Пилешка супа за женската душа. Книга 4 – Джак Канфийлд, Виктор Хансен

Много са начините, по които може да бъде определена една жена: дъщеря, майка, съпруга, професионалист, приятел, учен. Всяка жена е особена и неповторима, но между тях съществува нещо общо. Това, което свързва всички жени, са съизмеримите преживявания на любов и израстване: да почувстваш ласката на любовта; да изковеш приятелство за цял живот; да се докажеш в избраната професия; да родиш нов живот; да балансираш умело с отговорностите на професионалните и семейните ангажименти.
Тази книга, част от поредицата „Пилешка супа за душата“ е прекрасна колекция от истории за възхвала на пъстрата картина от преживявания, от които е изтъкан женският живот. Историите са обнадеждаващи и проникновени; с тяхна помощ започваме да разбираме себе си по-добре и да виждаме по-ясно онези прости неща, които придават смисъл на живота ни. Блестящият сборник е изпъстрен с подобни моменти. Тези малки разкази са доказателство за силата и красотата на женската душа. Ще откриете вдъхновение, радост и утеха, заложени в изключителните послания, посветени на любовта, постигането на мечти, преодоляването на препятствия, брака, майчинството, остаряването, връзката между поколенията, отношението към света, самоуважението и висшата мъдрост. Независимо дали сте жена с професия или майка-домакиня, девойка или старица, млада жена в началото на живота или опитна светска дама, тази великолепна книга ще ви бъде близък приятел в годините занапред.
Всички жени в живота си преминават през периоди, когато върху плещите им се стоварват множество задължения – семейство, работа, съпруг, бивш съпруг, деца, заварени деца, родители. Много е важно и е истински необходимо да се отдръпнеш малко настрани и да преоцениш приоритетите си, да се замислиш върху мисията си в този живот. Защото само когато се грижиш за своята душа, можеш да приласкаеш и да се погрижиш и за другите. – „Пилешка супа за женската душа“ – книгата, която кара всяка жена да изпита чудото на любовта към себе си и в себе си…

“Бъдете кралици. Дръзнете да бъдете различни. Бъдете първооткривателки. Бъдете начело. Бъдете жени, които в лицето на неприятностите продължават да прегръщат живота и вървят безстрашно към предизвикателството. Приемете го! Бъдете търсачки на истината и владейте своето кралство, каквото и да е то – Вашия дом, работа, семейство – с изпълнено с обич сърце.
Бъдете кралици. Бъдете нежни. Не преставайте да раждате все нови и нови идеи и да се радвате на женското си начало… Най-горещата ми молитва е за това да престанем да си губим времето в ежедневна суетня и посредственост… Ние сме дъщери на Бога – тук сме, за да научим света как да обича…
Няма значение какво сте преживели, откъде сте, кои са родителите ви – нито пък социалното или икономическото ви положение. Тези неща са без значение. Значение има само как избирате да обичате, как избирате да изразявате любовта си чрез своята работа, чрез семейството си, чрез това, което сте избрали да дадете на света…
Бъдете кралици. Бъдете господарки на силата и величието си!”
— Опра Уинфри

„Тези истории ни напомнят какво всъщност означава да си жена или момиче в днешния сложен свят – да имаме смелостта, самоуважението и учителите, които да ни вдъхнат сили и упование да достигнем мечтите си. Всяка работеща жена трябва да отдели пет минути от напрегнатия си ден, за да прочете тези истории. Те ще ѝ върнат бодростта, ще ѝ донесат надежда и ще внесат равновесие в деня ѝ!
— Лесли Смит, изпълнителен директорна Националната асоциация на жените

„Тази порция Пилешка супа за женската душа има силата да прогони студенината от човешкото сърце“
— Маргарета Арвидсон Седерот, бивша Мис Вселена

• „Пилешка супа за душата“
• „Пилешка супа за душата. Втора порция“
• „Пилешка супа за душата. Трета порция“
• „Пилешка супа за женската душа“
• „Пилешка супа за влюбени души“
• „Пилешка супа за душата на тийнейджъра“

Виждаме нещата не според това какви са те, а според това какви сме ние.
– Анаис Нин

Когато запитали майка Тереза как успява да изглежда така млада, въпреки трудния си живот, тя отвърнала:
– Понякога доброто вътрешно усещане върши повече работа от посещение в козметичен салон!

Не е лесно да откриеш щастието у себе си, а другаде е невъзможно.
– Агнес Реплиър

Обичайте най-напред себе си и всичко останало ще си дойде на мястото. Трябва наистина да обичаш себе си, за да постигнеш нещо на този свят.
– Люсил Бол

Най-ценното, което един мъж може да притежава на този свят, е сърцето на една жена.
– Джоузия Дж. Холанд

Най-горчиви са сълзите, пролети над гробове заради неизказани слова и неизвършени дела.
– Хариет Бийчър Стоу

Никой, дори и поетите, не е успял да измери колко побира едно сърце.
– Зелда Фицджералд

Решението да имаш дете е от извънредно голямо значение. Това означава да решиш завинаги сърцето ти да се разхожда извън тялото ти.
– Елизабет Стоун

Трябва да си имаш мечта. Ако си нямаш мечта, как ще се сбъдне?
– Блъди Мери от филма „Южен Пасифик“

Бъдещето принадлежи на онези, които вярват в красотата на мечтите си.
– Елинър Рузвелт

Щом се почувстваш твърде стар за нещо, направи го!
– Маргарет Диланд

Старостта не ви предпазва от любов. Но любовта до известна степен ви предпазва от остаряване.
– Жана Моро

Чудесата са нещо естествено; щом не стават чудеса, значи нещо не е наред.
– Хелън Шулмън

Когато се роди дете, раждат се и баби.
– Джудит Леви

Тайната подправка на Марта
Малката метална кутийка дразнеше любопитството на Бен всеки път, когато менеше през кухнята. Тя стоеше на полицата над печката на Марта. Навярно нямаше да му се натрапва толкова и нямаше толкова да го тормози, ако Марта не му бе повтаряла често да не я пипа. Защото, според обясненията ѝ, вътре имало „тайна билка“ от майка ѝ и понеже нямало откъде да вземе нова, тревожела се да не би Бен или някой друг да я вземе, да погледне какво има вътре и без да иска да я изпусне и разсипе безценното ѝ съдържание.
Кутийката не беше нищо особено. От старост първоначалната ѝ окраска на червени и златни цветя беше избеляла. Личеше си къде е била пипана хиляди пъти при вземането и отварянето ѝ.
Не само пръстите на Марта бяха държали тази кутийка, но и тези на майка ѝ и на баба ѝ. Марта не знаеше със сигурност, но смяташе, че и прабаба ѝ е използвала същата кутийка и „тайната ѝ билка“.
Бен знаеше само, че скоро след сватбата им майката на Марта донесе кутийката и каза на Марта да я използва със същата обич, с каквато я била използвала и тя.
И Марта неизменно го правеше, Бен никога не бе виждал Марта да готви нещо без да снеме кутийката от полицата и да поръси гозбата с мъничко от „тайната билка“. Дори когато правеше сладкиши, пайове и курабийки забелязваше, че винаги поръсва по малко точно преди да сложи тавичката във фурната.
Каквото и да съдържаше тази кутийка, явно вършеше добра работа, защото според Бен на света нямаше по-добра готвачка от Марта. И не само той смяташе така – всеки, който някога се бе хранил на трапезата им, се прехласваше по гозбите на Марта.
Само че защо тя не даваше на Бен да докосне кутийката? Наистина ли се страхуваше, че ще разсипе съдържанието ѝ? Как ли изглежда тази „тайна билка“? Явно беше стрита на много фин прах, защото когато Марта поръсваше ястието, Бен не виждаше нищо. Освен това явно използваше съвсем мъничко от нея, понеже нямаше откъде да вземе още.
Все някак си Марта бе успяла да направи така, че съдържанието да не се свърши през целия им 30-годишен брачен живот. И винаги постигаше такъв ефект, че всички си облизваха пръстите.
Бен се изкушаваше все повече и повече да надникне в кутийката поне веднъж, ала все не събираше достатъчно сили.
Но ето, че един ден Марта се разболя. Бен я закара в болницата, където я задържаха по-дълго. Когато се прибра вкъщи, Бен се почувства страшно самотен. До този момент Марта никога не бе нощувала извън къщи. А когато наближи време за вечеря, той се зачуди какво да прави – Марта толкова обичаше да готви, че на него никога не му се бе налагало да си приготви сам нещо за ядене.
Докато се мотаеше из кухнята и надничаше в хладилника, кутийката на полицата все му се набиваше в очи. Погледът му се отклоняваше натам като привлечен от магнит – той бързо извръщаше очи, но любопитството му го връщаше отново.
Любопитството не му даваше мира.
Какво имаше в кутийката? Защо не бива да я пипа? Как изглежда тази „тайна билка“ Колко ли е останало от нея?
Бен отново извърна очи и повдигна капака на една голяма форма за сладкиши на кухненския плот. Ах… Вътре имаше повече от половината на един от великолепните сладкиши на Марта. Отряза си едно голямо парче, седна на кухненската маса и още преди да е изял и хапка, очите му се върнаха върху кутийката. Какво толкова ще ѝ стане, ако погледне вътре? Защо изобщо Марта беше така потайна, когато ставаше дума за тази кутийка?
Бен си отхапа още сладкиш и продължи спора със себе си – да го направи ли, или не? В продължение на още пет големи хапки той продължи да размишлява, вперил поглед в кутийката. Накрая не издържа.
Отиде бавно в другия край на кухнята и много внимателно взе кутийката от полицата – ужасяваше се да не се случи най-страшното – да разсипе съдържанието ѝ при опита си да види какво има вътре.
Сложи кутийката на плота и внимателно свали капака. Дори го достраша да погледне вътре! Когато пред него се разкри изцяло вътрешността на кутийката, Бен опули очи от изненада – ами че вътре нямаше нищо… освен малкото сгънато листче на дъното.
Бен едва напъха голямата си ръка вътре. Взе внимателно хартийката за едното ъгълче, извади я и бавно я разгъна под светлината на кухненската лампа.
Бележката беше съвсем кратка и Бен веднага позна почерка на тъща си. Написаното беше съвсем просто: „Марта, във всичко, което правиш, слагай по мъничко обич.“
Бен преглътна с усилие, върна бележката и кутийката на място и тихичко се върна да си довърши сладкиша. Сега вече му беше напълно ясно защо е така вкусен.

Пиратът
“Виждаме нещата не според това какви са те, а според това какви сме ние.”
Един ден госпожа Смит седеше в чакалнята на своя лекар, когато вътре влезе малко момченце с майка си. Момченцето привлече вниманието на госпожа Смит, защото имаше черна превръзка на едното око. Учудваща бе явната невъзмутимост, с която понасяше загубата на окото си и тя с интерес го проследи как последва майка си до един стол наблизо.
Този ден лекарят имаше много работа, така че госпожа Смит имаше възможността да заговори майката на момчето, докато то си играеше с войниците си. Отначало седеше мирно и ги редеше на облегалката на стола. После хвърли бегъл поглед към майка си и тихичко се смъкна на пода.
В края на краищата госпожа Смит намери подходящ момент да попита момченцето какво му е на окото. То се замисли над въпроса ѝ, после отвърна като повдигна превръзката,
– Нищо ми няма на окото. Аз съм Пират!
И продължи да си играе.
Господа Смит чакаше в кабинета, защото беше изгубила крака си от коляното надолу при автомобилна катастрофа. Днешното и посещение имаше за цел да определи дали раната е зараснала достатъчно, за да и се сложи протеза. Загубата на крака беше съкрушителна. Въпреки че полагаше всички усилия да бъде силна, тя се чувстваше инвалид. С ума си съзнаваше, че загубата не бива да попречи на по-нататъшния ѝ живот, но емоционално просто не можеше да го преодолее. Лекарят ѝ беше предложил упражнения за визуализация и тя бе опитала, но не можеше да си създаде емоционално приемлив и траен образ. В съзнанието си тя се виждаше като инвалид.
Думата „пират“ промени живота ѝ. Моментално се пренесе мислено в друг свят. Видя се преоблечена като Джон Силвър, застанал на палубата на пиратския си кораб. Стоеше с широко разтворени крака – единият дървен. С подпрени на хълбоците ръце, с високо вдигната глава тя гледаше усмихната право в окото на бурята. Ураганният вятър развяваше палтото и косите ѝ. Ледени пръски морска вода хвърчаха над перилата при всяко разбиване на огромните вълни. Корабът се клатеше и стенеше под силния напор на бурята. Но тя стоеше здраво стъпила на крака – горда и неустрашима.
В този миг образът на инвалид в съзнанието ѝ бе заместен и смелостта ѝ се върна отново. Тя погледна момчето, заето с войниците си.
След няколко минути сестрата я повика. Докато пазеше равновесие на патериците си, момченцето забеляза ампутирания ѝ крак.
– Ей, госпожо – извика то, – какво ви е на крака? Майката на момчето щеше да потъне в земята от срам.
Госпожа Смит погледна надолу към скъсения си крак. После се усмихна и рече:
– Нищо. И аз съм пират.

Брачен съвет от 1886 година
Нека любовта ви бъде по-силна от омразата или гнева.
Научете се на мъдростта на компромиса, защото е по-добре да се превиеш малко отколкото да се пречупиш.
Вярвай на най-доброто, а не на най-лошото.
Хората имат свойството да се проявяват като добри или като лоши в зависимост от мнението ти за тях.
Помнете, че истинското приятелство е основата на всяка трайна връзка. Човекът, за когото решите да се ожените, заслужава учтивостта и любезността, с която се отнасяте към приятелите си.
Предайте този съвет и на децата си и на децата на децата си: колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите.
Джейн Уелс (1886 г.)

ЗА АВТОРИТЕ:

Джак Канфийлд (роден на 19 Август 1944 г.) е президент на семинарите по самоуважение и на фондацията за самоуважение в град Калвър, Калифорния. Той е ръководил интензивни семинари за лично и професионално развитие за повече от 500 000 души в Съединените щати, Канада, Европа, Австралия и Азия. Той е и автор на няколко книги за развитието на самоуважението в образованието и е бил консултант на стотици компании и професионални съюзи.

Марк Виктор Хансен (роден на 8 Януари 1948 г.) е известен мотиватор и маркетингов агент за професионалисти, които искат да бъдат сред 10-те най-добри в своята професия и които искат да утроят доходите си за три години.
Той изминава над 400 000 километра годишно, за да предаде на хората своята увереност. Той е и популярен водещ от радиото и телевизията.

Дженифър Рийд Хоторн и Марси Шимоф, съавторките на Канфийлд и Хансен, са основателки на фирмата „Естийм груп“, специализирана в програми по самоуважение и усъвършенстване за жени. Двете са професионални лекторки и преподавателки, разговаряли с хиляди жени по света по въпросите на личностното израстване, саморазвитието и професионалния успех.

Други препоръчани книги:

Пилешка супа за душата. Втора порция. Още 101 истории, които стоплят сърцето и възвисяват духа – Книга 2 Пилешка супа за душата. 101 истории, които стоплят сърцето и възвисяват духа – Книга 1 Кривата на щастието: За спорта, Вселената и всичко останало – Иво Иванов (допълнено издание, януари 2021) 52 Цитата – Иво Иванов Човекът в търсене на смисъл – Виктор Франкъл