corona-fehlalarm-4eti-meKак да не умреш, преди да те убие вирус! На страха очите са големи. В своя статия в New York Times психологът Дейвид ДеСтено дава отговор: “Това е смесица от неправилно калибрирана емоция и ограничено знание.” И се аргументира по следния начин: “Понеже новините за жертвите на вируса подхранват страховете ни, то те ни карат не само да се притесняваме повече отколкото е необходимо дали ще се заразим, но и ни правят по-податливи на фалшиви твърдения и потенциално проблемно, враждебно или изпълнено със страх поведение спрямо околните – твърдения и нагласи, които от своя страна засилват страховете ни и ускоряват цикъла.”
Има феномен, който психолозите наричат „евристика на достъпността“. Това означава, че е по-вероятно е да придадем тежест на събития, които веднага можем да си припомни.
Този непрекъснат медиен цикъл около епидемията не помага за това. Дороти Фризел, консултант, клиничен психолог във Великобритания, обяснява: “Tова поставя хората в свръхбдително състояние, така че всякаква информация за вируса е самоутвърждаваща се. Хората забелязват повече, чуват повече и четат повече и тълкуват това по начин, който ги застрашава.”
Отделно Метин Башоглу, професор по психиатрия и основател на Центъра за изследване и терапия на поведението в Истанбул е проучвал емоционалната и поведенческата реакция на оцелелите от земетресение. В това той вижда паралел в днешните реакции на коронавируса. След голямото земетресение в Турция през 1999 година с 17 123 загинали и 43 953 ранени Башоглу казва, че много от оцелелите отказали да се върнат по домовете си. Вместо това избрали да живеят в лагери на открито с месеци. Екипът му обаче осъзнал нещо много важно: “Ако окуражат хората да се върнат вкъщи, те ще се възстановят бързо!” Той и колегите му разработили метод за справяне с посттравматичния стрес наречен “лечение на поведението с фокус върху контрола”.
Методът се родил благодарение на наблюдението, че изглагането на източник на стрес може да породи чувство на контрол над него. И това е урок, който се прилага при епидемии, които са неконролируеми и непредвидими. “Не можете да контролирате всеки отделен риск, който ви се изпречи на пътя, и в същото време да водите смислен, разумен и продуктивен живот. Мащабното, нереалистично избягване е несъвместимо с оцеляването.”
„Ако човек прекалено много е изложен на медийно облъчване, то това може да вдигне нивото му на тревога. Вземете това, което ви е необходимо, и оставете останалото.“,  съветва Алисън Холман
И най-важното: Не позволявайте паниката да вземе връх над процеса на вземане на решения и рационално мислене! В противен случай цената, която ще трябва да платите, може да се окаже по-висока отколкото заплахата, която вирусът представлява. [по материали на https://www.lifehack.bg/psychology/corona-virus/]

А сега към книгата. КОРОНА – Вирус-убиец или грип? Противоречиви мнения, фалшиви новини и политически направлявани информации объркват хората. Разнопосочните възгледи предизвикват задълбочени разисквания. Кое е вярното? Какви са фактите? Как се интерпретират? Тази книга обективно изяснява всичко. Тя предлага научно обосновани сведения и факти:

Въведение – начало на един кошмар?

Първите месеци на 2020 г. бяха белязани по цял свят от един-единствен кошмар: корона. Ужасяващи снимки от Китай, след това от Италия и други страни. Приблизителни изчисления за евентуалния брой мъртъвци – придружени с фотоси от презапасяване с продукти и празни рафтове в супермаркетите. Медийното ежедневие преливаше от корона – сутрин, обед и вечер, седмици наред по радиото, телевизията, интернет – дори в приставките на смартфоните за времето течеше лента с информация за заразата. Към това се прибавиха и драконовските карантинни мерки по цял свят. Излезлият от дома си виждаше сюрреалистична картина – няма жива душа, само празни улици, призрачни градове и пусти плажове. Човешките права в Германия бяха ограничени както никога досега в цялото съществуване на федералната република. Сривът на социалния живот и икономиката се приеха с примирение, нещо, което би се случило само при огромна опасност, надвиснала над страната. Такъв ли беше случаят наистина?

Как започна всичко.
През декември 2019 г. в китайския милионен град Ухан от провинция Хубей внезапно бяха регистрирани забележимо много случаи от заболявания, при които пациентите очевидно бяха заразени с един нов вирус от семейство корона. По-късно го нарекоха SARS-CoV-2, а придружаващата го инфекция на дихателните пътища – Ковид-19. През януари 2020 г. китайското огнище прерасна в епидемия и първоначално се разпространи в съседните държави, а в крайна сметка и по целия свят.

Коронавируси – основи.
Тези вируси се срещат у човека и животните по цял свят и подлежат на постоянни промени. Следователно става дума за голямо семейство с многобройни сродници. “Нормалните” коронавируси са причинители на 10 до 20 процента от обичайните настинки във всички континенти и носят белезите на класическата грипна инфекция. Във всеки случай мнозина се заразяват, без изобщо да забележат, защото при тях простудата протича без симптоми. Други показват леки смущения, изразяващи се обикновено в суха кашлица без секрет, при трети се прибавят температура и понякога болки в крайниците. В много редки случаи се наблюдава тежко протичане – предимно при възрастни хора с придружаващи сърдечни или белодробни заболявания, които могат да завършат и със смърт. Сериозни и свързани с големи разноски мерки за установяване на корона вирусни инфекции почти не се предприемат поради нищожното клинично значение. Също толкова ненужно е и търсенето на антивирусни медикаменти и разработването на ваксини.
Досега само два от представителите на семейството корона предизвикаха известна сензация. През 2003 г. светът притаи дъх, когато на сцената се появи SARS или тежък остър респираторен синдром (ТОРС). За разлика от “нормалните” коронавируси той наистина беше опасен (леталност около 10%), но не толкова страховито заразен, така че разпространението му беше овладяно с обичайни изолационни мерки и по света бяха констатирани “само” 774 смъртни случая. Въпреки тази “обозрима” заплаха страхът от нея в глобален план предизвика икономически загуби от 40 милиарда долара. След това коронавирусите потънаха в забрава, докато през 2012 г. се появи новият фамилен представител MERS-CoV , който предизвика тревога в Средния Изток заради високата леталност от над 30%. В крайна сметка и той се оказа слабо заразен и тези 858 смъртни случая по цял свят не станаха повод за глобална опасност.”

Опасен вирус в Китай
Когато от Китай пристигна съобщение, че на сцената се появява нов член от познатото семейство, най-важният въпрос беше: ще бъде ли безобиден като неговите „нормал­ни“ роднини, или опасен като ТОРС, а може би застра­шите­лен и по-силно зарàзен?
Медийните снимки и първоначалните данни от Китай възбудиха опасения от последното. Вирусът се разнасяше стремително и привидно предизвик­ваше смъртта на много хора. Какво трябваше да се направи? Страната домакин, където човешките права никога не са били на почит, пред­прие радикални мерки. С прилагането на военна сила Ухан и още пет големи града бяха цялостно откъснати от околния свят. Според официалната статистика в края на епидемията бяха обявени 83 000 заразени и по-малко от 5000 смъртни случая. За държава с население 1,4 милиарда жители просто пренебрежимо малки числа. Нокдаунът изглежда функцио­нираше добре – или пък новият вирус не беше чак толкова опасен? Все едно – Китай се превърна в образец за (почти) целия свят.
Тогава пристигна зловещото известие от Северна Италия: там вирусът се разпространи главоломно и покоси застра­шително много хора. Медиите публикуваха ужасяващи сним­ки и кадри, говореха за „обстановка като във война“.
В същото време в различни области на Италия и в други държави по света дяловете на смъртност от коронавирусна­та инфекция бяха значително по-ниски – например в Южна Корея.
Възможно ли е един и същ вирус да бъде повече или по-малко опасен в различните страни?
Едва ли.

Сравнително рано, още на 20 март, д-р Давид Кац, прези­дент на True Health Initiative, постави въпроса: Не е ли нашата борба против коронавируса по-лоша от самата бо­лест? Вероятно съществуват целенасочени начини за спра­вяне с пандемията. Какви ще бъдат причинените колатерал­ни щети?
Професорът от Станфорд д-р Скот Атлас обясни в едно ин­тервю пред СиЕнЕн, че погрешната идея за спиране на Ко­вид-19 би създала ката­строфална ситуация в областта на здра­веопазването. Щели да се породят ненужни ирационални страхове, защото самото заболяване е принципно безобидно и няма никаква причина за всеобхватни тестове сред цялото население, изискват се само за болниците и старческите до­мове. В края на април проф. Атлас публикува статия под за­главие Данните са налице – спрете паниката и прекратете тоталната изолация, която предизвика сензация.
В Германия също се намери един, който се изрази до­статъчно ясно. Федералният президент Волфганг Шойбле констатира, че не бива всичко да бъде подчинено на опазва­нето на живота.
„Ако изобщо нещо в нашия основен закон има абсолютна стойност, това е човешкото достойнство. То е ненакърнимо, но не изключва, че трябва да умрем.“
Медиите веднага взеха това изявление като повод за пре­сичане на всякаква дискусия. „Човешкият живот срещу чо­вешкото достойнство – имаме ли право да преценим?“
Мнозина още не бяха разбрали, че сме жертвали и двете неща.

Застъпниците на безсмислените мерки се аргументираха по следния начин: възрастните имат правото да остаряват колкото е възможно и дори ако вирусът е последната капка, която прелива чашата, той е виновникът. Без него те вероят­но щяха да преживеят още месеци или години. Повече от осъдително е да забраним това на старците в нашето обще­ство. Икономиката има шансове отново да се възроди, но мъртвият не може да бъде върнат към живот. Всеки поли­тик сякаш четеше молитвеник, когато защитаваше кредото, че при всякакви възможни стопански загуби здравето на гражданите трябва да има приоритет.
Това по принцип звучеше убедително, но едновременно беше и доказа­телство за цялостно неразбиране на висшите взаимозависимости. Ще повто­рим някои от известните фак­ти, защото те са толкова важни. В хода на цялата епидемия от 10 000 граждани над 80 години са починали най-много 8 души – както доказано болни от вируса, така и само заразе­ни от него. Докато броят на „действителните“ жертви на Ковид-19 беше между 2 и 4 на 10 000. Колко човешки живота обаче удължиха всичките прекалени мерки? Вероятно отно­во 2 до 4 на същата база? Или от 4 до 8? Или между 12 и 15? Едва ли повече! И на каква цена? Само си помислете, че при 80-годишните след белодробни инфекции от други причи­нители ежегодно умират над 100 души на 10 000 и това ще продължава и занапред.
Единственият сътрудник на федералното министерство на вътрешните работи, който направи анализ на колатерал­ните щети, беше незабавно уволнен. За това обаче правител­ството не искаше и да знае. Икономиката не бивало да бъде поставена над човешкия живот. Какви ще бъдат последици­те за здравето на гражданите, ако стопанството се срине и те изпаднат в животозастрашаващи ситуации? Както ще видим по-нататък мнозина ще бъдат засегнати от това.

На практика мнозина изтъкнати белодробни специалисти защитаваха мнението, че страдащите от Ковид-19 са мно­го често и твърде продъл­жително интубирани. Рис­ковете са високи, успехите съмни­телни. Д-р Герхард Лайер­ Грьонефелд от белодробната клиника Нойщат в Харц смята­ше, че командното дишане при всички случаи трябва да се избягва. В неговата клиника лекували пациенти на Ковид-19 с дихателни маски и в пълно съзнание. Досега нямал дори един смъртен случай.
Д-р Томас Фосхар, председател на Сдружението на пневмо­логичните клиники, също изрази мнението, че в Герма­ния често твърде рано се прибягва до командно дишане. Според него високите дялове на смъртност в други страни „трябва да са достатъчна причина за оспорване стратегията на ранното интубиране“. Докато лекува 40 пациенти, само един е поставен на машинно дишане и впоследствие умира. Всички останали са спасени.
Палиативният медик Матиас Тьонс даде интервю за Дойчланд Рундфунк, което тук представяме накратко: „Сегашната политика е твърде едностранчиво насочена към интензивното лечение, към закупуването на нова апаратура за ко­мандно дишане и настаняване в интензивни отделения. Би трябвало да се замислим, че тежко заболелите от Ковид-19 най-често са хора в напреднала и дори преклонна възраст, многократно боледували, като 40 процента от тях се нуж­даят от специални грижи в старчески домове. Тук става дума за грип, който досега винаги е бил лекуван с палиативна, а не с интензивна медицина, а сега се диагностицира като ново заболяване и обичайните пациенти се превръщат в интензивни.“
Той обърна внимание на факта, че според едно китайско изследване въпреки прилагането на максималната терапия (с командно дишане) 97% от възрастните пациенти са починали. Само малцина от спасените се връщали към нормален живот, а голяма част оставали инвалиди. Повечето стари хора не биха желали да изпаднат в подобно състояние. Той препоръча да им бъде обяснено дали предпочитат в края на живота си да са изолирани от семействата и да поемат мъките на интензивното лечение, или при добри грижи и облекчени страдания – дори с риск да не оцелеят – да останат у дома при близките си. Личната воля трябва да бъде на първо място. Г-н Тьонс е сигурен, че повечето биха избрали втория вариант.

Задължителни маски

Докъде може да стигне глупостта – това бихме попитали.
Точка 1) Няма научно доказателство, че хора без симпто­ми като кашлица или температура разпространяват заболя­ването.
Точка 2) Обикновените маски не спират вирусите, при това тъкмо при кашлица.
Точка 3) Както е известно, те не предпазват и от заразя­ване.
Големина на коронавируса – 160 нанометра (0,16 микро­метра), големите „пори“ на обикновените памучни маски – 0,3 микрометра. Вирусите спокойно минават през обичай­ната маска или някакво друго платнено покритие на устата и носа като през отворен прозорец.
Когато възрастните хора изпълняваха заповедта на феде­ралното прави­телство за носене на маска, те вярваха, че тя предлага зашита и процедурата е разумна. Напротив, мас­ката крие сериозни рискове за здравето, особено за лица с белодробни заболявания и сърдечна слабост, но и за такива със страхови и панически смущения.
Дори Световната здравна организация даде да се разбере, че всеобщото носене на маски на обществени места няма СМИСЪЛ.
Какво каза институтът Роберт Кох? Той изкриви първона­чалната препоръка с оглед на провежданата политика. При тези наблюдения не бива да забравяме, че става дума за фе­дерална институция, подчинена на Министерството на здра­веопазването и в крайна сметка на правителството.
След като институтът дълго време се изказваше против всеобщото задължително носене на маски, изведнъж заяви следното: „Когато хората – дори и тези без симптоми – превантивно си сложат маска, това може да намали риска от пренасяне на вируса върху другите, което обаче не е дока­зано научно“. Поне последното изречение беше вярно. Ня­маше академично изследване, което да доказва смисъла от носенето на този атрибут на публични места. Тъкмо обрат­ното.
Никой (нормален) човек не носи охотно маска на лицето, но наистина е поразително онова, което медийното проми­ване на мозъци извърши с германското население. Ето как­во смятаха гражданите, когато ги попитахме на улицата за това задължение: „Щом е предписано и всички го правят, значи е разумно“.
Хм, ами ако някой разпореди всички хора в Германия да си сложат червен картонен нос и всички последват указани­ето – и това ли ще бъде разумно? Фактът, че нищо в държа­вата не се оспорва, е вече тревожен.
Никой не роптаеше и против господата Дростен и Вилер, които постоянно всяват паника.
В края на април Дростен фантазираше за огромната вълна – през май вече естествено бълнуваше и за втората: „Ако поради нашето лекомислие факторът R отново надвиши 1,0 и вирусът пак започне да се раз­прост­ранява експоненциално, последиците ще бъдат опустошителни. Инфекци­озната вълна ще се надигне едновременно навсякъде и вече ще има съвсем друга мощ.“
Наистина ли г-н Дростен е забравил, че никога не сме има­ли експо­ненциално нарастване на броя на заразените?
И откъде ще дойде тази втора вълна?
Дростен: „Това показва примерът с испанския грип, избух­нал през 1918г. към края на Първата световна война. Повече­то от общо 50-те милиона жертви са починали при втора­та вълна.“
Мили г-н Дростен, защо не сте внимавал повече както при заниманията по епидемиология, така вероятно и по история? Една епидемия е ВРЕМЕВО и местно ограничена многократ­на поява на болестни случаи с еднаква причина. Така е при всички епидемии, също и при грипа и т.н. и т.н.
Да се привежда испанският грип като единствено изклю­чение в историята за сравнение с епидемията от Ковид-19, за да се внушава на хората опасност от „втора ужасяваща въл­на“, е направо безотговорно.
Човек се пита по какви критерии избира нашето прави­телство тези информатори… или просто шмекери, ако ня­кой предполага преднамереност.
Съвсем накратко: във времената на испанския грип анти­биотиците още не са били „изобретени“, съответно хората са мрели като мухи – и не от вируси, а от вторични бактери­ални инфекции. При това починалите не са били предим­но старци с отслабнали организми, умирали са представите­ли на всички възрастови групи, включително и младежите. Испанският грип е взел по цял свят около 50 милиона жерт­ви – но който го сравнява под някаква форма с Ковид-19, го прави или от неосведоменост, или иска да сплаши хората.

Накъде отиваме?

 Можеш да лъжеш целия народ за известно време, можеш да лъжеш част от народа през цялото време, но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време. Абрахам Линкълн

Както вече по-горе установихме, отговорните власти, на­шите политици и техните съветници изиграха твърде без­славна роля при всичките инфек­циозни ситуации през го­дините, като започнем от чумата по рогатия добитък, пти­чия и свинския грип чак до Ковид-19. В никой от тези слу­чаи те не се поучиха от грешките си, което изключва надеж­дата, че в бъдеще нещо ще се промени. Напротив. Докато при свинския грип „само“ захраниха безсмислено фарма­цевтичната индустрия с нашите данъци, този път мнозина изгубиха живота си, беше стъпкан основният закон, а насе­лението беше лишено от основни човешки права. Отнето беше правото на лично мнение, на свободно придвижване и преселване, на масово събиране, на религиозна и профе­сионална свобода, на собственост и какво ли не. В консти­туцията е заложена следната закономерност: държавната намеса в основните права трябва да бъде съобразена с по­стигане на поставената цел.

Случаят обаче не беше такъв. И това беше лошо.
– Преди почти 90 години унищожиха критичната и свобод­на журналистика и превърнаха медиите в дълга ръка или маша на държавата.
– Преди почти 90 години премахнаха свободното мнение и създадоха обществено.
– Преди почти 90 години изобретиха медийно управлява­ната истерия.
Ако сме научили нещо от най-тъмните страници на наша­та история, то е следното: никога да не бъдем равнодушни и да не затваряме очи, особено когато правителството потъпква основните демократични права. Този път пред нас застана само някакъв обикновен вирус и ето какво преживяхме:

  • Медийно подклаждана масова истерия.
  • Произволни политически решения.
  • Силно ограничаване на основните права.
  • Цензуриране на свободното мнение.
  • Унифициране на медиите.
  • Очерняне на инакомислещите.
  • Доносничество.

Онзи, комуто това не напомня диктатура, явно е проспал часовете по история. Остават болките в корема, общото не­разположение и засиленото безпокойство. Всичко протече твърде бързо и мнозина иначе интелигентни хора за кратко бяха превърнати в опитни плъхове.
Реномираният вирусолог Пабло Голдшмит заяви следно­то: „Всички сте арестувани. Над Ница летят дронове, кои­то глобяват хората от въздуха. Докъде ще стигне този кон­трол? Човек трябва да чете Хана Аренд и да види тогаваш­ните наченки на тоталитаризма. Когато сплашиш населе­нието, можеш да правиш с него каквото поискаш.”
Той очевидно има право. Едно е ясно: предстои още мно­го работа. Всички трябва да настояваме тя да бъде свърше­на. За този сезон коронавирусът се оттегли, темата изчезна от заглавията на вестниците и от обществения живот – ско­ро вероятно и от главите ни. Ако не поискаме грешките от прове­дената политика да бъдат обсъдени цялостно и във всички сфери, управля­ващите просто ще замъглят нещата.
Някоя нова заплаха винаги може да почука на вратата. Единственото положително нещо от кризата е, че междувре­менно мнозина се събудиха. Те разбраха, че обществените медии и политиците действат заедно и взаимно се подкре­пят в нередностите и нарушенията. Можем само да се надя­ваме, че занапред предупредителните гласове на разума ще се извисят и ще заглушат дрънкането на оръжие, свойствено на политиците.

Съдържание

Въведение – начало на един кошмар?
Как започна всичко
Коронавируси – основи
Опасен вирус в Китай

Колко “опасен” е новият “вирус убиец”?
В сравнение с обичайните коронавируси
С оглед броя на смъртните случаи
В сравнение с грипните вируси
Положението в Италия, Испания, Англия и САЩ

Ситуацията с коронавируса в Германия
Как започнаха нещата в Германия
Обявена пандемия
Федерална блокада
Нищо не наложи удължаването на блокадата
Удължена блокада
Задължителни маски
Разхлабване на ръчна спирачка

Прекомерно? Недостатъчно? Какво се случи?
Въпросът за претоварването на болниците
Недостиг на апарати за изкуствено дишане?
Бяха ли мерките подходящи?
Кои бяха правилните действия на правителството?
Кои бяха неправилните действия на правителството?
Какво трябваше да направи правителството?

“Колатерални щети” – какво става наоколо?
Икономически последици в Германия и по света
Последици за живота и здравето на хората
Самоубийства и психически проблеми
Сърдечни инфаркти и инсулти
Други заболявания
Допълнителни последици за възрастните
Последици за децата
Последици за бедните по света

По-успешно ли действаха другите – например Швеция?
Ползи от блокадата?

Кои са всъщност правилните мерки?
Ваксината като универсално лечебно средство?
На какво почива имунитетът против коронавирус?
Какво е кръстосан имунитет?
Основният въпрос: да се имунизираме или не?
Има или няма пандемия – ролята на СЗО

Тотална засечка на обществените медии
Къде остана достоверната, всеобхватна и многостранна информация?
Къде беше откритата дискусия?
Играта с цифрите
Оклеветяване и дискредитиране
Цензуриране на мненията
Впрочем за фалшивите новини
Германските добронамерени граждани и засечката ва политиката
Защо засякоха политиците
Накъде отиваме?

Линкове:

или

Други препоръчани книги:

Трите вълни доброволци и Новата Земя – Долорес Кенън – Книга 2 Неща, които не би трябвало да знаете! – Михаел Морис Топ мистериите на България – Слави Панайотов Трите вълни доброволци и Новата Земя – Долорес Кенън – Книга 1 Съвършената. Преподобна Стойна, неканоничната светица – Неда Антонова Избави се от тревожността. Как да прекъснем цикъла на страх и безпокойство – Джъдсън Бруър