Бегуни – Олка Токарчук

Бегуни – съзвезден роман за неуседнали хора. Така самата Олга Токарчук определя „Бегуни“, сравнявайки написването (и четенето) му с усещането на човек, гледащ към осеяно с безброй звезди небе и прозиращ умисъл, там където има хаос. Публикуван в Полша през 2008 г., английският превод на романа е удостоен с престижната награда Man Booker International за 2018 г.
Съзвезден роман се отнася еднакво добре до постмодерната (наречена и „дръзка“ от някои литературни критици) структура и до внушението на тези 116 фрагмента, от които е съставена книгата. 116 наратива под формата на къси разкази, парчета красиво разказана история, мемоари, писма, философски трактати, лекции по психология, пътни бележки, есеистични етюди…
116 смели полета на мисълта и въображението, реещи се, както споделя полската писателка, по равно между идеите за мобилността, и неспокойната, търсеща душа от една страна и стабилното, но крехко и смъртно, човешко тяло, от друга.
„Звучи абстрактно“, признава Олга Токарчук, разгърне ли „Бегуни“ обаче читателят пътешества с лекота, „закопнял за дълги изречения и фабули“ (подобно на две от героините в романа).
Без предупредителни сигнали и табели (и без линеарната последователност на времето, каквото го познаваме), читателят е пренасян от 17-ти век във Фландрия, през 18-ти век във Виена и 19-ти век в Париж, до съвременните летища, чакални и хотели.

„Бегуни“ е своеобразен скрин, събрал „моменти, трохи, бързо разпадащи се конфигурации“. Книгата, твърди The New York Times във възторжено ревю, е трансисторична и транснационална. И наистина тя „скача“ (по думите на Токарчук) напред-назад през времето, през фикцията и факта.

Иновативното в тази фрагментарна структура е, че макар и често самодостатъчни като отделни произведения, фрагментите са умело и почти неуловимо свързани помежду си, така че всеки читател сам да си състави (или не) различни пътувания през времето и неизброимите смислови пластове. В този смисъл „Бегуни“ има почти флуидна структура (подобно на самото пътуване), до степен да изглежда напълно възможно да продължи отвъд сегашните си страници.
През привидния хаос ни води любопитната фигура на безименен разказвач – жена, за която знаем единствено, че е обсебена от пътуването като начин на живот, от срещите с други пътешественици, има здраво тяло и разум, свежо чувство за хумор, наблюдава, пише и разказва. Алтер его на самата Олга Токарчук, както можете да предположите, или както тя споделя: „Разказвачът съм отчасти аз, отчасти нещо повече от мен“.
Личните истории, спомени и пътни дневници на разказвача дискретно се преплитат със съзвездие от истории, плод на богато въображение, но и родени от исторически факти и документи. Някои от тях приличат на случаи, взети от практиката на психиатър (самата Токарчук е работила като клиничен психолог, напуснала, защото се намерила за „много по-невротична от пациентите“, а често и по-дълбоко афектирна от историите им, в сравнение със самите тях).

В един епизод, очевиден трибют към филма на Микеланджело Антониони „Приключението“, майка и дете мистериозно изчезват от остров, който е „твърде малък, за да се загуби някой на него“.

В друг, жена се връща в Полша, десетилетия след като е напуснала родината си, за да помогне на първата си любов, сега неизлечимо болен мъж, когото едва разпознава, да умре (английската преводачка на романа признава, че това е фрагментът, който още я кара да плаче и да губи съня си).

Най-причудливите истории са взети от живота. Сестрата на Шопен пренася сърцето му в буркан от Париж до Варшава, скрит под полите ѝ, за да го погребе у дома.

Холандският анатом Филип Ферхайен открива Ахилесовото сухожилие, докато прави дисекция на собствения си ампутиран крак, в търсене на извора на неописаната още фантомна болка…

„Бегуни“ вълнува по начина, по който неподлежащите на класификации феномени вълнуват. James Wood, литературен критик на The New Yorker нарича романа безспорно произведение на художествената литература, но и „упражнение по теория, културна антропология и мемоар, […] голяма книга, пълна с много особени части: мини-есета от летища и хотелски лобита, психология на пътуванията, пътеводители, атавистичното удоволствие от една-единствена полска дума, афоризмите на Е. М. Чоран…“
„Двете големи теми на книгата, които сплитат измислените и нехудожествените фрагменти“, твърди той, „са мобилността и любопитството. Подобно на героите си, и нашият разказвач винаги е в движение и винаги наблюдава и теоретизира, често блестящо.“
(Източник: https://jasmin.bg/)

„Бегуни“ съдържа в себе си два различни свята. Говори за времето тук и сега, но и те връща към историята. Разказва за мечтите на хората на глас, без скрупули и без притеснения. Това е роман, пътуващ през вековете и епохите. Роман, който пътува през различни спирки на човешката душевност. Рисува животи, спомени, съдби и ги оставя на различни места на картата.
Книга за изгубения човек, за самотната душа, за непрестанно търсещия. Бих казала, че това е роман, който дава отговори на много въпроси. Героите в него комуникират един с друг, но и сякаш задават въпроси и към самия читател.

„Книга лична и световна едновременно. Роман отвъд конвенциите на романа, отвъд уседналостта на света и литературата, който не се страхува да събира истории, да наблюдава, да спира и тръгва пак. Роман за пътуващия през света и времето човек. За бягащия, за неуседналия и тревожния. За неспокойството да си жив и любопитен. Една от най-добрите европейски писателки днес с един от най-хубавите романи на новия век.‌“
— Георги Господинов

“Такива не се строят вече”, ти се ще да кажеш пред някоя монументална сграда от други времена и ширини. Същото ми се ще да кажа и за тази книга. Тук Токарчук е и просветлената царица, и бригадата зидари, и придворният поет и пътешественик естествоизпитател. “Бегуни” е щедра постройка, събрала много вещина, сърце и наблюдателност, за да ги излъчи към читателя като някогашните градежи – трайно, солидно. Такива рядко ги пишат днес.”
— Нева Мичева

“Бегуни” е разказ между стария и новия свят, между науката и религията, между тялото и душата. Темата за пътешествието минава през много нейни книги. Това, което стои на едно място, се разпада.”
— Силвия Борисова

“Пътят като смисъл на съществуването, романът като лутане, историите като фрагмент… “Бегуни: е парчета живот, от които се състои самият живот: пътни бележки, случки, философски прозрения, монолози, автобиографичен разказ… Олга Токарчук майсторски борави с езика, умее да влезе в ума и сърцето. И да остане там.”
— Силвия Чолева

„Научих се да пиша във влаковете, хотелите и чакалните. На падащите масички в самолетите. Записвам, докато обядвам или съм в тоалетната. Пиша на стълбите в музея, в сладкарници, в паркираната край пътя кола“, споделя откровено Токарчук още в самото начало, сякаш за да подготви читателя за досега му с неконвенционален роман. „Записвам на късчета хартия, в бележници, върху пощенски картички, на дланта си, на салфетки, по белите полета на книгите“. И наистина, на моменти можете да си представите как е писала един или друг параграф, приведена над бележника си в самолета или в някоя чакалня. Нахвърляла е скелета на някоя история или просто е отворила скоба, в която е записала спонтанно наблюдение, останало като малко самостоятелно островче от мисъл.
„… привлича ме всичко развалено, несъвършено, белязано от някакъв недъг или недостатък, разстроено. Интересуват ме най-елементарните форми, грешките в процеса на сътворението, улиците без изход… Всичко, което се отклонява от нормата, което е прекалено малко или прекалено голямо, избуяло или оскъдно, чудовищно и отблъскващо“.
„Бегуни“ е дневникът от нейното пътуване към несъвършеното. Разкошен бележник с размисли, моментни хрумки, кратки отклонения, но и вледеняващи с напрегнатите си сценарии късометражни филми от истории, които Олга Токарчук разказва с изключителен талант и ерудиция.
„Именно към различното търпеливо насочвам маршрутите на пътешествията си, търся следите на грешките и гафовете на Сътворението“.
Топографията на пътуванията се разгръща с цялата си пъстрота – летища, хостели, музеи, влакове, кафенета. За наблюдателния пътешественик това са не просто убежища, а неизчерпаем източник на удивление и ново познание, срещи с хора, острилки на писателско перо.

Още пазя старата си нокия заради един смс от Олга Токарчук отпреди повече от десет години след представяне във Вроцлав. „Естествен роман“ беше тъкмо излязъл на полски, тя слезе от селцето, където живееше по това време, недалеч от града, за да представи романа, говори така запалено, по личен начин, пазя няколко снимки и записа някъде. На тръгване си говорихме дълго, преди да се разделим, помня, че се шегувахме около Нобеловата награда, направихме нещо като шеговит облог, който сега, години по-късно се оказва, че печеля. И тогава тя прати онзи хубав смс, който няма да цитирам, разбира се, но е свързан с окуражаването да се пише и живее, което само книга или писател могат да ти дадат в един обезкуражаващ свят.

Когато се срещнахме за първи път, гледам снимката, сме били смешно млади в късните си двайсет или ранни трийсет. Запознахме се в Берлин на едно общо четене, после получих покана за Вроцлав за фестивал на късия разказ, който самата Олга Токарчук организираше. Във Вроцлав видях с очите си как хората я спират на улицата, подаряват й рози. За писател на нашата възраст беше невероятно. Срещали сме се десетки пъти след това, говорили сме. Полските ми книги са придружени с нейни думи. Знам тайно, че й дължа няколко покани. Но по-важното, може би най-важното, според мен, е друго. Олга Токарчук е от онези писатели, те не са толкова много, които наистина са отдадени на литературата. Които се палят, като говорят за литература. С малко други можеш така да си говориш за писане, за собствените си тегоби и провали в писането. С Олга това е възможно и, надявам се, ще продължи да бъде.

Няма да забравя как веднъж стана дума за различни техники на сънуване, запомняне на сънуваното и превръщането му в литература. Олга е учила психология и обича такива неща. Жалвахме се как понякога в просъница ти се струва, че си попаднал на страхотна фраза или идея за разказ и с отварянето на очите или отиването до банята всичко е изчезнало. Изобретила съм си метод, каза Олга тогава, заспивам с писалка или някаква лъжичка в ръката и когато се унасям, тя пада и ме събужда рязко, преди да са изчезнали всички идеи. Много се смяхме, освен това каза, че си държи тефтери навсякъде, дори в банята. Защото всичко се изплъзва толкова бързо.

Та искам да кажа, че Олга Токарчук, като голям европейски писател (европейското е част от нейното писане), е запазила свестност и любов към писането. Това я изразява. През годините съм се уверил, че добрата книга е тази, която отключва лични истории, твоите лични истории. С книгите на Токарчук това ми се случва непрекъснато. И още нещо, докато чета, мога да чуя гласа й. Така е при авторите с глас и почерк.

Преди три месеца ме поканиха от един белгийски вестник в рубриката им „Писатели пишат за писатели“ да напиша есе за книга, която ме е вдъхновила напоследък. Избрах „Бегуни“ на Олга Токарчук. След обявяването на Нобеловата награда редакторът ми писа бърз мейл: как познахте? Не му казах, че преди повече от десетина години бяхме се обзаложили на шега с нея.

—  Георги Господинов

Съдържание

Съм
Светът в главата
Главата в света
Синдромът
Стая на любопитните неща
Да виждаш, означава да знаеш
Седем години пътешествие
Гадаене по Чоран
Куницки. Вода I
Benedictus, qui venit
Паноптикум
Куницки. Вода II
Навсякъде и никъде
Летища
Пътуване към корените си
Козметика за път
La mano di Giovanni Batista
Оригинал и копие
Влак за страхливци
Напуснато жилище
Книга на подлостите
Пътеводители
Новата Атина
Уикипедия
Граждани на света, хващайте перата!
Психология на пътешествието. Lectio brevis I
Правилното време и място
Инструкции
Пепеляната вечеря
Експедиции до полюса
Психология на острова
Чистене на картата
Да настигнеш нощта
Дамски превръзки
Реликви. Peregrinatio ad loca sancta
Кючек
Меридиани
Unus mundus
Харем (разказ на Менчу)
Друг разказ на Менчу
Клеопатри
Много дълъг четвърт час
Магарето Апулей
Представители на медиите
Реформите на Ататюрк
Калиюга
Колекции восъчни модели
Пътешествията на доктор Блау I
Първо писмо на Йозефина Солиман до Франц I, император на Австрия
Маорите
Пътешествията на доктор Блау II
Самолетът на развратниците
Отличителната черта на поклонника
Второ писмо на Йозефина Солиман до Франц I, император на Австрия
Сарира
Дървото бодхѝ
Моят дом е моят хотел
Психология на пътуването. Lectio brevis II
Земляци
Психология на пътуването. Заключение
Най-силният човешки мускул е езикът
Да говорим! Да говорим!
Жаба и птица
Линии, плоскости и тела
Ахилес
Историята на Филип Ферхайен, записана от неговия студент и довереник Вилем ван Хорсен
Писма до ампутирания крак
Разкази, предназначени за пътуване
Триста километра
30 хиляди гулдена
Колекцията на императора
Иркутск – Москва
Тъмна материя
Мобилността е реалност
Бегуни
Какво говореше онази жена, бегунката
Трето писмо на Йозефина Солиман до Франц I, император на Австрия
Неща неръкотворни
Чиста кръв
Кунсткамера
La mano di Constantino
Картографиране на пустотата
Друг Кук
Китове. Да се удавиш във въздуха
Зона на Бога
Не се бой
Задушница
Рут
Рецепциите на големите и луксозни хотели
Точката
Напречният разрез като познавателен метод
Сърцето на Шопен
Сухи препарати
Държавата Мрежа
Свастики
Продавачи на имена
Драма и екшън
Доказателства
Девет
Опит за стереометрия на пътешествието
Дори
Швебоджин
Куницки. Земята
Симетрията на островите
Пликът за повръщане
Зърната на земята
Пого
Стена
Амфитеатърът в съня
Картата на Гърция
Кайрос
Съм
За появата на видовете
Последното разписание
Полимерно съхранение, стъпка по стъпка
Пригответе се за отвеждане към самолета

Автор