Единственото нещо – Гари Келър и Джей Папасън

В забързаното ежедневие всички се стремим към по-малко стрес и по-малко задачи, които пречат на продуктивността и пълноценната почивка. В същото време искаме повече – повече успехи, повече доходи, повече удовлетворение от живота, повече време за себе си и любимите ни хора. Но нима е възможно да получим повече за по-малко усилия и време?
Да! Ако усвоим метода на единственото нещо.
Председател на борда на най-голямата компания за недвижими имоти в света, Гари Келър споделя уникалния си начин на работа: „Свърши едно-единствено нещо, което е най-важно и което ще направи всичко друго по-лесно или ненужно“. С помощта на графики и забавни истории той показва как да организираме максимално ефективно времето си, да оптимизираме начина си на работа и да подредим приоритетите си в работата и личния живот.
Вече стотици компании прилагат този лесeн и ефикасeн подход, за да повишат резултатите си. Той е помогнал на хиляди хора да изградят успешни кариери, да постигнат промяна в личен план и да се наслаждават на живота. Вие също може да се възползвате от метода, като с помощта на тази книга откриете вашето единствено нещо.
След като всички разполагаме с един и същ брой часове в денонощието, защо някои хора свършват много повече неща от други? Как правят повече, постигат повече, печелят повече, притежават повече? Ако времето е валутата на успеха, тогава защо някои могат да вземат повече жетони от други? Отговорът е, че в същността си подходът им се състои в това да достигнат до същността на нещата. Заемат се с нещо малко.
Когато искате възможно най-добрия шанс да постигнете нещо, подходът ви винаги трябва да е един и същ. Заемете се с нещо малко.
Това означава да пренебрегнете всички неща, които бихте могли да направите, и да свършите онова, което наистина трябва да свършите. Означава да признаете, че не всички неща са еднакво важни, и да идентифицирате най-важните. Това е надежден начин да свържете това, което правите, с това, което искате. Да осъзнаете, че необикновените резултати са пряко свързани с това доколко ще ограничите вашия фокус.
За да извлечете максимума от работата и живота си, трябва да се съсредоточите върху нещо колкото се може по-малко. Повечето хора мислят точно обратното. Те смятат, че големият успех отнема много време и е сложен. В резултат на това техните графици и списъци със задачи са претоварени и неизпълними. Успехът започва да им изглежда недостижим и се примиряват с нещо по-малко. Те не знаят, че големият успех идва, когато правим малко неща добре, затова затъват в опити да вършат твърде много неща и в крайна сметка постигат твърде малко. С времето те снижават очакванията си, изоставят мечтите си и животът им става безличен. Но очакванията далеч не са това, което трябва да намалите.
Разполагате с определено количество време и енергия, затова ако се разпрострете нашироко, те не достигат. Искате да постигнете много, но това на практика не изисква да добавите нещо, а да махнете. Трябва да вършите по-малко неща с по-голям ефект, вместо да правите повече неща с незадоволителен резултат. Проблемът с опитите да се справите с твърде много неща се изразява в това, че дори когато тези опити се увенчаят с успех, натрупването на още и още работа в живота ви, без да се откажете от нещо, влече след себе си негативи: пропуснати крайни срокове, разочароващи резултати, много стрес, дълги часове работа, недостатъчно сън, лош начин на хранене, липса на движение и пропуснати моменти със семейството и приятелите. И всичко в името на цел, която е много по-леснопостижима, отколкото можете да си представите.
Фокусирането върху малкото е прост и ефективен подход с изключителни резултати. Той действа безотказно през цялото време, навсякъде и във всички области. Защо? Защото има само една цел – да те доведе до крайната цел.
Когато свиете фокуса до възможния предел, вие стигате до Единственото нещо. Ето това е идеята.
И така, когато мислите за успеха, целете се в Луната. Луната е достижима, ако приоритизирате всичките си задачи и вложите цялата си енергия в постигането на най-важната. Изключителните резултати се постигат чрез прилагането на ефекта на доминото в живота.
Падащото домино има доста ясни правила. Подреждате плочките в редица и пускате в действие първата. В реалния живот обаче е малко по-сложно. Трудността идва оттам, че животът не подрежда всичко в редица и не ви казва: „Ето откъде трябва да започнете“. Успелите хора знаят това. Ето защо всеки ден те преподреждат своите приоритети, намират първата плочка и съсредоточават усилията си върху нея, докато не задейства ефектът на доминото.
Защо този подход работи? Защото големият успех предполага последователни действия, а не едновременни. Това, което започва линейно, става геометрично. Свършвате правилното нещо, после свършвате следващото правилно нещо. В хода на времето те се натрупват и геометричният потенциал на успеха се отприщва. Ефектът на доминото е валиден за големите и важни неща като работата или бизнеса ви, но той е приложим и във всекидневните малки дела, когато се опитваме да решим каква да бъде следващата стъпка. Успехът се гради върху успех и доколкото това се случва отново и отново, ние се приближаваме към възможно най-високото си постижение.
Ако някой има много знания, той ги е придобил с течение на времето. Ако някой има много умения, той ги е развил с времето. Ако някой е постигнал много, той го е постигнал с течение на времето. Ако някой има много пари, той ги е спечелил с времето.
Ключът е във времето. Успехът се изгражда последователно. Това означава, че трябва да правим нещата едно след друго.
Животът не се свежда до това да намерите себе си.
Животът очаква да създадете себе си.
Джордж Бърнард Шоу
Успехът е вътрешна работа.
Сглобете себе си – и вашият свят ще си дойде на мястото. Когато внесете цел в живота си, познавате приоритетите си и имате висока продуктивност по приоритета, който е най-важен всеки ден, вашият живот има смисъл и невероятното става възможно.
Целият успех в живота започва вътре във вас. Знаете какво да правите. Знаете как да го направите. Следващата ви стъпка е проста.
Вие сте първата плочка от доминото.
Идеята за Единственото нещо е доминираща и се проявява по различни начини. Ако я приложим към хората, ще видим каква съществена промяна може да донесе един-единствен човек. В първата си година в гимназията Уолт Дисни ходи на вечерни курсове в Института за изкуство в Чикаго и става карикатурист в училищния вестник. След завършването си той иска да стане карикатурист във вестник, но не успява да си намери работа, така че брат му Рой, бизнесмен и банкер, му намира работа в художествено ателие. Там той учи анимация и започва да създава анимационни рисунки. Когато Уолт е млад, неговият един човек е Рой.
За Сам Уолтън този човек е неговият тъст Л. С. Робсън, който му заема 20 000 долара, за да започне първия си бизнес на дребно – франчайз магазин на компанията „Бен Франклин“. След това, когато Сам отваря първия магазин „Уолмарт“, Робсън тайно плаща 20 000 долара на наемодателя, за да подсигури важно удължаване на наема.
Първият наставник на Алберт Айнщайн е Макс Талмуд. Макс е този, който запознава десетгодишния Айнщайн с ключови трудове в областта на математиката, точните науки и философията. В продължение на шест години Макс обядва веднъж седмично със семейството на Айнщайн, докато обучава младия Албърт.
Никой не се е създал сам.
Опра Уинфри твърди, че дължи „спасението си“ на своя баща и на времето, което е прекарала с него и съпругата му. Тя казва пред Джил Нелсън от сп. „Уошингтън Поуст“: „Ако не ме бяха пратили при баща ми, щях да поема в друга посока“. В професионално отношение ѝ помага Джефри Д. Джейкъбс, „адвокат, агент, мениджър и финансов съветник“. Когато Опра се обръща към него за консултация във връзка с трудов договор, той я убеждава да създаде собствена фирма, вместо някой друг да се облагодетелства от таланта ѝ. Така се ражда „Харпо Пръдакшънс, Инк.“
Светът е запознат с великата колаборация между Джон Ленън и Пол Маккартни в създаването на музикални хитове, но в звукозаписното студио главната фигура е Джордж Мартин. Той е смятан за един от най-големите звукозаписни продуценти на всички времена и често е наричан Петия Бийтълс заради ролята му в създаването на албумите на „Бийтълс“. Музикалният опит на Мартин помага да се изведе самородният талант на „Бийтълс“ до звученето, което искат да постигнат. Повечето от аранжиментите и инструменталите на „Бийтълс“, както и многобройните части за клавирни инструменти в ранните им записи, са написани или изпълнени от Мартин в сътрудничество с групата.
Всеки има някой, който означава най-много за него или е бил първият, който му е повлиял, бил е негов учител или наставник.
Никой не е успял сам. Никой.
Щастието е в пътя към осъществяването.
Д-р Мартин Селигман, бивш президент на Американската психологическа асоциация, смята, че има пет фактора, които допринасят за нашето щастие: позитивните емоции и удоволствието, постиженията, връзките, ангажираността и смисълът. Сред тях той откроява ангажираността и смисъла като най-важните. Да се ангажираме повече в това, което правим, като потърсим начини да направим живота си по-смислен, е най-сигурният начин да намерим трайно щастие. Когато нашите ежедневни действия преследват по-голяма цел, може да преживеем най-силно и трайно щастие.
Да вземем за пример парите. Тъй като представляват нещо, което можем да придобием, а също и потенциалната възможност да получим нещо повече, те са чудесен пример. Много хора не разбират не само как да правят пари, но и по какъв начин ни правят щастливи. Преподавал съм как се създава благосъстояние на всякакви хора – от опитни предприемачи до гимназисти. Когато задавах въпроса: „Колко пари искате да спечелите?“ получавах всякакви отговори, но обикновено сумите бяха доста високи. Когато питах: „А защо точно толкова?“ обикновено получавах отговора: „Не знам“. След това задавах въпроса: „Можете ли да ми кажете вашето определение за финансово благоденствие?“ винаги получавах отговори, започващи от един милион долара нагоре. Когато питах как са стигнали до това заключение, те често казваха: „Изглежда голяма сума“. Моят отговор бе: „И да, и не. Всичко зависи от това какво ще правите с тези пари“.
Вярвам, че състоятелни хора са тези, които, без да работят, разполагат с достатъчно пари, за да финансират своята цел в живота. Моля да разберете, че това определение представлява предизвикателство за всеки, който го приеме. За да сте финансово състоятелни, трябва да имате цел в живота. С други думи, без цел никога няма да знаете дали имате достатъчно пари и никога няма да сте богати.
Не че многото пари няма да ви направят щастливи. До определен момент ще е така. Но после това престава да действа. За да продължавате да се мотивирате от многото пари, вие ще зависите от причината, поради която ги искате. Казано е, че целта не трябва да оправдава средствата, но бъдете внимателни – когато постигате щастие, всяка цел, към която се стремите, ще ви носи щастие чрез средствата, необходими за постигането ѝ. Да искате повече пари само за да ги имате, няма да ви донесе щастието, което търсите в тях. Щастието идва, когато имате по-голяма цел от това да се почувствате по-удовлетворени, затова казваме, че щастието идва по пътя към осъществяването.
Когато живеем с чувството, че всичко е спешно и важно, всичко изглежда равностойно. Непрестанно сме дейни и заети, но това всъщност не ни приближава до успеха. Активността ни често не е свързана с производителността, а заетостта може да няма пряко отношение към бизнеса.
Хенри Дейвид Торо пише: „Това, че сме заети, не е достатъчно; мравките също са заети. Въпросът е с какво сме заети“. Да отметнете сто задачи по каквато и да било причина е глупав заместител на това да свършите дори само една смислена задача. Не всичко е еднакво важно и успехът не е игра, спечелена от онзи, който е работил най-много. И въпреки това повечето хора действат именно така, всеки ден.
Най-важните неща невинаги се открояват.
Боб Хоук
Съвременният офис е просто панаир на разсейващия ефект на мултитаскинга. Докато се стараете с все сили да завършите някакъв проект, ваш колега на съседното бюро получава пристъп на кашлица и пита дали имате таблетка за смучене. Пейджинг системата в офиса непрекъснато подава съобщения. В електронната ви поща денонощно пристигат нови имейли, новините в социални медии непрестанно се опитват да ви привлекат погледа, а мобилният ви телефон вибрира на бюрото, за да ви извести за новопристигнало съобщение. Чака ви купчина неотворена кореспонденция и много недовършена работа, а покрай бюрото ви цял ден сноват хора с някакви въпроси. Разсеяни сте, цари безредие и суматоха. Изтощително е да се опитвате да останете концентрирани върху задачата. Изследователите изчисляват, че служителите биват прекъсвани на всеки 11 минути и прекарват почти една трета от деня в опити да възстановят щетите от тези разсейвания. И въпреки всичко ние продължаваме да смятаме, че можем да се издигнем над тях и да направим това, което трябва да се направи в рамките на крайните срокове.
Но се заблуждаваме. Мултитаскингът е измама. Нашият поет лауреат Били Колинс го е обобщил много добре: „Ние го наричаме мултитаскинг, което звучи като способност да вършиш много неща по едно и също време… Будистът би нарекъл това маймунски ум“. Мислим си, че овладяваме мултитаскинга, но всъщност просто полудяваме.
Да се стремим да изпълняваме повече от една задача в даден момент е не само в основата на живота ни в общност, но най-вероятно е необходимост за оцеляване.
Но жонглирането не е мултитаскинг.
Жонглирането е илюзия. За случайния наблюдател жонгльорът жонглира с три топки наведнъж. В действителност топките се улавят и хвърлят поотделно в бърза последователност. Хвани, хвърли, хвани, хвърли, хвани, хвърли. По една топка наведнъж. Изследователите наричат това „превключване между задачи“. Но не и мултитаскинг!
Времето не чака никого. Преследвате ли нещо до крайност, отлагането може да стане постоянно.
Познавах един много успешен бизнесмен, работил неуморно без отдих през по-голямата част от живота си с искрената вяра, че прави всичко това за семейството си. Някой ден, когато приключи, всички ще се радват на плодовете на труда му, ще прекарват времето заедно, ще пътуват и ще правят всички неща, които не са правили. След като бе посветил много години да изгради фирмата си, наскоро я бе продал и обмисляше е какво да се заеме. Попитах го как е и той е гордост отговори, че е добре. „Когато се занимавах с бизнеса, никога не бях вкъщи и рядко виждах семейството си. Така че сега съм с тях на почивка и наваксвам загубеното време. Нали знаеш как е? Сега, като имам пари и време, си връщам онези години.“
Наистина ли смятате, че можете да върнете неразказаните приказки за лека нощ или пропуснатите рождени дни на децата си? Нима празненството на едно петгодишно дете и неговите въображаеми приятели може да се замени с вечеря с тийнейджър и приятелите му от гимназията? Нима да отидеш на футболен мач, в който играе малкото ти дете, и да гледаш мач с пълнолетното си вече дете е едно и също? Смятате, че можете да сключите сделка с Бог, за да забави хода на времето специално за вас и отложи всички важни неща, докато отново сте готови да участвате?
Когато залагате времето си, може би залагате нещо, което не сте в състояние да покриете. Дори ако сте сигурни, че може да спечелите, помислете дали можете да живеете със загубата.
Играейки си с времето, вие влизате в заешка дупка без изход. Вярата в тази лъжа ще ви навреди, защото ще ви подтикне да вършите ненужни неща, вместо онези, които е необходимо да вършите. Средно лошото управление може да се окаже едно от най-пагубните неща в живота ви. Не може да игнорирате времето.
И тъй, ако постигането на баланс е илюзия, какво да правим? Ще балансираме.
Заменете думата „баланс“ с „балансиране“ и това, което преживявате, придобива смисъл. Нещата, за които предполагаме, че са балансирани, в действителност са балансиращи. Балерината е класически пример. Когато застава на пръсти, изглежда сякаш в безтегловност, плаваща във въздуха, самата идея за баланс и грация. Ако погледнете по-отблизо, ще видите, че палците ѝ вибрират непрекъснато, за да уравновесят движенията ѝ. Доброто балансиране създава илюзията за баланс.
От целта ни отклоняват не препятствията,
а ясно начертаният път към по-малка цел.
Робърт Браулт
„Плоското“ мислене греши! Колко кораба не са отплавали поради убеждението, че Земята е плоска? Колко се е забавил прогресът заради убеждението, че човекът не може да диша под водата, да лети във въздуха или да излезе в космоса? Исторически погледнато, сме се справили забележително зле в оценяването на границите на нашите възможности. Добрата новина е, че науката не се занимава с догадки, а с изкуството да напредваме.
Същото се отнася и за нашия живот.
Никой от нас не знае границите ни. Границите може да са ясни на картата, но когато ги прилагаме в живота си, линиите не са толкова очевидни. Веднъж ме попитаха дали смятам мащабното мислене за реалистично. Замислих се върху това, после казах: „Нека преди това ви задам един въпрос: Знаете ли какви са вашите граници?“ Отговорът беше „Не“. Затова отвърнах, че въпросът ми изглежда ирелевантен. Никой не знае тавана на постиженията си, така че да се притесняваме за това е загуба на време. Ами ако някой ви каже, че никога не бихте могли да достигнете определено ниво? Че трябва да изберете горна граница и не бива да се стремите да преминете отвъд? Каква граница бихте избрали? Ниска или висока? Мисля, че знаем отговора. Поставени в тази ситуация, ние всички бихме направили едно и също нещо – ще изберем високата. Защо? Защото не искаме да се ограничаваме.
Когато си позволите да приемете, че голямото е постижимо, вие започвате да гледате на това по различен начин…
Стъпалата на стълбата не са предназначени за почивка, а само да има къде да опрете крака си, докато поставяте другия по-високо.
Томас Хенри Хъксли
Хората не определят бъдещето си, те определят навиците си, а тези навици определят бъдещето им.
Ф. М. Александър
Денонощие – съществително име, среден род;
период от двадесет и четири часа, обикновено пропилени.
Амброуз Биърс
Майсторството зависи от часовете, вложени за овладяването му, може би повече от всичко друго. Както казва Микеланджело: „Ако хората знаят колко усилено трябваше да работя, за да се усъвършенствам, въобще нямаше да им изглежда толкова чудесно“. Времето, вложено в изпълнението на една задача, в крайна сметка се оказва по-важно от таланта. Бих казал, че можете да го „резервирате“, но всъщност трябва да го „блокирате“.
Когато се ангажирате да блокирате време за вашето Единствено нещо, гледайте да подходите майсторски. Това ще ви даде най-голям шанс да бъдете възможно най-продуктивни и в крайна сметка – възможно най-добри. И ето го интересното: колкото по-продуктивни сте, толкова по-вероятно е да получите няколко допълнителни плащания, които иначе бихте пропуснали. Стремежът към усъвършенстване носи дарове.
Докато напредвате по пътя към усъвършенстването, ще расте не само увереността ви, но и способността да постигате успех. Ще откриете, че пътят към усъвършенстването не е толкова различен от преследването на една цел до следващата. Това, което може приятно да ви изненада, е фактът, че пълното отдаване на овладяването на майсторството във вашето Единствено нещо служи за основа и ускорява процеса на работа върху други неща. Знанията произвеждат знания и уменията се изграждат върху умения. Това ще накара бъдещите плочки домино да падат по-лесно.
Да се концентрираш означава да решиш какво няма да правиш.
Джон Кармак
Някой веднъж ми каза, че едно „да“ трябва да бъде защитено във времето с 1000 „не“. В началото на кариерата си изобщо не го разбирах. Днес смятам, че това е доста сдържано изказване.
Едно е да ви разсеят, когато се опитвате да се съсредоточите, съвсем друго е да ви отвлекат още преди да сте започнали.
Ако искате да защитите това, на което сте казали „да“, и да запазите продуктивността си, вие трябва да кажете „не“ на всички и всичко, което може да ви отклони от пътя.
Колеги ще ви търсят за съвет и помощ. Сътрудници ще се опитат да ви привлекат в своя екип. Приятели ще ви молят за помощ. Външни хора ще ви канят някъде. Отвсякъде ще получавате покани и ще ви прекъсват. Как се справяте с всичко това, определя времето, което можете да посветите на вашето Единствено нещо, и резултатите, които в крайна сметка можете да постигнете.
Ето какво става. Когато казвате „да“ на нещо, задължително трябва да осъзнавате на какво казвате „не“. Сидни Хауърд, прославил се със сценария си на филма „Отнесени от вихъра“, ни дава следния съвет: „Половината от това да знаете какво искате се свежда до това да знаете от какво трябва да се откажете, за да го получите“. В крайна сметка най-добрият начин да постигнете голям успех е да започнете от малкото. И когато започнете от малкото, вие казвате „не“ много пъти. Много повече, отколкото сте мислили.
Никой не знаеше как да го направи по-добре от Стив Джобс. Той бе известен с това, че е еднакво горд с продуктите, от които се е отказал, и с трансформативните продукти, създадени от Apple…
Изкуството да казваш „да“ е по подразбиране изкуството да казваш „не“ Да казваш „да“ на всички е същото като да казваш „да“ на нищо. Всяко допълнително задължение намалява ефективността ви във всичко, което опитвате да постигнете. Така че с колкото повече неща се занимавате, толкова по-малко успех имате в което и да е от тях. Не можете да угодите на всички, няма смисъл да опитвате. На практика, докато опитвате да угодите на всички, няма да угодите на един-единствен човек – на себе си.
Помнете, че най-важният ви приоритет е да казвате „да“ на вашето Единствено нещо. Докато можете да запазите това в перспектива, трябва да приемете, че ще казвате „не“ на всичко, което ви пречи да спазвате графика си.
Въпросът е как.
В някаква степен всички се затрудняваме да казваме „не“. Има много причини. Искаме да сме полезни. Не искаме да нараняваме. Стремим се да бъдем грижовни и внимателни. Не искаме да изглеждаме коравосърдечни и студени. Всичко това е напълно разбираемо. Невероятно удовлетворяващо е да сме необходими и да помагаме на другите. Ако се съсредоточим върху собствените си цели за сметка на другите, особено когато се отнася за хората и делата, които най-високо ценим, може да изглежда абсолютно егоистично и егоцентрично. Но не непременно.
Един от най-добрите маркетолози, Сет Годин, казва: „Можете да кажете „не“ с уважение, можете да кажете „не“ незабавно, а можете да кажете „не“ и да насочите човека към някой, който може да каже „да“. Но да казвате „да“ само защото не можете да понесете краткия неприятен момент, няма да ви помогне да си свършите работата“. Годин го е схванал. Можете да казвате „да“ и „не“ по начин, който работи за вас и за другите.
Истината е, че сделката е пакетна. Когато се стремите към големи цели, хаосът е гарантиран. На практика хаосът нахлува в други области на живота ви пропорционално на времето, което влагате във вашето Единствено нещо. Важно е да приемете това, вместо да се борите с него. Носителят на „Оскар“, режисьорът Франсис Форд Копола ни предупреждава, че „всичко, което правим с голям размах или силна страст, призовава хаоса“. С други думи, трябва да свикнем с това и да се учим да го преодоляваме.
Сценаристът Лио Ростен обобщава всичко така: „Не вярвам, че предназначението на живота е да бъдем щастливи. Мисля, че предназначението на живота е да бъдем полезни, да бъдем отговорни, да бъдем състрадателни. Животът ни преди всичко трябва да има смисъл; трябва да бъдем забележими, да застанем зад някоя кауза, да променим живота със самото си съществуване“. Живейте с цел, живейте съгласно приоритета си и бъдете продуктивни. Следвайте тези три правила, както изпълнявате трите ангажимента, и избягвайте четиримата крадци. Всичко това е нужно, защото искате да оставите нещо след себе си. Искате животът ви да има смисъл.
След двадесет години вие ще бъдете по-разочаровани от нещата, които не сте направили, отколкото от онези, които сте направили.
Така че вдигнете котва. Отплавайте от безопасното пристанище. Уловете ветровете в платната си. Изследвайте. Мечтайте. Откривайте.
Марк Твен
„Една крачка“ може да звучи банално, но е вярно. Независимо от целта, независимо от посоката, пътят към всичко, което желаете, винаги започва с една крачка. Тази крачка е Единственото нещо.
Съдържание
1. Единственото нещо
2. Ефектът на доминото
3. Успехът оставя следи
I. ЛЪЖИТЕ. ТЕ НИ ПОДВЕЖДАТ И ПРОВАЛЯТ
4. Всичко е еднакво важно
5. Мултитаскинг
6. Дисциплиниран живот
7. Силата на волята е неизчерпаема
8. Балансиран живот
9. Многото е лошо
II. ИСТИНАТА. ПРОСТИЯТ ПЪТ КЪМ СЪЗИДАНИЕТО
10. Фокусиращ въпрос
11. Успехът като навик
12. Пътят към големите отговори
III. ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ. РАЗКРИЙТЕ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ВЪТРЕ ВЪВ ВАС
13. Живейте с цел
14. Живейте според приоритета си
15. Живейте продуктивно
16. Трите ангажимента
17. Четиримата крадци
18. Пътуването
Нека единственото нещо заработи
За авторите
ГАРИ КЕЛЪР: В професионален план Единственото нещо на Гари е да преподава. Той се е специализирал в продажбата на недвижими имоти и учи клиентите си как да вземат чудесни решения за покупка и продажба на жилища. Като мениджър по продажби на недвижими имоти той набира брокери чрез обучение и им помага да изградят своята кариера по същия начин. Като съосновател и председател на борда на Keller Williams Realty той използва уменията си на учител, инструктор и ментор, за да превърне компанията, започнала с един-единствен офис в Остин, Тексас, във втората по големина компания за недвижими имоти в Северна Америка. Гари определя лидерството като „начин да учиш хората как да мислят по начина, по който трябва да мислят, за да могат да правят това, което трябва да направят, така че да получат това, което искат, когато го искат“.
Келър е признат за един от най-влиятелните лидери в сектора на недвижимите имоти, което се потвърждава от званието „Предприемач на годината“ присъдено му от Ernst & Young, и финалист на конкурса „Предприемач на годината“ на списание Inc. Той е помогнал на много собственици на малки предприятия и предприемачи да постигнат успех чрез три книги, превърнали се в национални бестселъри: „Брокерът на недвижими имоти Милионер“, „Инвеститорът в недвижими имоти Милионер“ и „ПРОМЯНАТА.: Как топ брокери на недвижими имоти се справят в трудни времена“ Книгата, в крайна сметка, е просто друг начин да се преподава, но в безкрайно голяма класна стая. Като бизнес треньор и инструктор от национален мащаб, Гари е помогнал на безброй други хора да получат невероятни резултати, като стесняват фокуса си до своето Единствено нещо.
За хората, които го познават, не е изненада, че Гари смята за най-голямо постижение семейния си живот, който гради със съпругата си Мери и сина им Джон.
ДЖЕЙ ПАПАСЪН: Джей е главен редактор и вицепрезидент по издателските въпроси на Keller Williams Realty и президент на Rellek Publishing. В професионален план неговото Единствено нещо е писането. Той прави опит да напише първата си книга на електрическа пишеща машина в гимназията и е разкрит. Поне един учител от гимназията смята, че писането му е обещаващо, и разпространява едно от неговите есета сред ученици и преподаватели. Джей си плаща сметките в колежа, като работи в книжарница. Той получава бакалавърска степен в областта на литературата, а по-късно и магистърска. След дипломирането си Джей започва работа в издателския бизнес. През годините си в „Харпър Колинс“ в Ню Йорк той работи върху едни от най-продаваните заглавия като „Тяло за цял живот“ от Бил Филипс и „Тръгни към целта“ от Миа Хам. Последните десет години работи с Гари. За този период Джей става съавтор на десет наградени или най-продавани заглавия, включително серията „Милионер“ за недвижими имоти.
Джей има огромно желание да споделя идеите си в книги и редовно изнася лекции на конгреси и обучения.
Той е преподавател в Международния факултет на университета „Келър Уилямс“.
Извън работата Джей е собственик на успешен бизнес за инвестиции в недвижими имоти и търговски екип със съпругата си Уенди. Те се радват на живота в Остин, Тексас, заедно с децата си Гус и Вероника.
Линк към книгата: