Дигитални истории – Георги Караманев

Posted on 05/06/2025

by book

Tехнологии

Бъдещето вече е тук.
Идеи, за които фантастите мечтаеха, а всички ние смятахме за магия, се претворяват в реалността. От нас зависи как ще ги използваме.
Технологиите променят живота ни толкова бързо, че нямаме време да се запитаме – какво следва?
Къде остава човешкото в един свят на единици и нули?
Докъде ще ни доведе възходът на изкуствения интелект?
Как новите медии и форми на общуване променят начина, по който мислим и възприемаме света?
Може ли да постигнем безсмъртие с помощта на компютрите… или обратното, да намерим края си като вид?

„Дигитални истории“ на журналиста и програмист Георги Караманев ще се опита да даде отговор на тези и много други важни въпроси на ясен и разбираем език, но най-вече ще се постарае да ви накара да се замислите. Защото дори образът на утрешния ден да зависи все повече от технологиите, бъдещето на света зависи само от нас.

Дигитални истории се появяват в сайтa https://karamanev.me всеки вторник и петък вече две години и половина. Текстове за това накъде ни водят технологиите, истории на хората, които са създали днешния технологичен свят, рисуват бъдещето, или пък просто… си струват като истории.
Именно така се ражда сборникът „Дигитални истории“. По идея на отговорния редактор Мирослав Александров в книгата, издание на „Сиела“, са събрани 32 истории – по 4, отговарящи на всеки от 8-те големи въпроса. Два текста, свързани с технологичното развитие и две необикновени истории.

Технологиите променят живота ни толкова бързо, че нямаме време да се запитаме – какво следва?
Къде остава човешкото в един свят на единици и нули?
Докъде ще ни доведе възходът на изкуствения интелект?
Как новите медии и форми на общуване променят начина, по който мислим и възприемаме света?
Може ли да постигнем безсмъртие с помощта на компютрите… или обратното, да намерим края си като вид?

Ето кои са 8-те теми на книгата:

1. Къде се озовахме?

За да е ясно кой съм аз и как рисувам гледната си точка, започвам… със своята история. А после навлизаме в дълбоките води.
На технологиите дължим възможността да си говорим тогава, когато няма как иначе. Почти всички днес общуваме много повече он- отколкото офлайн, с всички последствия, които произтичат от това.
После се роди, с всичките си неочаквани и изумителни умения, Негово величество ChatGPT – платформата, която ни показа докъде сме стигнали в областта на изкуствения интелект. Но какво точно представлява той, какви са важните неща, които ни показа? Що за човек е „татко“ му Сам Алтман, от чиито решения зависи бъдещето на този тип технологии?
Тук се задава и още една голяма тема. Вече сме в бъдещето, в което алгоритмите буквално могат да четат мисли. Но не значи ли това и… краят на свободата?

2. Кой стои отсреща?

„Когато нещо е безплатно, стоката си ти“, казва един мъдрец от дигиталните времена, които идва със своето жизненоважно послание.
Как така социалните мрежи ни отведоха в света на разделенията? На враждуващи фракции, които понякога приличат повече на футболни агитки. На групи, които все по-трудно си говорят.
Как да продължим нататък, след като се води все по-ожесточена битка за вниманието на всеки от нас?
Интернет се появи като неочакваната възможност да си говорим, без някой да стои по средата. Да обсъждаме онези неща, които са ни истински важни. Да споделяме важните лични новини с най-близките ни, да създаваме платформи, чрез които да си говорим. А после… много неща се объркаха.
Но има ли рецепта да започнем да си говорим отново? Защо е толкова важно да излизаме от балона на филтрите? И защо данните, които оставяме след себе си онлайн… ни превръщат в идеални жертви на манипулация?

3. Ще творят ли компютрите?

Когато започнах с този сайт, идеята алгоритмите да генерират смислен текст звучеше като фантастика.
Днес изкуственият интелект твори в най-различни области, без глаголът изобщо да е пресилен. Но кой е в този случай авторът? Къде минава пределът на възможности на този тип технологии?
Още един голям въпрос: кои са хората, от които зависи технологичното утре? Ще надникнем в невероятните истории на поколенията технологични лидери – от Бил Гейтс до Сам Банкман-Фрийд, от Линус Торвалдс до Виталик Бутерин.
Днешният свят дава огромен шанс за това да се раждат идеи, които да рисуват бъдещето. Ще полетим с шеметната история на двама братя, която започва с въпроса как да закарат тенекия сирене на Запад и завършва с… революция в начина, по който се доставят стоки по света.
Проклятие или късмет – факт е, че живеем в невероятни времена!

4. Къде отиде истината?

Ти си това, което четеш!
Сайтът „Дигитални истории“ се появи с големия въпрос как ще изглеждат следващите източници на информация, адекватни за днешния ден. Медиите в познатия им вид необратимо губят състезанието за вниманието ни, изправени в неравна битка с всеки друг обитател на фийда. Докато алтернативните информационни авторитети се появяват, за да покажат, че има и друг подход.
Как ще изглеждат средствата за информиране на бъдещето? Дали не се задава последната битка за истината, от която може да зависи какво очаква всеки от нас?
Алгоритмите срещу журналистите. Влогърите срещу публицистите. Инфлуенсърите срещу фактите. Къде се срещат и къде се разделят нишките на начина, по който днес се снабдяваме с информация?

5. Готови ли сме за момента, когато технологиите ще уподобят човека?

Ако говори като пате, не можеш да бъде различено от пате, значи… е пате? Така ли е с творенето, най-важното човешко умение? Ако алгоритъмът не може да бъде различим от човек, ако се държи като човек…
Няма нито едно изкуство, което да не е подложено на огромно съмнение от напредъка на генеративните технологии.
Ще пише ли по-добре алгоритъмът от човека? Ще има ли смисъл и човекът да продължи по този път?
По всичко личи, че се задава времето, в което ще бъде все по-трудно да различим създаденото от алгоритмите от човешкото, действителното от илюзорното. Какви могат да бъдат реперите ни? И дали това няма да промени завинаги отношенията дори… в семейството?
Къде се ражда магията на изкуството и творчеството, готови ли сме за момента, когато изкуственият интелект ще ни изпревари?
Не сме. А е време да бъдем.

6. Какво къкри в гърнето от следващи технологии?

С идването на ChatGPT погледите се приковаха към генеративните модели, докато в същото време има много други технологични направления, стигнали до решителен момент. Носещи потенциала да променят обществото и ежедневието ни.
Роботиката в комбинация с изкуствения интелект напредва, за да създава нови парадигми.
А също – за да навлезе все повече както в ежедневието ни, така и в безброй други области.
Шума около блокчейн затихна, докато в тази област все още се крият много решения.
Кои ли са другите направления, останали в сянка? Дали не се приближава моментът, когато всеки от нас ще може да се свърже с мрежата директно, без да има нужда от компютър?

7. Ще вярва ли ИИ от бъдещето… или ще иска да бъде Бог?

Ог динамиката на технологиите продължаваме към ефимерния и абстрактен свят на философските идеи. Дали докато се чудим как алгоритмите могат да рисуват толкова успешно… няма да се окаже, че те са минали на нивото на много по-високите идеи?
Ако изкуственият интелект напредва, ако Законът на Мур не спре да се изпълнява и изчислителната мощ на компютрите продължи да расте експоненциално, заедно с реалните им възможности… дали не е време да се подготвим за нещо по-голямо?
Толкова голямо, колкото да промени хода на развитие на всяка цивилизация…

8. Накъде отиваме?

Когато поредният технологичен пробив е само въпрос на време, докато войните продължават да са неизбежно явление и ядрената опасност още е тук, е дошъл моментът за отрезвяващи въпроси. За това да проверим колко добре са се справили в предвижданията си хората от миналото. Ще дадем думата на познатия на малцина писател Иван Попов, който предизвести бъдещето на хакерите на човешките души.
„Реалното бъдеще е не това, към което се стремим, а онова, срещу което се борим“, пише футурологът физик. „Значи то ще настъпи не непременно в най-развитите части на света, а там, където не успеят да отсекат пуснатите от него пипала.“
Ще завършим отново с онова, което ни прави хора. С историите, които ни осмислят. С личностите, които рисуват утрешния ден и тези, които би трябвало да го правят. Ще насочим поглед и към звездите, позабравени с мъдрата си светлина на фона на тази от екраните…

Допълнителните линкове към темите от книгата, които нарастват всяка седмица, ще намерите на https://karamanev.me/kniga
Приятно четене!

По какво си приличат писането на код и на книга?
Много аргументи съм чувал и в двете посоки – дали писането на код е творчество, или инженерна работа. Почти толкова, колкото по споровете дали ще ни вземе хляба AI. Някак в нашия бранш често разговорите стигат до бинарното, до крайностите, до увереността, че си прав, а всички други са в грешка, защото…
Нюансите ги има повече в писането на журналистически или литературен текст, казвам го след две книги – имам и роман, и разкази, и след доста писане, четене, осмисляне и на код.
Двете са еднакво „човъркащи“ мозъка, интересни, провокиращи, вглъбяващи занимания. Освен това, се редуват по перфектния начин – когато забия в кода, ми помага да сменя посоката на мислене, а на фон, някак си, идват и решенията.
И двете – писането на код и на текст, могат да са изкуство, мисля си. А и двете са много важни за света, в който живеем и още по-важни – на фона на всичко, което се задава… Това ми е краткият отговор, дългият включва 32 истории, които май също не дават бинарни отговори. Но пък, надявам се, помагат да се замислим за доста важни теми за всеки от нас…

— интервю с Георги Караманев

Всеки човек е безценен. Да, и във философския смисъл, но още повече – в бруталния, от гледната точка на днешния онлайн свят. След като се озовахме в информационната ера, някак изненадващо, най-важна се оказа не информацията, която достига до нас, а тази, които ние оставяме. Макар че рядко си даваме сметка.

„Ако нещо е безплатно, стоката си ти.“ Сигурно сте виждали това съждение в мрежата, а то е безкомпромисно точно.

Как стигнахме дотук? Защо днес никой от нас не се интересува от информационната следа, която оставя? Каква е цената ѝ?
На кого ли му пука за мен, че да си струва да крия кога ходя до магазина, дали съм лайкнал статуса на колежката, какво е било последното ми търсене в мрежата?!
Честно казано, и аз продължавам да се водя по същата стадна логика. Погледнато от перспективата на бъдещето обаче, това може би е една от най-големите грешки, допускани от всички ни. Въведени в спорове за и против ваксините/мерките срещу тях/любимия ни политик/отбор/бельо… всички заедно създаваме продукт, който може да ни променя и… дори по-лошо: грубо да ни манипулира.
По един или друг начин всяка наша стъпка в интернет предопределя бъдещето ни.

Днес, щом се озовете дори в най-мухлясалия, забравен от света сайт, ще ви се покаже досадното прозорче, което ще затворите още преди да сте прочели, че става дума за прословутия GDPR и защитата на личните данни. Системата, въведена от Европейския съюз, се оказа лицемерно и неефективно решение по темата, което даже задълбочи проблема. Превърна го във формалност, защото надали повече от 1 от 10 потребители ще ви каже, че знае какво изобщо гласят правилата на регламента. Едва ли дори 1 от 100 би имал времето да чете дългия списък от информация, която се съгласява да бъде съхранявана за него в даден сайт.

Точно както се случваше едно време, когато програмите се инсталираха, вместо масово да ги ползваме онлайн. Скролваш, съгласяваш се и това е. Google пази историята на абсолютно всяко ваше търсене, всеки досег с мрежата от първия момент, когато сте влезли в своя профил…

Ти не си клиент на интернет гигантите, ти си техният продукт.
Социалните мрежи са по-лоши от цигарите. Цигарите не те карат да деградираш. Убиват те, но все пак си оставаш ти.

Едва ли ще повярвате, че тези думи принадлежат на един от пионерите на днешния дигитален свят. Джарон Лание популяризира термина „виртуална реалност“ и създава концепцията за аватарите. Един от първите технологични милионери днес се е превърнал в предостолепен гуру с широки дрехи, двуметрова раста прическа и задължителен набор от екзотични музикални инструменти. Можете да го видите да говори срещу интернет света, в който живеем, на всякакви конференции – от срещите в Давос до ТЕД.
Пътят му се преплита с личности като Ричард Файнман, Маршъл Маклуън, Анди Уорхол. Дълго време е на върха на славата, на „ти“ е със Стив Джобс, Сергей Брин и Бил Гейтс. Лично, само за един следобед, показва пионерните си очила за виртуална реалност на Далай Лама, Ленард Бърнстейн и Тери Гилиъм. А днес е своеобразен проповедник срещу недъзите на дигиталния свят.
Честно казано, не бих повярвал, че такъв човек съществува, преди да чуя за него. А той определено има много, много какво да ни каже.
„Създадохме свят, в който винаги когато двама души си комуникират онлайн, това е платено от трета страна, която вярва, че може да манипулира първите две.“
Надали може да се опише по-кратко и точно позицията на интернет гигантите, погълнали живота ни. Те според Джарон Лание отдавна не са компании, а шпионски организации, чиято единствена цел е да събират данните на потребителите си и да ги продават обратно на самите тях. Авторът на тези идеи знае за какво говори. През 1984 г. той създава първия стартъп, посветен на виртуалната реалност. Работи по пионерните проекти за очила и ръкавици, които да ни прехвърлят в различен свят… Да, напоследък темата отново е изключително актуална заради шума на задаващата се метавселена.
„Шпионските агенции като Facebook и Google се стараят да привличат вниманието на хората, като разрушават обществата“, казва Лание за начина, по който онлайн се ожесточаваме едни срещу други, затваряме се в собствените си балони на филтрите.
„Живеем в изключителни времена, получаваме изключителни блага. Открихме начин да се откъсваме от реалността, но изгубихме възможността да обсъждаме реалните проблеми“, продължава Лание.
„Затова времената не са щастливи, само музиката ми позволява да се чувствам добре и да оцелявам“, допълва той. Известен е с пословичната си любов към всякакви екзотични и стари музикални инструменти.

Ти си това, което ядеш?
Всички ние сме много повече от някакво остроумие, всички сме амалгама от блъскащи се и срещащи се послания. И все пак…
Ти си това, което четеш!
Днес никой няма време да чете? Напротив. Днес всеки чете, непрестанно, неуморно, често неосъзнато. Телефонът в джоба иззвънява и бързаш да погледнеш кой пише. Сколваш ли, скролваш. Да, може би картинките са тези, които те спират по пътя надолу, но когато го направят, първата задача е да погледнеш текста под тях.
Четем толкова много, колкото никога. Имаме достъп до толкова новини, до такова море от информация, както никога. И все пак, както вече стана дума, не четем по същия начин.
И не четем същите неща. Да, книгите и днес са убежища на мъдрост, те все още имат своето място в сърцата, в които живеят. За разлика например от вестниците.
Светът е малък, но информацията дебне отвсякъде.
Но каква информация?
Кой я създава и защо?
Какво се крие на втори план?
Днес всеки пише. А все по-добре и все по-бързо пишат и системите, базирани на машинно самообучение, на изкуствен интелект.
Това пък се превръща в проблем за онзи, който чете. Особено ако иска да е сигурен, че чете нещо, което има смисъл, а не просто скролва нататък.
Преди време начинът да намериш информация, беше да влезеш на сайта на избрана медия и да провериш какво са публикували. После нямахме време за това, трябваше да скролваме, разделихме тази нужда на две. Доверихме се на фийда на социалните мрежи, за да се информираме за онова, което се случва, и на търсачките и уменията ни за работа с тях в момента, когато ни трябва конкретна информация.
Не знам за вас, но аз вярвам, че скоро ще се родят новите медии. Да, ясно ми е, днес звучи утопично. Днес медиите са всичко друго, но не и адекватни на времето. Те по-скоро противостоят на социалните мрежи, които също се превърнаха в медии и уж търсят своето място. Те са твърде консервативни, за да имат шанс в лудата надпревара за внимание.
Журналистът, поне така са ме учили, е не само човекът, който разказва всичко най-важно, случващо се в днешния ден, което си струва да стигне до повече хора. Не е само съвестта на обществото, по един или друг начин, въпреки изначално обречената позиция, в която е поставен.
Той е и ловец на истории. Сензорът, чувствителната мембрана, която прави разликата между нещо, което се е случило, и историята, която умее да вълнува.
Учи се, изгражда се така, че да съгражда. Истории.
В света на маркетинга се води, че историята е тази, която привлича вниманието, която може да развълнува, да увлече, да те поведе във фунията.
Само че историята може много повече. Да счупи фунията. Да замисли, да осмисли, да усмихне.
Да вдъхнови. Дотам, че да намериш смисъл. Или пък да погледнеш с нови очи това, което се случва около теб.
Чрез историите осмисляме света и той ни осмисля. Докато накрая и ние, и той не се променим.
Историите са, които създават света. А ние сме, които създаваме истории.

„Накъде отиваш?“
Популярният израз идва от житието на свети Петър, който по това време още се казва Симон. Напускайки Рим, той среща Христос и го пита: „Господи, накъде отиваш?“. Христос му отговаря, че влиза в града, за да бъде разпънат отново на кръста. Това кара Петър да се откаже да напуска Вечния град, да се върне, за да приеме мъченическата си смърт.
Латинското словосъчетание е популярно най-вече благодарение на романа на Хенрик Сенкевич с това име от края на XIX век. В него се разказва за падението на Римската империя, за периода, в който тя губи силата и моралното си превъзходство, но и намира новото си начало, възраждането. Успява да го улови в християнството, едно учение, което сама е потискала… и по някакъв начин дори е създала.
Сигурно асоциацията не е интуитивна, но… не прилича ли по нещо и на тази на днешното човечество и модерните технологии?
Историята е пълна с невероятни парадокси, можем да ги оценим най-вече, когато е минало достатъчно време, за да се абстрахираме от злободневието, от личните страни и от емоциите.
„Проклятие е да живееш в интересни времена“, гласи често повтаряният цитат на Конфуций.
„Който трупа познание, трупа печал“, това пък е популярна фраза от Библията.
Има толкова много причини да вярваме, че живеем в специални времена. Заради развитието на цивилизациите, заради динамиката на разломите и изчерпването на познатите модели. Дори заради това, че се наложи по болезнения начин да си припомним колко малко се учим от грешките на миналото като народи и цивилизация.
И разбира се, заради технологиите. Те вече са променили из основи живота ни само за няколко поколения, не спират да го правят всеки ден. Далеч не е само илюзия, че напредъкът им е непрестанен, експоненциален. Може би като естествено продължение на биологичната еволюция, но с нови средства и невиждано темпо.
Докато се обърнем, се раждат нови удобства, нови развлечения. Но и нови въпроси, на които трябва да се отговори.
Отварят се следващите врати на познанието, докато завинаги се затварят други, потънали в прах и обречени на миналото.
Докато се губим в дребните проблеми, че днес не сме на кеф, някъде се ражда откритие, което може да промени много.
Докато не можем да научим политиците ни да си говорят, се случват събития, от които зависи дали следващите поколения ще са въвлечени в световна война.
Докато ние скролваме ли, скролваме и се вълнуваме от следващото съобщение в поредната социална мрежа, се случват новини, които рисуват бъдещето ни като вид.
А най-важното, според мен поне, си остава да си говорим, да държим сетивата си отворени към останалите. Да търсим истината, но без самочувствието, че наша и само наша е Истината.
След още няколко глави ще се разделим, но преди това да се случи, нека го направим отново.
Затворете очи, успокойте темпото на мисълта си, представете си някаква красива и спокойна картина. А после се замислете… как изглежда бъдещето?
Харесва ли ви това, което се показа пред очите ви?
Да или не – докато сме тук, на Земята, всеки от нас рисува бъдещето. А пътят е достатъчно кратък, така че всяка стъпка да има значение.

И все пак, какво е бъдещето на компютрите? Какво ще представлява бъдещият компютър? Засега е ясно само това, че производителността на компютрите се увеличи неимоверно много. Докъде? До каква степен? Може би бързодействие, изразено с десетки, стотици или хиляди милиарди операции или логически изводи в секунда, е нещо съвсем реално за компютъра на 2000-ата година. А по-нататък?… По-нататък се навлиза в областта на научната фантастика.
Може да се предположи, че компютърът на бъдещето ще бъде нещо изключително. Нека си представим роботи със сензори за зрение и слух, за вкус и мирис, които извършват сложни дейности и експерименти. Резултатите от сетивното възприемане се предават на процесора. Той търси модели, потвърждаващи или отхвърлящи стари предположения, или оформя нови. Въз основа на извършения анализ компютърът изработва и предава на роботите нови инструкции.
И ако всичко това е в лаборатория, цех или завод? Роботите, управлявани от интелигентния компютър, ще реализират цялото производство. Те ще чертаят, пишат и изпълняват всички дейности. Те и сега играят шах, домино… Дали не може да се научат да играят футбол? Тогава какво е компютърът?
И наистина, какво е компютърът? Днес всеки от нас може да даде смислен отговор, ако се позамисли, подобно на авторите на тази книга. Нямаме обаче, уви, времето да се замисляме…

Човекът мечтаеше да създаде телефона, радиото, телевизора… И ги създаде! Създаде ги, защото му бяха необходими. Човекът мечтаеше да създаде компютъра, с който да обработва огромния поток от информация. И го създаде! Той мечтае да създаде компютър, който да мисли вместо него – и отново е на път да го създаде.

Съдържание

Анотация
За автора
Част 1. ...КЪДЕ СЕ ОЗОВАХМЕ?
1.1. В ритъма на алгоритъма
1.2. Дигитална история
1.3. Кой си ти, ChatGPT?
1.4. Направи си сам
1.5. Краят на свободата
1.6. Навътре в мрежата

Част 2. КОЙ СТОИ ОТСРЕЩА?
2.1. От друга страна
2.2. В балона на съмишлениците
2.3. Ву и баба Лаптоп
2.4. Гигантите и данните
2.5. Дигиталният пророк, който намрази интернет
2.6. Навътре в мрежата

Част 3. АЛГОРИТМИТЕ И ХОРАТА
3.1. Ами ако... компютрите творят?
3.2. Изкуствено изкуство
3.3. Мунк. „Викът“. Кратка история на селфито
3.4. Строителите на съвременния интернет
3.5. Двама братя и летящата баничарка
3.6. Навътре в мрежата

Част 4. КЪДЕ ОТИДЕ ИСТИНАТА?
4.1. Но... вината?!
4.2. Здравко и Желязко в дуел с химикалки
4.3. От микрофона в БНР до черната дъска във „Факултета“
4.4. Разделяй и владей онлайн
4.5. MrBeast: Ами ако... ти дам $1 млн.?
4.6. Навътре в мрежата

Част 5. ГОТОВИ ЛИ СМЕ ЗА МОМЕНТА, КОГАТО ТЕХНОЛОГИИТЕ ЩЕ УПОДОБЯТ ЧОВЕКА?
5.1. Фалшив герой
5.2. Хвърчащите хора
5.3. Програмистът и седемте джуджета
5.4. Мъжът и роботът интимно
5.5. Последният луд гений
5.6. Навътре в мрежата

Част 6. КАКВО КЪКРИ В ГЪРНЕТО ОТ СКОРОШНИ ТЕХНОЛОГИИ?
6.1. Утре днес
6.2. Бъдеще без престъпления или дигитален концлагер?
6.3. Ловецът на фалшиви новини
6.4. Очаквай неочакваното!
6.5. Кой си ти, Сатоши Накамото?
6.6. Навътре в мрежата

Част 7. ЩЕ ВЯРВА ЛИ ИИ ОТ БЪДЕЩЕТО... ИЛИ ЩЕ ИСКА ДА БЪДЕ БОГ?
7.1. РоБог
7.2. ИИ за богове
7.3. Show Musk go on
7.4. Когато компютрите станат по-умни от нас
7.5. Макафи, който не иска да си отиде
7.6. Навътре в мрежата

Част 8. QUO VADIS?
8.1. Плюс безкрайност
8.2. Ключът към Бъдещето
8.3. „Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество
8.4. Ами ако един ден победим смъртта?
8.5. Хакерът на човешките души
8.6. Навътре в мрежата

За Автора

Георги Караманев е журналист, писател, програмист и създател на сайта „Дигитални истории“, два пъти носител на наградата в категория „Технологии“ от конкурса на Dir.bg за чиста журналистика Web Report ( 2019 и 2021 г.).
Още в ранните си детски години, Караманев се запалва по журналистиката, като едва на 15-16 годишна възраст започва да работи по интервюта за списание „Родна реч“.
Завършил е бакалавър по журналистика в Софийски университет в периода 2003 – 2007 г., като през 2005 година се присъединява към екипа на вестник „24 часа“ като стажант, където има възможност да натрупа сериозен опит и знания свързани с журналистическата професия.
През 2009 година става заместник главен редактор на списание „Осем“, където води различни рубрики и става автор на множество творби в категориите Общество, Истински истории, Технологии, Изкуство и култура и др.
В периода 2017 – 2019 г. завършва редица курсове по JavaScript в Software University (SoftUni), където стартира кариерата си като програмист. В тази си роля е работил за компании, като Prime Holding JSC и OpenPayd, а от 2022 г. досега е Frontend Developer в Resolute Software.
Караманев е известен в журналистическите и ИТ среди, като автор и програмист, който постоянно се развива и усъвършенства.
През 2021 г. създава сайта Дигитални истории (https://karamanev.me/) като негов личен блог, където всяка седмица пише по две нови Дигитални истории – всеки вторник и петък. Благодарение на смисленото и интересно съдържание в областта на Технологиите, Изкуствения интелект, Роботиката, Блокчейн и още много други, блогът придобива голяма популярност в България.