Преоткрий живота си – Джефри Янг, Джанет Клоско

Posted on 21/05/2023

by book

Навици

„Преоткрий живота си“ е уникално ръководство, което едновременно обучава и помага. Джефри Янг и Джанет Клоско представят основите на схема терапията. Това е интегративен подход, принадлежащ към групата на съвременните когнитивно-поведенчески терапии. Умело и достъпно са представени единайсет ключови проблемни личностни модела (схеми), наречени в книгата „житейски капани“, които са илюстрирани с множество примери от практиката.
Личностовите разстройства са саморазрушителни житейски модели, които предизвикват у пациентите огромно нещастие. Хората с личностови разстройства имат дълготрайни житейски проблеми, а също и специфични симптоми, като депресия и тревожност. Те често са нещастни в интимните взаимоотношения или са хронично нереализирани в кариерата си. Цялостното качество на живота им обикновено е по-ниско от желаното.
При лечението на личностовите проблеми ние отчитаме не само множеството симптоми, като депресия, тревожност, панически атаки, зависимости, хранителни разстройства, сексуални проблеми и безсъние, но и подлежащите схеми, или контролиращи убеждения. (Авторите наричат схемите „житейски капани“.)
Когнитивните терапевти са установили, че определени маркери ни насочват към вероятен проблем на ниво схема. Първият е, когато пациентът обсъжда даден проблем и казва: „Винаги съм бил по този начин, винаги съм имал този проблем“. Проблемът се усеща като „естествен“ за пациента. На второ място, пациентът изглежда неспособен да изпълнява поставените за домашна работа задачи, за които терапевтът и пациентът са се споразумели по време на сесиите, и има усещането, че е „блокирал“. Той едновременно иска промяна и се противопоставя на промяната. На трето място, пациентът, изглежда, няма представа за въздействието, което има върху другите хора. Възможно е да му липсва прозрение за редица саморазрушителни поведения.
Трудно е схемите да бъдат променени. Те се поддържат от когнитивни, поведенчески и емоционални елементи и е необходимо терапията да обхване всички тези елементи. Промяната само в една или две области няма да доведе до успех.
„Преоткрий живота си“ засяга единадесет от тези хронични самоунищожителни личностови модели, определени в книгата като „житейски капани“. Авторите боравят с много сложна материя, но я представят достъпно и разбираемо. Читателите лесно ще схванат идеята за житейските капани и бързо ще идентифицират своите собствени такива. Богатството от казуси, извлечени от реалния клиничен опит, ще помогне на читателите да подходят индивидуално към житейските капани. Освен това техниките, които авторите представят, са мощен инструмент за промяна. Техният подход е интегративен: той обединява елементи от когнитивните, поведенческите, психоаналитичните и преживелищните терапии, като същевременно запазва практическия, ориентиран към разрешаване на проблеми фокус на когнитивната терапия.

„Преоткрий живота си“ е книга, която ще ви накара да погледнете по различен начин на живота си и на живота на своите близки. Тя е насочена към широк кръг читатели и използва езика на нашето ежедневие, за да ни даде нова гледна точка както за собствените ни повтарящи се емоционални и отношенчески трудности, така и за онези на хората, с които живеем, работим или учим. Авторите на тази книга я създават на базата на терапевтичната си работа с различни пациенти и в нея за първи път Джефри Янг формулира основните аспекти на схема терапията, които доразвива по-нататък през годините.
Схема терапията е част от голямото семейство на съвременните, базирани на доказателства, подходи. Тя е типичен представител на втората вълна когнитивно-поведенчески терапии – неслучайно предговорът на първото издание на книгата е от Арън Бек, определян като „бащата на когнитивната терапия“ .
Схема терапията е създадена за работа с пациенти, при които конвенционалните когнитивно-поведенчески подходи се оказват недостатъчно ефективни. Това основно са пациенти с личностни разстройства, включително с гранично личностно разстройство или други хронични психични проблеми. По същество тя е унифициран и систематизиран подход, който интегрира когнитивни, поведенчески, преживелищни и интерперсонални концепции и техники.
Формулирането на схема режимите е една от четирите ключови концепции в теорията за схемите на Джефри Янг. Той детайлно описва как при определени емоционални разстройства човек губи връзка с потребностите си и как схемите и режимите реално ни пречат да удовлетворим потребностите си ефективно. Как определени устойчиви начини на мислене ни блокират и ни принуждават да функционираме в редица „дисфункционални режими“.
Терапията на Джефри Янг ни учи как да си дадем сметка за потребностите си и как ефективно да влезем във връзка с тях. Янг посочва, че шансът ни за активна промяна са негативните ни чувства, активирани в дисфункционалната схема, като именно това ни дава възможност през терапията да се променим, като се погрижим за детето в себе си и развием уменията си на „здрав възрастен“.
Моят професионален път ме срещна с Джефри Янг през 2002 г. в Холандия. По това време вече бях дипломиран когнитивен и аналитичен терапевт. Срещата с него и неговата развиваща се терапевтична школа ми даде възможност да интегрирам двата подхода по максимално ефективен за клиентите ми начин.
Вярвам, че тази книга ще даде възможност на хората в България да се докоснат до основните аспекти на схема терапията и по-нататък този подход да намери по-широка популярност. Във връзка с това е важно да отбележим, че излизането на българския превод на „Преоткрий живота си“ е свързано и със създаването на професионално общество на схема терапевтите в България.
Накрая бих искал да благодаря на преводача и на научния редактор на българското издание на тази книга за усилията и всеотдайността, които направиха възможно нейното реализиране.
Пожелавам на всички успех в себепознанието!

д-р Петър Василев

Измъчвате ли се често от отношенията си с хора, които са студени към вас? Имате ли усещането, че дори и най-близките ви хора не ги е грижа за вас или не ви разбират достатъчно?

Усещате ли, че сте някак дефектен в своята същност и че всеки, който ви опознае истински, няма да ви обича или приеме?

Поставяте ли потребностите на другите хора пред вашите, така че нуждите ви никога не са удовлетворени или дори спирате да разпознавате какви са те всъщност?

Страхувате ли се, че ще ви сполети нещо лошо, така че дори и леко възпаленото гърло предизвиква у вас ужас от наличие на тежко заболяване?

Намирате ли, че независимо колко обществено признание или социално одобрение получавате, все още се чувствате нещастен, непълноценен или незаслужаващ?

Ние наричаме такива модели житейски капани. В тази книга ще опишем единадесет от най-често срещаните житейски капани и ще ви покажем как да ги разпознавате, как да разбирате техния произход и как да ги променяте.
Житейският капан е модел, който се формира през детството и се отразява на целия живот. Той започва с нещо, което е било лошо за нас, породено от отношенията с нашите семейства или с другите деца (връстниците). Били сме изоставени, критикувани, прекомерно предпазвани, малтретирани, изключвани или лишавани – т.е. били сме увредени по някакъв начин. Най-накрая житейският капан става част от нас. Дълго след като сме напуснали дома, в който сме израснали, продължаваме да създаваме ситуации, в които сме малтретирани, пренебрегвани, отхвърляни или контролирани и в които не успяваме да постигнем най-желаните си цели.
Житейските капани определят начина, по който мислим, чувстваме, действаме и се отнасяме към другите. Те отключват силни чувства, като гняв, тъга и тревожност. Дори когато изглежда, че имаме всичко – социален статус, идеален брак, уважение от хората близо до нас, успех в кариерата, ние често не можем да се насладим на живота или да вярваме в постиженията си.

ЕДИНАДЕСЕТТЕ ЖИТЕЙСКИ КАПАНА НАКРАТКО

Два житейски капана са свързани с липсата на сигурност или безопасност в семейството ви като дете. Те са „Изоставяне“ и „Недоверие и злоупотреба“.

Изоставяне
Житейският капан „Изоставяне“ е чувството, че хората, които обичате, ще ви изоставят и накрая ще се окажете емоционално изолиран завинаги. Независимо дали чувствате, че близките ви ще умрат, ще напуснат дома завинаги или ще ви изоставят, защото ще предпочетат някой друг, вие някак си усещате, че накрая ще останете сам. Поради това убеждение може би прекадено много се вкопчвате в близките си хора. По ирония по този начин всъщност ги отдалечавате от себе си. Може да се чувствате силно разстроен или гневен дори при естествени раздели.

Недоверие и злоупотреба
Житейският капан „Недоверие и злоупотреба“ е очакването, че хората ще ви наранят или ще злоупотребят с вас по някакъв начин – ще ви изневерят, излъжат, манипулират, унижат, наранят физически или ще се възползват от вас по някакъв начин. Ако сте в този житейски капан, вие се криете зад стена от недоверие, за да се защитите. Не допускате хората твърде близо. Мнителен сте относно намеренията на другите и сте склонен да предполагате най-лошото. Очаквате хората, които обичате, да ви предадат. Или напълно избягвате взаимоотношенията, или формирате повърхностни отношения, в които всъщност не се отваряте към другите, или формирате взаимоотношения с хора, които ви третират лошо, и после усещате гняв и отмъстителност към тях.

Два житейски капана се отнасят до вашата способност да функционирате независимо в света. Тези житейски капани са „Зависимост“ и „Уязвимост“.

Зависимост
Ако сте хванат в житейския капан „Зависимост“, вие се чувствате неспособен да се справите компетентно с ежедневния живот без значима помощ от страна на другите. Зависим сте от другите като от патерица и се нуждаете от постоянна подкрепа. Като дете са ви накарали да се чувствате некомпетентен, когато сте се опитвали да отстоявате независимостта си. Като възрастен търсите силни фигури, от които да сте зависим и да им позволите да направляват живота ви. В работата се стремите да избягвате да действате самостоятелно. Излишно е да казваме, че това ви дърпа назад.

Уязвимост
При житейския капан „Уязвимост“ вие живеете в страх, че някакво бедствие (природно, криминално, медицинско или финансово) може да ви сполети всеки момент. Не се чувствате в безопасност в света. Ако имате този житейски капан, като дете са ви карали да чувствате, че светът е опасно място. Вероятно родителите са ви предпазвали прекомерно, тъй като твърде много са се безпокояли за вашата безопасност. Вашите страхове са прекомерни и нереалистични, но въпреки това ги оставяте да контролират живота ви и хабите енергията си, за да проверявате, че сте в безопасност. Страховете ви може да са от наличие на болест, от получаване на пристъп на тревожност, от заразяване със СПИН или полудяване. Те може да са фокусирани върху финансова уязвимост: банкрут и оставане на улицата. Вашата уязвимост може да се върти и около други фобийни ситуации, като страх от летене, ограбване или земетресение.

Два житейски капана са свързани със силата на вашите емоционални връзки: „Емоционална депривация“ и „Социално изключване“.

Емоционална депривация
„Емоционалната депривация“ е убеждението, че потребността ви от любов никога няма да бъде удовлетворена адекватно от другите хора. Смятате, че никой не го е грижа истински за вас или че никой не разбира как се чувствате. Привлечен сте от студени и неотзивчиви хора или вие сте студен и неотзивчив, което води до формирането на взаимоотношения, неизбежно незадоволителни за вас. Чувствате се измамен и се люшкате между това да сте гневен и да се чувствате наранен и самотен. По ирония вашият гняв само отдалечава хората от вас, а това поддържа вашата постоянна депривация.
Когато пациенти с емоционална депривация идват при нас за терапевтична сесия, те носят със себе си самота, която остава дори след като са напуснали офиса. Това е празнотата на емоционалното изключване. Тези хора не знаят какво е любов.

Социално изключване
„Социалното изключване“ е по отношение на вашата свързаност с приятели и групи. То ви кара да се чувствате изолиран от останалия свят, да се чувствате различен. Ако сте в този житейски капан, като дете сте се чувствали изключен от връстниците си. Не сте принадлежали към група от приятели. Може би сте имали някакви особености, които са ви карали да се чувствате различен. Като възрастен вие поддържате житейския си капан основно чрез избягване. Избягвате социализиране в групи и сприятеляване.
Може да сте се чувствали изключен, защото е имало нещо, заради което другите деца са ви отхвърляли. Така вие сте се чувствали социално нежелан. Като възрастен може да се усещате грозен, сексуално нежелан, с нисък социален статус, със слаби разговорни умения, скучен или по някакъв друг начин непълноценен. Вие преповтаряте отхвърлянето в детството, като се чувствате и действате като по-низш в социални ситуации.
Невинаги е очевидно, когато някой има житейския капан „Социално изключване“. Много хора с този житейски капан се чувстват комфортно в условия на близки отношения и имат доста социални умения. Техният житейски капан може да не е видим при взаимоотношения с отделни хора. Понякога с изненада осъзнаваме колко тревожни и отстранени се чувстват те на парти, в клас, на събирания с много хора или на работа. Те са неспокойни и не могат да намерят място, където да принадлежат.

Двата житейски капана, които са свързани с вашата самооценка, са „Дефектност“ и „Провал“.

Дефектност
При „Дефектност“ вие се чувствате вътрешно дефектен и пълен с недостатъци. Вярвате, че генерално сте недостоен за обичта на тези, които се доближат достатъчно и узнаят истинската ви същност. Вашата дефектност ще бъде разобличена. В семейството ви като дете вие не сте били уважаван за това, което сте. Вместо това са ви критикували за „недостатъците“ ви. Обвинявали сте себе си – чувствали сте се недостоен да бъдете обичан. Като възрастен се страхувате от любовта. Трудно ви е да повярвате, че хората, които са близо до вас, ви ценят, така че очаквате отхвърляне.

Провал
„Провалът“ е убеждението, че сте неадекватен по отношение на постиженията в училище, на работа и в спорта. Чувствате, че сте провален в сравнение със своите връстници. Като дете са ви накарали да се чувствате по-низш по отношение на постиженията си. Може да сте имали училищни затруднения или проблем с дисциплината, който да ви е попречил да постигнете важни умения, като четенето например. Другите деца винаги са били подобри от вас. Наричали са ви „глупав“, „бездарен“ или „мързелив“. Като възрастен поддържате житейския си капан, като преувеличавате степента на провал и действате по начини, които гарантират вашия постоянен провал.

Два житейски капана са свързани със себеизразяването – вашата способност да заявите какво искате и да удовлетворите потребностите си – „Подчинение“ и „Неумолими стандарти“.

Подчинение
При „Подчинение“ вие жертвате вашите собствени нужди и желания в името на това да угодите на другите или да удовлетворите техните нужди. Позволявате на другите да ви контролират. Правите това или поради вина, че ще нараните другите, ако се поставите на първо място, или от страх, че ще бъдете наказан или изоставен, ако не се подчините. Като дете някой близо до вас, може би родител, ви е подчинил. Като възрастен вие многократно влизате в отношения с доминиращи и контролиращи хора и им се подчинявате или влизате в отношения с нуждаещи се хора, които са твърде увредени, за да могат да ви дадат нещо в замяна.

Неумолими стандарти
Ако сте в житейския капан на „Неумолими стандарти“, вие непрекъснато имате изключително високи очаквания от себе си. Слагате прекомерно ударение на статуса, парите, постиженията, красотата, реда или признанието за сметка на щастието, удоволствието, здравето, усещането за реализиране и удовлетворяващите взаимоотношения. Вероятно прилагате вашите строги стандарти и спрямо другите хора и сте много осъждащи. Като дете от вас се е очаквало да бъдете най-добрият и ви е казвано, че всичко друго би било провал. Научили сте, че нищо от онова, което сте правили, не е било достатъчно добро.

Привилегированост
Последният житейски капан, „Привилегированост“, е свързан със способността да се възприемат реалистични граници в живота. Хората, които имат този житейски капан, се чувстват специални. Те настояват, че могат незабавно да правят, да казват или да получават каквото си поискат. Пренебрегват онова, което другите смятат за разумно, не преценяват какво е действително осъществимо, както и времето или търпението, които обикновено се изискват, включително нямат усет за това каква е цената за другите. Имат трудности със самодисциплината.
Мнозина от хората с този житейски капан са били глезени в детството. От тях не се е изисквало да показват самоконтрол или да приемат ограниченията, които се поставят на другите деца. Като възрастни те все така се разгневяват, когато не получат това, което искат.

ОТКЪДЕ СЕ ПОЯВЯВАТ

Сега вече имате идея кои житейски капани се отнасят за вас. Следващата глава ще ви разкаже откъде идват житейските капани – как ги формираме в детството си.
Житейският капан е модел или тема, която започва в детството и се повтаря през живота. Темата може да бъде „Изоставяне“, „Недоверие“, „Емоционална депривация“ или всяка от останалите, които описахме. Крайният резултат е, че като възрастни ние продължаваме да пресъздаваме условията от нашето детство, които са били най-вредни за нас.
Житейският капан е саморазрушителен. Това е характеристиката, която прави житейските капани толкова досадни за нас като терапевти. Ние виждаме как някой като Патрик е отново изоставен или някой като Маделин е отново малтретиран. Пациентите са привлечени от ситуации, които отключват техните житейски капани, както нощните пеперуди са привлечени от пламъка. Житейският капан уврежда нашето усещане за Аз, нашето здраве, нашите взаимоотношения, работата ни, щастието ни и настроенията ни като цяло – той засяга всеки аспект от нашия живот.
Житейският капан, сам по себе си, се бори здраво за оцеляване. Затова усещаме силен натиск да го поддържаме. Това е част от човешкия порив към последователност. Житейският капан е това, което познаваме. Макар че е болезнен, той е удобен и познат. Затова е много трудно да бъде променен. Освен това нашите житейски капани са се развили, когато сме били деца, като начин да се адаптираме към семейството, с което живеем. Тези модели са били реалистични, когато сме били деца; проблемът, е че продължаваме да ги повтаряме, когато вече не са ни полезни.

КАК СЕ РАЗВИВАТ

Няколко фактора допринасят за развитието на житейските капани. Първият е темпераментът. Темпераментът е вроден. Това е нашата емоционална природа, начинът, по който сме предразположени да реагираме на събитията.
Подобно на другите вродени черти, темпераментът варира. Той обхваща и редица емоции. Ето някои примери за черти, които според нас могат да бъдат в голяма степен унаследени.
Може да разглеждате вашия темперамент като комбинация от това къде се намирате по всички тези измерения, и от други фактори, за които все още не знаем или които не разбираме достатъчно.
Разбира се, поведението се влияе и от средата. Безопасната и обгрижваща среда може да направи дори едно срамежливо дете относително отворено; а ако нещата станат достатъчно лоши, дори едно неуязвимо дете може да бъде победено.
Наследствеността и средата ни влияят и ни формират. Това е вярно (макар и в по-малка степен) дори за черти, които изглеждат чисто физически, като например височината. Ние се раждаме с потенциал за определена височина, но дали ще реализираме този потенциал, зависи частично от нашата среда – дали ни хранят добре, дали имаме здравословна среда и т.н.
Най-важното ранно влияние от средата има семейството ни. До голяма степен динамиката на нашето семейство е била динамиката на нашия ранен свят. Когато активираме житейски капан, това, което активираме, е почти винаги драма от нашето семейство като деца.
В повечето случаи влиянието на семейството е най-силно около раждането и постепенно намалява с израстването на детето. Други влияния стават по-важни – на връстниците, училището и т.н., но семейството остава първичната ситуация. Житейските капани се развиват, когато ранната детска среда е деструктивна.

КАКВО ТРЯБВА ДА РАЗВИЕ ДЕТЕТО

Базисна сигурност
Свързаност с другите
Автономност
Самооценка
Себеизразяване
Реалистични граници

1. Базисна сигурност (житейски капани „Изоставяне“ и „Недоверие и злоупотреба“)
Някои житейски капани са по-ключови от други. Това са житейските капани, свързани с базисната сигурност. Те се формират рано. Може да бъдат налични дори при бебетата. За тях да се чувстват в безопасност, е основна нужда – въпрос на живот и смърт.
Житейските капани, свързани с базисната сигурност, са свързани с отношението към детето от страна на собственото му семейство. Заплахата от изоставяне или малтретиране идва от тези, които са най-близко, от тези, които се предполага, че трябва да ни обичат, да се грижат за нас и да ни защитават.

2. Свързаност с другите (житейски капани: „Емоционална депривация“ и „Социално изключване“)
За да развием чувство на свързаност, ние се нуждаем от любов, внимание, съчувствие, уважение, привързаност, разбиране и ръководене. Имаме нужда да получим тези неща и от семейството, и от връстниците си.
Има две форми на свързаност с другите. Едната се отнася до близостта. Обикновено близките взаимоотношения са онези, които са със семейството, любимия и най-добрите приятели. Те са нашите най-близки емоционални връзки. В нашите най-близки отношения ние чувстваме свързаност, подобна на тази с майката или бащата. Другата форма включва нашата социална свързаност. Това е усещането за принадлежност, за вписване в големия социален свят. Социалните взаимоотношения са онези, които имаме с определен кръг от приятели и с групи в общността.
Проблемите със свързаността могат да бъдат едва доловими. Може да изглеждате идеално вписан. Може да имате семейство, което ви обича, или да бъдете част от общността и все пак дълбоко в себе си да се чувствате изключен. Чувствате се самотен и се нуждаете от определен вид взаимоотношения, които нямате. Само проницателен човек би доловил, че всъщност не сте свързан с хората около вас и пазите лека дистанция от тях. Не позволявате на никого да ви доближи твърде много. В други случаи вашите проблеми могат да са по-изразени – може да сте самотник – човек, който винаги е бил сам.

3. Автономност: независимо функциониране (житейски капани: „Зависимост“ и „Уязвимост“)
Автономността е способността да се отделим от своите родители и да функционираме независимо в света, подобно на другите хора на нашата възраст. Това е способността да напуснем дома, да имаме собствен живот, идентичност, цели и посоки, които не са изцяло зависими от подкрепата и посоката на родителите ни. Това е способността да действаме като индивиди – да имаме собствен Аз.
Ако сте израснали в семейство, което поощрява автономността, тогава родителите ви са ви научили да бъдете достатъчен сам за себе си, насърчавали са ви да поемате отговорност, и са ви научили да имате добра преценка за нещата. Те са ви насърчавали да се осмелявате да сте във външния свят и да общувате с връстниците си. Вместо да ви предпазват прекомерно, те са ви научили, че светът е безопасен и вие знаете как да се предпазвате в него. Окуражавали са ви да развивате отделна идентичност.
Може обаче да сте имали по-нездравословна среда в детството си, която да е насърчавала зависимост и сливане. Вашите родители може да не са ви научили на умения за автономност. Вместо това те може да са правили всичко вместо вас и да са осуетявали опитите ви да вършите нещата самостоятелно. Може да са ви научили, че светът е опасен, и постоянно да са ви предупреждавали за някаква опасност или вероятна болест. Може да не са ви давали възможност да следвате естествените си наклонности. Възможно е да са ви казвали, че за да се справите в света, не можете да разчитате на собствената си преценка или на собствените си решения.

4. Самооценка (житейски капани: „Дефектност“ и „Провал“)
Самооценката е усещането, че сме стойностни в своя личен, социален и професионален живот. Тя идва от чувството, че сме били обичани и зачитани като деца от семейството, приятелите и съучениците.
В идеалния случай би трябвало да сме имали детство, което подкрепя нашата самооценка. Би трябвало да сме се чувствали обичани и ценени от своето семейство, приети от връстниците си и успешни в училище. Би трябвало да сме получавали похвали и окуражаване без изразен критицизъм или отхвърляне.
Възможно е обаче това да не се е случило с вас. Може да сте имали родител, брат или сестра, които непрекъснато са ви критикували, и всичко, което сте правили, да е било неприемливо. Чувствали сте се необичан и вероятно сте били отхвърлен от връстниците си. Те са ви накарали да се чувствате нежелан или дори провален в училище или в спорта.
Като възрастен може да се чувствате несигурен относно определени аспекти на живота си. Липсва ви самочувствие в областите, в които се чувствате уязвим – интимни отношения, социални ситуации или работа. В уязвимите си области се чувствате по-долу от другите и сте свръхчувствителен към критика и отхвърляне. Предизвикателствата ви правят много тревожни. Вие или ги избягвате, или не успявате да се справите с тях.
Двата житейски капана, свързани със самооценката, са „Дефектност“ и „Провал“. Те съответстват на усещането за липса на стойност в личната и професионалната сфера. Житейският капан „Провал“ включва преживяване за неадекватност в областта на постиженията и работата. Това е усещането, че сте по-малко успешни, талантливи или интелигентни от своите връстници.
Житейският капан „Дефектност“ включва усещането, че по своята същност сте повредени и че колкото повече някой ви опознава, толкова по-малко ще ви обича. Житейският капан „Дефектност“ често придружава други житейски капани.

5. Себеизразяване (житейски капани: „Подчинение“ и „Неумолими стандарти“)
Себеизразяването е свободата да изразяваме себе си – своите потребности, чувства (включително гняв) и естествените си пориви. То е свързано с убеждението, че нашите нужди са толкова важни, колкото и нуждите на другите хора. Ние сме свободни да действаме спонтанно, без прекомерни ограничения. Свободни да следваме дейностите и интересите, които правят нас щастливи, а не само онези, които са около нас. Даваме си време за забавления и игри, а не само за работа и непрекъснато съревнование.
В ранната среда, която насърчава себеизразяването, сме окуражени да откриваме своите естествени интереси и предпочитания. Нашите нужди и желания са на преден план при вземането на решения. Позволено ни е да изразяваме емоции като тъга и гняв, ако те не нараняват сериозно други хора. Редовно ни се позволява да играем, да сме ентусиазирани и без задръжки. Окуражават ни да балансираме между игра и работа, като стандартите са разумни.
Ако сте отраснали в семейство, което обезкуражава себеизразяването, то са ви наказвали или са ви карали да се чувствате виновен, когато сте изразявали потребностите, предпочитанията или емоциите си. Нуждите и емоциите на родителите ви са имали предимство пред вашите. Карали са ви да се чувствате безсилен. Засрамвали са ви, когато сте действали игриво и без задръжки. Работата и постиженията ви са били прекомерно подчертавани за сметка на забавленията и удоволствията. Родителите ви не са били удовлетворени ако не сте се представяли перфектно.

6. Реалистични граници (житейски капан: „Привилегированост“)
Проблемите с реалистичните граници са в голяма степен противоположни на проблемите със себеизразяването. Когато не ви е позволено да изразявате себе си, вие се контролирате прекомерно, потискате собствените си потребности и сте насочен към нуждите на другите. При проблеми с границите сте насочен толкова много към собствените си нужди, че изобщо не зачитате другите хора. Това може да е изразено в такава степен, че другите да ви смятат за егоистичен, взискателен, контролиращ, егоцентричен и нарцистичен. Възможно е да имате и проблем със самоконтрола – да сте толкова импулсивен или емоционален, че да ви е трудно да следвате дългосрочни цели. Винаги търсите незабавно удовлетворяване и не можете да понасяте рутинни или скучни задачи. Научили сте, че сте специален и сте привилегирован да вършите всичко по свой собствен начин.
Да имаме реалистични граници, означава да приемем реалистични вътрешни и външни граници на собственото си поведение. Това включва способността да разбираме и да вземаме под внимание нуждите на другите – да балансираме справедливо своите собствени нужди с тези на другите. Това е и способността да развиваме достатъчен самоконтрол и самодисциплина, за да постигаме своите цели и да избягваме наказания от обществото.
Когато израстваме в детството си в среда с реалистични граници, нашите родители възнаграждават реалистичния самоконтрол и самодисциплина. Не ни глезят прекомерно и не ни дават прекалена свобода. Учат ни да бъдем отговорни, да се готвим за училище и да си изпълняваме задълженията. Родителите ни помагат да се научим да вземаме под внимание гледната точка на другите и да бъдем чувствителни към техните нужди. Учат ни да не нараняваме хората излишно и да уважаваме правата и свободата на другите.
Но може би във вашето детство не са насърчавани реалистичните граници. Родителите ви може да са били прекомерно разглезващи и позволяващи ви всичко. Винаги са ви давали каквото поискате. Възнаграждавали са ви за манипулативното поведение всеки път, когато сте избухвали гневно, за да стане, както вие искате. Не са ви налагали адекватен надзор и са ви позволявали да изразявате гняв без ограничения. Никога не сте успели да схванете концепцията за реципрочност. Не сте били насърчаван да разбирате чувствата на другите, нито да ги вземате под внимание. Не сте били научен на самодисциплина и самоконтрол. Всички тези грешки могат да доведат до житейския капан „Привилегированост“.

ФИЛОСОФИЯ НА ПРОМЯНАТА – СЕДЕМ ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ

Процесът на промяна е трудно нещо. Виждаме как пациентите всеки ден се борят да преодолеят дълбоко вкоренените модели. Ние също вървим през този процес на растеж и наблюдаваме колко фрустриращо може да бъде това за нашите приятели и членове на семейството.
Знаем, че книгите за самопомощ, включително и тази, вероятно правят промяната да изглежда по-лесна, отколкото е всъщност. Бихме желали да има начин да ви подготвим напълно за превратностите на израстването. Искаме от вас да не очаквате, че промяната е постоянен процес. Пациентите винаги ни казват, че това е „една крачка напред, две назад“. Има доста препятствия, които се очаква да срещнете, когато се опитвате да се промените. Глава 5 описва много от тях и предлага решения.
Нашият подход към промените се основава на философия, която включва няколко основни допускания. Нямаме начин да докажем тези убеждения, освен да кажем, че сме видели как промяната е по-лесна, когато приемем, че тези убеждения са верни.

Първо, вярваме, че всички ние с някаква част от себе си искаме да бъдем щастливи и пълноценни. Понякога този процес се нарича себеактуализация. Предполагаме, че този здрав Аз е някак си погребан под годините на пренебрегване, подчинение, злоупотреба, критика и други разрушителни сили. Процесът на промяна включва съживяване на тази здрава страна и даване на надежда за нея.

Второ, допускаме, че има няколко базисни „нужди“ или желания, които, ако бъдат удовлетворени, ще накарат повечето от нас да бъдат по-щастливи: потребността да се чувстваме свързани с други хора; потребността от независимост, автономност; потребността да се чувстваме желани, компетентни, успешни, привлекателни, значими – да бъдем „добри“ хора в обкръжението си; необходимостта да изразяваме онова, което искаме и чувстваме към другите, да се отстояваме; потребността от удоволствия, забавления и креативност – да преследваме интересите, хобитата и дейностите, които ни доставят удоволствие; и потребността да помагаме на другите, да показваме загриженост и любов. Ще дискутираме тези потребности с повече подробности по-нататък в настоящата глава.

Третото основно допускане на подхода за житейските капани е, че хората могат да се променят по много основен начин. Някои хора са скептични по отношение на този процес. Те смятат, че базисната ни личност е детерминирана в края на детството или дори по-рано от нашия генетичен материал и че големи личностови промени в зряла възраст са невъзможни или много малко вероятни. Ние твърдо отхвърляме тази идея. Виждаме как хората се променят фундаментално всеки ден. Признаваме обаче, че промяната на основните модели е извънредно трудна. Нашият вроден темперамент и ранните ни преживявания в семейството и с връстниците създават много мощни сили, които действат против промяната. Но въпреки че нашите детски истории създават силни препятствия за промяна, те не я правят невъзможна. Колкото по-деструктивни са тези ранни сили, толкова повече ще трябва да работим, за да променим житейските капани, и толкова повече ще се нуждаем от подкрепа от другите.

Четвъртото допускане е, че ние всички имаме силна склонност да се съпротивляваме на основната промяна. Това вярване има важни последствия. То предполага, че е малко вероятно да променим основните си житейски капани, без да вземем съответно съзнателно решение. Повечето от нас работят на автопилот, възпроизвеждайки навици в мисленето, преживяванията, връзките и поведенията през целия си живот. Тези модели са удобни и познати и е малко вероятно да ги променим, ако не направим съгласувани, съзнателни и постоянни усилия; ако очакваме фундаменталната промяна да стане сама, почти със сигурност тя няма да се осъществи. Ние сме обречени да повтаряме грешките от миналото и наследството от нашите родители, баби и дядовци, освен ако не направим съзнателни и продължителни усилия да ги променим.

Петото допускане е, че повечето от нас имат силна склонност да избягват болката. Това е едновременно и добро, и лошо. Добрата новина е, че повечето от нас гравитират към преживявания, които ни носят удоволствие и удовлетворение. Лошата новина е, че избягваме ситуации и чувства, които ни причиняват болка, дори когато конфронтираното с тях може да доведе до личностно израстване. Желанието да се избегне болката, е една от най-големите пречки по пътя към промяната. За да модифицираме житейските капани, трябва да сме готови да се изправим пред болезнени спомени, които предизвикват силни емоции, като тъга, гняв, тревожност, вина, срам и обърканост. Трябва да сме готови да се изправим пред ситуации, които сме избягвали дълго през живота си, тъй като сме се страхували, че ще доведат до провал, отхвърляне или унижение. Ако не се изправим пред тези болезнени спомени и заплашващи ситуации обаче, сме обречени да повтаряме моделите, които ни нараняват. Повечето от нас странят от болезнените чувства; много пациенти напускат терапията, вместо да се изправят пред тези емоции. Някои се пристрастяват към алкохол и наркотици, за да избегнат тези изпитания. Важно е да се ангажираме и да се изправим пред болката, за да можем да се променим.

Шесто – ние не вярваме, че която и да е отделна техника или подход за промяна могат да бъдат ефективни при всички хора. Знаем, че най-ефективните подходи за промяна ще бъдат онези, които интегрират множество различни стратегии. При подхода за житейските капани ние се базираме на когнитивни, поведенчески, преживелищни, психоаналитични и интерперсонални техники, за да ви помогнем да се промените. Тъй като комбинираме няколко мощни подхода за промяна, вярваме, че с тази терапия ще помогнем на повече хора в сравнение с други терапии, които използват само една или две от тези интервенции. Настоятелно ви приканваме да търсите подходи и терапевти, които комбинират няколко модела вместо да използват само един или два. Въпреки че не очакваме да помогнем на всички със своя подход за житейските капани, се надяваме да бъдем по-успешни от прилагането на отделни техники.

Нашето последно допускане за промяната включва необходимостта от създаване на лична визия. Промяната не е просто липса на житейски капани. Ние всички трябва да открием кои искаме да бъдем и какво точно искаме от живота. Смятаме, че е жизненоважно да имаме тази посока, преди да стигнем твърде далеч по време на процеса на промяна. Искаме да погледнете отвъд елиминирането на индивидуалните си житейски капани и да стигнете до представата за онова, което ще ви направи най-накрая пълноценен, щастлив и себеактуализиран.

Мнозина от нас преминават през живота си със смътното усещане накъде отиват. Това обяснява защо мнозинството достигат до средна възраст или до пенсиониране, чувствайки се разочаровани. Никога не сме имали широк набор от първостепенни цели, които да ни ръководят. Би било като да играем футбол, без да знаем къде е вратата, или да се качим на самолет, без да знаем за къде пътуваме. От съществено значение е всеки от нас да има такъв план. Единадесетте житейски капана са пречки за постигане на нашите цели; те не ни казват от какво имаме нужда, за да бъдем щастливи. След като развиете набор от житейски цели, можете да започнете да планирате конкретни стъпки, за да ги постигнете. Настояваме да постигнете промяна по стратегически, а не по случаен начин.

За да създадете лична визия, трябва да откриете своите естествени наклонности, които включват онези интереси, взаимоотношения и дейности, които по своята същност ви карат да се чувствате пълноценен. Вярваме, че всеки човек има естествен набор отлични предпочитания. Може би най-важната задача, която можем да предприемем в живота си, е да открием какви са тези вродени желания. Най-добрите белези за разпознаване на естествените ни наклонности са нашите емоции и телесни усещания. Когато се занимаваме с дейности или взаимоотношения, които изпълняват нашите естествени наклонности, ние се чувстваме добре. Тялото ни е доволно и изпитваме удоволствие или радост.

За съжаление, много от нас са обучени като деца да пренебрегват своите естествени наклонности и да правят онова, което се очаква от тях: принуждават ни да бъдем твърди, когато по природа сме чувствителни; да следваме медицина, когато нашето естествено предпочитание е дейност на открито; да бъдем конвенционални, когато по природа сме нестандартни; да действаме по рутинен начин, когато по природа предпочитаме силните стимули.

Можем да продължим с примери как родители и учители с най-добри намерения ни насърчават да пренебрегваме истинската си природа. Естествено, не можем егоистично да преследваме само онова, което искаме, за да бъдем щастливи. Трябва да намерим баланса между нуждите на обществото и своето лично удовлетворение. Ние не се застъпваме за нарцистичната философия на живота. Мнозина от нас обаче са били прекалено обучени, прекалено социализирани. Насочили са ни твърде настойчиво да правим онова, което другите очакват.

Мнозина от нас трябва да обърнат процеса, за да се променят. Добре е да открием кои сме всъщност. Необходимо е да разберем какво ни прави щастливи, без да разчитаме единствено на това кое прави хората около нас щастливи. Въпреки че не можем да развием тази визия за вас, можем да ви насочим към въпросите, които е добре да си зададете сами. Вече обсъдихме основните потребности, които могат да ни доведат до щастие. (Това беше второто допускане в нашата философия.) Сега ще ги разгледаме по-подробно.

5 ОСНОВНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ, КОИТО МОГАТ ДА НИ ДОВЕДАТ ДО ЩАСТИЕ

Първата област на промяна включва взаимоотношенията. Каква е визията ви за взаимоотношенията, които желаете в живота си? Изяснете начините, по които искате да се свързвате с другите хора. Вземете предвид интимните отношения. Какъв вид интимна връзка искате? Какво е най-важно за вас – страст и романтика, спътник в живота, семейство? Какви са целите ви при търсенето на партньор? Колко важна е емоционалната близост за вас в сравнение със сексуалната тръпка?
Взаимоотношенията почти винаги са компромис. Правенето на интелигентни компромиси е проблем за мнозина от нас, защото не сме в контакт със своите естествени наклонности. Малцина намират партньор, който им предоставя всичко, от което се нуждаят, така че трябва да направим избор. Какво е най-важно за вас при избора на партньор? Кои са по-малко важните характеристики, без които също можете да изберете конкретния партньор? Например може да се окажете с човек, когото обичате и чувствате близък, но усещате по-малко страст към него. Не вярваме в идеята за идеалните отношения, които трябва да са подходящи за всички; важно е вие да решите кое е най-доброто за вас.
Какви социални взаимоотношения искате? Какви приятели? Колко въвлечен искате да бъдете на социалната „сцена“? Колко ангажиран искате да бъдете в различни групи в общността? Искате ли да участвате в религиозни сдружения? Искате ли да участвате в управлението на дадено училище или в местната власт? Искате ли да участвате в групи за подкрепа? Доколко искате да сте социализиран с хората на работното си място? Това са решения, които трябва да направите, използвайки за насока естествените си наклонности.
Житейските капани „Емоционална депривация“, „Недоверие и злоупотреба“, „Изоставяне“ и „Социално изключване“ са най-големите пречки за развитието на видовете взаимоотношения, от които имате нужда в живота. Овладяването им ще ви позволи да се свържете с хората по-дълбоко и удовлетворително. Визията ви за взаимоотношенията ще ви води в борбата с тези житейски капани.

Втората основна област на промяна е автономността. Какво е оптималното ниво на независимост за вас? Естествено, вие искате да действате в света с чувство за независимост и компетентност, със силно чувство за собствен Аз. Но какъв относителен баланс на автономност и свързаност ще ви направи най-щастлив? За някои хора прекарването на повечето време в уединени занимания е много пълноценно. Други хора са по-щастливи да прекарват по-голяма част от времето си в социализиране и свързване, отколкото сами.
Автономността ви дава свободата да търсите здравословни взаимоотношения и да избягвате или да напускате нездравословните такива. Вие сте свободен да останете в една връзка, защото искате да останете, а не защото имате нужда. Много хора с житейския капан „Зависимост“ или „Уязвимост“ се чувстват в капана на разрушителни взаимоотношения. Те се страхуват да напуснат връзката и да се изправят пред света сами. Тези два житейски капана са най-големите пречки за развитието на здравословно ниво на автономност.
Автономността е жизненоважен елемент при преследването на вашите естествени наклонности. Тя включва развиване на чувство за идентичност. Вие сте свободен да бъдете такъв, какъвто уникално сте. Независимо дали предпочитате да бъдете музикант, художник, писател, спортист, автомонтьор, изпълнител, домакиня, пътешественик, любител на природата, възпитател, или лидер, вие ще се чувствате свободен да го постигнете. Не се страхувайте твърде много да се отправите към света. Няма да се загубите във взаимоотношенията си, живеейки живота на партньора си вместо своя.

Третият компонент на промяната е самооценката. Подобно на автономността самооценката осигурява контекста на свободата. Вместо да бъдете блокиран, вие сте свободен. Житейските капани „Дефектност“ и „Провал“ са пречки за постигането на самочувствие. Преживяванията за малоценност и срам ви принизяват, а това ви кара да избягвате или да пропускате различни възможности. Срамът ви е като тежък черен облак, който ви заобикаля и не ви позволява да се движите – да се свързвате, да изразявате себе си, да удовлетворявате нуждите си, да изпъквате.
Вие искате да изберете живот, който подобрява самооценката ви. Как да се стремите да се чувствате добре със себе си, да се приемате, без да сте прекалено самокритичен или несигурен? Какви са вашите силни страни и как можете да ги развиете? Какви са слабостите, които можете да коригирате?

Четвъртата област на промяната е себеутвърждаването и себеизразяването. Това включва правото ви за удовлетворяване на вашите потребности и изразяване на вашите чувства. Утвърждаването на себе си ви дава възможност да следвате естествените си наклонности и да изпитвате удоволствие от живота. Какъв е начинът, по който можете да изразите себе си?
Житейските капани „Подчинение“ и „Неумолими стандарти“ са пречки за самоутвърждаването. При капана „Подчинение“ вие се отказвате от естествените си нужди и удоволствия, за да помагате на другите или да избегнете отмъщение. При капана „Неумолими стандарти“ се отказвате от своите естествено присъщи нужди и удоволствия, за да спечелите одобрение и признание и да избегнете срама. Постиженията и перфектността стават ваши цели в живота за сметка на щастието и удоволствието.
Страстта, творчеството, играта и забавленията могат да ви помогнат да направите живота си смислен. Важно е да изключвате понякога, за да преживявате вълнение и удоволствие. Ако пренебрегвате самоутвърждаването и себеизразяването, ще чувствате живота си тежък и може да започнете да преживявате отчаяние. Вашите нужди и тези на хората около вас са небалансирани. Промяната включва възможността да удовлетворявате собствените си базисни нужди и наклонности, без да навреждате ненужно на хората около себе си.

Петата област на развитие, не по-малко важна от останалите, е загрижеността за другите. Един от най-приятните аспекти на живота е да се научим да даваме на другите хора и да сме емпатични към тях. Привилегироваността може да ви попречи да показвате загриженост към хората около себе си. Ще се почувствате добре обаче, ако дадете своя принос. Социално ангажиране, благотворителност, раждане на деца и правене на различни неща за децата, подпомагане на вашите приятели – всички тези неща включват връзка с нещо по-голямо от вас и вашия индивидуален живот. Как можете да допринесете за света като цяло?
Духовността и религиозните вярвания могат да бъдат важни компоненти от това да се чувстваме част от света като цяло. Повечето религиозни и духовни подходи акцентират върху разширяването към Вселената като цяло, извън тясната загриженост за себе си и семейството. Много форми на религиозен опит осигуряват това допълнително измерение и привнасят пълноценност.

Вземете предвид областите, които сме описали, докато развивате своята собствена визия за живота си. Целите на живота вероятно са универсални: любов, себеизразяване, удоволствие, свобода, духовност, даване на другите – това е, което повечето от нас искат. Тези цели обаче често си противоречат. Например страстта може да е в конфликт със стабилността, автономността – с интимността, себеизразяването – със загрижеността към другите, и т.н. Важно е да си създадете приоритети и да изберете подходящия за вас баланс. Приканваме ви да включите елементи от тези по-широки цели по свой уникален начин, в съответствие със своите собствени уникални нужди и приоритети.

„Преоткрий живота си“ е насочена към широкия кръг читатели с интерес към психологичните аспекти на всекидневния живот. Хората с емоционални проблеми, посещаващите психотерапевт или тези, на които им предстои да потърсят професионална психологична помощ, също ще открият в нея ценна информация.
„Преоткрий живота си“ предоставя практически техники за преодоляване на нашите най-болезнени житейски проблеми. Книгата отразява голямата чувствителност, състрадателност и клинично прозрение на своите автори.

Съдържание

Анотация
Хванати ли сте в житейски капан?
Предговор към българското издание
Предговор от д-р Арън Бек
Предговор
1. ЖИТЕЙСКИ КАПАНИ
2. КОИ ЖИТЕЙСКИ КАПАНИ ПРИТЕЖАВАТЕ
3. РАЗБИРАНЕ НА ЖИТЕЙСКИТЕ КАПАНИ
4. КАПИТУЛАЦИЯ, БЯГСТВО И КОНТРААТАКА
5. КАК ДА ПРОМЕНИМ ЖИТЕЙСКИТЕ КАПАНИ
6. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ИЗОСТАВЯНЕ“ – „Моля те, не ме напускай!“
7. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „НЕДОВЕРИЕ И ЗЛОУПОТРЕБА“ – „Не мога да ти вярвам“
8. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ“ – „Никога няма да получа любовта, от която се нуждая“
9. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ“ – „Не се вписвам“
10. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ЗАВИСИМОСТ“ – „Не мога да го направя сам“
11. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „УЯЗВИМОСТ“ – „Всеки момент ще ме сполети катастрофа“
12. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ДЕФЕКТНОСТ“ – „Аз съм безполезен“
13. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ПРОВАЛ“ – „Чувствам се напълно провален“
14. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ПОДЧИНЕНИЕ“ – „Винаги ще го правя по твоя начин“
15. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „НЕУМОЛИМИ СТАНДАРТИ“ – „Никога не е достатъчно добре“
16. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ“ – „Мога да имам каквото си поискам“
17. ФИЛОСОФИЯ НА ПРОМЯНАТА
Източници
Благодарности

За авторите

Д-р Джефри Е. Янг е основател и директор на Центровете по когнитивна терапия в Ню Йорк и Феърфийлд Каунти (Кънектикът), както и преподавател в Катедрата по психиатрия в Колумбийския университет. Той е международно признат лектор по когнитивна терапия. Живее в Уилтън, Кънектикът.

Д-р Джанет С. Клоско пътува между Кингстън, Ню Йорк, където има частна практика, и Грейт Нек, Ню Йорк, където е заместник-директор на Центъра по когнитивна терапия на Лонг Айлънд.