Нещата, които можем да видим само когато намалим темпото – Хеймин Суним

Posted on 27/12/2024

by book

Светът се движи бързо, но това не означава, че и вие трябва да правите същото. В този превърнал се в бестселър наръчник (от който са продадени над три милиона копия в Корея), Хеймин Суним, известен учител по будистка медитация, ни показва пътя към вътрешния покой и равновесие сред задушаващото всекидневие. Неговите напътствия за благоденствие и щастие в осем области, сред които взаимоотношенията, любовта и духовността, наблягат върху важността от създаване на по-дълбока връзка с другите и способността да бъдем състрадателни и опрощаващи към себе си. Цветните илюстрации, съпътстващи учението му, служат като успокояващи визуални паузи, които ни карат да забележим, че когато намалим темпото, светът също забавя ход заедно с нас.

Древна будистка философия за съвременната епоха… Дълбока, но близка до съвременния човек мъдрост, която ни учи как да се справяме с всекидневната въртележка и как да не губим от поглед истински важните неща. Сложете тази книга на нощното си шкафче и прочиствайте съзнанието си преди сън.

Книгата се състои от осем глави, отнасящи се към различни аспекти на живота – от обичта и приятелството до работата и амбициите – и как съзнателността може да ни помогне във всеки един от тях. Разглежда се въпроса как да се справим съзнателно с отрицателни емоции като гнева, ревността и разочарованията на живота, като автора се рови в миналото си, за да сподели своя опит от провали като новопостъпил преподавател в колеж. Ако сте прекалено стеснителни, „трите освобождаващи проникновения“ от глава 6 могат да ви бъдат от полза. Ако се безпокоите за бъдещето или сте неуверени относно истинското си призвание, аз ви предлагам съвет как да повишите самоосъзнаването си и да откриете пътя си.
Всяка глава започва с есе, последвано от серия кратки послания – съвети, адресирани пряко към вас, които можете да осмисляте един по един, да ги преосмисляте и запомняте, за да ви съпътстват в моменти на безпокойство и отчаяние и да ви напомнят, че не сте сами. След това има още по-кратко есе, следвано от подкани за медитация. В книгата ще откриете цветните илюстрации на Йонг-Чол Лий, които са замислени като успокояващи антракти, върху които можете да се задържите по-дълго, също както върху подканите за медитация.
Някои хора четат цялата книга бързо, както биха прочели роман. Автора обаче ви препоръчва да не пришпорвате темпото и да размишлявате върху прочетеното, преди да продължите със следващата глава. Така книгата ще ви хареса повече и ще откриете по-дълбок смисъл, ако напредвате бавно с отделните части. Спокойно бихте могли да си водите бележки или да подчертавате местата, които ви допадат най-много.

Надяваме се прекараното с тази книга време да се превърне в повод за размишления и медитация върху забързания ви живот. И да успее да ви вдъхнови да се свържете с вашата по-добра и мъдра страна. Пожелавам ви да бъдете щастливи, здрави, спокойни и винаги защитени от всичко лошо.

Като учител по дзен медитация и бивш преподавател в малък колеж в Масачузетс, хората често се обръщат към мен с въпроси как да се справят с предизвикателствата на живота. Освен че споделям съветите си лично и по имейл, преди няколко години започнах да отговарям по социалните мрежи, тъй като ми харесва чувството за връзка с хората. Посланията ми по принцип са прости, недвусмислени и кратки. Понякога пиша в отговор на конкретен въпрос от живота, друг път оставям бърза бележка до самия себе си, когато ми хрумне нещо интересно по време на медитация или при общуване с хората. Освен това обсъждах ценността от забавянето на темпото в нашия забързан модерен живот, както и изкуството да се поддържат добри отношения с другите и култивирането на съпричастност.

Изобщо не очаквах пороя отзиви на моите туитове и публикации във Фейсбук. Много хора започнаха да ми пишат не само с молба за съвет, но и да изразят благодарността си. Още си спомням една млада майка, изгубила съпруга си в автомобилна катастрофа – тя ми изпрати бележка, в която ми благодареше от цялото си сърце, че съм я спасил от самоубийство, и твърдеше, че никога не е помисляла да обича себе си, защото винаги е смятала любовта за нещо, което трябва да се даде на някой друг. Зает бизнесмен около четиридесетте сподели колко чудесно било да започва деня си с посланията ми – те му предлагали момент на спокойно съзерцание и почивка от натоварения му график. Млад абсолвент, обезкуражен след безуспешното търсене на работа, започнал да чете публикациите ми и решил да направи още един опит, който най-сетне се оказал успешен. Когато чета подобни отзиви, аз самият ликувам в продължение на няколко дни, сякаш съм намерил първата си работа.

Изпитвах дълбоко щастие, че простите ми послания могат да вдъхновяват другите и да им помагат в трудни моменти. Когато все повече и повече хора започнаха да споделят мислите ми и броят на последователите ми в Туитър и Фейсбук се увеличи, започнаха да ме наричат „ментор лечител“, което се превърна и в мой прякор в Корея. Тогава с мен се свързаха издателства с предложения да превърна посланията си в книга. През 2012 г. в Южна Корея излезе „Нещата, които можем да видим само когато намалим темпото“; за всеобщо изумление, тя остана бестселър номер едно в продължение на цели четиридесет и една седмици и за три години от нея бяха продадени повече от три милиона бройки. Не закъсняха и преводите – на китайски, японски, тайландски, френски, а сега и на английски. Чувствам се смирен от вниманието, на което се радва книгата, и се надявам тя да бъде от помощ и за читателите от други страни, както беше за онези от Азия и Франция.

— Хеймин Суним, автор

Когато сте толкова заети, че се чувствате постоянно преследвани, когато в главата ви кръжат тревожни мисли, когато бъдещето изглежда мрачно и несигурно, когато сте наранени от думите на някого, забавете темпото, било то и само за момент. Върнете цялото си съзнание в настоящето и поемете дълбоко дъх.
Какво чувате? Как се чувства тялото ви? Как изглежда небето?
Само когато намалим темпото, можем най-сетне да виждаме ясно нашите взаимоотношения, нашите мисли, нашата болка. Когато намалим темпото, ние вече не сме оплетени в тях. Можем да се отдръпнем и да ги възприемем такива, каквито са.
Мъдростта не е нещо, което трябва да се стремим да придобием. Тя се появява естествено, когато намалим темпото и забележим онова, което вече е тук.
Когато забелязваме все повече и повече неща в настоящия момент, стигаме до едно по-дълбоко осъзнаване, че в нас се крие мълчалив наблюдател. В изначалната неподвижност той е свидетел на всичко вътрешно и външно.
Сприятелете се с този мълчалив наблюдател. Открийте къде е и каква форма е приел. Не се опитвайте да си го представяте като нещо познато. Оставете всички мисли и образи да се слеят в тишината и само почувствайте наблюдателя, който вече е в нея.
Ако видите лицето на мълчаливия наблюдател, значи сте открили истинското си лице, което е ваше още отпреди раждането ви.

1. Покой
Обикновено си мислим, че „умът“ и „светът“ съществуват независимо един от друг. Ако ни попитат къде е умът ни, повечето от нас ще посочат главата или сърцето си, а не някое дърво или небето. Ние виждаме ясна граница между случващото се в умовете ни и около нас. В сравнение с огромния външен свят умът, сгушен в тялото, може да изглежда малък, уязвим и понякога безсилен. Според учението на Буда обаче границата между ума и света всъщност е съвсем тънка, пореста и в крайна сметка илюзорна. Не е вярно, че светът е обективно весел или тъжен и поражда съответното чувство у нас. Тъкмо обратното, чувствата се пораждат в ума, който проектира субективното си изживяване върху света. Светът сам по себе си не е присъщо весел или тъжен – той просто е.

2. Съзнателност
Трудно е бързо да се овладее силна отрицателна емоция – колкото повече се опитваме да я контролираме, толкова по-силна става тя и се появява отново. Дори да я овладеем, ние в крайна сметка просто я потискаме и по-късно тя се завръща. Представете си силната отрицателна емоция като тиня на дъното на аквариум. Ако искате тя да се уталожи на дъното, за да виждате ясно рибките, последното, което ще пожелаете, е да потопите ръцете си в мътната вода и да се опитате да избутате тинята надолу. За съжаление, колкото повече усилия полагате, толкова повече размътвате водата.
Какво да правим в такъв случай? Как можем да разберем по-добре отрицателните си емоции и да се опитаме да ги разрешим, вместо да ги потискаме? Отговорът е съвсем прост. Достатъчно е само да отделим суровата енергия на отрицателните емоции от езикови етикети като „гняв“ или „омраза“ и после да я наблюдаваме свободно, докато тя просто се превръща в нещо друго. Важното в случая е да не се привързваме към думи като гняв, омраза и завист, а да наблюдаваме суровата енергия зад етикетите. Въпреки че може да го прави недоловимо, енергията непрекъснато се променя, докато етикетът си остава същият. Ако го махнете и стигнете до суровата енергия, бързо ще осъзнаете, че отрицателната емоция е само временна и че се променя без усилие от ваша страна. Затова влезте в ролята на огледалото, което отразява онова пред него, без да съдите и да се идентифицирате с образа. Просто отразявайте отрицателната емоция – да кажем, гнева – и наблюдавайте безстрастно. Ще видите как гневът бавно променя формата си и или разкрива някаква по-дълбока емоция, или просто изчезва. Ако отдолу се крие нещо друго, постъпете с него по същия начин, по който сте постъпили с гнева.

3. Страст
…Когато получим за първи път задача, особено ако за изпълнението ѝ ще е нужно много време, лесно можем да подходим с прекален ентусиазъм, тъй като изгаряме от желание да се докажем. Но във вълнението си правим грешката да слагаме знак за равенство между собственото си страстно желание за работа и ефективността. Доброто свършване на работата е по-важно от чувството, че я вършиш добре. Нужна е мъдрост, за да видим, че двете неща не винаги са свързани. В някои случаи ревностните усилия могат да попречат на постигането на желания резултат, особено ако не сме в състояние да видим потребностите на другите, които работят за същата цел.
Едва когато научим как да контролираме тази преливаща страст, можем да работим хармонично и ефективно с другите. Едва тогава можем да споделяме резултатно нашия ентусиазъм с онези около нас.

4. Взаимоотношения
Изкуството да се поддържат добри взаимоотношения може да се сравни със седене до огнище. Ако останем дълго близо до огъня, ни става горещо и можем да изгорим. Ако сме прекалено далеч, не можем да усетим топлината. По същия начин, независимо колко добре се погаждаме с някого, скоро започваме да се чувстваме ограничени и прегорели, ако стоим твърде близко един до друг, без да си позволяваме някакво лично пространство; лесно е една връзка да се приеме за даденост и да негодуваме, че нямаме достатъчно свобода. От друга страна, ако положим твърде малко усилия да поддържаме контакт със семейството и приятелите, не можем да почувстваме топлината на обичта им. Ключът е в намирането на равновесие.

Всички израстваме в различна среда. Опитът ни е различен, както и характерите ни, навиците, ценностите и мислите. Не е лесно много различаващи се хора да заживеят заедно и да се опитат да изградят добри взаимоотношения. Както се казва в будисткото писание „Трактат за царя на съкровищата на самадхи“, „Не очаквай другите да следват пътя ти. Когато нещата винаги се случват по твоя начин, лесно можеш да станеш арогантен“. Когато се сблъскваме с несгоди в живота, ние съзряваме и се учим да разбираме. Не забравяйте, че човекът, който днес е направил живота ви труден, може да е учител под прикритие, пратен отгоре със задачата да подпомогне духовното ви израстване.

5. Любов
Бях в десети клас, когато попаднах за първи път на книгите на Халил Джубран. Потопих се в думите му, без да знам кой е бил той и откъде е. Още не бях вкусил сладостта на любовта и горчивината на живота, но неговата любовна поезия и духовна проза ме омагьосаха.
Обещах си, че когато любовта ме намери, аз също ще ѝ отдам всичко от себе си без никакъв страх, дори дълбоко зад нея да дебне болка. Но както знае всеки, любовта не пристига само защото я искаш или си мислиш, че си готов за нея. Всъщност неуловимостта като че ли е самата природа на любовта – колкото повече се опитваш да я настигнеш, толкова повече тя се отдалечава от теб.

6. Живот
Когато вървя из Ню Йорк в сивите си монашески одежди, често се натъквам на малки момчета, които имитират Брус Лий, щом ме видят. Отначало не разбирах какво правят, но доста скоро разбрах – смятаха, че всеки с бръсната глава и монашески одежди би трябвало да владее бойни изкуства. Реших, че това е сладко и смешно. Едно по-отракано момче дори ме попита дали владея кунг фу като онези китайски монаси от манастира Шаолин. На игривата част от мен ѝ се искаше да направи някоя театрална кунг фу поза с бавно повдигнати ръце и крак.
Когато разберат, че съм будистки монах, възрастните питат с любопитство: „Каква медитация практикувате?“ „По колко часа седите всяка сутрин? Умът ви сигурно е много спокоен.“ След това ми разказват за посещенията си в някой местен дзен център, студио за йога или за книга по темата, на която са попаднали. Мнозина възрастни на Запад си представят будисткия учител като спокоен и безметежен човек благодарение на ежедневната медитация. Макар че представите на детето и възрастния се различават, намирам сходство в основата им. И детето, и възрастният са любопитни с какво се занимава един монах. Иначе казано, когато си представят идентичността на монах, хората от Запада обикновено се съсредоточават върху поведението му.
В Корея пък ме очакват различни въпроси. Например седящият до мен в метрото може да ме попита: „От кой манастир сте?“ или „В кой храм сте отседнали понастоящем?“ За корейците най-определящото за един човек е към коя общност принадлежи.
Дори в Щатите, когато двама корейци се срещат за първи път, след представянето първият им въпрос е „В коя църква ходите?“ или „От кой край на Корея сте?“ За мнозина корейци самоличността на човека е по-тясно свързана с мястото на произход, отколкото със заниманията му.

Когато малките момчета ме питат дали владея кунг фу, това става повод за мен да се замисля върху живота си. Дали се държа като духовен учител? Или съм станал самодоволен в идентичността си и пренебрегвам призванието си? Нещо повече, когато се срещна с нов човек, правя ли опит да видя кой е той зад социалните си маркери? Или свеждам хората до мястото им на произход и не виждам кои са в действителност? Тези въпроси ми напомнят за пореден път, че всички, включително малките момчета, могат да бъдат наши духовни учители, стига да сме готови да открием сърцата си за тях.

7. Бъдещето

За разлика от християнството, в будистката традиция има хиляди писания. Някои са философски; други са предимно истории, съдържащи важни житейски уроци. Моето любимо писание е Лотос Сутра, което съдържа както философски учения, така и поучителни сказания. Подобно на всеки свещен текст, колкото повече го изучавам, толкова по-голямо благоговение изпитвам от дълбочината му.
Наскоро препрочитах Лотос Сутра и вниманието ми бе привлечено от главата „Пророчество за просветление за петстотин ученици“. В нея се описва как Буда предрича пълно просветление за своите петстотин ученици и им казва, че всички те ще станат Буди след определен период от време.

Във всяко отношение аз бях съвсем обикновено хлапе. Бях среден на ръст и произлизах от семейство от средната класа. Не бях най-добрият ученик, но и не създавах неприятности. Помня г-жа Лий като стриктна жена на около трийсет и пет. Тя имаше един син, който учеше в същото училище – познавах го доста добре, защото предишната година бяхме в един клас. Един ден, докато пресичах двора след часовете, синът на г-жа Лий дойде при мен и ме покани да си играем в дома му – каза, че родителите му купили някакви нови играчки. Много се изкушавах, но се боях да не се натъкна на г-жа Лий. Приятелят ми разбираше колебанието ми и ме увери, че майка му рядко се прибира у дома преди четири следобед.
Съгласих се да ида у тях при условие, че ще си тръгна преди четири.
Прекарахме си чудесно с новите му играчки. Така бях погълнат от играта, че бях напълно забравил за часа, когато предната врата се отвори и учителката ми влезе. Замръзнах – тревожех се, че ще ме скастри, че си играя, вместо да си пиша домашните. За моя изненада г-жа Лий ме поздрави с огромна усмивка. Говореше ми топло и ме прегърна, сякаш съм ѝ син. В прегръдката ѝ осъзнах, че тя всъщност е мил и изпълнен с обич човек и че няма друг избор, освен да изглежда строга в училище, защото трябва да контролира класа по време на час. Почерпи ме с лакомство, което даваше на приятеля ми само при специални случаи. Докато го ядях, тя погали нежно главата ми и каза: „Ти ще станеш добър ученик и пример за подражание за приятелите си. Вярвам, че ще станеш чудесен човек, който ще донесе мъдрост и щастие на много хора“.
Младото ми сърце остана така трогнато, че не мога да го опиша с думи.

Според Лотос Сутра Буда прави предсказанието за учениците си, защото има свръхестествената способност да предрече кога те ще постигнат последния етап от просветлението. Но аз не мисля, че учениците му са достигнали автоматично нирвана, защото са чули пророчеството на Буда; според мен просветлението им е свързано с вярата на Буда в тях, която ги е мотивирала да работят по-усърдно, за да изпълнят предреченото от учителя им. Подобно на думите на г-жа Лий към мен, думите на Буда и изпълненият му с обич поглед е преобразил живота на неговите петстотин ученици. Една окуражителна дума, казана с доброта и надежда, може да промени бъдещето на човек по същия начин, както е станало с петстотинте ученици и с мен.

8. Духовност
Преди около две години имах уникалната възможност да посетя едно френско селце на име Тези в Източна Бургундия заедно с някои възрастни монаси от моя будистки орден. Там има икуменическа християнска монашеска общност, в която братята живеят според предписанията на Библията. Тези е прочуто християнско поклонническо място и всяка година привлича над 100 000 посетители от цял свят. Поклонниците обикновено прекарват по няколко дни в общността и участват в сутрешните, обедните и вечерните молитви, в медитация и в дискусии на малки групи. Вече бях запознат с докосващите душата песни на общността и очаквах с нетърпение тяхната великолепна молитва.
Когато пристигнахме в прекрасното Тези, братята излязоха и ни посрещнаха топло. Облечени в бели роби, те имаха кротки усмивки и спокойно присъствие, сякаш бяха въплътени ангели. Нашите светлосиви монашески роби изглеждаха подобни на техните бели и сякаш се бяхме превърнали в едно голямо семейство. Братята ни разведоха из манастира и като официално посрещане изпяха Confitemini Domino, една от най-прекрасните песни, които съм чувал през живота си. Поканиха ни в жилищното си отделение и последва приятна беседа, която продължи до обедната молитва в Църквата на помирението. Колкото повече време прекарвахме в Тези, толкова повече виждах сходствата с будисткия монашески живот. Братята прекарваха часове в мълчаливи молитви като начин да насочат вниманието си към Бог в тях, подобно на нашата практика на медитиране. Друго сходство е пръстенът, който носеха братята като знак за обета им към Бог; монасите от моя орден „носят“ малко изгаряне от тамян на лявата си ръка, когато бъдат ръкоположени.

Някои може да си помислят, че животът в подобна общност е потиснат, стриктен и труден, но това не е вярно. Монашеският живот се характеризира с проста красота и неочаквана радост. Монасите намират щастие в неща, които могат да се сторят тривиални на онези, които се стремят към материалния израз на успеха. Наблюдаването на смяната на сезоните – цъфтенето на магнолиите, пъстротата на листата през есента, първия сняг – носи неописуема радост и благодарност. Едно просто ястие от пресни съставки от близките планини е източник на огромно задоволство. Тъй като събратята ни монаси са наши приятели, учители и семейство, ние никога не сме сами.

На обяд за наша огромна изненада ни поднесоха кимчи. Казаха ни, че братята се събрали няколко дни преди пристигането ни, за да го приготвят. Бяхме много трогнати от гостоприемството им и не знаехме как да отговорим на жеста. Макар да бяхме от различна религия и страна, те ни посрещнаха с почит и обич. Когато си тръгнахме от Тези, имахме чувството, че сме били на гости на отдавна изгубени братовчеди. Зная, че ще лелея тази връзка до края на живота си. Дори сега, когато се виждам с един от възрастните монаси, който бе в Тези с мен, двамата си припомняме с обич как обядвахме кимчи с багети с братята.

Познаваме света единствено
през прозореца на ума.
Когато умът е шумен, светът също е такъв.
А когато умът ни е в покой, светът също е такъв.
Познаването на ума
е толкова важно, колкото опитите
да променим света.

Когато имате неприятно чувство,
не се вкопчвайте и не задълбавайте в него.
Оставете го да се носи по течението.
Вълната на емоцията естествено
ще отшуми сама,
стига да не я подхранвате,
като се държите за нея.

Животът ни учи чрез грешките ни.
Когато сгрешите,
просто се запитайте какво е трябвало да научите
от грешката си.
Когато приемем подобни уроци със смирение и
благодарност,
израстваме още повече.

За да продължите да вършите работата си дълго
време,
не гледайте на нея просто като на работа.
Възприемайте я като източник на удоволствие.
Пътят към щастието лежи не само в намирането
на подходящата работа,
но и в научаването да се радвате на онова, което
работите.

Светът ще продължи да се върти и без вас.
Освободете се от идеята, че вашият път е
единственият,
че вие сте единственият, който може да го
осъществи.

Животът е като театър. Дадена ви е роля.
Ако тя не ви харесва
не забравяйте, че имате способността да
изиграете ролята, която желаете.

Най-опасните хора
са онези, които имат страст, но им липсва
мъдрост.

Хората са като огледала:
отразяваме се взаимно.
Когато мъдрият желае нещо от другите,
той първо прави онова, което се иска от него,
като дава пример, вместо да моли.

Знанието иска да говори.
Мъдростта иска да слуша.

Глупакът си мисли: „Това вече го знам“.
Той не допуска в ума си нещо ново.
Мъдрецът си мисли: „Не знам цялата история“.
Той се открива за още по-голяма мъдрост.

Една много модерна дилема:
има безброй телевизионни канали,
но нищо интересно за гледане.
Изобилието от избори прави човека нещастен.

Чувствате ли се объркани или обхванати от
противоречия?
Позволете си да се наспите добре.
На сутринта проблемът ще ви се стори по-лек.
Работи, наистина.

Има само един начин да скочиш с бънджи –
просто скачай!
Колкото повече мислиш,
толкова по-трудно става.
Твърде многото мислене създава единствено
безпокойство и колебание.
Престанете да крещите „Ами ако?“ и просто
направете скок на вярата.

Съдържание

Пролог
1. ПОКОЙ
Защо съм толкова зает?
Когато животът ви разочарова, спрете за момент
2. СЪЗНАТЕЛНОСТ
Сприятелете се с емоциите си
Когато ви е тъжно
3. СТРАСТ
Обуздайте страстното си желание
Не е важно да сме прави, а да сме щастливи заедно
4. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
Изкуството да поддържаме добри взаимоотношения
Пътят на прошката
5. ЛЮБОВ
Първата любов
Обичам твоята обикновеност
6. ЖИВОТ
Владеете ли кунг фу?
Три освобождаващи проникновения
7. БЪДЕЩЕТО
Една окуражителна дума може да промени бъдещето
Когато търсите призванието си
8. ДУХОВНОСТ
Отдавна изгубени братовчеди
Два духовни пътя в едно семейство
ЕПИЛОГ. Вашето истинско лице

Автор

Хеймин Суним е един от най-влиятелните дзен будистки учители и писатели в Южна Корея, даващ насоки към Пътя на съзнателността.
Хеймин Суним, роден в Корея, той заминава за Съединените щати да изучава филмово изкуство, но бил привлечен от религиозния живот. Учил в Бъркли, Харвард и Принстън, Хеймин Суним е първият корейски монах, преподавал религия в американско учебно заведение – Хампшър Колидж в Амхърст, Масачузетс. Живее и работи в Ню Йорк и Южна Корея.
Освен като наръчници по медитация, книгите му са популярни и като незаменим помощник в справянето с предизвикателствата на всекидневието.