Elon-Musk-cover-4eti.meКнигата за Илън Мъск не е хвалебствена биография. Ако беше, нямаше да става за нищо. За радост и далеч не е само книга за самия Мъск, колкото и безкрайно интересен да е. Това е книга за иновации, станали възможни при условия, наподобяващи създаването на диамантите – при свръхвисоко налягане, – но за много по-кратък период. Tesla и SpaceX са двете невъзможни мечти, които през лятото на 2016 г. са вече реалност. И е повече от интересно да се прочете тяхната история, от идеята, през провалите, лъжите, медийните атаки, спасенията в последния момент… Мъск не е Железният човек, не е Тони Старк, макар че Робърт Дауни Джуниър се среща с него, докато се готви за ролята си, и няма как да не се направят паралели. Има моменти, в които Мъск няма пари да купи коледен подарък на близките си – в края на 2008 г. двете му компании са спасени на косъм от НАСА, които му заплащат в аванс за полети, които още са само теория. Умен ход, както ще се види, един от редките примери за смислено инвестиране на бюджетни средства.

През 2013 г. Atlantic го постави начело на класацията си за “най-великите изобретатели на нашето време”, след като получи номинации от ръководителите на Yahoo, Oracle и Google. Последователите на Мъск вярват, че това е човекът, който пише историята на технологията.
Или както пише Fortune: “неговият гений, визионерство и размахът на амбициите му го превръщат в човешкото лице на бъдещето”.
След като завършва физика и икономика в Канада и в Уортън Скуул към Университета в Пенсилвания, той се записва в програмата за докторанти в Станфорд, където остава само няколко дни. Вместо да се занимава с доктората си, той става съосновател на компанията Zip2, която предлага онлайн-карти по различни браншове – “примитивен модел на Google Maps, комбиниран с Yelp”, както го описва Ванс.
Въпреки че не е най-съвършеният програмист, Мъск работи денонощно и спи на “стол-барбарон до бюрото си”. Мъск е готов да заложи личния си живот, за да надгражда платформата си, казва бивш негов служител. След като Compaq купува Zip2 през 1999 г., Мъск участва в създаването на компания за онлайн-финансови услуги, която впоследствие се трансформира в PayPal.
Създава SpaceX с цел да произвежда по-евтини космически ракети, които да улеснят научните изследвания и космическия транспорт.
В същото време, Мъск съосновава Tesla Motors, които започват да развиват производството на батерии и електромобили. С течение на годините той култивира своя медиен образ като “наполовина плейбой, наполовина космически каубой”, пише Ванс.
 Мъск се опитва да се наложи като едноличен титан, който не обича да споделя славата за постиженията си. Например инженерите в SpaceX “изпадат в колективен гняв всеки път, когато Мъск обяви в медиите, че е създал дизайна на ракетата Falcon “почти сам-самичък”, пише Ванс във връзка с един от по-ранните модели на компанията.
 Всъщност, Мъск зависи изцяло от хората с по-голяма техническа експертиза в производството на ракети и автомобили, с повече експертиза в аеронавтиката и енергетиката, а и с по-добри умения за организационно управление.  Онези, които оцеляват под ръководството на Мъск, са работохолици, склонни да се лишат от обществено признание.
Днес повечето експерти по история на науката и технологията отричат твърдението, че най-големите иновации са предизвикани от “някой самотен изобретател, който разчита единствено на въображението, амбициите и интелекта си”, казва Даниел Кевълс, историк в Йейлс.
Впрочем, успехът на Мъск нямаше да бъде постижим без държавното финансиране на базовите научни изследвания, както и субсидиите за електромобилите и фотоволтаиците.
Мъск е обладан от дизайна на дръжките на вратите или тъч-скрийна в електромобилите на Tesla, точно както Стив Джобс налагаше фокуса върху продуктовия дизайн, въпреки че не е създал най-важните характеристики на Mac, iPod и iPhone. Коректният прочит на историята на Apple би трябвало да признае приноса на хора като дизайнера Джонатан Айв, но и значението на специфичния исторически контекст, в който се случиха иновациите на Apple. “Няма нито една важна технология в iPhone, която да е реализирана без държавно финансиране”, казва икономистът Мацукато. В това число влизат безжичните мрежи, интернет, GPS, тъч-скрийн дисплеят, дори персоналният асистент Siri, който функционира чрез гласово разпознаване. Apple просто комбинира тези технологии по нов и впечатляващ начин. Но постиженията на компанията се базират на дългогодишни обществени инвестиции. Наистина ли смятате, че ако Джобс и Мъск не се бяха появили, нямаше да има революция на смартфоните или скок в интереса към електрическите превозни средства?  Това е важно, защото митът за “свръхчовека” струва скъпо.
Някои хора използват “величието” си като извинение за наистина възмутително поведение. Мъск е известен с унизителното си отношение към инженерите си, както и с това, че уволнява служителите си за секунди. През 2014 г., когато асистентката му (посветила 12 години от живота си на Tesla и SpaceX) помолила за повишение на заплатата, той директно я изгонил.
Мъск успя да увлече и вдъхнови служителите си подобно на Стив Джобс. „Той има ясна визия, толкова ясна, че все едно те хипнотизира. Хвърля ти един осо­бен налудничав поглед и вече вярваш, че ей сега всички отива­ме на Марс“, казва Сингх. Така стигаме и до едновременното удоволствие и болка, почти на границата със садо-мазохизма усещане, което изпитват хората, работещи с Мъск. Много от хората, които интервюирах за тази книга, се оплакаха от дъл­гото работно време, рязкото му и безцеремонно държане и аб­сурдните му на моменти очаквания. Но въпреки това почти всички, с които разговарях, дори онези, които са били уволне­ни, все още боготворят Мъск и говорят за него както човек би описал супергерой или божество.
Що се отнася до времето, Мъск наистина поставя по-агресивни срокове от всеки друг шеф в историята, при това за трудни за създаване продукти. Служителите му, както и об­ществото, смятат това за една от най-впечатляващите страни на характера му. „Илън винаги е бил оптимист. Меко казано. Когато става дума за срока, в който нещо ще бъде готово, може да бъде абсолютен лъжец. Обикновено избира най-агресивния възможен график, като смята, че всичко ще мине както трябва. След това съкращава срока допълнително, защото приема, че всички могат да работят още по-усилено.“
Запитан за подхода си, Мъск казва: „Със сигурност не се опитвам умишлено да поставям невъзможни цели. Мисля, че невъзможните цели са демотивиращи. Никой не иска да каже на своите хора да преминат през стена, като я срутят с главите си. Никога не поставям невъзможни цели нарочно. Но и със сигурност може да се каже, че винаги съм бил оптимистичен в определянето на срокове. Опитвам се да се пренастроя и да бъда по-реалистичен.
Не смятам, че останалите са точни мои копия или нещо такова. В случая със SpaceX, в ранните дни просто не разбирах достатъчно добре колко е сложно да се построи ракета. В този случай сгреших, да кажем, с 200%. В бъдеще програмите ни ще са неточни между 25 и 50%, вместо първоначалните 200.
Няма спор, че Мъск е усвоил до съвършенство изкуство­то да кара служителите си да дават най-доброто от себе си. Ако попитате двадесет различни инженери, всеки от тях ще ви изтъкне различна техника, която Мъск използва, за да накара хората си да завършат задачите си в срок. Един пример от Броугън: докато типичният мениджър определя сроковете на служителите си, Мъск ги кара да се чувстват лично ангажирани с крайния срок. „Вместо да каже: „Трябва да го на­правиш до петък в два следобед“, той казва: „Имам нужда някой да направи невъзможното до петък в два. Ти можеш ли?“ После, когато се съгласиш, вече не работиш, защото той ти е казал. Работиш още по-усилено заради самия теб. Разликата е осезаема. Съгласил си се да свършиш нещо за себе си“, разказва Броугън.
Подобно на Броугън и много други инженери от SpaceX, Дейвис също е бил молен от Мъск да прави привидно невъзмож­ни неща. Любимата му задача е през 2004 г. SpaceX има нужда от задвижващ механизъм, който да активира карданната сис­тема, използвана за управление на горната степен на Falcon 1. Дейвис никога през живота си не бил проектирал нещо по­добно, затова потърсил външни подизпълнители, които могат да свършат работата. Цената, която му искат, е 120 000 дола­ра. Дейвис си спомня: „Илън се изсмя. Каза ми: „Тази част не е по-сложна от механизма за отваряне на гаражна врата. Бюджетът ти е пет хиляди долара. Направи го!“ Дейвис пре­карва девет месеца в проектиране на активатора. Когато най-после завършва работата си, отделя три часа, за да напише подробен имейл на Мъск относно всички плюсове и минуси на устройството. Дейвис описва и най-дребните детайли за начина си на работа, защо е избрал определени неща вмес­то други, както и колко ще струва. Когато Дейвис изпраща имейла, усеща как тревогата го залива. Дал е най-доброто от себе си в продължение на почти година, за да направи нещо, което никой инженер в друга космическа компания дори не би и помислил да направи. Мъск възнаграждава всички тези усилия и трепет с един от стандартните си отговори. „ОК“. Активаторът, който Дейвис проектира, в крайна сметка стру­ва 3900 долара и лети в Космоса с Falcon 1. „Вложих в този имейл пълния си интелектуален капацитет, а една минута по-късно получих толкова прост отговор. Всички останали в компанията имаха подобни преживявания. Едно от нещата, които най-много харесвам в Илън, е способността му да взе­ма много важни решения.
SpaceX дава нова енергия на Уотсън, който преди е бил разочарован от безразличието на JPL към прахосването на пари и бюрокрацията. Мъск трябва лично да одобрява всеки разход над 10 000 долара. „Все пак харчехме неговите пари и той ги наглеждаше, както и трябва да прави. Държеше да е сигурен, че не правим никакви глупости“, спомня си Уотсън. Решенията се вземат бързо по време на седмичните срещи, а цялата компания започва да ги прилага веднага. „Удивително е колко лесно хората се приспособяваха към промените след всяка среща. Целият кораб можеше да се обърне мигновено на 90 градуса. Lockheed Martin никога не биха могли да направят нещо подобно, казва Уотсън и добавя: Илън е гениален. Той участва на практика във всичко. Разбира всичко. Ако ти зада­де въпрос, се научаваш бързо да не му даваш повърхностен отговор. Той иска отговори, които стигат до фундаменталните закони на физиката. Едно от нещата, които разбира наисти­на добре, е физиката на ракетите. Той разбира от тези неща по-добре от всекиго другиго. Виждал съм го да прави наум невероятни неща. Когато обсъжда полета на сателит например и стане въпрос дали ще можем да го изведем в правилната ор­бита и да доставим Dragon в същото време, той решава тези уравнения на момента. Удивително е да видиш колко знания е натрупал през годините. Не бих искал някога да ми се наложи да се съревновавам с Илън. Ако се озовете в тази позиция, по- добре зарежете бизнеса си и си намерете нещо по-интересно за правене. Той ще действа по-умно, ще мисли по-бързо и ще направи всичко по-добре от вас.“
Основният принцип в SpaceX е хората да поемат задачи­те си и просто да ги свършат. Онези, които постоянно очак­ват напътствия или подробни инструкции, не издържат дълго. Същото важи и за служителите, жадни за обратна връзка. Но абсолютно най-лошото нещо, което някой може да направи, е да каже на Мъск, че това, което иска, е невъзможно. Например ако му каже, че цената на активатора не може да бъде свалена до желаната от Мъск или че просто няма достатъчно време да бъде построена някоя част в срока, определен от Мъск. Броугън коментира: „Илън би казал: „Добре. Ти вече не си част от този проект, отсега нататък аз съм мениджър на проекта. Ще свърша твоята работа, като в същото време ще бъда главен изпълни­телен директор на две компании.“ Но най-шантавото е, че той наистина успява. Всеки път, когато уволни някого и поеме не­говата работа, той успява, независимо какъв е бил проектът“.
Беше ми странно да си представя Мъск като специалист по дизайна. Той има душа на физик и поведение на инженер. Всичко в него следва стереотипа на особняк от Силициевата долина, който би различил добрия дизайн само ако прочете за него в някой учебник. Истината е, че дори това отчасти да важи за Мъск, той го е превърнал в свое предимство. Зрител­ната му памет е много силна и може да запаметява неща, които изглеждат добре според другите, след което да ги възпроизве­де по всяко време. Резултатът е уверена позиция, която съвпа­да с вкуса на клиентите. Подобно на Стив Джобс Мъск може да измисли неща, които потребителите дори не са си предста­вяли, че искат – дръжките на вратите, гигантския тъчскрийн – и да оформи една обща гледна точка за всички продукти и услуги на Tesla. „Илън се отнася към Tesla като към продуктова компания. Иска продуктът да е изпипан както трябва. Мо­ята работа е да изпълня изискванията му и да съм сигурен, че продуктът е красив и привлекателен“, казва Фон Холцхаузен.
 

 Всеки може да направи кола, която е голяма отвън. Идеята е да направиш кола, която е голяма отвътре“, каза Мъск. „Хубаво е да разбереш колко зле всъщност са другите коли“, добави той.
Подобни твърдения от устата на Мъск понякога звучат шокиращо. Човекът, на когото са му трябвали девет години, за да произведе около три хиляди коли, се подиграва с автопроизводители, които правят милиони коли всяка година. Погледнати в този контекст, оплакванията му звучат абсурдно. Подходът му обаче е съвсем различен – според неговата гледна точка всяко решение относно технологията и дизайна трябва да бъде насочено към създаването на кола, възможно най-близка до идеалната. Мъск всъщност критикува конкурентите си според това колко далеч смята, че са от постигането на тази цел. За него има само две възможности – или се опитваш да постигнеш нещо забележително без компромиси, или правиш компромиси. А компромисите за Мъск са равносилни на провал. За околните подобна философия може да звучи налудничаво или глупаво, но за Мъск тя върши работа и постоянно тласка него и служите­лите му до границите на възможностите му.

„Може би съм бил оптимистичен при прог­нозите си за сроковете на някои наши проекти, но не съм обе­щал нещо, което да не съм изпълнил. Направих всичко, което казах, че ще направя“, ми каза Мъск по време на едно интервю след пускането на Model S. Мъск говори за коли, слънчеви панели и батерии с така­ва страст, че е лесно човек да забрави, че в известен смисъл това са страничните му проекти. Той до такава степен вярва в технологиите, че ги смята за единственото нещо, способно да подобри живота на човечеството. Чрез тях е постигнал слава и богатство, но крайната му цел винаги е била да помогне на човечеството да стигне до други планети. Колкото и налуд­ничаво да звучи за някои хора, това е истинският смисъл на живота на Мъск. Той е решил, че оцеляването на човешкия вид зависи от това дали ще има успешно колонизиране на друга планета. И че трябва да посвети живота си на тази цел, за да я постигне.
Днес Илън Мъск е много богат, поне на хартия. Състоя­нието му се оценява на около 10 милиарда към момента на писането на тази книга. Когато основава SpaceX преди близо десет години, е разполагал с далеч по-малко капитал. Никога не е имал несметното богатство на Джеф Безос, който наля в компанията си Blue Origin огромни суми, за да осъществи мечтите му. Ако Мъск иска да стигне до Марс, той трябва да си заслужи това право, като започне от нулата със SpaceX и да управлява компанията като истински бизнес. Като че ли това работи в негова полза – SpaceX с времето усъвършенства евти­ните и ефективни ракети и извежда космическата технология на ново ниво.
Привидната липса на емоции е показателна за това, че понякога Мъск се чувства така, все едно само той разбира колко важна и спешна е миси­ята му. Той не е толкова чувствителен или толерантен в тези ситуации, защото залогът е голям. Служителите трябва да се опитат да разрешат проблемите с абсолютния максимум на въз­можностите си или да спрат да се пречкат. Мъск е доста откровен за всичко това и моли хората си да разберат, че не преследва моментни възможности в бизнес све­та. Той се опитва да разреши проблеми, които го мъчат от десе­тилетия. По време на разговорите ни Мъск отново и отново пов­таряше тази позиция и подчертаваше, че мисли за електрически коли и космически пътувания от много дълго време. Същото може да се види и в действията му. Когато Мъск обявява през 2014 г., че Tesla ще направи публично достъпни всичките си па­тенти, анализаторите изпадат в колебание дали действията му са с цел вдигане на рейтинга, или съдържат някаква друга улов­ка. Решението обаче е съвсем логично според разбиранията на Мъск. Той иска хората да купуват и да произвеждат електриче­ски коли. Смята, че бъдещето на човечеството зависи от това. Ако отварянето на патентите на Tesla означава, че другите ком­пании ще могат по-лесно да правят електрически коли, значи това е добре за човечеството и идеите трябва да бъдат свободни. Цинично настроените може би ще се изсмеят на тази позиция и вероятно ще имат основание. Мъск обаче е устроен по този на­чин и е до болка искрен, когато обяснява начина си на мислене.
 Елон Мъск е съосновател или основател на PayPal, Telsa Motors – първите функционални и готини електрически автомобили, и SpaceX – първата частна компания сама да произведе свои ракети, да изпрати и върне багаж от/до космическата станция, член на борда и активно участвал в зачеването на SolarCity. И е на 44 години. Препоръчвам на всеки да се запознае накратко с човека, дори да не чете книгата.
Книгата в PDF и Doc(x) съдържат допълнителен снимков материал. (На хартиеното копие няма снимки!)
Download/Свалете книгата на Илън Мъск. Натиснете тук