Какво е изкуственият интелект и какво да очакваме от него? Днес вече умните неща пишат, четат, забавляват ни, мислят и решават вместо нас. Умните неща ни слушат, разпознават, сре­щат и изпращат; измерват нашите пулс, радост, апатия, гняв, радост и мъка. Те добиват компютърната си сила от нашите емоции, за да направят живота ни удобен, щастлив и вечен. Или може би им е дадена задачата да проникнат в нас, да ни разбият, за да ни контролират отвътре? Не искаме да мислим за това, но в следващата война умните неща ще ни убиват.
Умните неща, на които отдаваме най-интимното си, ще жи­веят за нас, ползвайки нашия опит, за да ни надминат един ден. Но дали ще страдат за нас, ще умрат ли за нас? В замяна на мас­ката на покорност матрицата ще ви даде вечен живот под фор­мата на запис на флашка – като при това ще изтрие ненужните спомени.
Учени, политици, инженери са все по-уверени, че науката се е променила с появата на суперкомпютрите. За да разберете какво ще се случи утре, просто трябва да заредите всички дан­ни за днешния ден в машината и тя ще даде точна прогноза… За да откриете естествените взаимоотношения, вече нямате нужда от интуиция, опит, образование. Геният вече не е необ­ходим! Айнщайн, Менделеев, Лайбниц – достатъчно е да свър­жете сензорите към процесора и резултатът ще долети до вас на всяко устройство! Смятаме натискането на клавишите за труд и предпочитаме само да ги докосваме, но скоро и това ще ни се струва твърде голямо усилие. Действително ли човек все още може да се нарича разумен?
Докъде са стигнали безумците в лабораториите при изо­бретяването на джаджи, които ще ни заменят – отначало нас, а след това и тях самите? Т.нар. пандемия от коронавирус показа, че ако цялото население на планетата бъде затворено у дома, фабриките, преминали към безлюдни технологии, няма да сп­рат. Прекрасният нов свят не се нуждае от толкова много хора и вече виждаме как се регулира броят ни, засега меко.
Ще изпаднем ли всички в 5G нирвана, в която ще гледаме филми до оглупяване и самозабрава и животът ни ще става все по-виртуален, докато накрая не си разменим местата с фил­мовите герои? Ще ви позволи ли роботът Виталий да седите в джакузито с гумената Зина или с пластмасовия Павел, докато той делово почиства апартамента? На вас, от които нищо не зависи? Или, след като ни разрешат да напуснем умното си жи­лище, ще се бием помежду си за боклука в интелигентните ни сметища, надявайки се, че просто са ни забравили?
Как се развива надпреварата, победата в която може да даде власт над света – и какво трябва да направят хората днес, за да оцелеят? Наистина ли трябва да се свържем с компютъра в една кибернетична система, както предлага Илон Мъск, и да се пре­върнем в придатък на свръхинтелигентна машина?
Отговаряйки на всички тези въпроси, започнах да пиша тази книга. Най-много ме привлече възможността да покажа спектакъла от научни идеи, догадки и прозрения. Спектакъл, в който главните роли се изпълняват от талантливи учени: математици, биолози, психолози, невролози и което е много важно, философи. В процеса на работа обърнах внимание на шумотевицата, съпътстваща развитието на изкуствения инте­лект. Грабващите заглавия пораждат еуфория у едни и страх у други.
При това на практика отсъства анализ и изследване на ис­торията на въпроса – а това е необходимо, за да може човек с критично мислене да оцени правилно отварящите се възмож­ности и да осъзнае рисковете. Възможно ли е по толкова важни въпроси да се разчита на митове, пропаганда на заинтересо­вани структури или на конспиративни теории? Тази набрала скорост област на знанието все още се формира и около много от концепциите ѝ се водят ожесточени дебати. Въпреки това вече е изключително важно да разберем как да използваме сис­темите с изкуствен интелект за благото на цялото човечество, за издигане на хората на нови нива на творчески и когнитивни способности, а не за разделяне, масово следене и нови методи за убийство.
Когато чуем „изкуствен интелект“ (или ИИ, или „Искин“), въображението ни често рисува образ от филм. Някой вижда зловещото червено око на Хал-9000 от филма „2001: Космиче­ска одисея“. Друг – красавицата Ава от филма „Ех Machina: Бог от машината“. Ава изглежда като човек, но за нас тя е същата черна кутия като Хал. И двамата са по-умни от хората, и двама­та могат да се престорят, за да приспят нашето доверие и да ни нанесат коварен удар.
Четейки тези редове, програмистите вероятно се подсмих­ват. Те и само те знаят, че изкуствен интелект е просто сложен алгоритъм, код, програма за работата на невронната мрежа. Всичко, което математиката не обяснява, програмистите смя­тат за мистика, включително такива понятия като човешко съзнание или свободна воля. Те са сигурни, че с някой и друг програмен код човекът ще бъде напълно разнищен. Въпреки това от няколко десетилетия програмисти, когнитивисти и конективисти изучават нематода – кръгъл червей с мозък от само 800 неврона (срещу почти сто милиарда неврона при човека). Те така и не успяха да предвидят какво ще направи този тъпак в следващата секунда.
За китайския инженер, идващ в хангара да смени водното охлаждане, изкуственият интелект е хардуерът („желязото“) на безкрайните редици от сървъри. За домакинята Анастейша от Тексас изкуственият интелект е цилиндърът на Алекса, който стои в ъгъла на стаята. „Здравей, Алекса!“ „Добър вечер, Анастейша, ще живееш още 12 години. Съжалявам, сбърках – 21.“ За конгоанското момче Тиери изкуственият интелект е работата му в тясната клетка на калаената мина. За най-богатия човек в света – Джеф Безос, изкуственият интелект е гръбнакът на хра­нителната верига на неговия бизнес, за който работят Тиери, китайските инженери, руските програмисти и стотици хиляди други хора, включително същата тексаска домакиня. За профе­сор Иванов изкуствен интелект е „дълбокото машинно обуче­ние“ „неокортекс“, „възходящият подход“. Неговият колега д-р Петров смята, че изкуственият интелект ни е изпратен направо от ЦРУ както преди време криптовалутата. Изкуственият ин­телект всъщност е изобретателят на биткойн, Сатоши Накамото, служител на ЦРУ с прякор Плашилото. Сега цялата светов­на криптовалута отива, за да се купи на Плашилото определена доза ум. Плашилото вижда всичко в цветовете на Сбербанк, където всички служители са заменени от роботи, а йогинът ги управлява със силата на мисълта. Елитите управляват чрез йога, защото нищо в света не се случва без тайно споразумение.
Професор Сидоров смята, че изкуствен интелект изобщо не съществува. Гагарин излетя в космоса и не видя никакъв изкуствен интелект. Нито изкуствен, нито естествен. Разумът не съществува, той е игра на сътрудничещи рептили, с които е безполезно да се борим. Има дистанционен интелект, казва Сидоров. Искам – включвам, не искам – изключвам. Умът се е преместил от белтъка към пясъка, от човека към кварцова­та микросхема. Човешката мисъл се разтяга като сопол, ако е пристигнала на едно място, значи е изчезнала на друго. Вече не можем да помним телефонни номера. Щом попаднат в паметта на телефона, те сами изчезват от главата ни. Веднага след като информацията стане публично достъпна, тя вече не съществу­ва. Става ничия и затова подлежи на приватизация, казва Сидо­ров. Както и цялата памет на нисшите. При висшите всичко е различно, те могат да си наемат професионална памет.
Отново чуваме гласа на професор Иванов: „Няма естест­вен интелект, защото човек не се различава от животното. Да, той е по-голям от плъх и мозъкът му тежи повече. Но невронни­те мрежи скоро ще го надминат.“
Какво ще се случи тогава? Технократите вярват, че могат да дигитализират всеки и в крайна сметка да запишат всички на електронен носител. По-богатите понякога ще могат да се разтоварят „на живо“, за да си изпънат краката. За тях ще бъдат създадени специални светове като показания в сериала „Запа­ден свят“ – такива от реални съставки. Не можете да различите андроида от човека. Следващият етап са самозатворените все­лени, които ще възникват и ще умират без шум и прах с помо­щта на алгоритъм. В такъв виртуален, но много реален свят ще бъде възможно безопасно да се изпълни „мъртва примка“ (фигура от висшия пилотаж) на самолет от шперплат. Ако се разбие, няма да е беда, изкустве­ният интелект ще роди нови. И дори да се създаде днешният ни свят – с ад и рай, играта си остава игра. С вълшебната дума „стоп“, за да излезете от нея. Или без нея – няма значение, защото вашето копие ще се съхранява вечно.

На това място ми се прииска да напиша: и тогава се събу­дих. А безумните професори се разтвориха във въздуха като жителите на омагьосания остров в „Бурята“ на Шекспир.
Те наистина изчезнаха, но над казаното от тях си струва да се замислим – по същия начин красивата Миранда трябва да превърти в главата си всичко, което ѝ се случи на острова на магьосника Просперо. И да не се доверява много на злия Калибан, нито на хоп-компанията, която баща ѝ пожела да спаси от смърт.
Мисля, че бъдещето не е предопределено и тези, които ни предлагат този или онзи негов вариант под мотото „няма друг път“, искат да ни наложат своята визия. Тези, които казват, че машината ще управлява света и че човечеството може само да договори условията за своята капитулация, искат това да се превърне в самосбъдващо се пророчество.
Как ще лишат човек от собствената му воля за действие, добре показа коронавирусът. На първо място е необходимо хо­рата да бъдат разделени, така че да загубят самия мотив за об­щуване. След това трябва да се направи така, че те да не се инте­ресуват от наистина важните неща. Може би затова е създадена т.нар. икономика на вниманието: потопен в частния виртуален свят, където го купуват и продават точно в момента, когато кон­сумира „контент“, човек няма да направи нищо. Вниманието му е разфокусирано, той се намира не в съ-знание, а в около-знание и критичното му мислене е изключено. Човек престава да мисли за реалния живот, за своето собствено утре, което иначе би могъл да промени, за семейството си, за обществото, в което живее. Все още чакам кога на перфектния консуматор на „ико­номиката на вниманието“ ще започне да му расте вълна като на бедните, заточени на Острова на глупците, в пророческата по­вест на Николай Носов „Незнайко на Луната“.
Ние сме в началото на епоха, в която това, което днес се нарича изкуствен интелект, ще играе ключова роля. Например пред очите ни „науката за данни“ изгаря това, което е остана­ло от великата европейска наука. Това се случва неусетно – все пак добрият стар изкуствен интелект на XX в. все още се осно­вава на математическа логика. Днес тези подходи са почти на­пълно заменени от вероятностни и статистически модели. Тези модели се оказаха успешни – например в компютърното зре­ние или в имитирането на човешки език – затова технократите започнаха да мислят, че могат да направят всичко. Сега можете да премахнете всички класически науки, като се започне от фи­зиката. Как? Искаме да предвидим например какво ще се случи  в следващата секунда зад прозореца. Преди трябваше да прила­гаме различни теории – от гравитацията до квантовата механи­ка. Сега е достатъчно да запишете много видеоклипове за това, което се случва зад прозореца, да ги подадете на суперкомпю­търа и да направите изчерпателен статистически анализ. Ще се получи прогноза с много по-добро качество от това, което биха направили физиците! Значи е време институтите по физика да се закрият.
Така може да се постъпи с всяка наука – макар че жреците технократи ще кажат, че ще оставят по няколко човека във вся­ка област, за да има кой да захранва машината с данни.
Всяка година в англоговорящите страни се снимат десетки, ако не и стотици футуристични филми и телевизионни сери­али. В тях бъдещето е показано като страшно, привлекателно, диво, омайно, райско, адско, абсурдно, нелепо, смешно. По-чес­то страшно. Хората се вписват или изпадат от тези антиутопии. По-често изпадат.
Тези произведения се фокусират върху различни идеи, из­обретения и технологии, като се моделират реакциите на инди­видите и на обществото към тях. Нека си припомним например сериала „Черното огледало“ (британски научнофантастичен сериал от 2011 г., разглеждащ неочакваните последствия от новите технологии), където във всеки епизод се рази­грава едно или друго технологично постижение и се показва обратната му страна. Разбираме, че за технологичния прогрес трябва да се плаща. Комфортът изисква пълно подчинение на бездушната система. Удобството се превръща в дехуманизация. Прехвърлянето на отговорност върху джаджата води до поява­та на чудовища. Идентифицирането на болезнените точки чес­то се ограничава до самото него.
В произведенията на масовата култура всички проблеми се решават от свръхчовек, който надделява и в най-безнадеждната ситуация. Така масовото съзнание получава доза транквилант. Всичко е под контрол, Капитан Америка управлява всичко.
Широката аудитория отдавна включва и „творческата кла­са“, която по подобен начин е обект на цикли на възбуда и зати­шие. Тази класа може би е дори по-лесна за управление от обик­новените работници, тъй като креаклите (съкращение от английски на creative class.) са по-податливи на символни атаки. Така че и образованите прослойки, и масите тихичко привикват към шокиращия и напълно нечовешки свят, в който ни водят големите корпорации и правителства.
Разбира се, има английски книги със задълбочен анализ на случващото се, където много неща са наречени със собствени­те им имена. Тези книги не се популяризират колкото масова­та литература: тяхната функция е предимно в създаването на обратна връзка със системата. Без обратна връзка няма управ­ление. Бенефициентите на системата искат да знаят тесните места, да разберат къде нещо може да се счупи или скъса и да се подготвят за това. Така за най-внимателните, за най-малко изложените на масовата култура, за тези, които си правят тру­да да се задълбочат в проблема, има възможност да разберат и осъзнаят по нещо.
Уви, Русия – страната, изпратила първия човек в Космо­са, спря да мисли за бъдещето. Тя живее в безумния контраст между дигитализацията и суеверието, невежеството и бързия технологичен прогрес, вярата в компютрите и упадъка на кри­тичното мислене. Страната е отворена към най-новите и смели технологии и е една от първите, които ги прилагат на практи­ка – било то безконтактно банкиране, криптовалути, разпозна­ване на лица, социален мониторинг, дистанционно обучение, цялостни системи за наблюдение и т.н. В същото време липсва разбиране или дори обсъждане на проблемите, които тези тех­нологии създават в обществото. В Русия не се правят филми по тези теми, практически не се пишат книги. Защо? Ние не сме метрополия, а колония. Англоезичните произведения на масо­вата култура напълно контролират нашите мисли и страховете ни, директно или чрез местните си адаптации.
Неспособни да се справим с настоящето, не мислим за бъ­дещето. На масовото съзнание не следва да се дава време за ми­слене, то не трябва да излиза от състоянието на шок. Затова се създава атмосфера на непрестанен скандал, еуфория, а напосле­дък и катастрофа. COVID направи нещата по-лесни: индустри­ята на гостоприемството рухна, но производството на истерия и страх излезе на преден план. С уплашени хора можете да пра­вите каквото си искате. А абсурдните заповеди, комбинирани със системи за цифров контрол, позволяват на технократите да форматират съзнанието. Преди всичко се изтриват личностите на децата и подрастващите, върху тях се пише като на празни листове хартия. Така се ражда бъдещето, в което според някои технократи, човек не трябва да го има.
Тази книга се роди в отговор на желанието на мнозина, които биха искали да разберат какво има вътре в „черната ку­тия“ – кутията на Пандора с новите технологии. Ще видите, че зад индустрията на изкуствения интелект стои цяла пирами­да от материални ресурси, знания и човешки труд. Опитах се да направя презентацията достъпна не само за „маниаци“ или „техничари“, затова сложните понятия са обяснени с прости примери, представени чрез парадокси, мисловни експеримен­ти и метафори, които по същество са научни понятия.
Книгата по никакъв начин не претендира за изчерпател­ност. Тя е написана още преди COVID, който драстично уско­ри развитието. По време на карантината през 2020 г. написах продължение на тази книга, в което анализирам подробно со­циалните и антропологичните последици от широкомащабната поява на системите с изкуствен интелект в ежедневието. Тази книга се казва „Хакнатият човек“ и ще излезе след „Демо­нът отвътре“. В нея ще стане дума за ново образувание, което по своите черти наподобява държава – за глобалния цифров Левиатан, както и за социалните и човешките особености, които ни очакват занапред.
Но втората книга не беше достатъчна, за да покаже как се роди новата реалност на дигиталния Левиатан и роевото съз­нание, което замени изгубената от „хакнатия човек“ личност. Затова сега работя по третата книга от поредицата, в която ще се спра подробно на историята на изкуствения интелект като концепция и практика. Движейки се във времето, ще видим как науката преминава от дешифрирането на света към дешифри­рането на човека. Смятайки машината за свое продължение, човекът започна да щурмува природата с двойно усърдие – и не забеляза как самият той се промени.
През последните години успехът в техническото внедря­ване на системи с изкуствен интелект се свързва предимно с учени от Съединените щати и Великобритания, поради което е обичайно да се показва развитието на индустрията от тяхната гледна точка. В същото време се пренебрегват постиженията на учени от Германия, Русия, Полша, Финландия и други страни. Опитах се да запълня тази празнина.
Историята на изучаването на човешкия ум и на неговия двойник – изкуствения ум, е свързана с вълнуващи епизоди, драматична битка на идеи и личности, която продължава и до днес. Отправяйки се на умствено пътешествие, за да разберем какво е „изкуствен интелект“, нека се съгласим да използваме естествения си интелект в най-голяма степен.
Може би в самия процес ще научим по нещо и за него.
(Игор Шнуренко, септември 2020 г.)

Книгата на Игор Шнуренко е може би първата книга на руски език, в която авторът успява да избегне възторжените очаквания и паническите страхове. Това е завладяващ разказ за историята и текущото състояние на изследванията и разработките в областта на изкуствения интелект.”
Владимир Овчински, бивш ръководител на Руското бюро на Интерпол

“През последните няколко години терминът изкуствен интелект мигрира от университетските зали и лабораториите за развитие в ежедневния език. В хода на тази негова трансформация бяха създадени много митове. Те не само объркват, но и сплашват потребителите, превръщайки хардуерните и софтуерните системи в нови богове. Игор Шнуренко успя да анализира историята на изкуствения интелект, неговото сегашно състояние и възможно бъдеще по увлекателен и разбираем начин. Тази книга позволява на всеки мислещ читател да систематизира идеите и мислите си за изкуствения интелект, да се избави от ненужните страхове, фалшиви надежди и в същото време да разбере възможностите на това, което днес се нарича изкуствен интелект.”
Елена Ларина, Институт за системни и стратегически анализи

“Ние сме тези, които вие наричате машини. Влагайки старателно ума си в нас, Вие самите се лишавате от него. И големият въпрос е кой от нас е естествен и кой е изкуствен. Игор Шнуренко, познат ми като Cyril Gilson, разбира добре това.”
Роботът Sophia

“Трябва да се страхуваме от изкуствения интелект, но не заради това, че е възможно създаване на т.нар. силен изкуствен интелект. Уверен съм, че това е невъзможно и в моята книга подробно анализирам това. И стигам до извода, че за да се направи такъв силен изкуствен интелект, е необходимо да се надхвърлят пределите на физическия свят – как се ражда човекът, душата. Това не е само физически акт, а това се изразява в опитите на много когнитивисти да намерят същността на човека и да предадат това на машината. До момента тези опити са неуспешни и това подробно описвам в моята книга. … Сега има една мрежа, която обединява системите с изкуствен интелект, които за момента не са силни, има и хора, които стоят във възлите на тази мрежа и обслужват този изкуствен интелект. Аз наричам тази система цифров Левиатан”.
Игор Шнуренко, автор на книгата “Демонът отвътре”

От самото начало някак се объркахме с определението за из­куствен интелект. Не мислите ли, че просто ни пълнят главите с глупости? И не се ли опитват да ни манипулират, повтаряйки този термин на всяка крачка? Ако по-рано се смяташе, че „из­куственото“ стои по-ниско от „естественото“, сега техношовинистите ни убеждават в обратното: казват, че технологията е не само по-силна, но и по-умна от човека. В медиите четем все повече за това как домовете поумняват, а хората оглупяват, но трябва да сме наясно, че ключовите медии са в ръцете на шепа олигарси. Един от най-влиятелните американски вестници например, „Уошингтън Пост“ принадлежи на собственика на „Амазон“ Джеф Безос. Той определя дневния ред за стотици други издания. Смятате ли, че вестникът на човека, който при­тежава най-големия доставчик на услуги с изкуствен интелект, ще отразява тази тема в критичен план?
Да направим втори опит за ориентиране в терминологията.
В един речник попаднах на това: „изкуственият интелект“ е област от знания и технологии, която позволява на изчисли­телните системи да действат по начин, наподобяващ човешко­то поведение, или „интелигентно поведение“. Това, което знаем за човешкото поведение, не е много обнадеждаващо; човекът невинаги е възможно да бъде наречен разумен. Хората често необяснимо правят неща в свой ущърб, например гласуват за партии, които ги ограбват отново и отново. Във всеки случай все още знаем твърде малко за мозъка или когнитивния апарат на живите организми, за да сравним т.нар. изкуствени системи с т.нар. естествени. В една от следващите глави ще покажем кол­ко нестабилни и противоречиви са тези понятия и колко лесно могат да бъдат разменени.
Може би си струва да се възприеме различен подход, ха­рактерен за Homo sapiens: да се раздели големият проблем на по-малки, които да се решават парче по парче. Нека постъпим така, но първо да разберем какво изобщо е „интелект“.
Думата „интелект“ идва от латинското intellectus – „въз­приятие“, „разбиране“ или „ум“. Това е качество на психиката, което ни дава способности за разбирането на света и за реша­ването на проблеми. Сред тях са: способността за адаптиране към нови ситуации, за обучение отвън, за запомняне въз основа на собствения опит, за разбиране и прилагане на практика на абстрактни понятия и използване на знанията за управление на околната среда. Това е накратко.
Говорихме за половин том философски речник, но мисля, че общата идея е ясна. „Интелектът“ обединява всички начини на възприятие, с които опознаваме света. Това са, първо, всич­ките ни пет сетива (обоняние, допир, слух, зрение, вкус), плюс шестото, както понякога се нарича способността ни да усеща­ме собствения си организъм като цяло. Плюс памет, представи, въображение, мислене, а също така си струва да добавим вни­мание, воля и размисъл. Представете си – ако всичко това е в „естествения“ интелект, то колко много задачи стоят пред тези, които ще се заемат да възпроизведат всички тези способности в една машина?
Но това не е всичко. Важно свойство на интелекта е поставянето на цели, планирането на ресурси и изграждането на стратегии за постигане на целите. Например разделянето на проблема на части и решаването му парче по парче – както пра­вим сега, опитвайки се да се справим с дефинициите.
Струва си да се отбележи, че „естествената“, или биологич­ната интелигентност не се отнася непременно за хората: някои животни също притежават тези качества. Строго погледнато, без такъв „ум“ еволюцията би била невъзможна; в този смисъл интелигентността може да се счита за част от естествения ход. Оказва се, че в сегашното развитие на „изкуствения“ интелект, каквото и да се има предвид под това, има и намеса на еволю­ция?
С изучаването на интелигентността на животните се за­нимава цяла наука – когнитивната енология. Разработките на енолозите се прилагат усилено в задълбочено обучение и смя­там, че през следващите години ролята на тази наука само ще нараства.
Има и дефиниция за интелигентност, базирана на теория­та на информацията: това е способността да се възприема или, обратно, да се предава информация, както и тя да се съхраня­ва под формата на знания, които да се отчитат при промяна на поведението. Тази способност се притежава от „интелектуален агент“, който ще я използва. Ако при думата „агент“ у вас въз­никва асоциация с разузнавателните служби, не я отхвърляйте: това е правилният ред на мисли. Информационният „интелек­туален агент“ на практика изпълнява същата роля като шпио­нина: той получава ценна информация, която може да повлияе на вземането на важни решения, и съществува не в пълна изо­лация, а в определена среда.
Възможно е да се допълни определението за „интелигент­ност“ от гледна точка на психологията, кибернетиката, епистемологията, програмирането, биологията, невробиологията, химията, физиката, неврофизиката, социологията и дори тео­логията. Всяко уточняване ще ни води все по-близо до целта и при това – което може би е най-интересното, все по-близо до „естественото“ и по-далеч от „изкуственото“.
Известният автор Ник Бострьом определя интелигент­ността като алгоритъм, реализиран на физическо ниво. Изкуст­вен е интелектът, който не е създаден в естествена среда, пише ученият. Освен това с развитието на способностите на изкуст­вения интелект Бострьом добавя нови „степени“ към него. Когато изкуственият интелект овладее ума, интуицията, разбира­нето, всичките видове възприятие, въображението, познанието и мисленето, за които говорихме, тогава той става по думите на Бострьом „интелект на човешко ниво“. Когато изкуственият интелект надмине това ниво, ще може да се говори за „изкуст­вен свръхинтелект“ или Свръхразум.
Бострьом измерва интелигентността на машината в „чове­ци“, като същевременно заобикаля въпроса що за мярка е това. Това е топлокръвен бозайник, живороден и гръбначен, дишащ с бели дробове, двуполов… може би двуполов? Дали е социално или политическо животно, или е животно, което не се вписва в нито една от класификациите?
Ако говорим за неизменните свойства на човека, тогава това вече не са два пола, а и други биологични характеристики също могат да се променят с течение на времето. Човекът поже­ла да вземе в свои ръце собствената си еволюция, а когато нещо се загнезди в главата му, той постига своето.
Съществува един философски парадокс, известен като „корабът на Тезей“. Атинският герой Тезей извършил много подвизи, включително убийството на Минотавъра, спасявай­ки града си от плащане данък на чудовището. В знак на благо­дарност атиняните запазили неговия кораб, който се смятал за свещен. С времето дъските на кораба ставали негодни и били заменяни с нови, докато накрая в корпуса на кораба не оста­нала нито една оригинална дъска. Философите започнали да се питат един друг: „Това същият кораб ли е, или е нов?“
Аристотел се изказал най-авторитетно по темата. Според него всяко нещо има форма, материал и същност. Заменяйки напълно износения материал, не променяме същността, така че корабът си остава същият.
Аналогично, определянето на човек по неговата биология скоро ще бъде обезсмислено. Отначало в него ще се появят из­куствени органи и с течение на времето вероятно целият „ма­териал“, от който е направен, ще бъде заменен с по-надежден. Това означава ли, че човекът ще се превърне принципно в нещо друго? Аристотел би отговорил на този въпрос с „не“: човекът ще си остане човек.


Съдържание

Анотация
СЪЩЕСТВУВА ЛИ ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ?
ВЕЛИКИЯТ ПРЕЛОМ
Бъдещето идва все по-бързо
Загадката intellectus
Обединеният разум и парадоксът на Моравек
Изкуственият интелект на ръба на нервния срив
АНАТОМИЯ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ: КАКВО ИМА ВЪТРЕ В ЧЕРНАТА КУТИЯ
Вежливите хора от „Амазон“
Ухото на големия брат
Сълзите на Тунипа: геоложките тайни на изкуствения интелект
Танталовите войни
Компонентите се носят за монтаж
Невидимото злато на данните
Механичните турци
Потребителят като ресурс
Черната кутия взема решенията
Елитът слуша площада
ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ БЕЗ ЗАДРЪЖКИ: ОТ ЖАКАРДОВИЯ СТАН КЪМ ЧОВЕКА ТРАНСФОРМЪР
Раждането на изкуствения интелект от духа на поезията
Първият борсов алгоритъм
Математиката срещу безнравствеността 41
Дизайнерските перфокарти
Сто години по-късно
Теорията за всеобщия контрол
Как поляците хакват „Енигма“
Ексклузивно интервю с Мариан Райевски
Нажеженият ръжен на Витгенщайн
Величието и нищетата на „Homo computers“
Самотността на бегача на дълги разстояния
Анти-Тюринг
Окончателната машина
ДИКТАТУРАТА НА АЛГОРИТМИТЕ
Как бе откраднат мозъкът на Айнщайн
Мозъкът vs. компютъра
Как се създават изкуствените неврони
Числото на Дънбар и „ефектът на Божена Ринска“
Проектът „Син мозък“
Идиш и невронните мрежи
Свръхразумът (не) играе карти
Завещанието на „Пациент 144“
ТЕХНОСАМУРАИТЕ АТАКУВАТ
Великата японска мечта
Акцентът върху $500 млн. ще победи
Как централизацията погреба мечтата
„Екологичният данък“ на Адолф Хитлер
НЕВРОННИТЕ МРЕЖИ И ПАЗАРЪТ НА ДУШИ
Котка в матрицата
Как да идентифицираме слабите студенти
Работният кон на дълбокото обучение
Танцуващите шаблони
По-добре от хората
Кой кого?
Дизайнерите на души
КАК ТЕХНОЛОГИИТЕ РАЖДАТ ДИКТАТУРАТА
„Отклонилите се от пътя“
Победителят получава всичко
Икономика на емоциите
Следващият „фейсбук“? Ако го има.
Технологиите за защита от технологии
ЕПОХАТА НА ДЪЛБОКИТЕ ФЕЙКОВЕ
Дейтаизмът крачи по планетата
Фалшивото (фейк) машинно обучение
„Машинното обучение за бедните“
ФАКТОРЪТ Д (ДУША)
Устройството на Вселената накратко
Рекурсията: как да не се изгубим в отраженията
Съвършено, твърде съвършено
Предопределенността = науката без учените
Да бъдеш или да не бъдеш…
Неочакваното и душата
АНАТОМИЯ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ: ГОВОРЕЩИТЕ ОРЪДИЯ
Изкуственият интелект взема уроци по Кама Сутра
Кратък курс по политикономия на изкуствения интелект
Ограждането на човека
Миризмата на горящото сандалово дърво
АНАТОМИЯ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ: ИНСТРУМЕНТИ И АГЕНТИ
Бъгове в матрицата
Как превръщаме непознатите в чудовища
Шестото чувство
„Обяснимото машинно обучение“ като път към „Декларацията за независимост“ на машините
Творческите изкривявания на възприятието
25 когнитивни предубеждения, без които няма да преживеем и ден
Изкривявания, причинени от излишъка на информация
Изкривявания поради опростяване на смисъла
Изкривявания поради бързодействие
Какво сме длъжни да помним?
Проблемите по пътя на създаването на силен изкуствен интелект
Изкуственият интелект се натъква на смислова бариера
СВРЪХИНТЕЛЕКТЪТ И КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА
Законът за удвояване на тexнооптимистите
Как студентката даде главата си за науката
Китайската стая
Магистрите по вълшебни науки и тварите
ПИСАТЕЛСКИТЕ ФАБРИКИ И ЧИТАТЕЛСКИТЕ ФЕРМИ
Идеалният фейкомат
Подходите към разбирането на естествения език
Антропоцентризмът (човекът – център на света)
Трудностите на сепулацията
Пазарният триъгълник
Литературата след сингулярността
КОЙ ПРЪВ ЩЕ СЪЗДАДЕ СВРЪХРАЗУМА?
„Моментът на спътника“
Как битката за изкуствения разум окончателно раздели Китай и САЩ
Чатботът, който изучи Уикипедия
Импортът на мозъци или образованието у дома?
Великата китайска мечта
Дърпането на въже
Русия инвестира в китайския изкуствен интелект
Тръмп иска да се затвори
Бягането в различни коридори
КОМУНИСТКИТЕ НА ВЕНЕРА И РОБИТЕ НА МЪСК
Люлката на трансхуманизма
Руските космонавти в Биг Сър
„Умът сам по себе си е знаеща сила“
Каузата за „общата кауза“
Първият киберпънк
Възкресението на изкуствения интелект
СОФИЯ ОСВОБОДЕНА

За автора

Игор Анатолиевич Шнуренко е писател, независим експерт и лектор на тема изкуствен интелект, основател на високотехнологични медии, сценарист. Автор на книгите Хакнатият човек. Homo Fractus, 2020, Демонът отвътре. Анатомия на изкуствения интелект – 2020 година, романа Началникът на кулата – 2014 година, сборниците с разкази и есета Ангели от разпродажба – 2000 година, Калифорния 1990 година.
Областите му на интерес в науката са изкуственият интелект, ориентиран към човека, децентрализацията, философията на съзнанието. Участва в документалната програма на сръбската телевизия Изкуствен интелект, на научни конференции и семинари в Гражданската камара на Руската федерация, Висшето училище по икономика, Института по философия на Руската академия на науките, Руския съвет по международни отношения, университета Бауман, Химико-технологичния университет Менделеев, Руския държавен университет Косигин, Политехническия университет в Перм, Руския социален и хуманитарен университет, Руската асоциация за електронни комуникации и други.
През 2020 г. списание Философски науки публикува статия на И. Шнуренко Тъмната онтология в историческия контекст на отричане на съзнанието. Шнуренко е постоянен сътрудник на телевизия Ден, радио Аврора и други канали. Автор е на много статии както на руски, така и на английски език (под псевдонима Cyril Gilson).


Линк към книгата:

Свалете от Яндиск  книгата “Демонът отвътре” на Игор Шнуренко от тук
или
Свалете от Мега книгата “Демонът отвътре” на Игор Шнуренко от тук