Не съм ви ближна – Мария Лалева
„Не съм ви ближна“ е втората стихосбирка на поетесата Мария Лалева. Редактор е поетесата Маргарита Петкова. За разлика от първата – „Личен архив“, в която са подбрани творби от различни периоди, в „Не съм ви ближна“ са включени само най-новите ù стихове. Емоционално и философски тези творби са по-наситени, темите обхващат дълбочината на реакцията на автора спрямо света, болката, предателството. Запазва се характерният ù стил на кратък изказ със задължителния мощен финал. Без излишна словесна орнаментика и със стремеж към изчистени описания на състояния, с втората си стихосбирка Мария Лалева се утвърждава като честен и завладяващ автор на поезия.
“Словото идва само. То те избира. Колкото и да искаш, няма как да стигнеш до него, ако не излиза от дълбините ти. Понякога това се случва благодарение на рана. Или на тишина. При някои римите се обострят като язва. Имаш я, но невинаги се проявява. Поезията е като криза на язвата. От болката се пръква стихотворение. Изведнъж. Не е като нещо, което дълго си носил и после го раждаш. Първо е мелодията. Трябва да я има дори при псувнята”, убедена е Мария Лалева.
Емоционално и философски тези творби са по-наситени, темите обхващат дълбочината на реакцията на автора спрямо света, болката, предателството. Запазва се характерният й стил на кратък изказ със задължителния мощен финал. Без излишна словесна орнаментика и със стремеж към изчистени описания на състояния, с втората си стихосбирка Мария Лалева се утвърждава като честен и завладяващ автор на поезия
Мария Лалева е любимо име за ценителите на поезията. Има три стихосбирки „Личен архив“ (2014), „Не съм ви ближна“ (2016) и наскоро издадената “Благословете Юда” (2019). Сценарист е на филма „Роза Дамасцена“. Също така има издаден романът ù „Живот в скалите“.
Аз се разсъбличам непрекъснато. Не случайно едно от най-харесваните ми стихотворения е „Не съм ви ближна“, защото в него казвам
„Не просто безбожно, а трижди прокълнато гола
ще разхождам душата си пред очите ви слепи“.
Това е избор. Няма от какво да е се страхувам. Харесвам откритите хора. Вторият план е добър, но в киното. Тази загадъчност да правиш едно, а да излъчваш друго, е фигура от висшия пилотаж. Забранила съм си да съм неискрена! Ако усетя, че не пиша искрено, започва да се карам сама със себе си. И тръгвам… обикалям… И се връщам, когато приспя разума и оставя онази част от себе си, която е по-близо до духа, тя да пише.
За всяка самота си има утре
Понеже не обичам да мълча,
усмихвам се и плаша със въпроси,
не пий на екс със мойта самота.
Надпивала е всичките си гости.
Дарявала е скитници със дом,
приспивала е плачещи „юнаци“,
надскачала е великан и гном,
изслушвала е неми и простаци,
обичала е роби и светци,
разплаквала е клоун и убиец,
вбесявала е техните жени,
защото безпощадно ги изтрива.
Не пий на екс със мойта самота-
от свобода се изтрезнява трудно.
Наздраве и се връщай у дома.
За всяка самота си има утре.
Актьорът помни трудните си роли
На Тодор
Актьорът помни трудните си роли
и лесните си стъпки по брега.
След маските е толкова оголен,
че го боли и малката лъжа.
Аз знам – ще изиграеш тишината
по-честно от разплакано дете,
преглътнал трудни думи в самотата,
погалил с поглед сутрешно море.
Играй напук, ва банк и без сценарий,
играй пред слепия без стон, без звук,
изпей пред глухия хиляда арии,
но, пей, за Бога! Затова си тук!
Не се научих да обичам бавно
Не се научих да обичам бавно.
(След пет живота сигурно ще мога.)
А бързото обичане е жадно
за всичко – от усмивка до отрова.
А бързото обичане е честно.
(Кое дете не тича запъхтяно?!)
Обичай ме забързано и лесно.
По-дълго ще е от живот. И по-пияно.
Ако запознаването с материалите на Мария Лалева ви допада, закупете си хартиени копия, както и третата стихосбирка с лирика – “Благословете Юда” – издадена през 2019 г.
Голямото сбогуване приключи.
Голямото сбогуване приключи.
Не съм по-малка, нито ти порасна.
Добре ще е след мене да заключиш.
(Едва ли ще се върна. Но помага.)
Добре ще е след мен да се напиеш.
(Аз трезви философи не познавам.)
Навярно самотата ще откриеш.
Не е като смъртта. (Но пак помага.)
Добре ще е да ми простиш. Отчасти.
(Напълно се прощава със забрава.)
Не можех да се споделя на части.
Сбогувам се, за да остана цяла. ”
Едната болка никога не стига
Едната болка никога не стига
за среща, за раздяла и за драма.
Понякога е нужно да избираш
между лъжата и мига за вяра.
Понякога са нужни сто въпроса
без отговор, за да покълнеш верен.
Самата болка никога не проси,
защото е орисана на честност.
Едната болка никога не плаче
от тишина, от бедност и от песен.
Понякога… Понякога обаче
се моли да осъмва лесно.
И не защото трудно оживява
от сложности, безсъния, кошмари.
Тя, болката, най-често ни спасява,
когато трябва пак да се изправим.
Мария Лалева
“Благословете Юда”
или