Дигитален минимализъм. Да изберем осъзнат живот в този шумен свят – Кал Нюпорт

Posted on 07/01/2025

by book

Дигиталният минимализъм е начин на живот, който се опитва да отговори на възникващите опасности от днешния цифров медиен пейзаж. Все повече изследвания показват две реалности – че бизнесът целенасочено прави продуктите си пристрастяващи и че повишената експозиция на тези продукти е пагубна за нашето здраве. Разумно е да преразгледаме нашето отношение към тези услуги и нашите смартфони като цяло. Като следваме методите и принципите на дигиталния минимализъм, можем да възстановим нашето внимание и да получим по-голямо чувство на удовлетвореност в живота си.
Дигиталните минималисти са навсякъде около вас. Те са спокойните, щастливи хора, които могат да водят дълги разговори, без потайни погледи към телефоните си. Те могат да се загубят в добра книга, проект за дървообработване или спокойно сутрешно бягане. Те могат да се забавляват с приятели и семейство, без натрапчивото желание да документират преживяването. Те са информирани за новините от деня, но не се чувстват съкрушени от тях. Те не изпитват „страх от пропускане“, защото вече знаят кои дейности им осигуряват смисъл и удовлетворение.
В тази своевременна и просветляваща книга авторът въвежда философия за използване на технологията, която вече е придобила безброй животи.
Технологиите по същество не са нито добри, нито лоши. Ключът е да ги използвате в своя полза, а не да ги оставите да завладеят живота ви. Тази книга показва пътя.

Широко прието е, че новите технологии като социалните медии и смартфоните са променили в огромна степен живота ни през 21 век. Промяната може да бъде описана по много начини. Мисля, че социалният критик Лорънс Скот го прави изключително добре, когато описва свръхсвързаното съвремие като „концентрирана смес от медии и теми“, в които „възприятието на мига може да стане необичайно плоско, взето само по себе си.“
Идеята на по-горните наблюдения обаче е да наблегне на факта, който мнозина забравят и който се състои в това, че тези промени, освен че са огромни и предизвикват промяна, са били също така неочаквани и непланирани. Студент в горните курсове, който си прави профил в thefacebook.com през 2004, за да не изпуска от поглед съкурсниците си, вероятно не се е досещал, че съвременният потребител ще прекарва около два часа на ден в социалните медии и ще разчита на услугите за изпращане на съобщения, с почти толкова време, посветено само на продуктите на Фейсбук (както и Инстаграм, и ТикТок). По същия начин, първият купувач, избрал през 2007 айфон, заради възможността да слуша музика на него надали би бил толкова възторжен, ако му кажат, че десетилетие по-късно би могъл да проверява по осемдесет и пет пъти на ден телефона си, воден от натрапчив импулс – „характеристика“, която днес знаем, че Стив Джобс изобщо не е обмислял, докато е подготвял прочутото си обръщение.
Промените ни издебнаха неподготвени и ни сполетяха твърде бързо. Не ни оставиха възможност да се отдръпнем и да се запитаме какво в действителност искаме от бързото развитие на технологиите през изминалото десетилетие. Добавихме нови технологии към периферията на съществуването си по маловажни причини, после една сутрин се събудихме и открихме, че те са превзели самата същност на всекидневието ни. С други думи, не сме се подписвали под договор, предвиждащ дигиталният свят да бъде такъв, в какъвто понастоящем сме потопени; ние сякаш се препънахме гърбом в него.

Източникът на нашите притеснения не е очевиден в тези прецизно подбрани примерни извадки за употреба на социалните медии, той става видим едва след сблъсъка с по-истинската действителност за начина, по който тези технологии като цяло са успели да се разпрострат далеч отвъд минималните роли, заради които първоначално сме ги приели. Все повече те ни налагат как да се държим и как да се чувстваме и някак успяват да ни принудят да ги използваме повече, отколкото си мислим, че е здравословно, често за сметка на други дейности, които намираме за по-ценни. Онова, което ни кара да изпитваме неудобство – с други думи – е усещането, че губим контрол – чувство, което се проявява на практика по десет различни начина всеки ден, като да речем когато се разсейваме с телефона си, докато къпем детето си или когато губим способността да се наслаждаваме на прекрасен миг заради френетичната нужда да документираме този миг в името на някаква виртуална публика.
Въпросът не се свежда до полезността, ами до независимостта.
Очевидно следващият въпрос е как така се забъркахме в тази каша. Моят опит казва, че повечето хора, които се борят с онази част от живота си, която е онлайн, нито са лишени от силна воля, нито са глупави. Напротив, те са хора, постигнали успех в своите професии, всеотдайни в ученето студенти, грижливи родители; те са организирани и са имали своите трудни за постигане цели. И въпреки това по някакъв начин приложенията и сайтовете, които ги примамват чрез телефона и екрана на таблета – единствени сред множеството изкушения, на които успешно устояват всекидневно – успяват да метастазират болестотворно и далеч отвъд първоначално отредените им роли.
Огромна част от отговора относно начина, по който се случва това метастазиране, се крие във факта, че тези нови инструменти далеч не са така безобидни, колкото ни се струват напоследък. Хората не стават жертва на екраните, защото са мързеливи, ами заради инвестираните милиарди долари в постигането на този резултат. По-рано отбелязах, че изглежда сме се препънали гърбом в дигиталния живот, за който не сме подписвали договор, който да го позволява. Както по-нататък подробно ще се аргументирам, вероятно по-точно е да се каже, че ние умишлено сме били подтиквани към подобен тип поведение от компаниите, произвеждащи високотехнологични устройства и конгломератите, изградени върху икономиката на вниманието, които са открили, че една култура, в която властват устройствата и приложенията, крие огромни богатства за тях.

Дигитален минимализъм
Философия за използването на технологията, според която съсредоточаваме времето си онлайн върху малък брой внимателно подбрани и максимално оползотворявани дейности, които в най-голяма степен поддържат онова, което е ценно за нас и пропускаме с радост всичко останало.

Принцип 1: Бъркотията струва скъпо.
Дигиталният минимализъм признава, че задръстването на времето и вниманието ви с прекалено много устройства, приложения и услуги води като цяло до отрицателна стойност, която може да погълне малкото ползи, които всяко устройство поотделно носи.

Принцип 2: Оптимизирането е важно.
Дигиталните минималисти вярват, че решението, че дадена технология е в полза на някаква ценност за тях е само първата стъпка. За да извлечем пълния потенциал на ползата от нея обаче е необходимо внимателно да помислим за начина, по който ще използват технологията.

Принцип 3: Целеустремеността носи удовлетворение.
Дигиталните минималисти извличат голямо удовлетворение от основното им решение да проявяват повече целеустременост в начина, по който се ангажират с новите технологии. Този източник на удовлетворение е независим от конкретните решения, взети от тях и едно от най-важните основания минимализмът да бъде в такава огромна степен важен светоглед за хората, които го изповядват.

Стъпка #1: Определете своите правила за използване на технологиите

Дигиталното разчистване се съсредоточава най-вече върху новите технологии, които включват приложения, сайтове и инструменти, осигурявани чрез компютър или екрана на мобилния. Вероятно в тази категория трябва да включите също видеоигрите и гледането на сериали и предавания онлайн.

Вземете си трийсетдневна почивка от тези технологии, които определяте като „избирателни“ – което означава, че можете да се отдръпнете от тях без да причините вреда или по-големи проблеми както в професионалния, така и в личния си живот. В някои случаи, ще се въздържате от използването на технологиите по избор напълно, в други случаи можете конкретизирате сбор от стъпки за действие, които да определят точно кога и как използвате въпросните технологии по време на разчистването.

Накрая, оставате със списък забранени технологии, придружени със съответния алгоритъм на поведение. Запишете ги и ги поставете на място, където ще можете да ги виждате всеки ден. Яснотата по отношение на това кое е забранено за вас и кое е разрешено по време на разчистването ще ви помогне да се справите с успех в разчистването.

Стъпка #2: Вземете си трийсетдневна почивка

Вероятно първата една-две седмици от дигиталното разчистване ще ви се сторят трудни, ще се борите с рефлекса да проверите технологиите, които не ви е разрешено да проверявате. Тези чувства обаче, ще преминат и като следствие от детоксикацията, ще докажете себе си когато дойде време да взимате ясни решения в края на разчистването.

Целта на дигиталното разчистване не е просто да се наслаждавате на времето без натрапчивите технологии. По време на продължаващия месец процес, вие трябва настоятелно да изследвате възможностите за по-качествени дейности, с които да запълните времето, освободено от незадължителните технологии, които избягвате. Разчистването трябва да бъде време, посветено на изискваща усилие дейност и експериментиране.

Искате в края на разчистването да сте открили онези дейности, които носят истинско удовлетворение, които ще ви позволят убедително да изградите по-добър живот – такъв, в който технологиите играят само поддържаща роля и водят до много по-смислени резултати.

Стъпка #3: Възстановяване на технологиите

Едномесечната почивка от незадължителните технологии пренастройват свързаната с технологиите част от вашия живот. След това можете да го изградите отново по далеч по-смислен и минималистичен начин. За тази цел приложете тристепенен алгоритъм за оценка на всяка незадължителна технология, която обмисляте да върнете отново в живота си.

Този процес ще ви помогне да култивирате дигиталния си живот, в който новите технологии служат на вашите най-съкровени ценности, вместо да ги унищожават без ваше разрешение. Именно по време на процеса по предпазливото връщане на технологиите, вие взимате обмислени решения, които ще ви превърнат в дигитален минималист.

Други участници се спират на необичайни алгоритми на поведение по време на процеса за връщане на технологиите. Лондончанката Аби, която работи в туристическата индустрия, намира начин как да премахне търсачката от телефона си – необичаен ход. „Реших, че далеч не е необходимо да отговарям на всичко веднага“, каза ми тя. Купува си старомоден бележник, където да записва на ръка идеите, които е заела от „тръбата“. Кейлъб е определил полицейски час за телефона си: не може да го използва между девет вечерта и седем сутринта, а пък компютърният инженер Рон си е определил квота от два уебсайта, които има позволение да проверява редовно – голямо подобрение в сравнение с четирийсетте и повече сайта, които обикновено е прехвърлял. Ребека преобразява всекидневието си като си купува часовник. Може да звучи тривиално за по-възрастните читатели, но деветнайсетгодишните млади хора като Ребека обикновено не действат така.

Урок за свободното време 1
Превърнете в приоритет изискваща усилие дейност и я предпочитайте през пасивната консумация.

Урок за свободното време 2
Използвайте уменията, за да създадете ценни вещи във физическия свят.

Урок за свободното време 3
Търсете дейности, които изискват общуване с истинския свят, със структурирани в социално отношение взаимоотношения.

Упражнение: Всяка седмица поправяйте или изграждайте нещо

Упражнение: Направете график на свободното време с ниско качество

Упражнение: Станете част от нещо

Упражнение: Следвайте планове за свободното време

Упражнение: Изтрийте социалните медии от телефона си
Стратегията е класически пример за дигитален минимализъм. Щом премахнете въз-можността да имате достъп до социалните медии във всеки момент, вие намалявате тяхната способност да се превръщат в опора, която ползвате, за да се разсейвате от по-голямата празнина в живота ви. Същевременно не се налага да изоставяте тези услуги.

Упражнение: Превърнете устройствата си в компютри с едно предназначение
Именно тази нагласа, че „многостранната приложимост“ означава „производител-ност“ кара хората да гледат подозрително към инструменти като Фрийдъм, който пре-махвал възможности от техния компютърен опит. Проблемът тук е, че смесва ролята на времето с вида производителност. Онова, което прави компютъризирането с мно-гостранна приложимост толкова мощен инструмент е, че на вас не ви се налага да ползвате различни устройства за различни задачи, а не, че ви позволява да правите куп не-ща едновременно.
Упражнението за блокиране по подразбиране отначало може да ви се стори прекале-но агресивно, но онова, което всъщност постига, е да ви насочи отново към работата с компютър върху конкретна задача, много по-съвместим с човешките системи за вни-мание подход. Всички съвети в тази глава за съпротивата срещу кражбата на внимание не изискват да се въздържате напълно от плодовете на дигиталната икономика на вни-манието, но ви принуждават да подхождате към тях с повече бдителност. Това е различен начин на мислене за вашия компютър, който става все по-необходим, за да останем минималисти в настоящата епоха, изпълнена с всевъзможни поводи и причини за разсейване.

Упражнение: Използвайте социалните медии като професионалисти
„Възможно е социалните медии да обединят полза и растеж, възможно е наистина да обединят и някои отрицателни страни“, каза ми Дженифър. „Все едно вървим по опъ-нато въже… повечето от нас трябва да намерят баланса.“

Упражнение: Използвайте бавна медия
„Бавните медии сами измерват себе си, вида си и съдържанието си за висок стандарт на качеството и се отличават от своите забързани и кратковременни партньори… Бавните медии не могат да бъдат консумирани на случаен принцип, ами изискват пълна концентрация от страна на потребителите си.“

Упражнение: Вземете си глупав телефон
От друга страна, ако сте човек, който би могъл да измисли начин как да се справя без вездесъщия смартфон, а инстинктът ви казва, че животът ви без него ще е далеч по-хубав, тогава трябва да бъдете сигурен, че това решение вече не е толкова драстично, колкото някога би могло да ви се стори. Движението на глупавите телефони набира си-ли и наличните инструменти, които поддържат промяната в начина ви на живот се по-добряват. Ако сте изтощени от зависимостта си към смартфона, вече не само е възмож-но да кажете „стига толкова“, но и далеч по-лесно. Спомнете си как Холиър и Тан за-почват своя манифест „вашето време = твоите пари.“ Вие би трябвало да се чувствате силен, за можете да вложите тази ценност във въпроси и теми, които са по-важни за вас.

Въведение
По-рано през 2016, издадох книга със заглавието „Задълбочена работа“. В нея ставаше дума за това как подценяваме истинското вглъбяване и особено какво пагубно действие има съсредоточаването на професионалистите върху разсейващите инструменти за общуване, които им пречат да вършат работата си по най-добрия начин. Колкото повече ставаха читателите на моята книга, толкова повече се увеличаваха отзивите от моите читатели. Някои ми изпращаха съобщения, други се срещаха с мен при публичните ми прояви – много от тях ми задаваха един и същ въпрос: „Какво се случва с личния ми живот?“ Съгласни бяха с разсъжденията ми относно разсейващите фактори на работното място, но – добавяха те – вниманието им било отвличано в още по-голяма степен от новите технологии, които успявали да ги лишат от смисъла и удовлетворението през времето, в което не били на работа. Казаното от моите читатели привлече вниманието ми и неочаквано ме принуди да изкарам ускорен курс по обещанията и опасностите на живота в дигитална среда.
Почти всички, с които говорих, изказваха вярата си в интернет и признаваха, че мрежата може и трябва да бъде сила, която подобрява живота им. Не желаеха на всяка цена да прекратят използването на Гугъл Мапс или завинаги да напуснат Инстаграм. Същевременно ги владееше усещането, че отношението им и начина, по който ползват технологията е нездраво до такава степен, че или трябваше в най-скоро време да предприемат стъпки към промяна или ги очакваше срив.

Изразът, който чувах в тези разговори за дигиталното ни съвремие беше изтощение. Нямаха предвид, че някое приложение или уебсайт е лош, взет сам по себе си. Проблемът беше в цялостното влияние от наличието на толкова много различни лъскави джунджурийки, които настойчиво привличат вниманието им и влияят на настроението им. Френетичното състояние на тези хора не се свежда толкова до подробностите, които го предизвикваха, колкото до факта, че източникът му все повече се изплъзваше от техния контрол. Малцина искат да прекарват толкова много време онлайн, само че въпросните инструменти имат способността да предизвикват поведенчески пристрастявания. Импулсът да се проверява Туитър или да се обновява Редит се превръща в нервен тик. Този тик разбива непрекъснатото време на парчета, които са твърде малки, за да се поддържа присъствието в настоящето, необходимо за един изпълнен с целеустременост живот.

В следствие от наученото в разговорите с моите читатели проведох проучване, в което открих, че някои от характеристиките на тази пристрастеност са страничен ефект (малцина са били в състояние да предвидят до каква степен изпращането на съобщения ще завладее вниманието им), но други са вградени умишлено (натрапчивото използване е залегнало в основата на бизнесплановете на голяма част от компаниите, стоящи зад социалните медии.) Но какъвто и да е източникът, неустоимата притегателна сила, която упражняват екраните, кара хората да изпитват чувството, че все повече и повече губят своята независимост във вземането на решенията за посоката, в която да насочат вниманието си. Естествено никой не е подписал договор, с който да преотстъпи контрола върху вниманието си. Потребителите са свалили приложението и са се регистрирали в социалните мрежи, водени от най-добри подбуди и чак след това са открили – мрачна ирония – че тези услуги са започнали да подронват добрите страни, които са направили приложенията привлекателни. Хората се присъединяват към Фейсбук, за да поддържат контакт с приятелите си, които са пръснати из цялата страна, а накрая се оказва, че не са в състояние да поддържат гладко разговор с приятел, който седи от другата страна на масата.
Научих и за неблагоприятното влияние на неограничената онлайн дейност върху доброто психическо състояние. Много от хората, с които говорих, подценяваха способността на социалните медии да манипулират настроението им. Постоянното излагане на внимателно подбраните и добре нагласени изображения на приятелите им поражда чувство за непълноценност – особено в периодите на униние – а при юношите, интернет дава ефикасен до безмилостност начин за публично изключване.
Трябва да се добави и вероятната способност на онлайн дискусиите да засилват слабостта на хората към емоционално натоварени и изтощителни крайности, както пролича по време на президентските избори през 2016 година. Философът Джарън Ланиър, чиито интереси са в областта на технологиите, привежда убедителни доводи, че първостепенната власт на гнева и възмущението онлайн в известен смисъл е неизбежна характеристика на тази среда. В свободен пазар, където стоката е вниманието, мрачните емоции са по-привлекателни за погледа от положителните и съзидателните мисли. За запалените интернет потребители постоянното излагане на тази мрачна сила може да се превърне в източник на изпиващо силите черногледство, което е прекомерно висока цена и мнозина дори не осъзнават, че с нея плащат, за да подхранват натрапчивия си стремеж да бъдат в мрежата и да общуват чрез нея.
Сблъсъкът с тази съвкупност от неприятни поводи за тревоги – от изтощението и натрапчивата свръхупотреба на въпросните инструменти до способността им да ограничават независимостта, да ограбват щастието, да подклаждат мрачните инстинкти и да отклоняват вниманието от по-смислени занимания – ми отвориха очите за измамната природа на връзката, която много хора поддържат с властващите в културата ни технологии. Благодарение на осъзнаването на тези факти много по-добре разбрах смисъла думите на Андрю Съливан в изпълненото му със скръб признание есе „Преди бях човешко същество.“

Наученото от разговорите с моите читатели ме убеди, че влиянието на технологиите върху живота на хората си струва да бъде изследвано по-задълбочено. Посветих се на по-сериозно проучване на проблема и започнах да пиша по темата. Опитвах се както да осмисля обхвата ѝ, така и да открия хора, което са в състояние да извлекат изключително благотворна полза от новите технологии без да губят контрол.
Един от първите въпроси, които намериха своя ясен отговор при проучването е, че отношението на нашата култура към тези инструменти се усложнява от смесването на вредата с ползите. Смартфоните, вездесъщият безжичен интернет, дигиталните платформи, които свързват милиарди хора – са по същество триумфално шестващи технически нововъведения! Почти всички сериозни коментатори са на мнение, че ще е по-добре да се върнем към нивото на разпространение и използване на технологиите от предишни времена. Същевременно хората са уморени от чувството, че робуват на устройствата си. Тази действителност създава объркана емоционална среда, в която едновременно цените възможността да откривате предизвикващи възхищение снимки в Инстаграм и се терзаете от способността на приложението да превзема вечерните ви часове, които можете да посветите на четенето на книга или разговори с приятели.
Най-често срещания отговор на тези усложнения са скромни по въздействие и ефикасност хватки и съвети. Може би ако съблюдавате своего рода въздържание от технологиите или държите телефона си далеч от леглото си нощем, или изключвате известията и вземете решение да бъдете по-съзнателни в действията си, ще запазите всички полезни характеристики, които са ви привлекли към новите технологии и в същото време ще сведете до минимум най-вредните им фактори. Разбирам привлекателността на този умерен подход, защото той ви спасява от необходимостта да вземете тежки решения за отношението си към технологиите – не се налага да напускате каквото и да било, нито да изпускате облагите от ползването на технологиите, няма да тревожите приятелите, нито ще страдате от някакви сериозни неудобства.
Но както се изяснява все повече на онези, които са предприели този подход на минимални корекции, прибягването до силата на волята, съветите и мъглявите решения не са достатъчни сами по себе си, за да укротят способността на новите технологии да завладяват познавателния ви пейзаж – способността да предизвикват пристрастяване, заложена в тях още при създаването им и силата на културния натиск, който ги съпровожда са прекалено силни, за да доведат до успех този създаден за случая подход. В хода на работата ми по темата у мен все повече се затвърждаваше вярата в необходимостта от една напълно нова философия на използването на технологиите, градяща се на вашите най-изначални ценности, която ви дава ясни отговори кои инструменти и как да използвате и – което е също толкова важно – ви дава възможност да оставяте извън обсега на вниманието си всичко останало.
Броят на философиите, които могат да удовлетворят постигането на тези цели са много. Пример за крайни убеждения са нео-лудитите, които застъпват пълен отказ от повечето нови технологии. В другата крайност са възторжените почитатели на Цифровото Аз, които грижливо вграждат цифрови устройства във всеки аспект от живота си, за да извлекат максимума от своето съществуване. От различните философии, които проучих, една се открои като най-подходящ отговор за онези, които се стремят към качествен живот в настоящия етап, в който хората са подложени на технологично претоварване. Наричам тази философия дигитален минимализъм. Тя се гради на убеждението, че по-малкото може да означава повече в отношението ни към цифровите инструменти.

Идеята не е нова. Далеч преди Хенри Дейвид Торо да отправи поученията си към своите съвременници от Индустриалната епоха да „опростяват, опростяват“, Марк Аврелий е казал: „Дали разбирате колко малко неща трябва да правите, за да водите изпълнен с удовлетворение и почтен живот?“ Дигиталният минимализъм само приспособява превърналото се в класика прозрение към ролята на технологията в съвременния ни живот. Въздействието на това несложно приспособяване е изключително силно. В тази книга ще научите за много примери на дигитални минималисти, които са преживели огромни положителни промени чрез драстично намаляване на времето, което прекарват онлайн, с цел да се съсредоточат върху малък брой, изключително стойностни дейности. Тъй като дигиталните минималисти прекарват изключително малко време в мрежата, в сравнение с другите потребители, лесно можем да определим поведението им като крайно. Но минималистите биха оспорили това ни отношение с обратното твърдение, а именно, че проява на крайност е не друго, ами времето, което всички други прекарват вперили поглед в компютърните екрани.
Ключът към качествения живот в нашия високотехнологичен свят – научили са те – е да се отделя далеч по-малко време в използването на технологиите.

Целта на тази книга е да защити мирогледа, представян от дигиталния минимализъм, както и да предложи по-подробно изследване на въпроса какво изисква той и след това да ви научи как да прилагате тази философия, ако решите, че е правилната за вас.
По тази причина разделих книгата на две части. В Част 1 описвам основните философски точки на дигиталния минимализъм, като се започне с разглеждане отблизо на силите, които постепенно превръщат отношенията с технологиите на толкова много хора в непоносими. След това преминавам към подробно обсъждане на философията на дигиталния минимализъм и представям своите основания да твърдя, че тази философия е правилното решение на проблемите.
Част 1 завършва с въвеждането на предложения от мен метод за възприемане на тази философия: дигиталното разчистване. Обосновавам идеята си, че драстичното по своята природа поведение е необходимо, за да се преобрази из основи отношението ви към технологията. Дигиталното разчистване ви предоставя стъпките на това драстично поведение.
Дигиталното разчистване изисква от вас в продължение на трийсет дни да се въздържате от определени онлайн дейности. През този период ще се освободите от циклите на пристрастяването, които множество дигитални средства могат да породят и да започнете да преоткривате дейностите, свързани с аналогови устройства, които осигуряват по-голямо удовлетворение. Ще правите разходки, ще разговаряте с приятели очи в очи, ще проявите интерес към проблемите и живота на своята общност, ще четете книги и ще се взирате в облаците. Най-важното е, че разчистването, ще ви даде възможност по-добре да разберете какво цените в най-висша степен. В края на трийсетте дни ще се върнете към силно ограничен и внимателно подбран брой от онлайн дейности, които според вас ви носят огромна полза за най-ценните ви занимания. В последствие ще положите усилия тези целенасочено подбрани дейности да се превърнат в същината на вашето поведение онлайн – ще изоставите повечето от останалите прояви на разсейващо поведение, които до неотдавна са разкъсвали времето ви и са ограбвали вниманието ви. Разчистването действа като пренареждане с раздрусване: влизате в този процес като останал без живец максималист и излизате целеустремен минималист.
В последната глава на Част 1 ще ви науча как да проведете свое собствено дигитално разчистване. Междувременно ще се позовавам често и подробно на експеримент, който проведох в началото на зимата на 2018. В този експеримент 1600 души се съгласиха да направят дигитално разчистване под моите напътствия и да ме осведомяват редовно за резултата от действията си. Ще прочетете историите на участниците и ще научите кои стратегии са дали положителен резултат при тях и на какви подводни камъни са се натъкнали, а вие трябва да избягвате.
Част 2 от книгата разглежда идеите, които ще ви помогнат да изградите устойчиво поведение в условията на дигитален минимализъм. В тези глави разглеждам въпроси като този колко важна е самотата и колко е необходимо да прекарваме качествено свободното си време, за да изпълним времето, което повечето от нас понастоящем посвещават на безсмислена употреба на технологиите. Предлагам и застъпвам, вероятно противоречивото твърдение, че връзките ви с други хора ще укрепнат, ако престанете да натискате бутона „харесвам“ или да оставяте коментари под публикациите в социалните мрежи и затрудните достъпа до себе си чрез текстови съобщения. Освен това в качеството си на истински представител на тази философия излагам пред вас възгледа за съпротивата срещу кражбата на вниманието – неструктурирано строго движение от хора, които използват високотехнологични устройства и ограничават работата си с тях, за да извлекат ценна полза от продуктите на дигиталната икономика на вниманието, като същевременно успяват да не се превърнат в жертва на натрапчивата употреба.

Всяка глава от Част 2 завършва с упражнения, които представляват конкретни тактики, замислени така, че да ви помогнат да действате по най-важните идеи, изложени в главата. Като бъдещ дигитален минималист, можете да гледате на упражненията от Част 2 като на кутия с инструменти, чието предназначение е да ви помогне в усилията да изградите минималистичен начин на живот, с резултати във вашите конкретни обстоятелства.
Добилата широка популярност фраза на Торо „повечето хора водят живот на тихо отчаяние“ е част от Уолдън. По-рядко обаче се цитира изпълненото с оптимизъм продължение в следващия абзац: „(Тези отчаяни хора) наистина мислят, че не им е останал никакъв избор. Но бдителността и здравата природа напомнят, че светлината на изгрева е ярка. Никога не е късно да се отърсим от предразсъдъците си.“

Настоящата ни връзка с технологиите на нашия свръхсвързан свят е нестабилна и все повече ни приближава до тихото отчаяние, което Торо е наблюдавал преди толкова много време. Но както самият той ни напомня „светлината на изгрева е ярка“ и все още сме в състояние да променим положението.
Промяната обаче няма да се случи ако продължаваме пасивно да позволяваме на невъобразимото заплетено кълбо от устройства, забавления и средства за разсейване, предлагано от епохата на интернет да ни налага как да прекарваме времето си и как да се чувстваме. Вместо това трябва да извлечем доброто от тези технологии и същевременно да се отдръпнем от лошата им страна. Искаме философия, която отново натоварва със смисъл и значение нашите стремежи и ценности, присъщи на изживяването на всекидневието, като същевременно детронира първичните прищевки и бизнесмоделите на Силиконовата долина от настоящото им господстващо положение; философия, която приема новите технологии, но не и с цената на дехуманизацията, за която ни предупреждава Андрю Съливан; философия, която превръща във важна, първостепенна величина удовлетворението, което ни очаква в дългосрочен план в сравнение с удовлетворението, което можем да получим в краткосрочен.
Казано иначе: философия като дигиталния минимализъм.

Есента на 1832 година френският търговски кораб Съли отплава от Хавър на път за Ню Йорк. На борда му е четирийсет и една годишен художник, който се завръща след обиколка из Европа, в която работата му не е предизвикала кой знае какъв интерес. Името на художника е Самюъл Морз.
Според разказа на историка Саймън Уинчестър, по време на това пътуване, някъде по средата на Атлантика, Морз „е сполетян от прозрение, което ще му помогне да промени света.“ Катализатор на този момент е друг спътник и приятел, Чарлз Джексън, геолог от Харвард, който по случайност е в течение на най-новите открития в областта на електричеството. Двамата мъже обсъждат потенциалните приложения на това ново явление и стигат до забележително заключение: „Ако електричеството може да стане видимо във всяка част от веригата, не виждам причина защо интелигентността да не може да се предава чрез електричеството.“
Уинчестър разказва, че това е било „пророческо прозрение“ за Морз, който веднага разбрал възможностите на електронното общуване. След пристигането си в Ню Йорк, той се втурнал в студиото си и се захванал с дълга поредица от експерименти, необходими за улавянето на практика на измамно простата идея, хрумнала им на Съби. Девет лудешки години изминали до май 1844, когато Морз поставил телеграф на масата на председателя на Върховния съд на Съединените щати, заобиколен от малка група влиятелни законодатели и правителствени служители. Електрическа жица с разположени на равни интервали превключватели, които усилвали сигнала, свързвали Морз с неговия съдружник и съавтор в изобретението Алфред Вейл, който бил на шейсет и пет километра на железопътна станция в Балтимор.
Време било Морз да проведе първата си голяма демонстрация на своето изобретение. Нуждаел се само от встъпително послание. По предложение на дъщерята на служителя в патентното ведомство, който поддържал изобретението на Морз, той предал добре известната фраза от края на Пета книга Моисеева с Числа: „ЕТО, КАКВО СТОРИ БОГ?“
Както пише Уинчестър, тези думи, взети извън контекста, „представляват възклицание, израз на вярата на Самюъл Морз“. Но в контекста на промяната, която това изобретение и неговият успех ще породят, по-добре се разбира като „подходяща знаменателна епиграфия за една епоха на промени, които са започвали в този момент с невъобразима скорост и немислими последствия.“

Хората подобряват своя свят с изобретения от самото начало на писмената история. Но в изобретенията, които осъществяват електронната комуникация има особеност, която ги превръща, според Уинчестър, „така тайнствено различни от предходните.“ Механичните чудеса се вписват във физическото разбиране за света, гравирано в умовете ни в продължение на милиони години еволюция. Парният локомотив може да предизвиква почуда, но също така в същината си е дълбоко логичен механизъм: огънят създава пара, която блъска буталата на влака.
Съобщението изпратено по телеграфа или телефонното обаждане, имейлът или известието н социалната медия са различни. Липсва ни интуиция за потока на електричеството и сложните съставни части, които го контролират, както и идеята за напред-назад разхода, който съществува извън контекста на двама души, които си говорят близо един до друг и е напълно различен на историята на нашия вид. Следствието е, че за нас е трудно да си представим последствията от революцията на електронната комуникация, чието начало е положено от Самюъл Морз, и често ни е трудно да осмислим въздействието ѝ върху нашия свят.

Няколко глави по-назад беше разказано за реакцията на Хенри Дейвид Торо към бума на телеграфа след извършената от Морз през 1844 година демонстрация и думите му как горим от желание да изградим телеграфна линия между Мейн и Тексас, а не сме се запитали дали тези два щата изобщо искат да бъдат свързани. Макар и отживелица в това отношение, същото чувство е приложимо и към настоящата епоха на социални медии и смартфони. Най-напред Фейсбук, след това айфон: натрапчивото общуване и свързване – поддържано от тайнствени, почти магически нововъведения в радиомодулацията и фабричната оптика – помитат културата ни преди някой да прояви достатъчно здравомислие, за да отстъпи назад и да зададе фундаменталния въпрос на Торо: и докъде?
Резултатът е общество, което е оставено да се люшка от непредвидените обстоятелства. Горим от желание да купим всичко, което Силиконовата долина продава, но скоро осъзнаваме, че така неволно съсипваме нашата човешка същност.
Именно тук можем да прибегнем към дигиталния минимализъм в дългосрочен план. Тази философия е предназначена да бъде човешката защита срещу чуждата изкуственост на електронната комуникация и начин да се възползваме от чудесата, които тези нововъведения осигуряват (Мейн и Тексас, оказва се, наистина са имали полза от свързването помежду си), без да позволяваме тайнствената им природа да променят човешкия ни импулс да градим значим и изпълнен с удовлетворение живот.

Тази история поставя дигиталния минимализъм в известна степен прекалено важна позиция, но както изследвахме в предишните глави, прилагането на тази философия е в голямата си част упражнение в прагматизъм. Дигиталните минималисти разглеждат новите технологии като инструменти, които да бъдат използвани в подкрепа на онова, което най-дълбоко ценят – не като ценност сами по себе си. Не приемат идеята, че някаква малка полза е достатъчно оправдание да допуснем похищаваща вниманието ни услуга в живота си и вместо това държат новата технология да се прилага по изключително селективен и целеви начин, който носи големи ползи. Също толкова важно е и че те не се притесняват да пропуснат всичко останало.
В същото време искам да подчертая, че преминаването към този начин на живот може да бъде сложно – много от минималистите, с които разговарях балансираха победните си речи с примери, с които разказваха как някой инструмент е взимал най-доброто от тях. Всичко е наред. Възприемането на дигиталния минимализъм не е еднократен процес, който приключва в деня след вашето дигитално разчистване, а изисква постоянно напасване.
Моят опит показва, че ключът към успеха е да се приеме, че тук не става дума само за технология, ами за качеството на вашия живот. Колкото повече експериментирате с идеите и упражненията от предходните страници, толкова по-добро ще е осъзнаването, че дигиталният минимализъм е много повече от набор правила и че става дума за изграждането на начин на живот, който си струва изживяването в настоящата епоха на примамливи устройства.
Онези, които са привързани към настоящото дигитално статукво може да приемат философията като антитехнологична в известна степен. Надявам се, че в тази книга съм ви убедил в несъстоятелността на подобно твърдение. Дигиталният минимализъм не отхвърля нововъведенията на Интернет епохата, но отхвърля начина, по който много хора понастоящем се ангажират с тези инструменти. Като компютърен специалист, аз изкарвам прехраната си с развитието на дигиталния свят. Мнозина в моята област изпитват възторг от технологичното ни бъдеще и аз съм сред тях. Но също така съм убеден, че не можем да отключим потенциала му, докато не положим усилията, необходими за контролиране на нашия дигитален живот, за да взимаме уверено решения за себе си какви инструменти искаме да използваме, по каква причина и при какви условия. Това не е инатливо отхвърляне на новостите, ами здравомислие.
Започнах тази книга със загрижеността на Андрю Съливан за изгубената му човешка същност в електронния свят, започнат от Самюъл Морз. „Преди бях човешко същество“, пише той. Надявам се, че дигиталният минимализъм може да помогне за обръщане на хода на събитията като предложи конструктивен начин за използване и оползотворяване на последните нововъведения за вашето развитие, а не това на безликите конгломерати от икономиката на вниманието; за създаването на култура, в която технологичната грамотност са в състояние да обезсилят изпълнените със съжаление думи на Съливан и да ги замени с изпълнените с увереност: „Заради технологията съм по-добър човек отпреди.“

Съдържание

ВЪВЕДЕНИЕ
ЧАСТ 1: ОСНОВИ

Глава 1. Неравно състезание
Такъв договор не сме подписвали
Производителите на тютюн в тениски
Неравно състезание

Глава 2. Дигитален минимализъм
Решението на минималното
Принципите на дигиталния минимализъм
Довод в полза на Принцип 1: Новата икономика на Торо
Обосноваване на принцип 2: Кривата на възвращаемостта
Обосноваване на принцип 3: Уроците на амиша-хакер
Нов поглед към стария съвет

Глава 3. Дигитално разчистване
Как (скоростно) да станем минималисти
Стъпка #1: Определете своите правила за използване на технологиите
Стъпка #2: Вземете си трийсетдневна почивка
Стъпка #3: Възстановяване на технологиите

ЧАСТ 2: УПРАЖНЕНИЯ

Глава 4. Време насаме
Когато уединението спасява нацията
Цената на самотата
Лишаване от самота
Колибата с връзката
Упражнение: Оставете телефона си у дома
Упражнение: Правете дълги разходки
Упражнение: Пишете писма до себе си

Глава 5. Не натискайте „Харесвам“
„Най-великият“ дуел в спорта
Социалното животно
Парадоксът на социалните медии
Да си върнем разговора
Упражнение: Не натискайте „Харесвам“
Упражнение: Обединете писането на съобщения
Упражнение: Водете служебни разговори само в работно време

Глава 6. Възвърнете си свободното време
Свободното време и добрия живот
Принципът на Бенет
Урок за свободното време 1
За занаятите и удовлетворението
Урок за свободното време 2
Свръхоживеното общуване
Урок за свободното време 3
Ренесансът на свободното време
Упражнение: Всяка седмица поправяйте или изграждайте нещо
Упражнение: Направете график на свободното време с ниско качество
Упражнение: Станете част от нещо
Упражнение: Следвайте планове за свободното време
Сезонен план за свободното време
Седмичен план за свободното време

Глава 7. Присъединете се към съпротивата срещу разсейването
Давид срещу Голиат 2.0
Упражнение: Изтрийте социалните медии от телефона си
Упражнение: Превърнете устройствата си в компютри с едно предназначение
Упражнение: Използвайте социалните медии като професионалисти
Упражнение: Използвайте бавна медия
Упражнение: Вземете си глупав телефон

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Автор

Кал Нюпорт е професор по компютърни науки в Джорджтаунския университет и автор на книги и статии по теми като продуктивност, управление на времето и пресечните точки между дигиталните технологии и начина ни на живот в съвременния свят. Той е автор на книгите „Толкова добър, че не могат да те игнорират“ (So Good They Can’t Ignore You), „Свят без имейл“ (A World Without Email) и издадените на български език „Задълбочена работа“, „Дигитален минимализъм“ и „13 седмици“, както и на три книги с нетрадиционни съвети за студенти и гимназисти. Освен това е създател на популярния блог Study Hacks и на подкаста Deep Questions. Днес живее със съпругата си и трите им деца в Такома Парк, Мериленд.