Задругата. Книга 1 – Добри Божилов
Йезуити, масони, тамплиери, Опус Деи, тайни общества и мистика… Ако сте чували толкова много за тях, то е, защото те са се… провалили. Няма по-голям неуспех за едно тайно общество от това всички да научат за него.
Това е истинската философия на тайните общества, а всичко, за което сте чули, е бледо копие на реалността. Един не много сполучлив опит да се реализира частица от някакво познание, която случайно е попаднала у някого, без да разбира целостта и смисъла. Именно поради тази причина практически всички подобни общества на западната култура са се сгромолясали…
Достатъчно е да зададем въпроса възможна ли е възвишена кауза, без да се убие алчността? Независимо тайна или явна, кауза, неозаптила човешката греховност, е обречена. Именно затова и всички знаем всичко за “тайните” общества на Западна Европа. Те са станали известни, победени от самата неовладяна същност на човека, и са разрушени, когато са изглеждали на върха си.
Тамплиерите са заличени за една нощ от френския крал с български произход Филип Хубави. Тевтонците са разбити на върха на мощта си от един полски крал с дървени крепости. А масоните и илюминатите са псевдообщества, обединяващи наивници, за да отвличат вниманието от истинските тайни движения.
Всяка истинска власт е тайна. Власт, която не е тайна, е уязвима и слаба. Тя е мишена на всеки свой съперник и всяка нейна грешка се плаща скъпо.
Тайната е огромна сила, а ако нещо остане тайно до края на мисията си, то мисията е в най-висока степен успешна.
Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока и пренесено в Европа от конните народи, западните култури никога не са успели да създадат истинска тайна и ефективна организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове. И когато му дойде времето, дори и с разкриването си да постигне реална цел…
Но някои други са успели…
От Лондон през Истанбул и Виена до Москва, едно тайно семейство от безусловно верни помежду си българи превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, гради своето дело из всички кътчета на Османската империя. Братство, основано на пълната липса на алчност и себелюбие и на пълната отдаденост на мечтата за прераждане на България. Една тайна сила, за която за пръв път ще разберете, превръща поробения и унизен народ в доминиращ на полуострова…
И не забравяйте, Задругата има конкретна цел и с разкриването си…
Книгата дава един нестандартен поглед върху исторически събития и особено върху философията и целите на Задругата, която определя съдбата на България по времето османското владичество.
” Не действай, ако не виждаш изгода. Не повеждай войска, ако няма какво да се спечели. Не се бий, ако положението не е съдбоносно.”
” Преклонената глава остра сабя не я сече.”
” Когато едни настъпват, а други отстъпват, това е уловка.”
Много по-различно от това, което сме чели и учили, нали?! Философията на Задругата, според романа, е като водата, която подкопава основите – незабележимо, но бавно, деликатно и сигурно, докато накрая всичко се срути с гръм и трясък.
” О, велико изкуство на лукавството и тайнствеността! Ти ми учиш как да бъдем невидими и безшумни – и така ставаме способни да държим в ръце съдбата на врага.”
” В съдбовния миг пълководецът действа като човек, който бута стълбата, по която току- що се е изкачил нависоко. Той отвежда хората си навътре във вражеската територия, преди да им посочи целта. “
Из ” Изкуството на войната” на Сун Дзъ
Така и българският народ (според “Задругата”) , знаейки, че няма военно преимущество, бива склонен да преклони глава, за да се опази, да се умножи кротко, да заякне…и да се вдигне на краката си, когато времето дойде. Време, което отнема стотици лета….
“Един народ има нужда от легенди, не само от енциклопедии”
–Добри Божилов:
Автора Добри Божилов:
Най-известен е с книгата си „Задругата“, която излезе през 2019 г. и се превърна в бестселър с 14 поредни седмици в класацията Топ 10 на „Хеликон“, вкл. 3 седмици на първо място сред художествената литература. Темата на книгата е падането под турско робство, и началото на Възраждането в края на 18 век.
Заради големия интерес, Божилов, заедно с издателство „Лексикон“ обявяват, че „Задругата“ ще се превърне в трилогия или четирилогия. Втората книга от серията се очаква следващата пролет.
Преди тази първа отпечатана книга, Божилов има още 3 – политическата сатира „Гай Балоний… Политическа сатира в реално време“, сборникът разкази „Великият ум“ и икономическата книга „Неопротекционизъм“, които могат да се изтеглят безплатно от Интернет.
“Гай Балоний” има няколко десетки хиляди читатели в Мрежата, възможно е тази група да е подпомогнала успешния старт на “Задругата”.
Разказите също имат висока читаемост, някои от тях са отворени над 20 хиляди пъти в блога на автора.
Божилов има и ранен писателски опит, но в нехудожествена област – през 2002 г. излиза икономическият анализ „Клопките на Линукс… и отворения код“. Тази книга е издадена и отпечатана от самия него, и има ограничени тираж и разпространение.
Книгата “Задругата” връща самочувствието на българите, смята авторът на книгата. Преобладават положителните отзиви за романа, което пречи да направим по-добро замисленото продължение, призна авторът, според когото няма толкова негативни реакции, а по-скоро личностни нападки към него. Чрез романа си Добри Божилов отправя позитивен поглед към периода на турското господство по българските земи, за да обори някои от причините за съвременните комплекси.
„Тази книга предполагам, че причината да се харесва толкова добре е, че от една страна напипва важна тема, а от друга страна излиза в подходящ момент. Ние като българи, като нация имаме много комплекси. Едни от най-големите са свързани с турското робство, включително комплекса защо изобщо сме паднали. Тази книга отговаря на този въпрос по начин, който връща самочувствието на хората. Българският народ през 14 век се е справил добре спрямо обстоятелствата, в които се е намирал. През 14 век съотношението на силите е било 100:1, тоест не е било възможно да не паднем. Тук е оказана героична съпротива, дори в турските архиви го пише.“
Българският народ спрямо възможностите си е постигнал много, подчерта Добри Божилов. „Първо, че не е изчезнал, защото много други народи са изчезнали при подобни завоевания и второ, че дори в рамките на робството е успял да се рестартира, да стигне до етап, в който да се възроди и в крайна сметка да се освободи.“
„Не може да се каже, че Дан Браун ми е вдъхновение, по-скоро Фани Попова-Мутафова, един изключителен писател. Тя вероятно е в горния 1% на най-добрите световни писатели на всички времена. Тя ми е била винаги за историческите книги модел“, сподели Божилов.
Не смята себе си за професионален писател. „Не съм дори филолог. Каквото съм се учил да пиша като книга, съм го научил от другите книги, които съм прочел – някакъв вид самоук писател. Ако слушаме читателите, би трябвало да има някаква степен на справяне.“
