Кризите и натискът за промяна сполетяват хората и техните групи на всички нива – от отделните хора, през екипите, фирмите и държавите, до целия свят. Кризите може да възникнат под натиска на външни фактори, като например човек да бъде изоставен или да овдовее или държава да бъде заплашена или нападната от друга държава. От друга страна, кризите може да възникнат от вътрешни напрежения, като например човек да се разболее или държава да претърпи гражданска война. Успешното справяне и с външния, и с вътрешния натиск изисква селективна промяна. Това важи както за държавите, така и за хората.
Ключовата дума тук е „селективна“. Нито е възможно, нито е желателно за хората и държавите да се променят напълно и да захвърлят всичко от предишната си идентичност. Предизвикателството и за държавите, и за човека в криза е да съобразят кои части от тяхната идентичност все още функционират добре и няма нужда да се променят и кои части вече не работят и действително имат нужда от промяна. Хората и държавите под натиск трябва да направят честна оценка на своите способности и ценности. Те трябва да решат кое в самите тях все още работи и остава уместно дори при новите променени обстоятелства и съответно може да бъде запазено. И обратно, те имат нужда от смелостта да осъзнаят какво трябва да се промени, за да се справят с новата ситуация. Това изисква от отделно взетия човек и държавите да намерят нови решения, съвместими с техните способности и с останалото им битие. Същевременно те трябва да теглят чертата и да изтъкнат елементите, които са толкова основополагащи за идентичността им, че не допускат промяна.
Повратната точка представлява изпитание. Тя поражда натиск да бъдат измислени нови методи за справяне, след като старите са се оказали неподходящи за преодоляване на изпитанието. Ако човек или държава действително измисли нови и по-добри методи за справяне, тогава казваме, че кризата е била преодоляна успешно. Но в гл. 1 ще видим, че разликата между успех и провал при преодоляването на криза често не е отчетлива – че успехът може да е само частичен, може да не трае вечно и същият проблем може да се завърне.
Тази книга е: сравнително, описателно, изследователско проучване на кризата и селективната промяна, проявявали се в течение на много десетилетия в седем съвременни държави, от които имам значителен личен опит, и разгледани от гледната точка на селективната промяна в личните кризи. Тези държави са Финландия, Япония, Чили, Индонезия, Германия, Австралия и Съединените щати.
Това е сравнителна книга. Нейните страници не са посветени на обсъждането на една-единствена държава. Вместо това те са поделени между седем държави, така че тези държави да могат да бъдат сравнени. Авторите на нехудожествена литература трябва да избират между това да представят изследвания на единични случаи или да сравняват множество случаи. Всеки подход има различни предимства и различни ограничения. При зададена дължина на текста изследванията на единични случаи могат, разбира се, да дадат много повече подробности за въпросните случаи, но сравнителните проучвания могат да предложат гледни точки и да установят проблеми, които не биха излезли наяве при изучаването на един отделен пример.
Историческите сравнения принуждават човек да задава въпроси, които не биха изникнали при единичните случаи. Последният възглед намира израз в репликата: „Онези, които изучават само една страна, в крайна сметка не разбират нито една страна.“
Стилът на изложение на текста е описателен – т.е. традиционният стил на историците, датиращ още от основаването на историята като дисциплина, развита от гръцките автори Херодот и Тукидид преди 2400 години. „Описателният стил“ означава, че аргументите са развивани чрез разсъждения в проза, без уравнения, таблици с числа, графики или статистически тестове за значимост и само въз основа на малък брой изследвани случаи.
От над 210-те държави в света тук са разгледани само седем, познати на мен. Посещавал съм многократно всичките седем. Живял съм в шест от тях за продължителни периоди, започващи още от преди 70 години. Говоря или съм говорел езиците на шест. Харесвам всички тези страни и им се възхищавам, с удоволствие ги посещавам отново, бил съм във всяка през последните две години и сериозно съм обмислял дали да не се преместя трайно в две от тях. В резултат мога да пиша за изброените страни със съчувствие и разбиране въз основа на собствения ми опит от първа ръка и този на мои стари приятели, живеещи там. Опитът, моят и на приятелите ми, обхваща достатъчно дълъг период от време, за да сме били свидетели на големи промени

С бестселърите си „Пушки, вируси и стомана“ и „Колапсът“ еволюционният биолог, физиолог и биогеограф Джаред Даймънд промени разбирането ни за причините за възхода и падението на цивилизациите. В „Катаклизъм“, третата книга от тази монументална трилогия, носителят на „Пулицър“ ни разкрива как в близкото минало седем успешни нации са успели да се възстановят напълно или частично от сериозни катаклизми, като същевременно сравнява личните кризи на хората с националните и проучва два важни въпроса: запътили ли са се САЩ и светът като цяло към предстояща катастрофа – и ако да, може ли тя да бъде предотвратена.

“Аз съм голям фен на всичко, написано от Джаред Даймънд, в това число и на последната му книга. Той ни показва, че има начин за справяне с кризите и че от нас зависи дали ще се възползваме от него.”
– Бил Гейтс

“Джаред Даймънд ни представя още една богата, оригинална и пленителна глава от човешката сага – тази е посветена на измъкването на обществата от ужасни кризи и съдържа жизненоважни уроци за трудните ни времена.”
– Стивън Пинкър

“Хипнотизиращ и просветляващ анализ на справянето с национални кризи, който може би ще помогне на цялото човечество да се пребори с настоящата глобална криза.”
– Ювал Ноа Харари

 

Кризисните терапевти са установили поне дузина фактори, които увеличават или намаляват вероятността индивидът да успее да разреши личната си криза  Нека разгледаме тези фактори, които неизбежно са решаващи в началото на терапевтичния курс или преди него.

Фактори, свързани с развръзките на личните кризи:

    1. Признание, че се намираш в криза.
    2. Приемане на личната отговорност да направиш нещо.
    3. Издигане на ограда, очертаваща отделните ти проблеми, които трябва да бъдат решени.
    4. Получаване на материална и емоционална помощ от други хора и групи.
    5. Вземане на пример от други хора като модели за решаване на проблемите.
    6. Сила на личността.
    7. Честна самооценка.
    8. Опит от предишни лични кризи.
    9. Търпение.
    10. Гъвкава личност.
    11. Индивидуални основни ценности.
    12. Свобода от лични ограничения.

 

1. Признание, че се намираш в криза. Това е факторът, който кара хората да започнат кризисна терапия. Без такова признание те дори не биха се появили в клиниката по кризисна терапия, нито (ако не отидат в клиника) биха започнали да работят върху кризата сами. Докато някой не признае: „Да, наистина имам проблем“ – а това признание може да отнеме дълго време, – не може да има никакъв напредък за решаването на проблема. Моята професионална криза от 1959 г. започна с признанието ми, че се провалях като учен след десетина години непрекъснати успехи в училище. Аз съм единственият човек, върху чиито действия имам пълен контрол. Ако искам тези други сили и хора да се променят, моя отговорност е да направя нещо по въпроса, като променя собственото си поведение и реакции. Тези други хора няма да се променят спонтанно, ако аз лично не направя нещо.“

2. Приемане на личната отговорност. Не е достатъчно обаче просто да признаеш: „Имам проблем.“ Хората често след това добавят: „Да, обаче моят проблем е по чужда вина. Други хора или външни сили са онова, което ми съсипва живота.“ Подобно самосъжаление или склонността да се приема ролята на жертва са сред най-обичайните оправдания, които хората изтъкват, за да избегнат да се заемат със собствените си проблеми. Следователно второто препятствие, след като човек е признал „Имам проблем,“ е да поеме отговорност за решаването му. „Да, тези външни сили и хора ги има, но те не са аз. Не мога да променя другите хора. Аз за кризисна терапия, зовът за помощ може да дойде по-рано, по-късно или изобщо никога – някои хора си усложняват сами нещата, като се опитват да разрешат кризата изцяло без чужда помощ. Един личен пример за зов за помощ извън център за кризисна терапия: когато първата ми жена ме разтърси, казвайки ми (най-накрая), че иска развод, през следващите няколко дена аз се обадих на четирима от най-близките ми приятели и си излях душата пред тях. И четиримата ме разбраха и проявиха съчувствие към положението ми, защото трима от тях бяха самите те разведени, а четвъртият беше успял да изгради наново един разклатен брак. Макар че в моя случай зовът ми за помощ не предотврати последвалия развод, той действително се оказа първата стъпка в един дълъг процес на преразглеждане на взаимоотношенията ми и сключване в крайна сметка на щастлив втори брак. Разговорите с близки приятели ме накараха да почувствам, че не съм изключителен неудачник и че аз също бих могъл в края на краищата да намеря щастието, както и стана.

3. Издигане на ограда. След като човек веднъж е признал кризата, приел е отговорността да направи нещо за разрешаването ѝ и е отишъл в центъра за кризисна терапия, първата терапевтична сесия може да се фокусира върху стъпката „издигане на ограда“, т.е. установяване и очертаване на проблема, който трябва да бъде решен. Ако човекът в криза не успее да направи това, той гледа на себе си като на неспособен на нищо и се чувства парализиран. Следователно ключовият въпрос е: какво в теб вече функционира добре, няма нужда да се променя и можеш да се опреш на него? Какво можеш и трябва да изоставиш и да замениш с нови начини? Ще видим, че въпросът за селективната промяна е ключов и за преоценките на цели държави в криза.

4. Помощ от други. Повечето от нас, които са преминали успешно през някаква криза, са открили ценността на материалната и емоционалната подкрепа от приятели, както и от институционализирани помощни групи като тези на раковите пациенти, алкохолиците или наркозависимите. Познатите примери за материална подкрепа включват предлагането на временна стая, за да може някой, чийто брак току-що е рухнал, да се изнесе; трезвата мисъл, компенсираща временно намалената способност за решаване на проблеми на човека в криза; оказването на практическо съдействие при сдобиването с информация, нова работа, нови другари или ново разпределение на грижите за децата. Емоционалната подкрепа означава помагащият да бъде добър слушател, да допринася за изясняване на проблемите и да съдейства на човека, който временно е изгубил надежда и самоувереност, да си възвърне и двете.
За клиент в клиника за кризисна терапия този „зов за помощ“ неизбежно е сред първите фактори, водещи към решаването на кризата – клиентът е дошъл в центъра, защото е осъзнал, че има нужда от помощ. При хората в криза, които не отиват в клиника за кризисна терапия, зовът за помощ може да дойде по-рано, по-късно или изобщо никога – някои хора си усложняват сами нещата, като се опитват да разрешат кризата изцяло без чужда помощ. Един личен пример за зов за помощ извън център за кризисна терапия: когато първата ми жена ме разтърси, казвайки ми (най-накрая), че иска развод, през следващите няколко дена аз се обадих на четирима от най-близките ми приятели и си излях душата пред тях. И четиримата ме разбраха и проявиха съчувствие към положението ми, защото трима от тях бяха самите те разведени, а четвъртият беше успял да изгради наново един разклатен брак. Макар че в моя случай зовът ми за помощ не предотврати последвалия развод, той действително се оказа първата стъпка в един дълъг процес на преразглеждане на взаимоотношенията ми и сключване в крайна сметка на щастлив втори брак. Разговорите с близки приятели ме накараха да почувствам, че не съм изключителен неудачник и че аз също бих могъл в края на краищата да намеря щастието, както и стана.

5. Други хора като модели. С тази ценност на другите хора като източници на помощ е свързана и ценността им като модели за алтернативни методи за справяне. И отново, както са открили повечето от нас, претърпели криза, голямо предимство е да познаваш някого, който е преживял подобна криза и представлява модел на уменията за успешно справяне, на който можеш да се опиташ да подражаваш. В идеалния случай тези модели са приятели или други хора, с които можеш да говориш и от които да научиш непосредствено как те са решили проблем, подобен на твоя. Но моделът може да е и някой, когото не познаваш лично и за чийто живот и методи за справяне само си чел или чувал. Например, макар че вероятно малцина читатели на тази книга са познавали лично Нелсън Ман-дела, Елинор Рузвелт или Уинстън Чърчил, техните биографии или автобиографии все още носят идеи и вдъхновение за други хора, които виждат в тях модели за разрешаване на личната си криза.

6. Сила на личността. Един фактор, който е важен при справянето с криза и който се различава от човек до човек, е нещото, наричано от психолозите „сила на личността“ (ego strength). То включва самоувереността, но е много по-широко. Силата на личността означава да имаш усещане за самия себе си, да имаш чувство за цел и да се приемаш такъв, какъвто си, като горда самостоятелна личност, която не зависи от другите хора за одобрението или оцеляването си. Силата на личността включва способността да издържаш на силни емоции, да запазваш фокусираност под напрежение, да се изразяваш свободно, да възприемаш правилно действителността и да вземаш трезви решения. Тези свързани качества са съществени за изследването на нови решения и преодоляването на парализиращия страх, който често възниква при криза. Силата на личността започва да се развива в детството, особено ако имаш родители, които те приемат такъв, какъвто си, не очакват от теб да осъществяваш техните мечти и не очакват да бъдеш по-стар или по-млад, отколкото си в действителност. Тя се развива от родители, които ти помагат да се научиш да понасяш фрустрацията, като не ти дават всичко, което искаш, но и не те лишават от всичко, което искаш. Цялата тази основа влиза в силата на личността, която помага на човек да премине през кризата.

7. Честна самооценка. Тя е свързана със силата на личността, но заслужава отделно споменаване. За индивида в криза основополагаща за правенето на добри избори е честната, макар и болезнена самооценка, с която преценяваш силните и слабите си страни, частите от теб, които работят, и частите, които не работят. Само тогава можеш да се промениш селективно по начини, които запазват силните ти страни, заменяйки същевременно слабостите си с нови начини за справяне. Макар че значението на честността при преодоляването на криза може да изглежда прекалено очевидно, за да си струва да се споменава, в действителност причините, поради които хората често не са честни със себе си, са безброй. Въпросът с честната самооценка съставляваше едно от ключовите ми терзания в моята професионална криза от 1959 г. Надценявах способностите си в едно отношение и ги подценявах в друго. Що се отнася до надценяването, моята любов към езиците ме заблуждаваше да си мисля, че имам необходимите способности да стана симултанен преводач. Но постепенно започнах да прозирам, че любовта към езиците сама по себе си нямаше да е достатъчна, за да ме направи успешен симултанен преводач. Израствайки в САЩ, аз бях започнал да уча първия си говорим чужд език чак на 11 години. Едва на 23 години ми се случи да живея в неанглоговоряща страна и да овладея разговорно някакъв чужд език (немски). Тъй като съответно бях започнал да говоря другите чужди езици сравнително късно в образованието си, днес акцентът ми дори и в чуждите езици, които владея най-добре, все още е осезаемо американски. Едва към края на 70-те си години най-после станах способен да превключвам бързо между два езика, различни от английски. Ала като симултанен преводач аз щях да се конкурирам с швейцарските преводачи, които бяха развили свобода на говора, акценти и лекота на превключването между няколко езика още на осемгодишна възраст. В крайна сметка трябваше да си призная – самозаблуждавах се, ако си въобразявах, че бих могъл някога да се конкурирам като лингвист с швейцарците.
Другата област на самооценка, с която се борех през 1959 г. и в която по-скоро подценявах, отколкото надценявах способностите си, засягаше научните ми изследвания. Правех прекалено големи обобщения от неумението си да реша един технологично сложен проблем, а именно как да измеря йонните потоци през мембраните на електрическите змиорки. Но аз все още напълно бях в състояние да измервам водния транспорт в жлъчния мехур, като просто претеглям мехура. Дори и сега, 60 години по-късно, аз все още ползвам само най-елементарните технологии, за да правя наука. Научих се да откривам важни научни въпроси, които могат да бъдат решавани с елементарни технологии. Все още не мога да включа нашия телевизор у дома с неговото дистанционно с 47 бутона, мога да върша само най-простите неща с моя наскоро придобит айфон и завися изцяло от секретарката и жена ми за всичко, изискващо компютър. Когато съм искал да осъществя изследователски проект, налагащ ползването на сложна технология – проводников анализ на разпространението на тока в епитела, шумов анализ на мембранните йонни канали, статистически анализ на разпределението по двойки на видове птици, – съм имал щастието да намеря колеги, вещи в тези анализи и готови да си сътрудничат с мен.
Така най-накрая се научих да оценявам честно какво съм и какво не съм способен да правя.

8. Опит от предишни кризи. Ако вече имате опит от успешно справяне с някаква различна криза в миналото, той ви дава повече увереност, че ще можете да разрешите и новата криза. Това стои в контраст с чувството за безпомощност, произтичащо от предишни непреодолени кризи, че каквото и да правите, няма да успеете. Важността на предишния опит е главна причина кризите да са толкова по-травмиращи за подрастващите и младите хора, отколкото за по-възрастните. Макар че скъсването на някаква близка връзка може да е съкрушително на всяка възраст, скъсването на първата близка връзка е особено съкрушително. При по-късните раздели, колкото и да са болезнени, човек си припомня, че вече е преминавал през подобна болка и я е надживял. Това беше част от причината моята криза от 1959 г. да е толкова травмираща за мен – това беше първата ми остра житейска криза. За сравнение, професионалните ми кризи от 1980 и 2000 г. не бяха травмиращи. В крайна сметка аз смених посоката на кариерата си – от мембранната физиология към еволюционната физиология около 1980 г. и от физиологията към географията след 2000 г. Но тези решения не бяха болезнени, защото вече приемах въз основа на предишния си опит, че нещата вероятно ще се наредят.

9. Търпение. Друго съображение е способността да издържаш на несигурност, двусмислие или неуспех при първоначалните опити за промяна – накратко, търпението. Не е много вероятно човек в криза да успее да измисли успешен начин за справяне от първия път. По-скоро може да са нужни няколко опита, изпробване на различни начини, за да се види дали те решават кризата и дали са съвместими с неговата личност, докато най-накрая се намери решение, което да работи. Хората, които не могат да издържат на несигурност или провал и които се отказват от търсенето рано, е по-малко вероятно да стигнат до съответен нов начин за справяне. Затова сдържаният съвет на баща ми на пейката в парижкия парк – „Защо не посветиш само още половин година на докторантурата по физиология? – ми се стори като спасителен пояс. Благодарение на татко търпението взе да ми звучи разумно – аз сам не бях съобразил това.

10. Гъвкавост. Един важен елемент в преодоляването на криза чрез селективна промяна е свързан с предимството на гъвкавата личност пред твърдата, неизменна личност. „Твърдост“ означава всеобхватното убеждение, че съществува само един път. Разбира се, това убеждение е пречка за изследването на нови пътища и за замяната на нечий неуспешен стар подход с успешен нов. Твърдостта или неизменността може да бъде резултат от предишна история на тормоз или травма или на възпитание, неразрешаващо на детето да експериментира или да се отклонява от семейните норми. Гъвкавостта може да дойде от свободата, предоставена на човек, да прави сам изборите си, докато расте.
Аз се научих на гъвкавост по-късно в живота си в резултат на експедициите, които започнах на 26-годишна възраст, за да изучавам птиците в дъждовните гори на тропическия остров Нова Гвинея. Подробните планове почти никога не се развиват според очакванията в Нова Гвинея. Самолетите, лодките и пътните превозни средства редовно се повреждат, катастрофират или потъват; местните жители и държавните служители не се държат, както се очаква, и не приемат нареждания; мостовете и пътеките се оказват непроходими; планините се оказват не там, където ги показват картите; още безброй други неща се объркват. Почти всяка една от моите новогвинейски експедиции е започвала с това, че съм възнамерявал да направя Х, пристигал съм в Нова Гвинея, откривал съм, че Х е невъзможно, и ми се е налагало да бъда гъвкав – т.е. да импровизирам нов план на място. Когато с Мари накрая имахме деца, открих, че опитът ми от птичите експедиции в Нова Гвинея е най-полезната подготовка за бащинството – защото децата са също така непредвидими, не приемат нареждания и изискват гъвкавост от страна на родителите си.

11. Основни ценности. Предпоследното съображение, все още свързано със силата на личността, се отнася до т.нар. основни ценности – т.е. убежденията, които човек смята за централни за своята идентичност и които лежат в основата на моралния му кодекс и възгледа му за живота, като например религията или предаността към семейството му. При криза трябва да прецениш къде да теглиш чертата при възприемането на селективната промяна – кои основни ценности би отказал да промениш, защото смяташ, че те не подлежат на пазарлъци. На кой етап би си казал: „По-скоро бих умрял, отколкото да променя ТОВА“? Например много хора смятат семейната преданост, религията и честността за неподлежащи на договорки. Ние сме склонни да се възхищаваме от някого, който отказва да предаде семейството си, да излъже, да се отрече от религията си или да открадне, за да се измъкне от криза.
Но кризите могат да създават и сиви зони, в които ценности, смятани преди за неподлежащи на пазарлъци, изискват преосмисляне. Да вземем един очевиден пример – съпруг или съпруга, подали молба за развод, решават по този начин да разкъсат семейната обвързаност със съпругата или съпруга си. Моралната заповед „Не кради“ е трябвало да бъде изоставена от затворниците в нацистките концентрационни лагери през Втората световна война – хранителните дажби са били толкова недостатъчни, че е било невъзможно да се оцелее, без да се краде храна. Множество оцелели от концлагерите са изоставяли религията си, защото са намирали за невъзможно да примирят злото на лагерите с вярата в бог. Например великият италиано-еврейски автор Примо Леви, който е оцелял от Аушвиц, по-късно казва: „Преживяното в Аушвиц имаше за мен последицата, че помете всякакви остатъци от религиозно образование, които все още запазвах. Аушвиц съществува, следователно Бог не може да съществува. Не съм намерил решение на тази дилема.“
Основните ценности следователно могат да улеснят или да затруднят разрешаването на кризата. От една страна, те могат да осигурят на човек яснота, здрава и сигурна основа, от която да обмисля промяната на други части от себе си. От друга страна, вкопчването в тях дори когато те се разкриват като заблудени при променените обстоятелства, може да попречи на човек да разреши кризата.

12. Свобода от ограничения. Факторът, който остава да бъде споменат, е свободата на избора, която идва, когато човек не е ограничаван от практически проблеми и отговорности. По-трудно е да експериментираш с нови решения, ако имаш сериозни отговорности към други хора (като например деца), ако трябва да си на ниво в някаква много взискателна работа или ако често си изложен на физически опасности. Разбира се, това не означава, че е невъзможно да се работи за преодоляването на кризата, когато носиш тези товари, но те наистина налагат допълнителни предизвикателства. През 1959 г. аз имах късмета, че сред цялото лично вълнение около необходимостта да преценя дали все още искам да стана учен изследовател не ми се налагаше да се боря и с някакви практически ограничения. Имах стипендия от Националната научна фондация, която щеше да плати учебните ми такси и разходите ми за живот за още няколко години; Физиологическият факултет на Кеймбридж не ме заплашваше с изключване, нито дори изискваше от мен да минавам някакви изпити; и никой не ме притискаше да се откажа – освен самия аз.


Държавите обаче не са индивиди. Ще видим, че националните кризи повдигат многобройни въпроси – въпроси за водачеството, груповото вземане на решения, националните институции и др., – които не възникват при индивидуалните кризи.
От друга страна, също така е ясно, разбира се, че механизмите за справяне на индивида не съществуват в изолация от културата на нацията и поднационалните групи, сред които той е израсъл и живее сега. Тази по-широка култура оказва голямо влияние върху индивидуалните черти като поведението и целите на индивида, възприятията му за действителността и отношението му към проблемите. Следователно очакваме да има някакви взаимовръзки между това как хората се справят с индивидуалните проблеми и как държавите, съставени от много хора, се справят с националните проблеми.
Следва изброяване на дванайсетте фактора, които тази книга ще разгледа по отношение на развръзките на националните кризи. Сравнението, която изброяваше факторите, установени от терапевтите като имащи отношение към развръзките на индивидуалните кризи, показва, че повечето фактори от единия списък имат разпознаваеми съответствия в другия.

Фактори, свързани с развръзките на националните кризи:

    1. Национален консенсус, че държавата е в криза.
    2. Приемане на националната отговорност да се направи нещо.
    3. Издигане на ограда, за да бъдат очертани националните проблеми, които трябва да бъдат решени.
    4. Получаване на материална и финансова помощ от други страни.
    5. Вземане на пример от други държави като модели за решаване на проблемите.
    6. Национална идентичност.
    7. Честна национална самооценка.
    8. Исторически опит с предишни национални кризи.
    9. Справяне с националния провал.
    10. Ситуационно-специфична национална гъвкавост.
    11. Национални основни ценности.
    12. Свобода от геополитически ограничения.

При около седем от дванайсетте фактора паралелите са непосредствени:

Фактор #1. Държавите, както и хората, признават или отричат, че се намират в криза. Но такова признание от страна на една държава изисква известно ниво на национален консенсус, докато индивидът признава или отрича това сам.

Фактор #2. Държавите и хората поемат националната и индивидуалната отговорност да предприемат действия за решаването на проблема или пък отричат отговорността чрез самосъжаление, обвиняване на другите или възприемане на ролята на жертва.

Фактор #3. Държавите правят селективни промени в своите институции и политики, като издигат ограда, за да разграничат институциите/политиките, изискващи промяна, от онези, които могат да се запазят непроменени. Хората аналогично издигат ограда, за да предприемат промяна в някои индивидуални характеристики, но не и в други.

Фактор #4. Държавите и хората може да получат материална и финансова помощ от други държави и хора. Хората, но не и държавите, може да получат също и емоционална помощ.

Фактор #5. Държавите може да моделират своите институции и политики по примера на други държави, така както хората може да моделират своите методи за справяне по примера на други.

Фактор #7. Държавите, както и хората, си правят или не си правят честна самооценка. Това изисква постигането на някакво ниво на национален консенсус за държавата, но индивидът прави или не прави самооценката си сам.

Фактор #8. Държавите имат исторически опит, докато хората имат лични спомени съответно за предишни национални или индивидуални кризи.

В два други случая съответствието между факторите е по-общо и не толкова конкретно.

Фактор #9. Държавите се различават в отношението си към провала и в готовността си да изследват други решения на даден проблем, ако първите изпробвани решения не успеят. Помислете например за драстично различните реакции на военното поражение от страна на Германия след Първата световна война, Германия след Втората световна война, Япония след Втората световна война и САЩ след войната във Виетнам. Хората също се различават в издръжливостта си на провал или на първоначален провал, а ние често наричаме тази индивидуална характеристика „търпение“.

Фактор #12. Държавите често изпитват разнородни ограничения върху свободата си на избор, особено поради причини, свързани с географията, богатството и военната/политическата мощ. Хората също изпитват разнородни ограничения върху свободата си на избор, но по съвсем различни причини като например отговорности по отглеждането на дете, изисквания на работното място и индивидуален доход.

Най-накрая за останалите три фактора индивидуалният фактор служи само като метафора, подсказваща някакъв фактор, отнасящ се за държавите:

Фактор #6. Психолозите са дефинирали и писали надълго за характеристиката на индивида, наречена „сила на личността“. Тази характеристика се отнася само за хората, не може да се говори за национална сила на личността. Но държавите имат една национална характеристика, наречена национална идентичност, която ще имаме често повод да обсъждаме и която играе за държавите роля, напомняща ролята, която играе силата на личността за човека. Националната идентичност обхваща такива характеристики като езика, културата и историята, които правят държавата уникална сред другите държави по света, допринасят за националната гордост и се възприемат от гражданите и като общи за всички тях.

Фактор #10. Друга характеристика на човека, която психолозите са дефинирали и са писали надълго за нея, е индивидуалната гъвкавост и нейната противоположност, индивидуалната твърдост. Това е характеристика, която присъства в целия характер на индивида – тя не е ситуационно-специфична. Например ако един мъж има твърдия обичай никога да не дава назаем пари на приятели, но иначе е гъвкав в поведението си, той не би бил определян като твърда личност. Твърдата личност за разлика от това се изразява в наличието на твърди правила за поведение в повечето ситуации. Не е ясно дали някоя държава притежава аналогична твърдост, присъстваща в повечето ситуации. Например ако човек първоначално е склонен да обозначи Япония или Германия като „твърди“, факт е, че и двете страни са били изключително гъвкави в някои периоди по редица важни въпроси, както ще разгледаме съответно в гл. 3 и 6. По-скоро националната гъвкавост може да е ситуационно-специфична, за разлика от индивидуалната гъвкавост. Ще се върнем към този въпрос в епилога.

Фактор #11. Най-накрая, хората имат индивидуални основни ценности като честност, амбиция, религия и семейни връзки. Държавите имат нещо, което би могло да се нарече национални основни ценности, някои от които се застъпват с индивидуалните (например честността и религията). Националните основни ценности са свързани с националните идентичности, но не съвпадат с тях. Например езикът на Шекспир и Тенисън е част от британската национална идентичност, но Тенисън не е причината Великобритания да откаже да преговаря с Хитлер дори и в най-тежките моменти през май 1940 г. Отказът на Великобритания да преговаря се е дължал на една основна ценност: „Никога няма да се предадем.“

 


Съдържание

ЧАСТ 1. ХОРАТА
Глава 1. Личните кризи.

ЧАСТ 2. ДЪРЖАВИТЕ: МИНАЛИ КРИЗИ
Глава 2. Войната на Финландия със Съветския съюз
Глава 3. Началата на съвременна Япония
Глава 4. Чили за всички чилийци
Глава 5. Индонезия, възходът на една нова държава
Глава 6. Възстановяването на Германия
Глава 7. Австралия: Кои сме ние?

ЧАСТ 3. ДЪРЖАВИТЕ И СВЕТЪТ: КРИЗИ В РАЗВИТИЕ
Глава 8. Какво я чака Япония в бъдеще?
Глава 9. Какво ги чака Съединените щати в бъдеще? Силни страни и най-големият проблем.
Глава 10. Какво ги чака Съединените щати в бъдеще? Трите „други“ проблема.
Глава 11. Какво го чака света в бъдеще?

Епилог. Уроци, въпроси и общ поглед


За авторa

Интересът на Джаред Даймънд към историята и географията произхожда от обстоятелството, че той е роден през 1937 г. и съответно е расъл през Втората световна война, с ежедневно изменящи се карти, закрепени с кабърчета от баща му на стената на стаята му и изобразяващи променящите се фронтове на европейския и тихоокеанския военен театър. Първите 21 години от живота му са разказани накратко в началото на книгата. Четирите години, прекарани в Европа като студент (от 1958 до 1962 г.) затвърждават у Джаред убеждението в значимостта на географията. Британските, германските, югославските и финландските му приятели, всичките родени като него около 1937 г., са водили много различен живот от Джаред, както и един от друг, като случайно следствие от географското разположение на своите рождени места.

Университеското обучение на Джаред го подготвя за кариера в изследването и преподаването на лабораторна физиология, която той следва в Медицинското училище на Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Но интересът му към други теми го кара да се впусне в успоредна втора кариера в областта на екологията и еволюцията на птиците на Нова Гвинея, където води 31 експедиции. Сред орнитолозите Джаред е известен особено с преоткриването на върха на необитаемите планини Фоджа, където е спуснат от хеликоптер; на отдавна изгубената златочела беседкова птица, позната дотогава само от четири мостри, появили се в един парижки магазин за шапки през 1895 г. Нова Гвинея и нейният прекрасен народ са имали съществено влияние върху живота на Джаред.

Раждането на синовете му близнаци през 1987 г. е повод Джаред да осъзнае, че тяхното бъдеще няма да зависи от физиологията на жлъчния мехур, нито от новогвинейските птици, колкото и пленителни да са те – а от състоянието на света. Затова той започва трета кариера, пишейки книги за историята и географията. Поради тези му широки интереси един рецензент казва: „Има подозрения, че „Джаред Даймънд“ всъщност е псевдоним на комисия от експерти“.

Днес, на 81 години, Джаред все още преподава география на студентите в Калифорнийския университет в Лос Анджелис и няма планове да се пенсионира. Освен че прекарва време със съпругата си Мари, синовете си Макс и Джошуа и приятелите си, другите главни занимания на Джаред са всекидневните разходки за наблюдение на птици в околността на къщата му в един каньон на Лос Анджелис, вдигане на железа във фитнеса няколко дена седмично, урок по разговорен италиански веднъж седмично и свирене на пиано в групи за класическа камерна музика.

Бестселър-трилогията на автора, които съчетават антропология, биология, лингвистика, генетика и история, преведени на български език са:

  • [Том 1] Пушки, вируси и стомана: Какво определя съдбините на човешките общества. Превод от английски Юлиян Антонов, София: Изток-Запад, 2006, 624 с.
  • [Том 2] Колапсът: Човешките общества между успеха и провала. Превод от английски Юлиян Антонов, София: Изток-Запад, 2007, 776 с.
  • Светът преди вчера: Какво можем да научим от традиционните общества?. Превод от английски Венцислав К. Венков, София: Изток-Запад, 2013, 672 с.
  • [Том 3] Катаклизъм: Преломни моменти за държавите в криза. Превод от английски Елена Филипова, София: Изток-Запад, 2019.

 


Бележка: Том втори се очаква някога скоро.


Линк към книгата:

Свалете от Яндиск  книгата “Катаклизъм. Преломни моменти за държавите в криза” на Джаред Даймънд от тук
или
Свалете от Мега книгата “Катаклизъм. Преломни моменти за държавите в криза” на Джаред Даймънд от тук