Пилешка супа за душата. Втора порция. Още 101 истории, които стоплят сърцето и възвисяват духа – Книга 2
И тази книга съдържа 101 истории, които вярваме, че ще ви вдъхновят и ще ви мотивират да обичате наистина безусловно, да живеете с повече жар и страст и да преследвате най-съкровените въжделения на сърцето си с по-голямо убеждение. Тя ще ви подкрепи в моменти на отчаяние и неуспех и ще ви утеши в мигове на мъка и загуба. Тя ще бъде ваш другар в живота, който ще ви дава сили и мъдрост, когато се нуждаете. Скоро ще потеглите на чудесно пътешествие. Тази книга е различна от другите книги, които сте чели. Понякога ще се докосва до най-скритите кътчета на вашето същество. В други случаи ще ви издига до неподозирани висини на щастие и любов. Първата „Пилешка супа за душата“ се оказа толкова силна, че дори хора, които принципно не четат, ни писаха, че са я прочели от кора до кора. Учудихме се как е възможно. Обясниха ни, че силата на любовта, вдъхновението и сълзите, радостта за техните души са ги запленили и са ги накарали да четат по-нататък.
Тази книга може да се прочете на един дъх, но ние не го препоръчваме. По-добре е да седнете на спокойствие и бавничко да отпивате от нея малко по малко – като от хубаво вино. Всяка глътка ще ви изпълва с топлина, ще ви разтърсва и ще грейвате с вътрешна светлина. Ще откриете, че всяка история обласкава и подкрепя сърцето, мисълта и душата ви по различен начин. Приканваме ви да се отдадете изцяло на този процес и да си позволите достатъчно време, за да възприемете всяка история. Ако се втурнете да препускате през тях на бегом, но е да пропуснете дълбокия смисъл, скрит под повърхността. Всяка история съдържа голяма доза житейски опит и мъдрост.
И накрая: четенето на подобни книги предизвиква усещането, че менюто ти се състои само от десерти. Може да ви се стори прекалено сладко. В такова меню липсват зеленчуци, салата или хляб. То съдържа само най-същественото със съвсем мъничко излишна сметана.
Не се задоволявайте само с прочита на тези истории. Намерете време да ги осмислите и да ги направите част от себе си. Ако някой от разказите много ви развълнува, не се колебайте, споделете го с хората около вас. Когато пък те ви подсетят за някого, обадете му се и му го разкажете. Потопете се в повествованието, нека то ви вдъхнови и импулсира за нещо ново.
Четенето, разказването и изслушването на лични съдби и истории може много да ви промени. Историите са мощен двигател, който освобождава неосъзнатите ни сили на изцеление, на обединение, на себеизразяване и израстване. Стотици читатели споделиха с нас как първата ни книга с „пилешка супа“ е отприщила у тях истински порой от чувства и е довела до по-нататъшни дълбоки семейни и групови споделяния. Членовете на семейството си припомнили свои значими преживявания и започнали да ги споделят на трапезата, на семейни събирания, в класната стая, в помощната си група, в църковното настоятелство и дори на работното си място.
Дори ръководителката на „Форчън 500“ сподели, че цяла година започвала сбирките на служителите си с някоя история от „Пилешка супа за душата“.
Свещеници, равини, психолози, наставници, треньори и ръководители на подкрепящи групи започват и завършват своите проповеди и сеанси с разкази от нашата книга. Направете го и вие. Хората са зажаднели за подобна духовна храна. Няма да ви отнеме много време, а ефектът може да се окаже дълготраен.
Важно е действието, а не резултатът. Просто направи каквото трябва. Може да не ти е по силите, може да не ти е писано да видиш резултата. Но това не означава да престанеш да вършиш каквото трябва. Може никога да не разбереш какво ще произлезе от стореното от теб. Но ако бездействаш, нищо няма да се получи.ГАНДИ
Една от най-красивите компенсации в този животе в това, че е невъзможно искрено да помогнешна някого, без да помогнеш и на себе си.РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН
След петдесет години няма да има значение
каква кола караш,
в каква къща живееш,
колко пари имаш в банковата си сметка
и какви дрехи носиш.
Но светът може да е малко по-добър,
защото си изиграл съществена роля
в живота на едно дете.
Любовта не умира, само хората умират.Затова, когато от мен остане само любовта…Раздайте ме…
„Любовта лекува хората – както тези, които я дадат,
така и тези, които я получават.“д-р КАРЛ МЕНИНГЕР
Историите, които хората разказват, имат свой начин да се грижат за себе си. Ако ви дойдат истории, обгрижете се за тях. И се научете да ги раздавате там, където са необходими.
Понякога човек се нуждае от история повече от храна, за да остане жив. Ето защо ние споделяме тези истории един с друг. Това е начина, по който хората се грижат и за себе си.БАРИ ЛОПЕС
„Вселената е съставена от преживелици, не от атоми.“
МЮРИЪЛ РЪКАЙЗЪР
Когато удари часът, мен няма да ме питат: „Защо не си бил Мойсей?“
Ще ме питат: „Защо не си бил Зусия?“РАВИН ЗУСИЯ
Ако се отнасяш с някого… сякаш е такъв,
какъвто би трябвало и би могъл да бъде,
той ще стане такъв, какъвто би трябвало
и би могъл да бъде.“ГЬОТЕ
„Всяко дете е художник.
Проблемът е как да остане художник, когато порасне.“ПАБЛО ПИКАСО
„Пази се от хора, които се опитват да принизят стремежите ти. Незначителните хора винаги го правят, докато истински великите хора винаги те карат да вярваш, че и ти можеш да станеш велик.“
МАРК ТВЕН
„Съществува свят на живите и свят на мъртвите,
а мостът между тях е любов…“ТОРНТЪН УАЙЛДЪР
Децата няма да те помнят
заради материалните неща,
а заради обичта, която си им дал.РИЧАРД А. ЕВЪНС
„Нищо на този свят не може да замени упорството. Талантът не може; на света е пълно с неуспели таланти. Геният не може; неосъществен гений е почти нарицателно. Истинска сила са само упорството и решимостта.“
КАЛВИН КУЛИДЖ
„Повечето хора са толкова щастливи,
колкото сами са решили да бъдат.“ЕЙБРАХАМ ЛИНКЪЛН
Най-великото откритие на моето поколение е това, че хората могат да променят живота си, променяйки вътрешната си нагласа.УИЛЯМ МЕЙМС
Моят татко, когато бях на…
4 години: Моят татко може всичко.
5 години: Моят татко знае страшно много.
6 години: Моят татко е по-умен от твоя.
8 години: Моят татко не знае съвсем всичко.
10 години: В онези древни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста по-различни.
12 години: Е, естествено, моят татко не разбира нищо от тези неща. Вече е твърде стар, за да си спомня детството.
14 години: Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден!
21 години: Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица.
25 години: Татко разбира от някои неща, но това е съвсем естествено, след като е живял толкова дълго.
30 години: Може би трябва да се посъветваме с татко. В края на краищата, той е човек с опит.
35 години: Нищо няма да предприема, без да съм питал татко.
40 години: Чудя се как ли се е справял татко. Той е толкова мъдър и има богат
жизнен опит.
50 години: Всичко бих дал татко да е тук, за да обсъдя въпроса с него. Колко
жалко, че не осъзнавах колко е умен. Можех да науча много от него.
Помислете за това
- Уди Алън – продуцент и режисьор, носител на Оскар – не успява да завърши филмово продуцентство в университета в Ню Йорк и колежа Сити в Ню Йорк. Освен това не успява да си вземе изпита по английски език в Нюйоркския университет.
- Лион Юрис, автор на бестселъра „Изход“, три пъти се явявал неуспешно на матура по английски.
- Когато Люсил Бол се записала през 1927 година да учи за актриса, главният преподавател в актьорската школа на Джон Мъри и казал: „Опитайте някаква друга професия. Все едно каква, но друга“.
- През 1959 година един служител в „Юнивърсъл пикчърс“ отпратил едновременно Клинт Ийстуд и Бърт Рейнолдс със следните забележки – към Бърт Рейнолдс: „Нямате талант“, а към Клинт Ийстуд: „Имате строшен зъб, адамовата ви ябълка е прекалено щръкнала и говорите твърде бавно.“ Както несъмнено знаете, Бърт Рейнолдс и Клинт Ийстуд днес са големи звезди във филмовия бизнес.
- Пред 1944 година Емълайн Снивъли, директор на агенцията за манекени „Блу бук“, казала на преизпълнената с надежди Норма Джийн Бейкър (Мерилин Монро): „По-добре станете секретарка или се омъжете“.
- Либ Улман, два пъти номинирана за Оскар за най-добра актриса, се провалила при прослушването за държавното театрално училище в Норвегия. Журито ѝ казало, че няма талант.
- Малкълм Форбс, покойният главен редактор на списание „Форбс“, едно от най-престижните бизнес списания в света, не бил приет в студентската редколегия, докато следвал в Принстънския университет.
- През 1962 година четирима притеснени млади музиканти се явили на първо прослушване пред комисията на компанията за звукозаписи „Дека“. Комисията не останала впечатлена. Докато отказвали на тази британска рок група, наречена „Бийтълс“, един от служителите на компанията направил следната забележка: „Звученето им не ни харесва. Групите от китаристи са си изпели песента“.
- Пол Коен, специалист по изпълнители и репертоар на дейност за „Дека Рекърдс“ в Нашвил, при отстраняването на Бъди Холи от списъка на компанията през 1956 година, нарекъл Бъди „най-големият бездарник, с когото съм работил“. Двайсет години по-късно списание „Ролинг стоун“ нарича Бъди Холи, заедно с Чък Бери, „музикантите, оказали най-силно влияние върху рок музиката на шейсетте години“.
- През 1954 година Джими Дени, мениджър на „Гранд Оул Опри“, след едно представление уволнил Елвис Пресли. „За нищо не ставаш, синко. Най-добре върви да си гледаш шофьорлъка“. Елвис Пресли става най-известният поп певец в Америка.
- Когато Александър Греъм Бел изобретил телефона през 1876 година, той не се скъсал да звъни от поръчки на потенциални клиенти. След проведената демонстрация, президентът Ръдърфорд Хейс рекъл: „Удивително изобретение, но на кого би му притрябвало да използва подобно нещо?“
- Томас Едисън е може би най-великият изобретател в американската история. Когато тръгнал на училище в Порт Хюрън, щата Мичиган, учителите му се оплаквали, че бил „прекалено муден“ и неуправляем. В резултат на това майка му решила да го отпише от училище и да го учи у дома. Малкият Едисън бил очарован от естествените науки. На десет години вече си бил направил химическа лаборатория. Едисън, със своя неуморен гений и енергия (които се твърди, че той сам определял като „1 процент вдъхновение и 99 процента усилие“), направил през живота си 1300 изобретения.
- Когато Томас Едисон изобретил електрическата крушка, му били нужни 2000 опита, за да я накара да заработи. Един млад репортер го попитал как се чувствал след толкова много неуспешни опити. Той отвърнал: „Не съм имал нито един неуспешен опит. Изобретих електрическата крушка, което се оказа процес от 2000 стъпки“.
- През 40-те години един друг млад изобретател на име Честър Карлсън представил новата си идея пред 20 фирми, включително някои от най-големите в страната. Всички му отказали. През 1947 година – след седем години откази! – успял най-сетне да убеди „Халоид“, малка фирма в Рочестър, щата Ню Йорк, да купи правата за неговата технология за електростатично копиране върху хартия. „Халоид“ по-късно прераства в корпорацията „Ксерокс“ и заедно с Карлсън успяват да спечелят много пари.
- Джон Милтън ослепял на 44 години. Шестнайсет години по-късно написва класическата поема „Изгубеният рай“.
- Когато Пабло Касалс навършил 95 години, един млад репортер му подхвърлил следния въпрос: „Господин Касалс, вие сте на 95 години и сте най-добрият челист на всички времена. Защо продължавате да се упражнявате по шест часа на ден?“ Касалс отговорил: „Защото откривам, че напредвам“.
- След дългогодишна прогресивна загуба на слуха, на 46 години немският композитор Лудвиг ван Бетховен напълно оглушал. Въпреки това, именно през последните години от живота си написал най-добрата си музика, включително пет симфонии.
- След като загубил и двата си крака в самолетна катастрофа, британският Военен пилот Дъглас Бейдър се върнал с два изкуствени крака на работа в Кралските Военновъздушни сили. По време на Втората световна война бил три пъти пленен от германците – и три пъти успял да избяга.
- След като му ампутирали крака поради раково заболяване, младият канадец Тери Фокс дал обет да пробяга на един крак Канада от единия бряг до другия, за да събере един милион долара за изследвания на рака. Принуден да се откаже по средата на пътя, защото ракът превзел белите му дробове, той, съвместно с основаната от него фондация, събрал над 20 милиона долара за изследвания на рака.
- Уилма Рудолф е 20-то от общо 22 деца в семейството. Родена преждевременно, съмнително било дали въобще ще оживее. Когато станала на 4 години, се разболяла от двойна пневмония и скарлатина, които я оставили с парализиран ляв крак. На 9 години свалила металната шина, от която дотогава била изцяло зависима, и започнала да ходи без нея. На 13 години походката ѝ била вече ритмична, което лекарите считали за невъзможно. Същата година решила да стане бегачка. Записала се в състезание и завършила последна. Няколко години се състезавала и всеки път се класирала последна. Всички я убеждавали да се откаже, но тя продължава да тича. И един път спечелила първо място. После отново. Оттогава нататък тя печелела всяко състезание, в което участвала. Накрая това момиченце, на което казвали, че никога няма да проходи, спечелило три олимпийски златни медала.
- На 39 години Франклин Д. Рузвелт се парализирал в резултат на прекаран полиомиелит, но въпреки това станал един от най-обичаните и влиятелни водачи на САЩ. Четири пъти бил избиран за президент на Съединените щати.
- Сара Бернар, считана от мнозина за най-великата актриса на всички времена, преживяла ампутация на крака на 70 години, но продължила да играе още осем години.
- Луи Ламур, автор на повече от 100 каубойски романа, с тираж над 200 милиона отпечатани екземпляра, получава 350 отказа преди да продаде първата си творба. По-късно той става първият американски романист, отличен от Конгреса със специален златен медал за заслуги – за приноса, който е направил за националната литература на Америка с творчеството си, основаващо се на исторически факти.
- През 1953 година Джулия Чайлд и двете и сътруднички подписвали с едно издателство договор да напишат книга с работно заглавие „Френски рецепти за американската кухня“. Джулия и сътрудничките ѝ се трудили върху книгата в продължение на пет години. Издателят не одобрил ръкописа им от 850 страници. Чайлд и сътрудничките ѝ прекарали още една година в редактиране на книгата. Издателят отново не я одобрил. Но Джулия Чайлд не се отказала. Заедно със сътрудничките си отново се хванали на работа, намерили си нов издател и през 1961 година – осем години по-късно – издали „Как да овладеем изкуството на френската кухня“, от която били продадени над един милион екземпляра. През 1966 година списание „Таим“ публикувало снимка на Джулия Чайлд на корицата. Джулия Чайлд е все още начело в своята област след цели трийсет години.
- Генерал Дъглас Макартър навярно никога не би си спечелил слава и власт без упоритостта си. Когато кандидатствал в Уест Пойнт, не го приемали, и то на два пъти. Но той опитал и трети път, приели го и с маршова стъпка той влязъл в историята.
- Ейбрахам Линкълн започнал войната с Блекхок като капитан. В края на войната бил понижен до редник. Знаете какво постига той след това.
ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ ГОДИНИ – ТВЪРДЕ КРАТКИ, ТВЪРДЕ ДЪЛГИ, ДОСТАТЪЧНИ
От 1929 до 1968 са само 39 кратки години.
-Твърде кратки да събереш плодовете на труда си.
-Твърде кратки да утешиш родителите си, когато брат ти се удави.
-Твърде кратки да утешиш баща си, когато майка ти умре.
-Твърде кратки да се порадваш на внуци.
-Твърде кратки за пенсиониране.
-Трийсет и девет години въобще са твърде кратки.
От 1929 до 1968 са само 39 кратки години, но въпреки това:
-Твърде дълги, за да бъдеш осакатен от оковите на сегрегацията и веригите на дискриминацията.
-Твърде дълги, за да се озовеш сред подвижните пясъци на расовата несправедливост.
-Твърде дълги, за да получаваш заплашителни обаждания по телефона, често по четиридесет и повече на ден.
-Твърде дълги, за да живееш в непоносимата жега на постоянното напрежение.
-Твърде дълги, 39 години въобще са твърде дълги.
От 1929 до 1968 са само 39 кратки години, но те са достатъчно дълги.
-Достатъчно дълги, за да отидеш до Индия и да се учиш при велик учител как да вървиш през разгневени тълпи, запазвайки спокойствие.
-Достатъчно дълги да бъдеш гонен от полицейски кучета и бит от водните струи от пожарникарските маркучи, защото драматизираш факта, че справедливостта винаги подминава теб и братята ти. Достатъчно дълги.
-Достатъчно дълги да прекараш много дни в затвора заради недоволството от съдбата на други.
-Достатъчно дълги, за да хвърлят в дома ти бомба.
-Достатъчно дълги, за да учиш разгневените мъже да стоят мирно, докато се молиш за тези, които са хвърлили бомбата.
-Достатъчно дълги.
-Достатъчно дълги да отведеш мнозина в лоното на Християнството.
-Достатъчно дълги, за да разбереш, че е по-добре да се бориш за справедливост, отколкото да се примиряваш с несправедливостта.
-Достатъчно дълги да разбереш, че по-ужасни от фанатизма и омразата са тези, които стоят мълчаливо и ежедневно наблюдават извършването на несправедливи деяния.
-Достатъчно дълги да разбереш, че несправедливостта не прави разлика между раси и религии и хората от всички раси и вери рано или късно стават пленници на нейната жестокост.
-Достатъчно дълги.
-Достатъчно дълги да научиш, че когато човек прояви гражданско неподчинение, за да защити гражданските си права, той не нарушава Конституцията на Съединените американски щати – а по-скоро се опитва да възстанови принципите, че всички хора са родени равни; да премахне местни разпоредби, които сами по себе си представляват нарушение на законовите положения в Конституцията на Съединените щати.
-Достатъчно дълги са.
-Достатъчно дълги да приемеш поканата да говориш пред водачите на нацията.
-Достатъчно дълги да говориш пред хиляди хора при стотици различни случаи. Достатъчно дълги да поведеш 200 000 души към столицата на страната, за да покажеш по драматичен начин, че правото на живот, свобода и стремеж към щастие се полага еднакво на всички американски граждани.
-Достатъчно дълги да постъпиш в колеж на 15 години.
-Достатъчно дълги да завършиш и да се дипломираш в няколко области.
-Достатъчно дълги да спечелиш стотици награди.
-Достатъчно дълги да се ожениш и да станеш баща на четири деца.
-Достатъчно дълги да поведеш хората на мирен поход.
-Достатъчно дълги да спечелиш Нобелова награда.
-Достатъчно дълги да дариш 54 000 долара от наградата за каузата на справедливостта.
-Достатъчно дълги да се изкачиш на връх планината.
-Определено достатъчно дълги да имаш мечта. …
Когато видим колко много е постигнал Мартин Лутър Кинг за кратките си 39 години, разбираме защо са достатъчно дълги за всеки, който обича родината и сънародниците си дотолкова, че собственият ти живот да не бъде от значение – освен ако всички хора не седнат заедно край масата на братството. Тридесет и девет години са достатъчно дълги – за онзи, който съзнателно флиртува със смъртта всеки ден от живота си – защото да си спести неприятностите и мъките днес за събратята му означава две стъпки назад утре.
Мартин е изживял живот за няколко столетия, побран в кратките 39 години. Споменът за него ще живее вечно.
Колко прекрасно би било да можем всички да живеем също толкова добре.
Мартин, както всички останали, би се радвал на дълъг живот – но, претеглил всичко, той казва: „Не е важно колко дълго живее човек, а дали оползотворява добре отреденото му време“.
И затова ние приветстваме и почитаме паметта на този човек, живял метежно във вихъра на несправедливостта през своите твърде кратки, твърде дълги, достатъчно дълги 39 години…
„Защото той най-сетне е свободен.“
(МАРТИН ЛУТЪР КИНГ)
„Всички ние сме моливи в Божията ръка.“
МАЙКА ТЕРЕЗА
През 2007 г. USA Today определя „Пилешка супа за душата“ за една от петте най-въздействащи книги за последните 25 години.
През 2008 г. „Пилешка супа за душата“ става най-продаваната търговска марка книги за всички времена.
Огромният успех на Канфийлд и Хансен бе затвърден и с милионните тиражи на сборниците-продължения с житейски истории (над 250 книги !!), като само малка част от тях са преведени на български език:
- „Пилешка супа за душата“
- „Пилешка супа за душата. Втора порция“
- „Пилешка супа за душата. Трета порция“
- „Пилешка супа за женската душа“
- „Пилешка супа за влюбени души“
- „Пилешка супа за душата на тийнейджъра“
ЗА АВТОРИТЕ:
Джак Канфийлд (роден на 19 Август 1944 г.) е президент на семинарите по самоуважение и на фондацията за самоуважение в град Калвър, Калифорния. Той е ръководил интензивни семинари за лично и професионално развитие за повече от 500 000 души в Съединените щати, Канада, Европа, Австралия и Азия. Той е и автор на няколко книги за развитието на самоуважението в образованието и е бил консултант на стотици компании и професионални съюзи.
Марк Виктор Хансен (роден на 8 Януари 1948 г.) е известен мотиватор и маркетингов агент за професионалисти, които искат да бъдат сред 10-те най-добри в своята професия и които искат да утроят доходите си за три години.
Той изминава над 400 000 километра годишно, за да предаде на хората своята увереност. Той е и популярен водещ от радиото и телевизията.
много благодаря, надявам се да качите и другите от серията