Коронавирус. Вирусът убиец – Игор Прокопенко

Казвам се Игор Прокопенко. Автор и водещ съм на про­грамата „Военна тайна“ и на много други документални проекти, включително за алтерна­тивната история, за кос­моса и за НЛО…
В книгата, която ви предлагам сега, няма да има НЛО. Тя изцяло е посветена на епидемията на коронавируса, която днес бушува в Китай.
Защо реших да се заема с тази тема? Защото с коро­навируса са свързани много тревоги. И много въпроси, които нямат отговори. Или пък отговорите са толкова про­тиворечиви, че не разбираш на кой „учен“ да вярваш. Коя статистика е вярна? Защо да се страхуваме?
И още. Има прекалено много фалшива, „фейк“ инфор­мация. Съвременният свят е такъв, че всеки казва и пише за коронавируса каквото си иска и както може и истинска­та трагедия се превръща в модерна тема, краят на която не се вижда…
Аз не искам да правя така. Аз искам да се ориентирам сам и да ви помогна да го направите и вие. Затова, за да бъде книгата максимално полезна и достоверна, я написах във формата на отговори на най-честите въпроси, които получавам… Всъщност точно така се роди идеята за тази книга… Когато стана трагедията, ние редовно почнахме да правим за програма „Военна тайна“ репортажи от Китай, да изнасяме информация в Инстаграм (https://www.instagram.com/prokopenko.tv) И започнах­ме да получаваме въпроси. Най-различни. Кой е измислил този вирус? Вярно ли е, че коронавирусът е ге­нетично оръжие? Помага ли арбидолът срещу коронави­руса? До днес съм получил няколко хиляди въпроса, така че ги групирах по теми и написах книгата по начина: една глава – един въпрос.

Появи се вирус, който постави на границата на нацио­нално бедствие една толкова мощна държава като Китай, а останалите жители на планетата уплаши така все едно става дума за нахлуване на извънземни. Стотици хиляди поразени от вируса – и световната медицина е безсилна.
Специалните костюми и боксове за инфектираните, от­цепените райони – всичко това напомня на сюжет от фан­тастичен трилър. Тоталната паника стана неизбежна, по­неже хората осъзнаха, че храната, лекарствата и лекарите стават ограничени ресурси и няма да стигнат за всички. В много китайски градове се наблюдаваше недостиг на спринцовки и маски.
Симптомите на новия коронавирус се проявяват бързо, а болестта се развива стремително. Отначало има висока температура, после кашлица и след няколко часа внезапно втрисане. Хората падат в безсъзнание направо на улиците и започват да се гърчат…

Защо точно в Китай ли? В Ухан и други южни провинции на Китай се набеляз­ват няколко едновременни фактора, които са можели да доведат до епидемия от такъв мащаб.
Първо, китайците ядат диви животни.
Още от първите дни на избухването на вируса започна да се разпространява една шокираща хипотеза: отговорът на загадката трябва да се търси в китайските вериги за доставяне на месо от диви животни! На един или повече пазари, в ресторантите, във фермите, в магазините, където легално или нелегално се продават диви животни.
В това няма нищо удивително. Така наречените „мокри пазари“ на практика са развъдници на бактерии и микро­организми. Качественият контрол на продукцията е изклю­чително слаб, разфасоването на продукцията се извършва в антисанитарни условия. Рибата се обработва направо на асфалта – и веднага се продава. Тук има змии, паяци и ек­зотични морски обитатели, които след малко ще се озоват в нечия супа! Не е тайна, че китайците обичат да си хапват какви ли не чудовища, при това често сурови. Съвпадение или не, но когато се появиха първите случаи на заразата, в интернет беше пуснат запис, на който една китайка със завиден апетит яде… прилеп!
Всичко сочеше натам, че източник на заразата може да е тъкмо тропически прилеп. Полицията откри в китайски­те градове цели складове с месо на прилепи. Без никакви документи и разрешения за продажба, разбира се. Според друга версия източник на вируса можело да са бамбуко­вите плъхове – китайците ги пекат и пържат, варят ги и ги готвят на пара. И тъкмо тези плъхове често стават прено­сители на най-различни зарази.
Второ, китайците са прекалено много.
Ухан – столицата на провинция Хубей, е политически, икономически, транспортен, финансов, културен и обра­зователен център на Централен Китай и най-гъсто насе­леният град в региона. Населението му е над 11 милиона души. Градът се намира в източната част на равнината Цзянхан – там, където река Хуанхъ се влиза в Яндзъ. На прак­тика Ухан е конгломерат от три града – Учан, Ханкоу и Ханян – и затова китайците го наричат Триградието.
Поради географското си положение Ухан се води „ма­гистрала на девет провинции“: той е голям транспортен възел, през който минават десетки шосета, скоростни магистрали и железопътни линии, които на практика го свързват с всички най-големи градове на континентален Китай.
Трето, навсякъде е мръсно.
Нормите и културата на поведението в Поднебесната доста се отличават от онези, с които сме свикнали ние. Да се ходи по голяма нужда или да се пикае на тротоара, пов­семестното изхвърляне на боклук – представете си, дори в Пекин боклуците и помията от ресторантите често се изхвърлят направо на улицата – това за Китай си е норма. Защото, меко казано, китайците не са много придирчиви към битовите условия.
Четвъртата причина е, че през цялата година е топ­ло и влажно.
В централните и южни райони на Китай климатът е та­къв, че осигурява идеални условия за развитието на най-различни вируси.
Непознати на науката смъртно опасни вируси са идва­ли от Поднебесната и друг път.