание и поведение, което все повече започва да се доближава до олигофренията.
Има огромни движения, борещи се против ваксините. Да, живеем във века, в който ваксините са вредни. Лекарствата също. Лекуваме се все повече със сол, кал и корени. Умираме и държим за това отговорна медицината.
Всяко мнение е важно, независимо от малоумността на този, който го дава. Често сме свидетели на дискусии между професори и плеймейтки. Фризьорите са с по-висок социален статут от учените.
В обществото ни всички крещят. Най-вярна е най-силно извиканата глупост.
Моралът е докаран до широко дискусионно ниво. Всеки има гледна точка.
Най-голямото ни космическо постижение за последните десет години е, че някакъв мултимилиардер изпрати старата си кола в космоса.
Замърсяваме околната среда и се правим, че не го забелязваме. Най-големите замърсители – корпорациите – отказват да променят поведението си и прехвърлят вината върху нас, хората.
Да, живеем в бездуховно, но за сметка на това силно материално време.
Жените се продават за пари. Хората се измерват в пари, а децата – във фючърси. Кредитите са новото робство. Банките разполагат с живота на хората.
Всяка една държава, която не притежава ядрено оръжие, няма никакъв шанс да бъде суверенна.
Да, скъпи наследници. Това е времето, в което живеем.
Вие ще решите как да го наречете.

Предишното поколение

Принадлежа на предишното поколение. Обреченото да мрънка. Несъгласното. Ядосаното.
Яд ме е на Оскарите. Едно време, в моя свят, бяха критерий за качествено кино. Сега са някаква форма на политическо-идеологическа шитня.
В моя свят имаше уважение. Докторите не бяха мафиоти в бели престилки. Учителите не бяха онези, които търпят лигавщините на богатите дечица. Учените (доколкото можеха) се занимаваха с наука, а не с преписване. Дори политиците някак изглеждаха по-достойно.
Много съжалявам за музиката. Да, винаги е имало тъпа музика. И по времето на Моцарт също е имало тъпа музика, но тя е била тъпа. Презирана. В моя свят, за да се занимаваш с музика, да правиш музика, трябваше да си музикант. Да можеш да свириш поне на един инструмент, да знаеш солфеж. Като ти кажат „бемол“, да не питаш „к’во?“. В този свят е достатъчно да сричаш и да излизаш прилично на селфи и си готов творец.
В моя свят нямаше селфи. Имаше автопортрет. Хората не се снимаха по кенефите. Имаше такова нещо като художник. Това не е човек с лаптоп с инсталиран фотошоп, а такъв, който можеше да нарисува кон или куче от нищото. Представяте ли си?
В моя свят нямаше задръствания. А когато е имало, се наричаха задръствания. Сега водещите по телевизиите съобщават за „тапи“.
В моя свят диалектното говорене не беше престижно. Грамотността се уважаваше. Старанието се уважаваше. Висшето образование беше висше. Сега е визше, више, вишу или vi6e. Сещате се.
Имаше изпити за кандидатстване във ВУЗ и (представяте ли си?) повечето от кандидатите не влизаха в университетите.
Опашката за нови книги също беше от моя свят. Сега има опашки за телефони.
В моя свят нямаше бързи кредити за плащане на битови сметки.
В моя свят беше важно да си облечен чисто, сега е важно да си марков.
В моя свят имаше семейства. Имаше два пола. Имаше деца – момченца и момиченца.
В моя свят циганите работеха. Нямаше безработица.
Курвите бяха презирани. Престъпниците бяха по затворите.
В моя свят мъжете не си бръснеха краката, а жените не се помпаха със силикон.
В моя свят хората си говореха и имаха какво да си кажат.
В моя свят имаше логика. Сега живеем в тренд.
В моя свят също нямаше банани, портокали, ходене в чужбина, интернет (ужас), ЯМР, сателитна телевизия, мобилни телефони и още сто милиона неща. Но все пак оцелявахме.
Някой път ще ви разкажа за моя свят, стига да ви е интересно.
А дотогава…
Zdr ko pr I 4ao

А ние ще бъдем само спомен.

Съдържание

Вместо увод
2084
Да си глупав и покорен е норма
Когато малоумни пишат историята, историята става малоумна
Автоматична крава с два педала
Гордият марш на идиотите
Деаигърчулята
Как да изсечем един парк дървета, но законно
Homo user
Абитуриентски кючек
Ако Кирил и Методий бяха политици
Безопасните отрови
Моят расизъм
Квадратното колело на историята
Майната им на парите
Две коренно различни истории за съсипани черноморски хотелиери
За политическия елит
Копието на феминизма
Мис Незнамсиквоси
Клонираните атакуват
За идиотите отново
Как да се отървем от просяците
Виртуална разходка в „Новата Правителствена болница“
Нещата, които трябва да се направят
Кариера вагина
В тон с безумието, което ни заобикаля
Кварталните гладиатори или да умреш за 300 кинта
Защо българинът не поиска да се ваксинира
Електрофашизъм
Алгоритъм на престъплението
За саксията и мутрата
Кой мръсник ни отне здравето?
Линията на бедност
Капачки за бъдеще
Нетолерантно
Войните на демокрацията
Новофашизъм
Новата религия
За бедността
Бизнесът има нужда от евтини и лоши кадри
Евродядо Коледа
План-програма. Как да ги бием на Евровизията!
Как се краде държавна тайна
Неолиберални олигофрении
Черноморието се извинява на българския турист
Циганите българи ли са?
Честита Коледа и да пукнете дано!
Претенциите и нуждите
Емпатия
Нас ни е срам
Как се спира запътил се към Земята астероид
Правила за отглеждане на суверен
Кога трябва да умрем?
Теория на конспирацията
Умри, уроде!
Прекрасният розов нов свят
Спомняте ли си?
Държавата на проститутките
Защо ви мразят?
Тъмните демократични векове
Новите неща
Зайчарници
Ще си легнеш ли с травестит? Разсъждения от зората на мрачните векове
Плашещите разлики между момчета срещу момичета
Отворено писмо до родител „А“ и „Б“
Предишното поколение

За авторa

Емил Цветанов Йотовски e български лекар, писател, драматург и сценарист.
Роден в София на 5 септември 1970 г. Майка му е лекарка, а баща му е художник.
Завършва Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) в София и „Медицина“ във Висшия медицински институт в София (1996). Учил е и психиатрия, но не практикува. Работи като журналист.
Работи година като лекар в отделение за диабетна хемодиализа. Лекар е в Университетската болница по белодробни болести в София от 1997 до 2001 г.
Библиография на Емил Йотовски:

  • „Секретни приказки“, 2006 (печели субсидия за проект от Националния фонд „Култура“)
  • „Нарочни приказки“, 2010, том 1,
  • „Нарочни приказки“, 2012, том 2
  • „Жестоко“, 2015
  • „4 комедии“, 2016 г. (печели конкурс на Министерството на културата)
  • „Разкази с неочакван край“, 2017 г.
  • „Синдромът на сварената жаба“, 2022 г.
  • „Басни“, илюстратор Николай Русев, 2023 г.
  • „Технология на унищожението“, 2024 г.
  • „На лов в тъмни води“, 2025 г.

Последни статии на Емил Йотовски: https://svobodnoslovo.eu/tag/emil-yotovski

Линк към книгата:

Свалете от Яндиск книгата „Синдромът на сварената жаба“ на Емил Йотовски от тук
или
Свалете от Мега книгата „Синдромът на сварената жаба“ на Емил Йотовски от тук

Други препоръчани книги:

Истории за личности и буболечки – Книга 1 – Кеворк Кеворкян Кеворкизми. Мъгла от тамян – Кеворк Кеворкян 150 години от Априлското въстание. 150 герои разказват – Атанас Семов МАФИЯТА от КГБ до ДС – Огнян Стефанов Пътводитeл в словоблудството – Георги Лазаров Зад завесата на прехода. Книга 2 – Калин Тодоров Крахът на една илюзия. Истината за ДПС – Осман Oктай Зад завесата на демокрацията. Книга 3 – Калин Тодоров Добрата страна на нещата – Здравка Евтимова Добре дошли в http://4eti.me