Единственото нещо – Гари Келър и Джей Папасън

В забързаното ежедневие всички се стремим към по-малко стрес и по-малко задачи, които пречат на продук­тивността и пълноценната почивка. В същото време искаме повече – повече успехи, повече доходи, повече удовлетво­рение от живота, повече време за себе си и любимите ни хора. Но нима е възможно да получим повече за по-малко усилия и време?
Да! Ако усвоим метода на единственото нещо.
Председател на борда на най-голямата компания за недвижими имоти в света, Гари Келър споделя уникалния си начин на работа: „Свърши едно-единствено нещо, което е най-важно и което ще направи всичко друго по-лесно или ненужно“. С помощта на графики и забавни истории той показва как да организираме максимално ефективно време­то си, да оптимизираме начина си на работа и да подредим приоритетите си в работата и личния живот.
Вече стотици компании прилагат този лесeн и ефикасeн подход, за да повишат резултатите си. Той е помогнал на хиляди хора да изградят успешни кариери, да постигнат промяна в личен план и да се наслаждават на живота. Вие също може да се възползвате от метода, като с помощта на тази книга откриете вашето единствено нещо.

След като всички разполагаме с един и същ брой часове в денонощието, защо някои хора свършват много повече неща от други? Как правят повече, пос­тигат повече, печелят повече, притежават повече? Ако времето е валутата на успеха, тогава защо някои могат да вземат повече жетони от други? Отговорът е, че в същността си подходът им се състои в това да достигнат до същността на нещата. Заемат се с нещо малко.
Когато искате възможно най-добрия шанс да пос­тигнете нещо, подходът ви винаги трябва да е един и същ. Заемете се с нещо малко.
Това означава да пренебрегнете всички неща, които бихте могли да направите, и да свършите онова, което наистина трябва да свършите. Означава да признаете, че не всички неща са еднакво важни, и да идентифици­рате най-важните. Това е надежден начин да свържете това, което правите, с това, което искате. Да осъз­наете, че необикновените резултати са пряко свързани с това доколко ще ограничите вашия фокус.
За да извлечете максимума от работата и живота си, трябва да се съсредоточите върху нещо колкото се може по-малко. Повечето хора мислят точно обрат­ното. Те смятат, че големият успех отнема много време и е сложен. В резултат на това техните графи­ци и списъци със задачи са претоварени и неизпълними. Успехът започва да им изглежда недостижим и се при­миряват с нещо по-малко. Те не знаят, че големият успех идва, когато правим малко неща добре, затова затъват в опити да вършат твърде много неща и в крайна сметка постигат твърде малко. С времето те снижават очакванията си, изоставят мечтите си и животът им става безличен. Но очакванията далеч не са това, което трябва да намалите.
Разполагате с определено количество време и енер­гия, затова ако се разпрострете нашироко, те не дос­тигат. Искате да постигнете много, но това на практика не изисква да добавите нещо, а да махнете. Трябва да вършите по-малко неща с по-голям ефект, вместо да правите повече неща с незадоволителен резултат. Проблемът с опитите да се справите с твърде много неща се изразява в това, че дори когато тези опити се увенчаят с успех, натрупването на още и още работа в живота ви, без да се откажете от нещо, влече след себе си негативи: пропуснати крайни срокове, разочароващи резултати, много стрес, дълги часове работа, недостатъчно сън, лош начин на хране­не, липса на движение и пропуснати моменти със се­мейството и приятелите. И всичко в името на цел, която е много по-леснопостижима, отколкото можете да си представите.
Фокусирането върху малкото е прост и ефективен подход с изключителни резултати. Той действа безот­казно през цялото време, навсякъде и във всички облас­ти. Защо? Защото има само една цел – да те доведе до крайната цел.
Когато свиете фокуса до възможния предел, вие стигате до Единственото нещо. Ето това е идеята.

И така, когато мислите за успеха, целете се в Лу­ната. Луната е достижима, ако приоритизирате всич­ките си задачи и вложите цялата си енергия в пости­гането на най-важната. Изключителните резултати се постигат чрез прилагането на ефекта на доминото в живота.
Падащото домино има доста ясни правила. Подреж­дате плочките в редица и пускате в действие първата. В реалния живот обаче е малко по-сложно. Трудността идва оттам, че животът не подрежда всичко в редица и не ви казва: „Ето откъде трябва да започнете“. Ус­пелите хора знаят това. Ето защо всеки ден те пре­подреждат своите приоритети, намират първата плочка и съсредоточават усилията си върху нея, дока­то не задейства ефектът на доминото.
Защо този подход работи? Защото големият успех предполага последователни действия, а не едновремен­ни. Това, което започва линейно, става геометрично. Свършвате правилното нещо, после свършвате след­ващото правилно нещо. В хода на времето те се нат­рупват и геометричният потенциал на успеха се от­прищва. Ефектът на доминото е валиден за големите и важни неща като работата или бизнеса ви, но той е приложим и във всекидневните малки дела, когато се опитваме да решим каква да бъде следващата стъпка. Успехът се гради върху успех и доколкото това се случва отново и отново, ние се приближаваме към възможно най-високото си постижение.
Ако някой има много знания, той ги е придобил с течение на времето. Ако някой има много умения, той ги е развил с времето. Ако някой е постигнал много, той го е постигнал с течение на времето. Ако някой има много пари, той ги е спечелил с времето.
Ключът е във времето. Успехът се изгражда после­дователно. Това означава, че трябва да правим нещата едно след друго.

Животът не се свежда до това да намерите себе си.
Животът очаква да създадете себе си.
Джордж Бърнард Шоу

Успехът е вътрешна работа.
Сглобете себе си – и вашият свят ще си дойде на мястото. Когато внесете цел в живота си, познавате приоритетите си и имате висока продуктивност по приоритета, който е най-важен всеки ден, вашият живот има смисъл и невероятното става възможно.
Целият успех в живота започва вътре във вас. Знае­те какво да правите. Знаете как да го направите. Следващата ви стъпка е проста.
Вие сте първата плочка от доминото.

Идеята за Единственото нещо е доминираща и се проявява по различни начини. Ако я приложим към хо­рата, ще видим каква съществена промяна може да донесе един-единствен човек. В първата си година в гимназията Уолт Дисни ходи на вечерни курсове в Ин­ститута за изкуство в Чикаго и става карикатурист в училищния вестник. След завършването си той иска да стане карикатурист във вестник, но не успява да си намери работа, така че брат му Рой, бизнесмен и бан­кер, му намира работа в художествено ателие. Там той учи анимация и започва да създава анимационни рисунки. Когато Уолт е млад, неговият един човек е Рой.
За Сам Уолтън този човек е неговият тъст Л. С. Робсън, който му заема 20 000 долара, за да започне първия си бизнес на дребно – франчайз магазин на ком­панията „Бен Франклин“. След това, когато Сам от­варя първия магазин „Уолмарт“, Робсън тайно плаща 20 000 долара на наемодателя, за да подсигури важно удължаване на наема.
Първият наставник на Алберт Айнщайн е Макс Талмуд. Макс е този, който запознава десетгодишния Айнщайн с ключови трудове в областта на матема­тиката, точните науки и философията. В продължение на шест години Макс обядва веднъж седмично със се­мейството на Айнщайн, докато обучава младия Албърт.
Никой не се е създал сам.
Опра Уинфри твърди, че дължи „спасението си“ на своя баща и на времето, което е прекарала с него и съпругата му. Тя казва пред Джил Нелсън от сп. „Уошинг­тън Поуст“: „Ако не ме бяха пратили при баща ми, щях да поема в друга посока“. В професионално отно­шение ѝ помага Джефри Д. Джейкъбс, „адвокат, агент, мениджър и финансов съветник“. Когато Опра се обръ­ща към него за консултация във връзка с трудов дого­вор, той я убеждава да създаде собствена фирма, вместо някой друг да се облагодетелства от таланта ѝ. Така се ражда „Харпо Пръдакшънс, Инк.“
Светът е запознат с великата колаборация между Джон Ленън и Пол Маккартни в създаването на музи­кални хитове, но в звукозаписното студио главната фигура е Джордж Мартин. Той е смятан за един от най-големите звукозаписни продуценти на всички вре­мена и често е наричан Петия Бийтълс заради ролята му в създаването на албумите на „Бийтълс“. Музикал­ният опит на Мартин помага да се изведе самородни­ят талант на „Бийтълс“ до звученето, което искат да постигнат. Повечето от аранжиментите и инстру­менталите на „Бийтълс“, както и многобройните части за клавирни инструменти в ранните им записи, са написани или изпълнени от Мартин в сътрудничест­во с групата.
Всеки има някой, който означава най-много за него или е бил първият, който му е повлиял, бил е негов учител или наставник.
Никой не е успял сам. Никой.

Щастието е в пътя към осъществяването.
Д-р Мартин Селигман, бивш президент на Амери­канската психологическа асоциация, смята, че има пет фактора, които допринасят за нашето щастие: пози­тивните емоции и удоволствието, постиженията, връзките, ангажираността и смисълът. Сред тях той откроява ангажираността и смисъла като най-важни­те. Да се ангажираме повече в това, което правим, като потърсим начини да направим живота си по-смислен, е най-сигурният начин да намерим трайно щастие. Когато нашите ежедневни действия преслед­ват по-голяма цел, може да преживеем най-силно и трайно щастие.
Да вземем за пример парите. Тъй като представля­ват нещо, което можем да придобием, а също и по­тенциалната възможност да получим нещо повече, те са чудесен пример. Много хора не разбират не само как да правят пари, но и по какъв начин ни правят щаст­ливи. Преподавал съм как се създава благосъстояние на всякакви хора – от опитни предприемачи до гимназисти. Когато задавах въпроса: „Колко пари искате да спече­лите?“ получавах всякакви отговори, но обикновено сумите бяха доста високи. Когато питах: „А защо точно толкова?“ обикновено получавах отговора: „Не знам“. След това задавах въпроса: „Можете ли да ми кажете вашето определение за финансово благоден­ствие?“ винаги получавах отговори, започващи от един милион долара нагоре. Когато питах как са стигнали до това заключение, те често казваха: „Изглежда го­ляма сума“. Моят отговор бе: „И да, и не. Всичко за­виси от това какво ще правите с тези пари“.
Вярвам, че състоятелни хора са тези, които, без да работят, разполагат с достатъчно пари, за да финан­сират своята цел в живота. Моля да разберете, че това определение представлява предизвикателство за всеки, който го приеме. За да сте финансово състоя­телни, трябва да имате цел в живота. С други думи, без цел никога няма да знаете дали имате достатъчно пари и никога няма да сте богати.
Не че многото пари няма да ви направят щастливи. До определен момент ще е така. Но после това прес­тава да действа. За да продължавате да се мотивира­те от многото пари, вие ще зависите от причината, поради която ги искате. Казано е, че целта не трябва да оправдава средствата, но бъдете внимателни – ко­гато постигате щастие, всяка цел, към която се стремите, ще ви носи щастие чрез средствата, необ­ходими за постигането ѝ. Да искате повече пари само за да ги имате, няма да ви донесе щастието, което търсите в тях. Щастието идва, когато имате по-голяма цел от това да се почувствате по-удовлетво­рени, затова казваме, че щастието идва по пътя към осъществяването.

Когато живеем с чувството, че всичко е спешно и важно, всичко изглежда равностойно. Непрестанно сме дейни и заети, но това всъщност не ни приближава до успеха. Активността ни често не е свързана с произ­водителността, а заетостта може да няма пряко отношение към бизнеса.
Хенри Дейвид Торо пише: „Това, че сме заети, не е достатъчно; мравките също са заети. Въпросът е с какво сме заети“. Да отметнете сто задачи по каква­то и да било причина е глупав заместител на това да свършите дори само една смислена задача. Не всичко е еднакво важно и успехът не е игра, спечелена от онзи, който е работил най-много. И въпреки това повечето хора действат именно така, всеки ден.

Най-важните неща невинаги се открояват.
Боб Хоук

Съвременният офис е просто панаир на разсейващия ефект на мултитаскинга. Докато се стараете с все сили да завършите някакъв проект, ваш колега на съ­седното бюро получава пристъп на кашлица и пита дали имате таблетка за смучене. Пейджинг системата в офиса непрекъснато подава съобщения. В електрон­ната ви поща денонощно пристигат нови имейли, новините в социални медии непрестанно се опитват да ви привлекат погледа, а мобилният ви телефон вибри­ра на бюрото, за да ви извести за новопристигнало съобщение. Чака ви купчина неотворена кореспонденция и много недовършена работа, а покрай бюрото ви цял ден сноват хора с някакви въпроси. Разсеяни сте, цари безредие и суматоха. Изтощително е да се опитвате да останете концентрирани върху задачата. Изследо­вателите изчисляват, че служителите биват прекъс­вани на всеки 11 минути и прекарват почти една трета от деня в опити да възстановят щетите от тези разсейвания. И въпреки всичко ние продължаваме да смятаме, че можем да се издигнем над тях и да направим това, което трябва да се направи в рамките на крайните срокове.
Но се заблуждаваме. Мултитаскингът е измама. Нашият поет лауреат Били Колинс го е обобщил мно­го добре: „Ние го наричаме мултитаскинг, което звучи като способност да вършиш много неща по едно и също време… Будистът би нарекъл това маймунски ум“. Мислим си, че овладяваме мултитаскинга, но всъщност просто полудяваме.
Да се стремим да изпълняваме повече от една задача в даден момент е не само в основата на живота ни в общност, но най-вероятно е необходимост за оцеляване.
Но жонглирането не е мултитаскинг.
Жонглирането е илюзия. За случайния наблюдател жонгльорът жонглира с три топки наведнъж. В дейст­вителност топките се улавят и хвърлят поотделно в бърза последователност. Хвани, хвърли, хвани, хвърли, хвани, хвърли. По една топка наведнъж. Изследовате­лите наричат това „превключване между задачи“. Но не и мултитаскинг!

Времето не чака никого. Преследвате ли нещо до крайност, отлагането може да стане постоянно.
Познавах един много успешен бизнесмен, работил неуморно без отдих през по-голямата част от живота си с искрената вяра, че прави всичко това за семейс­твото си. Някой ден, когато приключи, всички ще се радват на плодовете на труда му, ще прекарват вре­мето заедно, ще пътуват и ще правят всички неща, които не са правили. След като бе посветил много години да изгради фирмата си, наскоро я бе продал и обмисляше е какво да се заеме. Попитах го как е и той е гордост отговори, че е добре. „Когато се занимавах с бизнеса, никога не бях вкъщи и рядко виждах семейс­твото си. Така че сега съм с тях на почивка и навакс­вам загубеното време. Нали знаеш как е? Сега, като имам пари и време, си връщам онези години.“
Наистина ли смятате, че можете да върнете не­разказаните приказки за лека нощ или пропуснатите рождени дни на децата си? Нима празненството на едно петгодишно дете и неговите въображаеми прия­тели може да се замени с вечеря с тийнейджър и приятелите му от гимназията? Нима да отидеш на футболен мач, в който играе малкото ти дете, и да гледаш мач с пълнолетното си вече дете е едно и също? Смятате, че можете да сключите сделка с Бог, за да забави хода на времето специално за вас и от­ложи всички важни неща, докато отново сте готови да участвате?
Когато залагате времето си, може би залагате нещо, което не сте в състояние да покриете. Дори ако сте сигурни, че може да спечелите, помислете дали можете да живеете със загубата.
Играейки си с времето, вие влизате в заешка дупка без изход. Вярата в тази лъжа ще ви навреди, защото ще ви подтикне да вършите ненужни неща, вместо онези, които е необходимо да вършите. Средно лошото управление може да се окаже едно от най-пагубните неща в живота ви. Не може да игнорирате времето.
И тъй, ако постигането на баланс е илюзия, какво да правим? Ще балансираме.
Заменете думата „баланс“ с „балансиране“ и това, което преживявате, придобива смисъл. Нещата, за които предполагаме, че са балансирани, в действител­ност са балансиращи. Балерината е класически пример. Когато застава на пръсти, изглежда сякаш в безтег­ловност, плаваща във въздуха, самата идея за баланс и грация. Ако погледнете по-отблизо, ще видите, че пал­ците ѝ вибрират непрекъснато, за да уравновесят движенията ѝ. Доброто балансиране създава илюзията за баланс.

От целта ни отклоняват не препятствията,
а ясно начертаният път към по-малка цел.
Робърт Браулт

„Плоското“ мислене греши! Колко кораба не са отплавали поради убеждението, че Земята е плоска? Колко се е забавил прогресът за­ради убеждението, че човекът не може да диша под водата, да лети във въздуха или да излезе в космоса? Исторически погледнато, сме се справили забележител­но зле в оценяването на границите на нашите възмож­ности. Добрата новина е, че науката не се занимава с догадки, а с изкуството да напредваме.
Същото се отнася и за нашия живот.
Никой от нас не знае границите ни. Границите може да са ясни на картата, но когато ги прилагаме в жи­вота си, линиите не са толкова очевидни. Веднъж ме попитаха дали смятам мащабното мислене за реалис­тично. Замислих се върху това, после казах: „Нека преди това ви задам един въпрос: Знаете ли какви са вашите граници?“ Отговорът беше „Не“. Затова от­върнах, че въпросът ми изглежда ирелевантен. Никой не знае тавана на постиженията си, така че да се притесняваме за това е загуба на време. Ами ако някой ви каже, че никога не бихте могли да достигнете опре­делено ниво? Че трябва да изберете горна граница и не бива да се стремите да преминете отвъд? Каква граница бихте избрали? Ниска или висока? Мисля, че знаем отговора. Поставени в тази ситуация, ние всич­ки бихме направили едно и също нещо – ще изберем високата. Защо? Защото не искаме да се ограничаваме.
Когато си позволите да приемете, че голямото е постижимо, вие започвате да гледате на това по раз­личен начин…

Стъпалата на стълбата не са предназначени за почивка, а само да има къде да опрете крака си, докато поставяте другия по-високо.
Томас Хенри Хъксли

 

Хората не определят бъдещето си, те определят навиците си, а тези навици определят бъдещето им.
Ф. М. Александър

 

Денонощие – съществително име, среден род;
период от двадесет и четири часа, обикновено пропилени.
Амброуз Биърс

 

Майсторството зависи от часовете, вложени за овладяването му, може би повече от всичко друго. Както казва Микеланджело: „Ако хората знаят колко усилено трябваше да работя, за да се усъвършенствам, въобще нямаше да им изглежда толкова чудесно“. Вре­мето, вложено в изпълнението на една задача, в край­на сметка се оказва по-важно от таланта. Бих казал, че можете да го „резервирате“, но всъщност трябва да го „блокирате“.
Когато се ангажирате да блокирате време за ваше­то Единствено нещо, гледайте да подходите майстор­ски. Това ще ви даде най-голям шанс да бъдете възмож­но най-продуктивни и в крайна сметка – възможно най-добри. И ето го интересното: колкото по-продук­тивни сте, толкова по-вероятно е да получите някол­ко допълнителни плащания, които иначе бихте пропус­нали. Стремежът към усъвършенстване носи дарове.
Докато напредвате по пътя към усъвършенстване­то, ще расте не само увереността ви, но и способност­та да постигате успех. Ще откриете, че пътят към усъвършенстването не е толкова различен от преслед­ването на една цел до следващата. Това, което може приятно да ви изненада, е фактът, че пълното отда­ване на овладяването на майсторството във вашето Единствено нещо служи за основа и ускорява процеса на работа върху други неща. Знанията произвеждат знания и уменията се изграждат върху умения. Това ще накара бъдещите плочки домино да падат по-лесно.

Да се концентрираш означава да решиш какво няма да правиш.
Джон Кармак

Някой веднъж ми каза, че едно „да“ трябва да бъде защитено във времето с 1000 „не“. В началото на ка­риерата си изобщо не го разбирах. Днес смятам, че това е доста сдържано изказване.
Едно е да ви разсеят, когато се опитвате да се съсредоточите, съвсем друго е да ви отвлекат още преди да сте започнали.
Ако искате да защитите това, на което сте каза­ли „да“, и да запазите продуктивността си, вие трябва да кажете „не“ на всички и всичко, което може да ви отклони от пътя.
Колеги ще ви търсят за съвет и помощ. Сътрудни­ци ще се опитат да ви привлекат в своя екип. Прия­тели ще ви молят за помощ. Външни хора ще ви канят някъде. Отвсякъде ще получавате покани и ще ви прекъсват. Как се справяте с всичко това, определя времето, което можете да посветите на вашето Единствено нещо, и резултатите, които в крайна сметка можете да постигнете.
Ето какво става. Когато казвате „да“ на нещо, задължително трябва да осъзнавате на какво казвате „не“. Сидни Хауърд, прославил се със сценария си на филма „Отнесени от вихъра“, ни дава следния съвет: „Половината от това да знаете какво искате се свеж­да до това да знаете от какво трябва да се откажете, за да го получите“. В крайна сметка най-добрият начин да постигнете голям успех е да започнете от малкото. И когато започнете от малкото, вие казвате „не“ много пъти. Много повече, отколкото сте мислили.
Никой не знаеше как да го направи по-добре от Стив Джобс. Той бе известен с това, че е еднакво горд с продуктите, от които се е отказал, и с трансформативните продукти, създадени от Apple…

Изкуството да казваш „да“ е по подразбиране изкус­твото да казваш „не“ Да казваш „да“ на всички е съ­щото като да казваш „да“ на нищо. Всяко допълнител­но задължение намалява ефективността ви във всичко, което опитвате да постигнете. Така че с колкото повече неща се занимавате, толкова по-малко успех имате в което и да е от тях. Не можете да угодите на всички, няма смисъл да опитвате. На практика, докато опитвате да угодите на всички, няма да уго­дите на един-единствен човек – на себе си.
Помнете, че най-важният ви приоритет е да казва­те „да“ на вашето Единствено нещо. Докато можете да запазите това в перспектива, трябва да приемете, че ще казвате „не“ на всичко, което ви пречи да спаз­вате графика си.
Въпросът е как.
В някаква степен всички се затрудняваме да казва­ме „не“. Има много причини. Искаме да сме полезни. Не искаме да нараняваме. Стремим се да бъдем гри­жовни и внимателни. Не искаме да изглеждаме кораво­сърдечни и студени. Всичко това е напълно разбираемо. Невероятно удовлетворяващо е да сме необходими и да помагаме на другите. Ако се съсредоточим върху собствените си цели за сметка на другите, особено когато се отнася за хората и делата, които най-висо­ко ценим, може да изглежда абсолютно егоистично и егоцентрично. Но не непременно.
Един от най-добрите маркетолози, Сет Годин, каз­ва: „Можете да кажете „не“ с уважение, можете да кажете „не“ незабавно, а можете да кажете „не“ и да насочите човека към някой, който може да каже „да“. Но да казвате „да“ само защото не можете да поне­сете краткия неприятен момент, няма да ви помогне да си свършите работата“. Годин го е схванал. Може­те да казвате „да“ и „не“ по начин, който работи за вас и за другите.

Истината е, че сделката е пакетна. Когато се стремите към големи цели, хаосът е гарантиран. На практика хаосът нахлува в други области на живота ви пропорционално на времето, което влагате във вашето Единствено нещо. Важно е да приемете това, вместо да се борите с него. Носителят на „Оскар“, режисьорът Франсис Форд Копола ни предупреждава, че „всичко, което правим с голям размах или силна страст, призовава хаоса“. С други думи, трябва да свикнем с това и да се учим да го преодоляваме.

Сценаристът Лио Ростен обобщава всичко така: „Не вярвам, че предназначението на живота е да бъ­дем щастливи. Мисля, че предназначението на живота е да бъдем полезни, да бъдем отговорни, да бъдем състрадателни. Животът ни преди всичко трябва да има смисъл; трябва да бъдем забележими, да застанем зад някоя кауза, да променим живота със самото си съществуване“. Живейте с цел, живейте съгласно приоритета си и бъдете продуктивни. Следвайте тези три правила, както изпълнявате трите ангажимента, и избягвайте четиримата крадци. Всичко това е нуж­но, защото искате да оставите нещо след себе си. Искате животът ви да има смисъл.

След двадесет години вие ще бъдете по-разоча­ровани от нещата, които не сте направили, от­колкото от онези, които сте направили.
Така че вдигнете котва. Отплавайте от безопасното пристанище. Уловете ветровете в платната си. Изследвайте. Мечтайте. Откривайте.
Марк Твен

„Една крачка“ може да звучи банално, но е вярно. Независимо от целта, независимо от посоката, пътят към всичко, което желаете, винаги започва с една крачка. Тази крачка е Единственото нещо.

 

Съдържание

1. Единственото нещо
2. Ефектът на доминото
3. Успехът оставя следи

I. ЛЪЖИТЕ. ТЕ НИ ПОДВЕЖДАТ И ПРОВАЛЯТ
4. Всичко е еднакво важно
5. Мултитаскинг
6. Дисциплиниран живот
7. Силата на волята е неизчерпаема
8. Балансиран живот
9. Многото е лошо

II. ИСТИНАТА. ПРОСТИЯТ ПЪТ КЪМ СЪЗИДАНИЕТО
10. Фокусиращ въпрос
11. Успехът като навик
12. Пътят към големите отговори

III. ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ. РАЗКРИЙТЕ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ВЪТРЕ ВЪВ ВАС
13. Живейте с цел
14. Живейте според приоритета си
15. Живейте продуктивно
16. Трите ангажимента
17. Четиримата крадци
18. Пътуването
Нека единственото нещо заработи

За авторите

ГАРИ КЕЛЪР: В професионален план Единственото нещо на Гари е да преподава. Той се е специализирал в продажбата на недвижими имоти и учи клиентите си как да вземат чудесни решения за покупка и продажба на жилища. Като мениджър по продажби на недвижими имоти той набира брокери чрез обучение и им помага да изградят своята кариера по същия начин. Като съосновател и председател на борда на Keller Williams Realty той използва уменията си на учител, инструктор и ментор, за да превърне компанията, започнала с един-единствен офис в Остин, Тексас, във втората по големина ком­пания за недвижими имоти в Северна Америка. Гари определя лидерството като „начин да учиш хората как да мислят по начина, по който трябва да мислят, за да могат да правят това, което трябва да направят, така че да получат това, което искат, когато го искат“.
Келър е признат за един от най-влиятелните лидери в сектора на недвижимите имоти, което се потвърж­дава от званието „Предприемач на годината“ присъ­дено му от Ernst & Young, и финалист на конкурса „Предприемач на годината“ на списание Inc. Той е по­могнал на много собственици на малки предприятия и предприемачи да постигнат успех чрез три книги, пре­върнали се в национални бестселъри: „Брокерът на недвижими имоти Милионер“, „Инвеститорът в не­движими имоти Милионер“ и „ПРОМЯНАТА.: Как топ брокери на недвижими имоти се справят в трудни времена“ Книгата, в крайна сметка, е просто друг начин да се преподава, но в безкрайно голяма класна стая. Като бизнес треньор и инструктор от национа­лен мащаб, Гари е помогнал на безброй други хора да получат невероятни резултати, като стесняват фо­куса си до своето Единствено нещо.
За хората, които го познават, не е изненада, че Гари смята за най-голямо постижение семейния си живот, който гради със съпругата си Мери и сина им Джон.

 

ДЖЕЙ ПАПАСЪН: Джей е главен редактор и вицепрезидент по изда­телските въпроси на Keller Williams Realty и президент на Rellek Publishing. В професионален план неговото Единствено нещо е писането. Той прави опит да на­пише първата си книга на електрическа пишеща ма­шина в гимназията и е разкрит. Поне един учител от гимназията смята, че писането му е обещаващо, и разпространява едно от неговите есета сред ученици и преподаватели. Джей си плаща сметките в колежа, като работи в книжарница. Той получава бакалавърска степен в областта на литературата, а по-късно и магистърска. След дипломирането си Джей започва работа в издателския бизнес. През годините си в „Хар­пър Колинс“ в Ню Йорк той работи върху едни от най-продаваните заглавия като „Тяло за цял живот“ от Бил Филипс и „Тръгни към целта“ от Миа Хам. Послед­ните десет години работи с Гари. За този период Джей става съавтор на десет наградени или най-продавани заглавия, включително серията „Милионер“ за недвижи­ми имоти.
Джей има огромно желание да споделя идеите си в книги и редовно изнася лекции на конгреси и обучения.
Той е преподавател в Международния факултет на университета „Келър Уилямс“.
Извън работата Джей е собственик на успешен бизнес за инвестиции в недвижими имоти и търговски екип със съпругата си Уенди. Те се радват на живота в Остин, Тексас, заедно с децата си Гус и Вероника.

---

Линк към книгата: