„Зад завесата на демокрацията“ разказва за България и за мафията. Как и защо за малко повече от трийсет години те се сляха? Какво накара правителствата на България да отво­рят широко вратите на държавата, за да бъде разграбена тя от ченгета, мутри и „бели якички“?
Кои са кукловодите, които стояха зад кулисите на демокра­цията и дърпаха конците за големия обир, подпомогнат от марионетките им във властта? Дали това са обичайните заподозрени от чуждестранни и наши секретни служби, от „дълбоките държави“ на „великите сили“, или пък някой, чието име никога няма да узнаем?
Дали обаче само те са причината цялото обществено богатство да попадне в челюстите на акули от т.нар. хунта и задкулисие? Или пък вината е и в нас? Не допуснахме ли да се докараме дотук с лековерието, липсата на интерес и апатия­та си?
Днес в България има не народовластие, а фасадна демокра­ция: парламент, опозиция, съдебна власт, медии – всичко е декор. Управляват не законите и институциите, а кукловоди­те, въоръжени до зъби с компромати и зависимости.
Който ги държи, той командва парада. А ние дълго се взираме от­страни в бездната, в която се срути държавата. А, тъй рече Ницше: “Ако дълго се взираш в бездната, и бездната ще се взре в теб”.

Как мафията открадна България? На този въпрос се опитва да отговори тази книга. Тя е третата от поредицата, включваща „Зад завесата на соца“ и „Зад за­весата на прехода“. Първите две книги разказваха какво мисля, че ни се случи, на мен и на всички нас, на теа­тралната сцена на социализма и на прехода към демо­крация. Третата се опитва да си обясни защо то се случи по най-лошия възможен начин. Как, вместо да се пре­върнем в „Швейцария на Балканите“, за която мечтаеха възторжените площади, ние се сринахме до бананова република. Според шотландския писател, историк и философ Томас Карлайл всички революции ги замис­лят романтици, осъществяват ги фанатици, а плодовете им ползват отявлени негодници. До времето на негод­ниците ние стигнахме мъчително бавно, като постепен­но ни се изпаряваха илюзиите за „нежна революция“, „благоденстващ“ капитализъм и „просветена“ монар­хия. Вместо тях получихме народняшки дрънканици и диктатура на каскетите. Кои бяха кукловодите, които ни „прекараха“ през този мъчителен преход? Надявам се отговора да намерите, ако надникнете „Зад завесата на демокрацията“.

 

И никак не е чудно, че все по-безвъзвратно потъваме към дъното. Време е да се събудим от дългия сън.
Време е да отвоюваме държавата си обратно.
Дано книгата помогне за това.
— Калин Тодоров

 

Може би вълненията, кризата и непрестанните избори в страната са подходящ контекст за четене на тази книга. Може би хората искат отново да прочетат истината (отдавна знаещи, но невярващи) за това, което се случва зад кулисите на политиката. Може би търсят по-достоверен източник от пресата. Възможно е.
Факт е обаче, че документалното четиво, написано от сина на Станко Тодоров, е интересен поглед към тайните на демократичното време. В никакъв случай безпристрастен – политическите разбирания на автора са видими и подчертани. Но не и твърде преднамерен – позицията на Калин Тодоров, бивш журналист от БТА и „Отечествен фронт/вестник“, му е дала възможност да проникне дълбоко зад привидното и да отсее правдоподобното от откровено фалшивото.
Във всеки случай убедеността, с която авторът говори за нещата, които е чул, почти хипнотизира. Интелигентното свързване на различните нишки, дори да е малко нагласено, създава усещане за достоверност. Посочените източници заслужават едновременно доверие и съмнение. Така „Зад кулисите на демокрацията“ се превръща в нещо като самата демокрация – достатъчно добре обяснена привидност.
Калин Тодоров е подбрал за кого от множеството видни фигури на прехода да говори. Там има личности от всички цветове на политическия спектър – има детайли за Андрей Луканов, които звучат скандално. Има развенчаване на царя. Има обичайната за левия диапазон атака към Иван Костов, но подплатена с аргументи. Има малко за Борисов, малко за Божков, малко за Пеевски, но много за Доган например. Липсват някак очебийно новите лидери на БСП като Станишев и Нинова…

Ако нещо в съдържанието и структурата на книгата е спестено или написано от страх, то не личи. Общият наратив е безцеремонен, не спестява нито слухове, нито доказателства. Читателят е вцепенен от факта, че някой изговаря на глас неща, които досега са били само подозрения и намеци. Първата реакция е на възхита пред смелостта. Следващата предизвиква замисляне – ами ако това е част от подмяната на действителността?
Досега в първите си две книги от поредицата Калин Тодоров не е давал знак, че е склонен да манипулира читателя. Вероятно не го прави целенасочено и в тази. Но историята е твърде близка до нас, ние все още я живеем и е напълно възможно хората, които са му давали информация, нарочно или случайно да са го подвели. В следващите десетилетия това ще стане по-ясно.
Личи, че книгата е писана с намерението да бъде четена от следващо, все още незапознато с тази част от българския живот поколение. Писана е като на крак, в момента на случване. Споменати са дори протестите, които текат в момента, но в минало време, като нещо, което е останало зад гърба ни. Посланието не е за нас, съвременниците, макар че най-силно ще ядоса, впечатли и събуди точно нас.

 

Съдържание

УВОД
ЛУКАВИЯ И ФИЛ. Разграждай, разграждай, разграждай
КОМСОМОЛЕЦА И КОМАНДИРА. Големият Оби
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО. Триумфът на олигархията
ВИНЕТУ И ЧЕРЕПА. „Хунтата“ подгонва олигарсите
СОКОЛА И „ДЕБЕЛОТО МОМЧЕ“. Кукловодите от сараите
ПОСЛЕСЛОВ

За Авторa

Калин Тодоров е роден през 1953 г. в София. Завършил е Юридическия факултет на СУ. Работил е като журналист в БТА и вестниците „Отечествен фронт” и „Отечествен вестник”.
Автор е на книгите „Кой уби Георги Марков”, The umbrella murder, „Зад завесата на соца (1)”, „Зад завесата на прехода (2)”, „Зад завесата на демокрацията (3)”, „Зад завесата: Големия брат (4)”, „Завесата падна (5)” и „Защо лаят краставите магарета”

 


Линк към книгата:

или