Илън Мъск – PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще

Мъск успя да увлече и вдъхнови служителите си подобно на Стив Джобс. „Той има ясна визия, толкова ясна, че все едно те хипнотизира. Хвърля ти един осо­бен налудничав поглед и вече вярваш, че ей сега всички отива­ме на Марс“, казва Сингх. Така стигаме и до едновременното удоволствие и болка, почти на границата със садо-мазохизма усещане, което изпитват хората, работещи с Мъск. Много от хората, които интервюирах за тази книга, се оплакаха от дъл­гото работно време, рязкото му и безцеремонно държане и аб­сурдните му на моменти очаквания. Но въпреки това почти всички, с които разговарях, дори онези, които са били уволне­ни, все още боготворят Мъск и говорят за него както човек би описал супергерой или божество.

Запитан за подхода си, Мъск казва: „Със сигурност не се опитвам умишлено да поставям невъзможни цели. Мисля, че невъзможните цели са демотивиращи. Никой не иска да каже на своите хора да преминат през стена, като я срутят с главите си. Никога не поставям невъзможни цели нарочно. Но и със сигурност може да се каже, че винаги съм бил оптимистичен в определянето на срокове. Опитвам се да се пренастроя и да бъда по-реалистичен.

Не смятам, че останалите са точни мои копия или нещо такова. В случая със SpaceX, в ранните дни просто не разбирах достатъчно добре колко е сложно да се построи ракета. В този случай сгреших, да кажем, с 200%. В бъдеще програмите ни ще са неточни между 25 и 50%, вместо първоначалните 200.

Подобно на Броугън и много други инженери от SpaceX, Дейвис също е бил молен от Мъск да прави привидно невъзмож­ни неща. Любимата му задача е през 2004 г. SpaceX има нужда от задвижващ механизъм, който да активира карданната сис­тема, използвана за управление на горната степен на Falcon 1. Дейвис никога през живота си не бил проектирал нещо по­добно, затова потърсил външни подизпълнители, които могат да свършат работата. Цената, която му искат, е 120 000 дола­ра. Дейвис си спомня: „Илън се изсмя. Каза ми: „Тази част не е по-сложна от механизма за отваряне на гаражна врата. Бюджетът ти е пет хиляди долара. Направи го!“ Дейвис пре­карва девет месеца в проектиране на активатора. Когато най-после завършва работата си, отделя три часа, за да напише подробен имейл на Мъск относно всички плюсове и минуси на устройството. Дейвис описва и най-дребните детайли за начина си на работа, защо е избрал определени неща вмес­то други, както и колко ще струва. Когато Дейвис изпраща имейла, усеща как тревогата го залива. Дал е най-доброто от себе си в продължение на почти година, за да направи нещо, което никой инженер в друга космическа компания дори не би и помислил да направи. Мъск възнаграждава всички тези усилия и трепет с един от стандартните си отговори. „ОК“. Активаторът, който Дейвис проектира, в крайна сметка стру­ва 3900 долара и лети в Космоса с Falcon 1. „Вложих в този имейл пълния си интелектуален капацитет, а една минута по-късно получих толкова прост отговор. Всички останали в компанията имаха подобни преживявания. Едно от нещата, които най-много харесвам в Илън, е способността му да взе­ма много важни решения.

Беше ми странно да си представя Мъск като специалист по дизайна. Той има душа на физик и поведение на инженер. Всичко в него следва стереотипа на особняк от Силициевата долина, който би различил добрия дизайн само ако прочете за него в някой учебник. Истината е, че дори това отчасти да важи за Мъск, той го е превърнал в свое предимство. Зрител­ната му памет е много силна и може да запаметява неща, които изглеждат добре според другите, след което да ги възпроизве­де по всяко време. Резултатът е уверена позиция, която съвпа­да с вкуса на клиентите. Подобно на Стив Джобс Мъск може да измисли неща, които потребителите дори не са си предста­вяли, че искат – дръжките на вратите, гигантския тъчскрийн – и да оформи една обща гледна точка за всички продукти и услуги на Tesla. „Илън се отнася към Tesla като към продуктова компания. Иска продуктът да е изпипан както трябва. Мо­ята работа е да изпълня изискванията му и да съм сигурен, че продуктът е красив и привлекателен“, казва Фон Холцхаузен.

 

 Всеки може да направи кола, която е голяма отвън. Идеята е да направиш кола, която е голяма отвътре“, каза Мъск. „Хубаво е да разбереш колко зле всъщност са другите коли“, добави той.
Подобни твърдения от устата на Мъск понякога звучат шокиращо. Човекът, на когото са му трябвали девет години, за да произведе около три хиляди коли, се подиграва с автопроизводители, които правят милиони коли всяка година. Погледнати в този контекст, оплакванията му звучат абсурдно. Подходът му обаче е съвсем различен – според неговата гледна точка всяко решение относно технологията и дизайна трябва да бъде насочено към създаването на кола, възможно най-близка до идеалната. Мъск всъщност критикува конкурентите си според това колко далеч смята, че са от постигането на тази цел. За него има само две възможности – или се опитваш да постигнеш нещо забележително без компромиси, или правиш компромиси. А компромисите за Мъск са равносилни на провал. За околните подобна философия може да звучи налудничаво или глупаво, но за Мъск тя върши работа и постоянно тласка него и служите­лите му до границите на възможностите му.

„Може би съм бил оптимистичен при прог­нозите си за сроковете на някои наши проекти, но не съм обе­щал нещо, което да не съм изпълнил. Направих всичко, което казах, че ще направя“, ми каза Мъск по време на едно интервю след пускането на Model S. Мъск говори за коли, слънчеви панели и батерии с така­ва страст, че е лесно човек да забрави, че в известен смисъл това са страничните му проекти. Той до такава степен вярва в технологиите, че ги смята за единственото нещо, способно да подобри живота на човечеството. Чрез тях е постигнал слава и богатство, но крайната му цел винаги е била да помогне на човечеството да стигне до други планети. Колкото и налуд­ничаво да звучи за някои хора, това е истинският смисъл на живота на Мъск. Той е решил, че оцеляването на човешкия вид зависи от това дали ще има успешно колонизиране на друга планета. И че трябва да посвети живота си на тази цел, за да я постигне.

Днес Илън Мъск е много богат, поне на хартия. Състоя­нието му се оценява на около 10 милиарда към момента на писането на тази книга. Когато основава SpaceX преди близо десет години, е разполагал с далеч по-малко капитал. Никога не е имал несметното богатство на Джеф Безос, който наля в компанията си Blue Origin огромни суми, за да осъществи мечтите му. Ако Мъск иска да стигне до Марс, той трябва да си заслужи това право, като започне от нулата със SpaceX и да управлява компанията като истински бизнес. Като че ли това работи в негова полза – SpaceX с времето усъвършенства евти­ните и ефективни ракети и извежда космическата технология на ново ниво.