Александър Македонски. Силян Щърка – Яна Язова

Posted on 26/02/2026

by book

Може ли някой да обрисува Александър Македонски – кръвник или строител на световна империя, син на македонския цар Филип или на бог Амон, щастливец или нещастник в любовта?
Може.
Яна Язова хвърля ръкавицата и премерва сили със световноизвестни автори. Но дързостта ѝ остава неоценена заради драматичната съдба на романа ѝ.
“Александър Македонски” изгаря в печатница при бомбардировките над София през 1944 г. Окончателният му вариант пък е задигнат след смъртта на Язова.
Едва наскоро романът, творба със странна съдба (не по-малко странна от съдбата на авторката си) възкръсва, подготвен по оцеляла чернова. И се изправя пред съда на българския, а не след дълго и на чуждия читател.

Романът излиза повече от половин век след написването му – едва през 2002 г.

Към изданието за пръв път се публикува последната неизвестна творба на Яна Язова, останала в ръкопис – драмата в стихове “Силян Щърка” по едноименната македонска приказка.

Точно в нейния роман четем, че Александър Македонски казва: „Аз ще си отида доволен, ако събера хората на света в една богата и силна държава.“ Докато мнозина други по-известни чужди писатели го обрисуват главно като кръвожаден завоевател.

В текста на Яна Язова няма как да не се открие и нещо друго. Онова мистично чувство, което тя самата е излъчвала приживе и заради което е оправдано, че използва себе си, когато описва сгромолясването на Персийската империя или се превъплъщава в Барсин и Роксана… Колкото до продължителността на един авторски замисъл – внимателният поглед ще открие близост между добродушната царица Ада и описаната по-късно сестра Анисия в „Левски“. А легендарният Букефал (или както се е наложил съвременният му изговор – Буцефал) на македонския цар също прелива в подвизите на славния катър на игумения Евпраксия от споменатия по-горе роман за Апостола на свободата. А описаните кървави битки на Александър в Азия не са ли подготовка за баталните сцени в „Бенковски“ и „Шипка“?

През 2002 г. смятах, че романът за македонския цар е последната крупна и неиздадена творба от „скрития период“ на Яна Язова. След това приготвих за печат романът ѝ „Соления залив“ (2003), от който преди това бе издадена само втората част „Война“. Не бих искал да ги противопоставям. Но ако „Александър Македонски“ е творбата, с която Язова може да прехвърли българските граници, то „Соления залив“ е лебедовата ѝ песен, книга важна повече за българите.

Жалкото е, че авторката не доживя да ги види отпечатани.

Парадоксално е също доколко можем да съдим за творчеството на един писател. Първата част на романа „Александър Македонски“ изгаря при бомбардировките на София през 1944 г., но авторката успява да го завърши, когато съветската армия навлиза от Изток, а немската се изтегля на Запад. Можеше този ръкопис да не оцелее. А бе подготвен по няколко чернови, от които събрах целия текст. Същото се отнася и за „Соления залив“. Опасният му сюжет също достига до читателя по запазени чернови. Без оцелелите романи от времето след 1944 г. образът на Яна Язова не би бил такъв, какъвто е.

Тази тайнствена и горда жена не се уплаши, не коленичи и не пожела да слугува на слуги. А си избра за кумир свободата и повярва, че заради това книгите ѝ един ден ще бъдат четени от хора, а не от роби.

29 юни 2004 г.
Петър Величков

Съдържание

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ
Предговор
Първа част
Втора част
Трета част
Четвърта част

СИЛЯН ЩЪРКА
Лица
Първо действие
Второ действие
Трето действие
Четвърто действие
Пето действие

За автора

Люба Ганчева, както е истинското име на писателката, е родена в Лом през 1912г. Завършва славянска филология в Софийския университет и специализира във Френския институт и Сорбоната в Париж. Още в гимназиална възраст започва да пише и издава стихотворенията си. През 1931 г. излиза нейната първа стихосбирка “Язове”.

“Ана Дюлгерова” е заглавието на първия ѝ роман, който е едно от емблематичните ѝ произведения. В творбата има автобиографични елементи и отразява социални проблеми, които звучат актуално и днес, почти сто години след написването ѝ.

Освен видна авторка Яна Язова е и изявена историографка – след щателно проучване, включващо пътувания до Сирия, Турция, Египет и Палестина, авторката създава „Александър Македонски” (1944 г.), първият български исторически роман на небългарска тематика. Кулминацията на нейния труд е трилогията „Балкани”, в която, преплитайки разнообразие от жанрове с обстойни документално-фактологични изследвания, авторката представя богат и нюансиран портрет на националноосвободителното движение уникален и до днес.

След 1944г. се случва голям обрат в живота на писателката, която изпитва трудност да приеме социалистическия реализъм и режимът започва да ѝ забранява да публикува творбите си, както и да пътува.

Яна Язова живее и твори до 1944 г. Факт е, че смъртта ѝ настъпва през 1974 г., но след смяната на режима творческият ѝ път спира. След 1944 г. Яна Язова отказва да припознае социалистическия реализъм като метод на творчеството си и това е пагубно за нейната кариера. Заради отказа си да ръкопляска на властта тя е заличена от литературната сцена в България. Първата жертва е романът „Александър Македонски”. Завършен е края на 1944 г., когато Отечественият фронт вече е поел властта. От книгата са отпечатани само 8 коли (приблизително 128 страници), когато печатницата изгаря по време на бомбардировките над София. Целият набор е унищожен. Чисто съвпадение е, че книгата е неудобна за властта, тъй като не съвпада със социалистическия реализъм – по официално определение литературно и художествено движение, което възниква в СССР, но в действителност това е цензурата, която властта налага върху творците в социалистическите държави. Всяко литературно произведение, картина и песен по време на режима трябва да насърчават идеалите на социализма и комунизма. С този контрол режимът превръща изкуството в част от пропагандната машина, а творческият дух и индивидуалност на творците биват унищожени. Естествено, творецът има право на избор – Петър Атанасов, издателят, с когото Яна Язова е щяла да публикува „Александър Македонски”, можел да не издаде книгата. Той обаче решил да го направи, затова печатницата му е взривена, а по-късно той е осъден от Народния съд на смърт и е убит. След 1944 г. поради отказа си да се впише в социалистическия реализъм Яна Язова е определена за „буржоазна писателка” и е отлъчена от българската литература, а произведенията ѝ спират да се издават.

Умира при мистериозни обстоятелства в дома си. Тогава откриват и ръкописи на неиздадените ѝ досега исторически романи. В този момент се появяват и обвиненията, че един от най-титулуваните български писатели (твърди се че е Николай Хайтов) е откраднал романа ѝ за Левски. За да се предотврати публикуването им под чуждо име, изследователят Петър Величков започва да ги издава на части в литературният вестник “АБВ”, а накрая като цели томове, които се преиздават и продават до днес.

Яна Язова е призната за една от най-силните и трагични фигури в българската литература на XX век. Творчеството ѝ се преиздава и преоткрива от нови поколения.