Стивън Джерард – Моята История

„Моята история“ на легендата на Ливърпул Стивън Джерард бе номинирана за най-добра автобиография за наградата Cross Sports Book за 2016 г. Бившият капитан на мърсисайдци събра спомените си от 17-те си години на „Анфийлд“. Халфът на ЛА Галакси е смятан за един от най-великите футболисти на „червените“ и е с основен принос за титлата от Шампиоснката лига през 2005 г.
  Джерард е от онези момчета, чийто живот тече в една-единствена посока. Тази на неговия клуб! “Ливърпул” е философията, която Стиви Джи наследява и безусловно приема от своя баща, осъзнавайки, че тя е неговата пътеводна светлина, независимо дали е свързан пряко с отбора на своето сърце, или е просто един от онези милиони по земното кълбо, носещи частичка от Червената магия в себе си.

В “Моята история” бившият капитан на английския национален отбор е болезнено откровен. Стивън не се притеснява да разкаже за морето от сълзи след онова злокобно подхлъзване в двубоя с “Челси”, което на практика лиши “Ливърпул” от така жадуваната шампионска титла. За силната му привързаност и възхищение не само от детските му местни герои, но и от негови съотборници като Фернандо Торес и Луис Суарес, акостирали на “Анфийлд” от съвсем различни светове. Джерард не скрива дори момента на ярост, в когато бил готов да зашлеви шикалкавещия мениджър Брендън Роджърс.

Книгата ни дава поредния отговор защо клуб като “Ливърпул”, който не е стъпвал на шампионския връх в Англия повече от 25 години, все така устоява на отровните бури и подмолните игри в комерсиализиралия се до неприемлива циничност Цар Футбол и не може да бъде засенчен от силните на деня. Признанията на Джерард идват в момент, в който най-популярният спорт и неговите ръководители са тресат от може би най-крупните скандали в своята история. Но въпреки тях там, край реката Мързи, все още пеят с цяло гърло, че дори когато мечтите са разбити. “Вие никога няма да останете сами!”.

В Хюйтън всяко дете беше приучавано да ненавижда “Юнайтед” и аз не правех изключение. Мозъците ни бяха пропити от тази мисъл, която каляваше сърцата и прочистваше душите ни като привърженици на “Ливърпул”. С течение на годините, в които играех за Англия редом с велики играчи на “Юнайтед” като Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, Гари Невил, Рио Фърдинанд и Уейн Рууни, моите чувства се поуталожиха, но все пак никога не ме напуснаха.
    И до ден-днешен не харесвам “Юнайтед” и никога не бих позволил тяхна фланелка да попадне в моя дом. Вкъщи имам огромна колекция от фланелки, които си разменях с играчи от най-различни отбори. Но нито една на “Манчестър Юнайтед”!

Нито един от въпросите не бе свързан с пари, макар всички да знаехме, че ако приема предложението на “Челси”, щях да печеля много повече. Милиони в повече! Татко зададе и друг въпрос, който попадна точно в целта. Той знаеше колко важно е за мен да печеля трофеи и ме попита: “Какво ще е по-ценно за теб – да вдигнеш два или три трофея с “Ливърпул” или да спечелиш два или три пъти повече купи с “Челси”?