Еротична интелигентност – Естер Перел

“Отделеността е условие за връзката – това е основният парадокс в интимността и секса”

Излиза, че сексуалността не се подчинява на законите които поддържат мира и хармонията между партньорите. “Неговото грижовно внимание ме кара да се чувствам сигурна. Но когато се замисля с кого искам да спя, сигурността е последното, което бих потърсила”, казва една от
клиентките на Перел, а известната авторка ѝ отговаря: „Всичко е много любовно и уютно, само че не е сексуално. Вие сте заместили чувствената любов с нещо друго.“
Сексуалният терапевт Дагмар О‘Конър го нарича “удобна любов”.
Клиентката на Перел използва друго определение: „като памучна нощница“.
Памучната нощница се радва да знае всичко за теб; копринената има нужда от мистерия. Любовта обича да смалява разстоянията между мен и теб, докато желанието се подсилва от тях. Ако интимността нараства с повторенията и взаимното опознаване, еротиката изстива от този сюжет. Тя процъфтява в мистериозното, новото, неочакваното. Или, както пише Перел:

„Любовта е в това, да имаш; желанието е в това, да искаш. Но много често, докато усядат в комфорта на любовта, двойките спират да подклаждат пламъка на желанието. Забравят, че огънят има нужда от въздух.“

Дайте си го в големи глътки. И използвайте времето, освободило се само за вас, за да развиете своята еротичната интелигентност. Под нея Перел има предвид създаването на дистанция и вдъхването на живот на това отворило се пространство. Пространство – физическо, емоционално и интелектуално – което принадлежи само на вас! Не всичко е необходимо да бъде разкривано.
“Всеки трябва да знае как да отгледа своя тайна градина”, казва Перел в своя подкаст, в която споделя наблюденията си върху това, какво възбужда хората по света, и как пътищата, по които се заражда желанието у всеки от нас, се формират още от детството.

Историята на секса в модерните партньорски отношения често говори за намаляващо желание и включва дълъг списък с алибита за секса, които се счита, че обясняват неминуемата смърт на Ероса. И напоследък изглежда, че всички, от сутрешните новини до Ню Йорк Таймс разсъждават по темата. Предупреждават ни, че много двойки правят рядко секс, дори когато партньорите признават, че се обичат. Днешните двойки са твърде обременени, твърде стресирани, твърде заети с отглеждането на децата и твърде уморени за секс. И ако всичко това не е достатъчно да притъпи усещанията им, то идват антидепресантите, които, макар да целят да облекчат стреса, нанасят съкрушителния удар върху секса. Това наистина е иронично развитие за бейбибумърите, които преди 30 години проправиха пътя за новата ера на сексуалното освобождение. И сега, когато тези мъже и жени и поколението, което ги последва могат да правят толкова секс, колкото им се иска, изглежда, че са загубили желанието си за това.
Макар че не споря с точността на тези сведения в новините – със сигурност животът ни е изпълнен с повече стрес, отколкото би трябвало – мисля, че когато се фокусира почти единствено върху честотата и количеството на сексуалните отношения се обръща внимание само на най-повърхностните причини за безпокойството, което много двойки усещат Мисля, че има още какво да се добави към тази тема.
Психолози, сексуални терапевти и социални наблюдатели дълго се борят с Гордиевия възел – как да примирят сексуалността и семейния живот.
Получаваме много съвети за това какви билки и подправки да ползваме, за да добавим нови вкусове към секса. Твърди се, че изчезващото желание е проблем, породен от лошо управление на времето, който може да се реши, ако се научим по-добре да поставяме приоритети и ако подобрим организационните си умения. Или че е проблем в комуникацията, който може да се подобри, ако се научим с думи ясно да изразяваме какво точно искаме по отношение на секса.
Мен слабо ме вълнува статистическият подход към секса – дали правите секс, колко често го правите, колко дълго продължава, кой свършва пръв и колко оргазма преживявате. Вместо това искам да адресирам въпросите, които нямат лесни отговори. Тази книга говори за еротиката и поетиката на секса, за природата на еротичното желание и придружаващите го дилеми.

Какво е чувството, когато обичате някого? А когато го желаете, как това чувство е различно? Добрата интимност винаги ли води до добър секс? Защо така често преходът към родителство вещае еротична катастрофа? Защо забраненото е толкова еротично? Възможно ли е да искаме това, което вече имаме? Ние всички споделяме основна човешка потребност от сигурност, която най-вече ни движи към дълготрайно обвързване; но имаме и също толкова силни потребности от приключение и въодушевление. Модерната романтика ни обещава, че е възможно да намерим тази комбинация от различни нужди на едно и също място. Все пак аз не съм убедена. Днес се обръщаме към един човек, за да ни осигури това, което преди време цяло село е осигурявало: усещане за заземеност, смисъл и приемственост. В същото време очакваме нашите дълготрайни взаимоотношения да са романтични, както и емоционално и сексуално удовлетворителни. Нима е учудващо, че толкова връзки се огъват под тежестта на всичко това? Трудно е да се поражда въодушевление, очакване и желание със същия човек, в когото търсите комфорт и стабилност, но не е невъзможно. Приканвам ви да мислите за начини, по които можете да въведете малко риск в сигурността, малко мистерия в познатото и малко новост в дълготрайното.

В следващите страници ще обърнем внимание на начините, по които модерната идеология на любовта понякога се сблъсква със силите на желанието. Любовта разцъфтява в атмосфера на близост, споделеност и равенство. Стремим се да опознаем любимия, да бъдем близо до него, да съкратим дистанцията между нас.
Грижим се за тези, които обичаме, тревожим се за тях и се чувстваме отговорни. За някои от нас любовта и желанието са неразделни. Но за много други емоционалната интимност потиска еротичното изразяване.
Грижовните, закрилящи елементи, които засилват любовта често блокират съзнанието, което подпалва еротичното удоволствие.
Моето вярване, подсилено от 20 години практика е, че докато градят сигурност, много двойки бъркат любовта със сливането. Това объркване е лошо знамение за секса. За да запазим стремежа си към другия, трябва да има разстояние за преминаване. Еротиката изисква отделеност. Казано по друг начин, еротиката процъфтява в пространството между мен и другия.
За да преживяваме единение с любимия, трябва да можем да толерираме тази празнота и целия набор от несигурности, които съдържа.

Наред с този парадокс за преглъщане, трябва да имаме предвид и още един: желанието често се придружава от чувства, които биха били пречка за любовта: агресия, ревност и кавги, и това е само за предястие. Ще изследвам и натиска, оказван от различни култури, който оформя представата за домашния секс, и вярванията, че сексът трябва да е справедлив, равностоен и сигурен. Истината е, че по този начин се създават отегчените двойки. Бих искала да предположа, че бихме имали по-вълнуващ, забавен и дори фриволен секс, ако бяхме по-малко обусловени от културните си пристрастия за демокрация в леглото.
За да подкрепя това предположение, ще поведа читателя малко встрани към обществената история. Ще видим, че съвременните двойки инвестират повече усилия в любовта в сравнение с когато и да било; при все това, по някаква жестока приумица на съдбата, точно този модел на любов и брак стои зад прогресивно нарастващия процент разводи. Тук подобава да поставим под съмнение и традиционните брачни структури: дали биха могли да посрещнат съвременните изисквания, особено когато „докато смъртта ни раздели“ в наши дни обхваща период, два пъти по-дълъг, отколкото в предходните столетия.
Магическият еликсир, от който се очаква да направи това възможно, е интимността. Ще стигнем до дъното на въпроса, като погледнем през различни лещи, но засега си струва да посочим, че стереотипите за жените като изцяло романтични и за мъжете като сексуални завоеватели е трябвало да бъдат развенчани преди много време. Същото важи и за всяка идея, която предрича, че жените са жадни за любов, верни по съществото си и домошарки, и че мъжете са биологично немоногамни и се страхуват от интимността. В резултат на социалните и икономическите промени, които се случиха наскоро в западната история, традиционните линии между половете бяха размити и сега тези качества се срещат както при жените, така и при мъжете. Дори когато в стереотипите се съдържа значима истина, те не успяват да се справят със сложността на съвременните взаимоотношения. Аз търся по-андрогенен подход към любовта.
Като терапевт на двойки обърнах обичайните терапевтични приоритети. В моята област нас ни учат да питаме за състоянието на връзката преди да питаме дали и как тя се случва в спалнята. Погледнато по този начин, сексуалните взаимоотношения са метафора на цялата връзка. Водещото предположение е, че ако успеем да подобрим взаимоотношенията, сексът ще последва от самосебе си. Но в моя опит това не се случва често.
Традиционно терапевтичната култура предпочита казаната дума пред експресивността на тялото. Но сексуалността и емоционалната интимност са два различни езика. Бих искала да върна на тялото полагащото му се значимо място в дискусиите за двойките и еротиката. Тялото често съдържа емоционални истини, които думите c лекота прикриват или разкрасяват Самите динамики, които са извор на конфликти във връзките – особено тези, отнасящи се до власт, контрол, зависимост и уязвимост – често стават желани, когато се преживяват през тялото и се разглеждат от еротична гледна точка. Така сексът става както средство да осветим конфликтите и объркването около интимността и желанието, така и начин да започнем да лекуваме тези деструктивни разцепления. Тялото на всеки партньор, с отпечатъците от личната история и културните убеждения става текст, който всички ние трябва да прочетем заедно.
Връщайки се към темата на това четиво, сега е добър момент да обясня някои понятия, които ще срещнете в книгата. За повече яснота ще използвам думата „брак“, за да посочвам дълготрайни емоционални отношения, а не само легален статус. И понякога обичам да се движа свободно между използването на женски и мъжки род, без това да означава, че натрупвам преценка към който и да било от половете.
Както се вижда от името ми, съм от женски пол. По-малко видно е най-вероятно, че аз съм културен хибрид. Живяла съм на много места и бих искала да представя една информирана културна гледна точка – или мултикултурна – по темата на тази книга. Израснах в Белгия, учих в Израел и завърших обучението си в САЩ. Придвижвайки се между различни култури повече от трийсет години, аз съм от онези, които са свикнали удобно да наблюдават отстрани. Тази привилегирована гледна точка ми е донесла множество възможности да наблюдавам как се развиваме в сексуално отношение, как се свързваме един с друг, как разказваме за любовта и как се впускаме в удоволствия за тялото.

Пренесох личните си преживявания в професионалната си работа като лекар, учител и консултант, работейки в сферата на междукултурната психология. Фокусирайки се върху културния преход, специално съм работила с три групи хора: семейства от бежанци, международни семейства (двете групи, които се движат най-много в днешно време, макар и по съвсем различни причини) и междукултурни двойки, които включват комбинации от различна раса и религия. За двойките, които произхождат от различни култури, културните промени не идват в резултат от реално географско преместване, а се случват в собствените им домове. Това, което наистина възбуди интереса ми е как тези смесвания на културите влияят върху взаимоотношенията между половете и отглеждането на децата. Размишлявах върху многобройните значения на брака и как ролята и мястото му в разширените семейни системи се различават при различните култури. Дали това е лична работа на два индивида или е съвместно начинание на две семейства? При сесиите ми с двойки се опитвах да разгранича културните нюанси зад дискусиите, свързани с отдаването, интимността, удоволствието, оргазма и тялото. Любовта може и да е универсална, но нейните структури във всяка култура се определят и буквално, и метафорично на различни езици. Бях особено чувствителна по темата за детската и младежката сексуалност, защото точно в посланията си към децата обществата разкриват в най-голяма степен своите ценности, цели, намерения и ограничения.

Говоря осем езика. Някои научих вкъщи, някои в училище, няколко докато пътувах, и един или два заради любовта. В практиката си често ми се налага да използвам мултикултурния си опит и уменията си на полиглот. Пациентите ми са хомосексуални и хетеросексуални (към момента не работя с транссексуални), женени, обвързани, необвързани или повторно женени. Те са млади, стари и всичко по средата. Покриват широк спектър от култури, раси и класа. Техните лични истории подчертават културните и психологически сили, които оформят начина, по който обичаме и по който желаем.
Едно от най-силните ми лични преживявания, оформило мирогледа ми и стоящо в основата и на тази книга може да изглежда малко периферно на темата, но бих искала да го разкрия пред вас, защото осветява по-дълбоките причини, които подхранват страстта ми. Родителите ми са оцелели от нацистките концентрационни лагери. В продължение на години те се изправяли срещу смъртта очи в очи, всеки ден. Майка ми и баща ми са единствените оцелели от своите родове. Те са излезли от това преживяване с желанието да живеят въпреки всичко, да се възползват от всеки ден и да го изживеят пълноценно. И двамата чувстваха, че им е даден уникален дар: възможността да живеят живота отново. Мисля, че родителите ми бяха необикновени. Те не просто искаха да оцелеят, те искаха да се възродят Така те притежаваха жажда за живот, стремяха съм към богати и наситени преживявания и обичаха да си прекарват добре. Те си отглеждаха удоволствия. Не знам нищо за сексуалния им живот, освен че имат две деца – аз и брат ми. Но от начина, по който живееха, усещах, че имат дълбоко разбиране за еротиката. Макар да се съмнявам, че изобщо някога са използвали тази дума, те преживяваха мистичното ѝ значение като качество на жизненост и като път към свободата, а не просто тясното дефиниране като секс, което съвремието ѝ е придало. Точно това разширено разбиране бих искала да запазя в дискусията си за еротиката в тази книга.
Има и още едно силно влияние, което помогна да се оформи този проект.
Съпругът ми е директор на международната програма за изследване на травмите към университета в Колумбия. Работата му е посветена на това да помага на бежанци, деца от войни и жертви на насилие в опитите им да преодолеят травмите, които са преживели. Като се възвръща усетът им за творчество и зарядът, който носят за забавление и удоволствие, тези оцелели са подкрепяни да се свържат наново с живота и с надеждата, която го движи. Съпругът ми се занимава с болката; аз се занимавам с удоволствието. Те двете се познават интимно.
Хората, за които пиша, не се споменават в благодарностите, макар че им дължа много. Автентичността на техните истории е запазена почти буквално, но идентичността им е скрита. През целия проект и в духа на сътрудничеството аз споделях с тях откъси от книгата. Много от идеите ми се развиха през работата ми, а не обратно. Идеите ми са извлечени също и от изобилието от внимателните заключения на многото професионалисти и автори, които преди мен са се изправяли пред противоречията на любовта и желанието.

Всеки ден в работата ми се изправям пред сложната действителност, скрита зад статистиките. Виждам хора, които са толкова добри приятели, че не успяват да се запазят като любовници. Виждам любовници, които вярват толкова силно, че сексът трябва да е спонтанен, че изобщо не правят секс.
Виждам двойки, които считат съблазняването за твърде сложна работа и нещо, което вече не е нужно да правят, след като са обвързани. Виждам и такива, които вярват, че интимността означава да знаят всичко един за друг Те се отказват от всяко усещане за отделеност, а след това се чудят къде е изчезнала мистерията. Виждам съпруги, които предпочитат да носят етикета „фригидна“ до края на дните си, вместо да пострадат малко, докато обяснят на мъжете си, че любовната игра е нужно да бъде нещо повече от предшественик на истинското нещо. Виждам хора, толкова отчаяни в желанието си да преборят пустотата в партньорствата си, че са готови да рискуват всичко за няколко минути забранено въодушевление с някой друг.
Виждам двойки, чийто сексуален живот се е възпламенил отново след някоя любовна афера, и такива, за които аферата ефективно приключва крехката връзка, която е била останала. Виждам възрастни мъже, които се чувстват предадени от телата си и които тичат за „Виагра“, за да смекчат тревожността на голите факти; виждам и жените им, чувстващи се неудобно от внезапното предизвикателство към тяхната собствена пасивност. Виждам млади родители, чиято еротична енергия изтича по грижи за детето и са толкова погълнати от него, че забравят да затварят вратата на спалнята от време на време. Виждам мъже, които гледат онлайн порно не защото не намират жените си за привлекателни, а защото липсата на ентусиазъм в тях ги кара да мислят, че има нещо нередно в това мъжът да иска секс. Виждам хора, които толкова се срамуват от сексуалността си, че спестяват мъчението на този, когото обичат. Виждам хора, които знаят, че са обичани, но копнеят да бъдат желани. Те всички идват да се срещнат с мен, защото жадуват за еротична жизненост.
Понякога идват засрамени, понякога отчаяни, мрачни, вбесени. На тях не просто им липсва сексът като акт; липсва им усещането за свързаност, игра и обновление, което сексът им позволява да преживяват Приканвам ви да се присъедините към разговора ми с тези търсачи, докато работим по разкриването на техния вътрешен свят и се опитваме да доближим поне с крачка трансцеденталността.

За тези, които периодично търсят начини да ускоряват ритъма на сърцето си, предварително давам резултата: възбудата и гъделичкането отвътре са тясно свързани с чувството за несигурност и с желанието ни да прегърнем неизвестното, и нямат много общо с нуждата ни да се предпазим от тях. Точно това напрежение обаче поражда усещане за уязвимост Предупреждавам клиентите си, че няма такова нещо като „безопасен секс“.
Искам да посоча все пак, че не всички двойки търсят страст, дори някога в миналото да са ѝ се наслаждавали. Някои взаимоотношения се пораждат от чувствата на топлота, нежност и взаимна грижовност, и партньорите избират да останат в тези спокойни води. За тях важното е да намират ведрост в дълготрайното свързване. Няма само един път, както и няма верен път.

Еротичната интелигентност се стреми да ви въвлече в една честна, открита и провокативна дискусия. Насърчава ви да си зададете въпроси, да изговорите премълчаното и да не се боите да подлагате на съмнение сексуалната и емоционална правилност Отваряйки широко вратите за еротичния живот и домашния уют, аз ви приканвам да потърсим отново смисъла на думата секс.

— ЕСТЕР ПЕРЕЛ, автор на “Еротична интелигентност” (ориг. “Mating in captivity“)

 

Твърде лесно се предполага, че проблемите със секса са резултат от липса на близост. Това, на което аз искам да обърна внимание е, че може би начинът, по който създаваме близост намалява усещането за свобода и автономност, което е съществена предпоставка за сексуалното удоволствие.
Когато интимността се превърне в сливане, не липсата на близост, а твърде многото близост, е тази, която пречи на желанието.
Любовта се крепи на два стълба: отдаване и автономност Нашата нужда да бъдем с някого съществува редом с нуждата ни за отделеност. Едната не съществува без другата. Не може да има връзка, когато разстоянието е твърде голямо. Но прекаленото приближаване премахва отделеността на два различни индивида. Тогава вече няма пространство за преминаване, няма мост за извървяване, няма кого да посетиш от другата страна, няма нечий друг вътрешен свят, в който да навлезеш. Когато хората се сливат – когато двамата стават едно – процесът на свързване става невъзможен.
Защото вече няма с кого да се свързваш. Отделеността е условие за връзката – това е основният парадокс в интимността и секса.
Двойствените (и често в конфликт) нужди от свързване и независимост са централна тема в нашата история на развитието.
По-трудно ли е да желаем онова, което вече притежаваме? Според закона за намаляващата възвръщаемост, повишената честота води до намаляване на удовлетворението.
Колкото повече използваме един продукт, толкова по-малко удовлетворяваща е всяка следваща употреба. Париж просто не е същият, когато го посетиш за петнадесети път За щастие логиката на този довод се разпада, когато се опитаме да я приложим върху любовта, защото се основава на погрешното предположение, че можем да притежаваме един човек по същия начин, както притежаваме един айпод или един нов чифт обувки Прада. Когато приятелката ми Джейн сподели: „Може би проблемът ми е в това, че искам само онова, което не мога да имам“, аз ѝ отвърнах: „Какво те кара да мислиш, че притежаваш съпруга си?“
Основната илюзия в дълготрайните връзки е мисълта, че притежаваме другия. Истината е, че неговата отделеност е неопровержим факт и ние не бихме могли никога да уловим мистерията на неговата същност в момента, в който приемем това, под­държането на желанието към другия ще се превърне в реална възможност. Забележително е как една внезапна заплаха за статуквото (афера, увличане по някой друг, продължителна раздяла или една наистина силна кавга) може внезапно да възпламени желанието. Нищо не може така бързо да накара изтърканите ни обувки да изглеждат като нови, като страхът да не ги загубим.
Контрааргументът на закона за намаляващата възвръщаемост е принципът, според който последователните инвестиции увеличават чувството за удовлетвореност. Колкото повече правим едно нещо и колкото по-добри ставаме в него, толкова повече ще му се наслаждаваме. Тенисистът, който седмица след седмица тренира и продължава да подобрява играта си, ще се застъпи за позитивното влияние на честотата. За него Париж всеки път става все по-добър. Колкото повече тренира, толкова повече развива уменията си. Колкото по-добри умения притежава, толкова по-самоуверен се чувства. Колкото по-самоуверен се чувства, толкова повече е склонен да поема рискове. Колкото повече рискува, толкова по-интригуваща става играта. Разбира се, всички тези тренировки изискват усилия и дисциплина. Тук не можеш просто да чакаш да ти дойде настроението – нужни са издръжливост и постоянство. Тенисистът интуитивно знае, че напредъкът рядко следва права линия. Вероятно ще преживее и периоди на застой, друг път дори на забавяне, но наградата си заслужава усилията.
За нещастие, свикнали сме да свързваме усилията с работа и дисциплината с болка. Но на работата може да се погледне и по различен начин. Тя може да бъде творческа и утвърждаваща живота, способна да даде искрата за една по-висока жизненост, и не е нужно винаги да е съпроводена от дълбоко изтощение. Ако искаме сексуалният ни живот да отговаря на потребностите ни, трябва да вложим усилия именно по подобен творчески начин.

Днес се обръщаме към един човек, за да ни осигури това, което преди време цяло село е осигурявало: усещане за заземеност, смисъл и приемственост. В същото време очакваме нашите дълготрайни взаимоотношения да са романтични, както и емоционално и сексуално удовлетворителни. Нима е учудващо, че толкова връзки се огъват под тежестта на всичко това?

Моето вярване, подсилено от 20 години практика е, че докато градят сигурност, много двойки бъркат любовта със сливането. Това объркване е лошо знамение за секса. За да запазим стремежа си към другия, трябва да има разстояние за преминаване. Еротиката изисква отделеност. Казано по друг начин, еротиката процъфтява в пространството между мен и другия.
За да преживяваме единение с любимия, трябва да можем да толерираме тази празнота и целия набор от несигурности, които съдържа.

Разбира се, чувството за близост е само една от проявите на интимността.
Продължителното опознаване на другия надминава повърхностните навици и навлиза във вътрешните светове на мислите, вярванията и чувствата. Ние проникваме в партньора си на мисловно ниво. Говорим, слушаме, споделяме и сравняваме. Разкриваме някои части от себе си и украсяваме, подправяме и прикриваме други. Понякога научавам нещо за теб, защото ми разказваш за своето минало, семейство, за живота ти преди да се запознаем. Но моето разбиране за теб идва също така от наблюденията, интуитивните заключения и взаимовръзките, които правя. Ти представяш фактите, аз свързвам точките и така се получава фигура. Особеностите ти постепенно се разкриват за мен, открито или прикрито, с намерение или без. Някои неща в теб са лесни за разбиране, други са кодирани и изискват усилие да бъдат разгадани. С течение на времето започвам да познавам ценностите ти и недостатъците ти. Като свидетел на начина, по който се движиш в света, аз започвам да разбирам как се свързваш: какво те въодушевлява, какво ти натиска бутоните и от какво се страхуваш. Опознавам мечтите и кошмарите ти. Колкото повече те опознавам, толкова повече те харесвам. И всичко това разбира се, е двупосочно.

Бракът е несъвършен. Обикновено в началото мечтаем за единство, но скоро откриваме различията помежду ни. При мисълта за всички неща, които няма да може да притежаваме или да изживеем, в нас се пробужда страх. Караме се. Оттегляме се. Обвиняваме партньора си за това, че не успява да ни направи цялостни. Поглеждаме в друга посока. За съжаление прекалено много от нас остават в това положение, чак докато главите им оплешивеят или посребреят. Други оплакват загубата на мечтата си, след това се примиряват с избора, който са направили. Любовта се уповава на приемането.

 

Съдържание

Увод
Глава 1. От приключение към плен. Защо търсенето на сигурност изпива жизнената сила на еротиката
Глава 2. Повече интимност, по-малко секс. Любовта иска близост, но желанието има нужда от дистанция
Глава 3. Капаните на съвременната интимност. Разговорите не са единственият път към близостта
Глава 4. Демокрацията срещу горещия секс. Желанието и равенството не играят по едни и същи правила
Глава 5. Всичко е въпрос на стратегия. Протестантската работна етика води до намаляване на желанието
Глава 6. Сексът е мръсен; запази го за някой, когото обичаш. Сблъсъкът между пуританството и хедонизма
Глава 7. Еротичният ни код. Кажи ми как си бил обичан и ще ти кажа как правиш любов
Глава 8. Родителство – когато три заплашва две.
Глава 9. Плът и фантазия. В храма на еротичния ум откриваме директен път към удоволствието
Глава 10. Сянката на третия. Преосмисляне на верността.
Глава 11. Секс в брака. Как да върнем еротиката у дома
За автора

За Автора

Естер Перел, един от най-оригиналните и вдъхновяващи гласове по темата за интим­ните връзки и междукултурните различия в секса, е семеен и сексуален терапевт с над двадесет годишна частна практика в Ню Йорк, където живее със съпруга и двете си деца.
Естер Перел е родена през 1958 г. в Антверпен, Белгия, в семейството на полски еми­гранти, Исак и Сала Перел, оцелели от Холокоста. Израства в Антверпен. Следва в Еврейския универ­ситет в Йерусалим, където през 1979 г. получава бакалавърски сте­пе­ни по педа­гоги­ческа психология и по френска литература. После през 1982 г. полу­чава магис­търска степен по експресивна арт терапия от частния университет „Лесли“ в Кейм­бридж, Маса­чузетс. Впоследствие преминава обучение по психодинамична психо­тера­пия и систем­ната терапия при Салвадор Минучин.
Първоначално работи като междукултурен психотерапевт с двойки и семейства. После в продължение на 13 години е клиничен инструктор в Медицинския факултет на Нюйоркския университет и участва Международната програма за изследване на травмите на Колумбийския университет. Работи с бежанци и международни граждани, изследвайки както доброволната, така и принудителната миграция. Вдъхновение да започне да пише ѝ дава аферата Клинтън-Люински. Публикува статията „В търсене на еротична интелигентност“, за двойките и сексуалността от гледна точка на чужде­странен терапевт, наблюдаващ американската сексуалност. Статията става широк обект на обсъждане и води до предложение за написване на книга.
След публикуването на първата си книга „Еротична интелигентност“ (2006) тя ста­ва международен консултант и лектор по секс и връзки. Нейните иновативни модели за изграждане на силни и трайни връзки са широко представени в медиите като „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Поуст“, „Уолстрийт Джърнъл“, „Монд“, „Гардиън“, „Ню Йор­кър“ и „Вог“. Тя е чест гост в радио и телевизионни предавания, авторка е на 2 под­каста (аудио лекции) „Откъде да започнем?“ и „Как е работата?“. Член е на Амери­кан­ска­та академия за семейна терапия и на Обществото за сексуална терапия и изследвания.
Омъжена е за Джак Саул, асистент професор по клинично обществено и семейно здра­ве в Училището по обществено здраве на Колумбийския университет в Ню Йорк, с когото имат двама сина.
Перфектно владееща девет езика, Естер Перел, е търсен говорител навсякъде по света по темата за емоционалната и еротична интелигентност. В практиката си Перел използ­ва елементи от психологията, теорията за психо­логи­ческите травми, психоанализата, философията, антропологията и литературата като по този начин разчупва и разширява популярното разбиране за връзката между трайните взаимоотношения, секса и еро­тиката.
Освен консултациите в нюйоркския си кабинет, тя не спира да пътува по света като лектор и да участва в ТВ предавания като шоуто на Опра Уинфри.
Естер Перел живее със семейството си в Ню Йорк.

---

Линк към книгата: