Доматът в XXI век – Тотю Вълчев

Posted on 13/03/2026

by book

Български автор

Днес на пазара ни липсва широко предлаган вкусен и качествен български домат. Доматите не издържат на сегашните климатични условия у нас и прогнозите са, че след 2030 г. те, както и екологичните и биозеленчуци ще могат да се отглеждат само в оранжерии. Трендът се определя, както заради неблагоприятните агроклиматични условия, така и заради големите разходи за вода, целенасочена растителна защита и липса на квалифицирана работна ръка.
България е длъжна да внедрява високотехнологични оранжерийни производства на домати, за да подпо-могне здравето на своите граждани, туристическата ни индустрия и зелената икономика.
Проектът е представен за свободно ползване, за да се предаде опитът, натрупан от автора по време на десетгодишна работа последователно в две нидерландски фирми за инженеринг на високотехнологични затворени оранжерии за домати, в качеството му на учен, консултант и проектант. Нека българските учени и агроинженери да надградят тези знания.

Книгата съдържа три основни информационни масива:

1) Съвременна агротехнология на домата,
2) Науката за затворените оранжерии,
3) Конструкцията на стандартен затворен оранжериен модул за български условия.

Aвторът, на базата на натрупания си опит в нидерландски оранжерийни фирми, е събрал, систематизирал и допълнил с оригинални свои идеи цялата съвременна информация за оранжерийното производство на домати, както и е създал български проект на затворена оранжерия за домати.

От началото на XX век доматът се налага като основен зеленчук в храната на европейците. Множество изследвания доказаха огромните ползи от консумацията на домата за здравословното състояние на човешкия организъм. Българинът е възприел отдавна домата като основен хранителен продукт както в прясно, така и в консервирано състояние. Почти всички типични български ястия включват домати в състава си. С промените на климата и структурата на селскостопанското производство в България производството на домати на открито и в оранжерии, не се разви подобаващо и затова у нас масово се внасят домати без качества от Турция, Гърция, Македония, Словения и дори от Полша. А доматът трябва да бъде една от емблемите на България.

В света науката за отглеждане на оранжерийни зеленчуци, плодове и цветя е напреднала, а ние в България изоставаме от нея с десетилетия. Съвременните оранжерийни комплекси за домати представляват сложни високо технологични системи, които съвместяват информационните технологии с живата природа. Те са интердисплинарни от научна гледна точка и се експлоатират почти целогодишно, като създават най-благоприятни условия за вегетация, включително с добавяне на СО₂ и асимилационно осветление, когато е необходимо. При тях се постига рециклиране на оттока на хранителния разтвор и ползване на дъждовна вода. Болестите по доматите почти отсъстват и продукцията е биологично чиста. През последните две десетилетия бяха създадени първите образци на напълно затворени климатизирани оранжерийни комплекси, които осъществяват напълно тези критерии и постигат максималния физиологичен добив на доматени плодове.

Високотехнологичното дигитализирано растениевъдство в модерни оранжерии предопределя агроикономиката на бъдещето и България не трябва да изостава в това отношение. Българският розов домат има уникални вкусови и хранителни качества и като недетерминиран сортов вариант предпоставя целогодишно реколтиране. Той стана символ на българската гастрономия в очите на туристическия свят и неговото производство се нуждае от специално внимание, защото няма достатъчно предлагане дори на висока цена и пазарът се завладява от внос. В България работна ръка за оранжерийното производство трудно се намира и се налага да се внедряват нови технологии и организация на производството, които да компенсират този проблем. Предложеният проект в книгата предлага решения на всички тези проблеми ведно: производството на вкусен и биологично чист български домат, използване на възобновяеми енергийни източници, безотпадни технологии, поливане с дъждовна вода, компютърна технология за автоматизация и работа в двора на семейната къща с подкрепата на съответна корпоративна структура за съвети, снабдяване с материали и реализация на продукцията.

Проектът на затворен оранжериен модул представлява стандартизиран модул (преместваем строителен обект) с площ около 300 m², доставян и монтиран „до ключ“ за обслужване от един човек или семейство в двора на обикновен селски имот. Той ще гарантира препитанието на едно семейство и решава проблема с демографията, работната ръка и „живот в мрежата на село“, като осигурурява годишен добив до 80 Kg/m² екологично чисти домати („Розово сърце“ и „Алено сърце“).

Проектът ще се развива устойчиво чрез корпоративна структура, която да осигурява производството на модулите, инвестиционния процес, разработване на иновативни технологии и за други продукти, технологични консултации, снабдяване с консумативи и реализация на продукцията. Компанията ще е изградена с „разпределен инвестиционен и производствен риск“ и целенасочено пазарно присъствие за икономическо развитие. Проектът ще дава основа на цяла една стопанска верига – от храна, през екология, здравеопазване, заетост, демография в селата и оползотворяване на специфични национални дадености, включително и кулинарен елемент в развитието на туризма ни.

През 70-те години на миналия век България, въпреки наложения ни от Москва безумен болшевишки режим, успя да привлече нидерландски инвестиции в оранжерийното производство. Нещо повече, разви собствено производство на същите оранжерии и те се изнасяха даже на американския континент. За жалост ноу-хау-то не се разви в съответна агротехническа научна и стопанска структура и отрасълът замря. След промените се приватизира, но нямаше банков ресурс за възобновяването му. През 2000 г. в София пристигна ръководителят на първия инженерингов проект на оранжериите от Нидерландия г-н Кок де Гир. Той направи обширна презентация в посолството в София и предложи създаване на съвременна стопанска формула за смесена нидерландско-българска оранжерийна компания за производство с най-съвременните нидерландски оранжерии и цялостна агротехническа научна подкрепа от техния научен институт WUR. Бизнес проектът включваше и 100% реализация на продукцията на борсите в Нидерландия. Неговият интерес бе натоварване на производствените мощности на оранжерии в страната му, където пазарът е вече запълнен и същевременно като убеден приятел на българите, да им възроди оранжерийния поминък с използване на пазарна ниша на вкусни екологично чисто домати на западно-европейския пазар, които могат да се произведат в нашите условия. След 10 години проектиране, отреждане на терени, организиране на екипи за реализация и безброй срещи с банки и институции, бизнес идеята не получи финансова подкрепа дори само за 25% от цялата стойност на проекта, което е стандартно изискване за експортното кредитиране на холандската аграрна банка. Г-н Кок де Гир накрая се разболя от рак и ни напусна. След него дойде друг нидерландец със същата идея, но и той не успя. И с двете нидерландски фирми аз работех като инженер за научен трансфер на технологиите. След всичко това реших, че съм морално задължен към безкористната готовност на нидерланците да предадат на нас българите цялото технологично ноу-хау в най-съвременното оранжерийно производство на домати, да систематизирам всичките знания и да ги предам на следващите български поколения. Изработих чисто български вариант, за който не са нужни големи инвестиционни капитали и пригодих целия проект към специфичните български условия. Заимствах корпоративна агроструктура, която успешно се прилага от години в Италия, където селският манталитет също е индивидуалистичен. През 2020 г. предадох безкористно проекта за ползване от държавата чрез института ИЗК Марица към Селскостопанската Академия и Аграрния Университет в Пловдив. Проектът бе одобрен, но ми бе споделено, че ние сме изостанали в това направление с повече от половин век и няма държавна подкрепа за това. Тогава аз реших да издам проекта като книга и го регистрирах в Националната библиотека. През 2024 г. направих малка редакция и сега го предлагам на широката българска публика с надеждата, че ще се намерят последователи на това благородно и обществено полезно дело.

Условията на живот на земята заради всички климатични, демографски, индустриални и социални причини изискват все по-наложително въвеждането на нови мултидисциплинарни принципи на устойчиво развитие (sustainable development) в оранжерийното производство (градинарството), най-важните от които са:

Намаляване на въглеродните емисии и отпечатък (carbon emissions and footprint);
Използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ, renewable energy sources) без фосилни горива;
Използване само на безотпадни технологии и т.н. кръгова икономика (waste-free technologies, circular economy);
Пестене и съхранение на чистата питейна вода чрез използване на дъждовна;
Използване на нови електронни и компютърни технологии с висока интелектуална принадена стойност;
Създаване на справедлива социална система и дистанционна работа в мрежата и извън града, с което да се хармонизират семейните, демографските и трудово-пазарните отношения с природата;
Производство и консумация на екологично чиста храна без генни модификации.

Предпоставките за устойчиво развитие на оранжерийното производство в България са:

Науката се разви много силно в растениевъдството в защитена околна среда. Тя предпазва културите от стихиите, елиминира нуждата от пестициди и хербициди, преработва вода и торове, оптимизира количеството светлина, което растенията получават, и позволява много реколти екологично чиста продукция годишно. Затворените ферми изискват много по-малко площ и могат да бъдат изградени в райони, които обикновено са неподходящи за градинарство, но стига да има слънчева енергия, произвеждат многократно повече храни с по-малко ресурси.
Преосмисли се и производството на биозеленчуците. Оказа се, че растенията в защитена среда, оползотворяващи 100% чисти торови комбинации в неутрални фиброзни субстрати при високоавтоматизиран хранителен процес произвеждат истинска екологична храна, докато биоземеделието в днешната околна среда е наситено с всякакви микроорганизми, много от които са с вредно влияние върху човека.
Високотехнологичното дигитализирано растениевъдство се развива непрекъснато и става толкова ефективно, че предефинира агроикономиката на бъдещето.
Българският розов домат има уникални вкусови и хранителни качества и стана символ на българската гастрономия в очите на туристическия свят и неговото производство се нуждае от специално внимание, защото няма достатъчно предлагане дори при висока цена и пазарът се завладява от внос.
В България работна ръка за оранжерийното производство трудно се намира и се налага да се внедряват нови технологии, които да компенсират този проблем.
Отглеждането на домати на открито става все по неефективно заради променените климатични условия, високите летни температури, агрохимическата защита и многото вредители при намаляващи ресурси на чиста поливна вода.
В целия свят има все по-нарастваща нужда от свежи биохрани, което се усложнява заради демографията в селските райони. Затова високотехнологичните автоматизирани оранжерии за интензивно отглеждане на закрито ще играят все по-важна роля за посрещането на потребностите от храна в бъдеще. Показва го опита и върховите постижения в оранжерийното производство в Нидерландия и Канада.

Проектът АгроБиоТроник решава гореописаните проблеми ведно, като:

► представлява оригинална българска разработка на автономна високотехнологична оранжерия, произвеждана серийно като стандартизиран модул (преместваем строителен обект), доставян и монтиран „до ключ“ за обслужване от един човек или семейство в двора на обикновен селски имот;

► неговата експлоатация гарантира препитанието на едно семейство и решава проблема с демографията, работната ръка и гарантира „живот в мрежата на село“;

► осигурява стерилна вегетационна среда, рециклиране на поливната вода през отнемане на евапотранспирираната влага, интензивно хранене с СО₂ без загуби, неизползване на агрозащитни химикали и годишен добив до 80 Kg/m² екологично чисти домати;

► представлява иновативен дигитално управляем производствен обект за устойчиво развитие с нулев енергиен, въглероден и химически отпечатък, като използва дъждовна вода и собствен възобновяем (фотоволтаичен) енергиен източник;.

► може да се развива устойчиво чрез корпоративна структура, която да се грижи за производството на модулите, инвестиционния процес, технологичните консултации, снабдяване с материали и реализация на продукцията, при което ефективността ѝ се определя от използването на „разпределен инвестиционен и производствен риск с лична отговорност на производителя“, с обща логистика и масирано пазарно присъствие; Ефективно развитото производство на българският розов домат може да дава основа на цяла една стопанска верига – от храна, през екология, здравеопазване, заетост и демография в селата, оползотворяване на специфични национални дадености до кулинарен елемент в развитието на туризма ни. Производителите на селата ни ще могат да заживеят модерно, свързани комуникационно с целия свят и прилагащи природосъобразни „high tech“ технологии. Инженерингова компания в рамките на една година може да реализира програма за проектиране, изграждане и внедряване на високотехнологични оранжерийни модули по проекта АгроБиоТроник.

Проектът е представен за свободно ползване, за да се предаде опитът, натрупан от автора по време на десетгодишна работа последователно в две нидерландски фирми за инженеринг на високотехнологични затворени оранжерии за домати, в качеството му на учен, консултант и проектант. Нека българските учени и агроинженери да надградят тези знания.

Данните за цените в икономическата част са били актуални за 2020 г. Актуалните цени към 2025 г. са завишени, но икономическият баланс на приходи и разходи, както и ефективността остават същите. По принцип цените на храните растат по-бързо от тези на строителните материали. Темпът на спад на цените на електротехниката, автоматиката и компютърните системи е още по-благоприятен за проекта. В оригинала на първото издание съм посочил доставчик за автоматиката от САЩ, който междувременно вече не е активен. Затова предлагам да се пренасочи доставката от Китай без да се сменя системната концепция. За справка давам една фирма за такава система: https://babala-hydroponics.en.alibaba.com. Тя предлага даже контейнер, който наподобява настоящия проект. Цените са приемливи и по-ниски от 2020 г.

За автора

През 1965 г. завършва първата математическа паралелка в VIII у-ще в София, която стана основа на сегашната Национална природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“. Следва 4 семестъра в МЕИ-София, по специалност „Автоматика и телемеханика“ (кибернетика). След II-ри курс спечелва конкурс с отличен успех и продължава образованието си в ГДР по „теория на системите“. През 1972 г. защитава докторат на тема „Йерархични системни модели на класове цифрови изчислителни машини“.

След 1972 г. работи в Централния Институт по изчислителна техника в София като отговорен конструктор на десетки устройства и системи на изчислителната техника. Автор е на редица книги, статии и авторски свидетелства (патенти).

След промените през 1990 г. работи по принуда различни професии, тъй като изчислителната техника в страната е ликвидирана. Работи като системен програмист, графичен дизайн и фермер. Десетина години работи за няколко нидерландски компании за иновативни напълно затворени оранжерийни комплекси.

В последните петнадесет години от живота си се отдава на системно изследване на разума и свързаната с това философия на живота. Написва и издава редица книги, между които „Екзистенциализъм и просвещение“, „Самоизграждане на разума в дигиталния свят“, „Знание, разум, морал и бъдеще“, „Мъдрост и системен реализъм“ и „Естествен интелект и философия на морала“.