Сингулярността е по-близо, когато се слеем с изкуствения интелект – Рей Кърцуайл

Posted on 20/03/2026

by book

В „Сингулярността е близо“, публикувана за пръв път през 2005 г., Рей Кърцуайл представя виждането си за близкото бъдеще. Оттогава прогнозите му за технологичния напредък до голяма степен се сбъднаха, а понятия като изкуствен интелект, интелигентни машини и биотехнологии са вече широко познати на всички.

Тук Рей Кърцуайл представя нова гледна точка за напредъка към сингулярността, като оценява прогнозата си от 1999 г., че изкуственият интелект ще достигне нивото на човешкия интелект до 2029 г., и разглежда експоненциалния растеж на технологиите, които в обозримо време ще разширят човешкия интелект милион пъти и ще променят живота ни завинаги.

„Сингулярността е по-близо“ като кулминацията на шест десетилетия изследвания в областта на изкуствения интелект е върховният принос на Рей Кърцуайл към историята на тази наука и революцията, която предстои.

Сред темите, които обсъжда, са:

възстановяването на света атом по атом с устройства като наноботи;
радикалното удължаване на живота отвъд сегашната възрастова граница от 120 години;
преоткриването на интелигентността чрез свързване на мозъците ни с облака;
експоненциалните технологии и как те движат напред иновациите във всички отрасли и подобряват всички аспекти на нашето благосъстояние – например намаляването на бедността и насилието;
развитието на възобновяемата енергия и триизмерното принтиране.

Той разглежда и потенциалните опасности, свързани с биотехнологиите, нанотехнологиите и изкуствения интелект, включително актуални спорни теми като влиянието на изкуствения интелект върху заетостта и безопасността на автономните автомобили, както и технологията „After Life“, която има за цел да съживи виртуално починали хора чрез комбинация от техните данни и ДНК.

Въведение

Терминът „Сингулярност“ е заимстван от математиката (където се отнася за недифинирана точка във функция, както когато се дели на нула) и физиката (отнася се за безкрайно плътна точка в средата на черна дупка, където законите на физиката не действат). Но е важно и да запомните, че използвам термина метафорично. Моята прогноза за технологичната Сингулярност не предполага, че темповете на промяна ще нарастват до безкрайност, както експоненциалният растеж не предполага безкрайност, нито физичната Сингулярност. Една черна дупка притежава достатъчно силна гравитация, че да улови дори самата светлина, но в квантовата механика няма доказателства за безкрайно количество маса. По-скоро използваме метафората за Сингулярност, тъй като тя улавя нашата неспособност да възприемем подобна пълна промяна със сегашното си ниво на интелект. Но когато преходът настъпи, ние ще подобрим знанията си достатъчно бързо, за да се приспособим.

В книгата си „Сингулярността е близо“ (2005) изложих теорията, че конвергентните увеличаващи се технологични тенденции водят към преобразяващ преход за човечеството. Има няколко ключови сфери на промяна, които продължават да се развиват ускорено едновременно: изчислителната мощ става все по-евтина, човешката биология става все по-лесно разбираема и инженерството е възможно във все по-миниатюрни мащаби. С нарастването на възможностите на изкуствения интелект и достъпността на информацията ние все по-тясно обединяваме тези възможности с естествения си биологичен интелект. В крайна сметка нанотехнологиите ще позволят на тези тенденции да достигнат кулминацията си в директното разширяване на мозъците ни със слоеве от виртуални неврони в облака. По този начин ще се слеем с изкуствения интелект и ще подобрим милиони пъти изчислителната мощ, която природата ни е дала. Това ще разшири интелекта и съзнанието ни толкова крайно, че е трудно да го възприемем. Това събитие наричам Сингулярност.
Както детайлно описах в „Сингулярността е близо“, дългосрочните тенденции предполагат, че Сингулярността ще се случи някъде около 2045 година. По времето, когато книгата беше публикувана, това отстоеше на 40 години – две поколения – в бъдещето. От тази дистанция можех да направя предположения за мащабните сили, които ще доведат до тази промяна, но през 2005 година темата все още беше сравнително далеч от всекидневната реалност за повечето читатели и много критици тогава твърдяха, че времевата линия е твърде оптимистична и дори че Сингулярността е невъзможна.

Оттогава обаче се случи нещо забележително. Напредъкът продължава да се ускорява, каквото и да твърдят скептиците. Социалните медии и смартфоните от почти несъществуващи станаха целодневни спътници, които свързват по-голямата част от населението на света. Алгоритмичните нововъведения и появата на Големите данни позволи на изкуствения интелект да постигне изумителни пробиви по-скоро, отколкото експертите очакваха – от овладяването на игри като „Джепърди!“ (Jeopardy!) и Го (Go) до управляване на автомобил, писане на есета, взимането на изпити за юридическа правоспособност и диагностициране на рак. Днес мощни и гъвкави големи езикови модели като GPT-4 и PaLM могат да превеждат инструкции от естествен език в компютърен код – драстично намалявайки бариерите между хора и машини. Когато четете това, десетки милиони хора вероятно вече ще са имали такъв опит от първо лице. Междувременно разходите за секвениране на човешки геном са спаднали с 99.997%, а невронните мрежи са започнали да разкриват важни медицински факти чрез дигитална симулация на биологията. Придобиваме дори способността да свържем компютри директно с човешкия мозък.

В основата на всички тези развития стои това, което наричам Закон за ускоряващата възвръщаемост: информационните технологии като компютрите стават все по-евтини, защото всеки напредък улеснява проектирането на следващия етап от собствената им еволюция. В резултат на това, като се вземе предвид инфлацията, с един американски долар може да се купи около 4100 пъти повече изчислителна мощ, отколкото по времето, когато „Сингулярността е близо“ излезе.

Графиката по-долу, която ще разгледаме в дълбочина по-късно в книгата, обобщава най-важната тенденция, задвижваща технологичната ни цивилизация – дългосрочния експоненциален (права линия на тази логаритмична графика) растеж на количеството изчислителна мощност, което може да се купи с един долар. Законът на Мур показва как увеличаването на броя на транзисторите върху една и съща площ позволява на компютрите да стават по-мощни – но това е просто проявление на Закона за ускоряващата възвръщаемост, който е в сила много преди да са изобретени транзисторите и ще продължи да действа дълго след като транзисторите достигнат физическите си граници и бъдат заменени от нова технология. Тази тенденция определя съвременния свят и почти всички предстоящи пробиви, разгледани в тази книга, ще се осъществят благодарение на нея – било директно или индиректно.

И така, спазваме графика за Сингулярността. Актуалността на тази книга произтича от самата природа на растящата промяна. Тенденции, които бяха едва забележими в началото на века, сега оказват активно въздействие върху живота на милиарди хора. В началото на 20-те години навлязохме в най-стръмната част от експоненциалната крива и скоростта на иновациите започна да се отразява на обществото както никога досега. За сравнение: моментът, в който четете това, вероятно е по-близък до създаването на първия суперчовешки ИИ, отколкото до излизането на книгата ми „Как да създадем ум“ през 2012 г. И вероятно сега сте по-близо до Сингулярността, отколкото до книгата ми „Епохата на духовните машини“ от 1999 г. Или, измерено в години от човешкия живот: бебетата, родени днес, тъкмо ще завършват колеж, когато Сингулярността настъпи. В личен план това е друг вид „близост“ в сравнение с 2005 г.

Ето защо написах тази книга сега. Дълголетният поход на човечеството към Сингулярността се превърна в спринт. Във въведението към „Сингулярността е близо“ написах, че сме „в ранните етапи на този преход“. Сега навлизаме в неговата кулминация. Първата книга беше за съзирането на един далечен хоризонт, а тази – за последните мили от пътя към него.

За щастие, сега виждаме този път много по-ясно. Въпреки че ни предстоят още много технологични предизвикателства, преди да достигнем Сингулярността, нейните ключови предшественици бързо преминават от сферата на теоретичната наука към действителни изследвания и разработки. В предстоящото десетилетие хората ще взаимодействат с такъв вид ИИ, който може да изглежда убедително човешки, а елементарните мозъчно-компютърни интерфейси ще оказват такова влияние върху ежедневието, каквото имат смартфоните днес. Дигиталната революция в биотехнологиите ще лекува болести и ще удължава значително живота на хората в добро здраве. В същото време обаче много работници ще бъдат засегнати от икономическите сътресения и всички ние ще се изправим пред рисковете от случайна или умишлена злоупотреба с тези нови възможности. През 30-те години на века самоусъвършенстващият се изкуствен интелект и развиващите се нанотехнологии ще обединят хората и нашите творения, машините, както никога досега – и ще увеличат още повече както обещанията, така и опасностите. Ако успеем да се справим с научните, етичните, обществените и политическите предизвикателства, породени от този напредък, до 2045 г. ще променим из основи живота на Земята към по-добро. Но ако се провалим, самото ни оцеляване е под въпрос. И така, тази книга е за финалния подход към Сингулярността – възможностите и опасностите, срещу които трябва да се изправим заедно с последното поколение на света такъв, какъвто го познаваме.

Като начало ще проучим как ще се случи Сингулярността в контекста на дългото приключение на нашия вид в пресътворяването на собствения ни интелект. Създаването на разум чрез технологиите повдига много важни философски въпроси, затова ще разгледаме как този преход се отразява на собствената ни идентичност и усещане за смисъл. След това ще се обърнем към практическите тенденции, които ще характеризират следващите десетилетия. Както ще покажа, Законът за ускоряващата възвръщаемост води до експоненциални подобрения в много широк спектър от показатели, отразяващи човешкото благосъстояние. Една от най-очевидните негативни страни на иновациите е безработицата, причинена от автоматизацията в различните ѝ форми. Макар че тези вреди са реални, ще видим защо имаме основателни причини за оптимизъм в дългосрочен план – и защо в крайна сметка не се съревноваваме с изкуствения интелект.

И тъй като тези технологии разкриват огромно материално изобилие за цивилизацията ни, фокусът ще се измести към преодоляването на следващата бариера за пълното ни процъфтяване: недостатъците на нашата биология. Ето защо по-нататък ще разгледаме средствата, които ще използваме в следващите десетилетия, за да овладеем във все по-голяма степен самата биология – първо, като победим стареенето на нашите тела, а след това като разширим границите на мозъка ни, потапяйки се в Сингулярността. Но тези пробиви могат да ни поставят в опасност. Революционните нови системи в биотехнологиите, нанотехнологиите или изкуствения интелект могат да доведат до екзистенциална катастрофа, като опустошителна пандемия или верижна реакция от самовъзпроизвеждащи се машини. Ще завършим с оценка на тези заплахи, които изискват внимателно планиране, но както ще обясня, съществуват обещаващи подходи, с които можем да ги ограничим.

Това са най-вълнуващите и важни години в цялата ни история. Не можем да кажем със сигурност какъв ще бъде животът след Сингулярността. Но разбирайки и очаквайки преходите, които ни доближават до нея, можем да помогнем да гарантираме, че финалният преход на човечеството ще бъде безопасен и успешен.

Първата епоха е раждането на физичните закони и съответно на химията, която те правят възможна. Няколкостотин хиляди години след Големия взрив атомите се образуват от електрони, обикалящи около ядро от протони и неутрони. На пръв поглед протоните в ядрото не би трябвало да са твърде близо едни до други, защото електромагнитните сили се опитват да ги раздалечат колкото се може повече. Съществува обаче една друга сила, наречена силно ядрено взаимодействие, която държи протоните заедно. „Който и да е“ създал тези правила във вселената, е осигурил и тази допълнителна сила, без която еволюцията чрез атоми би била невъзможна.

Преди няколко милиарда години започва Втората епоха: Животът. Молекулите стават достатъчно сложни, за да се дефинира цял организъм в една молекула. И така живите създания, всяко със собствена ДНК, могат вече да се развиват и размножават.

В Третата епоха у живите същества, чиято ДНК съдържа инструкции за развитието и възпроизводството им, се формира мозък, способен да съхранява и обработва информация. Този мозък сам по себе си носи еволюционни предимства, които им позволяват да стават все по-сложни в продължение на милиони години.

В Четвъртата епоха животните започват да използват познавателните си способности от по-високо ниво, заедно с палците, за да превръщат мислите си в сложни дейности. Това са хората. Нашият вид използва тези способности, за да създаде технологии, чрез които да съхранява и обработва информацията – от папируса до твърдия диск. Тези технологии увеличават способността на мозъка ни да възприема, съхранява и оценява структури от информация. Това е друг източник на еволюция, който сам по себе си е много по-значим от нивото на напредък преди него. При мозъка сме добавяли приблизително 1 кубичен инч мозъчно вещество на всеки 100 000 години, докато с дигиталните изчисления почти удвояваме съотношението цена-производителност с всяка година.

Петата епоха директно обединява биологичната човешка познавателна способност със скоростта и възможностите на дигиталните технологии. Това е мозъчно-компютърният интерфейс. Невронната обработка протича със скорост няколкостотин цикъла в секунда в сравнение с няколко милиарда в секунда при дигиталната технология. В допълнение към скоростта и капацитета на паметта, разширяването на възможностите на мозъка ни с небиологични компютри ще добави много повече пластове към нашия неокортекс, разкривайки значително по-сложно и абстрактно познание, отколкото сега можем да си представим.

Шестата епоха е времето, в което нашият интелект се разпространява из цялата вселена, превръщайки обикновената материя в компютрониум, който представлява програмируема материя, позволяваща използването на максимална изчислителна мощ на единица пространство.

Както показват последните няколко години, ние вече сме на път да пресъздадем възможностите на неокортекса. Днес останалите дефицити на изкуствения интелект попадат в няколко основни категории – най-вече контекстуална памет, здрав разум и социално взаимодействие.

Контекстуалната памет е способността да се следи как всички идеи в разговор или писмена работа динамично се съчетават. С увеличаването на размера на съответния контекст броят на връзките между идеите нараства значително. Припомнете си идеята за тавана на сложността от по-рано в тази глава – подобна математика дава възможност да се увеличи много изчислително-интензивно контекстният прозорец, с който може да се справи голям езиков модел. Ако в дадено изречение има десет словоподобни идеи (т.е. токени), броят на възможните връзки между подмножествата от тях е 210–1 или 1023. Ако има петдесет такива идеи в един параграф, това са 1,12 квадрилиона възможни контекстуални връзки между тях! Въпреки че по-голямата част от тях са без значение, изискванията за запомняне на контекста за цяла глава или книга с груба сила бързо излизат извън контрол. Ето защо GPT-4 забравя нещата, които сте му казали по-рано в разговора, и защо не може да напише роман с последователен и логичен сюжет.

Добрата новина е двойна: изследователите постигат голям напредък в проектирането на ИИ, който може да се съсредоточава по-ефективно върху съответните контекстни данни, а увеличаващите се подобрения на цената и производителността означават, че разходите за изчисления вероятно ще паднат с повече от 99% в рамките на едно десетилетие.Освен това алгоритмичните подобрения и характерната за ИИ хардуерна специализация означават, че цената и производителността за ГЕМ вероятно ще се увеличи много по-бързо от това.За онагледяване: само от август 2022 г. до март 2023 г. цената на входно-изходните токени чрез интерфейса за приложно програмиране GPT-3.5 е спаднала с 96,7%! Тази тенденция вероятно ще се ускори, тъй като ИИ се използва директно за оптимизиране на дизайна на чипове, което вече е започнало.

Следващата област на недостатък е здравият разум. Това е способността да си представяте ситуации и да предвиждате последствията от тях в реалния свят. Например въпреки че никога не сте изучавали какво би се случило, ако гравитацията внезапно спре да работи в спалнята ви, можете лесно да си представите това хипотетично и да предвидите какво може да се получи. Този вид разсъждения също са важни за причинно-следствения извод. Ако имате куче и се приберете вкъщи и намерите счупена ваза, можете да направите извод какво се е случило. Въпреки все по-честите проблясъци на прозрение, ИИ все още се бори с това, защото все още няма стабилен модел за това как работи реалният свят, а данните за обучение рядко включват такива скрити знания.

И накрая: социалните нюанси, като например ироничен тон в гласа, не са добре представени в текстовите бази данни, върху които ИИ все още тренира. Без такова разбиране е трудно да се развие „теория на ума“ – способност да се разпознава, че другите имат вярвания и знания, различни от нашите, да се поставяме на тяхно място и да правим заключения за тяхната мотивация. И все пак ИИ сега прави бързи крачки в тази област.

Мисленето за напредъка на ИИ от гледна точка на дискретни способности подчертава важен факт. Често говорим за интелигентността на човешко ниво като за монолитно, уникално нещо – нещо, което изкуственият интелект или има, или няма. Но е много по-полезно и точно да се разглежда човешкият интелект като дебел сноп от различни когнитивни способности. Някои от тях, като способността да се разпознаваме в огледалото, споделяме с умни животни като слонове и шимпанзета. Други, като композирането на музика, са ограничени до хората, но се различават значително от човек до човек. Когнитивните способности не само се различават; те също могат да се разминават значително при всеки отделен човек. Някой може да е математически гений, но ужасен шахматист или да има фотографска памет, но да се затруднява със социалното общуване. Героят на Дъстин Хофман в „Рейнман“ показва това по запомнящ се начин.

Носталгия – термин, който швейцарският лекар Йоханес Хофер измисля през 1688 г. чрез комбиниране на гръцките думи nostos (завръщане у дома) и algos (болка или страдание) – е нещо повече от просто припомняне на мили спомени; това е механизъм за справяне със стреса от миналото чрез преобразуване. Ако болката от миналото не избледняваше, щяхме да бъдем завинаги осакатени от нея.
Изследванията подкрепят този феномен. Проучване на професора по психология от Държавния университет на Северна Дакота Клей Рътлидж анализира използването на носталгията като механизъм за справяне и установява, че участниците, които пишат за положително носталгично събитие, съобщават за по-високи нива на самоуважение и по-силни обществени връзки. По този начин носталгията е полезна както за личността, така и за общността. Когато погледнем назад към миналите си преживявания, болката, стресът и предизвикателствата са избледнели и сме склонни да си спомняме по-положителните аспекти на живота. Обратно, когато мислим за настоящето, ние сме силно наясно с настоящите си тревоги и трудности. Това води до често погрешното впечатление, че миналото е било по-добро от настоящето – въпреки неопровержимите обективни доказателства за обратното.

Исторически погледнато, ние трябваше да се конкурираме, за да задоволим физическите нужди на живота. Но тъй като навлизаме в ерата на изобилието и наличието на материални потребности в крайна сметка става всеобщо – докато много традиционни работни места изчезват, – основната ни борба ще бъде за цел и смисъл. Всъщност ние се придвижваме нагоре по йерархията на потребностите на Маслоу. Това вече е очевидно за поколението, което сега взима решения за кариера. Аз съм наставник и разговарям с млади хора на възраст от осем до двайсет години и те обикновено се съсредоточават върху това да си проправят път, който е смислен, независимо дали се занимават с творческо изразяване чрез изкуство, или помагат за преодоляване на големите предизвикателства – обществени, психологически и други, – с които човечеството се е борило в продължение на хилядолетия.
И така, разглеждането на ролята на професиите в нашия живот ни кара да преразгледаме по-широкото си търсене на смисъл. Хората често казват, че смъртта и краткостта на нашето съществуване са тези, които придават смисъл на живота. Но моето мнение е, че тази гледна точка по-скоро е опит да се рационализира трагедията на смъртта като нещо добро. Истината е, че смъртта на близък човек буквално ни лишава от част от нас самите. Неокортикалните модули, които са били създадени, за да взаимодействат с този човек и да се наслаждават на компанията му, сега генерират загуба, празнота и болка. Смъртта ни отнема всички неща, които според мен придават смисъл на живота – умения, опит, спомени и взаимоотношения. Тя ни пречи да се наслаждаваме повече на трансцендентните моменти, които ни определят – да създаваме и оценяваме творчески произведения, да изразяваме любовни чувства, да споделяме хумор.
Всички тези способности ще бъдат значително подобрени, когато разширим неокортекса си в облака. Представете си, че се опитвате да обясните музика, литература, видеоклип в ютюб или виц на примати, които са пропуснали разширяването на неокортекса, което големите чела на хоминидите са направили възможно преди два милиона години. Тази аналогия ни помага поне бегло да си представим как, когато цифрово увеличим неокортекса си, започвайки някъде през 2030 г., ще можем да създаваме смислени изрази, които днес не можем дори да си представим или разберем.
Но остава един ключов въпрос: какво ще се случи между сега и тогава? В личен диалог, който проведох с Даниъл Канеман, той се съгласи с моето мнение, че информационните технологии се развиват и ще продължат да се развиват все повече по отношение на цената на производителността и капацитета и че това в крайна сметка ще обхване и физическите продукти като дрехи и храна. Той също така се съгласи, че се насочваме към ера на изобилие, която ще задоволи физическите ни нужди, и че основната борба след това ще бъде да задоволим по-високите нива от йерархията на Маслоу. Въпреки това той предвиждаше продължителен период на конфликти и дори на насилие между сега и тогава. Той изтъкна, че при продължаващото въздействие на автоматизацията неизменно ще има победители и губещи. Шофьорът, който губи работата си, няма да бъде удовлетворен от обещанието човечеството да се придвижи нагоре в йерархията на живота, защото той като личност може всъщност да не е в състояние да извърши този преход.

Всъщност хората се приспособяват много бързо към промените, особено към промените към по-добро. В края на 80-те години на ХХ в., когато интернет все още се ограничаваше предимно до университетите и правителствата, аз прогнозирах, че до края на 90-те години на ХХ в. една огромна световна мрежа за комуникация и обмен на информация в крайна сметка ще бъде достъпна за всички – дори за учениците. Предвиждах също така появата на мобилни устройства, които хората ще използват, за да използват тази мрежа до началото на ХХІ век. Тези прогнози изглеждаха обезсърчителни и разрушителни (да не говорим за малко вероятните), когато ги направих, но те всъщност се сбъднаха и тези технологии бяха много бързо одобрени и възприети. Само един пример е, че цялата икономика на приложенията едва ли е съществувала преди десетилетие и половина, но сега е толкова дълбоко установена, че хората едва ли си спомнят я е нямало.
И последиците не са само икономически. Изследване на Станфорд установи, че около 39% от американските хетеросексуални двойки през 2017 г. са се запознали онлайн …
Най-важната причина за оптимизъм по отношение на предстоящите обществени преходи е, че нарастващото материално изобилие ще намали причините за насилие. Когато хората не разполагат със стоки от първа необходимост или когато престъпността вече е висока, гражданите могат да почувстват, че няма какво да губят от насилието. Но същите технологии, които ще предизвикат тези обществени сътресения, ще направят храната, жилищата, транспорта и здравеопазването много по-евтини. И престъпността вероятно ще продължи да намалява благодарение на комбинацията от по-добро образование, по-интелигентна полицейска работа и намаляване на токсините в околната среда като оловото, които увреждат мозъците на хората. Когато хората усещат, че им предстои дълъг и сигурен живот, те са по-силно вдъхновени да решават различията си чрез политика, вместо да рискуват всичко, прибягвайки до сила.

Съдържание

Въведение
Глава 1. В кой от шестте етапа сме?
Глава 2. Пресътворяване на интелекта

Какво означава да се пресътвори интелектът?
Раждането на ИИ
Малкият мозък: модулна структура
Дълбоко обучение: пресъздаване на силите на неокортекса
Какво все още трябва да постигне изкуственият интелект?
Преминаване на теста на Тюринг
Ускоряащи парадигми за еволюция на обработката на информация
Разширяване на неокортекса към облака

Глава 3. Кой съм аз?

Какво е съзнание?
Зомбита, квалия и трудният проблем за съзнанието
Детерминизъм, възникване и дилемата за свободната воля
Дилемата за свободната воля за повече от един мозък на човек
„Ти 2“ е съзнателно. Ти ли си?
Невероятната необичайност на битието
Отвъд живота
Кой мога да бъда?

Глава 4. Животът става експоненциално по-добър

Общественото единодушие е противоположното
Реалността е, че почти всеки аспект от живота става все по-добър в резултат на експоненциално подобряващите се технологии
Грамотност и образование
Наличност на тоалетни с течаща вода, електричество, радио, телевизия и компютри
Продължителност на живота
Намаляване на бедността и увеличаване на доходите
Намаляване на насилието
Ръст на възобновяемата енергия
Разпространение на демокрацията
Навлизаме в стръмната част на експонентата
Възобновяемата енергия се доближава до пълното заместване на изкопаемите горива
Приближаваме се към достъп до чиста вода за всички
Вертикалното земеделие ще осигури евтина и висококачествена храна и ще освободи земята, която използваме за хоризонтално земеделие.
3D принтирането ще направи революция в създаването и разпространението на физически вещи
3D принтиране на сгради
Усърдните хора ще постигнат скорост на бягство от дълголетието около 2030 г.
Надигащият се прилив

Глава 5. Бъдещето на професиите: добро или лошо?

Настоящата революция
Разрушение и съзидание
Различен ли е този път?

Глава 6. Следващите трийсет години в областта на здравето и благосъстоянието

20-те години на XXI в.: Комбиниране на изкуствен интелект с биотехнология
30-те и 40-те години на XXI в.: Разработване и усъвършенстване на нанотехнологиите
Прилагане на нанотехнологиите за здраве и дълголетие

Глава 7. Опасност

Обещание и опасност
Ядрени оръжия
Биотехнологии
Нанотехнологии
Изкуствен интелект

Глава 8. Диалог с Касандра

Методология за избор на машина
Методология на данните за цените
Методология на данните за производителността
Списък на машини, данни и източници

Бележки

За авторa

Рей Кърцуайл е водещ американски изобретател, инженер, предприемач, писател и футуролог с над трийсет години точни предсказания за бъдещето на човечеството в ерата на технологиите и изкуствения интелект. Роден е 1948 г. в Куинс, Ню Йорк и през1970 г. завършва Масачузетския институт по технология. През 2012 г. се присъединява към „Гугъл” и в момента е техен визионер в областта на изкуствения интелект и главен изследовател.

Има множество успешни предприемачества, проекти и начинания в многобройни сфери, включително технологията, музиката и образованието. Кърцуайл е изобретател на първия плосък скенер, първото оптично разпознаване на символи независимо от шрифтове, първата машина за четене на глас на напечатан текст за слепи, първия синтезатор на дигитален текст към говор, първия музикален синтезатор способен да пресъздаде роял и други оркестрови инструменти и първия софтуер с комерсиална употреба за разпознаване на реч с голям речников запас.

Носител е на много престижни награди и отличия, сред които Национален медал в областта на технологиите и иновациите (1999) – най-високото отличие на Съединените щати в областта на технологиите. Приет е в Националната зала на славата на изобретателите и има 21 почетни доктората, както и отличия от трима президенти на САЩ. Като новатор, изобретател и теоретик, той е един от най-влиятелните визионери в днешно време.

„Уолстрийт Джърнъл“ го нарича „неспокойния гений“, а „Форбс“ – „ненадмината мислеща машина“. Кърцуайл е избран за един от най-добрите предприемачи от сп. „Инк“, което го описва като „законния наследник на Томас Едисън“. Пи Би Ес го посочва като един от „шестнайсетте революционери, създали Америка“. Бил Гейтс го нарича „най-добрият в предсказването на бъдещето на изкуствения интелект“; много от неговите прогнози вече са се сбъднали.

Написал е книги за здравни технологии, изкуствен интелект, трансхуманизъм, технологична сингулярност и футуризъм. Има оптимистична перспектива за технологиите за удължаване на живота и бъдещето на нанотехнологиите, роботиката и биотехнологиите. В бестселъра си „Как да създадем ум“ (с подзаглавие „Разкритата тайна на човешкото мислене“), излязъл в САЩ през ноември 2012 г. и в България през 2015 г., Кърцуайл прави огромен пробив в изследването на човешкия мозък. В новата си книга „Сингулярността е по-близо“ (2024), която е продължение на неговата забележителна книга „Сингулярността е близо“ (2005), той разглежда как технологиите ще променят човешката раса през следващите десетилетия.