Физика на Тъгата – Георги Господинов
Аз сме. Едно момче говори – от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през 70-те и 80-те, от старо бомбоубежище утре.
Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои.
Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва – постапокалиптичен читател, бог или охлюв.
„Физика на тъгата” е хроника на човешката тъга. Като се замисля – тя е дори малко повече. Четейки я, имам чувството, че авторът е събрал цялата човешка (българска) жалост на света и я е „излял” върху страниците на своя „нечист” роман. Като казвам нечист, нямам предвид, че е наблъскан със секс истории, а че, че не е линеен роман с фабула. Това е микс от различни, предимно тъжни, истории на хората, които са гравитирали около писателя, но в един момент, подобно на космическите обекти, са се отдалечили нейде из космоса.
Всъщност такъв е и предишният му „Естествен роман”, както и тези, на които е съавтор – леко хаотични, впускайки се в разни странични на пръв поглед никому ненужни истории.
„Романът не е ариец”, казва Гаустин, един от героите в книгата. „Физика на Тъгата” също не е ариец, нито дори тракиец. Той, романът, изобилства от всякакви духовни проникновения и лични „апокалипсиси”. И тъй като книгата няма обособена структура, ще цитирам известни пасажи от нея, които ми направиха впечатление:
„Бог е насекомо, което ни гледа. Само малкото може да бъде навсякъде.” – Гениално!
Безпорно най-силният момент в романа е метафората на минотавъра. На човека-минотавър. Дали всички ние сме минотаври, затворени в лабиринта на обществото и институциите, или авторът оставя правото си на затворник само за себе си, до последно не разбрах. Но всеки ценител на митовете и легендите може да хвърли едно око.
Авторът си спомня блажените времена, когато в киното са се въртяли филми за индианци. Детство, изпълнено с някаква особена тъга, носталгия към миналото. Трепети по 90-те и скуката на 80-те.
Не се разбира дали героят не е умирал от щастие или точно обратното, имал е щастие, което сега му липсва. Аз обаче съм съпричастен. Ако Костенурките Нинджа и Супермен са убили неговите индианци от детството му, то моето детство бе убито от WoW, CS, DOTA, мота и т.н. Това е проблем на поколенията. Както гласи едно меме „Страх ме е от деня, в който ще трябва да обяснявам на детето си какво е „lolcat”.
Интересно ми беше също така дали, ако се извадят отделни персонажи, наред със съдбите им, не би се получил един любопитен арт-филм? Имаме невероятния шанс да покажем на света Българската Тъга в лицето на гения Гаустин, Жулиета, която чака Ален Делон пред киното, Момчето, което всъщност е минотавър, и капсулите на времето. А защо не и Световната? Дали няма един минотавър нейде в някое американско мазе, което си спомня за Франк Синатра?
„Физика на тъгата” е финалист на четири европейски награди:
- Premio Strega Europeo,
- Gregor von Rezzori,
- Haus der Kulturen der Welt Preis,
- Brücke Berlin Preis.
Един от най-важните европейски писатели днес!
Няколко мнения за книгата:
Много малко са романите, които изглеждат наистина оригинални за опитния читател: „Физика на тъгата“ е една от тези редки книги.
— Алберто Мангел
Тази книга е лудост. Тя е неимоверна и нервна, сантиментална, съзерцаваща, страшно смешна, разтърсваща, колкото философска, толкова и поетична, микроскопска и грандиозна. Накратко: страхотна.
— Berliner Zeitung
С “Физика на тъгата” Господинов изстрелва не само българската литература, а и себе си в първа лига на европейските автори… Издига се над низините на романовата комерсия и конвенция, спасявайки не само себе си, но и литературата, а с нея и целия свят.
— Neue Zürcher Zeitung
Този роман е литературен ускорител на частици, голям колайдер, в който се смесват живописни миниатюри и списъци… Великолепен разказвач.
— Süddeutsche Zeitung
Една задължителна книга за остатъка от живота ни…
Kleine Zeitung
Ако „Естествен роман“ беше „машина за истории“ (Le Courrier), то във „Физика на тъгата“ машината е пусната на пълни обороти.
В есента на светa
На какво прилича този роман? Първо ми заприлича на Видрица, после на торбата на един китайски поет, който там си събирал стиховете… Такова е първото впечатление, докато четеш книгата, докато навлизаш в лабиринтите й, докато се оглеждаш за Минотавъра, за изоставеното момче, или инстинктивно първо, а после целенасочено следваш нишката, оставяш се на асоциацията, търсиш своите опорни точки, защо не себе си…
Силвия Чолева за романа на Георги Господинов “Физика на тъгата”, Blister magazine
„Физика на тъгата”, с облачета на корицата, минотаври по страниците и неподражаемия стил на Георги Господинов. Много, много истории. Небцето ти трепери от удоволствие.
Денислав Стойчев, ЯмболСвят
„Физика на тъгата” увлича, трепти, стопля, т.е предизвиква силно кинетично раздвижване на частиците прах, от които сме направени. Роман, който се обръща и те поглежда в лицето. И разбираш, че те е прочел.
Прочетете го.
Юлия Роне, АЗ ЧЕТА
“Най-хубавото, което може да се случи на една книга, е това – читателите да я припознаят като своя. И абсолютно непознати хора да ти пишат, че от няколко дни живеят с твоята книга. Нямаме право да се оплакваме от липсата на читател, той е тук и чака. Да си призная, че и аз съм бил скептичен към него, но читателят е моето лично коледно чудо тази година…”
Георги Господинов за mediapool.bg, Полина Паунова, 29 дек 2011
Георги Господинов (1968) е автор на книги с поезия, проза, пиеси, трагикомикс и др. Неговият „Естествен роман“ е публикуван на 19 езика, сред които английски, немски, френски, испански. Получава отзиви в Ню Йоркър, Гардиан, Таймс, Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Книгата му с разкази „И други истории“ е преведена на 8 езика, американското й издание е в номинациите на най-голямата международна награда в жанра „Франк О’Конър“. Участва в антологията Best European Fiction 2010, публикувана в САЩ.
Световните медии за „Естествен роман“
“Ироник на отчаянието…”
(Neue Zürcher Zeitung)
“Нежен и безмилостен… невлизащ в никакви категории.”
(Page, Paris)
“Изненадващо въздействащ, пълен с хумор и меланхолия…”
(Times)
“Земен и интелектуален едновременно.”
(The Guardian)
“Удивителна плътност! Десет пъти над онова, което правят повечето немски автори.”
(Norddeutscher Rundfunk)
“Това, което Фернандо Песоа създава със своята “Книга на безпокойството” – литературен паметник на португалското саудаде, – Георги Господинов прави за България със своята страхотна “Физика на тъгата””.
Thomas Fitzel, WDR 3, http://cultura.spisanie.to
Добре написано. Навява някой спомени, въпреки че авторът е по- млад.
Безполезна, безсмислена книга на отчаянието. Никой няма нужда от това криво огледало – само създава грешно впечатление за липсата на перспектива, подобие на Маркес. С какво се обогатява човек, какво ново разбираш, за което не си подозирал или дава отговори на някакви вечни въпроси? Празни мисли на един празен човек. Да се живее не е лесно, защо пък да не го направим още по-трудно.