Световна конспирация срещу здравето – д-р Атанас Гълъбов

Posted on 15/07/2024

by book

Защо въпреки широко изтъквания напредък на медицинската наука броят на болните продължава да се увеличава? Защо средствата, давани за здравеопазване, непрекъснато нарастват с всяка изминала година? Защо се появяват нови болести? Защо нещата в здравеопазването като че ли стават все по-объркани и дори излизат извън контрол? Защо все повече хора са недоволни от официалната медицина и търсят помощта на алтернативни лечебни методи? Защо официалната медицина не признава и не допуска широкото разпространение на други Видове лечебно въздействие освен синтетичните медикаменти, хирургията и лъчевата терапия? Как стана така, че идеите на Хипократ, чиято клетва полагат при завършването си медиците, бяха пренебрегнати?
Предлагайки на вниманието ви факти, които съзнателно са скривани или на които целенасочено не се дава достатъчно гласност, ще се опитам да дам аргументирани и доколкото е възможно в рамките на представения материал, изчерпателни отговори както на тези, така и на други въпроси, свързани със здравеопазването, които интересуват много хора не само в България, но и по целия свят.
В медицината от десетилетия господстват различни митове, т.е. заблуди, създадени и поддържани с користни цели и насаждани ловко в съзнанието както на лекарите, така и на широката общественост. Целта на тази манипулация в световен мащаб е преди всичко да обслужва интересите на медицинската индустрия.

Това е книга за митовете и манипулациите в здравеопазването в локален и глобален мащаб. В нея можете да намерите отговори на много въпроси, свързани със здравето, болестта и лечението:

Защо здравеопазването става все по-скъпо?
Защо човечеството става все по-болно?
Защо се появяват непрекъснато нови болести?
Защо все повече хора са недоволни от „официалната“ медицина?
Защо все повече болни търсят алтернативни пътища на лечение?
Защо „официалната“ медицина не признава алтернативните лечебни методи?

Представената тук информация не е обвинение, а предложение за размисъл и зов за промяна. Грижата за здравето не се свежда само до посещение при лекаря и приемане на медикаменти. Тя е преди всичко наш личен приоритет и е свързана с цялостното ни отношение към света и с начина ни на живот. Само истинското знание, приложено в практиката за благото на всички, може да ни помогне да решим проблемите, свързани със здравето и болестта, които стоят пред нас.

„Мъдростта се проявява тогава, когато нещата
започнат да се назовават с истинските им имена.“
(Китайска пословица)

Oще от самото начало на развитието на медицинската мисъл в нея са се оформили две течения. Според едното от тях, на което главно ще обърна внимание в тази глава, симптомите са болестта, с която трябва да се борим активно като с нашественик. Идеята идва още от времето на древногръцкия философ Аристотел, който е приемал, че болестта е разпознаваема по определени признаци и най-важното е да ѝ се даде някакво име.
През последните няколко века голямо значение за засилване на влиянието и доминирането на превърнатия в догма ограничен материалистическо-механистичен възглед в медицината оказва редукционистичният подход на френския философ от XVII в. Рене Декарт. Той твърдял, че хората имат два ясно разграничими компонента: ум и конкретно осезаемо физическо тяло. Изучаването на всеки от тях според него изисква отделна методика. В подкрепа на гореспоменатия подход във Франция се появила теорията за специфичната етиология, която се е превърнала в един от митовете стълбове на съвременната медицина. Според нея всяка болест се причинява от разпознаваем конкретен причинител, например вирус или бактерия. Тя е резултат преди всичко от откритията и работата на френския химик и биолог Луи Пастьор. Той вярвал първоначално, че различните патогенни микроорганизми предизвикват заболяванията и това се е отразило отрицателно върху развитието на медицинската наука, защото е било прието безпрекословно. Според него в здравите тъкани няма микроби. Но в края на живота си Пастьор поставя под съмнение своите основни виждания и преди смъртта си заявява: “Все пак най-важна е почвата” – т.е. състоянието на вътрешната среда на самия организъм и силата на неговата имунна защита са от решаващо значение за това дали ще се развие заболяване. За съжаление никой не се е вслушал в последните му думи.

Много лекари и учени непрекъснато обръщат внимание на факта, че сами по себе си бактериите и вирусите не са достатъчен фактор за предизвикването на болести. Мнението на д-р Антоан Бешам, бактериолог и съвременник на Пастьор, е, че микробите са интегрална част от живия организъм. Според него те остават в неактивирано състояние, докато клетката не е увредена или не загине. Той смятал, че микробите спомагат за процеса на разпадане на болните клетки и изхвърлянето им от тялото.

Медико-индустриалният комплекс експлоатира дълбоко заловените у хората желание за сигурност и усещане за защитеност, като им предлага фалшиви и неизпълними обещания за предпазване от болести и страдания чрез неподходящи средства. Оказва се непрекъснат огромен пропаганден натиск, чиято цел е да ни накара да повярваме, че природата е безпомощна, защото не е много наясно с това, което прави, и затова ѝ трябва коректив в лицето на масово ваксиниране и приложение на алопатични препарати. Целта на тази тактика е да се внуши страх и да се постави човечеството в подчинено положение и зависимост от медицинската индустрия! Съзнанието на мнозина вече е дотолкова промито, че когато дойдат на преглед, очакват или дори сами искат да им изпишем медикаменти, а много често от такива няма нужда.
Единствената сигурна защита на организма е здравата имунна система, за поддържането на която най-голям принос имат правилното хранене, чистият въздух и подходящите физически упражнения! Т.е. естествени и евтини методи. Медицинската и в частност фармацевтичната индустрия обаче не искат вие да си спомняте точно това! Затова десетилетия наред обществото е манипулирано с обещанието за “магическото хапче”, което ще го освободи от всички болести. Но както пише Лоурънс Лешан в книгата си “Холистично здраве”: “Нашето вярване в магическото обещание на медицината е илюзия на цялата ни днешна култура… и ни превръща в… сърдити и претъпкани с медикаменти хипохондрици.”

Колко пъти сме слушали лъжливия рефрен, че е направено ново откритие и че се очаква “пробив” в лечението на дадена болест! И колко години минават след всяко такова съобщение в напразни надежди за много хора, защото това се оказва поредният блъф. Трябва да е ясно, че фармацевтичният бизнес няма нужда от евтино, още повече от ефикасно лекарство или лечебен метод, които биха довели до трайно излекуване на каквото и да е или на когото и да е. Какво ще продават тогава и с какво ще плашат хората?!

Хилядолетната история на човечеството е история на КОНТРОЛ на едни групи от хора над други или на едни индивиди над други с цел някаква печалба или изгода! Средствата и методите, чрез които се постига това, са разнообразни и някои от тях разглеждам в книгата. От психологична гледна точка контролът над съзнанието се осъществява като се използват основно емоциите на хората. Д-р Уилям Сърджънт, психиатър, автор на книгата “Битката за ума”, разяснява как става това: “В ума на много хора могат да бъдат насадени различни вярвания и убеждения, след като мозъчната функция е нарочно нарушена чрез провокиран страх, гняв или възбуда. Най-честите резултати от този предизвикан смут са нарушаване на способността за критична преценка и повишена внушаемост.” Ето защо на обществото непрекъснато се поднася “подходяща” информация за събития, които стимулират тези горепосочени емоции.
Основна грешка на хората е, че са оставили друг да ръководи съдбата им и да се “грижи” за здравето им! Най-лесният и устройващ ни начин е да търсим причината за появата на болести извън нас – независимо дали това ще е вирус, бактерия или някакъв друг фактор от околната среда. Тази тенденция към съзнателна самозаблуда, за да избегнем по този начин отговорността към самите себе си и усилието, необходимо за промяна, е в основата на неблагополучията на човешкия род! Хората искат, без да полагат никакви грижи за здравето си и за усъвършенстването си, да бъдат винаги във форма, ако е възможно, само с помощта на някое хапче.

Един съществен недостатък на съвременната официална медицина е липсата на всеобхватна концепция за същността на понятията здраве и болест. Определението на Световната здравна организация (СЗО) за здраве е: “състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствие на болест или недъг”. Подобно формулировка обаче е неясна и непълна (вж. Глава 3). Конвенционалното лечение обикновено се извършва не според ясни принципи и закони, а според хаотично прилагани случайни открития, които най-често имат твърде ограничен периметър на приложение. Продължават да властват остарели теории, които се толерират само защото са изгодни за материалистическо-механистичния модел и за силите, които го подкрепят.

Корпоративни интереси разболяват и убиват хората. Моделът на медицинско обучение и обслужване, който е бил заложен и който все още продължава да действа, от една страна, поставя лекаря в подчинено положение да изпълнява нерядко и против волята си вредни за болния практики. С тях той може дори допълнително да влоши здравословното му състояние, но за това няма да бъде подведен под съдебна отговорност, защото това е “официалното” лечение. От друга страна, ако реши да помогне на пациента по начин, който е различен от общоприетия, дори и да има успех, рискува да бъде изложен както на присмех от своите колеги, така и на тяхната завист, и да влезе в сериозен конфликт с медицинските институции, а понякога дори и да изгуби правото си да практикува. Именно за да не си навлекат неприятности, много лекари на Запад, проявяващи интерес към естествените методи на лечение, не ги прилагат. Ето какво казва известният американски професор по имунология д-р Алън Лъвийн[1] от Калифорнийския университет в Сан Франциско на една национална конференция по проблемите на медицината: “Лекарите са принудени чрез заплаха да прилагат методи, за които те знаят, че не действат. Един от най-ярките примери е химиотерапията, която няма ефект при повечето раково болни… Независимо от факта, че по-голямата част от лекарите са съгласни с безрезултатността на химиотерапията като цяло, те са заставени да я прилагат от групировки, които са особено зантересовани от това и които получават огромни печалби от лекарствената индустрия…”

Д-р Филип Дей, когото вече споменах, е автор и на книгата “Ракът – Защо все още трябва да умираме, за да стигнем до истината”. Той цитира проучване, според което повечето онколози биха отхвърлили за себе си който и да е от официално предлаганите терапевтични методи, ако те самите имат рак.

Д-р Лий Каудън заявява: “За раковата индустрия пациентът е източник на печалби. Действителните клинични и научни данни не подкрепят твърденията за ефикасност на терапиите, предлагани от нея. Конвенционалните антиракови лечения са наложени, защото те носят пари, а не защото лекуват. Десетилетия провеждащите тази политика ви държат в невежество по отношение на истината, и ще продължава да бъде така, ако не се събудите и да прогледнете Какво се крие зад тяхната реалност.”

Ето и думите на д-р Алън Никсън, бивш президент на Американското химическо общество: “…Като химик, обучаван да интерпретира данни, за мен е непонятно как лекарите могат да игнорират доказателствата, че химиотерапията много повече уврежда, отколкото лекува…”

Онкологът Албърт Брейбърман: “…всеки рак с разсейки, който е бил нелечим през 1975, не е лечим и днес. Много онколози препоръчват химиотерапия за почти всякакъв вид рак, с чувство за безнадеждност, която обаче не е разубедена от този постоянен неуспех.”

“В края на краищата няма доказателства, че химиотерапията в повечето случаи действително удължава живота. Това е голямата лъжа за този метод – че по някакъв начин има връзва между намаляването на тумора на пациента и удължаването на живота му”, твърди д-р Ралф Мое – бивш помощник-директор на службата за връзки с обществеността при един от водещите американски центрове за изследвания в областта на рака “Мемориъл Слоун Кетъринг”, Ню Йорк.

Проф. Чарлз Мати, френски онкоспециалист: “Ако един ден се разболея от рак, никога не бих се лекувал със стандартната антиракова терапия. Тези, които са вече болни, но живеят далеч от онкологичните болници, имат повече шанс.”

Още през 1976 г. Иван Илич пише книгата “Медицинската Немезида: експроприацията на здравето”, в която дава да се разбере, че медицината е достигнала такъв етап на развитие, на който самата тя се е превърнала в заплаха за здравето. Съвременните “научни” лечения на рак, СПИН и други хронични дегенеративни заболявания са изключително токсични, неефикасни и скъпи.

През 1978 г. “Офис ъф текнолъджи ъф сайънс” в САЩ извършва голямо проучване върху т.нар. научна медицина и представя резултатите пред Конгреса. Оказва се, че поне 80% от официално установените лечения въобще не са доказани в клинично контролирани изследвания! С други думи, те нямат научна обосновка! След 7 г. НАСА повтаря проучването със същия резултат. Защо въпреки тези данни конвенционалните терапии са единствено признатите и масово прилагани? Това е така, защото медицинската индустрия се стреми да монополизира здравеопазването и да елиминира конкуренцията на нелекарствените лечебни методи, които биха застрашили печалбите ѝ! Затова официалната медицина е превърната в религия, а всички теории, мнения и терапии извън “избраните” се обявяват за ерес и ненаучно доказани. Но как да бъдат доказани, когато институциите, обслужващи здравеопазването, по разбираеми причини не желаят да отпускат средства за това?!

Медицината е област, в която се изисква конформизъм и се проявява силна нетолерантност към мнение, което е различно от “официалното”. Самите лекари нямат достатъчно информация за това, което в действителност става зад кулисите в здравеопазването, а когато не са съгласни или пък знаят истината, в повечето случаи са принудени да премълчават. Постановката е такава, че не дава възможност за инициатива извън стандартите, особено в болниците. На тези, които се осмеляват да критикуват системата и да изразят различно мнение или положително отношение към “алтернативните” терапии, не се гледа с добро око.

Вниманието на алопатията е насочено изключително към физическото тяло независимо от претенцията, че се лекува целия човек. Ролята на лекаря най-често е сведена до тази на механик, който поправя или сменя повредената част. При този подход индивидуалността на човека, търсещ здравна помощ, е почти изцяло пренебрегната. Съвременната медицина лекува “болести”, а не болни хора и затова постиженията ѝ са твърде далеч от очакваното. Специалистът обикновено е човек, който знае много, но в една твърде ограничена област. Концентрирайки се само върху един орган или система, той изпуска от поглед целия човек и причините, които са довели до развитието на съответното болестно състояние. Известният американски неврохирург Харви Къшинг е казал: “Лекарят трябва да обръща внимание не само на болния орган, дори и не само на целия човек; той трябва да разглежда човека в средата, в която живее.”
Очевидно е, че на този стадий на развитие на медицината разделянето ѝ на отделни дисциплини е неизбежно, но новият тип специалист трябва да е с много по-широк поглед върху човека, здравето и болестта и да прибягва до “специализирана” помощ само в краен случай.
Развитието на науката от една страна, даде на медиците сложна и скъпа апаратура и възможности за разнообразни изследвания и тестове, но от друга, изтласка изкуството да се лекува на заден план. В света на електрониката и компютрите докосването, този жест на човечност и съпричастие, успокояващ и лечебен сам по себе си, стана дефицитен артикул, а истинската, човешката връзка, която е от съществено значение за лечението, беше прекъсната. Създаването на това изкуствено отчуждение между лекар и пациент е целенасочена политика от страна на медицинския естаблишмънт, за да се контролира целият процес на оказване на здравна помощ по желания начин!
Обичайна практика стана изграждането на големи болнични комплекси.
Конвенционалната медицина лекува по определени схеми.
Специалистите на касата са изработили матрици за лечението на всяко едно от определените заболявания.
Точно като в съвременен автоматизиран завод. В 80% от случаите би трябвало да се спазва предварително подготвената стандартна схема за лечение на дадено заболяване. Всичко това се прави “с цел да се подобрят грижите за пациентите по европейските стандарти”.
Лекарите искат да помагат на своите пациенти и последните искат да им се помогне. Защо се получава така, че това не се осъществява? Причината е, че между лекаря и пациента има посредници. Налице е правителството, което е отнело правата на пациента и е създало законодателството за това как трябва да се практикува медицина и кое е правилно, и кое грешно. След това идват застрахователните компании, които вземат парите на пациентите и решават по какъв начин ще ги върнат на лекарите… И така пациенти и лекари имат връзка само чрез застрахователните компании и чрез правителствените институции…
Според моя опит конвенционалната медицина е разрушителна… На лекарите не им се позволява да дават алтернативна информация на пациентите си… Не трябва да забравяме, че медиите като цяло принадлежат на финансистите. Така че те покриват гледната точка на естаблишмънта.”
Съвременното здравеопазване и медицина са образували система, която възнаграждава болестта, а не здравето. Затова според методите, които използва, и философията, на които се опира, по-подходящо всъщност би било да се нарича “БОЛЕСТООПАЗВАНЕ”!

СТРЕС
В резултат на многобройните наблюдения и проучвания досега може да се заяви, че фактор от изключителна важност за поддържане на хомеостазата се явява имунната система и особено връзката на последната с психичния живот на човека. За осъществяване на профилактиката и лечението на огромен брой заболявания от първостепенно значение е да се познава природата, начинът на работа на ума, същността на стреса и по какъв начин емоциите, които изпитваме, намират отражение в тялото. Благодарение на сравнително новата наука психо-невро-имунология вече имаме някои отговори на тези въпроси от гледна точка на физиологията и биохимията. Установена бе връзката емоции – кора на главен мозък – лимбична система и хипоталамус – хипофиза – ендокринна система – имунен отговор.
Какво представлява стресът? Това е неспецифичен отговор на организма на всяко поставено пред него изискване. Той може да се дефинира още и като условие в средата, което води до поведенческо приспособяване. Няма голямо значение дали това е свързано с приятни или неприятни изживявания. За стрес във физиологичния смисъл на понятието се говори, когато той завършва с адаптация, т.е. без развитие на преходни или трайни патологични процеси – това е т.нар. еустрес. Стресът, при който се нарушава адаптацията на организма, в резултат на което се развива болестен процес, се нарича дистрес. Най-често, когато в медицинската практика и в популярната литература се говори за стрес, се има предвид именно дистресът.

Законът на Херинг гласи, че ако по време на лечението се наблюдава преместване на увреждането от по-важни към по-маловажни нива и от по-важни централни органи към по-маловажни и периферни, действително настъпва излекуване. Ако се наблюдава противоположният процес, т.е. придвижване на увреждането в дълбочина и към по-важни вътрешни органи, това означава, че болестта се потиска и задълбочава.
Сами по себе си, симптомите не са болестта, а представляват уникалния начин на реакция на организма към стреса и усилията за преодоляването му. Начинът на проявление на тези признаци показва посоката на най-малкото съпротивление, което избира имунната система, за да ни защити по най-добрия начин. Хомеопатията например е ефикасна и наистина лекува именно поради факта, че прилаганите от нея лекарства действат в същото направление, както и защитните сили на организма и така му помагат да се справи с болестта.
Според носителят на Нобелова награда, бактериологът Рене Дюбо “западната медицина ще стане научна само тогава, когато лекарите и техните пациенти овладеят силите на тялото и ума, които действат според лечебните закони на природата”.
Според д-р Томас Кройс, австрийски лекар, практикуващ интегрална (холистична) медицина и хомеопат: “Всяка терапия трябва да се вглежда в основите… в режима на хранене и начина на живот на пациента, в условията, които са благоприятствали (развитието на) болестта.”
Според холистичния подход обаче болестта е само една. Тя представлява разстройството на жизнената сила, което се изразява в различни оплаквания на различните нива според индивидуалната реактивност и конституционалните слабости на индивида и затова протича специфично при всеки. Ето защо индивидуалният подход е толкова важен за успешното лечение. Отново ще се позова на Хипократ, според когото “по-важно е да знаем какъв е човекът, който е болен, отколкото от каква болест е болен.”

ВАКСИНИТЕ
Когато говорим за ваксинации, винаги трябва да имаме предвид индивидуалната възприемчивост, а също така и огромната възможност на вирусите и микроорганизмите да мутират. Ето защо най-разумната идея е да засилим защитата на организма по естествен начин чрез методите, които ни подсказва природата, а не чрез инокулирането на даден патогенен щам в здрав човек (който може никога да не “хване” определена болест просто защото не е възприемчив към нея). За съжаление ролята на хигиената, начинът на хранене и стреса като имуномодулатори остават далеч в периферията на погледа на съвременната медицина.
“Повечето от болестите, които ни убиват днес, са резултат на “замърсяване” на нашата физическа, политическа, икономическа, обществена, семейна и индивидуална психологическа среда. Истинските профилактични мерки не могат да пренебрегнат тези въпроси, когато се говори за здравето и все пак лекарите твърдят, че проблемът е чисто медицински и по този начин решим чрез тайнствата на “Църквата на съвременната медицина”…”, заявява д-р Робърт Менделсон.
Много учени и лекари са убедени, че голяма част от днешните сериозни заболявания са резултат от безконтролната употреба на алопатични лекарства и ваксини, които потискат реакциите на организма, а не лекуват. Здравословните щети, които те могат да нанесат и на бъдещите поколения трудно биха се поправили дори с помощта на природната медицина.
Според д-р Ричард Московиц неестественият процес на ваксиниране може би води до развитието на “бавни” вируси в тялото, които допринасят за появата на сериозни хронични заболявания, неподдаващи се на лечение от алопатичната медицина, и то много по-сериозни от съответното заболяване, срещу което е направена имунизацията! Ненужното прилагане в много случаи на силни медикаменти като антибиотици, кортикостероиди и др. допълнително утежнява положението.

РАК
“Войната” на конвенционалната медицина с рака очевидно е пълен провал. А лечението, което се предлага, много често убива по-бързо болния или му причинява допълнителни страдания. Затова официалните институции непрекъснато се опитват да прикрият тези истини. Джон Бейлар, бивш редактор на “Ю Ес джърнъл ъф дъ нешънъл кенсър инститют”, работил за изданието 25 години, съобщава през 1985 г. на годишната среща на Американската асоциация за напредък в медицината, че понастоящем все повече хора с доброкачествени или леки заболявания се включват неправомерно в статистиките на излекуваните от рак. Това става, за да се оправдае официалната политика, която се води. Друга тактика, която се прилага, за да се убеди обществото в напредъка на антираковата индустрия, е да се обяви пациентът за излекуван, ако е преживял 5 г. след поставянето на диагнозата и терапията, независимо че скоро след това може да е починал.

Роял Реймънд Райф е роден през 1888 г. Лекар, биолог и физик от Сан Диего, САЩ, смятан от мнозина за най-разностранния гений, живял някога. Енциклопедичността на неговите познания и умения е действително впечатляваща.
През 1920 г. конструира първия в света много мощен светлинен микроскоп. След повече от десетилетие усъвършенстване, през 1933 г., той завършва окончателно работата си над своя универсален микроскоп – изключително сложен уред, съставен от 5682 различни части и постигащ увеличение 60 000 пъти. Откритието на Райф има огромно значение – то дава възможност да се наблюдават в динамика репликационният цикъл при вирусите, жизненият цикъл на бактериите, как последните се изменят в различни форми, за да преживеят промените в околната среда, и как под влиянието на различни канцерогенни вещества някои от тях превръщат нормалната клетка в ракова! За сравнение бих искал да поясня, че със съвременните електронни микроскопи могат да се наблюдават вируси и бактерии само в неактивно състояние.
Райф усърдно и неуморно документирал спектроскопския почерк на всеки микроб, който изследвал, и начина, по който се развивал в тъканните култури.
Всъщност д-р Райф пръв идентифицира микроорганизъм, който е главна причина за развитието на ракови заболявания при хората, когато се създадат необходимите условия за това. Той го нарекъл ‘Cryptosides primordiales’. Райф видял и вирусите, които допринасят за развитието на полиомиелит, херпес, грип и много други болести, и документирал педантично всичките си изследвания със снимки, филми и подробни записки.
За да унищожи микробите, Райф използвал същия физичен принцип, който му помогнал да ги наблюдава живи – принципа на резонанса. Атакувайки ги чрез специално създаден от него уред с електромагнитни вълни с тяхната резонансна честота, но с много по-голям интензитет, той предизвиквал разрушаването им. По същия начин, по който ни е известно, че може да се използва звук с определена честота, но с голям интензитет, за да се счупи например само стъклена чаша.
През 1939 г. АМА се възползвала от всички средства и цялата власт, с която разполагала, за да спре изследванията и работата с уреда на Райф. Голяма част от документацията с изследванията му била открадната, а микроскопите му изпотрошени. В същото време лабораторията “Бърнет Лаб” в Ню Джърси, в която учени се канели да потвърдят изследванията на Райф, била опожарена. Единствената компания – “Бийм Рей Корпорейшън”, произвеждаща частите за микроскопа и уреда, използван за лечение, чрез скалъпен съдебен процес била принудена па фалира. Последният удар за Райф обаче бил, когато полицията незаконно нахлула в лабораторията му и конфискувала цялата останала информация, обхващаща десетилетния му труд.
Лекарите, прилагащи неговия метод, били заплашени с отнемане на правото да практикуват и дори затвор, а тези, които се опитали да го защитят, били подложени на финансови репресии. Артър Кендал, директор на “Нортуестърн скул ъв медисин”, Който работел известно време с Райф върху раковия вирус, приел предложението срещу $200 000, които за онова време представлявали значителна сума, “да се оттегли в пенсия” и заминал за Мексико. Д-р Джордж Док, друг известен сътрудник на учения, също бил накаран да замълчи, получавайки голямо парично дарение заедно с най-големите почести, които можела да му предложи АМА.
Преследванията изпълнили Райф с горчивина и го довели постепенно до алкохолизъм. Той починал беден и забравен през 1971 г. – годината, в която правителството в лицето на президента Никсън обявило “бойна на рака”. Какво чудовищно лицемерие!

През 40-те години на миналия век Джон Хокси (Harry Hoxsey), ветеринар от Илинойс, случайно открил билки, които оказвали благоприятен ефект при някои ракови заболявания…

Хари Хокси, специалист по хранене и правнук на Дж. Хокси, отворил клиника в Илинойс през 1924 г. и използвал успешно формулите за лечение на тумори у хора. Това веднага му навлякло гнева на АМА. Наричан “най-големия мошеник на века”, той бил многократно арестуван, повече от когото и да било друг в историята на медицината – над 100 пъти за период от две години….

Показателен е и случаят с немския лекар Макс Гърсън. За него д-р Алберт Швайцер, лауреат на Нобелова награда, казва: “Аз виждам в него един от най-видните гении в историята на медицината. Много от неговите идеи бяха присвоени, без изобщо името му да се свързва с тях. И все пак той постигна много повече, отколкото би било възможно при неблагоприятните условия, в които трябваше да работи… Тези, които той излекува, остават като свидетелство за истинността на идеите му.”
През 1929 г. д-р Ф. Зауербрух пише статии в няколко международно известни специализирани медицински издания, като заявява, че е открита терапия на кожената туберкулоза, и описва опита, проведен от д-р Гърсън под негово лично наблюдение. От всички болни 446 били трайно и напълно излекувани – един невиждан успех. Освен това той постигнал и много добри резултати при лечението на болни от белодробна туберкулоза, дори в доста напреднал стадий, отново само с помощта на специална диета. През 1933 г. д-р Гърсън емигрира в САЩ, където продължава да работи и с раково болни пациенти с голям успех. АМА, недоволна от постиженията му, измисля претекст, за да го изключи от редовете си, а лобито на АМА и на фармацевтичната индустрия попречило на финансирането на проекта му…

Д-р Уилям Кох като млад лекар учи под ръководството на проф. Мойсей Гомберг, разкрил през 1910 г. природата на свободните радикали, за които толкова се говори днес.
В резултат на научната си работа и изследвания д-р Кох създава особен биологичен катализатор, който по подобие на хомеопатичните лекарства представлява силно разреден разтвор на определени вещества. През 50-те години той, както и други лекари съобщават за многобройни излекувани случаи на хора, болни от диабет, левкемия, рак, проказа, туберкулоза и различни видове алергии, с помощта на новия препарат в съчетание с диетично-хигиенен режим. Приемането на малки дози от този катализатор от време на време спомага за обезвреждане на токсините, постепенно прочиства тялото и като краен резултат настъпва излекуване.
Кох бил даден под съд от Управлението по храните и лекарствата в САЩ (FDA) заради използваното от него лекарство…

Станислав Бурзински е роден в Полша през 1943 г. Интересът му към химията е изключително силен и като ученик през 1960 г. той печели национален медал в проведената олимпиада. След завършване на гимназия записва медицина. Проявява силно влечение към биохимията и дори му дават да отговаря за една лаборатория още докато следва. Като студент той публикува и първите си статии върху аминокиселините и пептидите.
През 1967 г. Бурзински завършва медицина с отличие – пръв сред своите 250 съвипускници, а една година след това защитава и докторат по биохимия – постижение, с което могат да се похвалят малцина на тази възраст.
Д-р Бурзински открива, че група пептиди, естествено съществуващи в тялото, потискат развитието на обикновените клетки в ракови. Според него те са част от биохимична защитна система на организма, която допълва имунната, но все пак има по-различно действие от нея. Тези пептиди ни защитават от изродените клетки не чрез тяхното унищожаване, а чрез препрограмирането им. Бурзински ги нарекъл антинеопластони. Той открил, че раково болните хора имат много силен недостиг от тези пептиди в тялото си – само до 2-3% от количеството, намиращо се в здрав организъм. Въвеждането на достатъчно антинеопластони през устата или инжекционно водело до бързо намаляване на повечето видове ракови образувания и до тяхното изчезване. Приложението им не е свързано със странични ефекти за разлика от химио- и лъчетерапията, дори и при приемане на много големи количества от тях.
Благодарение на тази терапия от 1977 до 1992 г. при повече от 2000 раково болни хора, много от които в терминален стадий и обявени за “нелечими”, било постигнато излекуване или подобрение със значително удължена преживяемост.
През 1983 г. FDA се опитва да попречи на Бурзински да прилага своето лечение, като завежда гражданско дело срещу него. Съдията не вижда никаква вина и искът е отхвърлен. Но адвокатът на Бурзински споделя какво му е казал представителят на Управлението Робърт Спилър: “Имаме и други начини да го спрем.”
През юли 1985 г. агенти на FDA нахълтват в клиниката му в Хюстън, Тексас. Без да имат право, агентите конфискуват около 200 000 страници документация по случаите на неговите пациенти и във връзка с проучванията му.
През 1990 г. д-р Бурзински отново е призован в съда да дава показания. През 1991 г. петима експерти от NCI посещават клиниката му и преглеждат документацията на 7 души с тумори в мозъка, които са били смятани за нелечими. Те установяват, че петима от тях са в ремисия (т.е. при тях не се забелязва никакъв тумор), а други двама са в регресия, т.е. новообразуванието е намаляло. Експертите утвърждават, че прилаганото лечение има антираков ефект и препоръчват по-нататъшни опити.
На 24 март 1995 г. д-р Бурзински заедно с трима свои излекувани пациенти е поканен в предаването на Си Би Ес “Дис Морнинг”. Още същия ден следобед агентите на FDA нахлуват в клиниката му, където извършват обиск, и след като 7 часа тероризират персонала му, си тръгват с пълни кутии с документация – негова лична, медицинска и на фирмата му.
Независимо че не било намерено нито едно доказателство, уличаващо го в каквото и да е престъпление, до 1997 г. д-р Бурзински живее в един кошмар, непрекъснато преследван по различни начини – призовки за съдебни дела, конфискация и унищожаване на информация за лекуваните от него хора, като дори е оказван психически тормоз над някои от последните…

Искам да ви запозная накратко и с българския принос в тази област, който е неизвестен не само за широката общественост, но и за медиците у нас.
Продан Христов е български учен, живеещ и работещ в Австрия от 1955 г. Първоначално той се записва да учи за лекар, но след като следва 7 семестъра, се отказва, защото разбира, че тази медицина не е това, за което е мечтал, и се прехвърля да учи биохимия. Без никаква подкрепа от държавата или от други институции, само с финансовата помощ на своя брат, той разработва от билки нетоксичното лекарство антималигноцит (СН23), Което показва много добри клинични резултати при лечението на хора с ракови заболявания. Впоследствие в процеса на изпитанията се оказва, че препаратът има много добър ефект при хора, болни от диабет, хепатит, дори цироза, хроничен гломеруло-нефрит, гъбички, екземи както и други заболявания. При няколко болни се нормализират показателите на кръвната захар и те спират напълно приема на инсулин.

Ето какво споделя Христов: “Когато имаше акции и се събираха средства, само за една година във фонда за борба против рака влязоха шест милиона шилинга, от които три милиона получи проф. Мьозе в Грац. Той лекуваше с някакви спори, за които се знаеше, че няма да дават никакъв резултат, и другите три милиона дадоха на Раковия институт – на проф. Врба, за да може да се разхожда по Америка с приятелките си. През тая година “Финансовото” (министерство) върна на брат ми документи за деветстотин хиляди шилинга, които беше похарчил за изследванията, т.е. тия пари не ги признаха за разход и той трябваше да ги заплати под формата на данък…
Предложихме документацията (от опитите, които е провеждал – бел. авт.) на един виенски медицински вестник, който отказа да я публикува, понеже тя трябвало да мине през Раковия институт във Виена, да се одобри от него. Втория опит направихме в Лекарската камара. Тя също издава медицински вестник. И те отказаха…”

Лекарството многократно е изпробвано успешно на животни и най-накрая след доста трудности, враждебна реакция и насмешки, както и неколкократни опити на различни фармацевтични фирми и колеги да измъкнат формулата от него, Продан Христов успява сам да осигури изпитанието му в една болница във Виена. След като вижда добрия лечебен резултат от препарата, директорът на клиниката пожелава да разбере състава му и спира по-нататъшното му приложение. Следват експерименти в държавната болница в Клагенфурт под ръководството на д-р Ерих Берга, където отново се постигат много добри резултати. “Болните, които се лекуваха в Клагенфурт, бяха в последния стадий на заболяването. Това са хора, които са оперирани, облъчвани, с химиотерапия и след като вече няма абсолютно никакви шансове да им се продължи животът, за лечение да не говорим, се изписват. И тия болни, когато се започна изпробването на лекарството, отново влизаха в болницата – чули отнякъде – идваха. А имаше и такива, които по това време бяха на лечение в самата болница и се прехвърляха към д-р Берга… Много от тях бяха изписани без никакви симптоми на заболяване. Те се изписаха здрави… има статистика. Всичко е документирано…”

Христов с много трудности открива своя малка клиника в курортното градче Бад Райхенхал, на 17 км от Залцбург, в Германия. Работата му обаче е саботирана от главния лекар, когото наема. По-късно му крадат и от лекарството.
“Смятам, че няма никаква солидарност (на здравите с болните – бел.авт.). Дори и лекарите, които са посветили живота си да помагат на болните, и те го правят автоматично. Болният за тях е само, така да се каже, един номер… Ако имаше солидарност, нямаше да се стигне до положение, в което сме днес – доста хора да работят в областта на рака, пък и в други области, но нямат сила да приложат за общо ползване от човечеството това, което са открили… Обикновено в една клиника може да има 20, да речем, 50 лекари в по-големите болнични заведения, но един е, чиято дума се чува. Това е шефът им. Той е във връзка с индустрията, която произвежда медикаменти, той казва кои от тях ще се прилагат в клиниката. Всички други са длъжни да изпълняват неговите нареждания. Може би има много лекари, които като обикновени граждани се чудят как е възможно, щом като има такова лекарство, то да не се прилага. Но те нямат власт. Инициатива може би имат, но без възможност да правят това, което искат. Всичко върви по нареждане отгоре. А тия, които държат ключовите позиции в големите клиники, които имат име, които могат да се наложат… са хората на индустрията…
Има хора и институции, които са заинтересовани да не излезе лекарство против рак по други съображения. Индустрията произвежда собствени медикаменти, които са в употреба и се прилагат по целия свят. Това са т. нар. цитостатици. Индустриалците знаят много добре, че цитостатиците не само не лекуват, но могат да предизвикат и раково заболяване… И въпреки това се прилагат. Слепешката. Без да се мисли за последиците… Производителите нямат интерес да излезе нещо по-ефикасно…. Собствениците на тези производства нямат интерес да се появи и утвърди някакъв медикамент, който наистина лекува рака, понеже за късо време вече никой няма да купува техните… Те правят оборот за милиарди. Из един път кранът се завива. Из един път тези милиарди изчезват, понеже идва някой друг и още повече някой отдолу, от низините. Производителите също нямат интерес да излезе на пазара ефикасен медикамент… Учените…, които стоят на ключови позиции по министерства, в институти, те са малко или много в ръцете на индустрията… Този, който трябва да даде път на моето откритие, няма да получи нищо от мене, а от производителите сигурно получава. Ако ми даде път – пресъхва му изворът. Той няма вече да получава такива ‘лесни пари’.”
А ето и мнението на учения за различните институции, които се създават по света, за да се “помага” на заболелите: “Човек не може да влезе във връзка с болните… Във Виена има специални организации, които се занимават с болните от СПИН, ‘хуманитарни’, но е изключено човек да влезе в контакт с тях. Те се занимават с други проблеми – да им осигурят облекло, хляб, квартира, такива неща, от които не може да им се продължи животът… Интересно е, че когато има такива проблеми, се обособява специална каста – хора, които живеят на гърба на болните… Стотици такива хора образуват дружества, организации, получават заплати. По тоя начин им се създава работа. Цяла мафия. Обаче не те допускат да стигнеш до тях (до болните – бел. авт.). Лекарят – на върха стои там някакъв си лекар, който никога не може да се намери…”

Ето какво мисли Христов за причините за рака: “… човекът се отдалечи доста от природата, от това, което тя му е дала. Но най-главното за здравето на хората – това е храненето. След войната с масовото въвеждане на изкуствените торове се увеличиха не само раковите заболявания, но и много, много други болести… с изкуствените торове се насилва клетката… Като отслабне клетката – отслабва целият орган. Като отслабва органът – отслабва целият организъм… Когато една клетка е до такава степен слаба от това израждане, казано на прост език, карциногенните (канцерогенните – бел. авт.) вещества, които поемаме, много лесно могат да трансформират една здрава клетка в ракова, тъй като съпротивата на здравата клетка е вече понижена… тези изменения в организма настъпват постепенно и понякога траят 10, 15, 20 години… Факторите за образуване на рака не са само един или два. Те са цял комплекс, в който храненето е сред най-важните. След това идват психическите състояния на хората, стресът, в който живеят. Всичко това заедно ускорява заболяването… замърсяването на въздуха, на водите… Индустрията, която бълва непрекъснато отрови. Те се поемат от хората, от животните, от растенията. Икономиката е от най-големите виновници, понеже се произвежда колкото се може повече, без да се държи сметка за екологията…”

Продан Христов се опитва неколкократно да регистрира откритието си в България още през 80-те години, по времето на управлението на Тодор Живков, както и по-късно през 90-те, като се обръща към МНЗ, но без резултат. Очевидно отговорните висши чиновници в медицинските и правителствените инстанции, от които зависи изпитанието и приложението на лекарството, служат на чужди интереси и на собствения си егоизъм, а не на народа и на страната си. “Няма солидарност между хората. Ако тази солидарност съществуваше, тя щеше да е в състояние да накара институциите ‘горе’ да вземат съвършено друго решение…”, твърди Христов.

Храните
Човечеството днес като цяло е подложено на глад, който невинаги е явен – глада за важни естествени хранителни съставки, които са безусловно необходими на организма, за да бъде в състояние на добро здраве. Бомбардиран ежедневно от привлекателни предложения за “полезни” храни и хранителни продукти, обикновеният потребител най-често няма време и възможности да проучва и проверява тяхната истинност

Захарта – „бялата отрова“
Захарта съдържа само това, което учените наричат “празни” калории – т. е. чисти, рафинирани въглехидрати. В растенията няма чисти захари – природата ги е съчетала с микроелементи и витамини, достатъчни да осигурят тяхното разграждане и усвояване в организма. И тъй като в процеса на преработка на захарната тръстика те са извлечени от нея, за да метаболизира и усвои получения неестествен рафиниран продукт, тялото започва да черпи от своите запаси от ензими, протеини, витамини, натрий, калий, магнезий и калций. Последният се извлича от костите, като това увеличава тяхната чупливост. Същевременно се увеличава значително и честотата на зъбния кариес.
Под влияние на захарта намалява секрецията на стомашен сок и се забавя перисталтиката на стомаха. Освен това, когато захар или изделия, направени с нея, като например шоколад се приемат заедно с протеини, се получава гниене на последните в червата, при което се отделят много токсични вещества и тялото трябва да отделя значителна енергия и ресурси, за да ги обезврежда.

Приемът на захар увеличава нивото на холестерола в кръвта.
Захарта прави децата нервни и хиперреактивни, защото тя е много силен стимулант за надбъбречните жлези.
Захарта има твърде неблагоприятен ефект върху функционирането на мозъка и нервната система.

Аспартам (нутрасуит) – „достойният заместител“
По принцип и аспартатът и глутаматът от MSG са нормално съществуващи невромедиатори в мозъка, които улесняват провеждането на информация от една нервна клетка към друга. Но когато нивата им се повишат, това води до смърт на невроните поради навлизането на много калций в тях. Именно затова тези съединения спадат към групата на екситоксините – защото те “стимулират” прекалено нервните клетки и водят да унищожаването им.
Аспартамът нарушава сериозно мозъчната биохимия.
Комбинацията от хипогликемия и аспартам е още по-опасна, а такава се получава, когато човек реши например да замени едно нормално ядене с “диетична” храна или напитка, съдържаща аспартам.
Връзката между екситоксините и внезапната смърт не е само хипотетична.
Фенилаланинът е аминокиселина, която нормално се среща в мозъка. Приемът на аспартам обаче повишава в нежелани стойности присъствието ѝ там, особено ако е съчетано и с консумация на много въглехидрати.
Аспартамът стимулира образуването на тумори не само в мозъка, но и в матката, яйчниците, тестисите и хипофизата.
Има достатъчно данни, сочещи, че аспартамът има връзка с рак на гърдата.

Ацесулфам К е друг нискокалоричен подсладител, който често може да се срещне заедно с аспартам. Той е одобрен от FDA през 1988 г. като заместител на захарта и е разрешен за употреба в различни храни и прахчета за моментални напитки, дъвки и т. н. Търговските му наименования са Sunette и Sweet One. Според д-р Х. Робъртс ацесулфам К предизвиква тумори на белите дробове, млечните жлези, някои редки новообразувания, като например в тимусната жлеза, а също и левкемия. Това вещество е съвсем неадекватно тестувано, без да се спазват стандартните изисквания на FDA.

Цикламатът, друг изкуствен подсладител е бил забранен през 1970 г., но очевидно е “реабилитиран”, защото отново се употребява, като тук също се среща в някои безалкохолни напитки.

MSG – „вкусът, който убива“
Мононатриев глутамат е друг екситоксин, широко използван в хранителната промишленост. Той е съставен от около 18% глутаминова киселина (глутамат) и 22% натрий. През последните три десетилетия беше натрупан достатъчно материал, който доказва, че мононатриевият глутамат в свободно състояние е опасен за здравето.[…]
Днес със сигурност се знае, че мононатриевият глутамат “убива” невроните в мозъка и причинява невроендокринни разстройства при животни и при хора.
Неотдавнашни проучвания показват, че при хора с болестта на Алцхаймер има разрушаване на ганглийните клетки на ретината. Работата е там, че точно в тази област за пръв път е установена и токсичността на MSG.

Соята – „съвършената храна“
Доскоро това растение се е смятало за не особено подходящо за ядене дори в родината му – Азия. Китайците не го консумират така, както другите бобови култури, защото според знанията им от векове то съдържа голямо количество антихранителни вещества.
Според многогодишните съвременни проучвания на първо място сред тези вещества са мощните ензимни инхибитори, които блокират действието на трипсина и други ензими, необходими за смилането на белтъците.
В растението има и несмилаеми въглехидрати, които предизвикват образуването на газове.
Соята съдържа хемаглутинин, който по принцип допринася за слепване на тромбоцитите с последващо образуване на тромби в кръвоносните съдове.
Хемаглутининът и ензимните инхибитори на трипсина са фактори, които потискат растежа. Малки плъхове, хранени със соя, спират да се развиват нормално. Тези вещества се деактивират в известна степен при процеса на ферментация, но въпреки всичко не се разграждат напълно. Вредното им действие се намалява, когато се консумират заедно с повече риба, както правят в Азия.
Соята съдържа и вещества, които потискат функцията на щитовидната жлеза.
Соята е едно от растенията съдържащо най-висок процент фитинова киселина, която се намира по принцип в триците на зърнените култури или обвивките (шушулките) на всички семена и на бобовите. Фитиновата киселина блокира в храносмилателния тракт усвояването от храните на много важните за организма калций, магнезий, желязо, мед и особено цинк.
Изофлавоните (това са фитоестрогени – вещества със структура, подобна на женския хормон естроген), които се намират в соята в големи количества, особено генистен и даидзен, са токсични. При изследвания ин витро е установено, че те потискат синтеза на естрадиол и други стероидни хормони.
Репродуктивни проблеми, безплодие, заболявания на щитовидната жлеза и на черния дроб са установени при различни видове животни, хранени със соя – мишки, плъхове, свине, овце, есетра и др.

Маргаринът – храна или пластмаса
Маргаринът, един от поредните “хитове” на последните две десетилетия, беше провъзгласен шумно като по-безопасен и същевременно по-евтин заместител на маслото, но дали това е истина?
Този продукт се получава от евтини, нискокачествени растителни масла (включително от соя), които чрез процес, наречен хидрогенизация, се превръщат в твърд на стайна температура и значително по-траен от маслото продукт, който като него може да се нанася на тънък слой.
Характерът на хранителните мазнини, които се приемат, влияе върху състава на клетъчната мембрана и оттам на правилното протичане на функциите в самата клетка. Хранителните мазнини играят роля на разтворители и преносители на мастноразтворимите витамини А, D, Е и К и са единственият доставчик на полиненаситените есенциални (т.е. незаменими) мастни киселини – ЕМК. Приемът на достатъчно количество от последните е много важен фактор за правилното функциониране на имунната система. Наричат се есенциални, защото организмът не може да ги синтезира сам, но ако приема от тях в достатъчно количество, може да произведе всички други мастни киселини, които са му необходими. ЕМК обхващат два основни класа – т.нар. омега-3 и омега-6 мастни киселини.
Тъй като в природата съществуват естествено само цис-, а не трансформи на мастните киселини, човешкият организъм не може да се справи с тяхното преработване и те започват да се натрупват по клетъчните мембрани и на други места, където изобщо не би трябвало да бъдат. Изследвания, които се правят в последните години, показват, че количеството на трансмастните киселини в мембраните на клетките при някои хора е нараснало до 20%, а би трябвало да е нула! Всичко това естествено нарушава защитните функции на клетъчната мембрана, клетъчното хранене и междуклетъчния транспорт.
Трансмастните киселини променят нормалните механизми, чрез които се извършва преобразуването на холестерола в организма, и това повишава количеството му в кръвта.
Консумирането на трансмастни киселини от маргарина е равностойно или дори по-опасно за развитието на атеросклероза, отколкото приема на наситени мастни киселини (каквито има в маслото и сланината).
Ето какво пише Удо Еразмус; “… маргарините, продавани в супермаркетите и магазините за натурални продукти, обикновено съдържат едни и същи негодни за консумация мазнини, дори и когато носят името на някой известен лечител… Гигантската маслена, хранителна, лекарствена и медицинска индустрия са се заели да печелят пари. За всички тях здравето е второстепенна грижа. Сляпо доверяващият се потребител понася с компрометирано здраве последствията от този бизнесплан…” Според същия автор само за 1981 г. продажбата на маслената индустрия е била около $40 млрд., а за 1992 г. – около $80 милиарда.
Маргаринът не е единственият “хранителен” продукт на пазара, който съдържа значително количество трансмастни киселини. Всички продукти, предлагани за консумация, на които пише “хидрогенизирано” или “частично хидрогенизирано”, е желателно да се избягват. Към маргарина спадат и т.нар. шортънинги, които се използват за пържене, при приготвянето на сладкарски произведения и други производства на хранително-вкусовата промишленост.

Флуориди
Сега се пригответе да прочетете за една от най-уродливите манипулации на обществото, в сравнение с която разкритията около някои медикаменти или “храни” могат да ви се сторят като невинна приказка за деца в предучилищна възраст. Сама по себе си тази история изисква написването на отделна книга, но предполагам, че краткият и все пак достатъчно синтезиран материал, който ви предлагам, ще ви бъде достатъчен, за да разберете същността на заговора “здрави зъби”.
До средата на 40-те години на нашия век флуоридите (съединения на флуора) са смятани за едни от най-опасните замърсители на околната среда. Според американския наръчник “Клинична токсикология на търговските продукти” флуоридите са по-токсични от оловото и малко по-слабо отровни от арсеника. Те са били причина за многобройни съдебни процеси срещу индустриалното производство и през миналия, и през нашия век.
Флуоридите са основни отпадни продукти в алуминиевата промишленост и при производството на изкуствени торове. Те са главните причинители за унищожаването на растителността и смъртта на животните в околността на големите предприятия от гореизброените промишлености.
Всичко започва с процесите срещу “Дюпон” (инцидент със замърсяване от заводите на компанията “Дюпон”), проект “Манхатън”, “Програма Ф” и флуоридите, продавани и известни между другото като най-силната отрова за плъхове(!)…
[…] Като резултат от изключително хитра и същевременно безскрупулна и агресивна кампания флуоридите се превръщат от силно токсичен отпаден продукт в съществена хранителна съставка, необходима за здрави зъби! Да се обявиш срещу тях, вече означавало да се възпротивиш срещу здравето на децата и се възприемало като ерес – позната манипулативна схема от историята на човечеството.

През 1962 г. известният учен в областта на рака и по-специално левкемията Людвик Грос заявява: “Очевидният факт, че флуоридите са товарна отрова – вредни, токсични и кумулативни по своя ефект дори когато са погълнати в минимални количества, ще си остане непроменен независимо колко пъти ще бъде напечатано някъде, че ‘флуорирането на водата е безопасно’.”

С течение на годините флуоридите се натрупват в костите. Бъбреците могат да елиминират само до 50% от ежедневния им прием. Едно от последствията на този процес е скелетната флуороза, което прави костите слаби и чупливи.
Флуоридите са карциногенни, като данни за това има още от 40-те години
Дори само една милионна част от грама (1 ppm), а дозата на флуориране на питейната вода обикновено е по-висока, потиска ензимните системи в клетката, предизвиква вродени дефекти у животни и хора, уврежда имунната система, води до нарушение в синтезата на колагена и допринася за калцификация на меките тъкани, влошава артритните оплаквания или води до такива.
Още през 1944 г. е било известно, че съединенията на флуора са протоплазмена отрова и нарушават пропускливостта на клетъчната мембрана, потискайки действието на определени ензими.
През 1959 г. френският ендокринолоз Рапапорт прави проучване върху флуорирането и вродените дефекти, при което установява връзка между честотата на синдрома на Даун и флуоридното съдържание на питейната вода.
В научната литература има и доказателства, показващи, че флуоридите предизвикват забавена смяна на зъбите от млечни към постоянни. Това води до изкривяване и разместване на последните в устната кухина и изисква съответно слагането на скоби и други мерки.
Китайски учени установяват, че нива на флуоридите във водата между 3 и 11 ppm увреждат директно нервната система, преди да увредят скелета.
Kоефициентът на интелигентност на децата, живеещи в области, където водата се флуорира и има флуороза, е по-нисък в сравнение с тези, които не живеят в подобни условия.

Непосредствено след Втората световна война правителството на САЩ изпраща учения Чарлз Пъркинс, за да поеме контрола над огромните химични заводи на I.G. Farben в Германия. Докато е там, един немски химик му разкрива плана, разработен по време на войната и възприет и одобрен от генералитета на Третия райх. Целта му е била трайно да се контролира както физически, така и умствено населението в коя и да е област на Земята чрез вещества, поставени в питейната вода. В този план натриевият флуорид е заемал най-важно място! Малки дози флуориди, давани редовно, с течение на времето намаляват индивидуалните съпротивителни сили срещу тиранията, като бавно отравят и наркотизират определена част от мозъка и по този начин правят човек покорен на волята на тези, които искат да го управляват! Социалният ефект е, че на човек му е по-трудно да защитава свободата си. И в нацистка Германия, и в Съветския съюз по времето на Сталин са добавяли натриев флуорид към водата в концлагерите, за да направят военнопленниците глупави, послушни и стерилни.
От разсекретени доклади се вижда, че през 1947 г. американските висши военни вече са знаели за това въздействие върху съзнанието, след като са правили и опити с американски войници….

След като сте се запознали с всичко изнесено в книгата, предполагам, че не се учудвате повече защо човечеството става все по-болно. Промяна в системата обаче е невъзможна без активната намеса на пациентите – настоящи и потенциални! За да се подобри здравословното състояние на хората като цяло, всеки трябва да поеме своята отговорност – към себе си и към всички останали. Лекарите трябва да се обърнат към здравия разум и медицината да се освободи от догмите, които я сковават! За да се наложи нов тип хуманно здравеопазване, е необходимо ново съзнание и ценностна система, която да се базира не върху материалните придобивки, а върху духовността и морала.
Сигурен съм, че имаме волята да вземем съдбата си в свои ръце и да осигурим здраве за нашата планета, за нас самите и за бъдещите поколения. Нека го направим!

Съдържание

Предговор от автора

РАЗДЕЛ I. ОБЩА ЧАСТ
Глава 1. Съвременна медицина и здравеопазване – митове и реалност
Глава 2. Причини за сегашното неудовлетворително състояние на медицината и здравеопазването
Глава 3. Холистична медицина. Ролята на стреса за развитието на различни заболявания

РАЗДЕЛ II. ВАКСИНИ И ИМУНИЗАЦИИ
Глава 4. Имунизациите – ефикасни ли са те действително?
Глава 5. Безопасни ли са ваксинациите?
Глава 6. Ваксинациите като средство за тайно, насилствено намаляване на населението на Земята

РАЗДЕЛ III. РАК
Глава 7. Истината за рака

РАЗДЕЛ IV. ЛЕКАРСТВА ЛИ КАЗАХТЕ?
Глава 8. Ятрогенни заболявания и медицински грешки
   Талидомид
   SMON
   Хормонални препарати
   Антидепресанти и психостимуланти
Глава 9. Защо медикаментите увреждат и убиват?
Глава 10. За клиничните изпитания

РАЗДЕЛ V. ЗА ХРАНЕНЕТО И НЯКОИ “ХРАНИ”
Глава 11. Кратко въведение в темата
Глава 12. Захарта – „бялата отрова“
Глава 13. Аспартам (нутрасуит) – „достойният заместител“
Глава 14. MSG – „вкусът, който убива“
Глава 15. Соята – „съвършената храна“
Глава 16. Маргаринът – храна или пластмаса
Глава 17. Генно инженерство и генно изменени храни
Глава 18. Хранителният кодекс (Codex Alimentaris) – скритата заплаха

РАЗДЕЛ VI. ПРОГРАМА „Ф“ И ДР.
Глава 19. Флуориране на водата и флуорни таблетки, или заговорът „здрави зъби“
Глава 20. Секретни „хуманни“ експерименти

Библиография
Списък на различни организации и институции
Уебсайтове
Адреси на някои центрове и организации
Препоръчителна литература

Автор

Д-р Атанас Гълъбов – специалист по хомеопатия и сертифициран терапевт по ТЕС (Техника за емоционална свобода) и Пренареждане на матрицата с ТЕС.
Атанас Гълъбов е роден през 1962 г. Завършва медицина през 1991 г.
Заедно със своите колеги д-р Дора Пачова и д-р Петър Найденов организират първия в България двегодишен курс по класическа хомеопатия (1993–1995) съвместно с Лондонския колеж по класическа хомеопатия.
Преминава тримесечно индивидуално обучение при един от най-известните съвременни лекари хомеопати д-р Алфонс Гьойкенс в Клиничния учебен център по класическа хомеопатия в Хехтел, Белгия. Посещавал е семинари на Георгос Витулкас, Джеръми Шер, Пол Херску, Прафул Виджейакар и други признати специалисти в тази област.
Участвал е в превеждането, редактирането и издаването на български език на няколко книги по хомеопатия.
От 1995 г. до 1999 г. е председател на Асоциацията на лекарите хомеопати в България, която е асоцииран член на Европейския комитет по хомеопатия от 1996 г.
Има атестация за добра хомеопатична практика, отговаряща на стандартите на Европейския комитет по хомеопатия.
Прилага холистичния медицински подход, като основният лечебен метод, който използва, е класическа хомеопатия, а допълнителни – фитотерапия и су джок терапия.
Има многобройни участия в различни телевизионни и радиопредавания и написани десетки статии за популярни вестници и списания.
Последните години работи много усилено с Пренареждане на матрицата с ТЕС с много добри резултати по всевъзможни житейски проблеми.
Преглежда в гр. Бургас и гр. София.

Ютуб канал на д-р Атанас Гълъбов : https://www.youtube.com/channel/UCnhDMdob6CLVYQg4-GhTUEQ

Kниги от д-р Атанас Гълъбов:

„Първа помощ с хомеопатия за всички“(1997)
„Терапевтичен наръчник по хомеопатия“ (2000)
„Световната конспирация срещу здравето“ (2001)
„Окована свобода – технология на глобалния контрол“ (2006)