yasova-levski-frontМоже би най-доброто, писано за Левски. Яна Язова представя Левски с такава пълнота и завършеност, с каквато са го усетили малцина от хората, които са го срещали приживе. Книгата е огромна – цели 745 страници, изпълнени с пробуждането на българския народ от дългия сън и подготовката му за освобождение; със саможертвата на онези, решени да дадат всичко за родината; с грешките на едни, с далновидността на други. За разлика от историите на класиците обаче, разказите на Язова са живи, одухотворени и неусетно те пренасят във времето на освободителните борби, привличайки те като съучастник, като радетел за свободата. Точно това ми хареса – няма го онзи тежък изказ, пълните с турцизми страници, които затрудняват по-неуверените читатели. Докато четеш „Левски“, всичко е само действие, желание за борба и истинско преживяване!

В „Левски“ Яна Язова описва отрязък от живота на великия ни революционер Васил Левски, изграждайки живия му образ по начин, който малцина са успели да предадат. Образ от плът и кръв, с толкова живи мисли и чувства, че се питаш дали автор и герой не са се познавали, дали не са били един човек. Освен Апостола, авторката вплита в историята си и образите на много знайни и незнайни българи като на игумения Евпраксия (готова да изгради и поддържа армията си от монахини), на сестра Серафима (решена да търси мъст за родителите си), на Делича (невръстно момче, готово да умре за свободата), на Стоян Илийка и Добри войвода… Интересно ми бе да прочета за противоречията вътре в народа относно начините за освобождение – чрез отделни бунтове или чрез всенародно въстание, колебанията на мнозина и вярата на малцина. Хареса ми и живото описание на битката при Бузлуджа, на невероятните превъплъщения на Левски, на начина, по който великият българин печели сподвижниците си за святото дело на Освобождението… Любен Каравелов, Христо Ботев, Ангел Кънчев, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Караджата също присъстват в книгата на Язова, но съдбите на някои от тях остават недовършени – вероятно защото това е само първият том от трилогията. А препратките и загадките към следващите четива от поредицата са умело изградени, грабвайки вниманието на читателя и предизвиквайки го да довърши докрай делото по четенето на „Балкани“. И до утре да разказвам, ще е безсмислено – майсторството на Язова трябва да бъде почувствано в първо лице.

Абсолютен епичен шедьовър, безценна перла в българската литература! По художествено достойнство, исторически размах и философска дълбочина Яна Язова може да се сравнява единствено с Антон Дончев и Димитър Талев.

Това е всеобхватен и богат роман, с всички съставки и подправки, които се съдържат в големите исторически романи – природни описания, живи диалози, исторически контекст и задължителните „приключения“ и моменти, заредени с напрежение и опасности.
Да се подходи към такава величава епоха в българската история се изисква не само творческа смелост, но и задълбочени проучвания. Рискът от евтина патетика и фалшива идеализация и стилизация на епохата и героите е много голям. Яна Язова не е пропаднала в нито един от тези художествени капани. С премия и описателен стил на Язова хората от портретите стават плътни, пълноразмерни, реални личности.
„Левски“ е колкото за живота и делото на Дякона, толкова и за България от 60-те и 70-те години на 19 век, време на революционен кипеж, на духовно пробуждане и национално осъзнаване. Епохата е предадена педантично достоверно, изчерпателно и живописно. Този принцип на историческа достоверност и художествена описателност е запазен и за многобройните герои в романа, сред които срещаме славните войводи Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, духовенството в лицето на непоклатимата като скала игумения Евпраксия от Калоферския метох, тайнствената сестра Серафима, храбреците Никола Галичев, Добри Воевода, Стоян Илийка, интелигенцията в лицето на Найден Геров (по това време руски консул) и Любен Каравелов, баба Тонка, Ангел Кънчев, и разбира се, Христо Ботев – присъстващ с начални, но осезаеми щрихи, които загатват за начеващия му гений на поет и историческата роля, която ще изиграе в националноосвободителните борби на българския народ.

Яна Язова (1912-1974) нарича своя роман “Левски” “Моята Библия”.
Той е главната причина тя да бъде убита, след което оригиналът е задигнат. Едва през 1987 г. романът излиза за пръв път, подготвен по оцеляла чернова, и се превръща в най-голямата сензация на XX век.

“Човек, който не знае история, няма очи. Той никога не може да се възползва навреме от добрите примери и погубва своето дело в хиляди грешки, които са вършени преди него.”
“Робите могат да се надяват на нещо добро само ако до един станат войници!”
“Да мръзнеш и да гладуваш, когато гониш една цел, да!…Не просто да седиш в една вятърна мелница и да гладуваш. Това е мизерия!…Може да се мръзне и доволно гладува само за един идеал!”
“Ботев:…Ако ти, който потропа на моята врата в снощната мразовита вечер, се беше обадил на румънски, френски, китайски или негърски, аз щях да ти отворя вратата и ти щеше да легнеш в леглото ми като мой брат. Разбра ли? Аз съм коспополит.
Левски: Нямам нищо против твоя космополитизъм. Но нам сега е нужна преди всичко българска братска любов!”
“Всяка цел се постига чрез обикновена и ежедневна деятелност.”

“От вас учените простият трябва да разбере какво е човещина, честност, постоянство, любов към ближния и най-сетне да научи какво е отечество, свобода!”
“”Дякона стана. Очите му блеснаха със своя лъчезарен блясък на изцапаното му с кюмюр лице.
— Власт има този, който носи народната мъка! — каза той с презрение. — Аз съм роден под въжето на бесило! Възглаве ми беше отрязаната глава на баща ми! Сукал съм кръв от раната, нанесена в гърдите на майка ми! Къпан съм с нейните сълзи! Приспиван съм с нейния плач!
Когато една земя петстотин години тегли такъв живот, тя най-сетне ражда един син като мене, да го гонят навред, да търпи глад, жажда, студ и да страда, но да се бори за нейното освобождение докрай!
Аз съм обречен да стана жертва за своя народ!
Затуй аз имам власт над своите съдии, над своите палачи и над целия народ!
Народната мъка е твърде тежка, за да може да се носи от едного! Тази мъка е моята власт и никой не може да я снеме от моите плещи!”
“-Отче, нищо няма що да кажа, защото нищо не съм вършил за своя полза. Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от бога!…”
БЕЛЕЖКИ:
  • PDF/DOCX/DOC файловете съдържат 25 снимки на Левски и Яна Язова от три различни издания на книгата.
  • EPUB/MOBI/AWZ3 форматите имат 8 основни снимки в приложението, които смятаме са достатъчни. Така се олекотяват файловете за мобилните формати. Размера е под 2МБ за epub формата. Много добре за 750 хартиени страници.
  • Снимките от книгата са налични и онлайн:
    Вижте Левски на https://en.wikipedia.org/wiki/Vasil_Levski
    Вижте Язова в pinterest на https://www.pinterest.com/search/pins/?q=%D0%AF%D0%BD%D0%B0%20%D0%AF%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0

 

или
или