Психология на забогатяването – Моргън Хаузел

Posted on 25/03/2023

by book

Две теми засягат всички хора, независимо дали се интересуват от тях, или не – здравето и парите.
Здравната индустрия е триумф на съвременната наука, очакваната продължителност на живота нараства по целия свят. Научните открития заменят досегашните идеи за това как работи човешкото тяло и поради това на практика всички са по-здрави.
Индустрията на парите – инвестиции, лични финанси, бизнес планиране, – е друга история.
Парите са навсякъде. Те са неизменима част от ежедневието ни. За някои са начин за оцеляване, за други – цел в живота. Независимо от индивидуалното ни отношение към тях, никой не остава безразличен. Тази тема вълнува и често обърква всеки от нас. Парите предлагат уроци за неща, които важат и за други области от живота като риск, увереност и щастие. Малко са темите, предлагащи по-мощна лупа, за да се обясни защо хората се отнасят към парите именно така. Те са едно от най-великите шоу на Земята.
Богатството не се подчинява на строго определени закони – то зависи изцяло от нашето поведение. Като използва дългогодишния си опит, авторът ни дава универсални уроци, които други са пропуснали да споделят. С тяхна помощ преобразуваме представите си за смисъла на успеха, парите и благополучието:

— Най-важното е да предвидим, че не всичко върви по план;
— В стремежа си да имаме още и още, всъщност губим повече отколкото получаваме;
— С по-малко, но постоянни усилия можем да постигнем по-високи и трайни резултати;
— Не се доверявай сляпо на чуждия опит, хората са различни;
— Подхождай умно към рисковете и провалите;
— Не харчи пари, само за да покажеш, че ги имаш;
— Свободата да избираме какво да правим с времето си е най-високият дивидент, който ни носят парите.

„Моята собствена оценка за психологията на парите е оформена в течение на повече от десетилетие писане по темата. Започнах да пиша за финанси в началото на 2008 г. Беше в зората на финансовата криза и най-тежката рецесия от 80 години насам. За да пиша за случващото се обаче, исках да разбера какво всъщност се случва. И първото нещо, което научих след финансовата криза, беше, че никой не може да обясни точно какво се е случило или защо, камо ли какво следва да се направи. Срещу всяко добро обяснение се изправяше също толкова убедително опровержение.
Инженерите могат да определят защо се е срутил мост, тъй като се знае, че ако се приложи определена сила към определена зона, в тази зона ще се получи счупване. Физиката също не е противоречива, тя е подвластна на ясни правила. При финансите е различно. Те се ръководят от поведението на хората. А това как се държа, може да има смисъл за мен, но на теб да ти се струва откачено.
Колкото повече изучавах и пишех за финансовата криза, толкова повече разбирах, че тя може да се обясни по-добре през обектива на психологията и историята, а не на финансите.
За да схванеш защо хората затъват в дългове, не е нужно да проучваш лихвените проценти; трябва да изучиш историята на алчността, несигурността и оптимизма. За да проумееш защо инвеститори продават на дъното, на мечи пазар, не е нужно да изучаваш математиката на очакваната бъдеща възвръщаемост; трябва да помислиш за агонията да гледаш семейството си и да се чудиш дали инвестициите не застрашават неговото бъдеще.
Харесвам наблюдението на Волтер, че „историята никога не се повтаря, повтарят се само хората“. То се отнася съвсем точно и за нашето поведение спрямо парите.
През 2018 г. написах доклад, в който очертах двайсет от най-важните недостатъци, пристрастия и причини за лошо поведение, които съм виждал у хората при работата с пари. Наричаше се „Психологията на парите“ и беше прочетен от над един милион души. Тази книга е по-задълбочено потапяне в темата. Някои кратки пасажи от доклада обаче присъстват непроменени и тук.
Пред вас са двайсет глави, всяка от които описва онова, което смятам за най-важни и често неуловими интуитивно характеристики на психологията на парите. Главите се въртят около една обща тема, но могат да се четат и самостоятелно.“ (Морган Хаузел)

Всеки човек има свой уникален опит за това как работи светът. А преживяното от самия теб е по-убедително от онова, което научаваш от втора ръка. Затова всеки от нас – ти, аз, всички други – живее, като се придържа към набор от възгледи за това как работят парите, а те – както казахме – се различават силно при отделните хора. Онова, което на вас ви се струва откачено, може да има смисъл за мен.
Човекът, израснал в бедност, мисли за риска и за наградата по начин, който детето на богат банкер не може да разбере, дори и да се опитва.
Човекът, израснал, когато инфлацията е била висока, е изпитал нещо, което човекът, израснал във време на стабилни цени, никога не е изпитвал.
Брокерът, изгубил всичко по време на Голямата депресия, е преживял нещо, което техническият работник, къпещ се в слава в края на 90-те години на XX век, не може дори да си представи.
Австралиецът, който не е застигнат от рецесия от 30 години, е преживял нещо, което американец никога не е изпитвал.
И още, и още… Списъкът с преживявания е безкраен.
Вие знаете за парите неща, които аз не знам, и обратното. Преминавате през живота с различни убеждения, цели и прогнози от моите. Така е не защото единият от нас е по-умен или има по-добра информация, а защото сме имали различен живот, изпълнен с различни, но еднакво убедителни преживявания. Вашият личен опит с парите съставлява може би 0,00000001% от случващото се в света, и може би 80% от начина, по който си мислите, че действа светът.
Всички ние си мислим, че знаем как работи светът. Но всички ние сме изпитали само малка част от това.
Както казва инвеститорът Майкъл Батник, „някои уроци трябва да бъдат изживени, за да могат да бъдат разбрани“. Всички ние по различен начин сме жертви на тази истина.

В сравнение с предишните поколения нашият контрол върху времето ни е намалял. А тъй като да контролираш времето си е толкова ключов фактор, който влияе на щастието, не бива да се изненадваме, че хората не се чувстват много по-щастливи, въпреки че средно сме по-богати от всякога.
Какво правим по въпроса?
Проблемът не е лесен за решаване, защото всеки е различен. Първата стъпка е просто да се признае какво прави и какво не прави почти всички щастливи.
В книгата си „30 урока за живот“ геронтологът Карл Пилемер интервюира хиляди възрастни американци, за да открие най-важните уроци, които те са научили от десетилетията житейски опит.
Той пише:

„Никой – нито един човек от хиляди – не каза, че за да бъдеш щастлив, трябва да се стремиш да работиш колкото се може повече, за да спечелиш пари и да си купиш нещата, които желаеш.
Никой – нито един човек – не каза, че е важно да си поне толкова заможен, колкото хората наоколо, а истинският успех е да имаш повече от тях.
Никой – нито един човек – не каза, че трябва да избираш работата си въз основа на желаната бъдеща възможност за печалба.“

Това, което тези хора ценят, са неща като истинско приятелство, да бъдат част от нещо по-голямо от тях самите, да прекарват пълноценно неограничено време с децата си. „Децата ви искат много повече, не вашите пари (или това, което се купува с парите), а самите вас. По-конкретно, те искат да бъдете с тях“, пише Пилемер.
Да го възприемем от онези, които са преживели всичко: да контролираш времето си, е най-високият дивидент, който носят парите.

„Не възнамерявах да забогатявам. Просто исках да стана независим“.
— Чарли Мънгър

„Истинският успех е да се измъкнеш от надпреварата на плъхове, за да модулираш дейностите си така, че да ти носят спокойствие на духа“.
— Насим Талеб

“Победата над пазара трябва да бъде трудна, шансовете за успех трябва да са ниски. Ако не бяха, всички щяха да го правят, а ако всички го правеха, нямаше да има възможности. Така че никой не трябва да се изненадва, че мнозинството от опитващите се да победят пазара не успяват да го направят.”

Инвеститорът Бил Ман пише:

„Няма по-бърз начин да се почувстваш богат от харченето на много пари за наистина хубави неща. Но начинът да бъдеш богат, е да харчиш пари, които имаш, и да не харчиш пари, които нямаш. Наистина е толкова просто.“

Това е отличен съвет, но може да се окаже недостатъчен.
Единственият начин да бъдеш богат, е да не харчиш парите, с които разполагаш. Това не просто е единственият начин за натрупване на богатство, това е самото определение за богатство.
Трябва да внимаваме, когато дефинираме разликата между заможен и богат. Тук има нещо повече от семантика. Незнанието за разликата е източник на безброй лоши парични решения.
Заможен си с текущия доход. Някой, който кара кола на стойност 100 000 долара, е почти сигурно заможен, защото дори ако я е купил с кредит, има нужда от определено равнище на доходи, за да си позволи месечните вноски. Същото е и с онези, които живеят в големи домове. Не е трудно да се забележат заможните хора. Те често се стараят да се изявят.
Но богатството е скрито. То е неизхарчен доход. Богатството е все още неизползвана възможност да се купи нещо по-късно. Ценността му е в това, че ти предлага възможности, гъвкавост и растеж, за да купиш някой ден повече, отколкото можеш да си позволиш точно сега.
Диетата и упражненията предлагат една полезна аналогия. Известно е колко е трудно отслабването дори за онези, които се занимават с интензивни упражнения. В книгата си „Тялото“ Бил Брайсън обяснява защо:

„Едно проучване в Америка установи, че хората надценяват четири пъти количеството на изгорените калории по време на тренировка. След това те консумират средно около два пъти повече калории, отколкото току-що са изгорили… факт е, че можете бързо да заличите ефекта от многото упражнения, като изядете много храна, и повечето от нас го правят.“

Упражненията са като да си заможен. Мислиш си: „Свърших работата и сега заслужавам да се поглезя с голяма порция.“
Богатството обаче е да се откажеш от това ястие и нетно да изгаряш калории. Трудно е и изисква самоконтрол. Но създава разрив между това, което би могъл да направиш, и това, което решаваш да направиш, който се увеличава с времето.
Проблемът за мнозина от нас е, че е лесно да се намерят заможни образци за подражание. По-трудно е да се намерят богати, защото по дефиниция успехът им не се демонстрира.
Ако богатството е нещо, което не харчиш, каква полза от него? Е, нека ви убедя да спестявате пари…

1. Първата идея – проста, но лесна за пренебрегване – е, че създаването на богатство няма много общо с твоите доходи или възвръщаемост на инвестициите, а има много общо с нормата на спестяване
2. По-важното е, че ценността на богатството зависи от това от какво се нуждаеш
3.След определено равнище на доходи се нуждаеш само от онова, което не е предназначено да задоволи егото ти
4. Така че способността на хората да спестяват е в по-голяма степен под техен контрол, отколкото може би си мислят
5. И не ти е необходима конкретна причина, за да спестяваш
6. Тази гъвкавост и контролът върху времето са невидимата възвръщаемост на богатството

На празненство, организирано от милиардер на остров Шелтър, Кърт Вонегът обръща внимание на приятеля си Джоузеф Хелър, че техният домакин, управител на хедж фонд, е спечелил за един ден повече пари, отколкото Хелър с невероятно популярния си роман „Параграф 22“, откакто е публикуван. Хелър отговаря: „Да, но аз имам нещо, което той никога няма да има… на мен ми е достатъчно.“
“Достатъчно”. Бях зашеметен от простата красноречивост на тази дума – зашеметен по две причини: първо, защото бях получил през живота си толкова много, и второ, защото Джоузеф Хелър не би могъл да бъде по-точен.
За съществена част от нашето общество, включително за мнозина от най-богатите и могъщите, днес изглежда няма предел за достатъчно.
— Джон Богъл, основателят на „Вангард“

81,5 милиарда долара от нетното състояние на Уорън Бъфет с общ размер от 84,5 милиарда са натрупани след 65-ия му рожден ден. Нашите умове не са създадени да се справят с подобни абсурди.
Да направим един малък мисловен експеримент.
Бъфет започва да инвестира сериозно, когато е на 10 години. По времето, когато става на 30, нетната стойност на състоянието му е 1 милион долара, или 9,3 милиона долара, коригирани с инфлацията.
Ами ако той беше по-нормален човек и беше прекарал младостта си в изучаване на света и в търсене на призванието си, а на 30 години нетната му стойност е, да речем, 25 000 долара?
И да приемем, че той пак постига същата изключителна годишна доходност на инвестициите, която успява да генерира (22% годишно), но се отказва да инвестира и се оттегля на 60-годишна възраст, за да играе голф и да прекарва времето си с внуците.
Каква би била приблизителната оценка на неговата нетна стойност днес?
Не 84,5 милиарда долара.
А 11,9 милиона долара.
99,9% по-малко от настоящата му нетна стойност.
На практика целият финансов успех на Уорън Бъфет може да се свърже с финансовата база, която изгражда през юношеството си, и с дълголетието на инвестирането, което поддържа на по-стари години.
Умението му е да инвестира, но тайната е времето.
Ето как действа капитализирането.

Доброто инвестиране не означава задължително да вземаш добри решения. То означава никога да не се издънваш!
Има милион начини да забогатееш и купища книги по въпроса. Но има само един начин да останеш богат: някаква комбинация от пестеливост и параноя. И това е тема, която не обсъждаме достатъчно…
Можем да прекараме години, опитвайки се да разберем как Бъфет е постигнал такава възвръщаемост на инвестициите си – как е намерил най-добрите компании, най-евтините акции и най-добрите мениджъри. Това е трудно. Не толкова трудно, но също толкова важно е да видим какво не е направил.

Той не задлъжнява.

Той не се паникьосва и не продава по време на 14-те рецесии, които преживява.

Той не опетнява бизнес репутацията си.

Той не се обвързва с една стратегия, един светоглед или една временна тенденция.

Той не разчита на парите на другите (управлението на инвестиции чрез публична компания означава, че инвеститорите не могат да изтеглят капитала си).

Той не прегаря, не се оттегля, не се пенсионира.

Той оцелява. Оцеляването му носи дълголетие. А дълголетието – да инвестираш последователно от 10-годишна възраст до поне 89-годишна възраст – е онова, благодарение на което капитализирането прави чудеса. Този единствен момент е най-важният, когато описваме успеха на Бъфет.

За да покажа какво имам предвид, трябва да чуете историята на Рик Герен.
Вероятно сте чували за инвестиционното дуо Уорън Бъфет и Чарли Мънгър. Но преди четиресет години в групата им има и трети член, Рик Герен.
Уорън, Чарли и Рик инвестират заедно и интервюират бизнес мениджъри заедно. После Рик някак се изгубва, поне спрямо успеха на Бъфет и Мънгър. Инвеститорът Мониш Пабрай веднъж пита Бъфет какво се е случило с Рик. Мониш си спомня:

[Уорън каза] „Чарли и аз винаги сме знаели, че ще станем невероятно богати. Не бързахме да забогатеем, знаехме, че ще се случи. Рик беше също толкова умен като нас, но бързаше.“

Това, което се случва, е, че при спада през 1973–1974 г. Рик взема маржин заеми. А фондовият пазар спада с почти 70% през тези две години, така че той получава повиквания за маржин. Продава своите акции от „Беркшайър“ на Уорън – Уорън всъщност казва „Аз купих акциите на Рик от „Беркшайър“ – под 40 долара за брой. Рик е принуден да продава, защото му липсват средства да покрие маржина“.
Чарли, Уорън и Рик са еднакво умели в забогатяването. Но Уорън и Чарли притежават и едно допълнително умение – да остават богати. Което с времето се оказва най-значимото умение.
Насим Талеб, авторът на „Черния лебед“, го изразява така: „Да достигнеш „върха“ и да оцелееш, са две различни неща: първото изисква второто. Трябва да избегнете разоряването. На всяка цена.“

Идеята, че нещо може да е печелившо в дългосрочен план, докато е на пълна загуба в краткосрочен план, не е интуитивна, но така се получава с много неща в живота. До 20-годишна възраст средният човек може да загуби приблизително половината от синапсните връзки, които е имал в мозъка си на две години, тъй като неефективните и излишни нервни пътища се изчистват. Но средният 20-годишен е много по-умен от средния двегодишен. Унищожаването в името на напредъка е не само възможно, но е и ефективен начин да се отървеш от излишното.
Представи си, че си родител и можеш да надникнеш в мозъка на детето си. Всяка сутрин забелязваш по-малко синапсни връзки в главата му. Би се паникьосал! Би казал: „Това не може да е правилно, тук имаме загуби и разрушаване. Нужна е намеса. Трябва да отидем на лекар!“ Но не го правиш. Това, което виждаш, е нормалният ход на напредъка.
Икономиките, пазарите и кариерите често следват подобен ход – растеж на фона на загуби. Така се развива и икономиката на САЩ през последните 170 години.

Но знаеш ли какво се е случило през този период? Откъде да започнем…

1,3 милиона американци загиват по време на девет големи войни.

Приблизително 99,9% от всички създадени компании затварят.

Четирима американски президенти са убити.

675 000 американци умират за една година заради пандемията на грипа.

При 30 отделни природни бедствия загиват поне по 400 американци.

33 рецесии продължават общо 48 години.

Броят на прогнозистите, предвидили някоя от тези рецесии, се равнява на нула.

Фондовият пазар пада най-малко 102 пъти с повече от 10% от доскорошен връх.

Акциите губят една трета от стойността си поне 12 пъти.

Годишната инфлация надвишава 7% през двайсет отделни години.

Според „Гугъл“ думите „икономически песимизъм“ се появяват във вестниците поне 29 000 пъти.

Нашият стандарт на живот се увеличава двайсет пъти през тези 170 години, но едва ли има ден, в който да липсват осезаеми причини за песимизъм.
Нагласа, която да бъде едновременно параноична и оптимистична, е трудно да се поддържа, защото виждането на нещата в черно и бяло отнема по-малко усилия, отколкото възприемането на нюансите. Но се нуждаете от краткосрочната параноя, която да ви поддържа жив достатъчно дълго, за да се възползвате от дългосрочния оптимизъм.
Джеси Ливърмор го разбира по трудния начин.
Той решава, че настъпването на добри времена означава край на лошите времена. Забогатяването го кара да се чувства сякаш е неизбежно да си остане богат и е непобедим. След като губи почти всичко, той разсъждава: „Понякога си мисля, че за спекуланта не е прекалено висока никоя цена, за да научи онова, което ще попречи да му се замае главата.“
Голяма част от провалите на брилянтни мъже са свързани пряко със замаяната глава.
„Това е скъпоструваща болест, казва Ливърмор, навсякъде и за всички.“
По-нататък ще разгледаме друг начин, по който растежът в условията на несгоди може да се окаже много труден за разбиране.

„Сблъсквам се с това вече 30 години. Според мен простата истина е, че някои проекти работят, а други не. Няма защо да се тормозите с който и да е.
Просто преминете към следващия.“
Брад Пит, при получаването на наградата на Гилдията на филмовите актьори

Да разполагаш с времето си, е най-високият дивидент, който носят парите
Най-висшата форма на богатство е възможността да се събуждаш всяка сутрин и да си казваш: „Днес мога да правя каквото си искам“.
Хората искат да станат по-богати, за да бъдат по-щастливи. Щастието е сложна тема, защото всеки е различен. Но ако има общ знаменател на щастието – някакво универсално гориво на радостта – то е, че хората искат да контролират живота си.
Възможността да правиш каквото искаш, когато искаш, с когото искаш, толкова дълго, колкото искаш, е безценна. Това е най-високият дивидент, който носят парите.

Историята е изследване на промените, по ирония на съдбата използвано като карта на бъдещето.
Най-често срещаният сюжет в икономическата история е ролята на изненадите. Причината да се случват изненади, не е в това, че нашите модели са погрешни или нашата интелигентност е ниска. Така е, защото шансовете родителите на Адолф Хитлер да се скарат вечерта девет месеца преди той да се роди, са същите като да заченат дете. Трудно е да се предвиди пробивът в технологията, защото Бил Гейтс можеше да е починал от полиомиелит, ако Джонас Салк се беше ядосал и се бе отказал да разработва ваксина. Причината, поради която не можахме да предвидим ръста на студентските заеми, е, че охранителят на летището можеше да е конфискувал ножа на похитителя на 11 септември.
Това е всичко.
Проблемът е, че често се опираме на събития като Голямата депресия и Втората световна война, когато си представяме най-лошите сценарии за възвръщаемост на бъдещите инвестиции. Но тези извънредни събития не са имали прецедент, когато са се случвали. Така че прогнозиращият, който приема, че най-лошите (и най-добрите) събития от миналото ще съвпадат с най-лошите (и най-добрите) събития в бъдещето, не следва историята, а приема произволно, че историята на безпрецедентните събития не се отнася за бъдещето.
Насим Талеб пише в книгата си „Надхитрени от случайността“:

„В Египет на фараоните… книжниците следят най-високите равнища на Нил и въз основа на това прогнозират бъдещия най-лош сценарий. Същото може да се види при ядрения реактор във Фукушима, който претърпява катастрофа през 2011 г., когато е ударен от цунами. Построен е така, че да устои на земетресение като най-силното в миналото, а строителите не са си представяли много по-лошо – и не са смятали, че най-лошото минало събитие би било изненада, тъй като не е имало прецедент.“

Това не е провал на анализа. Това е провал на въображението.
Осъзнаването, че бъдещето може да не изглежда като нещо минало, е специален вид умение, което обикновено не е ценено особено високо от общността за финансови прогнози.
На вечеря, на която присъствах в Ню Йорк, през 2017 г., Даниел Канеман беше попитан как трябва да реагират инвеститорите, когато прогнозите ни са грешни. Той каза:

„Винаги, когато сме изненадани от нещо, дори ако признаем, че сме сгрешили, казваме: „О, никога повече няма да допусна тази грешка.“ Но всъщност онова, което трябва да научите, когато сгрешите, защото не сте предвидили нещо, е, че е трудно светът да се предвиди. Това е правилният урок, който трябва да извлечем от изненадите: че светът е изненадващ.“

Правилният урок, който трябва да извлечеш от изненадите, е, че светът е изненадващ. Не че трябва да използваме миналите изненади като ориентир за бъдещите граници, а че трябва да използваме миналите изненади, за да приемем, че нямаме представа какво може да се случи по-нататък.
Най-важните икономически събития в бъдещето – онези, които най-много ще отместят стрелката – са неща, за които историята не ни дава почти никакви насоки. Те ще бъдат безпрецедентни събития. Тяхната безпрецедентна същност означава, че няма да сме подготвени за тях, а тъкмо това ги прави толкова въздействащи. Това важи както за плашещите събития като рецесии и войни, така и за великите събития като иновациите.
Уверен съм в тази прогноза, защото изненадите, които отместват стрелката най-много, са на практика най-точните прогнози във всеки момент от историята.
Най-важната част от всеки план е да планираш какво да правиш, ако планът не върви според плана

Дългосрочното планиране е по-трудно, отколкото изглежда, защото целите и желанията на хората се променят с течение на времето
Дългосрочното финансово планиране е от съществено значение. Но нещата се променят – както светът около теб, така и твоите собствени цели и желания. Едно е да се каже: „Не знаем какво ни носи бъдещето.“ Друго е да признаеш, че ти самият не знаеш днес какво изобщо ще искаш в бъдеще. И истината е, че малко от нас знаят. Трудно е да се вземат трайни дългосрочни решения, когато възгледите ти за това, какво ще искаш в бъдеще, вероятно ще се променят.
Психолозите наричат „илюзия за Край на историята“ склонността на хората да разбират колко са се променили в сравнение с миналото, но да подценяват колко вероятно ще се променят техните личности, желания и цели в бъдеще.
Психологът от Харвард Даниел Гилбърт казва:

„На всеки етап от живота си ние взимаме решения, които ще окажат дълбоко влияние върху живота на хората, които ще станем, а след това, когато станем тези хора, не винаги сме доволни от решенията, които сме взели. Затова младите хора плащат големи пари, за да премахнат татуировките, за които като тийнейджъри са платили големи пари. Хората на средна възраст напират да се разведат с онези, за които като млади са бързали да се оженят. Възрастните работят усилено, за да загубят онова, за което на средна възраст са работили усилено, за да спечелят. И така нататък, и така нататък.“

„Всички ние, смята той, живеем с една илюзия – илюзията, че историята, нашата лична история, току-що е приключила, че съвсем наскоро сме станали такива хора, каквито винаги е трябвало да бъдем и ще бъдем до края на живота ни.“ Сякаш никога не научаваме този урок. Изследванията на Гилбърт показват, че хората от 18 до 68 години подценяват факта колко ще се променят в бъдеще.
Можете да видите как това влияе върху дългосрочните финансови планове. Чарли Мънгър казва, че първото правило на капитализирането е никога да не го прекъсваш ненужно. Но как да не прекъснеш паричния план – кариера, инвестиции, разходи, бюджет, всичко останало – когато се променя това, което искаш от живота? Трудно е.

Всичко си има цена, но не всички цени се виждат на етикета.
Всичко си има цена и ключът към много неща при парите е просто да разберем каква е тази цена и да сме готови да я платим.
Проблемът е, че цената на много неща не е очевидна, докато не сте ги изпитали от първа ръка, когато сметката е просрочена.
Въпросът е: защо толкова много хора, които са готови да платят цената на автомобилите, къщите, храната и почивките си, се опитват толкова упорито да избегнат плащането на цената за добрата възвръщаемост на инвестициите?
Отговорът е прост: цената на успеха при инвестирането не става очевидна веднага. Това не е етикет с цена, която можеш да видиш, така че когато трябва да се плати сметката, не се възприема като такса, защото си получил нещо хубаво. Възприема се като глоба, защото си извършил нещо нередно. А докато хората обикновено не са против плащането на такси, глобите трябва да се избягват. Предполага се, че трябва да вземаш решения, с които да изпреварваш и да избягваш глобите. Пътните или данъчните глоби означават, че си направил нещо нередно и заслужаваш да бъдеш наказан. Естественият отговор на всеки, който наблюдава как богатството му намалява и гледа на това като на глоба, е да избягва бъдещи глоби. Звучи тривиално, но приемането на волатилността на пазара като такса, а не като глоба, е важно за формирането на нагласи, които позволяват да се задържиш на пазара достатъчно дълго, за да инвестираш печалбите така, че да работят в твоя полза.
Малцина инвеститори са склонни да кажат: „Всъщност ще съм добре, дори ако загубя 20% от парите си“. Това е два пъти по-вярно за новите инвеститори, които никога не са преживявали спад от 20%.
Но ако разглеждаш волатилността като такса, нещата изглеждат по различен начин.
Билетите за „Дисниленд“ струват 100 долара. Но получаваш страхотен ден с децата си, който никога няма да забравиш. Миналата година над 18 милиона души са решили, че си струва да се плати таксата. Малцина смятат, че 100-те долара са наказание или глоба. Че таксата си заслужава, става очевидно, когато е ясно, че плащаш такава.
Същото е и с инвестирането, където волатилността е почти винаги такса, а не глоба.
Печалбата на пазара никога не е безплатна и никога няма да бъде. Изисква се да платиш цената, както при всеки друг продукт.
Никой не те принуждава да платиш тази цена, точно както никой не те принуждава да отидеш в „Дисниленд“. Можеш да отидеш на местния панаир, където билетът е 10 долара, или да си стоиш вкъщи, без да харчиш нищо. Пак може да си прекараш добре. Но обикновено получаваш това, за което си платил. Същото е и с пазарите. Таксата за волатилност/несигурност – цената на печалбата – е цена за вход, за да получиш по-голяма печалба, отколкото в парковете с евтини билети, каквито са парите в брой, или облигациите.
Номерът е да убедиш самия себе си, че таксата на пазара си заслужава. Това е единственият начин да се справиш успешно с волатилността и несигурността – не просто да се примириш, а да осъзнаеш, че това е такса за вход, която си струва да се плати. Няма гаранция, че винаги ще бъде така.
Понякога в „Дисниленд“ вали.
Но ако гледаш на таксата за вход като на глоба, никога няма да се насладиш на вълшебството.
Открий цената, след което я плати.

Оптимизмът звучи като търговец от врата на врата. Песимизмът звучи като някой, който се опитва да ти помогне.
Оптимизмът е най-подходящият залог за повечето хора, защото в повечето случаи светът става по-добър за повечето хора.
Но песимизмът заема специално място в сърцата ни. Песимизмът не е просто по-често срещан от оптимизма. Той звучи по-умно. Той е интелектуално завладяващ и му се обръща повече внимание, отколкото на оптимизма, за който често се смята, че не взема предвид риска.
Преди да продължим по-нататък, трябва да определим какво е оптимизъм. Истинските оптимисти не вярват, че всичко ще бъде страхотно, всъщност това е самодоволство. Оптимизмът е убеждението, че шансовете за добър резултат са в твоя полза с течение на времето, дори когато по пътя ще има пречки. Простичката идея, че повечето хора по-скоро се събуждат сутрин, опитвайки се да направят нещата малко по-добри и по-продуктивни, а не с желание да създават проблеми, е в основата на оптимизма. Не е сложно, но и не е гарантирано. Това е само най-разумният залог за повечето хора през повечето време. Покойният статистик Ханс Рослинг го казва по различен начин: „Не съм оптимист. Аз съм много сериозен възможнист.“
Нека повторим предпоставката, че никой не е луд.
Има основателни причини, поради които песимизмът е съблазнителен, когато става дума за пари. Просто ще ни помогне да знаем какви са, за да сме сигурни, че няма да затънем в него.
Част от тези причини са инстинктивни и неизбежни. Канеман казва, че асиметричното неприемане на загубите е еволюционен щит. Той пише:

„При директно сравняване или претеглени една спрямо друга, загубите изглеждат по-големи от печалбите. Тази асиметрия между силата на положителните и отрицателните очаквания или преживявания има еволюционна история. Организмите, които третират заплахите като по-спешни от възможностите, имат по-голям шанс да оцелеят и да се възпроизведат.“

Но някои други неща правят финансовия песимизъм по-достъпен, често срещан и по-убедителен от оптимизма.

Едното е, че парите са разпространени повсеместно, така че ако се случи нещо лошо, то засяга всички и привлича вниманието на всички.
Другото е, че песимистите често екстраполират настоящите тенденции, без да отчитат как се адаптират пазарите.
Трето, напредъкът се случва твърде бавно, за да го забележим, но неуспехите се случват твърде бързо, за да ги игнорираме

Когато вярваш на каквото и да било – Привлекателни измислици и защо историите са по-силни от статистиката.
1. Колкото повече искаш нещо да е истина, толкова по-вероятно е да повярваш на история, която надценява вероятността това да е истина
2. Всички имаме непълна представа за света. Но си създаваме цялостен разказ, за да запълним празнините

Дъщеря ми е на около година, докато пиша това.
Любопитна е към всичко и се учи много бързо. Но понякога си мисля за всички неща, които тя не може да разбере. Тя няма представа защо баща ѝ отива на работа всяка сутрин.
Понятия като сметки, бюджети, кариера, повишения и спестявания за пенсиониране са ѝ напълно чужди.
Представете си, че се опитвате да ѝ обясните Федералния резерв, кредитните деривати или НАФТА. Невъзможно.
Но в нейния свят не е тъмно. Тя не се лута объркано.
Дори и само на годинка, тя вече си е създала свой собствен вътрешен разказ за това как работи всичко. Одеялата те топлят, прегръдката на мама те предпазва, а фурмите са вкусни.
Всичко, с което се сблъсква, се вписва в един от няколкото десетки мисловни модели, които е усвоила. Когато отида на работа, тя не застива объркана, питайки се какво значи заплата и сметки. Тя има кристално ясно обяснение на ситуацията: татко не си играе с мен, а аз исках той да си играе с мен, затова съм тъжна.
Макар че знае малко, тя не го осъзнава, защото си разказва последователна история за това какво се случва въз основа на малкото, което знае.
Всички ние, независимо от възрастта си, правим същото.
Точно като дъщеря ми, и аз не знам какво не знам. Така че съм също толкова склонен да обяснявам света чрез ограничения набор от мисловни модели, с които разполагам. Подобно на нея, и аз търся най-разбираемите причини за всичко, което срещам. И като нея греша за много от тях, защото знам много по-малко за това как работи светът, отколкото си мисля, че знам.
Даниел Канеман веднъж ми спомена за историите, които хората си разказват, за да осмислят миналото. Той каза:

„Погледът назад, способността да обясняваме миналото, ни създава илюзията, че светът е разбираем. Това ни създава илюзията, че светът има смисъл, дори когато няма смисъл. Това е голям проблем, водещ до допускане на грешки в много области.“

Повечето хора, когато се сблъскат с нещо, което не разбират, не осъзнават, че не го разбират, защото могат да дадат обяснение, което има смисъл за тях въз основа на собствената им уникална гледна точка и преживявания, колкото и ограничени да са тези преживявания. Всички искаме сложният свят, в който живеем, да има смисъл. Така че ние си разказваме истории, за да запълним празнините, които на практика са слепи петна.
Това, което тези истории правят с нас във финансово отношение, може да бъде едновременно завладяващо и ужасяващо.
Ако съм сляп за някои страни на това как работи светът, може да разбера напълно погрешно защо фондовата борса се държи по определен начин и да придобия твърде силна увереност в способността си да предвидя какво може да стане по-нататък.
Една от причините, поради които прогнозирането на фондовия пазар и икономиката е толкова трудно, е, че ти си единственият човек в света, който смята, че светът работи така, както смяташ ти. Когато вземаш решения по причини, които дори не мога да разбера, мога само да те последвам сляпо в решението, което е подходящо за теб, но пагубно за мен. Както видяхме в глава 16, така се образуват балоните.
Да се примириш колко не знаеш, означава да се примириш колко от това, което се случва в света, е извън твоя контрол. А това може да бъде трудно за приемане.

Да вземем пазарните прогнози. Ние сме много, много зле с тях. Веднъж изчислих, че ако просто предположиш, че пазарът нараства всяка година с историческата си средна стойност, твоята прогноза ще е по-точна, отколкото ако следваш средногодишните прогнози на двайсетте най-добри пазарни стратези от големите банки на „Уолстрийт“. Способността ни да предсказваме рецесии не е много по-развита. А тъй като големите събития изникват от нищото, прогнозите могат да донесат повече вреда, отколкото полза, създавайки илюзия за предсказуемост в свят, в който повечето резултати зависят от непредвидими събития. Карл Ричардс пише: „Рискът е това, което остава, когато мислите, че сте помислили за всичко.“
Хората го знаят. Не съм срещал инвеститор, който наистина да смята, че пазарните прогнози като цяло са точни или полезни. Но все още има огромно търсене на прогнози както в медиите, така и от финансовите съветници.
Защо?
Психологът Филип Тетлок пише: „Имаме нужда да вярваме, че живеем в предсказуем, контролируем свят, затова се обръщаме към авторитетни хора, които обещават да задоволят тази нужда“.
„Удовлетворяване на нужда“ е чудесен израз. Желанието да вярваш, че контролираш нещо, е емоционален сърбеж, който трябва да бъде почесан, а не аналитичен проблем, който да бъде изчислен и решен. Илюзията за контрол е по-убедителна от реалността на несигурността. Така че ние се придържаме към истории за резултати, които са под наш контрол.
Част от това е свързано с объркване на полетата на прецизност с полетата на несигурност. Космическата сонда на НАСА „Ню хърайзънс“ премина покрай Плутон преди две години. Разстоянието от около 4,83 милиарда километра е изминато за девет години и половина. Според НАСА пътуването „е отнело около минута по-малко от предвиденото, когато сондата е изстреляна през януари 2006 г.“
Помислете за това. При неизпитвано дотогава десетгодишно пътуване прогнозата на НАСА е с точност 99,99998%. Все едно да прогнозираш пътуване от Ню Йорк до Бостън и да бъдеш точен до четири милионни от секундата.
Но астрофизиката е поле на прецизност. Не се влияе от капризите на човешкото поведение и емоции като финансите. Бизнесът, икономиката и инвестициите са полета на несигурност, преобладаващо задвижвани от решения, които не могат да бъдат обяснени лесно с чисти формули като пътуването до Плутон. Но ние отчаяно искаме да бъдат като пътуването до Плутон, защото представата за инженера от НАСА, който контролира 99,99998% от резултата, е красива и успокояваща. Толкова успокояваща, че се изкушаваме да си разказваме истории колко голям контрол имаме над други части от живота си, например парите.

Канеман представя така пътя на тези истории:

Когато планираме, ние се фокусираме върху това, което искаме да правим и можем да правим, пренебрегвайки плановете и уменията на другите, чиито решения могат да повлияят на нашите резултати.

Както при обяснението на миналото, така и при предсказването на бъдещето, ние се фокусираме върху причинно-следствената роля на уменията, а пренебрегваме ролята на късмета.

Фокусираме се върху онова, което знаем и пренебрегваме онова, което не знаем, което ни прави прекалено уверени в нашите възгледи.

Канеман описва как това влияе на бизнеса:

„Имал съм възможност да задам на основатели и на участници в иновативни стартъпи въпроса: до каква степен резултатът от вашите усилия ще зависи от това, което правите във вашата фирма? Това очевидно е лесен въпрос, отговорът идваше бързо и никога не бе по-малък от 80%. Дори когато не са сигурни, че ще успеят, тези смели хора смятат, че съдбата им е почти изцяло в собствените им ръце. Със сигурност грешат: резултатите на стартъпите зависят както от постиженията на конкурентите, така и от промените на пазара, освен от собствените им усилия. Въпреки това, предприемачите естествено се фокусират върху това, което знаят най-добре – своите планове и действия и най-непосредствените заплахи и възможности като наличието на финансиране. Те знаят по-малко за своите конкуренти и затова е естествено да си представят бъдеще, в което конкуренцията играе малка роля.“

Всички го правим до известна степен.
И като дъщеря ми, това не ни притеснява никак.
Ние не се лутаме наоколо слепи и объркани. Трябва да си представяме, че светът, в който действаме, има смисъл въз основа на онова, което знаем. Би било твърде трудно да станеш от леглото сутрин, ако се чувстваш по друг начин.

СЕГА ВСИЧКО ЗАЕДНО:

Старай се да проявяваш смирение, когато нещата вървят както трябва, и прошка/състрадание, когато се объркат. Защото никога нищо не е толкова добро или толкова лошо, колкото изглежда. Светът е голям и сложен. Късметът и рискът са реални и трудни за идентифициране. Имай го предвид, когато съдиш както себе си, така и другите. Уважавай силата на късмета и риска и ще имаш по-голям шанс да се съсредоточиш върху онова, което наистина можеш да контролираш. Така ще имаш и по-голям шанс да откриеш достойните модели за подражание.

По-малко его, повече богатство. Спестените пари са разликата между егото и доходите ти, а богатството е това, което не виждаш. Така че богатството се създава, като се въздържиш да купиш това, което можеш да купиш днес, за да имаш повече неща или повече възможности в бъдеще. Без значение колко печелиш, никога няма да натрупаш богатство, освен ако не се откажеш да извличаш удоволствие от парите си тъкмо днес, точно сега.

Управлявай парите си така, че да можеш да спиш спокойно през нощта. Това не означава, че трябва да се стремиш да постигнеш най-висока доходност или да спестиш определен процент от доходите си. Някои хора няма да спят добре, ако не постигнат най-високата доходност, а други ще почиват спокойно само ако са инвестирали консервативно. Всекиму своето. Но основното – „помага ли ми това да спя през нощта?“, е най-добрият универсален ориентир за всички финансови решения.

Ако искаш да постигнеш повече като инвеститор, най-действеното нещо, което можеш да направиш, е да увеличиш времевия си хоризонт. Времето е най-могъщата сила при инвестирането. С времето малките неща порастват, а големите грешки се заличават. То не може да неутрализира късмета и риска, но приближава резултатите към онова, което хората заслужават.

Приеми, че много неща ще се объркват. Можеш да грешиш през половината време и все пак да спечелиш състояние, тъй като малка част от нещата носят по-голямата част от резултатите. Без значение какво правиш с парите си, трябва да оставаш спокоен, когато много неща не работят. Такъв е светът. Така че винаги трябва да измерваш как си се справил, като разглеждаш цялото си портфолио, а не отделните инвестиции. Нормално е да имаш голям дял слаби инвестиции и няколко изключителни. Това обикновено е най-добрият сценарий. Ако преценяваш как си се справил, като се фокусираш върху отделните инвестиции, победителите ще изглеждат по-блестящи, отколкото са всъщност, а губещите ще изглеждат по-достойни за съжаление, отколкото би трябвало.

Използвай парите, за да контролираш времето си, защото липсата на контрол върху времето е огромно и универсално препятствие пред щастието. Възможността да правиш каквото искаш, когато искаш, с когото искаш, стига да искаш, носи най-високия дивидент, който съществува във финансите.

Бъди по-мил и по-малко предизвикателен. Никой не се впечатлява от притежанията ти толкова, колкото самият ти. Може би си мислиш, че искаш моден автомобил или хубав часовник. Но вероятно искаш всъщност уважение и възхищение. И е по-вероятно да си ги спечелиш чрез доброта и смирение, отколкото чрез конски сили и блестящ метал.

Спестявай. Просто спестявай. Не ти е нужна конкретна причина, за да спестяваш. Страхотно е да спестяваш за кола, или за първоначална вноска, или за спешна медицинска помощ. Но спестяването за неща, които е невъзможно да се предскажат или дефинират, е една от най-добрите причини за спестяване. Животът на всеки е непрекъсната поредица от изненади. Спестяванията, които не са предвидени за нищо конкретно, са защита срещу неизбежната способност на живота да те изненада дяволски във възможно най-неподходящия момент.

Определи цената на успеха и бъди готов да я платиш. Защото нищо, което си струва, не е безплатно. И не забравяй, че повечето финансови разходи нямат видими етикети с цена. Несигурността, съмнението и съжалението са често срещани разходи във финансовия свят. Често си струва да бъдат платени, но трябва да ги разглеждаш като такси (цена, която си струва да платиш, за да получиш нещо хубаво в замяна), а не като глоба (наказание, което трябва да избягваш).

Уважавай мястото за грешка. Разминаването между това, което може да се случи в бъдеще, и това, което трябва да се случи в бъдеще, за да се справиш добре, ти дава издръжливост, а издръжливостта позволява на капитализирането да направи магията си с времето. Мястото за грешки често изглежда като консервативна преграда, но ако то те задържа в играта, може да се изплати многократно.

Избягвай крайните финансови решения. Целите и желанията на всеки ще се променят с течение на времето и колкото по-крайни са били твоите предишни решения, толкова повече може да съжаляваш за тях, когато се промениш.

Трябва да харесваш риска, защото той се изплаща с времето. Но трябва да бъдеш параноик към разрушителния риск, защото той ти пречи да поемеш бъдещи рискове, които ще се изплатят с времето.

Определи каква е играта, която играеш, и се увери, че твоите действия не се влияят от хора, които играят друга игра.

Уважавай разногласията. Умните, информирани и разумни хора могат да се разминават относно финансите, защото хората имат много различни цели и желания. Няма еднозначен верен отговор, има само отговор, който работи за теб. Нека ти кажа сега какво работи за мен.

Съдържание

Въведение. Най-великото шоу на Земята
1. Никой не е луд
2. Късмет и риск
3. Никога не е достатъчно
4. Объркващото капитализиране
5. „Да станеш богат“ срещу „Да останеш богат“
6. Редките събития печелят
7. Свобода
8. Парадоксът на човека в автомобила
9. Богатството е това, което не виждаш
10. Спести пари
11. Разумен > Рационален
12. Изненада!
13. Място за грешки
14. Ти ще се промениш
15. Нищо не е безплатно
16. Ти и аз
17. Съблазните на песимизма
18. Когато вярваш на каквото и да било
19. Сега всички заедно
20. Изповеди
Послепис. Защо потребителите мислят така, както мислят – кратка история