Жива – Яна Ясипова

Posted on 20/04/2023

by book

Книга за болката, която ни настига, колкото и надалеч да бягаме от нея. За празнотите в сърцето, които чакат да бъдат запълнени. За истинската България, скрита в забравените селца и в думите на мъдрите стари. История, която макар и написана в далечна Австралия, ни води право у дома – където се чувстваме най-живи.

За да открие отново истината в сърцето си, Яна трябва да поеме назад – към миналото и към корените, от които се е опитала да се отскубне.
Съдбата ще я отведе в почти обезлюденото село Елици, където красотата на природата, мъдростта на местните и изконните български ритуали отключват отдавна задрямали кътчета в душата ѝ.
Селото крие много тайни, а най- странната от тях е ,че на това забравено от бога място вековна мистерия от българската история чака да бъде разкрита….

„– От болка не се бега, чедо – поклати глава баба Стойка. – Болката бега по-бързо от хората. Навсекъде ще те настигне.“

„- Трудно се забравя – въздъхна баба Стойка. – Човек е направен тъй, че да помни. И все се опитва да се върне назад. Па то връщане назад нема. Господ ни е турил очите на лицето, за да гледаме само напред.“

„- Сичко у тоя живот е магия, Яне. Виж как сека година дръвчетата цъфват, после раждат плод, после листата им пожълтеват и секаш са умрели. Ма след зимата се събуждат пак. Туй не е ли магия?
– Ами, човекът не е ли магия? – продължи баба Стойка. – Съберат се двама млади, разгалят се, порадват се и у жената пониква животче. Туй не е ли магия?“

„Секо същество си има своя пътечка, Яне. Ти може да си мислиш, че решаваш накъде да поемеш и къде да пристигнеш, ама Господ вече ти е нарисувал пътечката и ти си вървиш по нея, щеш не щеш.
Ей го Борко, дето е куче, ама и той върви по Божиите пътечки и те го доведоха при мен. Мънинко пале беше, болнаво, проскубано, немаше силици да се държи на краката си, едвам дишаше, ама докрета до мен и ме близна по ръката. Защо е дошел при мене? Щото пътечката му минава оттук. Господ ми го е пратил. И си остана при мене и вече девет години се гледаме с него.
Некои хора верват, че сичко става случайно. Нема случайни работи. Ако некой требва да срещне некого, ще го срещне. Ако не го срещне, значи не требва.
Много деца изгубихме, Яне. Запилеха се по чужбината, кой по Германия, кой по Америка… Щото пътечките им натам са водели. Ама не знаем утре къде ще са. Може пътечката им да ги върне обратно тука. Туй само Господ го знае. Той е направил пътечката на всеко същество и ги е преплел по тая земя, та да се събират и разделят.
Що народ е излезнал от туй село… що деца са тичали по тия калдъръми… Сега ги нема. Не знам защо Господ е решил тъй. Сигурно така требва.
Мойта пътечка се оказа най-къса. Тръгнала е от тука преди седемдесет и кусур години и тука си свършва. Цел живот на едно место. Ма туй си е моето место. Тука съм си добре, никъде не ми се ходи.
Понекога ми става смешно, като гледам как се щурат некои хора, как цел живот търсат нещо и се кахърат що не могат да го намерат. И все мислат, че туй, дето търсат, е некъде другаде. Па то е до тех, ма го не виждат. Имаше един дедо Петко, живееше в къщата срещу черквата и все търсеше къде си е оставил очилата. Па те на носа му.
Това е, Яне. Твойта пътечка те доведе тука. Ама как и защо – не знам. Па и нема значение. Сега си тука. Излез да те огрее слънцето. Умий лицето си на реката. Чуй песента на птичките. Усмихни се на ветъра.
Един живот ни е даден – требва да го изживеем некак си.“

“Жива” е роман, който трябва да бъде повикан и да бъде грабнат и прочетен в точния момент, когато душата изпитва най-голяма нужда от уединение и е готова да слуша и да чуе всичко, криещо се от редовете. Само така ще може да се опита и от сладкото, и от горчивото и да бъде изживяно заедно с героинята на Ина Ясипова – Яна.

„Жива“ е роман за прераждането чрез любовта, за търсенето на смисъл, на път в живота, за преоткриването на себе си. Той не лекува всяка болка, но потапя в една до болка искрена история, припомняща кое наистина има значение. Утопия, която, макар и почти невъзможна за осъществяване в забързаното ни ежедневие, има способността да ни накара да се откъснем за малко от него, да ни припомни, че доброто и вярата в Бог все още са живи, да ни припомни как да обичаме.

Подобно на романа на Мария Лалева „Живот в скалите“, за който самата авторка твърди, че мненията варират между „осанна и разпни го“, тук също има коренно противоположни мнения. За някои това е книга, връщаща към изконното българско, „с аромат на пресен билков чай“ и „топъл като домашно огнище“, доколкото според други е „изтъкана от социалистически котловинни клишета книга“. Tрябва да се подчертае тук, е, че Ина Ясипова е бизнес консултант, иначе казано, човек, който не се занимава и никога не се е занимавал с литература преди. Важен е и фактът, че това е първият роман на писателката. Неслучайно и името на главната героиня – Яна Асипова, е толкова прозрачно свързано с името на Ясипова. Може да се каже, че произведението е вид романизирана автобиография, тъй като писателката вгражда в образа на героинята си много автобиографични елементи.

Наскоро авторката издаде и продължение на своя дебютен роман. Също толкова смела, проницателна и емоционална като „Жива“, но изпълнена с още повече действие, необясними обрати на съдбата и любов към родните традиции и обичаи, „Посветена“ се впуска в ново търсене на изгубеното познание на старите българи.
Истина, чакаща да бъде пробудена от някоя „Посветена“ душа.
Ако ви допада първия роман, моля закупете и прочетете неговото продължение.