Бургаски вечери – Иван Ванев

Бивш студент по икономика, напуснал учението поради липса на средства, тогава вече обикновен работник. Сирак, с баща алкохолик… всъщност, колко малко могат да опишат думите човешките неблагополучия и страдания!
Поетът Иван Ванев е роден през 1938 г. в Бургас. На 24 години, още като студент, написва текста на песента “Бургаски вечери”, която по-късно става абсолютен шлагер. Музиката е на композитора Иван Коларов, а изпълнението — на група „Тоника“. За приноса си към града той е удостоен със званието почетен гражданин на Бургас.
Печата в сп. “Родна реч”, в-к “Черноморски фронт” и алм. ’’Море”.
Бургаският поет живее със съпругата си в двустаен панелен апартамент в кв. “Славейков”. Семейството разчита на двете минимални пенсии. Въпреки че признава затрудненото си финансово положение, казвайки „Днес парите ми стигат за храна, но не за ток и парно“, Иван Ванев е оптимист и вярва, че в България рано или късно животът ще стане по-добър.
Въпреки успеха на тази песен Ванев  нито е ‘правил’ друг хит, а стиховете му са събрани единствено в тази малка книжка. Единствената публична поява на поета през 2007 г. е на Никулден, когато собственоръчно включва празничното осветление в града.
Почива на 25 декември 2007 г. – Коледа, на 69-годишна възраст.

“Една-единствена книжка излезе от Иван Ванев – „Бургаски вечери” се казваше. Тъжно ми е, като я гледам, защото той заслужаваше много повече” –Иван Ненков, поет

 

Из интервю с автора:
(в-к Стандарт, 2003г.)

– Господин Ванев, преди 42 години вие написахте един от най-популярните български шлагери. Как се стигна до създаването му?
– Един мой роднина по това време ми каза: „Дай твое стихотворение да го покажа на един композитор“ Аз му дадох три-четири. Тогава той ме свърза с композитора Иван Коларов. Дадох му “Бургаски вечери” и още две – “Писмо до моите приятели” и “Реплика през рамо”. Те обаче не станаха толкова известни. “Бургаски вечери” стана хит на конкурса “Бургас, морето и неговите трудови хора” и спечели първата награда.

– Очаквахте ли, че стихотворението ви ще стане такъв голям хит?
– Не, никога не съм си и помислял даже. То бе едно обикновено стихотворение за мен. Но Иван Коларов го чул, харесал го и направи песен. И най-важното, улучи музиката. Всяко стихотворение си има музика, ако не я откриеш, нищо не се получава.

– Как стана така, че написахте текста за песента във Варна?
– Наистина се случи така, че най-красивата песен за Бургас е написана във Варна. Тогава бях студент по икономика, спомням си, че беше зимата на 1961 г. Тъкмо бях взел три поредни изпита успешно и реших да се почерпя в ресторант “България”. Сега не знам дали още съществува. Седнах там, хапнах, пийнах и докато чаках сметката, надрасках на един лист текста на “Бургаски вечери”. Отне ми не повече от 15-20 минути. Прибрах го в джоба си и нищо повече не съм направил. Заслугата оттам нататък е на други хора.

– Кои хора имате предвид?
– Ами след като я написахме, ни запознаха с Гого и Ева, които първи запяха тази песен. Впрочем малко хора знаят, че преди тях я пееше едно момче – Симеон. Викахме му Монката. Той имаше детски паралич и беше с патерици. Почти не можеше да върви, но пееше много хубаво. Знам, че още е жив и в момента е в Чехия. После Ева и Гого я изпяха на конкурса “Бургас и морето” и тя веднага стана голям хит.

– Какво се случи тази вечер във Варна, когато написахте “Бургаски вечери”?
– Вечерта бях много тъжен. Беше ми много мъчно за Бургас. Чувствах се самотен във Варна. Имах и една любовна история тогава. Като студент имах едно момиче в Бургас, по което много страдах. По същото време се разделихме, впоследствие тя стана жена на мой добър приятел. Сега с нея и съпруга й все още сме добри приятели, но техният брак си е отделна история.

– Как живеете в момента?
– Ами как да живея, както повечето българи. Със съпругата ми живеем в панелен апартамент в комплекс “Славейков” в Бургас. Получаваме по една малка пенсия. Синът ми работи в магазин в града, а дъщеря ми – в “Слънчев бряг”. Общо взето, животът е труден. Парите стигат за храна, но не и за парното и тока.

– Не получавате ли някакви пари за авторски права върху песента?
– Не. Когато песента бе наградена, дадоха някакви пари, по една заплата на мен, на Гого и на Ева, и остана толкова, че да платим една вечеря в Интернационала. Нищо друго не съм получил, а и не искам. Иначе авторското право си е мое, но не мога да търся нищо. Това означава да поставя в шах Ева и Гого да плащат пари, а те не са толкова богати. Защото певците, поетите и писателите нямат пари. Ние сме по хапката и по чашката. Ако днеска получим, утре вече ги няма.

– Ако не пари, какво друго ви донесе тази песен?
– Ами, станах известен поет, хората ме познават, уважават ме – и толкова. Но това всъщност никак не е малко.

– Какво изпитвате сега, като слушате “Бургаски вечери”?
– Не съм по гръмките приказки, но изпитвам удоволствие, че песента е жива и аз съм жив.

– Какво мислите за съвременната музика?
– Ами, слушал съм и рап, и хипхоп, и техно. Щом младите ги харесват, значи са хубави. Аз лично предпочитам старите български шлагери от моето време.

– Какъв е вашият съвет към съвременните попизпълнители?
– Мога да им кажа, че отговорността, която носят, е голяма. Особено на онези, чиято музика се слуша от деца и тийнейджъри. Съвременните певци са еталон на подражание, най-вече от подрастващите, и създават модел на поведение. Затова трябва да са особено внимателни.

– Какво е мнението ви за попфолка?
– Аз не съм критик и не обичам да издавам присъди. Щом една музика се харесва, значи трябва да я има. Значи има потребност от нея. Освен това аз съм за търпимост между изпълнителите на различни стилове музика. Животът е толкова кратък, че не си заслужава да го живеем в постоянни войни. А иначе ценностното остава и годините не могат да го заличат.
– Славата хареса ли ви?
– Славата и популярността са повече за певците и актьорите – онези, които са на сцената. Те не могат да живеят без славата и без любовта на публиката. За поетите, композиторите и писателите известността като че ли не е от такова голямо значение. Поне за мен е така. Е, разбира се, приятно ми, като ме спират и до днес непознатипо улиците и ме поздравяват, засвидетелстват ми почит и уважение. Харесва ми това внимание, но по-важни са истинските отношения между хората – искрената любов и приятелството, които остават за цял живот.

– Вярвате ли, че романтиката и “бургаските вечери” все още ги има?
– Вярвам, че ги е имало преди мен и ще ги има и дълго след мен. Бедността и трудностите като че ли направиха хората по-прозаични, но онези, които отворят сърцата си за романтичната любов, със сигурност ще я намерят. А за бургаските вечери какво да ви кажа, те не може да се опишат, дори не може да се изпеят. Човек трябва просто да ги изживее.

И едно друго стихотворение, смятано от мнозина за не по малко гениално:

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ

Различен и непостоянен,
но винаги един и същ,
аз идвам уморен и жаден,
добър като априлски дъжд.

И търся топлина и рамо,
една приятелска ръка.
И обич ми е нужна само –
да стопли грубата ми длан.

Но в моя малък свят,
където преплитат мислите лъчи,
се разминават ветровете
и мойта съвест не мълчи.

Едва тогава ви разбирам:
аз може би отдавна знам,
че трябва всички да обичам,
пред ужаса да бъда сам!

И от една и съща чаша
със вас да пия съм готов,
макар че нейното приятелство
не се превръща във любов!

Ако някой от вас има други стихове от Иван Ванев ще сме безкрайно благодарни да ги споделите и ще ги добавим в стихосбирката! (пишете комента под поста, благодарим ви предварително)

 

За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати използвайте бутона по-долу: DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ “Бургаски вечери” на Иван Ванев от тук