Изгореният (Заветът). Книга 2 – Добри Божилов
„Изгореният“ е втората част от поредицата „Хрониките на Задругата“ и продължение на дебютният роман на Добри Божилов „Задруга“ . Това е пълната нередактирана версия на вече издаваната, но съкратена версия на книгата, още известна като „Заветът“.
Каква е тайната скрита в тайната? Коя е Забулената, и коя Възлюбената? Кой е Исмаил Бей? Кой на кого е приятел и кому е враг? Действието в „Заветът“ тече успоредно с това в „Задругата“ но е от различна перспектива и с други герои.
Запазвайки стила и похватите на „Задругата“, но привнасяйки силен философски момент романът акцентира върху катарзиса и прошката, и трънливия път към свободата.
Дебютният роман на Добри Божилов „Задруга“ се превърна в абсолютен бестселър за 2019 г., който породи множество дискусии. Сюжетът на “Заветът” е още по-интригуващ и пленяващ от този на първата част. Неочакваният развой на събитията държи постоянно читателя в желано напрежение и жажда за нови интересни факти и сцени. Не пропускайте книга втора от поредицата на Божилов!
„Ще има обаче много изненади кой точно е главен герой. Очаквам шокирани читатели. Сега мога да дам само един малък жокер – героят е второстепенна фигура от първата част, някой за когото никога не бихте предположили, че ще се превърне в централна фигура във втората част. Изненадите са задължителни, те са много, защото когато още първата книга на един писател стане бестселър, след това очакванията на читателите стават огромни“
— Добри Божилов
Българският народ спрямо възможностите си е постигнал много. Първо, че не е изчезнал, защото много други народи са изчезнали при подобни завоевания и второ, че дори в рамките на робството е успял да се рестартира, да стигне до етап, в който да се възроди и в крайна сметка да се освободи.
Надявам се моята сага за Задругата, да стане това, което е сагата на Мутафова за фамилията Асеневци–Добри Божилов
– Готови ли са? – попита Забулената.
Майсторът извади една кожена кесия от най-личните. Струваше цяло състояние, но тя бе платила щедро – и за нея, и за това вътре. Искаше здрава кожа, която ще издържи дълго.
– Ето ги… – отвърна той и я подаде.
Жената я отвори и бръкна. Извади няколко от кръстчетата – малки, красиви, изящно изработени. Точно както бе ги поръчала. Преброи ги. Сякаш бройката бе най-важна от всичко. После взе да ги оглежда едно по едно.
Дребни реликви с дължина не повече от на малкия и пръст. Но не бяха съвсем точно кръстове. На всички тях напречната част бе леко изместена под ъгъл нагоре. Фактически приличаха на кръст, на който се бе разхлабила сглобката и лявата половина на напречната греда бе паднала надолу, а дясната – минала нагоре.
Разбира се, никакво разхлабване нямаше, защото тези кръстчета бяха изработени от масивно дърво и издялани изцяло. Просто изглеждаше така.
Но тази греда, или по-точно – гредичка, имаше и друга особеност. В горния си край тя бе заострена, а в долния – разцепена на две. Така кръстът приличаше все едно се състои от едно средно дърво, и стрела сложена по непохватен начин напречно.
– За тия пари, можех да ти направя кръстчетата от злато… – каза Майсторът.
– Трябва ми само да са трайни. Да са безкрайно трайни… – отвърна Забулената.
– Няма нищо по-трайно от златото. Това дето е в монетите днес, може да е било на монети и при Александър Велики.
– Точно затова не ми трябва злато. Не искам някой да претопи тези кръстчета, за да направи нови от тях. Нищо истински ценно не може да се съхрани в злато. Златото е преходно, защото обсебва хората… Кажи, здрави ли са?
– Като злато са. Дървото е сушено десет години. Потопено е в смола и ги пекох сам дни наред на бавен огън. Тези кръстчета ще просъществуват до Второто идване на Иисуса Христа… Ако не бъдат изгорени или счупени умишлено, те са вечни.
– Благодаря ти, Майсторе… – каза Забулената, извади една кесия и му я даде.
– Парите, дето даде стигнаха, и останаха, това защо е…?
– Трябва да си щедър, за да бъде и Бог щедър към теб в това, което си намислил… Така пише в светите книги…
– Доста голяма щедрост. И дърво. Когато се съберат тези две работи заедно, започвам да мисля, за Божии дела… Ти да не си монахиня?
Забулената се разсмя:
– Не, не съм монахиня. Аз съм най-голямата грешница по тези земи…
– Но поръчваш дървени кръстчета, които трябва да надживеят Светия граал…
Надявам се да не им се наложи да живеят толкова дълго. Надявам се да свършат делото си много преди Господ Иисус да дойде пак при нас… – каза за последно Забулената и излезе.
Държеше в ръцете си девет граала. Дървени като първия. Само дървото бе вечно. Защото бе в изобилие и не бе ценност. Светият граал не би могъл да бъде от друго, освен от дърво. Иначе хората щяха да го затрият, водени от текуща късогледа алчност. Нищо не пазеше нещо така добре като незаинтересоваността на людете от него. Не биха могли да бъдат от нищо друго, освен от дърво, и нейните девет граала…
За автора
Работил е като репортер и редактор във в. „Банкеръ“, в-к „ComputerWorld“ и в-к „InfoWeek“. Издател е на в. „КомпютърНет“ и в. „Коментари“. През 2001 г. създава онлайн изданието „Коментари“, а след това и хумористичното издание „Гъдел Нюз“.
Автора попада в конфликт с издателство “Лексикон” (детайли тук: www.dobribozhilov.com) и вече сам продава книгите си. Може да си ги поръчате всички книги онлайн на https://dobrisbooks.company.site/
За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати използвайте един от бутоните по-долу:
Страхотно предложение! Поздрави