Всеки Божи ден ни водят за носа. Избори се манипулират, цените на акциите изкуствено се раздуват, медиите ни захранват само с подбрана информация. Доналд Тръмп навсякъде вижда фалшиви новини.
Тези „fake news“, както сме свикнали да ги наричаме, се срещат в почти всички сфери на нашия живот, но най-често в три области: религия, политика и икономика.
В книгата на Ха. А. Мелер ще намерите безброй примери, описващи как се създават и как действат фалшивите новини. Ще разберете кой ги пуска в обращение, как са формулирани, до какви резултати водят и какво можем да научим от тях, така че в бъдеще по-лесно да разпознаваме лъжите и измамите.

• Как точно тайните служби манипулират медиите?
• Каква роля играят КГБ и наследилите го организации и до днес в т.нар. „антифашистки“ демонстрации?
• Кой стои зад антисемитските надписи, разпространени в Западна Германия в края на 50-те години на XX век?
• С какви лъжи се води „войната за електричеството“ между Едисон и Тесла?
• Какво общо имат фалшивите новини с лова на вещици в Европа?
• Какво довежда до големия борсов крах в САЩ през 1929 г.?
• Кой владее медийния пазар в Германия, САЩ и в останалия свят?

Отговорите на тези и други въпроси ще намерите на страниците на тази книга.

Тръмп разпространи понятието „фалшиви новини“ из цял свят, най-вече чрез Туитър и определени телевизионни канали. Когато смята, че някое съобщение е погрешно, измислено или фалшиво, той хвърля израза като копие, насочено към зрителите, слушателите и читателите.
Така изразът заживява собствен живот. Присвояват си го най-вече политиците, леви и десни, и всеки се възмущава. Всеки твърди, че „другата страна“ лъже, та се къса. При това феноменът на целенасочената лъжа не е нещо ново в общественото пространство.
Близо до „фалшиви новини“ са и много други изрази. Запознахме се вече с термина „дезинформация“, който ни показва, че тайните служби систематично и целенасочено пускат в обращение фалшиви сведения. Между другото, правят го всички разузнавателни агенции по света. Освен това сме чували и изрази като манипулация, медийна манипулация, масова манипулация, пропаганда, пъблик рилейшън, лъжлива преса и медийни партизани.
При всички тези понятия на преден план стои намерението да бъдем измамени и да ни пълнят главите с големи дози лъжи.
За да внесем малко светлина в този гъсталак от дефиниции, можем да отличим следните разлики. Съществуват:

  • Фалшиви новини в политическото пространство
  • Фалшиви новини за икономиката и финансовия сектор
  • Фалшиви новини в сектора на религиите.

Всеки път става дума за целенасочено използване на неистини.
Повечето фалшиви новини преследват политически цели. Често си проличава и намерението с помощта на лъжливо съобщение да се придобие икономическа изгода.
Част от феномена „фалшиви новини“ са и фалшивите имейл адреси, интернет страниците, чиито същински собственици остават на тъмно и претендират, че страниците принадлежат другиму, форуми, в които се пускат уж „обективни“ коментари, докато всъщност всичко сочи в една определена посока, и още други подобни. Плава се под чужд флаг, а читателят е подвеждан не само чрез някаква измислена новина, но се лъже и относно нейния автор.
Днес вече е възможно чрез целенасочена кампания с фалшиви новини да се съсипят цели институции или да се срине репутацията на дадена личност или компания. В такива случаи говорим за черна пропаганда. Дори избори се манипулират чрез фалшиви новини. Съществуват даже фирми, предлагащи съответната услуга.
Според офертите на различни „доставчици на услугата“ от Китай, Русия и англоговорящи страни повлияването на избори може да струва до 400 000 долара. Провокация към протести върви по 200 000, а за очерняне на журналисти се плащат 50 000.
За разпространението на фалшиви новини вече се ползват и хитри компютърни програми, както и смартфони и таблети. Играе се на всички платформи. С помощта на фалшивите новини цената на акциите може да скочи до небесата – или да се срине. А запознати с материята са наясно, че и в двата случая можеш да натрупаш солидна пачка.
За борбата е фалшивите новини се предприемат редица мерки. Европейският съюз има законови инициативи, както и политици от Чехия, Франция, Германия, Съединените щати и Полша. Телевизионните станции, списанията и интернет порталите проверяват фактите, за да изведат истината на преден план. Фейсбук и Гугъл полагат големи усилия и т.н. В действителност всички тези политически напъни са ръководени от „леви“ и „десни“, което означава, че всеки, застанал зад тях, е натоварен с предразсъдъци. А повечето частни компании всъщност гонят една-единствена цел – да трупат пари и още пари. Подобна позиция рядко служи за намирането на истината.
Така че на всеки от нас не му остава нищо друго, освен да осъзнае, че не живеем в информационно общество, а в дезинформационно такова. Та дори количеството информация и данни, което ежедневно ни затрупва, е необозримо. Затова се налага да се самоимунизираме срещу фалшивите новини. Трябва да се съпротивляваме срещу опитите да бъдем манипулирани, а първата необходима за това стъпка е да извлечем поуките от историята. Тя има предимството, че ни дава възможност за πο-неутрална и по-обективна оценка, тъй като дистанцията във времето ни позволява да загладим вълните на емоциите, разбушували се преди столетия.
В този смисъл нека разгледаме (по-ранния) вариант на понятието пропаганда, който макар и да не е идентичен с фалшивите новини, все пак е в опасна близост, тъй като съдържа в себе си факта, че не винаги казва истината.

Пропаганда
В интерес на истината изразът „пропаганда“ идва от областна на религията, преди да бъде окупиран от политиката. Латинската дума propagare означава „разпространявам“, в случая разпространяването на правата вяра.
Нека накратко да си припомним някои факти. Навремето Мартин Лутер (1483–1546) сипе огън и жупел по адрес на папата и висшия клир, като не се свени да използва фалшиви новини и ругатни, наричайки Светия отец „изчадие на Сатаната“, „наместник на дявола“ и „антихрист“. Според Лутер епископите са „безбожни лицемери“, а монасите – „бълхи, убийци и палачи“. Ето и един дословен цитат: „По-добре би било всички епископи да бъдат убити и всички манастири да бъдат изкоренени“. В резултат малко по-късно много селяни действително окачват редица свещеници, абати и епископи на въжето. Според простия народ тези преувеличения са чиста монета. Лутер нарича папата също така „содомит“, „лудо и диво магаре“, което заслужава да бъде ударено от гръм и мълния.
Содомит е човек, който се съешава с животни, което във връзка с папите просто не отговаря на истината.
В същото време Лутер сатанизира и евреите, и то с език, който и до днес кара кръвта във вените ни да замръзне: „Вярно е, те (евреите) са отровни, горчиви и отмъстителни… змии, убийци и чада на дявола, които те пронизват тайно и нанасят щети…“ Това също са чистокръвни фалшиви новини, тъй като по онова време евреите са били щастливи, ако ги оставиш на мира. И в никакъв случай не са били подли убийци. Но Лутер продължава: „За един християнин, освен дявола, няма друг по-отровен и по-злъчен враг от евреина. Той не престава да богохулства срещу нашия Спасител Христос, нарича Дева Мария проститутка, а Исус – кучи син“. Това, разбира се, също не отговаря на истината. Евреите не са имали смелостта да говорят по този начин.
Единственият шанс за оцеляване на папската институция и на католицизма е в провеждането на контрареформация и вътрешно прочистване на Църквата, за да могат, с методите на пропагандата, отново да наложат правата вяра. Случва се точно това.
На върха на копието на контрареформацията застават йезуитите, които успяват да отблъснат „протестантското нашествие и да върнат големи части от Германия, Бохемия, Унгария и Полша в лоното на „пресветата църква“. Първо основават в застрашените земи свои клонове, а там, където това не е възможно (като в Ирландия, Англия и част от германските територии), съответният клон е основан в Рим, откъдето членовете на ордена нелегално навлизат в дадената страна.
От своите разклонения йезуитите проповядват, грижат се за душите на вярващите, предлагат образование и съблюдават изкуплението на греховете. Смята се за вярно, че са затваряли по едно око, когато грешникът е бил някой високопоставен аристократ. При всички случаи политическото им влияние нараства неимоверно.
Най-големият им успех се състои в това, че връщат цяла Полша към католицизма, след като половината страна вече е преминала в ръцете на протестантите. Йезуитите първо се справят с аристокрацията, след това и с простия народ. В резултат на емоционалните им проповеди в цяла Полша пламват протестантски храмове, а строежът на нови е забранен. Йезуитите дори успяват да прокарат закон, който наказва със смърт всеки отрекъл се от католическата вяра.
За да придадат сила на своята пропаганда, те използват и фалшиви новини, т.е. дори методите на йезуитите не са чисти от морална гледна точка. Така например те обвиняват своите врагове, че са обсебени от нечестивия, което е фалшива новина. Провеждат зрелищни сеанси на екзорсизъм и основават йезуитски театри, в които разпространяват всякакви фалшиви новини.
Спорът между католици и протестанти ескалира през Трийсетгодишната война (1618–1648), когато теологическият бяс се разпространява с огромна скорост. Самата война е предшествана от невъобразима битка с мастило. Няма неизползвана обида или мръсна дума, с която противникът да не е злепоставян. Двата лагера се окачествяват взаимно като свиня, шопар, убиец, а жените поначало са наричани курви. Обменят се най-нецензурни епитети, измислят се най-невероятни лъжи, които да очернят врага. Изфабрикувана е историята за папеса Йоана, една проститутка, изкачила се до престола на Свети Петър.
Фалшива новина.
Папите танцували голи около кръста.
Фалшива новина.
Йезуитите са обвинени в хомосексуализъм и други порочни практики.
Фалшива новина.
Католиците отвръщат на удара със същите оръжия. Само през 1618 г. излизат 1800 публикации, съдържащи ругатни по адрес на протестантите.
Отново виждаме, че когато два враждуващи лагера воюват до кръв, изпълнени с омраза и гняв, винаги се създават фалшиви новини.
Във връзка с религиите ще се спрем и на още няколко фрапантни случая на фалшиви новини…

Тесла срещу Едисон
През онези години се разразява невиждана дотогава ПР-война, при която един срещу друг се изправят двама непримирими противници.
От едната страна е Edison General Electric Company c нейната система за прав ток, основана от създателя на електрическата крушка Томас Алва Едисон. Неговата система за осветление е изградена така, че използва електричеството, протичащо в една посока – от генератора към потребителя. Разпределеният по този начин ток е ограничен до около 250 волта, най-високото напрежение, смятано за безопасно при снабдяването на домакинствата.
От другата страна стои откривателят Никола Тесла, подкрепян от Уестингхаус. Тесла разработва система с променлив ток и прави електромотори, които са с по-опростена конструкция и с по-широко приложение от тези на Едисон, които работят с прав ток. Неговите трансформатори решават проблемите, възникващи при преноса на електричество на дълги разстояния, като произведеният ток се трансформира на високо напрежение, преди да поеме по далекопроводите, а след това напрежението се намалява, за да стигне до къщите и фабриките.
Битката е за електричеството. Едисон вижда икономическите предимства на променливия ток и признава гениалността на Тесла, но тук става дума за пазар на стойност милиарди долари. Затова Едисон хладнокръвно залага на емоциите, изпитвани от обществото в края на XIX век спрямо електричеството. През онези години американското население се отнася към тока, както в момента германците към атомната енергия – смятат го за полезен, но и убийствено опасен. Така че Едисон се застъпва за „обществената сигурност“, която според него е застрашена от променливия ток. Лансира цинична рекламна кампания за електрическия стол като метод за изпълнение на смъртни присъди, като показва уред, работещ с висок волтаж и променлив ток. Подкрепа му оказват ПР-съветникът Самюъл Инсъл и бившият му лаборант Харолд П. Браун. Последният през 1889 г. по мистериозен начин е купил три електромотора на променлив ток от Уестингхаус, за да ги препродаде на управата на затворите. Една година по-късно с променлив ток в щатския затвор Обърн е екзекутиран убиецът Уилям Кемлър. [Уилям Кемлър е първият човек, чиято смъртна присъда е изпълнена е електричество, тъй като методът е смятан за по-малко жесток в сравнение е дотогава практикуваното обесване. Екзекуцията се състои в ранните часове на 6 август 1890 г. и продължава близо две минути. При първия опит за 17 секунди пускат електричество с напрежение от 1000 волта, но осъденият е все още жив, макар и с тежки изгаряния. След кратка почивка напрежението е увеличено на 2000 волта и екзекуцията продължава 70 секунди.]
Виждаме как Едисон използва „черна“ пропаганда, за да дискредитира своя конкурент. Навсякъде всява страх и говори срещу променливия ток. Посланието гласи: „Променливият ток е опасен за живота, правият ток е по-добър“.
Фалшиви новини.
След тази кампания за голяма част от американците променливият ток се превръща в символ на смъртта. Едисон сякаш е победил.
Нещата обаче се обръщат срещу него, когато Тесла и Уестингхаус отвръщат на удара. Индустриалецът назначава журналиста Е. X. Хайнрихс за свой ПР-съветник, който да разкаже на обществеността истинската история. Така икономическата война, която можем да окачествим и като първата ПР-битка в бизнеса, набира нова сила.
През 1903 г. Едисон се жалва, че целият свят бил луднал по променливия ток. Още преди това неговите компании, чието ръководство му се е изплъзнало, са преминали към производството и разпространението на променлив ток за големите мрежи. Правият ток остава на съвсем малко места.
Оказва се, че при своята недостойна битка за спечелване на общественото доверие Едисон е заложил на грешния кон и е разпространявал фалшиви новини. В края на краищата печелят Уестингхаус и Тесла, докато черната пропаганда има само краткотраен ефект.
Каква е поуката? Има начини да се справиш с фалшивите новини.

През периода между 1933 и 1945 г. фалшиви новини дал Господ.
Създаден е изцяло нов (нацистки) език, с чиято помощ се разпространяват фалшивите новини. Представяте ли си? Нацистките престъпници омайват хората със съвсем нови понятия, пробутват им стари думи с нови значения. Ето един малък списък, включващ и някои изрази и девизи на нацистите:

  • Предци; академичен пролетариат, работнически фронт, подбор, изтребление, недостоен за живот;
  • Скромност: „Като последен фактор, в цялата си скромност, трябва да посоча собствената си персона, тя е незаменима. Нито една военна или цивилна личност не би могла да заеме моето място… Убеден съм в силата на моя мозък и в моята решимост“;
  • светкавична победа; кръв и земя; Съюз на германските момичета;
  • Германия, Германия над всичко, над всичко в света; германска същност; Трети райх;
  • Благородно животно; свещен брак; крайно решение; крайна победа; изравняване със земята;
  • Високо вдигнат флаг, стегнати редици; знамена; крепостта Европа; вдигнете пламъка; управление на свободното време (измислено тогава!); фюрер;
  • Послушание; последователи; вяра и красота; Велика Германия;
  • Хайл Хитлер!; обратно в Райха; господарска аристокрация; господстваща раса; хитлерюгенд;
  • Еврейски въпрос; млади момичета; школи за юнкери;
  • Сила чрез радост; сила чрез величие;
  • Лебенсборн; пространство за живот; Лайбщандарт (СС); песенно богатство;
  • Завземане на властта; моми;
  • Расов срам; райхсаутобан (пътища на фюрера); Кристална нощ; славна страница от нашата история;
  • Красотата на труда; селекция; специална акция; извънредно съобщение (започващо с „Прелюдии“ на Франц Лист);
  • Тотална война; вярност;
  • Не-германски писатели / хора на изкуството; унтерменш (подчовек); недостоен живот;
  • Фатерланд; народ без земя; германци по народност; провидение; здравомислещо народно мнение;
  • Германска Коледа; „Ще продължим да маршируваме, дори и всичко да се разпада на парчета, тъй като днес ни принадлежи Германия, а утре – целия свят“; световни отровители; благодарение на германската същност целият свят ще оздравее (преиначено от стихотворение на германския поет Емануел Гайбел, 1815-1884); съпротива.

Така че можем да твърдим, че фалшиви новини се създават и с помощта на специално създаден език, повтаряйки непрекъснато определени изрази и девизи.
Чрез това повтаряне думите и фразите се загнездват в съзнанието и създават нова, несъществуваща преди това реалност.
Думите се издигат над разума, тяхното използване се превръща в дефиниция на новото.

Комунизмът също разполага с подобен речников запас и собствен език. Ето няколко примера в немския:

  • Работник, работническа класа, работническа държава
  • Експлоататор, експлоататорство
  • Държава на селяните и работниците, буржоазия
  • Фашизъм, фашисти, феодализъм
  • Другар, кооперация, общество
  • Исторически материализъм
  • Идеология
  • Империализъм
  • Капитал, капитализъм, класа, класова идеология, класова борба, дребен буржоа, дребна буржоазия, колективна собственост, колониализъм, контрареволюция
  • Материализъм
  • Производствени средства, пролетариат
  • Реакционер, ревизионизъм, революция
  • Победа на партията, социален фашизъм, социализъм.

Тези думи и изрази също създават нова, самостоятелна реалност. Набиват се в главите на хората чрез непрестанно повтаряне и така създават фалшиви новини, тъй като вече всички мислят по този начин. Целият свят и световните събития се пречупват през тези думи. […]

Виждаме следното: без фалшиви новини целият този нацистки кошмар щеше да е напълно немислим.
Диктатурите живеят изцяло от фалшиви новини.
От самото си начало нацисткият режим се крепи на фалшифицирани новини, без които нямаше да съществува. Няма друг период в историята, който да ни покаже по-добре същността на фалшивите новини.
Особено ценно е, че сега знаем как точно се генерират фалшивите новини. Затова ще повторим за пореден път:

  • Фалшивите новини се целят в емоциите.
  • Фалшивите новини са на много ниско интелектуално ниво, за да могат да обхванат колкото се може повече хора.
  • Фалшивите новини се състоят от радикални формулировки. При тях понятието „може би“ не съществува. Нарочно не се представя и другата страна. Има само добро или зло, любов или омраза, право или неправда, истина или лъжа.
  • При фалшивите новини се използват най-прости термини, които се повтарят непрестанно. В главите на хората се набиват празнословни лозунги.
  • Всякакви аргументи срещу фалшивите новини се разпердушинват предварително.

Това е „формулата“ на Адолф Хитлер. Срещнем ли тази формула или части от нея, трябва веднага да застанем нащрек.
Познаваме ли тази формула, тя незабавно губи част от своята мощ.

Фалшивите новини в медицината:

  • Лечителят или „алтернативният медик“ често твърди, че е изигран от фармацевтичната индустрия или пък от държавата и правораздаването. Обича да разказва най-невероятни приключенски истории, как например е бил принуден да напусне страната, или как е попаднал в затвора, при това само опитвал да помогне на хората. Все емоционални приказки, в чийто център стои благородна личност, която трябва да се бори с крещяща несправедливост. И всичкото това умело се комбинира с някакво лечебно средство. В резултат всички падат в краката на дистрибутора на този лек.
  • Друг популярен наратив е как бащата (или съпругата, или любимото дете) е паднал жертва на ужасяващо заболяване, така че изобретателят или разпространителят се видял принуден да вземе нещата в свои ръце. Читателят се просълзява и, разбира се, купува илача. Номерът със състраданието много лесно отваря портмонетата.
  • Трета техника се състои в това да представиш несъществуващи последователи. В интернет даден продукт получава например много харесвания. Към това се добавят и множество разкази за успех. Лечебното средство бива хвалено до небесата, но много често тези разкази са манипулирани. И с малко мозък в главата човек лесно може да разпознае, че всичко е измислено или купено. Междувременно има цели фирми, специализирали се в областта да набират харесвания или добри отзиви за даден продукт. Запознати твърдят, че около 30 процента от всички лайкове са фалшиви. Затова сериозни компании като Амазон вече се опитват веднага да премахват подобни несъществуващи положителни отзиви. Води се ожесточена война за всеки потребител или клиент, която далеч не е приключила.
  • Друг трик е да се цитират лекари или други хора с авторитет, които хвалят колко фантастичен е определен продукт. Бялата престилка и няколко специфични израза трябва да подскажат, че лекарят е експерт, на когото можеш безрезервно да се довериш. В действителност някои лекари са толкова подкупни, че срещу определена сума се изказват в поисканата от тях посока. А титлата професор получава по-голям хонорар, отколкото един прост доктор.
  • Съществува и методът, при който се цитират най-новите научни изследвания или постижения. В такъв случай се употребяват изрази като „нанотехнологии“, които карат читателя веднага да застине в знак на страхопочитание. „Доказателството“ за прекрасния продукт често е гарнирано с актуални словесни заигравки – ДНК или клетъчно ядро. Клиентът е зашеметен и купува.
  • Видеоматериалите, графиките и всякакви други методи за илюстрация, които подкрепят твърденията, също са част от репертоара на специалистите по фалшиви новини. Разбира се, не бива автоматично да се смята, че всички тези рекламни трикове се отнасят за фейк продукт. Засмените лица на уж излекувани пациенти са още един способ, който да убеди потенциалния клиент в необходимостта възможно най-скоро да направи покупката.
  • Няма друг сектор в икономиката, който към днешна дата да дава по-голяма печалба от фармацевтичния. Какво значи се случва зад кулисите?
  • Докато разноските по производството на едно лекарство са изключително ниски, то продажната цена е неприлично висока. За да направи едно хапче от (оспорваното) лекарство прозак, компанията харчи 0,11 цента. Цената за крайния клиент обаче надхвърля всички представи. С прозак се печелят 224,973 процента в сравнение с производствените разходи. Приходите са астрономически, така че една „малка лъжа“ тук-там се приема на драго сърце.
  • Ако оставим настрана огромните печалби, трябва да отбележим и много притеснителния факт, че лекарствата могат да доведат до зависимост. Има и ужасяващи странични ефекти. Затова и в Съединените щати се водят дела, при които става дума за милиарди долари.

Изводи:

  • Когато две враждуващи партии си разменят удари, изпълнени с ярост и омраза, винаги се стига до фалшиви новини.
  • В днешните демокрации веруюто в политическото пространство гласи „дясно срещу ляво“. Дори това само е достатъчно, за да произведе фалшиви новини.
  • Затова е добре човек да се съмнява във всички новини по телевизиите и радиата. Самите предавания в повечето случаи са или леви, или десни. Затова гледат само през очилата на собствените си предразсъдъци и разобличават фалшивите новини на противниковата страна, които потвърждават собствения им политически мироглед.
  • Освен това в почти всички телевизионни канали „новините“ се проверяват дали не могат да бъдат използвани за благото на собствената партия. Манипулират се. По този начин журналистите подпомагат собствената си политическа кариера.
  • В цялата история на религиите непрестанно срещаме единични личности, които подклаждат огъня на омразата и събуждат желанието за убийства и погроми. По този начин те насъскват малки или по-големи общности, както и огромни маси хора. Това е едно от удивителните заключения на науката история. Анонимната маса никога, или много рядко, действа самостоятелно. При всички подобни случаи има водачи, кукловоди и сиви кардинали. Потопим ли се дълбоко в миналото, за да го изследваме, ще можем почти винаги съвсем точно да посочим тези подстрекатели.
  • Всеки път тези подстрекатели използват фалшиви новини, за да покажат разрушителните сили като „логични“ последствия. Ако вече има дискриминиращи разкази, те се подхващат и раздухват, измислят се и нови. Към това можем да добавим най-долнопробни риторични трикове, например показването на нещо изцяло в черно-бели краски.
  • Напълно погрешно е да се обвинява самата религия, независимо дали това е християнството, юдаизмът или ислямът, дори ако това вероизповедание се е натоварило с голяма вина.
  • Вгледаме ли се по-внимателно, ще осъзнаем, че дори и най-миролюбивата религия е способна да призове към омраза, война и преследвания, стига на върха ѝ да застане деструктивна личност. В общи линии религиите на първо място проповядват мир. Достатъчно е обаче да се появи един папа в случая с християнството, или няколко фанатизирани проповедници, за да се вкара религията в извращения.
  • Бихме допуснали голяма грешка, ако гледаме само назад, когато става дума за нетолерантност. Даже и в някои уж цивилизовани държави днес се предприемат действия срещу определени религии или секти. Те биват дискриминирани и избутани в ъгъла с помощта на фалшиви новини.
  • Само абсолютната толерантност спрямо всички секти, религиозни течения и вероизповедания е в състояние да запази вътрешния мир в една страна и да предотврати оклеветяване или кланета. Най-благородните мъже в историята, например Волтер, Ганди или Ашока, прочутият индийски цар, винаги са призовавали към търпимост! Длъжни сме да позволим всекиму да бъде блажен по свое усмотрение. Това е поуката от историята, която трябва да изковем в главите си.

Да повторим: Фалшиви новини се появяват най-вече в областите:

  • Религия (Преровим ли систематично историята за фалшиви новини, ще ни направи впечатление, че религиите са имали сериозен принос за разпространяването на измислени или лъжливи съобщения. Ама чакайте! Това твърдение би трябвало веднага да се коригира. По принцип приносът на религиите се състои в това да подобрят морала и етиката и да попречат на вярващите да извършват „грехове“. В „крайните“ зони на всяка религия има обаче фанатици, чиято грижа винаги е била да проклинат другите, конкурентните вярвания. Какво научаваме от това? Още малко търпение, моля. Преди това да изясним фактите.)
  • Политика
  • Икономика.

Всеки ден върху главите ни се излива порой от фалшиви новини. В тази книга, разбира се, можем да представим само една малка част от възможните манипулации. В книгата накратко описахме:

  • историята на вещиците
  • гоненията срещу евреите
  • оскверняването на хостията
  • ритуални убийства
  • кръстоносните походи
  • и разбира се – други религии
  • жени-грешници т.е. гонението на вещици
  • банкерите и прекалено бързите печалби на акции и борси
  • еуфорията на финансови журналисти
  • Световната иконимическа криза от 1929г. с неините борсови спекулации
  • Хитлер и майсторът на пропагандата Йозеф Гьобелс
  • здравеопазването с фалшиви новини в алтернативната медицина, както и утрвърдената медицина
  • случаят Тръмп
  • двете държави, които разпространяват в голям мащаб дезинформации, лъжи и фалшиви новини – Русия и Китай.
  • Водещи медии – телевизии, вестници и въпроса: Кой контролира медиите!?
  • Черната пропаганда (т.е. Строго секретно!), подлия метод с намека
  • Бихме могли да приведем още много примери, като: Плачещата Дева Мария, Безкрайната история за Доналд Тръмп, Манипулацията на цената на среброто и още и още..

Надяваме се, че книгата, която държите в ръцете си, е само началото от цяла поредица, в която ще става дума за фалшиви новини.
Освен това таим надеждицата, че някои от посочените тук факти ще станат известни и в училищата и други образователни институции, за да имунизират подрастващите срещу фалшивите новини. На теория това би означавало един студент или ученик да получи непознат текст и без чужда помощ да може да определи дали става дума за фалшива новина, или за безпристрастна и коректна информация, подкрепена от неоспорими факти.
Защо пък в учебните планове да няма предмет „фалшиви новини“? Може пък разкриването на некоректни новини някой ден да се превърне в самостоятелна научна дисциплина.
Най-добрата ваксина срещу фалшивите новини е да вникнеш до дъно в областта, която те интересува.
Освен това съществува и друг непобедим метод за разпознаване на фалшиви новини. Започваш да изучаваш история, но не по начина, познат досега. Важното е да си вземеш поука от историята и да я запаметиш за вечни времена. С помощта на тези познания в бъдеще ще си в състояние по-лесно да прецениш дали дадена новина е фалшива, или не.
Ако изобщо съществува наука, която да действа като ваксина срещу фалшивите новини, то това е систематичното изучаване на историята.
Добре е също така да вникнеш в която и да е друга област на познанието. Всеки учен и всеки експерт е способен много лесно да даде точна преценка за своята област. Той изпитва по-малки затруднения при разграничаването между истина и лъжа. Понякога е възможно да сгреши, но това се случва по-рядко, отколкото на човек, който е запознат с дадения въпрос съвсем повърхностно.
В този смисъл фалшивите новини засягат всеки от нас. Неинформираният човек много по-лесно се оставя да бъде воден за носа, отколкото един експерт. Затова просто си изберете една област и научете колкото се може повече за нея, за да сте наясно за какво става дума. И никога не забравяйте да се учите от историята.
Като оставим това настрана, трябва да изтъкнем, че нищо не може да замести самостоятелното мислене. Способност за преценка се развива само ако не предоставяш мисленето на някой друг. Човек трябва да е способен да си създаде собствено мнение, независимо от приятели, експерти, роднини или пък медиите.
Особено силно сме изложени на фалшиви новини, ако рядко четем добри книги и не размишляваме самостоятелно.
Когато помолили германския философ Имануел Кант да даде дефиниция за понятието „просвещение“, той отговорил: „Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг“. Няма как да го кажем по-добре.


Съдържание

Анотация
1. Най-яркият пример за фалшиви новини
От първа необходимост: познания по история
Същинската роля на тайните служби
Факти, факти, факти
Цялата истина
Първа имунизация срещу фалшиви новини
2. В джунглата на понятията
Първоначална ориентация
Пропагандата – първообразът на фалшивите новини
И отново за пропагандата
Тайните на пиара
Издайнически поглед към историята
Войната на гигантите: Тесла срещу Едисон
Public Relations от край до край
В навечерието на Френската революция
Интелектуалният капан
Фалшиви новини за фалшивите новини
3. „Свети мъже“
Гонения срещу евреи
Оскверняването на хостията
Ритуални убийства
Отровители на кладенци
Кръстоносните походи
Други религии
Ценни заключения
4. Жени грешници, или гонението на вещици
Жени с магически способности
Средновековните суеверия
Християнство и вещерство
Последствията
Равносметка
5. Кризата на основателите и фалшивите новини
Кризата на основателите
Възходът
Сривът
Резултатът
Анализът
Поуките
Истинските последствия
6. Световната икономическа криза от 1929 г.
Оргия от борсови спекулации
Върховният крах
На пангара
Кризата в Германия
Виновниците за световната икономическа криза от 1929 г.
Хората зад кулисите
Оценката
Още разбойници
Икономическата среда
Предприети мерки
Кризата в Германия в периода 1929-1933 г.
7. Новините на нацистите
Завземането на властта
Черните умения на д-р Йозеф Гьобелс
Манипулиране на масите
Втората световна война
Победни новини
Краят
Малка равносметка
8. Случаят Бърни Корнфелд
Удивителният възход на Бърни
Падението
Малък анализ
Предварително заключение
Окончателно заключение
9. Фалшиви новини в сектора на здравеопазването
Фалшивите новини в алтернативната медицина
Фалшивите новини на утвърдената медицина
Други икономически сектори и науката
10. Случаят Доналд Тръмп
Биографични бележки
Кандидатът
Президентът
Битките с фалшиви новини
Обратната страна на медала
Поуки
Заключение
11. Медии и фалшиви новини
Новини в тоталитарните държави
Фалшивите новини на разузнавателните служби
Разпределение на силите
Ситуацията в Германия
Водещи медии
Телевизията
Още веднъж: медийната концентрация
Ситуацията в други страни – Италия
САЩ
Източна Европа
Ирак
Глобални тенденции
Der Spiegel отблизо
Недостатъците на Der Spiegel
Предимствата и недостатъците на вестник „Bild“
„Дясната“ и „лявата“ преса
12. Строго секретно! Методи на черната пропаганда
Един измислен пример
Действителни примери
Подлият метод с намека
Техники на фалшивите новини
Как да унищожиш цели групировки
Истината и само истината
13. Ваксина срещу фалшиви новини
Плачещата Дева Мария
Безкрайната история за Доналд Тръмп
Манипулацията на цената на среброто
Фалшиви новини от край до край


За авторa

Ха. А. Мелер (роден през 1952 г.) е германски писател, който до днес е написал многобройни книги, много от които са включени в списъците на бестселърите.
Преди да се отдаде на писане на пълен работен ден, Мелер работи в продължение на пет години като редактор и журналист в телевизионна компания № 1 (ZDF) в Европа за които създава около 200 филмови материала. Мелер прави репортажи за Могадишу, за заложническата драма, за злоупотребите в психиатрията – с отличие, за рехабилитацията на наркомани, за техниките на обучение, за екологични проблеми – с отличие, за различни исторически и културни теми, алтернативни терапии и актуални политически въпроси).
През 1989 г. става автор на бестселъри в издателство № 1 в Германия за хартиени издания (Heyne).
По-късно е публикуван в десет германски издателства и е обект на широко отразяване по телевизията, радиото и вестниците.
Мелер получава много награди: два пъти „Златно перо“ в Германия, а в Словакия – титлата „Velkomozny“ („Велик човек“). Някои от книгите му са част от училищната програма в Германия и се изучават както от учители, така и от ученици.
През 2006 г. в Ха. А. Мелер получава зелена карта на САЩ въз основа на „изключителни способности“ и сега живее във Флорида.


Линк към книгата:

Свалете от Яндиск  книгата “Фалшиви новини” на Ха. А. Мелер от тук
или
Свалете от Мега книгата “Фалшиви новини” на Ха. А. Мелер от тук