za-kogo-se-seshtash-cover-4eti.meИма хора, които са в нетърпеливо търсене на успехите като златотърсач, издирващ голямото съкровище. Има и такива обаче, които големите успехи ги връхлитат не защото са ги търсили под дърво и камък, а защото са потърсили и намерили себе си, защото са потърсили и открили таланта си. Към вторите определено можем да причислим и младия поет Константин Трендафилов. След като през 2016-та Трендафилов издаде първата си стихосбирка – “За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?” – успехите и известността връхлетяха в живота му с ураганна сила. И стихосбирката „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?“ стигна до финала на конкурса „Моята любима книга 2016“
Още през същата година поетът си спечели хиляди почитатели, стотици покани за интервюта и още по-солиден брой последователи – на фейсбук страницата към блога му “Мърлявият блог на един спретнат човек”. Но макар и да става известен поет през 2016-та, самият той споделя, че се занимава активно с писане от преди около 10 години. Що се отнася до това дали той избира писането, или то избира него, в интервю за ”Списание Осем” Константин отговаря така:

“Колкото и странно да е, мисля, че то ме избра. Никога не съм харесвал, когато някой помпозно каже: “Изкуството ме избра”. В случая мисля, че родителите ми са основните хора, които трябва да бъдат “обвинени” за това нещо. Ако те не бяха хората, които са, не мисля, че аз щях да съм това, което съм.”

Роден в София на 14 декември 1990 г., Константин Трендафилов израства в семейство, което не само има афинитет към литературата, но дава и своя принос за литературния свят. Константин е син на поетесата и писателка Кристин Димитрова и на литературния критик и преводач Владимир Трендафилов. Така, сякаш напълно естествено, момчето започва да цени силата на думите и нещо повече – открива, че има таланта да пише. Но в началото, освен тайничко да представя себе си на света с думи, Константин оставя и време за образованието и развитието си. Следва английска филология и журналистика в СУ “Климент Охридски”, докато работи като копирайтър. По-късно започва работа в рекламната агенция “Saatchi & Saatchi”, в която става и творчески директор. През годините, заедно с колегите си рекламисти, Трендафилов стои зад множество кампании – сред тях са издаването на “Pod igoto” на шльокавица, което е част от инициатива на “Жанет – 45” за запазването на българските език и култура и кампанията “Жълтъ Байрякъ – фалшив вестник срещу фалшиви новини”, създадена да припомни на хората да бъдат критично мислещи и да проверяват истинността на информацията, която ни залива.

С течение на времето писането продължава да бъде важна част в живота на Трендафилов. И след отдаденото “строене” на светове от думи идва и успехът – момент, в който Константин се намира в полето между офиса му на творчески директор и на литературната сцена, чиито прожектори го осветяват за публиката и той става един от най-известните млади български поети. Славата в света на писането той получава още с издаването на дебютната си стихосбирка “За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?”. Строфите на Трендафилов бързо печелят почитатели и освен това стихосбирката му става финалист в конкурса за любима книга на България за 2016 г. Не след дълго – през следващата 217-та – на бял свят се появява и първият му роман “Затворисърце”.

А на въпроса каква е рецептата му за успеха, Константин отговаря:

    “Да държа краката си заковани за земята. Най-големите лични нещастия идват от хора с объркано призвание и грешна оценка за талантите и уменията си. И успехът е неизбежен – каквото и да значи той за теб. Проблемът е, когато се опитваш да постигнеш чуждата представа за успех.”

“Чувам, че сме били последното свободно поколение на Земята. Дали е така, не зная, но зная друго – краят на света винаги се отлага от Поезията и от Поетите. Радвам се за тази прекрасна книга и за този така талантлив млад човек, Константин Трендафилов. Добре дошъл в невидимата Съпротива на стиховете, Поете!”Недялко Славов

“За любовта, когато тя се връща към нормалната телесна температура. Без много-много прилагателни, но пък с предостатъчно тайни глаголи. Когато краят идва преди началото, с широк жест и тиха болка. Край Константин Трендафилов подскачат малките демончета на узряващите чувства – и в тази дебютна книга ние чуваме техните разговори.” – Марин Бодаков

Самата книга, Константин започва да пише преди три години, с челно стихотворение на първа страница “Еволюция”. Както то, така и всички следващи са посветени на тази червена, а понякога и черна енигма любовта, под най-различна форма. Не само към отминали трепети, но и към собствената му майка, която е най-важната жена в живота му.

Най-голямата ми гордост е, че родителите ми не се срамуват от мен, сподели младият талант, като допълни, че ако хората харесват неговите стихове, то направо ще се влюбят в тези на родителите му или на Недялко Славов.

ЕВОЛЮЦИЯ

Много отдавна
аз и ти сме вдишвали въздух през хриле
и сме издишвали мехурчета.
Имали сме ципи между пръстите,
перки върху меките гръбнаци, малки сърца,
които са биели едно за друго.
Плували сме в непознат океан между подводни хищници и сме бягали от техните челюсти…
И сме чакали.
Крили сме се от Големия взрив под камъни, сред водорасли.
И сме чакали.
Изплували сме на брега, за да умрем стотици пъти и да се родим наново.
И сме чакали.
Пропълзели сме между скалите.
И сме чакали.
Съблекли сме си люспите и сме проходили…
И сме чакали.
Да паднат скапаните ципи по ръцете ни.
Да сложиш пръстите си между моите.

Заедно с колегите си рекламисти, Константин стои зад кампанията Жълтъ Байрякъ – фалшив вестник срещу фалшиви новини, която цели да убеди по-широка аудитория, че: „Бавната, но качествена информация си заслужава“.

А поезията си Константин определя така: „Психологическа, анекдотична, често сантиментална, по-често хладна. Някои казват, че е едно от явленията на българската поезия. Други – че е едно от паденията. Аз не знам от кои съм“.
Характерното за тази поезия според него е: „Да има много лайкове там, където съм се справил зле, и почти никакви на най-добрите „парчета“.

А на този линк дори има преведени няколко стиха на арабски език!

Това е книжка, която препоръчваме да прочетете няколко пъти, защото всеки път ще откривате нещо различно, всеки път кратките строфи ще отварят врати към обширни дворове със смисъл и чувства!